Решение № 11681 от 25.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 15112/2022 г.

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на сумата. Ищеца Х. Д. К. с ЕГН ••••••••••, от..............., чрез адв. Н. Х. от САК, със съдебен адрес............... е предявил срещу ответника кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му и неговата отмяна - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) на основание чл.344, ал.1, т.2 за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и 3) на основание чл.344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.225, 2 ал. 1 от ГПК за заплащане на сумата в размер на сумата от 19 435, 80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 10.02.2022 г. - 10.08.2022 г. Ищецът твърди, че между него и ответната Дирекция съществува трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „Финансов контрол – клонова структура – клон...........“ в........... на „....... с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лева, по силата на трудов договор №........... Твърди, че на между него и ответното дружество били сключени следните допълнителни споразумения: Допълнително споразумение №............ г., с което длъжността на ищеца била променена на „Стажант „Вътрешен контрол“, с месторабота „.................., и трудово възнаграждение в размер на 2 100 лева. Допълнително споразумение №............., с което длъжността на ищеца била променена на „Специалист „Вътрешен контрол“, с месторабота „.................., и трудово възнаграждение в размер на 2 700 лева. Допълнително споразумение №........... г., с което трудово възнаграждение на ищеца е изменено на 2 900 лева. На 10.02.2022 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ със Заповед №.......... г. поради липса на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“. Твърди се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като за ищецът не съществува задължение да притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“. Твърди, че в дружеството и към настоящия момент работят лица на същата длъжност, които също не притежават цитирания сертификат, поради което се приема че такъв не се изисква за заемане на длъжността. С оглед горните твърдения счита, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да постанови решение, с което заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение да бъде отменена, същият да бъде възстановен на заеманата до увалнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа за процесния период, като се претендират сторените съдебни и деловодни разноски. Ответника "............, със седалище и адрес на управление..............., в срока за отговор по чл.131 ГПК е подал отговор, в който дава становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като твърди, че уволнението е законосъобразно. Не оспорва обстоятелството че между страните е съществувало трудово правоотоншение, което е допълвано и изменяно с по-горе цитираните допълнителни споразумения. Между страните не се спори и по въпроса, че ищецът не притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“. Ответникът твърди, че още при сключване на трудовия договор са били въведени в нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за заеманата работа. Сочи, че през целия период на трудовото правоотношение ищецът не е придобил изискуемия сертификат, като след изтичане на законовоустановения двугодишен срок за снабдяването му с такъв е настъпило и цитираното в уволнителната заповед пректарително основание. Подробно аргументира позицията си, касаеща законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, моли исковете да бъдат отхвърлени с решенвието по делото, като бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски. За съвместно разглеждане в производството е прието възражение за прихващане въведено от ответника с изплатените на основание чл. 220, ал. 1 КТ сума в размер на 8 700 лева. Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна: He е спорно между страните, а и от представения по делото Трудов договор №........... се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е бил назначен е на длъжност „Финансов контрол – клонова структура – клон...........“ в........... на „....... с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лева. Към трудовия договор е приложена и длъжностна характеристика за длъжността, „Специалист Вътрешен контрол", утвърдена на 19.06.2017 г. и връчена на ищеца на 07.10.2019 г. В раздел V - Изисквания на длъжността - т.1.4 е посочено, че за заемането и се изисква наличие на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ - на основание чл.19, ал.2, т.4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Не е спорно между страните, че ищецът не притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“. От представените доказателства се установява че, трудовото правоотношение между страните допълвано и изменяно, както следва: с допълнително споразумение №............ г., ищеца преминава на длъжност „Стажант „Вътрешен контрол“, с месторабота „.................., като трудово му възнаграждение възлиза на сумата в размер на 2 100 лева. с допълнително споразумение №............., ищеца преминава на длъжност „Специалист „Вътрешен контрол“, с месторабота „.................., като трудово му възнаграждение възлиза на сумата в размер на 2 700 лева. с допълнително споразумение №........... г., трудово възнаграждение на ищеца е изменено на 2 900 лева. Видно от приложената по делото Заповед №.......... г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради липса на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“. По делото е приета и приложена като доказателство длъжностна характеристика на длъжността „Вътрешен одитор“. В съдебното заседание, проведено на 26.09.2022 г., са събрани гласни доказателства – свидетелски показания, като е разпитана като свидетел............ - бивш Изпълнителен директор на............... Свидетелката........... заявява, че ищецът тя била изпълнителен директор на ответното дружество от м.03.2017 г. до м.06.2021 г. и в това си качество ръководила дружеството, а ищеца К. е бил служител там, като изпълнявал длъжността "вътрешен контрол", която е пряко подчинена на изпълнителния директор и изпълнява най-вече проверките по цялостната система на........... по основната дейност - напояване, доставка на вода за напояване и съпътстващата дейност, която е обществена, бюджетната – опазване от вражеско въздействие на водите. Свидетелката заявява, че ищеца Х. К. и останалите му колеги от "Вътрешен контрол" са били назначени на тази длъжност без да притежават сертификат за вътрешен одитор, тъй като това е коренно различна длъжност от длъжността на "вътрешен одитор", която е нормативно определена в Закона за вътрешния финансов одит и в Закона за вътрешния финансов контрол. Вътрешния одитор имал за цел да контролира счетоводната, финансовата система на дружеството, изпълнява одит по план – график, утвърдени от изпълнителния директори или от ръководителите на съответните ведомости, докато вътрешния контрол е мобилна група много често с изнесени работни места. СТази група била създадена от нея и нейния екип, с цел по-добър контрол и поглед върху работата на управителите на клоновете, тъй като........... се състои от 14 клонови подразделения в страната и имало множество сигнали за нарушения, които се проверяват именно от този отдел "Вътрешен контрол". Те се проверявали по време на изпълнението им, а не след това, както е дейността на "Вътрешен одитор" или предварително, превантивно, като целта била предварително да се предотвратят някои злоупотреби, ако има такива. Свидетелката твърди, че работещите в отдел "Вътрешен контрол" проверявали площите, които са заявени от земеделските производители за напояване, като основната дейност била да се отиде на място, да се замери с JPS дали отговарят на реално подадените от земеделските производители в техните заявления. Единствената прилика между длъжностите "Вътрешен контрол" и "Вътрешен одит" била, че и двете работят за цялостните добри финансови показатели на дружеството, както и всички останали звена, като вътрешният контрол бил по време на изпълнение, а вътрешния одит се извършва след като е минала годината. Свидетелката твърди, че вътрешния финансов одит е звено, което задължително трябва да присъства в структурата на дружеството, тъй като това е дружество с 100 % държавно участие. От друга страна вътрешния контрол нямал нищо общо със счетоводната документация, която е предмет на проверка от вътрешния одит, като те отивали на проверка, когато имат възложена задача от изпълнителния директор и можели да проверят, но не могат да направят вътрешен одит, който е по Закона за вътрешния одит, който е за консултиране, който дава увереност на ръководството и Съвета на директорите за конкретно изпълнени задачи от съответен управител или от............ При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: По иска с правно основание чл.344, ал1, т.1 КТ. В разглеждания случай трудовото правоотношение на ищеца К. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът приема, че процесната заповед е мотивирана, доколкото в нея ясно, точно, пълно и разбираемо са посочени причината за уволнението й, а именно - че не притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ съгласно нормативно установените изисквания в чл.19, ал.2, т.3 и 4 от ЗВОПС. Основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ е свързано с липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Те са установени като изисквания за съответната работа. Изразяват се в определена степен и вид завършено образование /средно, полувисше, висше, по точна определена специалност (напр. право, медицина, икономика)/, респективно в професионална квалификация, без която съответната работа не може да се изпълнява /напр. компютърна грамотност, владеене на чужд език, на стенография и др./. Тези изисквания се предвиждат в нормативните актове, в длъжностните характеристики или следват от тях. Когато са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и той да е действал добросъвестно /реш. №.192/14.06.2013 по г.д.№.680/12, ГК, IV ГО на ВКС/. Изискванията имат изричен и формален /официално установен/ характер и могат да бъдат изменяни с оглед нуждите на работата /напр. предвид промените в характера й, внедряване на техника и нови технологии, вътрешно разпределение на организацията на труда и др./.Работодателят безспорно може да прекрати едностранно трудовия договор на работника на горното основание, когато при сключването му той е отговарял на първоначалните изисквания за съответната работа, но предвид настъпили впоследствие промени в тях, вече не ги удовлетворява. Тогава, когато работникът не е имал изискуемото образование или професионална квалификация още при сключването на договора, работодателят би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ само когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. Неправилно би било в този случай да му се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка на горното основание, доколкото поставянето на съществуващите изисквания е извън волята му. В този случай без значение е и причината, поради която при назначението той е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания /в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №.134/17.06.2013 по г.д. №.1041/12г. на ВКС, Трето ГО. Безспорно в длъжностната характеристика за Специалист „Вътрешен контрол - Старши“ в раздел V, т.1.4 е посочено изискване за притежаване на такъв сертификат. Същото е било известно на страните при сключване на трудовия договор, доколкото същото се установява от представения по делото на л. 37 Трудов договор и находящата се на л.39 от делото длъжностна характеристика. Известно на страните е било обстоятелството, че ищецът К. нито е притежавал, нито се е сдобил в последствие със сочения серитификат, поради което е бил преназначаван и на длъжността стажант „Вътрешен контрол“. Не е спорно между страните, че независимо от обстоятелството, че ищецът не е представил процесния сертификат, е бил преназначен отново на длъжността „Специалист вътрешен контрол“ от която длъжност е бил уволнен с процесната уволнителна заповед. Спорният между страните въпрос по делото е дали е налице нормативно определено изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ за лица заемащи длъжност „Специалист „Вътрешен контрол“ в ответното дружество. Отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на длъжностната характеристика на Специалист „Вътрешен контрол - Старши“, както и останалият събран по делото доказателствен материал. Видно от представеният по делото Протокол от заседание на Съвета на директорите на.............. от 30.03.2017г. по предложение на Изпълнителния директор е утвърдено нов проект на длъжностно разписание в което е създадено звено „Вътрешен контрол“ с код по НКПД.........7. Мотивите изложени от Изпълнителния директор се обосновават, с обхвата Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който се простира върху търговските дружества с държавно участие. Следва да се има предвид, че изпълнителен директор на ответното дружество изложил цитираните мотиви е именно свидетелката........... - разпитана по делото. Разпоредбата на чл.19 ЗВОПС касае лица заемащи длъжността „Вътрешен одитор“. Действително без значение е наименованието на длъжността, а естеството на правата, задълженията и работата, която изпълнява служителят“, поради което обстоятелството че длъжността се нарича „Специалист „Вътрешен контрол“ или „Вътрешен одит“ не е от значение. Не е спорно по делото, че по отношение на ответното дружество е приложим Закона за вътрешния одит в публичния сектор, действащ към момента на възникване на трудовото правоотношение и ищеца, както и че в длъжностната му характеристика е било налично изискване за притежаване на посочения по-горе сертификат. Законосъобразността на ищцовото уволнение е предпоставена от това дали изискването за сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ е нормативно изисуемо за длъжнстта „Вътрешен контрол“ или не, доколкото ако същото не е нормативно предвидено, работодателят се е съгласил изначално да назначи на длъжност лице без такъв сертификат, като и да променя трудовото правоотношение с него, с ясното съзнание, че лицето не отговаря на всички заложени изисквания за заемане на длъжността. По своята същност вътрешният контрол представлява система, която се състои от контролна среда и процедура, които имат за цер да подпомогне организацията да постига своите цели. От друга страна вътрешният одит е дейност, извършвана от професионалисти, която цели да гарантира ефективността на системата за вътрешен контрол, внедрена в организацията. Контролът играе роля за възможно най-добро използване на ресурсите и увеличаване на печалбата в дружеството, доколкото по-голяма част от дейностите се извършват чрез компютри, физически лица и друго оборудване, което изисква периодичен преглед, за да се гарантира, че ресурсите се използват оптимално. Обичайно е дейностите по вътрешен контрол и вътрешен одит да се използват взаимозаменяемо, но съотношението им е като общо към частно и имат съществени различия. Вътрешният контрол се отнася до методите и процедурите, прилагани от ръководството за контрол на операциите, за да подпомогне постигането на бизнес целите. Вътрешният одит се позовава на програмата за одит, приета от фирмата, за преглед на финансовата и оперативната му дейност от страна на одитора. Контролът се осъществява в хода на извършване на съответната дейност, а одитът се извършва след приключването й. Целта на контрола е да осигури съответствие на работата със заложените цели и политики на работата, а целта на одитната дейност е да се извърши проверка на вече изпълненото за грешки и несъответствия. Вътрешният контрол може да се разбира като система, разработена, внедрена и поддържана от ръководството на дружеството, за да се гарантира постигането на целите, засягащи ефективност на операциите, защита на активи, предотвратяване и разкриване на измами и грешки, точност и пълнота на финансовата отчетност, спазване на съответните закони. Вътрешният одит се дефинира като непредубедена, рационална гаранция и консултантска функция, разработена от ръководството, за да се контролира дейността на организацията. Тя включва редовен и критичен анализ на функциите на дадена организация, с цел да се препоръчат подобрения. Тя е насочена към подпомагане на членовете на фирмата да изпълняват отговорностите си по ефективен начин. Обхватът на вътрешния контрол е по-широк от обхвата на вътрешния одит, тъй като първият включва последния, в този смисъл съдът приема, че няма пречка за изпълняване на длъжността „ Специалист вътрешен контрол“ работодателят да е въвел изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“, но за заемането на такава длъжност не са налице нормативни изисквания. При горната констатация, доколкото не е спорно, че ищецът е назначен на длъжността без да притежава необходимия сертификат, и работодателя те приел той да я изпълнява без него, прекратяването на трудовото правоотношение на соченото основание е незаконосъобразно. Такива са и постановките на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Правото произтича от уважаване на иска за отмяна на уволнението и безсрочност на трудовото правоотношение или неизтекъл срок/ ненастъпило условие, за който/ което е сключен срочния трудов договор. В тежест на ищеца е да докаже, че уволнението му е признато от съда за незаконно и е отменено, а в тежест на ответника е да докаже, че законосъобразност на уволнението или че трудовото правоотношение е срочно и е настъпил срокът/условието, под който е сключен трудовия договор. Както беше посочено по - горе, искът по чл.344, ал.1, т.1 за отмяна на уволнението следва да бъде уважен. Видно от представения по делото трудов договор, ищеца е заемал цата е заемала длъжността „Специалист „Вътрешен контрол“ по безсрочно трудово правоотношение. В този смисъл няма данни за определен срок или условие, под които да е сключен процесният трудов договор и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ следва да бъде уважен, като ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „Специалист „Вътрешен контрол“. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в откритото съдебно заседание, проведено на 29.07.2022 г. съдът е извършил констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца №.........От същата се установява, че ищецът е останал без работа по по трудово правоотношение към момента на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция. Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ подлежи на уважаване за периода 10.02.2022 г. - 10.08.2022 г. По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че 19 435, 80 лева, тоест какъвто е размера на този иск. При този изход на правния спор, съдът следва да пристъпи към разглеждане на релевираното в процеса в условието на евентуалност възражение за прихващане. Доколкото на ищеца е заплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал. 1 КТ в размер на 8 700 лева, възражението се явява основателно. При заявено възражение за прихващане, двете насрещни вземания се погасяват до размера на по - малкото от тях. В случая е налице съдебно възражение за прихващане, направено при условие, че предявеното вземане на ищеца бъде уважено, поради което и установеното вземане на ищеца от 19 435, 80 лева следва да бъде намалено със сумата в размер на 8 700 лева, при което искът се явява основателен до размера от 10 735, 80 лева. Иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кт във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен частично като погасен чрез прихващане с посоченото вземане на ответника, и да бъде уважен за сумата в размер на 10 735, 80 лева. С оглед този изход на спора право на разноски имат както ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПк, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП. Ищецът претендира разноски за производството в размер на 1 200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, като ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2 от същата наредба. Договора за правна помощ е от 23.02.2022 г., като за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. размера на МРЗ е 650 лева. Следователно за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ дължимото възнагреждение на адвоката е в размер на 650 лева. При общ размер на адвокатското възнаграждение 1 200 лева това означа, че за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ размера на адвокатското възнагреждение е 550 лева. Същия иск е уважен за сумата в размер на 10 735, 80 лева, или в процентно изражение това е 55 % от иска, от което следва, че в такъв процент следва да се уважи и адвокатското възнаграждение за третия иск, или за сумата в размер на 302, 50 лева. При горната констатация, по първите два иска се дължи адвокатско възнаграждение в пълен размер – 650 лева, а по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ съразмерно на уважената част от исковете - 302, 509 лева, или сумата в размер на 952, 50 лева. Ответникът има право на своевременно поисканите разноски, като доколкото същият е представляван от юрисконсулт в производството му се дължи възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК определимо от съда. С оглед фактическата и правна сложност на спора и предприетите процесуални действия съдът определя същото към минималния размер от 100 лева. Общия размер на разноските възлиза на 200 лева – депозит за ССчЕ в размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от 90 лева. Доколкото двете вземания са несрещни и са еднородни – за разноски, то следва да бъдат погасен до размер на по-малкото, от което следва, че ищеца има право на сумата в размер на 862, 50 лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати и по сметка на СРС сумата в размер на 789, 43 лева - държавна такси от 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, държавна такса в размер на 429, 43 лева върху уважения размер на оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 от КТ, както и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото, платен от бюджета на съда в размер на 300 лева. Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, като за това не е необходимо да има изрично искане от страна на ищеца. Съгласно Определение № 393 от 29.06.2010 г., постановено по дело № 263 по описа за 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото на делото, така и с отделно определение. Молбата на страната за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради което произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо, независимо от дадената от страната квалификация на искането и. Квалификацията на присъденото вземане е от компетентност на съда, постановяващ предварително изпълнение на решението, който не е обвързан от въведените от страната твърдения относно характера на присъденото вземане – когато то е за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, предварително изпълнение се допуска на основание чл. 242, ал.1 ГПК, включително и с допълнително определение, независимо дали страната е направила искане за това и как е обосновала това искане. С оглед всичко казано дотук съдът счита, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 10 735, 80 лева, представляваща обезщетение за периода 10.02.2022 г. – 10.08.2022 г., през който ищеца е останал без работа. Така мотивиран, съдът