Решение № 1472 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ Образувано е по жалба предявена от „АУТО СУИС“ ЕООД, с [ЕИК], с адрес по чл.8 от ДОПК: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Л. Д., против Ревизионен акт № Р-16001623004710-091-001/07.03.2024г., с който допълнително са установени задължения за ДДС и лихви както следва: непризнат данъчен кредит за период: м.01, м.04, м.05,м. 06, м.07, м.08, м.11, м.12.2018г. в размер на 7 215,97лв. и лихви в размер на 4 208,89лв; лихви за невнесен ДДС, деклариран по СД по ЗДДС за период: м.01, м.04, м.05., м.06 и м.07.2018г. в размер на 4 421,37лв., потвърдени с Решение №302/09.07.2024г. на на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив. С жалбата се навеждат доводи, обосноваващи материалноправна и процесуална незаконосъобразност на оспорения административния акт. Претендира се отмяната на Ревизионен акт Ревизионен акт № Р-16001623004710-091-001/07.03.2024г.,тъй като позоваването в РА на чл.71, ал.1 от ЗДДС е неправилно. Сочи се, че твърдението, че не притежава оригинални документи по смисъла на посочената правна норма е невярно, поради което към жалбата са приложени оригиналите на разходните документи, обявени в ДДС-декларациите по месеци за 2018г., описани в Приложение 1 на обща стойност от 42 309,76лв. Приложени са приемо-предавателен протокол за покупки през периода 01.01.2018г -31.12.2018г., 56 броя оригинални фактури и кредитни известия за направените покупки. В приложение №2 е описана електронната кореспонденция с фирмата, извършвала счетоводното обслужване. Претендира се отмяната на РА, респективно прогласяване на нищожност на същия и разноските по делото. Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика”- Пловдив, чрез процесуалният си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.3 от ДОПК. Представя подробни писмени съображения. Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен, потвърдил го е в оспорените части. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, установено от удостоверение за извършено електронно връчване-л.134 по делото, от където е видно, че съобщаването е извършено на 12.07.2024г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 24.07.2024г./л. 17 по делото/, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Ревизионното производство е стартирало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623004710-020-001/04.08.2023г./л.274 по делото/, издадена от С. П. П. на длъжност – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Пловдив и в качеството й на заместник на В. П. А. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Пловдив, упълномощени със Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив /л. 10 и сл./, изменена със Заповед № РД-09-789/13.05.2022г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив /л.8 и сл. по делото/. Със ЗВР от 04.08.2023г. е определено ревизията да обхване следните задължения: ДДС за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Определен е срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 15.08.2023г., което се установи от разписка на л. 276 по делото. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623004710-020-002/13.11.2023г. /л. 260/; ЗИЗВР № Р-16001623004710-020-003/14.12.2023г. /л.239 по делото/, издадени от В. П. А. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Пловдив, срокът за приключване на ревизията е продължен до 15.01.2024г. Извършвано е връчване по пощата л. 233 до л. 235 с отбелязване, че адресът на получателя е преместен. Извършено е съобщаване по реда на чл. 32 от ДОПК. Съставени са протоколи за извършени посещения. /л. 242, л. 243/. Със ЗВР и ЗИЗВР са определени К. Н. /ръководител на ревизията/ и Е. Г. – главни инспектор по приходите, да извършат ревизията. Съдът установи, че със Заповед № А-6966/10.07.2023г. на Директора на офис/дирекция за обслужване Хасково, на основание чл. 84 от ЗДсл във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, е наредено във връзка с отсъствието на В. П. А., заемаща длъжността началник сектор „Ревизии“, ИРМ Хасково, същата да се изпълнява от С. П. П., заемаща длъжността началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ отдел „Ревизии“, ИРМ Хасково при ТД на НАП-Пловдив за срок от 31.07.2023г. до 11.08.2023г., включително, но за не повече от 6 месеца, считано от 31.07.2023г. Представена е и Заповед № 6966/10.07.2023г., с която на В. А. е разрешен отпуск, считано от 31.07.2023г. до 11.08.2023г. включително., заместник е С. П.. Представена е и Заповед № 22-824 от 29.01.2024г., с която е прекратено служебното правоотношение с В. П. А., считано от 07.02.2024г. Със Заповед № 22-825/29.01.2024г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 302/ е наредено, считано от 07.02.2024г. държавния служител К. Г. Н., заемаща длъжнотта главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии-13 ИРМ-Хасково да изпълнява длъжността „началник сектор“ в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“-13, ИРМ хасково, за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от шест месеца. Със Заповед № РД-09-195 от 06.02.2024г. /л. 303 по делото/ на Директора на ТД на НАП-Пловдив се изземват от В. П. А., в качеството й на орган, възлагащ ревизии и проверки, неприключилите административни производства към 07.02.2024г., в т. ч. и спрените и се възлагат да бъдат довършени от К. Г. Н., определена да изпълнява длъжността началник сектор „Ревизии“, като изпълнява и правомощията по чл. 119, ал.2 от ДОПК. С тази заповед е възложено също така неприключилите ревизионни производства към 07.02.2024г., в т.ч. спрените, които е следвало да бъдат приключени от К. Г. Н., в качеството й на ръководител на ревизия, да бъдат довършени от А. Г. А.. Неприключилите ревизионни производства към 07.02.2024г. , в т.ч. спрените, които е следвало да бъдат приключени от А. Г. А., в качеството й на ревизор, да бъдат приключени от органите по приходите, описани в Приложение 1 към заповедта. Заповедта е в сила, считано от 07.02.2024г. Съдът установи, че ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентни приходни органи с оглед проследените по-горе заповеди за възлагане и изземване. Същите са подписани с валиден електронен подпис, което се установи от приложените удостоверения за валиден ел. подпис на С. П. –л. 304 по делото; В. А. – л. 305 по делото и л. 306. Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-16001623004710-092-001/17.01.2024г. Същият е подписан от ревизиращите органи: главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията К. Н. и Е. Г. – на длъжност главен инспектор по приходите, с ел. подпис, валиден към датата на подписване, видно от от разпечатки за квалифициран ел. подпис /л. 308 по делото/. Връчен е надлежно по реда на чл. 32 от ДОПК. В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК и на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт № Р-16001623004710-091-001/07.03.2024г. от К. Н. на длъжност Главен инспектор по приходите, възложил ревизията и А. А. на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който допълнително са установени задължения за ДДС и лихви както следва: непризнат данъчен кредит за период: м.01, м.04, м.05,м. 06, м.07, м.08,м.11,м.12.2018г. в размер на 7 215,97лв. и лихви в размер на 4 208,89лв; лихви за невнесен ДДС, деклариран по СД по ЗДДС за период:м.01,м.04,м.05., м.06 и м.07.2018г. в размер на 4 421,37лв. РА е подписан от компетентни приходни органи /във връзка с анализираните по-горе заповеди за възлагане, прекратяване на служебно правоотношение, изземване и назначаване/ с ел. подпис, валиден към датата на издаване на РА, установено от приетите по делото удостоверения за ел. подпис. РА не страда от порока нищожност. Същият е връчен надлежно по реда на чл. 32 от ДОПК. Извършени са две посещения на място на адреса по чл. 8 от ДОПК със съставени протоколи; съобщението е качено на интернет –страницата на НАП, изпратено е в електронен вид на декларираните пред НАП електронни адреси за кореспонденция и епоставено съобщение на определеното в сградата на НАП място на 26.04.2024г., което е свалено на 16.05.2024г. Изпратено е съобщение и чрез пощенски оператор като съобщението е получено на 30.04.2024г. Обжалван е по административен ред в срок /л. 153 по делото/, тъй като на 10.05.2024г. управителят на дружеството е дипозирал писмено възражение срещу РА. Последвало е издаването на Решение №302/09.07.2024г. на на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив. Приходните органи са установили, че ревизираното лице през процесния период е извършвало стопанска дейност - търговия с авточасти и принадлежности за автомобили, извършвана в обект - склад в [населено място], [улица]. Установено е, че има регистриран един бр. ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, както и банкова сметка в лева в „ДСК'" АД, открита на 28.12.2015 г. и закрита на 30.04.2020 г. През ревизирания период няма назначени лица по трудови правоотношения. Не са представени в хода на проверките лицензи и разрешителни за извършване на дейността. „АУТО СУИС" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.03.2011 г., независимо от облагаемия оборот и е дерегистрирано по ЗДДС на 08.02.2019 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Повторната регистрирация по ЗДДС е от 10.07.2023 г. по избор, независимо от облагаемия оборот. В хода на ревизията е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх. № Р-16001623004710-040-001/21.08.2023г. Същото е изпратено на 21.08.2023 г. за връчване по електронен път на декларирани от дружеството електронни адреси, но е установено, че електронната препратка не е активирана. Искането е връчено на 23.08.2023г. лично на управителя на дружеството В. Л. Д.. С Молба вх. № ВхК-3003/17.09.2023 г. от В. Д. е поискано удължаване на срока за представяне на документи с 30-дни. С Решение № Р-16001623004710-106-001/07.09.2023 г. /л.269 по делото/ е отказано удължаването на срока за представяне на документи по искането. Решението е изпратено за връчване с Обратна разписка № RPS630004F5DRF и изх. № ВхК-6003# 1/07.09.2023 г. Пратката е върната неразопакована с отметка „непотърсена". Извършени са проверки в деловодството на сектор „Ревизии" и ПП „Архимед", обективирани в Протоколи № 1992399/20.09.2023 г., № 1992401/02.10.2023 г. и № 1991510/20.11.2023 г., при които е установено, че от РЛ няма представени документи. Приходните органи са установили, че до момента на издаване на РА изисканите първични и вторични счетоводни документи и регистри, оборотни ведомости, главни книги и извлечения от счетоводни сметки, не са представени. На ревизиращия екип не е осигурен достъп до счетоводни документи и регистри на дружеството. В хода на ревизията с Протокол № 1991512/01.12.2023 г. са присъединени като доказателства документи, събрани при извършена проверка на „ЕМ ОЙЛ" ЕООД с [ЕИК]. По данни от дневниците за продажби на „АУТО СУИС" ЕООД за ревизирания период всички продажби са към клиент „ЕМ ОЙЛ" ЕООД - свързано лице по смисъла на параграф 1, т. 3, б. „д" от ДР на ДОПК. Установено е, че двете дружество имат един и същ едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ - В. Л. Д.. За ревизирания период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. от „АУТО СУИС" ЕООД към „ЕМ ОЙЛ" ЕООД са издадени фактури за продажби, описани подробно в РД на л.216-гръб. По месеци са описани фактурите, по които е ползван данъчен кредит. Отправено е искане за разкриване на банкова тайна до Районен съд гр. Пловдив. Получено е Решение № 4688/21.11.2023 г., с което съдът разрешава разкриване на банковата тайна за сметката на „АУТО СУИС" ЕООД за ревизирания период в Банка „ДСК" АД. От банката е представен отговор с вх. № Р-16001623004710-ПРД-001-И/18.12.2023 г. с приложени извлечения от банковата сметка на дружеството. Ревизиращият орган е извършил преглед на движението по сметката и е констатирал, че с банков превод от 05.11.2023 г. от „ЕМ ОЙЛ" ЕООД са постъпили общо 11 467,50 лв. относно плащане по фактури с № № 000000175/02.01.2018 г. за 6 852,00 лв., № 0000000182/30.05.2018 г. за 1299,97 лв. и № 0000000183/30.06.2018г. за 3 315,48 лв. С банков превод от 12.12.2018 г. от „ЕМ ОЙЛ" ЕООД са постъпили 6 300,00 лв. относно плащане по фактура № 0000000185/31.07.2018 г. Други постъпления по сметката не са получавани, както и други плащания по издадени фактури от „АУТО СУИС" ЕООД към „ЕМ ОЙЛ" ЕООД не са установени. Приходните органи след анализ на представените документи са приели следното относно непризнат данъчен кредит в общ размер 7 215.97 лв. на основание чл. 71,т. 1 от ЗДДС: Ревизираното лице е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 7 215,97 лв. през данъчни периоди м.01, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.11 и м.12.2018 г. по отразени в дневниците за покупки фактури за закупени стоки: авточасти, масла, консигнация, издадени от доставчици „АВТОХИТ" ЕООД, „ГЕДЕС" ЕООД и „ЕВРО 07" АД. Установено е, че до приключване на ревизията не са представени данъчни документи: фактури, известие към същите, протоколи), по които получател е „АУТО СУИС" ЕООД. В отговор на връчено в хода на ревизията ИПДПОЗЛ от „АУТО СУИС" ЕООД не са представени екземпляри на изисканите фактури за покупки на стоки (оригинал или заверено копие) и съпътстващите ги документи, не са представени доказателства и писмени обяснения какви авточасти и масла са закупени, къде са съхранявани, съответно с какви последващи облагаеми доставки са свързани закупените стоки. Приходните органи са установили, че ревизираното лице не отговаря на изискванията на чл. 71, т.1 от ЗДДС и не са признали право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „АВТОХИТ" ЕООД, „ГЕДЕС" ЕООД и „ЕВРО 07" АД в общ размер от 7 215.97 лв. и на основание чл. 175 от ДОПК с РА са определени прилежащи лихви в размер 4 208,89 лв. Относно начислени лихви в размер на 4 421.37 лв. във връзка с деклариран за внасяне ДДС по СД по ЗДДС за м.01. м.04. м.05. м.06 и м.07.2018 г. В хода на ревизията е установено, че декларираният от ревизираното лице ДДС за внасяне, в подадените от него Справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди: м.01.2018 г. - 0,50 лв., за м.04.2018 г. - 1 112,32 лв., м.05.2018 г. - 4 804.10 лв., м.06.2018 г. - 183,32лв и м.07.2018г. – 1 148,24лв., не е преведен в приход на бюджета в указания срок по чл. 89, ал.2 от ЗДДС. На основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в общ размер от 4 421,37лв. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя процесните фактури в оригинал, ведно с доказателства за извършено плащане и кредитни известия за направените покурки през периода 01.01.2018г – 31.12.2018г. дата фактура доставчик стойност с ДДС 1 30.12.2017 0000418879 Авто хит 639,28 лв. 2 30.12.2017 0000418880 Авто хит 2 557,63 лв. 3 30.12.2017 0000418931 Авто хит 3 053,58 лв. 4 31.1.2018 0000419101 Авто хит 53,96 лв. 5 31.1.2018 7034225327 Евро 07 544,58 лв. 6 28.2.2018 0000419266 Авто хит 131,74 лв. 7 28.2.2018 7034227069 Евро 07 420,17 лв. 8 16.3.2018 7034228193 Евро 07 7,12 лв. 9 31.3.2018 7034229305 Евро 07 327,24 лв. 10 31.3.2018 7034229306 Евро 07 163,80 лв. 11 31.3.2018 7034229307 Евро 07 140,80 лв. 12 5.4.2018 7034229740 Евро 07 -6,60 лв. 13 24.4.2018 7034231150 Евро 07 -149,88 лв. 14 30.4.2018 0000419634 Авто хит 306,07 лв. 15 30.4.2018 7034231672 Евро 07 102,34 лв. 16 30.4.2018 7034231673 Евро 07 199,66 лв. 17 30.4.2018 7034231674 Евро 07 853,49 лв. 18 31.5.2018 7034234170 Евро 07 486,50 лв. 19 31.5.2018 7034234179 Евро 07 611,89 лв. 20 31.5.2018 7034234180 Евро 07 777,05 лв. 21 5.6.2018 7034234574 Евро 07 179,26 лв. 22 14.6.2018 7034235297 Евро 07 105,22 лв. 23 30.6.2018 7034236535 Евро 07 450,88 лв. 24 30.6.2018 7034236536 Евро 07 497,15 лв. 25 30.6.2018 7034236537 Евро 07 982,99 лв. 26 2.7.2018 7034236643 Евро 07 -144,85 лв. 27 4.7.2018 7034236845 Евро 07 -105,00 лв. 28 16.7.2018 7034237726 Евро 07 -24,07 лв. 29 31.7.2018 7034238875 Евро 07 1 115,70 лв. 30 31.7.2018 7034238876 Евро 07 1040,30 лв. 31 31.7.2018 7034238877 Евро 07 1 223,46 лв. 32 1.8.2018 7034238913 Евро 07 -155,57 лв. 33 13.8.2018 7034239743 Евро 07 42,68 лв. 34 29.8.2018 7034240983 Евро 07 -40,94 лв. 35 31.8.2018 7034241215 Евро 07 95,10 лв. 36 4.9.2018 7034241426 Евро 07 -86,95 лв. 37 10.9.2018 7034241839 Евро 07 -4,99 лв. 38 9.10.2018 7034244071 Евро 07 -73,00 лв. 39 9.10.2018 7034244072 Евро 07 73,00 лв. 40 30.10.2018 1000004055 ГЕБЕС 9 386,41 лв. 41 31.10.2018 1000004060 ГЕБЕС 9 170,00 лв. 42 5.11.2018 7035000515 Евро 07 -242,83 лв. 43 5.11.2018 7035000516 Евро 07 -24,30 лв. 44 31.8.2018 7034241194 Евро 07 213,32 лв. 45 31.8.2018 7034241195 Евро 07 432,06 лв. 46 31.8.2018 7034241197 Евро 07 339,76 лв. 47 29.9.2018 7034243374 Евро 07 760,24 лв. 48 29.9.2018 7034243375 Евро 07 739,46 лв. 49 29.9.2018 7034243376 Евро 07 753,66 лв. 50 31.10.2018 7034245560 Евро 07 709,58 лв. 51 31.10.2018 7035000424 Евро 07 974,45 лв. 52 30.11.2018 7035000983 Евро 07 382,90 лв. 53 30.11.2018 7035000985 Евро 07 344,15 лв. 54 30.11.2018 7035000986 Евро 07 483,36 лв. 55 12.12.2018 7034248042 Евро 07 124,73 лв. 56 29.12.2018 7035001425 Евро 07 1 372,02 лв. В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице М. М., неоспорена от страните, която Съдът кредитира, ведно с приложенията, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото с изключение на заключението, че не са представени от жалбоподателя процесните фактури, тъй като с жалбата са представени същите. Вещото лице посочва, че доставчиците по оспорените фактури „ЕВРО 07“ АД, „ГЕДЕС“ ООД, „АВТО-ХИТ“ ЕООД са регистрирани лица за целите на ЗДДС. Издали са процесните фактури, включили са ги в дневниците си за продажби и справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди, в които са издадени. Доставчиците работят на принципа на разносната търговия и вероятно стоките са доставени до обекта на жалбоподателя, но на вещото лице не са представени документи в тази насока. Посочва, че декларираният резултат (ДДС за внасяне) със справки-декларациите по ЗДДС за процесиите периоди е посочен в Таблица № 2 на стр. 6 от настоящото заключение. Съгласно предоставената от ТД на НАП - Пловдив справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях за ревизирания период, с постъпилите суми са погасени изискуеми задължения за предходни данъчни периоди, по процесния ревизионен акт няма постъпили плащания към момента на издаване на справката от НАП - 19.08.2025 г. С оглед установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи: Нормата на чл. 71, т. 1 ЗДДС точно транспонира чл. 178, § б. а) от Директива 2006/112. Същата изисква данъчно задълженото лице да притежава данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114, за да упражни правото си на приспадане на ДДС. Тази формална предпоставка задължително трябва да е налице (виж в този смисъл Решение от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 41 и цитираната там практика). Според т. 27 от решението на СЕС по делото Barlis 06 целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. Липсата на фактура и данни за вида на доставката са пречка за извършването на проверка относно наличието на доставка и използването й за следващите облагаеми доставки от получателя, което е достатъчно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: 1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В хода на съдебното производство жалбоподателят представи процесните фактури в оригинал, следователно притежава данъчен документ, съставен в съотвествие с изискванията на тези членове от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на услуги, по които лицето е получател. Доставчиците по оспорените фактури „ЕВРО 07“ АД, „ГЕДЕС“ ООД, „АВТО-ХИТ“ ЕООД са регистрирани лица за целите на ЗДДС. Издали са процесните фактури, включили са ги в дневниците си за продажби и справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди, в които са издадени. Това както и плащанията в брой и по банков път към преките доставчици не подлежи на съмнение, като също така е безспорно, че извършените плащания са заведени при доставчиците и съответно отразени в дневниците им за продажби. При това положение съдът намира, че жалбоподателят е получил реално фактурираните стоки и има право на приспадане на данъчния кредит. Приходният орган е приел, че ревизираното лице не отговаря на изискванията само на чл.71, т.1 от ЗДДС, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и не е посочил други правни основания. При това положение оспореният Ревизионен акт, в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 7 215.97лв. и лихви в размер на 4 208,89лв. следва да бъде отменен. Относно лихвите за невнесен ДДС, деклариран по СД по ЗДДС в размер на 4 421,37лв. Съдът намира, че РА, в тази му част е законосъобразен, тъй като от приетата ССчЕ се установи, че преведените по сметки на НАП и погасени задължения с тях за ревизирания период, са погасени изискуеми задължения за предходни данъчни периоди, като по процесния ревизионен акт няма постъпили плащания към момента на издаване на справката от НАП - 19.08.2025 г. На основание разпоредбата на чл. 161 ал.3 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. Жалбоподателят едва в хода на съдебното производство представи процесните фактури, ето защо на Дирекция "ОДОП- [населено място] при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се установиха в размер на 933,62 евро, на основание чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, трети състав