Решение № 2467 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 723/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.117, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по жалба от К. Ю. Т. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, ж.к.“Дружба“ [адрес], против Решение № 1040-14-45/11.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.Твърди се, че на 09.05.25г. узнал за обстоятелството, че със Заповед № Чр-з-611/18.03.2025г. на Председателя на ДАНС е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 111 вр. чл. 110 ал.1 т. 7 б.“г“ от ЗДАНС. Заповедта била оспорена от жалбоподателя и е образувано адм.дело № 424/25г. по описа на АС-Плевен. Посочва се още в жалбата, че на 13.05.2025г. К. Ю. Т. се регистрирал в Бюрото по труда – Плевен и подал заявление вх.№ 411-8998/13.05.2025г. до ТП на НОИ-Плевен за отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. На 26.04.25г. получил Разпореждане № 141-00-1483-3/18.06.2025г. за отказ за отпускане на обезщетение по чл.54а от КСО с мотив, че няма осигуряване за този риск най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Разпореждането било оспорено пред директора на ТП на НОИ-Плевен, като било постановено Решение № 1040-14-45/11.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което изцяло потвърдил Разпореждане № 141-00-1483-3/18.06.2025г. Твърди се, че актът се опира на достоверни /неточни данни в два документа на ДАНС: удостоверение обр.УП-3 изх.№ ФС-1841/09.04.2025г. и справка – декларация обр. Б-4-3 изх.№ ФС-2869/06.06.2025г. Представя три сигнала (с вх.№ Ж-04-127/07.07.2025г., Ж-04-127/1/08.07.2025г. и Ж-04-127/2/08.07.2025г.) до ТД на НАП-В.Търново, за проверкиаотносно некоректно подадени от ДАНС периоди.Твърди, че във връзка с горното, изрично поискал от ръководителя на ТП на НОИ-Плевен да съобрази резултатите от проверките на ТД на НАП-В.Търново, както и да събере и приобщи резултатите от проверките на НАП и всички други относими доказателства срещу данните, вписани в обр.УП-3 и обр.Б-4-3, на основание чл.96 от АПК да бъде изслушан от административно решаващият орган, както и да установи защо осигурителят ДАНС е спрял да внася осигурителни вноски за риск безработица, но е внесъл здравноосигурителни такива. Твърди се, че молбата с доказателствените искания не е уважена, както и никъде в решението на директора на ТП на НОИ Плевен същите не са коментирани. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е основание за отмяна на спорното решение. На следващо място посочва, че решението на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено в разрез с материалния закон – чл. 99 от ЗДАНС вр. чл. 146 т.4 от АПК. Сочи, че на 25.06.2020г. на основание чл.117 от ЗДАНС му били изплатени парични средства за прослужени десет години (от 2009г. до 2020г.), както и на 24.06.2025г. на основание чл. 117, ал.1 и ал.4 от ЗДАНС му било изплатено обезщетение за 5 прослужени години (от 2020г. до 2025г.), от което следва извода, че му се зачитат общо 15 години държавна служба по ЗДАНС. Посочва още, че периода 2023г.-2025г., когато бил временно отстранен съгласно заповед рег.№ 3-3500/07.12.2022г., се зачита за прослужено време и няма основание ДАНС да не изплаща осигурителни вноски във фондове „Пенсии“ и „Безработица“. Приема за неоснователен аргумента на ДАНС, че не дължи начисляване и внасяне на осигурителни вноски във фондове „Пенсии“ и „Безработица“ с оглед разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗДАНС, която норма визира спиране изплащане на възнаграждение, но не и спиране на начисляване и внасяне на осигурителни вноски. Твърди, че е налице разширително тълкуване на тази норма от работодателя, с което му се причиняват вреди. Излага становище, че решението противоречи и на чл. 40 ал.1 и чл.42, ал.1 от ЗЗО вр. чл.146, т.4 от АПК. Представя справка от базата данни на НАП, направена от личния му лека д-р Д. Т., от 27.01.2023г., от която се установява, че е бил с непрекъснати здравноосигурителни права. Твърди, че датата 27.01.2023г. попада в периода, в който е бил временно отстранен от длъжност. Сочи, че не е спазен и целта на закона, като временното отстраняване и неизплащането на социални осигуровки е използвано за неправомерна репресия и мотивиране към „доброволно напускане“ на системата и дълготрайна загуба на права. Твърди се, че от 18.01.2023г. до 13.03.2025г. за две години и четири месеца бил временно отстранен от длъжност, изчаквайки преписка в ДКСИ и адм.дело № С-53/24г. във ВАС, обжалвайки отказ рег.№ Л-14/07.12.2022г. за достъп до класифицирана информация. Твърди, че в периода от 13.04.2023г.-13.04.2024г. производството пред ДСКИ било спряно на основание чл. 54, ал.1 т.3 от АПК, а две наказателни производства срещу него били прекратени поради липса на престъпление по чл.24, ал.1 т.1 от НПК, за което представя писмени доказателства. Съобщава, че води гр.д.№ 22175/2024г. по описа на СРС по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на република България. Иска се от съда да отмени Решение № 1040-14-45/11.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен и преписката да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В срока по чл. 163, ал.2 от АПК не е депозиран отговор от ответника. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да я уважи изцяло. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от материалите по делото Решение № 1040-14-45/11.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен е връчено на К. Ю. Т. на 15.08.2025г., а жалбата е подадена на 29.08.2025г. чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок. Подадена е от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установява се от адм.преписка и доказателствата по делото следната фактическа обстановка: Със Заповед рег.№ Чр-з-611/18.09.2024г. на Председателя на ДАНС служебното правоотношение с К. Ю. Т., експерт в ТД „НС4 –Плевен при ДАНС, считано от датата на връчване на заповедта е прекратено на основание чл.111 вр. чл. 110, ал.1, т.7, б.“г“ от ЗДАНС, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения – отказ за достъп до класифицирана информация рег.№ Л-14/07.12.2022г., който бил оспорен. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 09.05.25г. (предвид признанието на този факт в жалбата, с която е инициирано настоящето производство и липсата на доказателства в обратната насока). Срещу заповедта е подадена жалба и образувано адм.дело № 424/25г. по описа на АС-Плевен, преобразувано в дело С – 1/25г. по описа на АС-Плевен. С Решение № 1/09.01.2026г. по дело С-1/25г. по описа на ПлАС, съдът отхвърлил жалбата на К. Ю. Т. срещу Заповед рег.№ Чр-з-611/18.03.2025г. на Председателя на ДАНС. С Решение № 13/30.03.2026г. по адм.дело № С-7/26г. ВАС оставил в сила Решение № 1/09.01.2026г. по дело С-1/25г. по описа на ПлАС. Решението влязло в сила на 30.03.2026г. В тази насока са предсатвените копия на Заповед рег.№ Чр-з-611/18.04.2024г., Решение № 1/09.01.2026г. по дело С-1/25г. по описа на ПлАС, Решение № 13/30.03.2026г. по адм.дело № С-7/26г. по описа на ВАС, писмо изх.№ И-190813.04.23г., Определение № 346/13.02.2023г. Със заявление вх.№411-8998/13.05.25г. – л. 32 от делото, жалбоподателят поискал от ТП на НОИ-Плевен да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, като декларирал, че правоотношението му с ДАНС е прекратено, считано от 12.05.2025г. С писмо изх.№ У-141-00-1483-1/15.05.2025г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен (л. 35 от делото), получено от К. Ю. Т. на 19.05.25г. (л.36), от жалбоподателя били изискани удостоверение/справка за осигурителен доход за последните 24 месеца, както и документ за осигурителен стаж. С писмо вх.№ 1029-14-4108/1/23.05.25г. К. Ю. Т. представил молби до ДАНС и директора на Специализирана административна дирекция „Човешки ресурси“ при ДАНС, с които поискал издаване на исканите документи. С писмо изх.№ 1030-14-269/04.06.25г. на директора на ТП на НОИ-Плевен (л.40 от делото) били изискани необходимите документи от Председателя на ДАНС. С разпореждане № 141-00-1483-1/03.06.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен на основание чл.54г, ал.4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 141-00-1483/13.05.25г. било спряно. Разпореждането било съобщено на жалбоподателя на 12.06.25г. (л.41 и 42 от делото). С писмо рег.№ ФС-2870/06.06.2025г. по описа на ДАНС ( вх.№ 1030-14-269/1/12.06.25г. по описа на ТП на НОИ-Плевен) били представени справка –декларация с изх.№ ФС-2869/06.06.2025г. и заверено копие на удостоверение образец УП-3 с изх.№ ФС-1841/09.04.2025г. (л.44- 46 от делото). С Разпореждане №141-00-1483-2/13.06.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен на основание чл.55 от АПК производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 141-00-1483/13.05.25г. било възобновено. С разпореждане № 141-00-1483-3/18.06.25г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен отказал отпускане на обезщетение по чл.54а, ал.1 от КСО с мотив, че лицето няма осигуряване най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и не отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО. Разпореждането било съобщено на К. Ю. Т. на 25.06.2025г. – л.61. Срещу разпореждането била подадена жалба с вх.№ 1012-14-102/10.07.25г. от жалбоподателя, в която изложил становището си и направил доказателствени искания – л. 59 вкл. да бъде изслушан от административния орган. С Решение № 1040-14-45/11.08.2025г. директорът на ТП на НОИ-Плевен отхвърлил жалбата с вх.№ 1012-14-102/10.07.2025г. от К. Ю. Т. и потвърдил Разпореждане № 141-00-1483-3/18.06.25г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Плевен като правилно и законосъобразно. Адм.орган приел, че Т. отговаря на условията на т.1,2 и3 на чл.54а от КСО да има регистрация като беработно лице, да не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, да не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в начален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168, както и да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава. От представените документи от ДАНС (справка декларация обр. Б-4-3 изх.№ ФС-2869/06.06.25г. и удостоверение обр.УП-3 изх.№ ФС-1841/09.04.25г.) приел, че лицето няма необходимите 12 месеца осигуряване във фонд „Безработица“ през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. В решението изложил мотиви, че приложените към пояснението на лицето документи са неотносими към преценката за правото на обезщетение за безработица и не съдържат информация, която да опровергава съдържанието на издадените от осигурителя документи. Ето защо потвърдил Разпореждане № 141-00-1483-3/18.06.25г.на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Плевен. Видно от представените по делото доказателства на л. 76-92, Т. е подал жалби до ТД на НАП-В.Търново относно издадените от ДАНС документи справка –декларация с изх.№ ФС-2869/06.06.2025г. и заверено копие на удостоверение образец УП-3 с изх.№ ФС-1841/09.04.2025г. и поискал извършване на проверка. Жалбите са препратени към ЦУ на НАП видно от писмо изх.№ Ж-04-127/3/08.07.25г. на л. 19 от делото. Установява се от представеното от жалбоподателя заверено копие на регистрационна карта , издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – Плевен № 10083525, че жалбоподателят се е регистрирал на 06.06.2025г. в институцията. Видно от представените заверени копия на документи на л. 26 – 28 от делото, В РП-Плевен било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, което било прекратено на основание чл. 24, ал.1 т.1 от НПК. С оглед установената фактическа обстановка по-горе, съдът приема от правна страна следното: Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено от компетентен органи в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Изложени са и мотивите на органа, обусловили отхвърлянето на подадената пред него жалба, които се допълват от събраните в хода на административното производство доказателства. Съдът приема, че при издаване на атакувания индивидуален административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че като не е изслушал обясненията на Т., ръководителят на ТП на НОИ-Плевен е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на издаденото от него решение. Съгласно чл.96 от АПК заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок по реда на чл. 46, ал. 4 – 6 от АПК, като за изслушването се съставя протокол. В конкретният случай К. Ю. Т. няма качеството на „заинтересовано лице“ , а е жалбоподател, като подробно е изложил становището си в жалбата с вх.№ 1012-14-102/25г. – л. 50-60 от делото, упражнил е правото си да представи допълнителни документи и да направи искания. Ето защо съдът приема, че чл.96 от АПК не е нарушен от административния орган. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на оспорения акт, които да са засегнали правото на защита на Т., предвид обстоятелството, че същият е упражнил правото си на жалба и в настоящето производство пред съда има възможност да изложи твърденията си и да докаже тезите си. Действително пред адм.орган и в настоящето производство страната оспорва като документи, издадените от ДАНС удостоверение УП 3 и справка – декларация по отношение на тяхното съдържание, но признава още в жалбата факта, че от 18.01.2023г. до 09.05.25г. е бил временно отстранен от длъжност, както и в този период няма внесени осигуровки от работодателя за период от 12 месеца във фонд „Безработица“ през последните 18 месеца преди прекратяването на служебното му правоотношение. Неоснователно е възражението, че от представената пред адм.орган от жалбоподателя справка от НАП към дата 27.01.2023г. относно здравноосигурителния статус на жалбоподателя – л. 94, се установява, че работодателя е внесъл здравноосигурителни вноски, поради което е следвало да внася и вноски във фонд „Безработица“. Представеният документ не съдържа последните две цифри от ЕГН-то на жалбоподателя, поради което съдът не споделя изводите на К. Ю. Т. относно изводимите факти от това писмено доказателство. Подадените сигнали за издавани документи с невярно съдържание от страна на работодателя ДАНС по същество касаят правото на защита на жалбоподателя по отношение на удостоверения осигурителен стаж. По делото обаче жалбоподателят признава обстоятелството, че в периода от 18.01.2023г. до 09.05.2025г. е бил временно отстранен от длъжност, както и в този срок осигурителни вноски не са били внасяни от ДАНС. Действително по делото са представени документи, оспорени от жалбоподателя, от които се установява, че отстраняването по данни на ДАНС е до 13.03.25г., а не 09.05.25г. Този факт обаче не дерогира обстоятелството, че подаването на заявлението с вх.№ 141-00-1483/25г. за ПОБ е от 13.05.25г., а от тук се обуславя изискване жалбоподателят да има поне 12 месеца осигуряване във фонд „Безработица“ през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Последното обеславя извод, че посоченият период на временно отстраняване от длъжност на К. Ю. Т., посочен в жалбата му по делото, включва изискуемият период по чл.54а, ал.1 от КСО е от 13.12.23г. до 13.05.25г., в който период осигурителни вноски за фонд „Безработица“ на името на К. Ю. Т. не са били внасяни от работодателя ДАНС. За периода от 09.05.25г. до 13.05.25г. по делото няма доказателства за внесени осигурителни вноски за фонд „Безаботица“ , а дори и такива да са внесени те не са достътъчни, а е необходимо лицето да е осъществявало трудова дейност. Спорът между страните по делото по същество е правен и касае отговор на въпроса дължи ли работодателя заплащане на осигурителни вноски за период, в който лицето е бил временно отстранен на законово основание от длъжност, след възстановяването му и изплащане на възнаграждения по ЗДАНС. Правната уредба на право на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл.54а, ал.1 от КСО. Право на обезщетение имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В случая предпоставките на ал.1 т.1-3 от чл.54а, ал.1 от КСО са налице, но не и отбелязаната в нормата предпоставка за заявителя да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съгласно ал. 2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал1 не е прекратена. В чл. 9 от КСО се съдържат разпоредбите уреждащи осигурителния стаж на лицата, като в ал. 3, т. 1 е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО, осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО; Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й; съгласно ал. 2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово или служебно правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото, респективно - служебното и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово или служебно правоотношение, в повечето случаи, води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово или служебно правоотношение, а следва и да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Видно от цитираните разпоредби на чл. 9 от КСО, през периода на отстраняване от длъжност на жалбоподателя, вноските за фонд "Безработица" не са били дължими от осигурителя, включително, когато жалбоподателя е отстранен и впоследствие възстановен на работа по реда, определен в специален закон, какъвто е ЗДАНС. За този период, дори и отстраняването от длъжност на Т. да е било признато за незаконно, той подлежи на осигуряване единствено за рисковете "инвалидност поради общо заболяване", "старост" и "смърт" във фонд "Пенсии", но не и за безработица във фонд "Безработица" т.е. осигуровките на К. Ю. Т. за риска "Безработица", освен че не са били внесени от ДАНС, принципно не са били дължими за периода на отстраняване на жалбоподателя от работа, независимо че този период се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, дори и ако отстраняването бъде обявено за незаконно, какъвто е настоящия случай. За времето, през което Т. е бил без работа, от датата на поради отстраняването му от длъжност до възстановяването му на работа дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Този период се зачита за осигурителен стаж, но отстранените от длъжност и възстановени впоследствие на работа са изключени от категорията на осигурените лица, тъй като правото на парично обезщетение за безработица произтича от осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на трудова дейност, каквото в случая липсва. Законодателят е приел, че процесният период се зачита за осигурителен стаж, но е изключил тези лица от категорията на осигурените лица. В конкретния случай, между жалбоподателя и ДАНС е съществувало служебно правоотношение, което не е било прекратено, но по същото в периода от 18.01.2023г. до 13.03.2025г. не е осъществявана трудова дейност. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на трудова дейност, каквото в случая липсва. При невъзникнало осигурително правоотношение и отсъствието на качеството "осигурено лице", за К. Ю. Т. не е възникнало правото по чл. 54а, ал.1 от КСО да получава обезщетение за безработица. В тази насока е и утвърдената съдебна практика- Решение № 4374 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2018 г., VI о., Решение № 135 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2018 г., VI о., Решение № 1405 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2014 г., VI о., Решение № 2826 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2014 г., VI о. , Решение № 9663 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2013 г., VI о., и др. Действително в чл.99, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДАНС е предвидена привилегия за държавен служител в агенцията, който е временно отстранен от длъжност поради отнет или му бъде отказан достъп до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв, до влизането в сила или до отменянето на акта, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, като при прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният служител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването. Това възнаграждение обаче не дерогира факта, че през периода на временното отстраняване лицето не е осъществявало трудова дейност т.е. няма качество осигурено лице за обезщетения от фонд „Безработица“ на НОИ. С оглед на горното, съдът приема, че с оспореното решение на директора на ТД на НОИ-Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 141-00-1483-3/18.06.25г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Плевен, с което отказано изплащане на парично обезщетение за безработица, е спазен материалния закон. Разноски от ответника не се претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горните мотиви и и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд-Плевен, девети състав