Решение № 828 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 238/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Образувано е по повод подадена жалба на Т. В. К. от [населено място], [улица]до Административен съд – Монтана против Заповед №906/13.05.2026г. издадена от кмета на Община – Монтана, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. чл.99б, ал.7 от Закон за гражданската регистрация и протокол на длъжностните лица, определени със заповед №2482/21.10.2024г. е наредено на жалбоподателката и нейното дете В. В. К. да бъдат адресно регистрирани по постоянен и настоящ адрес на служебен адрес [населено място], [улица]. В жалбата се излагат доводи, че не знаят къде се намира служебния адрес и никога не са живели там, а желаят да останат на постоянния си адрес в [населено място], [улица]. Моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв.П. П. от АК – Монтана, който поддържа жалбата, като твърди незаконосъобразност на оспорената заповед. Излага доводи за липса на мотиви по отношение фактите по делото, както и че извършената проверка е формална, което е наложило да извърши пререгистрация на нов адрес. Претендира сторените по делото разноски по представен списък. Ответникът Кмета на Община Монтана, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Г. П., която оспорва жалбата, като излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена по искане на собственика на недвижимия имот в съответствие с разпоредбата на чл.99б, ал.6 от ЗГР, след извършване на проверки от назначена комисия от кмета. Предвид резултата от проверката и въз основа на съставения протокол от длъжностните лица е установено, че жалбоподателката и нейното дете нямат родствена връзка със собственика на недвижимия имот А. Б., поради което е издадена и оспорената заповед. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел поради което моли да бъде оставена с сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед №906/13.05.2026г. издадена от кмета на Община – Монтана е връчена на Т. В. К. от [населено място] на 27.05.2026г. видно от известието за доставка на л 35 и 36 по делото, като жалбата е подадена до Административен съд – Монтана същия ден и е заведена с вх.№1229 от 27.05.2026г., от надлежна страна адресат на заповедта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка и допълнително изисканите от съда. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е инициирано по повод подадено заявление от А. Е. Б. от [населено място], [улица]до кмета на Община – Монтана с искане на основание чл.99б от Закон за гражданската регистрация да бъде извършена служебна проверка и дерегистрация по постоянен адрес на посочени 19 лица измежду които и настоящата жалбоподателка. В същото заявление декларира, че е собственик на имота в [населено място], [улица], за което прилага нотариален акт. Твърди, че посочените от него лица не живеят на адреса и нямат правно основание да поддържат адресна регистрация в имота му, поради което желае да бъдат служебно дерегистрирани от адреса. Със Заповед №2481/21.10.2024г. на кмета на Община – Монтана, на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА и параграф 1, т.4 от ДР на ЗГР на територията на Община – Монтана е определен служебен адрес за извършване на регистрация по постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица]. По делото е приложена Заповед №2482/21.10.2024г. на кмета на Община – Монтана, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.92, ал.1 от ЗГР във вр. чл.99б, ал.6 т ЗГР са определени длъжностни лица в Община – Монтана, които да извършват проверка в регистъра на населението за родствени връзки между собственика на имота и лицата, адресно регистрирани на имота, както и проверка чрез отдел „Местни приходи“ относно собствеността на имота, както и да съставят протокол за извършената проверка. На основание горецитираната заповед от определените длъжностни лица е изготвен протокол от 12.05.2025г., ведно със справки в отдел „Местни приходи“ и Регистър на населението за родствени връзки между А. Е. Б. от [населено място] и Т. В. К. от [населено място], видно от л.18-30 по делото. От приложените справки се установява, че А. Е. Б. от [населено място] е собственик на имота в [населено място], [улица] липсват родствени връзки с жалбоподателката. С оглед установеното при проверката е издадена и оспорената Заповед №906/13.05.2026г. от кмета на Община – Монтана, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. чл.99б, ал.7 от Закон за гражданската регистрация и протокол на длъжностните лица, определени със заповед №2482/21.10.2024г. е наредено на жалбоподателката и нейното дете В. В. К. да бъдат адресно регистрирани по постоянен и настоящ адрес на служебен адрес [населено място], [улица]. При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Монтана, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл.92, ал. 14, във връзка с ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, в кръга на неговите правомощия. Заповедта е издадена от кмета на община Монтана и в предвидената от чл. 59 от АПК форма и съдържание. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл. 99б, ал. 1 ЗГР, които да мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на процесуалните правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган и до отмяна водят само нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред него въпрос. В случая не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила, които да доведат до самостоятелна отмяна на оспорвания акт. Заповедта е издадена въз основа на Протокол от 12.05.2025година, изготвен от специално назначена от кмета на община Монтана комисия за извършване на проверка, съгласно изискването на чл. 99б, ал. 3 и ал. 1 от ЗГР. Съгласно издадената заповед, комисията е извършила проверка в отдел "Местни данъци и такси" при община Монтана и Регистър на населението за родствени връзки между А. Е. Б. от [населено място] и Т. В. К.. Изготвен е протокол с установено нарушение и е направено предложение. Съгласно разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. Според определението, дадено в чл. 89, ал. 1 от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР – определен от кмета на общината като такъв, на който може да се извършва адресна регистрация /чл. 90, ал. 1 от ЗГР/. В чл. 91 от ЗГР е регламентирано, че адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Съгласно определенията на чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 ЗГР постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а настоящият адрес е този, на който лицето живее. Основанията за извършване на адресна регистрация на посочен от лицето адрес, са изрично установени в чл. 92, ал. 2 от ЗГР /ДВ, бр. 9/2011 г., допълнена ДВ, бр. 42/2012 г. /. Съгласно тази разпоредба за извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи: 1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа; 3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. В разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ЗГР е предвидено, че за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. Когато лицата не могат да представят документ по ал. 2, обстоятелствата за извършване на адресна регистрация се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината /чл. 92, ал. 8 от ЗГР/. Законодателят в нормата на чл. 99б от ЗГР, е вменил на кмета на общината задължение за осъществяване на контрол за спазване на изискванията за адресна регистрация, когато бъде сезиран с писмен сигнал, по искане на собственик на имот или по собствена инициатива. За целта кметът на общината или района издава заповед за определяне на комисия, в състав, посочен в чл. 99б, ал. 1 от ЗГР, която да извърши проверка за спазване на изискванията за адресна регистрация или промяна на адрес. Когато при проверката е установено, че адресни регистрации са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, кметът на общината, в условията на обвързана компетентност издава заповед за заличаването им /чл. 99б, ал. 3 ЗГР/. От анализа на цитираните норми следва еднозначен извод, че условията за извършване на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес следва да са налице във всеки един момент и в тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на някое от основанията, изрично установени в чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР. С определението за насрочване на делото е разпределена доказателствената тежест, като е указано на жалбоподателката, че следва да докаже, че живее на адреса на който е адресната й регистрация и по отношение на нея е налице някое от основанията за извършване на адресната регистрация, установени в чл. 92, ал. 2 от ЗГР. Не се твърди и не са ангажирани доказателства жалбоподателя да е роднина по права линия на собственика на имота, негов съпруг или лице, с което последният живее във фактическо съжителство и съответно по отношение на тях да не се изисква представяне на документите, описани в чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР. Въз основа на доказателствата по делото се приема, че жалбоподателката не живее в този имот, което обстоятелство е определящо с оглед нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗГР за дефинирането на настоящия й адрес и което обстоятелство е установено в хода на проверката от ответника. Ето защо след като се установи, че към датата на извършване на проверката, по отношение на жалбоподателката не е било налице основание да бъде адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес в процесния имот – собственост на трето лице, то за кмета на община Монтана е възникнало задължение да извърши заличаване на вписването. Новопредставените доказателства не променят фактическите констатации на комисията, още повече че съдът проверява законосъобразността на издадената заповед към момента на нейното издаване по арг. чл.142, ал.2 от АПК. За неоснователни намира твърденията на жалбоподателката за липса на мотиви в издадената заповед, тъй като в ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото ТР се приема още, че мотивите може да се намират и в документ съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката, което в случая се явява изготвения протокол от назначената комисия, която е извършила проверката. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника такива следва да се присъдят в полза на Община – Монтана по арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК в размер 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), равностойността на 200,00лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд Монтана, първи съдебен състав,