Решение № 9398 от 19.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5579/2026 г.

Производството е за делба във фазата на допускането . Постъпила е искова молба, уточнена с допълнение към нея, от П. Л. К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С....., представляван от адв. К. Н., срещу Д. К. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С....., по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за съдебна делба на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор •••••.•••.2087.3.25 по КККР на гр. С....., разположен на адрес: гр. С...... Обектът е с площ от 87.90 кв. м. и се състои от две стаи, кухня и други сервизни помещения. Към него принадлежат: избено помещение № 3 с площ от 6,70 кв. м., таванско помещение № 16 с площ от 9,20 кв. м. и 3,42% идеални части от общите части и от портиерското помещение. Съседни самостоятелни обекти са: на същия етаж: •••••.•••.2087.3.26, под обекта: •••••.•••.2087.3.19, над обекта: няма. Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици при равни квоти на описания недвижим имот. Посочва, че съсобствеността е възникнала въз основа на правни сделки (покупка и дарения) и наследствено правоприемство след смъртта на майка му Д. А. К. (починала на 10.12.2013 г.) и брат му К. Л. К. (починал на 07.01.2026 г., на когото ответницата е единствен наследник). Тъй като страните не са в състояние доброволно да поделят имота , ищецът моли същият да бъде допуснат до делба при квоти 1/2 идеална част за него и 1/2 идеална част за ответницата. Ответникът Д. К. К. е депозирала отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител адв. Г. Ц.. В него заявява изрично, че искането за подялба на съсобствения недвижим имот е допустимо и основателно. Не оспорва твърденията в исковата молба и потвърждава, че квотите в съсобствения имот са по 1/2 идеална част за двамата съделители. В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на двете страни поддържат изцяло исканията си за допускане на делбата при равни квоти. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС. Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне делбата. Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В това производство всяка от страните, следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. От приетите по делото писмени доказателства се установява безспорно, че страните са съсобственици на процесния имот. Видно от Нотариален акт № 105, том XVIII, дело № 2909/1964 г., Д. А. К., П. Л. К. и К. Л. К. първоначално са придобили правото на собственост върху жилището чрез покупко-продажба от СГНС. Впоследствие, с Нотариален акт за дарение № 139, том XXLIII, дело № 4722/1986 г., ищецът П. К. е дарил на майка си Д. К. притежаваната от него 1/3 идеална част. С Нотариален акт за дарение № 127, том LLLXIII, дело № 33245/1993 г., Д. К. е дарила обратно на сина си П. К. 1/3 идеална част от апартамента. От представеното Удостоверение за наследници изх. № 1011/20.06.2025 г. се установява, че Д. А. К. е починала на 10.12.2013 г., като е оставила за свои законни наследници синовете си П. Л. К. и К. Л. К.. Съгласно Удостоверение за наследници изх. № 323/12.03.2026 г., К. Л. К. е починал на 07.01.2026 г., оставяйки като единствен жив законен наследник дъщеря си Д. К. К. (синът му А. К.ов К. е починал на 21.06.1993 г., неженен и без деца). Съобразно тези факти, след смъртта на общите наследодатели и с оглед извършените приживе разпоредителни сделки, правата в съсобствеността върху процесния недвижим имот са разпределени при равни квоти. Този факт е изрично признат и от двете страни в производството, като липсва спор относно размера на притежаваните от тях идеални части. Тъй като липсва постигнато съгласие за доброволна подялба на съсобствения имот, искът се явява процесуално допустим и по същество основателен. Обектът на делбата е годен за извършване на такава, като не са налице ограниченията на чл. 34, ал. 1 от ЗС. Ето защо съдът приема, че делбата следва да се допусне между страните по делото при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях. С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл. 34 ал. 1 от ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,