Решение № 806 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3757/2025 г.

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ищцата М. С. твърди, че през ••••• година придобила правото на собственост върху сграда в село ••••••••, община ••••••••• – постройка „••••••••“ находяща се в УПИ ••••••• и УПИ •••• одо кв.•• по плана на село ••••••••, община •••••••••, одобрен със заповед № ••••• от ••••••••• година. През цялото време обектът се използвал като •••••••••. Първоначално се стопанисвал от С., но след ••••• година я отдала под наем на Т. Т., който въртял ••••••• до •••• година. На •••••••• между С. и Г. С. И. в качеството му на упълномощен представител на „•••••••••“ ЕООД бил сключен договор за наем, по силата на който ищцата отдава помещението за ползване, а дружеството се задължава да заплаща месечна наемна цена. Сградата представлявала метална конструкция със стени изградени от импрегнирани ПДЧ панели. Във вътрешността на постройката били издигнати подпорни стени от декоративни тухли, а в югозападната част обособен санитарен възел от ПВЦ профили и панели, снабден с нов моноблок, мивка, смесители и бойлер. През същата година ищцата придобила право на собственост върху сграда находяща се в село ••••••••, община •••••••• УПИ ••••••• и УПИ •••• одо кв.•• по плана на село ••••••••, община ••••••••, одобрен със заповед № •••• от ••••••• година. Сградата представлявала масивна едноетажна постройка, с двоен тухлен зид и покривна конструкция от дървени греди, валки и керамични керемиди. На •••••••• година възникнал пожар, който унищожил сградата на ••••• до основи. Заедно с нея погинал и целия наличен инвентар. Хладилници, готварски печки, бойлер, маси и столове, посуда и т.н. Пламъците обхванали и покривната конструкция на намиращия се в непосредствена близост •••••• за •••••••. За броени мигове целият западен скат бил превърнат в пепел и керамични отломки. За щастие пожарната пристига на място и успява да спаси останалата част от масивната постройка /За •••••••••• е прекалено късно/. По случая е било образувано досъдебно производство във Второ районно управление на МВР Стара Загора, заключението на разследващите органи и Прокуратурата било липса на данни за умишлен палеж. С тези доводи делото е прекратено. Между ищцата и ответника бил сключен договор за застраховкакомбинирана застрахователна полица „Булстрад Бизнес Решение“ № ••••••••• валидна от •••••• г. до •••••••• година, съгласно който Застрахователното дружество поема задължението при настъпване на застрахователно събитие – „пожар и други опасности“ и „късо съединение и токов удар на електрическа инсталация и електрически уреди“, като допълнително застрахователно покритие да заплати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност 100 000,00 лева при пожар 50 000,00 лева при късо съединение/, освен когато това е предвидено в Кодекса на застраховането, а собственика на застрахования обект се задължава да заплати застрахователна премия в размер на 117,05 лева. Пожарът унищожил сградата, оборудването и покривната конструкция на сградата - •••••• възниква и приключва на •••••••• г. Седмица по-късно, на ••••••• г. ищцата депозира Заявление за възникнало застрахователно събитие и отговор не закъснява. Представител на застрахователя извършва оглед на щетите и след оценка на данните не изплаща застрахователно обезщетение за увредения покрив. Ищцата предприема бързи действия по отстраняването на щетите и предотвратяване на по-нататъшни усложнения. За целта бил сключен договор за изработка с „••••••••••“ ООД, който своевременно извършва строително-монтажните работи и издава фактура № ••••••• на стойност 9065,42 лева, като в съдебно заседание признава, че е заплатена сумата от 3758,75 лева./ Към застрахователната преписка били приложени проформа фактура и количествена стойностна сметка за извършени ремонтни работи на стойност 9065,42 лева с ДДС. Цената била заплатена на ••••••• г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати 9056,40 лева с ДДС за претърпените имуществени вреди в следствие на настъпило застрахователно събитие – пожар в застрахован обект – •••••• за •••••••, находящ се в село ••••••••, община ••••••••••• по силата на договор за застраховка комбинирана застрахователна полица „Булстрад Бизнес Решение“ № ••••••••• ведно със законната лихва от датата на поканата за изпълнение •••••• година. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на иска. Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с настъпилото застрахователно събитие, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените имуществени вреди. Във връзка с процесното застрахователно събитие пожар по процесната застрахователна полица № ••••••••• била образувана застрахователна претенция № •••••••/•••••••. Оспорва също така стойността на причинените вреди, като счита исковата претенция за силно завишена в тази й част. На базата на описа на претенцията, който се съдържа в застрахователната преписка, експертите на ответника определили застрахователно обезщетение в размер на 3758,75 лева, което било изплатено по банкова сметка на ищцата на •••••••• г. На следващо място, с оглед на фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба, настоящото производство било образувано във връзка с увреждания, нанесени на застрахован обект „•••••• за •••••••“, находящ се в село ••••••••, застрахован по застрахователна полица № ••••••••• по застраховка „Булстрад Бизнес Решение“, като в случай че от страна на ищцата се претендирало заплащане на увреждания по друг застраховат обект, а именно „•••••••••“, находящо се в същото населено място, счита исковата претенция в тази част за недопустима, съответно за неоснователна. По отношение на застрахованият обект „•••••••••“, от страна на застрахователя било платено обезщетение в размер на 19668,86 лева. В случай че от страна на ищцата се претендира доплащане на обезщетение за застрахован обект „•••••••••“, оспорва иска и в тази му част. Оспорва също така твърдените квадратури на увреждания по процесния имот, както и по отношение на самите увреждания. Оспорва исковата претенция и по размер, тъй като от страна на ищцата се претендира главница в размер на 9056,40 лева, представляваща според заявеното в исковата молба застрахователно обезщетение за всички увреждания в застрахования обект, като с оглед на доказателствата за платено застрахователно обезщетение следва да е разликата от платеното на ищцата обезщетение от страна на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и исковата претенция. Считаме, че от страна на ищцата се претендира главница в по-голям размер, а също така и се претендират суми, които не са в причинно-следствена връзка с процесното увреждане. Счита, че от страна на ищцата се претендира заплащане на стоки и услуги, които не са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила възстановяването на причинените при процесното събитие щети, като в тази насока не се представят доказателства. Оспорва, че ищцата била правоимащо лице, което има право да получи застрахователно обезщетение поради което оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищцата, а също така оспорва и наличието на застрахователен интерес, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Също така прави възражение за наличие на подзастраховане. Оспорва също така твърденията, съдържащи се в исковата молба, че ищцата е заплатила уврежданията по процесния недвижим имот. От страна на ищцата не се представят доказателства в тази насока, като също така оспорва представените с исковата молба проформа фактури и количествено стойностни сметки за извършени строително-ремонтни дейности. Оспорва съдържащите се в тях квадратури, както и извършените дейности, като счита, че същите не са били необходими, а и не са във връзка с процесното застрахователно събитие. На следващо място оспорваме исковата претенция за присъждане на законна лихва с посочена в исковата молба начална дата по основание и размер. Оспорваме също така и началната дата, от която от страна на ищцата се претендира заплащане на законна лихва. Моли за отхвърляне на иска. В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява. Поддържа исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба по хода на делото. Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителния иск е допустим /вж. заявление за възникнало събитие, л. 5 от делото/. С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото че ищцата е собственик на процесния обект, находящ се в с. •••••••• /така и Нотариален акт, л. от делото/, че има сключен договор за застраховка – комбинирана застрахователна полица – „Булстрад Бизнес Решение“ № •••••••••, валидна от •••••• г. до •••••••• г. /така и Договор за застраховка на комбинирана застрахователна полица „Булстрад бизнес решение“ № ••••••••••, л. 4 и л. 48 от делото/, че ответникът е заплатил обезщетение в размер на 3758,75 лева без ДДС за обект „•••••• за •••••••“ на дата •••••••• г. /така и платежно нареждане, л. 36 от делото/, че ответникът е заплатил обезщетение в размер на 19668,86 лева за обект „••••••••“ на дата •••••••• г. В чл. I, клауза 1 на застрахователния договор, вкл. неговите Общи условия /л. 4, л. 48 и л. 51-54 от делото/ покрит риск е пожар и други опасности /клауза 1 и от Общите условия/. Представена е и Проформа фактура и количествено-стойностна сметка за извършени Строително-ремонтни работи /л. 8 от делото/, вкл. протокол за оглед от представители на ответника от •••••• г. /л. 6 от делото/. Ответното дружество е представило застрахователната преписка съдържаща становище за съответствие от •••••• г., уведомление за определено обезщетение, удостоверение от МВР с дата •••••••г., количествена сметка от ••••••••• г., протокол за оглед от представители на ответника от •••••• г., стойностна сметка от ••••••••• г., експертна оценка от •••••••• г., протокол за оглед от •••••• г., Общи условия на ответника /л. 37-54 от делото/. Приложени са и материалите по ДП зм № ••••/••••• г. на Второ Ру – Стара Загора, прок.пр. № •••••/•••• г. на Старозагорска районна прокуратура. В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 96-98 от делото/, която дава заключение, че нанесените щети по застрахованото имущество са в общ размер на 6489,89 лв. с ДДС /отговор на въпрос 1/, като в случая обявената застрахователна стойност на вещта е 100 000,00 лв. и отговаря на действителната стойност на вещта, т.е в случая при вреди в размер на 6489,89 лв. очевидно не е налице подзастраховане /отговор на въпрос 2/, така заяви в.л. и в о.с.з. на 03.07.2026 г. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните. Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 срок. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от осъществяването на фактически състав, включващ елементите: 1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имуществено право; 2/ настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя риск; 3/ причинени щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и 4/ изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок. С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня на събитието. Фактът на сключване на застрахователния договор, съответно застрахованото имущество и обхванатите с договора рискове – проливен дъжд и градушка, не е спорен между страните. В хода на делото се установи настъпването на застрахователното събитие. Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че протоколът за оглед на щета по застраховката обективира обстоятелството, че застрахователят извънсъдебно е признал факта на увреждане на застрахованото имущество в резултат на застрахователни причини. Това изявление на ответника в частния свидетелстващ документ съставлява извънсъдебно признание на реализирането на покрит от застраховката риск, довел до повреждане на процесните сгради и ограда, което е достатъчно за извод предявеният иск да е доказан по основание. Нещо повече - тъй като застрахователят е заплатил доброволно застрахователно обезщетение на увредения от процесното застрахователно събитие в размер на сумата от 3758,75 лв. по щета № •••••••/••••••• по процесната застрахователна преписка, настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното главно притезателно право, а именно - 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между страните и 2. Настъпване на застрахователното събитие /покрит риск/. Поради наличието на изрично признание на ответника за настъпване на правнорелевантните факти обуславящи възникването на притезателното право обективирано в извършеното доброволно плащание се явяват установени предпоставките досежно основанието на иска. Налице са всички материални предпоставки за възникване на спорното материално право по чл. 405, ал. 1 КЗ. В тази връзка възраженията в отговора на исковата молба относно липса на застрахователен интерес, респ. ищцата не е носител на претендираното материално право не се споделя поради три причини: 1/ ищцата е собственик на застрахования обект, т.е. не е налице хипотеза на застраховане на чуждо имущество /чл. 402 КЗ/, 2/ застрахователен интерес очевидно съществува, тъй като е застраховано имущество оценимо в пари -предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари /чл. 399 Кодексът за застраховането/. Имуществените вреди, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 5 ДР на КЗ, представляват неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на имуществено благо, т.е. намаляването на актива или увеличаването на пасива на едно имущество и 3/ налице е извънсъдебно признание от страна на ответника обективирано чрез извършеното от него доброволно плащане както на ищцата, така и по отношение на процесниа обект. Това извънсъдебно признание прави явно неоснователни неговите възражения за липса на застрахователен интерес и процесуалноправна/материалноправна легитимация на ищцата. Ако действително е считал, че соченото в неговото възражение е налице, то е следвало да откаже всякакво плащане на ищцата. Основният спорен въпрос по делото е дали с изплащане на застрахователното обезщетение 3758,75 лв. по щета № •••••••/••••••• са напълно репарирани действително причинените имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, вкл. възраженията за наличие на „подзастраховане“. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ не се прилага. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди уврежданетода се приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл. 273, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 499, ал. 2 КЗ /норми с идентично съдържание/ - така решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 627/2008 г., ІІ т.о., решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 652/2009 г., І т.о, решение № 109/14.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 870/2010 г., I т.о., решение № 153/22.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 896/2010 г., I т.о. и др./. За постигане на горепосочената цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови части или в конкретния случай - след настъпилия пожар следва щетите да се възстановят със същите характеристики на новото имущество. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ /чл. 273, ал. 2 КЗ /отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 627/2008 г., ІІ т.о./. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за съответствие на размера на застрахователното обезщетение на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в рамките на застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото. ВКС трайно приема, че при вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се определя обезщетението по имуществена застраховка, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането /решение № 37/23.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 667/2008 г., І т.о., решение № 60135/15.11.2021 г. на ВКС по т.д. № 1821/2020 г., ІІ т.о. и други/. Възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Поради това и стойността на вредите е равна на стойността на нови части по средни пазарни цени към деня на увреждането, без да се прилага коефициент на овехтяване. В този смисъл съдът намира, че от размерa на щетите не следва да се приспада овехтяването на увредените материали - решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о. и др. В решение № 128/12.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 969/2009 г., II т.о., постановено при действието на КЗ /отм./; но с релевантност и при сега действащия КЗ, е разяснено, че не съществува спор нито в съдебната практика, нито в правната доктрина, че застрахователното обезщетение при имущественото застраховане има за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите от застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ /имущество/, както и, че с оглед характера на застрахователното обезщетение, конкретният му размер се определя в зависимост от размера на увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието. Законодателят ясно е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се застрахова имуществото, а именно - въз основа на действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към момента на подписване на полицата. В настоящия случай за установяване действителната стойност на вредата от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, е ангажирано заключение на в.л., като според заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, прието като компетентно изготвено, вкл. обясненията на в.л. в о.с.з. на 03.07.2026 г., стойността за възстановяване на причинените вреди „по средни пазарни цени“ възлиза на 6489,89 лв. с ДДС, която сума включва цена на не само на материалите и труда, но и стойността на механизацията и допълнителните разходи, вкл. 10 % печалба, вследствие на което цялата дължима за отстраняване на вредата сума възлиза на 6489,89 лв. с ДДС. А в. о.с.з. на 03.07.2026 г. в.л. подробно изясни как е достигнало до извода за получената стойност, вкл. нито една от страните не постави допълнителни въпроси, дори изрично заяви, че допълнителни въпроси към в.л. няма /вж. молба, л. 102 от делото – ответник и писмена защита, л. 105-106 от делото - ищец/. Предвид изложеното, при съобразяване нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ и с оглед събраните в процеса доказателства настоящият съд намира, че действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на застрахователното събитие, до която ответникът дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 6489,59 лв. с ДДС. Наведеният от последния довод в отговора на исковата молба за несъответствие между претендираното обезщетение и действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е неоснователен. Определената от вещото лице стойност на вредата, включваща цена на включените материали и стойността на труда, вкл. механизация, други разходи и печалба, в горепосочения размер отговаря на изискването за привеждане на увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, вследствие отремонтирането му с влагане на нови части /без прилагане на коефициент за овехтяване/, поради което и представлява действителна стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ и база за определяне на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение /така и решение № 6373/12.12.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 12458/2021 г., решение № 1283/26.11.2024 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1665/2024 г., решение № 235/01.07.2024 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 317/2024 г./. След отчитане на извършеното плащане от ответника /платежно нареждане, л. 36 от делото/ в размер на 3758,75 лв. остават незаплатени 2730,84 лв. с ДДС. По възражението в отговора на исковата молба за наличие на „подзастраховане“, вкл. твърдението за договорена допълнителна клауза за пропорционално обезщетяване по чл. 389, ал. 2 КЗ: Ответникът с посоченото възражение въвежда спор относно действителната стойност на застрахованото имущество и оттам за размера на дължимото се обезщетение при настъпилото застрахователно събитие. Съобразно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ, подзастраховане е налице, когато уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор. Това означава, че за подзастраховане може да се говори, когато предмет на застрахователна защита са индивидуално определени или посочени по вид и количество родово определени вещи, с определена пазарна стойност към датата на сключване на договора, която може да бъде съпоставена със застрахователната сума /така напр. определение № 50112/06.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2768/2021 г., II т.о./. С оглед трайната съдебна практика, обобщена в решение № 141/08.10.2015 г. на ВКС по т.д. № 2140/14 г., I т.о., застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В случая настоящият съд изцяло споделя изложеното в решение № 260064/05.02.2021 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1241/2020 г. чието разрешение е напълно приложимо в настоящата хипотеза - съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1, т. 5 и т. 6 КЗ, застрахователният договор следва задължително да съдържа данни за застрахователната сума и застрахователната стойност /действителна, възстановителна и/или договорна/. Според чл. 346 КЗ застрахователна сума /лимит на отговорност/ е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Застрахователната сума се определя въз основа на застрахователната стойност. При сравнението на разпоредбата на чл. 345, ал. 1, т. 6 КЗ с други правни норми - чл. 388, ал. 1 и 2, чл. 389 КЗ, чл. 400 КЗ и др., се налага извод, че съгласно действащия КЗ законодателят разграничава три различни вида застрахователна стойност: действителна, възстановителна и договорна. Определението за действителна застрахователна стойност се съдържа в чл. 400, ал. 1 КЗ - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 3 КЗ предвижда, че когато друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Дефиниция за възстановителна застрахователна стойност се съдържа в чл. 400, ал. 2 КЗ - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Договорната застрахователна стойност е тази, регламентирана с нормата на чл. 387, ал. 1 КЗ - страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните. Най-общо разликата между трите е, че при застраховане по действителна застрахователна стойност имуществото се оценява като се приспада овехтяването /изхабяването/, при застраховане по възстановителна застрахователна стойност овехтяване не се приспада, а при застраховане по договорната /договорената/ застрахователна стойност тя се определя по споразумение между страните, от което същите са обвързани и същата е фиксирана величина, която не може да бъде оспорвана, при настъпване на застрахователно събитие. В зависимост от вида на застрахователната стойност, по различен начин се определя застрахователната сума, съответнозастрахователната премия, както и застрахователното обезщетение, при настъпило застрахователно събитие. В случая, от представената застрахователна полица - л. 4 от делото се установява, че страните са уговорили фиксиран размер на застрахователната стойност /т.е. неприложима е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ/. Конкретно е уговорена застрахователна сума за целия търговски обект от 100 000,00 лв. в хипотеза на „пожар“. Поради което неоснователно е искането на ответника да се определя застрахователно обезщетение в хипотеза на „подзастраховане“. От значение за настоящия спор са постигнатите изрични уговорки, обективирани в договора. Както се каза в цитирания анекс ясно е посочена договорена стойност на търговския обект – при покрит риск „пожар“ – 100 000,00 лв. Тъй като в полицата е посочена единствено застрахователна сума - 100 000,00 лв., на основание чл. 400, ал. 3 КЗ следва да се приеме, че тя е определена въз основа на действителната стойност на имуществото, а и има изрично посочване в анекса, че застрахователната сума представлява действителната стойност. В хипотезата на реализиран конкретен застрахователен риск то установената по делото стойност на вредите от 6489,89 лв. с ДДС очевидно много по-ниска от 100 000,00 лв. /едва 6,5%/ и подлежи на обезщетяване – а в отговор на изрично поставения въпрос в отговора на исковата молба, в.л. в заключението по съдебно-техническата експертиза /отговор на въпрос 2 от заключението/ ясно заявява, че в случая не е налице подзастраховане. Следователно при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е по пазарната му стойност /така решение № 2031/11.04.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 2149/2022 г./. Отделно от това съгласно Общите условия на ответника /раздел 13, чл. 3/ единствено когато общата стойност на застрахованите активи надхвърля 1 000 000,00 лв. /което в случая не е налице – стойността е 100 000,00 лв./ е налице уговорка за пропорционално обезщетяване /чл. 389, ал. 2 КЗ/. Следователно не е налице хипотезата на чл. 389, ал. 2 КЗ и страните не са уговорили пропорционално обезщетяване. Приложима е разпоредбата на чл. 400, ал. 3 КЗ, според която, ако не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. В конкретния случай не се установява да е уговорено „друго“ по смисъла на чл. 400, ал. 3 КЗ. В конкретния случай е неприложима и разпоредбата на чл. 389, ал. 2 КЗ, дори при наличие на подзастраховане, тъй като както се посочи застрахователният договор не е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване /така и решение № 103/15.05.2023 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 103/2023 г./. Следва да се посочи още нещо - от застрахователна полица – л. 4 от делото, уговорената застрахователна сума е 100 000,00 лв. По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи, че към датата на сключване на застрахователния договор между страните действителната респ. възстановителната стойност на застрахованото имущество е в по-висок размер, дори напротив – страните изрично са се съгласили, че застрахователната сума отговаря на действителната/възстановителната стойност, като изрично са посочили, че липсва подзастраховане, както е и изключено самоучастието на застрахования при риска „пожар“ /самоучастие е уговорено единствено при риска „земетресение“/, които изрични уговорки имат приоритет пред каузите в ОУ, а в случая и не се установява наличието на хипотезата по тези ОУ. Следователно при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност /така решение № 2031/11.04.2024 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 2149/2022 г. Действително както сочи ответника в отговора на исковата молба в случая е налице липса на доказателства за реален разход вследствие на реално извършен ремонт и именно поради това се възприема правилото за определяне на размера на обезщетението съобразно заключението на вещото лице /така напр. решение № 270/13.04.2020 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 2108/2019 г., решение № 1359/16.03.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 13167/2021 г., решение № 1808/07.04.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 3591/2022 г./ и оттам обща стойност на ремонта 6489,89 лв. с ДДС. Предвид горното липсва основание за отказ по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, налице са предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение в установения от заключението на съдебната експертиза действителен размер на щетата по пазарната стойност от 6489,89 лв. с ДДС, като след приспадане на вече платеното от застрахователя 3758,75 лв. остават дължими 2730,84 лв. с ДДС, която сума застрахователят дължи да заплати на ищцата. По претенцията за лихва: По претенцията за обезщетение за забава: Процесният договор за застраховка е сключен през •••• г. и по силата на пар. 22 ПЗРКЗ, в сила от 01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата върху застрахователните обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от дата •••••• г. /л. 5 от делото/ се установява, че ищцата е предявила искане за заплащане на обезщетение за претърпените вреди на •••••• г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е изтекъл на ••••• г., т.е. от дата ••••••••• г. ответникът е в забава. Вследствие на това принципно /както сочи и ищцата/ законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи от дата •••••• г., която е датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие по следните съображения – съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. В случая, поради липса на други данни по делото, настоящият съд приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на •••••• г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което от тази дата ответникът би дължал законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ /така изцяло решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/••••• г., II т.о./. В решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/••••• г., I т.о., определение № 320/27.05.2021 г. на ВКС по т.д. № 2063/2020 г., I т.о., по поставения правен въпрос също се приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Изложеното и прието както от ВКС, така и от настоящия съд се подкрепя и от цялостния анализ на правната уредба по КЗ и КЗ /отм./ - налице е различен правен режим между КЗ /отм./; и действащия КЗ. При действието на КЗ /отм./; по отношение на третото увредено лице, предявило иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./; респективно чл. 432 КЗ, застрахователят дължи законната лихва от деня на непозволеното увреждане, тъй като делинквентът дължи законна лихва при непозволено увреждане от момента на деликта, респ. откриването на дееца, когато той е бил неизвестен – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ /отм./, която урежда отговорността на застрахователя пред третото лице, изключва възможността застрахователят да прави възражение на увреденото лице по прекия иск за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./ и недължимост на лихвата до датата на съобщаване. Последицата от неизпълнението на задължението на застрахования да уведоми застрахователя е застрахователят с регресен иск да иска от застрахования заплатените от него лихви за забава – така напр. решение № 217/20.12.2017 г. на ВКС по т.д. № 990 / 2017 г., II т.о., решение № 107/01.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 441/2016 г., I т.о., решение № 105/13.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60097/2016 г., I г.о., решение № 126/ 29.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 994/2016 г., II т.о., решение № 24/23.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60047/2016 г., III г.о. При действието на КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ /арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ/, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на самия кодекс/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума /лимити на отговорността/ и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от застрахователната сума /визирана в чл. 429 КЗ/ и не може да бъде ограничаван от размера на последната. От друга страна според чл. 380, ал. 1 КЗ с предявяване на претенцията пред застрахователя лицето е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят извършва плащането по посочената банкова сметка /ал. 2/, като според ал. 3 на същия член непредставянето на банкова сметка от страна на увреденото лице има за последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихвата по чл. 409 КЗ. В случая банкова сметка ищцата сочи на застрахователя не на дата •••••• г. /датата на уведомяването/, а на малко по-късна дата •••••••• г. /вж. претенция за обезщетение, л. 41 от делото/. Поради това обезщетение за забава се определя считано от ••••••••• г. вместо от •••••• г. По съдебноделоводните разноски: Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 531,08 лв. – частично заплатеното в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 05.09.2024 г. в размер на 421,73 лв. /215,63 евро/ съобразно уважената част от иска /л. 15 и л. 108 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК. Следва да се посочи, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение на ищеца бе взето предвид направеното възражение за прекомерност в отговора на исковата молба и същото бе намалено от 2000,00 лв. на 1400,00 лв. /което е малко над минимума по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и част от ДТ в размер на 109,35 лв. /55,91 евро/. По-ниско адвокатско възнаграждение като основа няма да бъде определяно, тъй като фактическата и правна сложност на делото се увеличи именно поради поведението на ответника - в отговора на исковата молба са направени редица оспорвания и доказателствени искания, дори по обстоятелства противоречащи на извънсъдебното поведение на ответника /извършеното доброволно плащане/ - напр. неизвестно защо ответникът оспорва в отговора на исковата молба, че ищцата било правоимащо лице, въпреки че той самият доброволно е изплатил обезщетение, очевидно е следвало да откаже изплащане на такова. Въпреки това признание ответника оспори изцяло всички предпоставки за възникване на неговата отговорност, вкл. бе назначена експертиза по негово искане. На ответника на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,88 евро и 286,50 евро възнаграждение за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска. ВАЛУТА: Чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България гласи, че в съответствие с чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 974/98 на Съвета от 3 май ••••• г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента. Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1, 95583 лева за 1 евро. Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Според чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент /ЕО/ 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; когато третият знак след десетичната запетая е равен на или поголям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Различно закръгляване се допуска само ако ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на Европейския съюз го предвижда. При спазване на посочените правила дължимите суми в диспозитива на съдебното решение ще бъдат посочени освен в лева и в евро.