Решение № 638 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 2245/2025 г.

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 9481/11.08.2025 г. от Д. К. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес в •••••••••••••••••, чрез адв. Ю. С. със съдебен адрес: •••••••••••••••, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“

АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: град София, район Искър бул. „Х.фор Колумб“ №43, представлявано от Д. С. Д. – прокурист, Р. Г. Б. – изпълнителен директор и Й. Ц. Ц. – председател на съвета на директорите.

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2022 г., между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД като застраховател и Д. К. Г. като застрахован, бил сключен договор за застраховка „Пълно Каско" на лек автомобил марка „•••“, модел ,,••••••••••••“, с peг. № •••••••••, с рама № ••••••••••••, на цвят - черен металик, произведен през 2010 г., с дата на първа регистрация: 28.06.2010 г., собственост на ищеца, който договор бил обективиран в застрахователна полица № •••••••••••• по застраховка „КАСКО на МПС“, със срок на валидност 12 месеца - от 00:00 ч. на 02.04.2022 г. до 24:00 часа на 01.04.2023 г. Определената след извършен оглед застрахователна стойност на автомобила била в размер на 26 000 лева.

Заявява се, че на 21.12.2022 г., около 18:30 часа, Д. Г. паркирал автомобила си в непосредствена близост до блока, в който притежава апартамент, намиращ се на адрес: ••••••••••••••. На следващата сутрин - на 22.12.2022 г. ищецът установил, че застрахованият му автомобил е

противозаконно отнет от мястото, където го е оставил предишната вечер. За настъпилото застрахователно събитие Г. подал незабавно сигнал до компетентните разследващи органи, във връзка с който било образувано ДП №828/2022 г. и пр. пр. 4775/2022 г. по описа на Районна прокуратура Кюстендил, като се твърди, че до настоящия момент откраднатото МПС и извършителят на деянието не са установени.

Ищецът уведомил своевременно и застрахователя за кражбата на автомобила и отправил към него претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По така депозираното уведомление „ЗД Евроинс“ образувало щета № ••••••••••• от 22.12.2022 г., бил изготвен опис на необходимите документи за приключване на щетата, като ищецът представил всички необходими и изискани документи.

Отбелязано е, че към момента на настъпване на застрахователното събитие - 22.12.2022 г., откраднатото МПС е било с монтирано допълнително защитно устройство (GPS), за която услуга била заплатена съответната абонаментна такса за периода на покритие по процесната застрахователна полица, видно от приложена към исковата молба фактура № 7000039389/26.05.2022 г., изд. от „ДЖИ ПИ ЕС КОНТРОЛ“ ЕАД, ЕИК: 121452821.

Твърди се, че на 27.11.2023 г. ответното дружество изпратило на ищеца уведомление за отказ да му изплати претендираното от последния обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г. по застрахователна полица № •••••••••••• от 31.03.2022 г. в размер на 26 000, 00 лв. /двадесет и шест хиляди лева/ с мотиви, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Общите условия към застрахователния договор застраховащият или негов пълномощник са длъжни да обявят точно и изчерпателно всички обстоятелства, които са им известни или при положена грижа са могли да им бъдат известни и имат съществено значение за преценката на застрахователя относно риска, което не било изпълнено, тъй като при образуване на застрахователната претенция, заедно с наличните документи, Г. бил предоставил и два броя ключове за горепосочения автомобил, а при сключването на застрахователния договор същият бил декларирал пред застрахователя, че притежавал само един ключ. Наличието на втори ключ и непосочването на това обстоятелство се явявало съществено неизпълнение на застрахователния договор, изразяващо се в необявяване на важно за риска обстоятелство.

Сочи се, че с уведомление от 01.12.2023 г. до „ЗД ЕВРОИНС“ АД ищецът възразил срещу отказа на ответника да му изплати обезщетение, като изложил доводи, че при сключването на застрахователния договор е декларирал вярно и точно всички обстоятелства и не е налице основание за отказ. Заявява се, че настъпването на застрахователното събитие категорично не е в пряка причинно-следствена връзка с необявяването на обстоятелството за наличие на втори ключ. Твърди се, че неизпълнение на задължение от Общите условия не може да бъде санкционирано от застрахователя с отказ за заплащане на обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г. Поведението на ищеца не било предпоставка за настъпване на застрахователното събитие, като конкретното неизпълнение на задължение от Общите условия не можело да бъде прието за съществено и значително с оглед интереса на застрахователя.

На 17.06.2024 г. ответникът преразгледал становището си и на същата дата изплатил на ищеца част от дължимото обезщетение в размер на 15 791, 83 лв. (петнадесет хиляди седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) по процесната щета.

Твърди се, че ищецът е получил съществено занижено обезщетение, несъответстващо на техническото и визуално състояние откраднатия автомобил и некореспондиращо с цените на предлагани аналогични автомобили, позиционирани в луксозния пазарен сегмент, какъвто представлявал откраднатият му автомобил.

Счита се, че застрахователят дължи на ищеца общо обезщетение от 26 000, 00 лв., т.е. до размера на посочената в полицата застрахователна сума, до която е ограничено неговото задължение за плащане, поради което същият следва да доплати на застрахования сумата от 10 208, 17 лв. (десет хиляди двеста и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща

застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО на МПС“, за кражба на лек автомобил марка „•••“, модел ,,••••••••“ на 22.12.2022 г. в гр. Кюстендил, за което е образувана щета № •••••••••••/22.12.2022г., както и следните суми, представляващи обезщетения за забава в размер на законната лихва, а именно: 1 211, 94 лв. (хиляда двеста и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки), изчислена върху доброволно заплатеното застрахователно обезщетение от 15 791,83 лв. за периода от 28.11.2023 г. (денят, следващ този на датата на писмения отказ на застрахователя да изплати обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г.) до 16.06.2024 г. (денят, предхождащ този на доброволното плащане на застрахователя), и 2 407, 32 лв. (две хиляди четиристотин и седем лева и тридесет и две стотинки), изчислена върху останалата неизплатена част от 10 208, 17 лв. до общо претендираното застрахователно обезщетение от 26 000, 00 лв. за периода от 28.11.2023 г. (денят, следващ този на датата на писмения отказ на застрахователя да изплати обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г.) до 10.08.2025 г. (денят, предхождащ този на подаването на исковата молба в съда).

На 14.07.2025 г. до ответното дружество било изпратено заявлениепретенция за доплащане на застрахователно обезщетение в размер на 10 208, 17 лева по щета № ••••••••••• от 22.12.2022 г. по застрахователна полица № •••••••••••• от 31.03.2022 г. по доброволна застраховка „Каско на МПС“, получено на 15.07.2025 г. като до момента на предявяване на иска не настъпило изпълнение.

Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което:

1. На основание чл. 405, ал. 1 от Кодекс за застраховането, да осъди

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър“, бул.

„Х.фор Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д. - Прокурист, Р. Г. Б. -

Изпълнителен директор и Й. Ц. Ц. - Председател на съвета на директорите, да заплати на Д. К. Г., ЕГН: ••••••••••, с адрес

••••••••••••••••••••••••••, сумата от 10 208, 17 лв. (десет хиляди

двеста и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща

останалата неизплатена част от застрахователно обезщетение, до общо претендирания размер от 26 000, 00 лева, по застраховка „Каско на МПС", обективирана в застрахователна полица № ••••••••••••, със срок на валидност 12 месеца - от 00:00 ч. на 02.04.2022 г. до 24:00 часа на 01.04.2023 г. за кражба на собствения му лек автомобил марка „•••“,

модел ,,••••••••••••“, c peг. № ••••••••, c рама № ••••••••••••••••,

на цвят - черен металик, произведен през 2010 г., с дата на първа

регистрация: 28.06.2010 г., за което е образувана щета № ••••••••••• от 22.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане

на дължимата сума.

2. На основание чл. 86 от ЗЗД, да осъди „Застрахователно дружество

Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1592, р-н „Искър“, бул. „Х.фор Колумб“ № 43,

представлявано от Д. С. Д. - Прокурист, Р. Г. Б. - Изпълнителен директор

и Й. Ц. Ц. Председател на съвета на директорите, да заплати на Д. К. Г.,

ЕГН: ••••••••••, с адрес ••••••••••••••••••••••••••, сумата от 3

619, 26 лева (три хиляди шестстотин и деветнадесет лева),

представляваща общо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, от която: сумата от 1 211, 94 лв. (хиляда двеста и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки), изчислена върху

доброволно заплатеното застрахователно обезщетение от 15 791, 83 лв. за периода от 28.11.2023 г. (денят, следващ този на датата на писмения отказ

на застрахователя да изплати обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г.) до 16.06.2024 г. (денят, предхождащ този на доброволното плащане на застрахователя), и сумата от 2 407, 32 лв. (две

хиляди четиристотин и седем лева и тридесет и две стотинки), изчислена

върху останалата неизплатена част от 10 208, 17 лв. до общо

претендираното застрахователно обезщетение от 26 000, 00 лв. за периода от 28.11.2023 г. (денят, следващ този на датата на писмения отказ

на застрахователя да изплати обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г.) до 10.08.2025 г. (денят, предхождащ този на подаването на исковата молба в съда).

Претендират се и разноските по делото. Посочена е банкова сметка на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът сочи на допустимост, но неоснователност на претенцията. Направено е възражение за местна неподсъдност на спора.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 00500100407422 от 01.04.2021 г., сключен между Д. К. Г. и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД за МПС марка „•••“,

модел „••••••“, с регистрационен № •••••••, с период на застрахователно покритие от 02.04.2021 г. до 01.04.2022 г., както и че е подадено заявление за образуване на щета и изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователното дружество, наред с наличието на претенция № ••••••••••• от 22.12.2022 г.

Не се спори, че е настъпило вредоносно събитие вечерта на 21.12.2022 г. срещу 22.12.2022 г., което представлява покрит по застрахователния договор риск.

Счита се, че следва да бъде отделен като безспорен факта, че застрахователят е изплатил на застрахования сумата в размер на 15 791, 83 лв. Твърди се, че така определеното обезщетение представлявало действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на вредоносното събитие, а именно сумата в размер на 23 075 лв., намалена с 30 на сто, като било извършено и удържане на останала неизплатена вноска по застрахователния договор – 360, 67 лв. Изрично се заявява, че изплащането на застрахователно обезщетение на застрахования не представлява признание на исковата претенция по основание.

Сочи се, че било налице несъответствие между декларираното пред застрахователното дружество и посоченото в исковата молба. Пред застрахователя било посочено, че процесният автомобил „ ...последно е каран около седмица преди кражбата...", а в исковата молба се твърдяло, че автомобилът е управляван вечерта преди настъпване на застрахователното събитие, като се твърди, че това разминаване буди основателно съмнение относно причините и обстоятелствата за настъпване на вредоносното събитие.

Прави се възражение за недължимост на застрахователно обезщетение, поради въвеждане на застрахователя в заблуждение относно настъпването на застрахователното събитие от лицето, което претендира обезщетение, или за послужването с измама, съгласно уговореното в чл. 23, ал. 1, т. 4 от Общите условия към застрахователния договор.

Със сключване на застрахователния договор била предоставена информация на застрахователя, че собственикът на МПС разполага с един ключ. С настъпилото вредоносно събитие била образувана претенция пред застрахователното дружество като били декларирани обстоятелства, които не съответствали с изложеното в исковата молба, като ищецът предал два броя ключове. Била изискана допълнителна информация от застрахования, както и от Районна прокуратура - гр. Кюстендил. От предоставената от прокуратурата информация за разчитане на ключа било видно, че датата на последно записване на ключа е именно 21.12.2022 г. в 18:14 ч., а ищецът излагал пред застрахователя, че автомобилът не е управляван около седмица преди кражбата.

Счита се, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 1, т, 4 от ОУ, а именно поради опит за въвеждане на застрахователя в заблуждение или измама от лицето, което претендира обезщетение, като същият не е изложил точно факти и обстоятелства, застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва се твърдението, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено в размер на 26 000 лв., а именно размерът на застрахователна сума, посочена в застрахователната полица. При сключване на застрахователния договор била определена застрахователна сума в размер на 26 000 лв., която представлявала действителната стойност на застрахованото имущество към момента на сключване на договора. Твърди се, че вредоносно събитие, което е покрит застрахователен риск, е настъпило почти девет месеца след тази дата, поради което за застрахователя възниквало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, след представянето па необходимите доказателства, като обезщетението следвало да се определи по разпоредбите на КЗ и на приетите от ищеца общи условия към застрахователния договор.

При така възникналата фактическа обстановка застрахователят определил действителната стойност към момента на настъпване на събитие, тоест извършването на кражбата на 22.12.2022 г., като за периода от сключването на застрахователното правоотношение до момента на възникване на вредоносното събитие се твърди да е изминал продължителен период от време, през който застрахованото имущество е намалило стойността си, поради естествени и експлоатационни причини, както и поради динамичните пазарни цени на автомобили. С овехтяването си, застрахованата вещ е понижила цената си, съответно действителната загуба от настъпилото застрахователно събитие за ищеца била в определения от застрахователя размер. Така определената действителна стойност била съобразена със средната пазарна стойност, за която същата вещ би могла да се продаде към датата на събитието, като били взети предвид марката, модела, годината на производство, нивото на оборудването и състоянието й. В тази връзка страните изрично уговорили, че при противозаконно отнемане на застрахованото МПС вредите са равни на действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие и че обезщетението по този ред е до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл. 26, ал. 3, във вр. чл. чл. 25, ал. 3 от ОУ.

Така определената действителна стойност на автомобила към датата на настъпване на събитието в размер на 23 075 лв., представлявала действително претърпените вреди от застрахования към деня на настъпване на събитието, които застрахователят бил длъжен да обезщети, съгласно императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ. В случай че застрахователното обезщетение се определи по действителната стойност на застрахованото имущество към датата на подписване на полицата, се твърди, че би се достигнало до свръхрепариране на настъпилите вреди.

На следващо място се сочи, че при изчисляване на застрахователното обезщетение застрахователят е приложил намаляване на обезщетението с 30 на сто от същото, с оглед на уговореното между страните, поради необявени или неточно обявени обстоятелства, които са известни или при положена дължима грижа са могли да им бъдат известни и имат съществено значение за преценка на застрахователя относно риска съгласно чл. 15, ал. 1 от ОУ. Наличието на втори ключ и непосочването на това обстоятелство при пораждане на застрахователното правоотношение е оценено като съществено неизпълнение на застрахователния договор, изразяващо се в необявяване на важно за риска обстоятелство.

Направено е възражение за удържане от страна на застрахователя на основание чл. 369, ал. 2 от КЗ, както и уговореното в чл. 27, ал. 1, т. 1, б. „В“ от Общите условия към застрахователния договор (ОУ). Твърди се, че при сключване на застрахователния договор била уговорена застрахователна премия в размер на 1442, 68 лв., която следвало да бъде платена на четири равни вноски, всяка в размер на 360, 67 лв. Били заплатени първите три премии или общо в размер на 1 082, 01 лв., като останала дължима и незаплатена последната четвърта вноска по премията – 360, 67 лв. Сочи се, че в КЗ е предвидена възможност, когато застрахователното събитието е настъпило преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от застраховащия, застрахователят да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение. Изрично между страните било уговорено, че застрахователното обезщетение се намалява с размера на неиздължената част от застрахователната премия за текущия застрахователен период.

С оглед на гореизложеното се сочи, че определеното и изплатено застрахователно обезщетение, а именно 15 791, 83 лв., е равно на сумата за действителната стойност на застрахованото имущество към деня на настъпване на събитието - 23 075 лв., намалена с 30 на сто, като е извършено и удържане на останалата и неизплатена вноска по застрахователния договор — 360, 67 лв. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и се претендират разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед неоснователността на главния иск се иска отхвърляне и на акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за забава.

Твърди се, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждането на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските следвало да останат в тежест на ищцовата страна.

С депозирана от ищеца молба с вх. №13493/10.11.2025 г. е уточнено, че на 21.12.2022 г. около 18:30 часа Д. Г. се е прибрал от работа и е видял паркиран процесния автомобил в близост до блока, в който притежава апартамент, намиращ се на адрес •••••••••••••• като на сутринта на 22.12.2022 г. установил, че автомобилът му липсва. Твърди се, че ищецът не е управлявал автомобила около седмица преди вредоносното събитие. На 21.12.2022 г. около 18:00 часа автомобилът бил управляван за кратко от съпругата на ищеца М. А. Г.

С молба с вх. №14505/01.12.2025 г., депозирана от ответното дружество, е посочена информацията, която да се изиска от третото лице „ДЖИ ПИ ЕС КОНТРОЛ“ ЕАД.

С молба с вх. №1437/02.02.2026 г. депозирана от ответното дружество, се иска даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството, поддържа се искането за отхвърляне на исковете и е отправено бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен на пълномощника на ищеца. Приложен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В проведените открити съдебни заседания ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба. Ответното дружество не изпраща представител. Приложени са писмени документи като доказателства по делото и е приета допусната по делото съдебна автотехническа експертиза.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът обяви за безспорно между страните, че е имало валиден застрахователен договор, покриващ щетите от настъпването на застрахователното събитие, по което е образувана на претенция № ••••••••••• от 22.12.2022 г.

Не се спори, че е настъпило вредоносно събитие, което представлява покрит по застрахователния договор риск, вечерта на 21.12.2022 г. срещу 22.12.2022 г., както и че застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 15 791, 83 лв.

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от приложената застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № •••••••••••• от 31.03.2022 г. се установява, че Д. К. Г. като застраховащ е застраховал собственото си МПС марка „•••“, модел ,,••••••••••••“, с peг. № •••••••••, с рама № ••••••••••••••••, на цвят - черен металик, година на производство 2010 г., с дата на първа регистрация: 28.06.2010 г. Срокът на договора за застраховка и застрахователния период са уговорени от 00:00 ч. на 02.04.2022 г. до 24:00 часа на 01.04.2023 г. Определената застрахователна сума е в размер на 26 000 лева. Посочени са покритите рискове: пълно Каско, съгласно Общи условия за застраховка „Каско на МПС“.

В попълнения от ищеца въпросник-предложение по застраховка „Каско на МПС“ от 31.03.2022 г. /л. 71/ същият е декларирал, че само собственикът има ключ за достъп до МПС.

От приемно-предавателен протокол от 31.03.2022 г. се установява, че застрахователят е предал на Д. Г. екземпляр от Общите условия, представляващи неразделна част от застрахователния договор и последният се е съгласил със съдържанието им.

От ищеца е подадено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ вх. № 038-561/22.12.2022 г. за кражба на цяло МПС.

С уведомление рег. № 098-561/10/27.11.2023 г. от „ЗД Евроинс“ информират ищеца Г., че на основание чл. 15, ал. 1 от Общите условия към застрахователния договор застраховащият или негов пълномощник са длъжни да обявят всички обстоятелства, които са им известни или при положена дължима грижа са могли да им бъдат известни и имат съществено значение за преценката на застрахователя относно риска. Посочено е, че наличието на втори ключ от автомобила представлява съществено неизпълнение на застрахователния договор, поради което липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

С уведомление от 01.12.2023 г. ищецът е информирал застрахователното дружество, че при сключване на договора вярно е декларирал, че притежава един ключ. Впоследствие ключът спрял да функционира и Д. Г. се снабдил с нов ключ. Предоставил и двата ключа на застрахователя при завеждане на претенцията.

Безспорно изплатената от ответника на ищеца сума от 15 791, 83 лева е преведена по банковата му сметка на 17.06.2024 г., видно от приложеното преводно нареждане.

От приемо-предавателен протокол се установява, че от служител на Районна прокуратура – Кюстендил на „ЗД Евроинс“ АД са предадени 2 брой ключове за лек автомобил марка „•••“ с рег. № ••••••••••.

От заключението по допусната и приета без възражения по делото съдебна автотехническа и оценителна експертиза, изготвено от вещо лице инж. В. Н., което съдът цени като обективно и компетентно съставено, се установява следното:

Пазарната (действителна) стойност на процесния лек автомобил марка/модел „••• •••••“ с рег. № •••••••••• съобразно установеното техническо състояние на автомобила към дата 21.12.2022 г. се определя на 25 530 лева или 13 053, 48 евро.

От писмо изх. № 02/20.02.2026 г. от „Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД се установява, че процесният автомобил е оборудван с устройство за охрана, което не осъществява проследяване на движението в реално време, а отговаря единствено на конкретни запитвания или алармени събития. Такива запитвания се генерирали от системата на дружеството периодично или при необходимост от локализиране на автомобила. Посочва се, че не е налична информация автомобилът да се придвижвал на 21.12.2022 г., тъй като не е било налице запитване. Последният сигнал от устройство, поставено в автомобила, е от 11.05.2022 г. в 13:35 ч.

От изисканата и приложена към настоящото документация по ДП № 828/2022 г. по описа на РУ на МВР, същото ДП № 1892/2022 г. по описа на КРП, пр. пр. вх. № 4775/2022 г., е видно, че досъдебното производство е образувано на 22.12.2022 г. затова че на същата дата в ••••••••••••••, на паркинга пред блок № * е отнета чужда движима вещ – лек автомобил марка „•••“, модел „•••••“ с регистрационен номер ••••••••••, от владението на собственика Д. К. Г. без негово съгласие с намерение за противозаконно присвояване – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

При проведения разпит на ищеца в качеството му на свидетел на 03.01.2023 г. същият е заявил, че преди четири години е измокрил контактния ключ за автомобила в морето и той впоследствие спрял да работи и не можело да бъде поправен.

На 26.10.2022 г. е постановено на „ЗД Евроинс“ АД да бъдат предоставени два броя ключове за лек автомобил марка „•••“ с рег. № •••••••••• и копие от изготвената по делото техническа експертиза.

От изготвената в хода на досъдебното производство техническа

експертиза, изготвена от експерт от „М КАР София“ ЕООД е видно, че след прочитане на единия електронен ключ е извлечен V I N номер

••••••••••••••••, а вторият ключ не може да бъде разчетен.

С Постановление от 18.07.2023 г. наказателно производство е спряно на основание чл. 199, чл. 244, ал. 1, т.2, чл. 245, ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства, като останалите, събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 386, ал. 1 вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 409 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

От ответника е направено възражение за прихващане по чл. 369 КЗ.

Съдът намира така предявените искове за процесуално допустими. По съществото на спора констатира следното:

Съгласно чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже настъпването в срока на застрахователното покритие по процесния договор за имуществено застраховане на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са причинени вреди на застрахования – кражба на процесното МПС, както и действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, наред с изпълнение на задълженията си по договора, вкл. по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи. По иска с правно основание чл. 409 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже претенциите си по размер и период, за който е начислена законната лихва. В тежест на ответника е да докаже своите възражения, както и положителния факт на погасяване на дълга или твърдението си за наличие на основание за редуциране на обезщетението с 30 на сто, както и обстоятелството, че има изискуемо вземане за застрахователна премия по застрахователния договор.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 22.12.2022 г. между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка "Каско" на процесния автомобил, както и че на посочената дата е настъпило твърдяното застрахователно събитие (кражба), представляващо покрит риск по договора. Изложеното се установява и от представените писмени доказателства – застрахователна полица № •••••••••••• от 31.03.2022 г., застрахователна преписка по щета № ••••••••••• от 22.12.2022 г., както и документите по ДП № 828/2022 г. по описа на РУ на МВР, същото ДП № 1892/2022 г. по описа на КРП.

Спорни между страните са обстоятелствата дали в полза на застрахователя съществува основание за отказ да плати обезщетение в пълен размер, както и какъв е действителният размер на причинената вреда.

Застрахователят може да откаже да плати само когато застрахованият не е изпълнил свое уговорено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Застрахованият трябва не само да не изпълнява задълженията си по договора, но това неизпълнение следва да е виновно и да е в пряка причинна връзка със същинско увеличение на риска или е довело до неговото реализиране и ако това задължение беше изпълнено не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят носи тежестта да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е адекватната причина за настъпването на застрахователното събитие. Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието; застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Това е възприето в Решение № 76 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2213/2023 г., IV г. о., ГК и се поддържа от настоящия състав. Наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск "кражба" и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи обуславят извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, са тези на чл. 363 и чл. 364 КЗ, касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ – свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при сключването на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като за съществени се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос. Ако е налице съзнателно неточно или премълчано обстоятелство от такъв характер и застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. В случай че обстоятелството е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск – арг. чл. 363, ал. 3 КЗ.

По делото е установено, че съществуват два контактни ключа за процесния автомобил, като същите са били предадени на представител на ответника след настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че наличието на необявен втори ключ представлява нарушение на застрахователния договор. Това обстоятелство не беше доказано да се намира в причинно-следствена или дори косвена връзка с реализирания застрахователен риск, а именно кражбата на МПС. Установено е, че вторият /реално първи по време на създаване/ ключ не функционира, както и че същият е държан от ищеца към момента на кражбата, тоест по никакъв начин не е улеснил извършването на противоправното отнемане на вещта. В допълнение, от приложения въпросник-предложение, попълнен от ищеца, не е видно от същия да е поискано да декларира броя на ключовете за застрахованото МПС, а кои лица имат достъп до тях.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че ищецът не е премълчал обстоятелство от значение за настъпване на риска, респ. щетата не е настъпила вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на недостоверни данни за застрахованото МПС, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение да плати застрахователно обезщетение в размер на действителната вреда.

Относно размера на обезщетението:

Обезщетението трябва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Размерът на вредата при риск кражба се съотнася към действителната стойност на застрахования автомобил към датата на събитието, щом тя не е по-голяма от застрахователната сума. Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно възстановителната стойност. Така и в Решение № 3327 от 9.05.2019 г. на СГС по гр. д. № 4393/2018 г. В настоящия случай установената действителна стойност на застрахованото имущество е по-ниска от застрахователната сума.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на процесния автомобил към 21.12.2022 г. е в размер на 25 530 лева. Безспорно на ищеца е заплатена сумата от 15 791, 83 лева, следователно неизплатена е останала сумата от 9 738, 17 лева /4979,05 евро/.

По възражението за прихващане:

При установената основателност на претенцията следва да се разгледа по същество наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане, по което в тежест на същия е да докаже

възникване на вземане за застрахователни вноски в сочения размер, което е изискуемо към момента на устните състезания, а в тежест на ищеца – погасяване на активното вземане.

Съобразно правилото на чл. 369, ал. 2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума, което застрахователят е сторил предвид обстоятелството, че уговорената застрахователна премия е уговорена като платима на вноски, видно от приложената по делото застрахователна полица.

От представената по делото застрахователна полица е видно, че страните са уговорили разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия в общ размер от 1442, 68 лева на четири вноски от по 360, 67 лв. Между страните не е спорно, че са платени първите 3 вноски, а това се установява и от приложените сметки /л. 69 и л.70 от делото/. Не е доказано плащането на четвъртата вноска от застрахователната премия в размер на 360, 67 лева с падеж на 02.01.2023 г. – след датата на застрахователното събитие. С оглед на това, възражението за прихващане на ответника е основателно, като с тази сума следва да бъде намалено насрещното вземане на ищеца за застрахователно обезщетение, като в резултат на това предявеният иск следва да се уважи за сумата от 9 377, 50 лв. За разликата над тази сума, искът следва да се отхвърли.

По иска за обезщетение за забава:

Претендира се общо сумата от 3 619, 26 лева (три хиляди шестстотин и деветнадесет лева), представляваща общо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, от която: сумата от 1 211, 94 лв. (хиляда двеста и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки), изчислена върху доброволно заплатеното застрахователно обезщетение от 15 791, 83 лв. за периода от 28.11.2023 г. (денят, следващ този на датата на писмения отказ на застрахователя да изплати обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г.) до 16.06.2024 г. (денят, предхождащ този на доброволното плащане на застрахователя), и сумата от 2 407, 32 лв. (две хиляди четиристотин и седем лева и тридесет и две стотинки), изчислена върху останалата неизплатена част от 10 208, 17 лв. до общо претендираното застрахователно обезщетение от 26 000, 00 лв. за периода от 28.11.2023 г. (денят, следващ този на датата на писмения отказ на застрахователя да изплати обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г.) до 10.08.2025 г. (денят, предхождащ този на подаването на исковата молба в съда).

По отношение сумата от 1 211, 94 лв. искът е основателен в предявения размер, доколкото доброволно заплатената главница е била изискуема към началната дата на периода - 28.11.2023 г.

По отношение сумата от 2 407, 32 лв. искът е частично основателен, тъй като обезщетението за забава следва да се изчисли върху признатата за дължима с настоящото решение сума за главница в размер на 9 377, 50 лева, след прихващането. В тази връзка следва да се посочи възприетото в т. 1 от Тълкувателно решение №2/2020 от 18.03.2022 г. по тълк. дело №2/2020 г. по описа на ОСГТК, ВКС, а именно, че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.

При изчисление с общодостъпен електронен калкулатор, за което не са необходими специални знания, се установява, че за периода от 28.11.2023 г. (денят, следващ този на датата на писмения отказ на застрахователя да изплати обезщетение по щета № •••••••••••/22.12.2022 г.) до 10.08.2025 г. (денят, предхождащ този на подаването на исковата молба в съда) законната лихва върху вземането от 9 377, 50 лева се равнява на 2 161, 01 лева и искът ще бъде уважен в този размер. Така общо дължимото обезщетение за забава се равнява на 3 372, 95 лева.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца, съобразно уважената част от исковете, от името на когото е представен в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 143 от делото/, с който се претендират разноски както следва: 282, 80 евро – заплатена държавна такса; общо 200, 26 евро за възнаграждение на вещо лице; адвокатско възнаграждение в размер на 843, 63 евро. Търсените разноски възлизат на сумата от 1 326, 69 евро.

Отправеното от ответната страна възражение за прекомерност на договорения между ищеца и пълномощника му адвокатски хонорар е бланкетно и немотивирано, поради което макар и да е заявено в срок не следва да се обсъжда подробно – арг. от чл. 78, ал. 5 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.). За пълнота следва да се посочи, че съдът не счита договорения размер за прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия и материалния интерес.

Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 223, 34 евро.

От ответното дружество със списък по чл. 80 от ГПК /л. 140/ се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 345, 12 евро и депозит за назначена съдебна автотехническа експертиза от 200, 26 евро. На основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП и с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 102, 26 евро.

Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответната страна ще бъдат присъдени разноски в размер на 23, 57 евро.

По обжалваемостта:

Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Водим от гореизложеното, съдът