Решение № 164 от 31.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1788/2024 г.

Производството е по реда на чл. 68 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност. Образувано е по възражение на „ВЕМАС 7” ЕООД вх. на КТБ /н/ №591/16.08.2024 г., депозирано в СГС с молба на синдиците на банката вх. на СГС № 94499/30.08.2024 г., срещу отказ на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), да допълнят списъка на приетите вземания с предявените от „ВЕМАС 7” ЕООД вземания за съдебни разноски в общ размер на 11617, 00 лв., обективиран в писмо изх. на КТБ /н/ № 828/07.08.2024 г. Във възражението на кредитора „ВЕМАС 7” ЕООД се твърди, че е бил ответник по искове за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ на основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, съотв. чл. 59, ал. 3 ЗБН, както и чл. 3, ал. 3 ЗБН, разгледани в производството по т. дело № 1503/2017 г. по описа на СГС, в производството по в. т. дело № 74/2018 г. по описа на САС, ТО, 3 състав, по т. дело № 1324/2020 г. по описа на ВКС, съотв. в производството по в.т.дело № 986/2020 г. по описа на САС, ТО, 11 състав, решението по което не е допуснато до касационно обжалване с определение по т. дело № 686/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. Решението, постановено по в. т. дело № 986/2020 г. по описа на САС, и определението, постановено по т.дело № 686/2023 г. по описа на ВКС съдържали осъдителен диспозитив „КТБ“ (н) да заплати на „ВЕМАС 7” ЕООД сумата от 8617, 00 лв., представляваща разноски за производството пред СГС, САС и ВКС, и сумата от 3000, 00 лв. – разноски за касационната инстанция. С оглед на гореизложеното възразилият кредитор моли вземанията за разноски към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, в общ размер на 11 617, 00 лв. да бъдат включени в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, е депозирал по делото становище, в което изразява съображения за неоснователност на възражението и моли да бъде оставено без уважение. Поддържа, че вземанията са възникнали след решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, а именно след решение № 664/22.04.2015г. по т.д. №7549/2014г. на СГС, ТО, VІ-4 състав. Поради особения статут на длъжника /банка/ специалния закон в чл. 4 ЗБН предвиждал по-тесен спрямо общата несъстоятелност кръг вземания, подлежащи на удовлетворяване, в който процесното вземане не попадало. Вземанията от претендирания вид, а именно разноски на кредиторите във връзка с участието им в съдебни производства с несъстоятелната банка, не били предвидени в нито една от точките на разпоредбата на чл. 94 ЗБН, поради което същите биха попаднали в приложното поле на т. 8- „всички останали вземания“, поради което те биха подлежали на удовлетворяване преди вземанията за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банка /т.9/ и тези, произтичащи от безвъзмездна сделка /т. 10 /. Подобно разрешение обаче поставяло кредиторите на разноски, произтичащи от участието им в производството по несъстоятелност на банка в по- благоприятно положение в сравнение с онова, което те биха имали при разпределение, основано на чл. 722 ТЗ. Подобно разминаване в реда на привилегиите в отделните производства по несъстоятелност и то в посока, която противоречи на по-общата законодателна концепция се явявало немислимо и очевидно увреждало мнозинството кредитори на банката, каквито били вложителите. Сочи съдебна практика на Апелативен съд София, в която се дава разрешение, че извършените разноски на кредиторите във връзка с участието им в съдебни производства и възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност следва да остане за сметка на кредитора, който ги е реализирал. По изложените съображения ответникът моли възражението да бъде оставено без уважение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства и от справка в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД (н) се установява, че е обявено в търговския регистър на 22.04.2015 г. решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, с което е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н) с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, както и банката е обявена в несъстоятелност, а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/ 2015 г. на САС е отменено решението на СГС в частта му, с която за начална дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н) е определена 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г. С решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките К. Х. М. и А. Н. Д. са назначени за постоянни синдици на банката в несъстоятелност. По делото е представено Решение № 55/30.01.2023 г. по т. дело № 986/2022 г. по описа на САС, ТО, 11 състав, видно от което са отхвърлени предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, срещу „Вемас -7“ ЕООД искове с правно основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, както и с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59, ал.2 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН, както и банката е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 8617, 00 лв. – разноски за производството пред СГС, САС и ВКС. С Определение № 943/16.04.2024 г. по т. дело № 686/2023 г. по описа на ВКС, II т.о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и банката е осъдена да заплати на „Вемас 7“ ЕООД сумата 3000, 00 лв. – разноски за касационната инстанция. В хода на настоящото производство въз основа на съдебните актове на САС и ВКС е издаден изпълнителен лист от 04.10.2024 г. по т. дело № 1503/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, с който „КТБ“ АД (н) е осъдена да заплати на „Вемас 7“ ЕООД, ЕИК 203346002 сумата от 8617, 00 лв. – разноски за производството пред СГС, САС и ВКС, и сумата от 3000, 00 лв. – разноски за касационна инстанция. На 31.07.2024 г. „Вемас 7“ ЕООД е подало до А. Д. и К. М., заедно и поотделно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ (н), молба за предявяване на вземания в общ размер на 11617, 00 лв., от които 8617, 00 лв., представляваща разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение съгласно влязло в сила решение № 55/30.01.2023 г. по т. дело № 986/2022 г. по описа на САС, 11 състав и 3000, 00 лв., представляваща съдебни разноски за касационна инстанция съгласно определение № 943/16.04.2024 г. по т. дело № 686/2023 г. по описа на ВКС, II т.о. В отговор на подадената молба за предявяване на вземанията възразилия кредитор е получил писмо изх. № 828/07.08.2024 г. на синдиците на банката, с което са уведомили кредитора, че на този етап от производството по несъстоятелност на „КТБ“ (н) не е налице правна възможност, съобразно която предявеното вземане за съдебни разноски да бъде включено в списъка на кредиторите и да бъде удовлетворено от масата на несъстоятелността, поради което молбата не следва да се уважи. Кредиторът „Вемас 7“ ЕООД, е подал чрез синдиците на банката до съда възражение вх. на КТБ /н/ №591/16.08.2024 г., срещу постановения от синдиците на "КТБ" АД /н./ отказ, изпратено чрез Български пощи на 14.08.2024 г. При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Не са спорни между страните правнорелевантните обстоятелства, които са установени по делото, а именно че след откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н) в полза на възразилия кредитор „Вемас 7“ ЕООД са възникнали вземания срещу банката за разноски, извършени в съдебно производство, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, както и че това дружество е предявило вземанията в производството по несъстоятелност на банката с искане изготвения от синдиците списък на приети вземания да бъде допълнен, което искане е оставено без уважение от синдиците. Спорът в настоящото производство се изразява в това дали за кредитора „Вемас 7“ ЕООД съществува правото на принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н) за вземанията му към банката, установени с влязло в сила съдебно решение, т.е. правото му като кредитор да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност по чл. 94, ал. 1 ЗБН. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 67/15.02.2022 г. по ч. търг. дело № 1212/2021 г. на ВКС, І т.о., постановено по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, по силата на чл. 70 ЗБН не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът. Неоспоримостта на вземанията произтича от предвиденото в чл. 69, ал. 2 ЗБН установително действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗБН установява задължение за синдика да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН (одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени възражения) с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 ЗБН или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията – предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката. Липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен спор и може да се реализира само в образуваното по този спор съдебно производство. По делото се установява, че с влязло в сила Решение № 55/30.01.2023 г. по т. дело № 986/2022 г. по описа на САС, 11 състав и с Определение № 943/16.04.2024 г. по т. дело № 686/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., е установено съществуване на вземания на „Вемас 7“ ЕООД към „КТБ“ АД (н) за съдебни разноски, направени в хода на съдебно производство по предявени преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността в общ размер на 11 617, 00 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист на 04.10.2024 г. по т. дело № 1503/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав. Сочените съдебни актове са постановени след решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н), в производство, по което участие са взели синдиците на несъстоятелната банка, което означава, че предявените от кредитора вземания са нововъзникнали в хода на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н). Тези вземания имат характер на такива, които не могат да бъдат оспорвани в това производство съгласно нормата на чл. 70 ЗБН. Следователно синдиците не могат да откажат изпълнение на съдебното решение, съотв. определение, постановени в производството с тяхно участие. В случай че са считали за необходимо, то в хода на съдебните производства за попълване масата на несъстоятелността, синдиците на банката са разполагали с процесуалната възможност по реда на чл. 248 ГПК да оспорят присъдените в полза на кредитора съдебни разноски. След като синдиците са участвали в съдебното производство, то за банката е задължително съдебното решение в неговата цялост и същото подлежи на изпълнение на основание чл. 69, ал. 2 ЗБН. Разноските на възразилия кредитор не могат да бъдат оспорвани от синдиците и преразглеждане в последващо исково производство. Действително, вземанията не съставляват такива за присъдени разноски в производства по искове с правно основание чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, но при съобразяване на дадените от ВКС разрешения в цитираното определение, следва да се формира извод, че тези неоспорими вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н), поради което следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите. В ЗБН липсва изрична разпоредба, която да освобождава несъстоятелната банка от отговорност за заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, поради което е недопустимо този правен резултат да се постига чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност. В горецитираното определение №67/15.02.2022 г. по ч. т. дело № 1212/2021 г., на ВКС, I т.о., както и в определение № 96 от 16.01.2024 г. по т. д. № 445/2023 г. на ВКС, I т.о., е прието, че е налице правна възможност за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н), възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, респективно след изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите, които са изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8 ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството – разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН. По изложените съображения съдът намира, че подаденото от „Вемас 7“ ЕООД възражение, с което се претендира включване в списъка на приетите вземания на присъдени в негова полза съдебни разноски в общ размер на 11 617, 00 лв., съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.10.2024 г. по т. дело № 1503/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, въз основа на Решение № 55/30.01.2023 г. по т. дело № 986/2022 г. по описа на САС, 11 състав и Определение № 943/16.04.2024 г. по т. дело № 686/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., е основателно и вземанията следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания на банката. В случая не се касае за разноски по смисъла на чл. 54, вр. чл. 4, ал. 3 ЗБН, т.е. такива за попълване и управление на масата по несъстоятелността. Поради това присъдените съдебни разноски по издадения изпълнителен лист следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Предвид изхода на спора съдът намира, че дължимата държавна такса в размер на 116, 17 лева следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на възразилия кредитор следва да се заплатят разноски в размер на 1000, 00 лв.– адвокатско възнаграждение. Водим от горното Софийският градски съд