Решение № 2947 от 30.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК . Образувано е по въззивна жалба на ищеца „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Л. Р., срещу решение №15190/05.08.2024г., постановено по гр.д. №36294/2023г. по описа на СРС, 66 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС от „А1 България“ ЕАД срещу „Бултекстрой“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 364,61 лева, представляваща неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по Договор М 4646606 за периода от 23.03.2022 г. до 22.08.2022 г, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата в размер на 25,48 лева, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които сумата от 13,01 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 28.05.2022 г. до 14.11.2022 г., както и 12,47 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 02.07.2022 г. – 14.11.2022 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение от дата 30.11.2022 г. по ч.гр.д. № 61928/2022 г. по описа на СРС, 66 състав. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд приел, че след изтичане на срока на договора не били представени доказателства действието му да е продължило. Излагат се доводи, че съгласно чл.229а от ЗЕС договорът е бил преобразуван в безсрочен при същите условия. За част от услугите бил направен пренос към друг мобилен оператор, но договорът останал в сила по отношение на номерата и услугите, които не били пренесени. От заключението на ССчЕ се установило, че след изтичане на първоначално определения срок на договора абонатът продължил да ползва част от услугите и се съгласил с продължаването на договора по отношение на услугите, които не е прехвърлил към друг оператор. По отношение на услугата Smart fleet за номер •••• абонатът заплащал месечните фактури за тази услуга за период повече от две години, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Доколкото предоставените услуги били активни се дължала месечната абонаментна такса, независимо от интензитета на ползване на услугите. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „Бултекстрой“ ЕООД, чрез пълномощника адв. А. М., с който жалбата се оспорва изцяло и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че по делото не е установено съществуването на твърдяното договорно правоотношение през процесния период, тъй като договорът бил прекратен с изтичане на срока. На 17.09.2022г. дружеството сключило договор с друг оператор и престанало да ползва услугите на ищеца. Не били ангажирани и доказателства за предоставяне на услугите и за изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора. Не било обвързващо приложение №1 към договор 504390847 за услугата Smart fleet, тъй като било проведено успешно оспорване на авторството на документа. Процесните фактури не били осчетоводени от ответника. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „А1 България“ ЕАД с р е щ у „Бултекстрой“ ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №61928/2022г. на СРС, 66 състав. Въззивната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период между страните са съществували правоотношения по предоставяне на електронни съобщителни услуги по договор №504390847 от 03.09.2019г. и приложения №1 и №2 към същия, допълнително споразумение към приложение №1 към договор №504390847, както и договор за предоставяне на Buisness Cloud услуги и приложения към него. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че договорът за предоставяне на съобщителни услуги е бил прекратен на 17.09.2019г. с изтичане на предвидения в същия срок. Съгласно чл. 229а, ал. 1 ЗЕС срочен договор за електронни съобщителни услуги може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието. В случая по делото не са представени доказателства ответникът да е отправил до ищеца предизвестие за прекратяване на договора. Представеното заявление за преносимост от 17.09.2021г. се отнася за други мобилни номера, а не за тези, за които се претендират начислените абонаментни такси в настоящото производство, съгласно издадените фактури. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че приложение №1 към договор №504390847, тарифен план и условия за ползване на услугата Smart fleet не са обвързващи за съда, доколкото е налице успешно проведено оспорване на авторството на частния диспозитивен документ. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че издаваните от ищцовото дружество фактури за дължими суми по договора за период преди процесния са били осчетоводени от ответника, както и, че задълженията по тези фактури са били погасени чрез плащане, поради което е налице хипотезата на чл.301 от ТЗ. Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 от ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването , е формирана многобройна безпротиворечива практика на ВКС. С решение №202/06.02.2012г. по т.д. №87/2011г. на II ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания (висяща недействителност на сделката – чл.42, ал.2 от ЗЗД), при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт или евентуалното потвърждаване. В чл.301 от ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с момента на узнаване за сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството, вписването в публичен регистър, уведомление чрез средства за комуникация или масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършването му веднага след узнаване на сделката. По делото са налице данни, че за дължимите суми по процесния договор са издавани от ищеца месечни фактури, включително след изтичане на предвидения в същия срок, както и по отношение на услугата Smart fleet, които са били осчетоводени и заплатени от ответника, поради което е налице потвърждаване от страна на ответното дружество на извършените действия. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано предоставянето на услугите. В случая, видно от представените фактури, се претендират единствено месечни абонаментни такси. Месечната такса представлява абонамент и се дължи независимо от ползването, интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време (съответният отчетен месец), през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Ето защо в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорените месечни такси за ползване на услугите. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е платил дължимите суми за процесния период, не е представил доказателства в тази насока, което е основание за ангажиране на договорната му отговорност. Ето защо, искът с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС за установяване дължимостта на вземане за абонаментни такси по договор за мобилни услуги се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 186,42 евро (364,61 лева). Основателна е и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху месечните такси за предоставените мобилни услуги, считано от датата на всяко просрочие до 14.11.2022г. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на вземането, съдът с оглед правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен калкулатор в размер на сумата от 6,65 евро (13,01 лева), поради което претенцията се явява основателна и доказана в пълния предявен размер. Неоснователна се явява акцесорната претенция за мораторна лихва върху вземането за неустойка за невърнато оборудване. В случая с определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.07.2024г., е прекратено производството по делото на основание чл.233 от ГПК по отношение на претендираната неустойка в размер на 330 лева, като ищецът е заявил, че не претендира неустойка, тъй като оборудването е върнато от страна на ответника. Поради това и предвид акцесорния характер претенцията за мораторна лихва върху вземането за неустойка се явява неоснователна. По изложените съображения и предвид несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на вземанията за такси за мобилни услуги и мораторна лихва върху тях, и тези искове да бъдат уважени. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за разликата над сумата от 384 лева до присъдения размер от 800 лева. При този изход на спора на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 63,91 евро (125 лева), разноски за първоинстанционното производство в размер на 35,12 евро (68,69 лева) и разноски за заповедното производство в размер на 113 евро (221 лева). По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав