Решение № 2610 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1244/2024 г.

Производството е по реда на чл.120 от Конституцията на Република България във връзка с приложението на чл.107 и сл. от ДОПК, чл. 129, ал.7 и следващи от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано е по жалба на С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалба с рег.№ МД-Т24002566ВН_002ВН/ 30.04.2024г. подадена от С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. и в условие на евентуалност срещу писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, съдържащо според жалбоподателите отказ за закриване на партидата на имота на дата по ранна от 31.03.2024г. по отношение на С. В. М. по партидата за недвижим имот и за възстановяване на платени от тримата суми за МДТ.

С определение № 6100 от 13.06.2024г. по адм. дело № 1244/2024г. по описа на Административен съд Варна производството по общата жалба на С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. е разделено, като предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на С. В. М. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалба с рег.№ МД-Т24002566ВН_002ВН/ 30.04.2024г. подадена от С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. и в условие на евентуалност срещу писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърдено от Кмета на Община Варна.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че с влязло в законна сила решение № 1369/07.11.2022г. постановено по гр. д. № 20213100101681 по описа за 2021г. е признато за установено спрямо И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М., че С. В. М. не е собственик на 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.1 по КК и КР на [населено място], съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.м. и 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.2 по КК и КР на [населено място], съставляващ гараж със застроена площ от 23.00 кв. м. Твърди се, че за сградите е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ като от заявителите, така и от И. М., Х. Т. и М. М., поради което е налице двойно плащане в полза на бюджета. Излагат се доводи, че по силата на чл. 14 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти /съответно ТБО/ са дължими един път, поради което заплатените за втори път от несобственик се явяват недължимо платените суми. Отправено е искане за възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ по конкретна партида на имот и по периоди, съгласно приложената хронология на задълженията и плащане по партиди. Иска се отмяна на оспорения мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, а в условията на евентуалност за отмяна на отказа обективиран в писмо с изх.рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и за възстановяване на недължимо платените суми посочени в искането. В жалбата е направено препращане относно предмета й и доводите на жалбоподателите към жалба с рег.№ МД-Т24002566ВН_002ВН/ 30.04.2024г. подадена от С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. срещу писмото до Кмета на Община Варна. В последната се съдържа изрично оспорване на писмо с изх.рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта относно вписването на данните за имота по партидата на С. В. М.. Допълнително са представени от жалбоподателката молби, с приложена към тях съдебна практика. Представени са писмени бележки.

Ответната страна - Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, изцяло. Претендира присъждане на разноски. В становище, чрез процесуален представител прави анализ на подаденото от жалбоподателката искане и на жалбата поставила началото на настоящото производство, действията на органа по приходите, на акта на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и на относимата нормативна уредба, и прави извод, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на оспорване акт.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ вр. чл.144 от ДОПК вр. чл.120 от Конституцията на Република България, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от дата 05.04.2018г. № 32, том ІІ, рег.2612, дело 202 от 2018г. на нотариус с район на действие районна на Районен съд Варна Х. В. Х. и И. П. Х. са продали на В. Г. В. идеални части от недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно: ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1698 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД -18-92/14.10.2008г. на район Приморски, местност „Евксиноград“ (предишно наименование „Узун Алан“), , л.13, № 18 целият с площ съгласно скица на СГКК 688 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до10м), стар идентификатор 10135.2564.1549; номер по предходен план: 1698, квартал: 32, парцел ХХV, при съседи: 10135.2564.561, 10135.2564.577, 10135.2564.1699.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от дата 17.05.2018г. № 184, том ІІ, рег.4033, дело 342 от 2018г. на нотариус с район на действие районна на Районен съд Варна Х. В. Х. и И. П. Х. са продали на В. Г. В. идеални части от недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно: ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1698 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД -18-92/14.10.2008г. на район Приморски, местност „Евксиноград“ (предишно наименование „Узун Алан“), ул.13, № 18 целият с площ съгласно скица на СГКК 688 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до10м), стар идентификатор 10135.2564.1549; номер по предходен план: 1698, квартал: 32, парцел ХХV, при съседи: 10135.2564.561, 10135.2564.577, 10135.2564.1699.

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот от дата 11.07.2019г. № 152, том ІІІ, рег.№ 5629, дело № 476 от 2019г. на нотариус с район на действие районна на Районен съд В. Г. В. и М. М. В. са признати за собственици на ид.ч. на следните недвижими имоти, придобити по реализирано и признато строителство, съгласно Заповед № 34/28.05.2019г. към удостоверение за търпимост № 12/19.03.2012г. издадено от Главния архитект на Р. П. – Община Варна, а именно: а) сграда с идентификатор 10135.2564.1828.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1828, в [населено място], община Варна, област Варна, район Приморски, „Вилна зона“, ул. „13-А“, № 18, с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, брой етажи: 2, със застроена площ съгласно кадастралната скица – 83.00кв.м., а съгласно Заповед № 34/28.05.2019г. изд. От район Приморски – Община Варна – жилищната сграда се състои от полуподземен етаж, с площ от 83.05кв.м., първи етаж с площ от 92.13 кв.м. и втори етаж с площ от 79.07кв.м. и б) сграда с идентификатор 10135.2564.1828.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1828, в [населено място], община Варна, област Варна, район Приморски, „Вилна зона“, ул. „13-А“, № 18, с предназначение: Хангар, депо - гараж, брой етажи: 1, със застроена площ съгласно кадастралната скица – 23.00кв.м., а съгласно Заповед № 34/28.05.2019г. изд. От район Приморски – Община Варна – с площ от 23.24кв.м. За придобитите по този начин сгради са подадени данъчни декларации по ЗМДТ от В. Г. В. заведени под вход. № 5305021285 от 27.06.2019г. и вх. № 5305023201 от 17.07.2019г. В данъчните декларации е посочено, че съсобственик на имотите е и М. М. В.. Съдът констатира, че като основание за подаване на декларацията по ЗМДТ вход. № 5305021285 от 27.06.2019г. В. Г. В. е посочил, че е за имот – сграда. В декларацията са посочени следните данни: 3.1 вид на имота: сграда; 4. Начин на придобиване: покупка, като е посочен нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 184, том ІІ, рег.4033, дело 342 от 2018г. и е дадено описание на сградата- жилище и на гаража – квадратура и година на построяване. Не са представени доказателства нито към декларацията, нито в хода на съдебното обжалване относно придобиването на сградата. Посоченият като основание нотариален акт не е годно основание за вписването на данните от тази декларация по отношение на заявителя, т.к. е само за придобиването на собственост върху земята.

Съдът констатира, че като основание за подаване на декларацията по ЗМДТ вход. № 5305023201 от 17.07.2019г. г-н В. е посочил, че е за имот – сграда. В декларацията са посочени следните данни: 3.1 вид на имота: сграда; 4. Начин на придобиване: покупка, като е посочен нотариален акт № 152, том ІІІ, рег.№ 5629, дело № 476 от 2019г и е дадено описание на сградата жилище и на гаража – квадратура и година на построяване идентични с данните по декларацията по ЗМДТ вход. № 5305021285 от 27.06.2019г.

От съдържанието на двете декларации, съдът констатира, че са декларирани данни относно собствеността върху сграда – жилище и гараж, но не е декларирано придобиването на земя.

Съдът констатира, че са представени справки към административната преписка за „Хронология на задълженията“ на В. Г. В. и на М. М. В. към дата 12.03.2024г., съгласно данните, в които задълженията на г-н В. и на г-жа В. за данъци и такси са съгласно декларация ЗМДТ вход. № 5305021285 от 27.06.2019г. за недвижим имот за данъчни периоди 2014г. – 2019г. и задълженията са заплатени на 08.07.2019г.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.07.2019г. № 19, том ІV, рег. 6159 дело 536 от 2019г. В. Г. В. и М. М. В. даряват на дъщеря си С. В. М. притежаваните от тях ид.ч. на следните недвижими имоти, придобити по реализирано и признато строителство, съгласно Заповед № 34/28.05.2019г. към удостоверение за търпимост № 12/19.03.2012г. издадено от Главния архитект на Р. П. – Община Варна, а именно: а) сграда с идентификатор 10135.2564.1828.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1828, в [населено място], община Варна, област Варна, район Приморски, „Вилна зона“, ул. „13-А“, № 18, с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, брой етажи: 2, със застроена площ съгласно кадастралната скица – 83.00кв.м., а съгласно Заповед № 34/28.05.2019г. изд. От район Приморски – Община Варна – жилищната сграда се състои от полуподземен етаж, с площ от 83.05кв.м., първи етаж с площ от 92.13 кв.м. и втори етаж с площ от 79.07кв.м. и б) сграда с идентификатор 10135.2564.1828.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1828, в [населено място], община Варна, област Варна, район Приморски, „Вилна зона“, ул. „13-А“, № 18, с предназначение: Хангар, депо - гараж, брой етажи: 1, със застроена площ съгласно кадастралната скица – 23.00кв.м., а съгласно Заповед № 34/28.05.2019г. изд. От район Приморски – Община Варна – с площ от 23.24кв.м. За придобитите по този начин сгради е подадена данъчна декларация по ЗМДТ от С. В. М. с вх. № 5305024260 от 29.07.2019г.

Съдът констатира, че е представена справка към административната преписка за „Хронология на задълженията“ на С. В. М. към дата 12.03.2024г., съгласно данните, в която задълженията на С. В. М. за данъци и такси са съгласно декларация ЗМДТ вход. № 5305024260 от 29.07.2019г. за недвижимия имот, по посочения по-горе нотариален акт, за данъчни периоди 2020г. – 2024г. и задълженията са заплатени през 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г.

С влязло в законна сила решение № 1369/07.11.2022г. постановено по гр.д. № 1681 /2021 г. на Варненски окръжен съд се признава за установено спрямо И. В. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], Х. В. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]бл. ЗЗ, вх. Г ет. 4 ап.1 и М. Т. М., [ЕГН], с адрес град Варна, кв. Аспарухово [улица], с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че С. В. М., [ЕГН], от гр. Варна, м. Евксиноград, ул. „13-та“, № 8, не е собственик на следните недвижими имоти: 1/. - 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.1 по КК и КР на гр. Варна, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ по КК от 83 [жк], състояща се от полуподземен етаж с площ 83, 05 [жк], първи жилищен етаж с площ от 92, 13 кв. метра и втори жилищен етаж с площ от 79, 07 [жк], построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на град Варна, Вилна зона, находящ се ул. „13-та“, №18, при граници на поземления имот: от север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ №10135.2564.557 и от запад - общинска улица; 2/. - 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.2 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК гр. Варна, Вилна зона, съставляващ гараж със застроена площ от 23.00кв. метра, построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на гр. Варна, Вилна зона, находящ се ул. „13-та“, №18, при граници на терена: от север и от изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ №10135.2564.557 и от запад - общинска улица, на правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

Решението е потвърдено с Решение № 58 от 24.03.2023г. постановено по в.гр.д.№ 1/2023г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение. С Определение №1004 от 06.03.2024г., постановено по гр.д.№ 2458/2023г. на Върховен касационен съд - Второ гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване.

В хода на съдебното обжалване са представени справки към административната преписка за „Хронология на задълженията“ на М. Т. М., Х. В. Х. и И. В. М. към дата 12.03.2024г., съгласно данните в които задълженията на Т. М., Х. В. Х. и И. В. М. за данъци и такси са съгласно декларация ЗМДТ вход. № 5305014129 от 29.05.2018г. за недвижим имот за данъчни периоди 2013г. – 2024г. и задълженията са заплатени през 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г.

Със заявление вх.№ МД-Т24002566ВН/19.03.2024г., В. Г. В., М. М. В. и С. В. М. са поискали от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна: 1. да закрие партидата на С. В. М. за описания по-горе недвижим имот и 2. да възстанови по банков път недължимо плетени задължения и такси по ЗМДТ по партидите на С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. за процесните имоти за периодите, съгласно приложената хронология на задължения и плащания по партиди.

Към искането са приложени удостоверение за банкова сметка на името на С. В. М., В. Г. В. и М. М. В., заверени преписи от Решение № 1369/07.11.2022г. постановено по гр.д. № 1681 /2021 г. на Варненски окръжен съд, Решение № 58 от 24.03.2023г. постановено по в.гр.д.№ 1/2023г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение и Определение №1004 от 06.03.2024г., постановено по гр.д.№ 2458/2023г. на Върховен касационен съд - Второ гражданско отделение.

Приложена е и хронология на задължения и плащания към 12.03.2024г. по партида № 5305Н350314, с описани задължения и извършени плащания:

• За 2020 - ДНИ – 221, 69 лева главница; ТБО – 108, 62 лева главница; сума отстъпка – 16, 51 лева; заплатена в ПК на 23.06.2020 г. обща сума в размер на 313, 80 лева;

• За 2021 - ДНИ – 221, 62 лева главница; ТБО – 108, 59 лева главница; сума отстъпка – 16, 51 лева; извършено онлайн плащане на 21.04.2021 г. на обща сума в размер на 313, 70 лева;

• За 2022 - ДНИ – 221, 52 лева главница; ТБО – 108, 55 лева главница; сума отстъпка – 16, 51 лева; извършено онлайн плащане на 11.03.2022 г. на обща сума в размер на 313, 58 лева;

• За 2023 - ДНИ – 221, 62 лева главница; ТБО – 108, 59 лева главница; сума отстъпка – 16, 51 лева; извършено онлайн плащане на 21.04.2021 г. на обща сума в размер на 313, 70 лева;

• За 2024 - ДНИ – 221, 54 лева главница; ТБО – 108, 55 лева главница; сума отстъпка – 16, 51 лева; извършено онлайн плащане на 24.04.2023 г. на обща сума в размер на 313, 58 лева;

С писмо № МД-Т24002566ВН_001/16.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна e изпратен отговор до В. Г. В., М. М. В. и С. В. М. по заявление рег. № МД-Т24002566ВН/19.03.2024 г., съгласно който с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 5305024260/29.07.2019 г. е деклариран имот, находящ се в гр. Варна, ул., , 13-та" №18, придобит с нотариален акт за дарение № 19/26.07.2019г., представляващ вилна сграда с идентификатор №10135.2564.1828.1 и гараж с идентификатор №10135.2564.1828.2. Формирана е партида №5305Н350314 със собственик на ид. част С. В. М.. Партидата е закрита на 31.03.2024г. Изложени са доводи, че зачитането на признатото право със съдебното решение и задължението на всеки държавен и/или общински орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от него е от датата на влизане в сила, а именно 06.03.2024г. Сочи се, че се възприема занапред поведение, отговарящо на съдебно установеното правно положение. Няма конкретно произнасяне в частта относно направеното искане за възстановяване на недължимо платени задължения за такси по ЗМДТ по партидите на С. В. М.. Видно от обратна разписка № ИД PS 9000 94АС7Ю 4, писмо рег. № МД-Т24002566ВН_001/16.04.2024 г. на директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е получено от член на домакинството на С. В. М. на 17.04.2024г.

Писмо рег. № МД-Т24002566ВН_001/16.04.2024 г. на директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е обжалвано по административен ред с жалба рег. № МД-Т24002566ВН_002/30.04.2024 г. до Кмета на Община Варна. Кметът на Община не се е произнесъл по жалбата.

Горните факти съдът приема за установени от доказателствата, приложени към административната преписка и представени в хода на съдебното производство.

Съдът е сезиран с оспорване на мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по жалба рег. № МД-Т24002566ВН_002/30.04.2024 г. Иска се отмяната му. В условие на евентуалност се иска, ако непроизнасянето на Кмета на Община Варна в едномесечен срок се счита за потвърждаване на обективиран в писмо рег. № МД-Т24002566ВН_001/16.04.2024 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна отказ да им бъдат възстановени недължимо платени от тях суми за МДТ, този отказ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

С определение № 6100/13.06.2024г. съдът е разделил производството в три отделни производства.

В настоящото дело се разглежда жалбата на С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалба с рег.№ МД-Т24002566ВН_002ВН/ 30.04.2024г. подадена от С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. и в условие на евентуалност срещу писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, съдържащо отказ за възстановяване на платени от тримата жалбоподатели суми за МДТ, в частта й по отношение на С. В. М.. Предвид петитума на жалбата и съдържанието на писмо рег. № МД-Т24002566ВН_001/16.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, съдът констатира, че в писмото се съдържа следното произнасяне: първо, изричен отказ да се заличат данните за имота от данъчната партида на С. В. М. преди датата на влизане в сила на съдебните актове, в които по отношение на С. В. М. е прието, че не е собственик на имота; второ, липса на произнасяне по искането да се възстановят сумите за МДТ внесени по партидата за имота от С. В. М. и трето, отказ да се разгледа искането на В. Г. В. и М. М. В. да се възстановят внесените от тях суми по партидите им за имота.

За да формулира предмета на спора, предвид заявеното от жалбоподателите, че оспорват мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалба с рег.№ МД-Т24002566ВН_002ВН/ 30.04.2024г. подадена от С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. и в условие на евентуалност писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, съдържащо според жалбоподателите отказ за възстановяване на платени от тримата суми за МДТ, мълчаливо потвърдено от Кмета на Община Варна, съдът съобрази относимата нормативна уредба в ДОПК и ЗМДТ, като за яснота на изложението, възпроизвежда същата и й прави анализ.

Съгласно чл. 4 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се осъществява по правилата на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, към които правила препраща и нормата на чл. 9б от същия закон (относим към местните такси), в производствата по чл.4 от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Съгласно ал. 5 на чл.4 от ЗМДТ, в тези производства Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. От това следва, че пред Кмета на Общината подлежат на обжалване АПВ и отказите за издаване на такива на органите по приходите към Дирекция „Местни данъци“ по арг. от чл. 129, ал.7 от ДОПК и чл.131, ал.2 ДОПК, а пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ подлежат на обжалване актовете на органите по приходите издадени по реда на чл.107 от ДОПК.

Особените разпоредби на ДОПК, които са приложими към настоящия спор определят Кмета на Общината и Директора на Дирекция „Местни данъци“ като решаващи органи с нормативно установена компетентност да проверят законосъобразността на актовете на органите по приходите издадени в различните производства регламентирани в ДОПК, а не като органи на власт и подчинение, при които актовете на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна издавани при прилагането на ЗМДТ вр. ДОПК да са контролирани от Кмета на Общината.

Не е предвидена нормативна възможност актовете на Директора на Дирекция „Местни данъци“ издавани в производства по ДОПК да подлежат на проверка от Кмета на Общината, поради което не е налице мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалба с рег.№ МД-Т24002566ВН_002ВН/ 30.04.2024г. подадена от С. В. М., М. М. В. и В. Г. В., както и не е налице мълчаливо потвърждаване на писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна от Кмета на Община Варна.

Актовете на директора на Дирекция „Местни данъци“ подлежат на оспорване пред съда, поради което предмет на проверка в настоящото производство е писмо № МД-Т24002566ВН_001/16.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в което e обективиран отговор до В. Г. В., М. М. В. и С. В. М. по заявление рег. № МД-Т24002566ВН/19.03.2024 г. При така формулирания спор се поставя въпроса за спазването на срока за оспорването на писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна пред съда. Видно от данните по административната преписка писмо рег. № МД-Т24002566ВН_001/16.04.2024 г. на директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е получено от член на домакинството на С. В. М. на 17.04.2024г. Видно от данните в съдебната преписка делото пред Административен съд Варна е образувано по постъпила в съда жалба с дата 10.06.2024г. Видно от съдържанието на писмото, в него не е посочен срок за обжалването му.

При съобразяване на разпоредбата на чл.140 от АПК приложима по препращане от § 2 от ДР на ДОПК, жалбата като подадена в двумесечния срок от връчването на писмото, от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона форма и срок, е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът, в настоящото дело следва да разгледа спора само относно обективираните в писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна изричен отказ да се заличат данните на имота от данъчната партида на С. В. М. преди датата на влизане в сила на съдебните актове, в които по отношение на С. В. М. е прието, че не е собственик на имота и липсата на произнасяне по искането да се възстановят сумите за МДТ внесени по партидата за имота от С. В. М., възприето от жалбоподателката като отказ да се възстановят сумите за МДТ внесени по партидата за имота от С. В. М.. Отказът обективиран в писмо с изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/ 16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за закриване на паритадата на имота на С. В. М. преди датата на влизане в сила на съдебните актове, в които по отношение на С. В. М. е прието, че не е собственик на имота и липсата на произнасяне по направеното от същата искане да се възстановят сумите за МДТ внесени по партидата за имота от С. В. М. е неблагоприятен акт за жалбоподателката (т.к. не е налице произнасяне по нейното искане по същество, а това се отразява негативно в имуществената й сфера) и въпреки, че в ДОПК не е предвидено изричното му обжалване, правото на жалба се налага от разпоредбите на чл.120 от Конституцията на Република България, които имат пряко приложение по арг. от чл.5, ал.1 вр. ал.2 на Конституцията на Република България.

За да прецени компетентността на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна да издаде оспореното писмо, в частта относно С. В. М. съдът констатира, че само в компетентността на органа по приходите е да извърши вписване на данни, респ. да заличи данни в регистъра воден за данъчните партиди на имотите (арг. от чл.83 от ДОПК), да издаде АПВ или акт по чл.107 от ДОПК или акт за отказ за образуването на тези производства. Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна има разписани в закона правомощия да извърши проверка на издадения акт по чл.107 от ДОПК, но не и да издаде такъв, нито да издаде акт за отказ за образуването на производство по чл.107 от ДОПК.

В ДОПК и в ЗМДТ не е предвидена компетентност на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за издаване на откази като тези обективирани писмо в изх.Рег.№МД-Т24002566ВН_001ВН/ 16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

В разглеждания казус от съдържанието на заявление рег. № МД-Т24002566ВН/19.03.2024 г., в частта на направените искания за закриване на партидата на имота и за възстановяване на суми за заплатени от С. В. М. МДТ, се констатира, че е формулирано бланкетно и неясно. Не е посочена датата, от която според заявителката следва да бъде заличена партидата на имота. Не е посочено какъв акт иска да бъде издаден за възстановяването на сумите. Възстановяването на сумите от органа по приходите по твърдение за недължимо платени данъци не е на самостоятелно основание, а е последица от издаването на акт за прихващане или възстановяване (АПВ) или от издаването на акт по чл.107, ал.2 вр. ал.3 от ДОПК, в който да се констатира размера на задължението на лицето и конкретно, данни че размера на задължението е бил по-малък от внесения размер на данъците и таксите или е бил въобще недължим. Видно от съдържанието на заявлението заявителката С. В. М. не е поискала издаването на АПВ, нито на акт по чл.107, ал.2 вр. ал.3 от ДОПК. Заявлението се явява нередовно и по него не е следвало да има произнасяне, а е следвало да бъде дадена възможност на заявителката да посочи какво конкретно произнасяне иска от органа по приходите и на какви факти.

Компетентен да се произнесе по искането за вписване/закриване на партидата за имота на С. В. М., да се произнесе по издаването на АПВ по чл.129 от ДОПК или отказ от издаване на такъв по чл. 131 от ДОПК, както и по издаването на акт по чл.107, ал. 2 вр. ал.3 от ДОПК, предвид съдържанието на разпоредбите на чл.83 ДОПК, чл.129, чл.131 от ДОПК и чл.107, ал.1 от ДОПК е органът по приходите, а не Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Компетентен да изиска от заявителите уточняване на искането им, също е органът по приходите при дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Анализът на съдържанието на писмото – предмет на съдебен контрол, сочи че в него са обективирани изричен отказ за закриване на партидата на имота, преди датата на която партидата е била закрита (31.03.2024г.) и липсва произнасяне по направеното от С. В. М. искане за възстановяване на суми за заплатени от С. В. М. МДТ за имота, деклариран от С. В. М. с данъчна декларация по ЗМДТ с вх. № 5305024260 от 29.07.2019г. Отказът и липсата на произнасяне по заявлението на жалбоподателката са направени без да са изложени констатации по всички относими факти и без да са посочени нормативно установените основания по ДОПК вр. ЗМДТ.

В съответствие с принципа, заложен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съотнесено към настоящия спор, прилагането на този принцип означава, че в това производство, органите по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна са компетентни да проведат това особено производство и да постановят акт/ актове, като са длъжни обективно да установяват всички факти от значение за претендираното от лицето основание за закриването на партидата на имота и относно правото му за възстановяване на суми за заплатени от същото МДТ.

От всичко изложено по – горе се налага извод, че в разглежданото писмо е обективирано произнасяне на орган извън правомощията му, тъй като „административният орган се е произнесъл вместо друг компетентен орган“ (Зиновиева, Д. Компетентност на административните органи, Второ актуализирано издание по АПК от 2018г., София: С. Н. АД, 2018, стр.32), поради което се явява нищожно.

Нищожният административен акт не поражда правните последици, към които е насочен. Горното налага прогласяване на констатираната нищожност с всички произтичащи от това последици. Предвид липсата на редовно проведено производство пред компетентния административен орган, съдът няма правомощие да се произнесе с акт по съществото на спора, което налага изпращането на делото като преписка на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна - компетентен да се произнесе по искането за закриването на партидата на С. В. М. и за възстановяване на внесени от същата МДТ по декларация вх.№ МДТ24002566ВН/19.03.2024г. на С. В. М., съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Не е направено искане от жалбоподателката за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК съдът