Решение № 602 от 28.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 355/2025 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. С решение № 135 от 27.01.2025 г. по т. д. № 740/ 2023г., Софийски градски съд, ТО, 11 състав е осъдил „Неосат“ АД, ЕИК 204493400 да заплати на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, ЕИК 205738443 следните суми: на основание чл. 91 от ЗАПСП вр. с чл. 79 ЗЗД – сумата от 40 287, 60 лв., представляваща неплатено лицензионно възнаграждение по договор № 102DE от 09.09.2022 г. за разпространение на пакет от телевизионни канали с наименование DiemaXtra за периода от 01.09.2022 г. – 31.12.2022 г. и е отхвърлил иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 48 248, 10 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - сумата от 9649, 62 лв., представляваща мораторна неустойка за периода от 30.09.2022 г. до 31.03.2023 г. Недоволен от решението е останал ответникът, който го обжалва в осъдителната му част, с доводи за неправилност и необоснованост и моли да бъде отменено. Поддържа наведените пред първоинстанционния съд съображения за нищожност на процесния договор на основание чл. 102, буква „а“ от Договора за функционирането на европейския съюз с оглед предвидения в приложение № 2 към сключения между страните договор, минимално гарантиран брой абонати. Твърди, че тази клауза представлявала злоупотреба с доминантно положение, тъй като налагала несправедлива цена и нелоялно търговско условие. Счита, че налице е нелоялно ценообразуване, водещо до извличане на прекомерни печалби, чрез налагане на високи, несправедливи цени на клиентите. Заявява, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е уважил искането за спиране на производство до приключване на образуваното пред КЗК производство № 141/ 2025 г., тъй като съобразно чл. 1, ал. 2 от ЗЗК този закон уреждал отношенията във връзка с прилагането на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС. Счита, че съобразно чл. 1, ал. 4 от ЗЗК, КЗК е компетентния орган по чл. 3, т. 6 от Регламент /ЕО/ 2017/2394 и именно произнасянето на КЗК по реда на ЗЗК било преюдициално за въпросите и възраженията направени с отговора на исковата молба. Настоява да бъде уважено възражението за противоречие с добрите нрави на налагането на минимална месечна лицензионна цена, тъй като то водело до генериране на свръх печалба и не можело да се квалифицира като удовлетворяване на допустим от закона интерес. Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва решението лице и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението съдът следи служебно само за нарушения на императивни правни норми, каквито в случая не са налице. В останалата част, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни по следните съображения: Ответникът не оспорва по основание и размер претендираните от ищеца вземания по договора от 09.09.2022 г. за предоставяне на неизключително право за разпространение на пакет от телевизионни канали с наименование DiemaXtra. Защитата му е основана на доводите, че договора е нищожен, тъй като цената е наложена от ищеца с оглед господстващото му положение на пазара. Твърди, че налице е неенквивалентност на насрещните престации и това обуславя противоречие с добрите нрави, защото е нарушена границата на свободата на договаряне. Според разпоредбата на чл. 102, б. „А“ от Договора за функционирането на Европейския съюз, забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите – членки, като такава злоупотреба в частност, може да се изразява в пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия. Повдигнатите въпроси обаче, за злоупотреба с господстващо положение в отношенията между търговци, следва да намерят разрешение в административното производството по чл. 21 ЗЗК и да бъдат установени по този ред пред КЗК, а не в настоящото производство, след което да се отнесат към евентуален спор по чл. 105 ЗЗК. По отношение на уговарянето на минимален брой абонати с които е обвързана цената по договора, съдът не споделя разбирането на страната, че това условие води до неенквивалентност на насрещните престации, а от там и до нищожност на договора, поради противоречието му с добрите нрави. Съобразно даденото в ТР № 1/2010 г. определение на понятието „добри нрави“, това са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със законна /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. За да е нищожен договора поради неспазване на добрите нрави, като сключен при неравностойни престации, следва да има такава неравностойност между престациите, която практически да е сведена до липса на насрещна престация, което в случая не е налице. При така застъпваната от ответника теза, изцяло в негова тежест е било да установи, че срещу уговорената цена е получил лицензия, която драстично не отговаря на платената цена, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Неоснователно е и твърдението, че противоречието на добрите нрави е резултат от уговорката за минимален брой абонати. Страните са търговци и всяка една от тях има право свободно да прецени каква е икономическата й изгода от конкретна сделка. Лицензодателят е анализирал, че има полза от нея при минимално гарантирана месечна лицензионна цена и я предлага на лицензополучателя при това условие, който с идентични права, решава доколко сделката в този формат, ще доведе до очаквания от него резултат и е свободен да реши, дали да встъпи в нея или не. Неоснователно е и възражението, за допуснато от съда процесуално нарушение с отказа да бъде спряно производството по делото до приключване на образуваното пред КЗК производство. Образуваните пред КЗК производства за приемане на решения в рамките на правомощията на комисията, уредени в ЗЗК са административни и се развиват пред административен орган. Такова производство не представлява факт при наличието на който, едно исково производство се спира съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Висящо административно производство не е сред фактите които са уредени като основание за спиране на едно гражданско дело и в останалите хипотези, регламентирани в общата норма на чл. 229, ал. 1 ГПК /в т. см. определение № 3002 от 27.10.2025 г. на ВКС по ч.т.д. № 1516/2025 г./ В обобщение, решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. По направените по делото разноски: При този изход на спора, въззивникът дължи направените от въззиваемия разноски пред САС, но такива не се претендират, поради което и не се присъждат. Водим от горното, съдът,