Решение № 1889 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1575/2025 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на К. „Районна потребителна кооперация „Единство“ (РПК „Единство“), със седалище [населено място], депозирана чрез пълномощник, насочена против Заповед №8 от 31.07.2025 г. на Главен архитект на [община]. Жалбоподателят счита оспорената заповед за немотивирана, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че посочените в обжалвания акт правни основания за издаването му са неотносими към процесната заповед. С последната не можело да се отмени издадено удостоверение за търпимост на строеж, тъй като последното само удостоверявало факт, който вече бил настъпил по силата на закона, а имено че строежът е търпим, тъй като е построен в съответствие със законовите изисквания и нормативи към момента на изграждането му, и не подлежи на премахване. Съответно удостоверението за търпимост не представлявало нито индивидуален административен акт, нито нормативен такъв. Сочи се, че Главният архитект на О. И. не бил от кръга субекти, визирани в разпоредбата на чл. 76 от АПК, които могат да издават, отменят, изменят или допълват нормативни административни актове по чл. 79 от АПК. Претендира се обжалваната Заповед да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Претендират се разноски. Ответникът - Главен архитект на [община], в писмено становище (л.62) и чрез пълномощник в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх.№ 91-38-12 от 15.03.2010г. РПК „Единство“(л.8) е поискало от Главния архитект на О. И. издаване на удостоверение за търпимост на основание пар.16 , ал.1 от ПЗР на ЗУТ, по отношение на строеж „Търговска сграда в [населено място]“, собственост на кооперацията. На 08.04.2010г. под № 12 Главният архитект на О. И. е издал Удостоверение за търпимост(л.9), в което е посочено, че се издава по подадено заявление от РПК „Единство“, [населено място] от 15.03.2010г. Със същото се удостоверява, че по отношение на строеж – търговска сграда, находяща се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-54 от кв.17 по плана на [населено място], са налице условията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежът е с режим на търпимост, не подлежи на премахване и на забрана и ползуването му може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Под вх.№30-00-185/13.05.2025 г. е регистрирано подадено до Кмета на О. И. З. за издаване на удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство (л.74). Със същото от РПК „Единство“, [населено място], е поискано издаването на удостоверение за Търговска сграда – 2 ет., 172 кв.м., земя – 660 кв.м. в недвижим имот, представляващ УПИ/ПИ №V-54, кв.17 по плана на [населено място]. По повод подаденото искане с вх.№30-00-185/13.05.2025 г., от Кмета на О. И. на РПК „Единство“, [населено място], е издадено Удостоверение за факти и обстоятелства №62/27.05.2025 г. (л.23), според което е установено следното: Съгласно подробен устройствен план и разписен лист на [населено място], одобрен със Заповед №112/30.03.1989 г., поземлен имот 54 от кв.17 е записан държавен; Поземлен имот 54 от кв.17 е с площ 600 кв.м. и за него има отредено [УПИ] с неприложена регулация в сроковете по §6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ; ПИ 54 от кв.17 е застроен с двуетажна масивна търговска сграда – магазин със застроена площ 168 кв.м., за която има издадено удостоверение за търпимост №12 от 08.04.2010 г.; При граници на ПИ 54: улица, улица, ПИ 55 и ПИ 65; Имотът не се отчуждава за държавни и обществени нужди. По повод подаденото искане с вх.№30-00-185/13.05.2025 г., от Кмета на О. И. на РПК „Единство“, [населено място], е издадено и Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство №71/03.06.2025 г. (л.70). Същото е с идентично съдържание като Удостоверение №62/27.05.2025г., с изключение на първи абзац, като в новото Удостоверение е посочено, че съгласно АЧОС №3078 от 28.05.2025 г., поземлен имот 54 от кв.17 по ПУП на [населено място], одобрен със Заповед №112/30.03.1989 г., е Общински. С оспорената в настоящото производство Заповед №8/31.07.2025 г. (л.73) издадена от Главен архитект на О. И. е отменено Удостоверение за търпимост на строеж №12/08.04.2010 г. От правна страна в заповедта е посочено, че се издава на основание чл.5, ал.3 от ЗУТ и чл.79 от АПК. От фактическа страна са изложени са мотиви, че след извършена проверка Главният архитект е установил, че издаденото Удостоверение за търпимост е за строеж – търговска сграда, „която в подробния устройствен план е отразена старата търговска сграда което се явява нарушение на изискванията за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж“. От Главния архитект на О. И. е изготвена Докладна записка вх.№94-00-1820/12.08.2025 г.(л.7), с която уведомил Кмета на О. И. за извършената проверка и за издадената заповед № 8 от 31.07.2025г., с която удостоверението за търпимост № 12/08.04.2010г. е отменено. С изх.№30-00-185/3 от 19.08.2025 г. (л.72) Кметът на О. И. е изпратил писмо до Председателя на РПК „Единство“, [населено място], до Служба по вписванията – [населено място] и до още две лица, с което ги уведомил, че във връзка със Заявление вх.№30-00-185/13.05.2025 г. и извършена проверка на документи се установило, че Удостоверение за търпимост на строеж №12/08.04.2010 г. било издадено въз основа на некоректни данни и приложено им се изпраща Заповед №8/31.07.2025 г. Видно от Известие за доставяне (л.13), писмото е получено от РПК „Единство“ на 20.08.2025 г. Жалбата срещу Заповедта е постъпила в съда на 05.09.2025 г., изпратена със съпроводително писмо на Кмета на О. И. с изх.№30-00-185/6 от 03.09.2025 г.(л.2) В последното е удостоверено, че жалбата е постъпила в общинската администрация с вх.№30-00-185/4 от 01.09.2025 г. По делото са приобщени като писмени доказателства, документите съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания акт, други писмени доказателства относими към изясняване статута на описания в оспорената заповед строеж, и статута на земята върху която е изграден. Допусната и изготвена е и съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните по делото. Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица, като изготвено от специалисти разполагащи с необходимите знания и умения, които пълно и точно са отговорили на поставените им задачи и подробно са ги обосновали. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаване на акта и изхожда от адресат на акта, разполагащ с правен интерес от търсената защита. Съгласно определението за индивидуален административен акт, дадено в чл.21, ал.1 от АПК, такъв е изричното волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. С процесната заповед негативно се засяга правната сфера на оспорващата кооперация, тъй като се отменя вече издаден спрямо същата и то по нейно искане, позитивен административен акт - удостоверение за търпимост. Следователно оспорването е насочено срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е процесуално допустимо. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в жалбата възражение, че удостоверението за търпимост не може да бъде отменяно. Доколкото изявлението за издаването му има обективните характеристики на индивидуален административен акт, издаден по искане на правен субект, то същият е облагоприятстващ този субект акт, чиято отмяна (при липса на регламентация в специалния закон ЗУТ) би могла да бъде извършена единствено по реда на възобновяването на производството по издаването им, предвидено в Глава седма на АПК. Разпоредбата на чл.99 от АПК предвижда възможност влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, в изрично изброени в 7 точки хипотези. Доколкото от материалите по делото не се установява, удостоверението за търпимост да е оспорвано по съдебен ред и не подлежи на оспорване по административен ред, то оспорената заповед може да се приеме за издадена от компетентен орган, но същата се явява немотивирана, при посочване на изцяло неотносими към крайния резултат фактически и правни основания. Заповедта е издадена и при съществено нарушение, до степен на пълно игнориране на административнопроцесуалните правила, приложими към отмяна на влязъл в сила административен акт. В процесния случай няма данни на коя дата издаденото удостоверение за търпимост е било получено от кооперацията – жалбоподател, но между страните няма спор, че същото не е било оспорени пред съд и по административен ред и е придобило стабилитет. На първо място вписаните в обжалваната заповед норми на чл.5, ал.3 от ЗУТ и чл.79 от АПК са неотносими към производството по отмяна на административни актове. Ал.3 на чл. 5 от ЗУТ вменява обща компетентност на Главният архитект да ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, да координира и контролира дейността на звената по ал. 6 и да издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон, а чл.79 от АПК касае отмяната, изменянето и допълването на нормативните административни актове, какъвто акт, както вече се посочи, процесната Заповед не е. Освен вписаните в оспорената Заповед норми, които, както се посочи, не представляват валидни правни основания обосноваващи необходимостта Главният архитект на община Ивайловград да издаде акт за отмяна на удостоверението за търпимост, в заповедта от фактическа страна единствено е изложено, че са нарушени изискванията при издаване на процесното удостоверение, тъй като от извършената проверка е констатирано, че в ПУП е отразена старата търговска сграда. Тези фактически твърдения не внасят никаква яснота относно обстоятелствата, въз основа на които административният орган е взел решение да отмени вече влязлото в сила удостоверение за търпимост. Не става ясно как обстоятелството , че в ПУП е отразена стара търговска сграда е относимо към отмяната на удостоверението за търпимост и какво точно нарушение на изискването за издаването му се явява това обстоятелство, съответно и не може да се установи към коя точно хипотеза на чл. 99, т.1-т.7 от АПК отнася това твърдение административният орган. Следва да се има предвид също, че ако това обстоятелство се отнесе към чл.99, т.1 от АПК то органът е следвало да установи кога е влязло в сила удостоверението за търпимост, тъй като възобновяването в този случай е ограничено с установен от закона срок от 3 месеца считано от влизане в сила на акта - чл. 102, ал.1 от АПК. Това не е сторено, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ако не би било допуснато органът би могъл да стигне и до друг извод за това дали е налице възможност да постанови оспорената заповед. Ако пък това обстоятелство се отнесе към хипотезата на чл.99 , т.2 от АПК, то в този случай органът не може да инициира производството служебно, а само по искане на страна в производството – чл. 100 от АПК. Искането за сезиране е необходимо да е нарочно, тоест със същото изрично следва да е поискана отмяна на вече издаден административен акт. С такова в случая от представената преписка, в случая няма данни органът да е бил сезиран. Наред с това то и в този случай действията на органа по възобновяване на производството са ограничени със срок – 3 месечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна, но не по-късно от 1 година от възникването му, а когато възникването на това основание предхожда издаването на административният акт, то началният момент на срока е влизането в сила на акта. Видно е от заключението на вещите лица, че действащият ПУП на [населено място], общ. И. е одобрен със заповед № 112 от 30.03.1989г. Следователно ако се приеме, че начина на отразяване на сградата в същия е основанието за издаване на оспорената заповед, то това нанасяне е осъществено преди издаване на последната и срока за възобновяване тече от влизане в сила на удостоверението за търпимост. Както се посочи, ответникът изобщо не е изследвал обстоятелството, кога е влязло в сила удостоверение то за търпимост и така съществено е нарушил административно производствените правила, тъй като е издал акта си в несъответствие с изискванията на чл. 35 от АПК – да стори това едва след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. При изслушването на вещите лица в открито съдебно заседание става ясно, че според тях от извършените проверка на материалите по делото и в О. И. не може да се установи дали процесния строеж е търпим или не. Това е индиция, че органът е издал акта си без да я изяснил релевантните за преценка налице ли са основания за отмяна на удостоверение за търпимост на строеж . В разпоредбите на чл.103 от АПК е регламентиран начина на провеждане на особеното производство по възобновяване. Член 103, ал.1 от АПК изрично предвижда, че административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт. По делото няма данни за проведено каквото и да било производство по реда на чл.99 и сл. от АПК, за да бъде удостоверението отменено от органа, който го е издал. Не е проведено производство, в което РПК „Единство“ да е била конституирана, като субект, придобил права от този акт, няма и данни кооперацията въобще да е била уведомена за инициирането и започването на такова производство. От гореизложеното съдът достига до извода, че обжалваната заповед се явява немотивирана, при посочване на изцяло неотносими към крайния резултат фактически и правни основания и при съществено нарушение, до степен на пълно игнориране на административнопроцесуалните правила, приложими към отмяна на влязъл в сила административен акт. Ето защо обжалваният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора, основателна е своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски – 50 лв. внесена ДТ (25.56 евро), 1500 лв.(766.94 евро) действително заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се превалутират от съда и 360 евро представляващи внесен депозит за възнаграждение на вещи лица платими от бюджета на органа издал обжалваната заповед. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът