Решение № 468 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 695/2026 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от И. П. И. от гр. Я., срещу Я. А. В. от гр. Я. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителката. Твърди се, че двамата са съжителствали на семейни начала повече от 2 г. в М., а от 01.2026 г. –в гр.Я. Ответникът е упражнявал системен тормоз над молителката-обиждал я е, заплашвал я е със саморазправа, унищожавал е вещи в дома им и я е удрял. На 14.03.2026 г. ответникът е проявил ревност, заплашил я е с убийство, поради което тя е решила да го напусне. Несъгласен с това, на 17.03.2026 г. ответникът е предизвикал скандал между двамата, като е заплашил молителката, че ще я изхвърли от дома им по пижама, без да си вземе личните вещи, обиждал я е, блъскал по мебелите и домакинските уреди. Повиканите от молителката полицаи са го извели от дома им. Молителката се страхува за живота и здравето си. Поради това иска, съдът да постанови мерки за защита по ЗЗДН. В с.з. молителката не се явява. Ответникът не взима становище по молбата и не се явява в с.з.. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти относно поведението на ответника на 17.03.2026 г.. Сочи се, че ответникът е упражнил описаното домашно насилие. Данни тя е изложила и в Сведение до РУ на МВР-Я. по преписка № ••• г. на •••РП относно действията на ответника, свързани със заплаха за изхвърляне от дома и обиди, като сочи, че й е крещял. В Докладна записка от 17.03.2026 г. от •••до ••• на РУ-Я. е описан подадения сигнал от молителката на същата дата. Съставен е Протокол за предупреждение, подписани от ответника. В Докладна записка от 20.03.2026 г. от ПИ до ••• на РУ-Я. са изложени същите факти, както и установената при попълване от молителката на приложение 4 и 5 от Методически указания за действията на служителите на МВР по ЗЗДН степен на риск от домашно насилие като „Екстремно висока“. По делото са представени Справки за съдимост от 19.03.2026 г. на Бюро за съдимост при •••РС, от които е видно, че страните не са осъждани. Направена е справка от 19.03.2026 г. и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива не са постановени срещу ответника за упражнено насилие над молителката. В изпратеното писмо изх. № ••• г. на ДКЦ1 Ямбол ЕООД до ЯРС. не се съдържат данни, страните да се водят на психиатричен отчет. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна. Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо насилие със заплаха за физическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо лице, с което се е намирал във фактическо съпружеско съжителство (чл.3 т.2). С действията си е засегнал правото на чест и достойнство на молителката и е създал страх у нея за живота и здравето й. Поради това пострадалата има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не само от представената декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от писмените доказателства, от които се установява, че ответникът е предупреден да не упражнява домашно насилие над молителката. Поведението на извършителя се отличава с агресивност, поради което е в състояние да предизвика страх за живота и здравето. Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се определи до 6 месеца, предвид страха у молителката за живота и здравето й, инициираната от нея раздяла между двамата, които рискови фактори също са част от методиката за оценка на риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (приложение №5 към чл. 74 от ППЗЗДН). Предвид изложеното е налице средно ниво на риска, което прави вероятно бъдещо насилие над пострадалия. Мерките имат за цел защита на пострадалия чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие. Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита. При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. или 12,78 евро. Ето защо ЯРС