Решение № 211 от 18.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 547/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Постъпила е жалба от Л. М. Л. против решение на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата на Л. Л. против разпореждане №1023-22-97-3 от 15.09.2023г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ София област. Жалбоподателят твърди, че е работил като шофьор в селското стопанство и неправилно трудовият му стаж там не е зачетен като втора категория труд. Моли да се отмени решението на директора на ТП на НОИ и се признае за втора категория труд работата му като шофьор в селското стопанство. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Административен съд София област, след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, съобрази следното: Със заявление вх. №2113-22-656/15.05.2023 г. Л. М. Л. е депозирал искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са приложени изискуемите документи визирани в чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. С разпореждане №2113-22-656#7/28.07.2023 г., на основание чл.68, ал.1-3 от КСО и чл.696, ал.1 и 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Прието е, че към датата на заявлението, Лазаров има навършена възраст 59 г. 00 м и 04 дни, осигурителен стаж - 02 г. 08 мес. и 04 дни от I-ва категория труд, 09 г. 03 мес. и 07 дни от II-ра категория труд, и 24 г. 10 мес. и 08 дни осигурителен стаж от III-та категория труд. Със заявление №1023-22-97/08.08.2023 г. Лазаров е поискал да му бъде зачетен от втора категория труда за периода от 28.07.1983 г. до 28.09.1983 г., и от 22.05.1986 г. до 10.02.1988 г. положен в АПК „Чавдарци“- Етрополе. С обжалваното в настоящото производство разпореждане №1023-22-97#3 от 15.09.2023 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на ПОИ - София област е отказано да се измени разпореждане №2113-22-656#7 от 28.07.2023 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - София област, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи осигурителен стаж, различен от установения от органите по пенсионно осигуряване. Това разпореждане е потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ София област, предмет на оспорване. Административният орган е мотивирал решението си със следните мотиви: Приел е, че заявителят има осигурителен стаж - 02 г. 08 мес. и 04 дни от I-ва категория труд, 09 г. 03 мес. и 07 дни от II-ра категория труд, и 24 г. 10 мeс. и 08 дни осигурителен стаж от III-та категория труд. Спорният въпрос е дали стажът на жалбоподателя положен на длъжността „шофьор“ в селското стопанство през периодите от 28.07.1983 г. до 28.09.1983 г., и от 22.05.1986 г. до 10.02.1988 г. е осигурителен стаж положен при условията на втора категория труд по отменената т. 526 от ПКТП. Видно от приложения в пенсионното досие опис на осигурителния стаж на Лазаров, в периода от 28.07.1983 г. до 23.09.1983 г. – 00 г. 01 м. 25 дни, и от 22.05.1986 г. до 10.02.1988 г. - 01 г. 08 м. 18 дни, е заемал длъжност „шофьор“ в АПК „Чавдарци“- Етрополе, като в приложения в пенсионната преписка опис е посочено, че трудът за тези периоди е зачетен от трета категория. От допуснатата по делото счетоводна експертиза се установява, че по трудовата книжка на жалбоподателя е отразено, че за времето от 28.07.1983г. до 28.09.1983г. същият е работил като“ шофьор“ в АПК “Чавдарци“ Етрополе. При извършена проверка в Обединен осигурителен архив , с.Невестино е установено, че за първия период са запазени месечни ведомости за заплащане, но в които не се съдържа информация за положения труд като категория на жалбоподателя. За втория период се съхраняват разплащателни фишове, които не съдържат информация за категорията труд положен от жалбоподател. Съдът е допуснал разпит на свидетели, като счита, че е неприложима забраната за свидетелски показания според разпоредбата на чл.14, ал.10 от КСО, тъй като са налични писмени доказателства установяващи заеманата длъжност от жалбоподателя-трудова книжка и месечни ведомости за заплати, от които е видно, че е заемал длъжността „шофьор“. Относимо към спора е обстоятелството дали тази длъжност е обслужвала обработването на селскостопанската продукция, поради което и съдът счита, че свидетелските показания са допустими. По делото са разпитани свидетели, които са установили, че са колеги на жалбоподателя и са работили заедно в селското стопанство на длъжността „шофьор“. Свидетелят П. И. е работил на длъжността „шофьор“в АПК „Чавдарци“ Етрополе и карал товарен автомобил Газ-53-4тона. Свидетелят И. Ц. е работил като „ шофьор“ в АПК „Чавдарци“ Етрополе и е карал камион ЗИЛ-5тона. Превозвали селскостопанска продукция заедно с жалбоподателя. И двамата свидетели са посочили, че им е признат положеният труд като „шофьор“ в АПК“Чавдарци Етрополе за втора категория. Първият свидетел е водил дело за признаването на втора категория труд, а на вторият свидетел му е призната категорията труд от органа. Представени са писмени доказателства от пълномощника на жалбоподателя -разпореждане №5804227264 от 09.11.2028г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за лицето И. П. Ц., от което е видно, че му е призната втора категория труд в размер на 15г,02м. и 07 дни. Представено е решение №2 от 04.01.2021г. по адм.д.№569/2020г. по описа на АССО, влязло в сила, с което на П. И., за когото е признат трудовият му стаж в АПК“Чавдарци“Етрополе като втора категория заемащ длъжността „шофьор“ на товарен автомобил „ГАЗ-53“. При така установеното от фактическа страна съдът намира следното: Жалбата е подадена чрез куриер в предвидения преклузивен срок по чл. 118 от КСО, на 13.11.23 г. Същата е подадена от легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Съдът след като извърши проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, намира жалбата за основателна. Проведено е надлежно оспорване по административен ред на оспореното разпореждане. Решение № 1012-22-150 1 от 31.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ София -област, е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО и в предвидената от закона форма - чл. 117, ал. 3 КСО. Оспореното разпореждане № 1012-22-150 от 15.09.2023 г. отговаря в пълнота на изискванията на чл. 59 от АПК и съдържа всички изискуеми елементи съгласно нормата. Административният акт е в писмена форма, посочени са правните основания за издаването му, фактическите основания, посочено е длъжностното лице, органът който го издава и пред кого подлежи на обжалване. Предметът на настоящото дело е очертан от спора между страните относно категорията труд, по която следва да се категоризира осигурителния стаж на жалбоподателя за периода 28.07.1983 г. до 28.09.1983 г. и от 22.05.1986 г. до 10.02.1988 г. В посочения период жалбоподателят е заемал длъжност „шофьор“ в АПК „Чавдарци“- Етрополе, която при преценка правото на пенсия, стажът за периода е категоризиран от трета категория труд. При постановяване на решението на горестоящия орган, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Приложимата правна уредба, която урежда въпроса за категоризирането на труда през спорния период е Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм. /. В действащия до 31.12.1999 г. ПКТП изчерпателно са регламентирани видовете дейности и длъжностите на лицата, трудът на които законодателят признава за положен при условията на първа или втора категория труд. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При анализ на тази разпоредба се налага извода, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Зачитането и определянето продължителността и категорията на осигурителния стаж при пенсиониране е от компетентността на съответното длъжностно лице от териториалното поделение на НОИ, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. Преценката на категорията труд в рамките на образувано административно производство по отпускане на пенсия се извършва на база на представените от заявителя за пенсия документи и приложимите за съответния период разпоредби по категоризиране на труда при пенсиониране. Осигурителят съгласно чл. 70 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и чл. 3 от Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране може само да даде предложение по коя разпоредба да бъде категоризиран трудът, но е извън неговата компетентност сам да я определи, като направеното предложение не обвързва пенсионния орган. За да бъде категоризиран даден труд от първа или втора категория труд, следва да бъде безспорно доказано, че същият попада в обхвата на конкретна точка от ПКТП (отм.), регламентираща категоризиране на труда от тази категория труд. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към момента на полагане на спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране отм. (ПКТП). Относими към процесния случай, са материалноправните на т. 52б и т. 66и от ПКТП (отм.). Съгласно т. 52б ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Понятието "механизатори" включва професиите тракторист, включително в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството, помощник - тракторист, комбайнер и помощник - комбайнер, машинист и помощник - машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи (шофьори) на автомобил ИФА - селскостопански вариант. Т.е. посочвайки "механизатор" нормата има предвид техническия персона, работещ непосредствено в производството на селскостопанска продукция. 3а всички тези професии важи изискването да са непосредствено заети в селскостопанското производство. Останалите механизатори са обхванати от записа на т. 66и ПКТП (отм.), според която трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство е втора категория по силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Възприетото от съдебната практика е, че според нормата на чл.66и от ПКТП/отм/, приложена съобразно чл.16, ал.2, т.2 от НПОС, трудът на обслужващия селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и работещите на длъжността „шофьор“ без оглед на товароподемността на управляваните автомобили, е от втора категория. Няма спор, а видно от събраните по делото писмени доказателства, че за процесния период жалбоподателят е работил на длъжността „шофьор“ в АПК“Чавдарци“ Етрополе-трудова книжка и разплащателни ведомости. Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят е работил като шофьор на зил непосредствено зает в селското стопанство, поради което и спорният трудов стаж следва да се категоризира като втора категория. Ето защо и съдът приема, че положеният от жалбоподателя труд за периода от 28.07.1983г. до 28-09-1983г. и от 22.05.1996г. до 10.02.1988г. като шофьор на ЗИЛ в АПК“Чавдарци“Етрополе е втора категория труд , поради което и решението на директора на НОИ ще следва да се отмени като се върне преписката на административния орган за произнасяне в срока по чл.117, ал.3 от КСО съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното производство, възлизащи на 600 лева - адвокатски хонорар и 500 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице. Водим от горното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд София област