Мотиви към Решение № 129 от 16.9.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 3072/2021 г.

Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 28.07.2021 г. от Районен съд – гр. Бамберг, Федерална Република Германия, дело № 1 Gs 1599/21 за предаване на българския гражданин Н. Н. Ц. за провеждане на наказателно преследване срещу него за престъпления по параграфи 263, чл. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 5, 25, ал. 2, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия. Българският гражданин Н. Н. Ц. не дава съгласие за незабавно предаване на съдебните власти на Федерална Република Германия и не се отказва от принципа на особеността. В съдебно заседание представителят на СГП поддържа, че процесната ЕЗА следва да бъде допусната за изпълнение. Излага доводи, че българският гражданин Н.Ц. следва да бъде предаден на компетентните съдебни власти на ФРГ, тъй като спрямо него е издадена по надлежния ред и форма ЕЗА, която отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 1, т. 1-7 от ЗЕЕЗА. Отбелязва, че във ФРГ се провежда наказателно производство спрямо г-н Ц., което е за престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост, но те съставляват престъпление и по българското законодателство – по чл. 321 НК и 210 НК. На следващо място счита, че не са налице основания за отказ да се предаде българският гражданин, доколкото са представени гаранции, че след като бъде изслушан на територията на ФРГ, ще бъде върнат в Република България. Поддържа, че не са налице и задължителните или факултативни основания за да се откаже изпълнението на ЕЗА. Защитникът на исканото лице моли съдът да откаже изпълнението на процесната ЕЗА. Счита, че тя не отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА, защото няма данни за обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място, степен и начин на извършване. Посочва, че подзащитният му няма данни да е посещавал Германия, работил е от колцентър в България и ако има извършени престъпления от негова страна, те са на територията на България, но не и на територията на Германия. Излага доводи, че ЕЗА не е в оригинал, поради което не е годно основание за предаване. Изтъква, че съдът се е отказал необосновано да събира информация за правните и фактически основания на териториалната и предметна компетентност на Районен съд – Бамберг. На следващо място приема, че е налице факултативното основание по чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА за отказ за предаване, тъй като престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България. В личната си защита исканото лице изразява съгласие с казаното от защитника си. Моли за конкретика по обвинението, тъй като е бях задържан на работа и съответно не разбира защо трябва да бъда екстрадиран при положение, че съм бил на работа. Моли съдът да не се взема решение за изпращането му към Германия. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното. Исканото лице Н. Н. Ц., роден на •••• г. в гр. София, с ЕГН ••••••••••, е български гражданин, със средно образование, студен във втори курс на НБУ специалност психология, неженен, работил като специалист продажби в „Team Up Group“, неосъждан. Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), Европейска заповед за арест, издадена на 28.07.2021 г. от Районен съд – гр. Бамберг, Федерална Република Германия, дело № 1 Gs 1599/21 за предаване на българския гражданин Ц. за провеждане на наказателно преследване срещу него за престъпления по параграфи 263, чл. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 5, 25, ал. 2, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия. В ЕЗА е отразено изрично, че се издава срещу исканото за предаване лице, чиято самоличност е индивидуализирана с име, рождена дата и настоящ адрес в гр. София. ЕЗА е издадена въз основа на заповед за задържане от 28.07.2021 г. на съдия при Районен съд – гр. Бамберг. Посочено е в съответната част „д“ на ЕЗА, при описанието на обстоятелствата на престъплението, за което се провежда наказателното производство, че в периода ноември 2019 г. – юли 2020 г. заедно с други лица, с които работел в колцентър в гр. София като ретеншън агент за т. нар. платформа за търговия Geneva Capital Group, въвеждал в заблуждение своите клиенти чрез неистински твърдения да инвестират значителни парични средства в различни финансови инструменти (например бинарни опции, CFD, Forex). Заедно с другите лица обещавал на клиентите високи печалби, въпреки че знаел, че няма никаква перспектива нито за запазване на вложеното, нито за печалба, тъй като не били извършвани никакви инвестиции или изпълнение на опции. Внесените от клиентите парични средства били превеждани в сложна система за изпиране на пари, установена в цяла Европа. Престъпната група действала при разделение на ролите и с единствена цел да получи приходи в значителни размери. Извършителите работели с манипулативен софтуер, за да убеждават клиентите си в предполагаемата сериозност на техните инвестиции. От колцентъра в София извършителите се групирали паралелно в платформата Geneva Capital Group, Alpha Financial Group, Promarkets Group. Исканото лице обслужвал 9 потърпевши немскоговорящи граждани, за които се грижел предимно сам, а в малко случаи в целенасочено съзнателно сътрудничество с други ретеншън агенти, като чрез 15 престъпни деяния причинил обща загуба на тези клиенти на стойност 293 104 евро. Отразено е, че местопрестъпленето е по местоживеенето на потърпевшите – Унтерхахинг и други места в Германия. В частта относно вида на участието на българския гражданин е посочено „съучастие в рамките на организирана престъпна група“. Отбелязано е, че правната квалификация на престъпленията е чл./пар. параграфи 263, чл. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 5, 25, ал. 2, 53 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия. Уточнено е, че максималният срок на наказанието, което може да бъде наложено по такова обвинение, е 10 години лишаване от свобода. В ЕЗА е отразено, че разследваната престъпна дейност осъществява състава на престъпления, включени в списъка на Рамковото решение 2002/584/ ПВР, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече три години и не се изисква наказуемост и в изпълняващата държава – т. 1. участие в организирана престъпна група; т. 11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютрите; т. 20. мошеничество. В заключителната част (раздел „и“) на ЕЗА е заявено, че лицето, отговарящо за практическото уреждане на предаването е прокурор при Главната прокуратура Бамберг – Бавария. В хода на съдебното следствие по реда на чл. 44, ал. 4 ЗЕЕЗА за получаване на допълнителна информация от издаващия орган е изискана и постъпила декларация по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА от съдебен орган на ФРГ, че след като исканото лице бъде изслушано на територията на издаващата държава, ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. С писмо от 10.08.2021 г. на прокурор от Върховна прокуратура – Бамберг (л. 93) се предоставя гаранция съгласно чл. 5, т. 3 Рамковото решение 2002/584/ ПВР, че след влизане сила на присъда с наложено наказание лишаване от свобода Н. Н. Ц. ще бъде върнат в Република България за изпълнение на наказанието. В изпратената допълнително от издаващата държава национална (вътрешна) заповед за арест на исканото за предаване лице Н. Н. Ц. (л. 83, съд. пр.) отново е посочено, че по отношение на него има обосновано предположение, че е бил част от престъпна група в качеството на агент за клиентско набиране, работещ за платформата Geneva Capital Group, Zurich Financial Group, Promarkets Group. Посочено е, че работел за групировката като служител в колцентъра на Team-up Group в София, чрез който се продавали офертите на Geneva Capital Group. Ц. не действал с истинските си лични данни, а под следните псевдоними: Д.М. (Geneva Capital Group); Д.Б. (Zurich Financial Group), Д.Р. (Promarkets Group). Уточнено е, че от декември 2019 г. до юли 2021 г. Ц. извършил измамни деяния от посочените уеб базирани платформи. Механизмът на деянията включвал координация между агентите, които отговаряли за съответния клиент, когото мотивирали да извърши плащания, които той не би извършил, ако знаел истинските намерения на хората от трейдинг-платформите. Посочено е, че обвиненият във ФРГ български гражданин от дълги години е активен в т. нар. международна сайбър-трейдинг-индустрия, която се отличавала именно с техники за прикриване. В случая той се представял на клиентите си с псевдоними и с манипулирани телефонни номера. В допълнително постъпилата информация се съдържа извлечение на приложимото материално право (л. 79, съд. д.), съдържащо текста на чл./пар. 263, криминализиращ престъплението „измама“. В чл. 263, ал. 3 НК на ФРГ е уреден съставът на квалифицирана измама – “особено тежък случай е налице тогава, когато извършителят действа по занятие или като член на група, създадена с цел трайно извършване на деяния като фалшифициране на документи и измама”. Съдът установи изложените факти въз основа на процесната ЕЗА, допълнително постъпилата заповед за задържане от 28.07.2021 г. (л. 83) по сл. Производство № 1 Gs 1599/21, номер на преписката във Върховна прокуратура Бамберг, 750 Js 2202/21 (л. 83), издадена от прокурор при Върховна прокуратура Бамберг; писмото на прокурор от Върховна прокуратура Бамберг, постъпило на 12.08.2021 г. в СГС (л. 79), с извлечение от НК на ФРГ; писмото от съдебен орган на Федерална Република Германия от 10.08.2021 г. с гаранция по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА. Всички документи с процесуално значение, изпратени от издаващата държава, са еднопосочни по отношение на предмета на наказателното преследване срещу българския гражданин и неговото процесуално качество. Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на българския гражданин Ц., в рамките на компетентността си по същество съдът прие следното. Налице са всички предпоставки, предвидени в чл. 36 и чл. 37 ЗЕЕЗА за предаване на Н.Ц. на германските съдебни власти по процесната ЕЗА, издадена от компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС. Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания и съдържа всички изискуеми данни за искано лице, за издаващия орган; за съдебния акт за задържане в издаващата държава, по силата на който се иска предаването, за характера и правна квалификация на престъплението, обстоятелствата на извършването му и участието на исканото лице. Издадената ЕЗА е постъпила чрез ШИС на правно основание (чл. 38а, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА) и от кореспонденцията с германските съдебни власти чрез Евроджъст не възниква никакво съмнение нито в нейната автентичност, нито във факта, че изхожда от компетентен съдебен орган на ФРГ. Оттук нататък българският съд не е компетентен да проверява местната и предметната компетентност на прокуратурата в Бамберг, тъй като този въпрос е от компетентността на съда на ФРГ по съществото на наказателното производство. В настоящия случай посочената квалификация на деянията показва, че те са от кръга на престъпленията по чл. 36, ал. 3, т. 1, т. 11, т. 20 ЗЕЕЗА, при които не се изследва въпросът за двойната наказуемост, което прави безпредметно допълнителното обсъждане, че за престъпленията, за които се провежда наказателно преследване срещу Ц. във ФРГ, съществува аналог и в българското право. Уточнено е изрично, че за твърдяното престъпление се предвижда максимален срок на наказанието лишаване от свобода от 10 години. Доводите на защитата, че от характера на обвинението не се обосновава компетентността на юрисдикцията на ФРГ, съдът намира за неоснователни. В разглежданата ЕЗА са посочени конкретни фактически твърдения за това, че исканото лице участва в квалифицирана измама, представляваща организирана престъпна дейност, която е извършена в интернет пространството. В този смисъл физическото присъствие на Ц. в България не е определящо, а правно значима е електронната връзка, публикациите на уеб базираните платформи и трансграничните транзакции. Същественото за компетентността обстоятелство обаче е, че в материалноправен смисъл измамата е довършена с факта на причиняване на имуществената вреда, а издаващата държава твърди, че е установила 15 случаи на причинена имуществена вреда на германски граждани, които са извършили имуществено разпореждане от местоживеенето си във ФРГ, в резултат на въвеждане в заблуждение от българския граждани, т.е. твърди се, че престъплението е довършено в издаващата държава. В тази насока следва да бъде подчертано и това, че е въпрос на суверенна преценка на съдебния орган на издаващата държава каква да бъде квалификацията на фактите. Достатъчно е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА е посочена престъпна дейност, индивидуализирана по спецификата си както по време, така и място, на българския гражданин. В този смисъл ЕЗА съдържа необходимата конкретна информация относно обстоятелствата, при които се твърди, че е извършена престъпната дейност, обоснована е наказателната юрисдикция на издаващата държава, приложимото право по германския Наказателен кодекс, конкретното участие на Ц., което подлежи на допустима конкретизация с развитие на наказателното производство, като съдържанието на ЕЗА отговаря и на останалите относими към искането за предаване за провеждане на наказателно производство изисквания по чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА. На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от императивните основания по чл. 39 ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА. От съдържанието на ЕЗА е видно и това, че няма процесуални пречки за наказателното преследване, включително не е изтекла давността и не е налице амнистия като задължително основание за отказ по чл. 39, т. 1 ЗЕЕЗА. Съдът намира, че не са налице и останалите факултативни, относими към настоящия случай, основания по чл. 40 ЗЕЕЗА за отказ да бъде предадено исканото лице. По отношение на Н.Ц. българската държава не провежда наказателно производство, видно от процесуалната позиция на компетентния орган - прокуратурата. Същевременно описанието на конкретната престъпна дейност, за която се иска предаване, обосновава несъмнено компетентността на издаващата държава да провежда наказателно производство по място на довършване на престъплението. Съдът намери за неоснователни възраженията на защитата и относно липсата на надеждни гаранции по чл. 41, ал. 4 ЗЕЕЗА. Както беше посочено, при изясняване на фактическата страна, съдебен орган на издаващата страна – прокурор от Върховна прокуратура – Бамберг, представя гаранции, съответстващи на стандарта, заложен в чл. 5, т. 3 Рамково решение 2002/584/ ПВР за това, че Н.Ц. след влизане сила на присъда за налагане на наказание лишаване от свобода ще бъде върнат в Република България за изпълнение на наказанието. Мотивиран от всичко изложено, съдът намери, че са налице всички процесуални и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената срещу Н. Н. Ц. ЕЗА и в този смисъл постанови решението си.