Решение № 494 от 22.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2457/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С Решение № 261978/14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 3644/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, са осъдени Ж. И. С., ЕГН •••••••••• и М. Е. С., ЕГН: •••••••••• да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 87 224, 01 швейцарски франка, платими в тази валута или в евро - по курс "купува" за швейцарския франк към еврото 1, 641122, или в лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева 1, 194 - главница по вноски с падеж от 10.04.2014 г. и предсрочно изискуеми на 11.03.2019 г. по Договор за банков кредит от 29.05.2008 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 11 685, 12 лева - разноски, като е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявеният иск по чл. 82 ЗЗД за сумата в размер на 165, 60 лева - разходи за нотариални покани. Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която е уважен осъдителен иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит от 29.05.2008 г. за период след 15.03.2019 г., а именно за сумата над 22 308, 74 швейцарски франка до напълно уважения размер от 87 224, 01 швейцарски франка, е депозирана въззивна жалба от ответниците Ж. И. С. и М. Е. С., чрез особен представител адв. Т. З.. Излагат се съображения, че решението е недопустимо, алтернативно - неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото доказателства. Относно частичната недопустимост на обжалваното решение се твърди, че видно от петитума на исковата молба, въз основа на която е образувано съдебното производство, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е претендирал заплащането на главница в размер на 87 224, 01 швейцарски франка, начислена за периода от 10.04.2014 г. до 15.03.2019 г., която се дължи по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35278 от 29.05.2008 г. Т.е., банката е предявила частично претенциите си за неизплатени главници по горепосочения договор за кредит само за периода от 10.04.2014 г. до 15.03.2019 г. Това обстоятелство е видно и от молба вх. № 265224/28.9.2020 г., в която ищецът посочва, че на стр. 4 от исковата молба е посочил дължимите суми, които са били към 16.01.2019 г. и които са фигурирали в нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сочи, че не случайно тези суми са само в обстоятелствената част на исковата молба, а в петитума на страница 1 са посочени сумите и перата, които банката претендира в настоящото производство. В обжалваното решение първоинстанционният съд е посочил, че ищецът претендира главница по вноски с падеж от 10.04.2014 г. до обяваване на предсрочната изискуемост на 11.03.2019 г. и предсрочно изискуема главница общо в размер на 87 224, 01 швейцарски франка. Имайки предвид гореизложеното, счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен осъдителен иск за осъждане на ответниците за предсрочно изискуема главница за периода след 15.03.2019 г. С обжалваното решение СГС е излязъл извън спорния предмет, очертан от ищеца. Ето защо, счита, че първоинстанционното решение, което обхваща непревядения иск за осъждане на ответниците за заплащане на предсрочно изискуема главница за периода след 15.03.2019 г., следва да бъде обезсилено. Осъдителният иск на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е основателен единствено до сумата от 22 308, 74 швейцарски франка - главница, начислена за периода от 10.04.2014 г. до 15.03.2019 г. Алтернативно, дори да се приеме, че обжалваното решение е допустимо, то счита, че същото е неправилно, в частта, с която е уважен осъдителен иск за вноските по Договор за банков кредит от 29.05.2008 г. с ненастъпил падеж. Видно от приложените към исковата молба доказателства, волеизявленията на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са материализирани в нотариални покани. Те са изпратени до двамата солидарни длъжници. Същите не са връчени на адресатите. Изявлението на банката, с което е упражнено съответното потестативно право не е получено и по тази причина същото не е породило действие. Моли съда, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, да обезсили Решение № 261978/14.06.2022 г. по гр.д. № 3644/2019 г. на СГС, ГО, I-11 с-в, в частта, с която е уважен осъдителен иск за предсрочно изискуема главница за периода след 15.03.2019 г., а именно за сумата над 22 308, 74 швейцарски франка (главница, начислена за периода от 10.04.2014 г. до 15.03.2019 г.) до напълно уважения размер от 87 224, 01 швейцарски франка. Алтернативно, ако се приеме, че обжалваното решение е допустимо, то моли съда, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, да отмени същото, в частта, с която е уважен осъдителния иск за вноските по Договор за банков кредит от 29.05.2008 г. с ненастъпил падеж. Претендира разноски. С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. Г. И. оспорва същата. Изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 82 ЗЗД. Ищецът „Юробанк България” АД твърди, че по силата на сключен с ответниците Ж. И. С. и М. Е. С. Договор за банков кредит от 29.05.2008 г. им е предоставил кредит за покупка на недвижим имот, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 121 000 евро, по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на Банката, в деня на усвояване на кредита. Сочи, че средствата по кредита се усвояват по блокирана сметка в швейцарски франкове, като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в евро по този търговски курс и се превежда по откритата на кредитополучателя сметка в евро. Кредитополучателите са се задължили да върнат заемната сума, ведно с възнаградителна лихва по погасителен план на анюитетни вноски, с краен срок на погасяване 12.06.2037 г. С Договор за цесия от 15.07.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията по процесния договор за кредит. Между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, Ж. И. С. и М. Е. С. са сключени няколко допълнителни споразумения, с които е договорен срок на облекчено погасяване, а в част от тях и право на кредитора служебно да преформулира натрупаната договорна лихва в главница. Ищецът твърди, че с Договор за обратна цесия от 08.12.2012 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило на „Юробанк И Еф Джи България“ АД вземанията по процесния договор за кредит. Към 16.01.2019 г. е налице забава в плащането на 87 месечни вноски по главница и 82 вноски за възнаградителна лихва, поради което е отправил до ответниците нотариални покани, с които да ги уведоми за обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит, които им били връчени по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Предсрочната изискуемост по кредита по отношение на длъжника Ж. И. С. е настъпила на 11.03.2019 г. Моли съда, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, да осъди солидарно ответниците да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата, в размер на 150 165, 60 лв., от която: главница, в размер на 87 224, 01 швейцарски франка, които се равняват на 150 000 лв. по курса на БНБ за швейцарския франк за 14.03.2019 г., начислена за периода от 10.04.2014 г. до 15.03.2019 г., която се дължи по Договор за кредит № HL 35278 от 29.5.2008 г. и нотариална такса за връчване на покани за предсрочна изискуемост, в размер на 165, 60 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 150 165, 60 лв., считано от подаване на исковата молба до пълното й изплащане. Претендира разноски. С постъпилия в срока по чл.367 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците Ж. И. С. и М. Е. С., чрез особения си представител Т. З., оспорват исковете. Твърдят, че претендираните суми са неправилно изчислени, тъй като процесният кредит е следвало да бъде издължаван в евро, в каквато валута е отпуснат и правят възражение за неравноправност на клаузите за превалутиране и връщане на кредита в швейцарски франкове - на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Договора. Сочат, че клаузите от процесния договор за кредит, в които са уговорени размерът на лихвения процент и начинът за неговото изменение също са неравноправни. Оспорват настъпването на предсрочната изискуемост преди датата на подаване на исковата молба. Твърдят, че допълнителните споразумения към договора са нищожни на основание чл. 365 ЗЗД, както и поради противоречието им със закона - чл. 10, ал. 3 ЗЗД забраняващи анатоцизма. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на нотариалните такси, тъй като не са уговорени като дължими по договора. В открито съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция въззивниците - ответници чрез назначения им особен представител поддържат въззивната си жалба. Претендират се разноски за особен представител, за което в ОСЗ на особения представител е издаден РКО за сумата 4 000 лв. В открито съдебно ответникът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски, за което е представен списък по чл.80 от ГПК. Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Съгласно чл. 1 от Договор за кредит от 29.05.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с променено наименование на „Юробанк България“ ЕАД/, и Ж. И. С. и М. Е. С., в качеството им на кредитополучатели, обезпечен с ипотека, Банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 121 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Ж. И. С.. В алинея 3-та е уговорено, че средствата усвоени по сметката се превалутират от банката служебно в евро по курс „купува“ швейцарски франк към евро на банката към деня на усвояване и се превежда по откритата на името на кредитополучателя сметка. Според чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита става във валутата, в която е усвоен и разрешен - швейцарски франкове, като ако на датата на падежа кредитополучателите не са осигурили по сметката си тази валута, но имат лева или евро по сметките си, банката ще погаси кредита от тях след служебно превалутиране по курс „продава“, за което кредитополучателят дава своето съгласие. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Договора кредитополучателят има право да поиска от банката превалутиране на кредита в евро или лева, като за услугата се съгласява да заплати комисионна, съгласно действащата към датата на превалутиране тарифа на банката, като според ал. 2 с подписване на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1 банката да превалутира кредита в лева или евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. С клаузата на чл. 22, ал. 1 от Договора за кредит, кредитополучателят е декларирал, че е "запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от Договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от Договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит". В чл. 22, ал. 2 от Договора кредитополучателите са декларирали, че са запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 - чл. 22 от Договора и са съгласни с настъпването им. В чл. 3, ал. 3 от Договора е предвидено, че при просрочие на дължими погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. С Допълнително споразумение от 13.03.2009 г., сключено между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, Ж. И. С. и М. Е. С. е уговорен облекчен ред за погасяване на задължения за период от 12 месеца и е дадена възможност на кредитора служебно да преоформи, съществуващите към датата на подписване на споразумението просрочия, чрез натрупването им към главницата. На 09.11.2009 г. и 08.03.2010 г. отново е договорен срок на облекчено погасяване на задълженията, съответно 3 месеца и 2 месеца. С Допълнително споразумение от 16.09.2010 г., сключено между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, Ж. И. С. и М. Е. С. е уговорен облекчен ред за погасяване на задължения за период от 9 месеца и право на кредитора служебно да преоформи, съществуващите към датата на подписване на споразумението просрочия, чрез натрупването им към главницата. Със Споразумения от 22.03.2011 г. и от 31.03.2011 г. отново е уговорен облекчен ред за погасяване на задължения и право на кредитора служебно да преоформи, съществуващите към датата на подписване на споразумението просрочия, чрез натрупването им към главницата. Последното Допълнително споразумение е от 31.10.2011 г. и със същото отново е уговорен облекчен ред за погасяване на задължения и право на кредитора служебно да преоформи, съществуващите към датата на подписване на споразумението просрочия, чрез натрупването им към главницата. С Нотариална покана акт № 9, том I, рег. № 0123/21.01.2019 г. на Нотариус А. Г., с рег. № ••• на НК, с район на действие СРС, връчена на ответника Ж. И. С. на 12.03.2019 г., по реда на чл. 47 от ГПК, банката я уведомява, че е прекратила плащанията, произтичащи от сключения на 29.05.2008 г. Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35278/29.05.2008 г., който е в просрочие. Поради непогасяване на формираните просрочия в размер на 147 844, 72 швейцарски франка и неизпълнение на условията на посочения договор за кредит, на основание чл.18, ал. 1 и 2 от Договора, банката е обявила същия за предсрочно и изцяло изискуем преди крайния срок на погасяване – 12.06.2037 г. Към 16.01.2019 г. задължението по посочения договор за кредит е общо 338 267, 88 швейцарски франка, от които: 216 696, 37 швейцарски франка – главница; 120 745, 07 швейцарски франка – лихви; 679, 53 швейцарски франка – такси и 146, 91 швейцарски франка – застраховки по обезпечения. Определен е 7-дневен срок за доброволно плащане. С Нотариална покана акт № 10, том I, рег. № 0124/21.01.2019 г. на Нотариус А. Г., с рег. № ••• на НК, с район на действие СРС, връчена на ответника М. Е. С. на 12.03.2019 г., по реда на чл. 47 от ГПК, банката го уведомява, че е прекратил плащанията, произтичащи от сключения на 29.05.2008 г. Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35278/29.05.2008 г., който е в просрочие. Поради непогасяване на формираните просрочия в размер на 147 844, 72 швейцарски франка и неизпълнение на условията на посочения договор за кредит, на основание чл.18, ал. 1 и 2 от Договора, банката е обявила същия за предсрочно и изцяло изискуем преди крайния срок на погасяване – 12.06.2037 г. Към 16.01.2019 г. задължението по посочения договор за кредит е общо 338 267, 88 швейцарски франка, от които: 216 696, 37 швейцарски франка – главница; 120 745, 07 швейцарски франка – лихви; 679, 53 швейцарски франка – такси и 146, 91 швейцарски франка – застраховки по обезпечения. Определен е 7-дневен срок за доброволно плащане. От заключението на вещото лице по изслушаната пред СГС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по разплащателна сметка, с титуляр Ж. И. С. в швейцарски франкове, IBAN: BG••••••••, е осчетоводено усвояване на кредита, в размер на 198 740 швейцарски франка, такса в размер на 1, 5 % от 1 490, 55 швейцарски франка и валутна сделка тип Арбитраж от същата дата, за сумата от 198 740 швейцарски франка, след която по сметката е останала сумата от 0, 45 ш.ф. Според заключението, в резултат на т.н. „преоформяне“, с подписаните между страните споразумения, осчетоводената главница при ищеца е в размер на 219 463, 44 шв.ф., общият размер на плащанията на главница - в размер на 2767 шв.ф., след които дължимата главница по счетоводни записвания е в размер на 216 696, 37 ш.ф. Пред СГС е изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От допълнителното експертно заключение се установява, че към момента на сключване на договора курс „купува“ на швейцарския франк към лева е 1, 194, а към еврото - 1, 641122. Като се вземат предвид извършените плащания, в т.ч. и превалутирани по този курс, погасени чрез плащане са вземанията с падеж на 31.10.2011 г., след тази дата липсва плащане, а дължимата сума за непогасена главница, в т.ч. и предсрочно изискуема възлиза в размер на 198 091, 94 ш.ф. С Определение, постановено на 09.01.2023 г., Апелативен съд -София, ГО, 8 състав, е спрял, на основание чл. 631, ал.1 ГПК, производството по въззивно гражданско дело № 2457/2022 г., до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-350/22. С Определение № 418/13.02.2023 г. Апелативен съд - София, ГО, 8 състав, е възобновил, на основание чл. 230 ГПК, въззивно гражданско дело № 2457/22, като е отправил преюдициално запитване до СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, по следните два въпроса: 1) Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, 6. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?; 2) При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута — чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута. Производството по въззивно гражданско дело № 2457/2022 г. по описа на CAC, I ГО, 8 състав, е СПРЯНО до произнасянето от Съда на Европейския съюз по дело С-117/23 г., образувано по отправеното преюдициално запитване. На 18.10.2023 г. е постановено Определение на СЕС по дело С-117/23 г., с оглед на което пречката за движение на делото е отпаднала, поради това и на основание чл.230, ал.1 от ГПК, с Определение № 2373 от 20.09.2024 г. на САС, производството по делото е възобновено. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо предвид следното: Предмет на въззивната жалба е решението на първоинстанционния съд, само в частта, с която е уважен осъдителен иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит от 29.05.2008 г. за период след 15.03.2019 г. и за сумата над 22 308, 74 швейцарски франка до напълно уважения размер от 87 224, 01 швейцарски франка. Според въззивниците в тази обжалвана част постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен осъдителен иск, включващ осъждане на ответниците и за предсрочно изискуема главница за периода след 15.03.2019 г. Горепосочените доводи на страната са неоснователни. В случая, видно от данните по делото - исковото производство пред СГС е инициирано с молба вх.№ 35833, носеща дата 15.03.2019 г. и към която е начислено вземането на Банката по облигационното правоотношение. От петитума на молбата става ясно, че исковата претенция включва само дължимата главница и обхваща периода от 10.04.2014 г. до момента на иницииране на самото исково производство. Изрично посочено при формулиране на искането е, че в рамките на иска ищецът претендира заплащането на процесната сума предвид прекратяване на договора за кредит и обявяване на цялото задължение по него за предсрочно изискуемо. Именно в този смисъл и отразеното като крайна дата начисляване на задължението (15.03.2019 г.), и то не съвпада с момента на последната падежирала, но непогасена вноска по кредита, а с датата на исковата молба. Тъй като изявленията са освен за просрочени вноски, но и за настъпила предсрочната изискуемост по отношение остатъка от дълга, първоинстанционният cъд e paзглeдaл peлeвaнтнитe зa cпopa oбcтoятeлcтвa, тaĸa, ĸaĸтo ca зaявeни oт cтpaнитe и e ocнoвaл peшeниeтo cи въpxy зaявeните пo нaдлeжния peд фaĸти. В тази връзка и в разгледаната от първоинстанциониия съд хипотеза на валидна облигационна връзка между страните (при изключване само на прогласените за неравноправни клаузи в нея), и e дaдена зaщитa нa cyбeĸтивнoтo пpaвo именно в paмĸите и пo нaчина, поискан от ищеца. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивниците относно частична незаконосъбразност на обжалваното решение, при несъгласие, което засяга самото обявяване на предсрочна изискуемост. В този смисъл и във връзка с поддържаното твърдение, че волеизявленията на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, материализирани в нотариални покани са изпратени до двамата солидарни длъжници, но същите не са връчени на адресатите, следва да бъде посочено, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя само изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договорът за кредит (в този сми смисъл е Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Ненадлежното упражняване на потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба обаче не отрича настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото същото може да настъпи и в хода на исковото производство. В този смисъл, дори да бъде възприета тезата на въззивниците по отношение уведомяването, обоснована с договореното по смисъла на в чл. 29 от Договора за кредит от 29.05.2008 г., то в случая от данните по делото е видно, че ответниците – длъжници са получили препис от исковата молба, като приложение към същата представляват и конкретните Уведомления, съдържащите се в процесните 2 бр. нотариални покани. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство по същността си представлява правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми (Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.). Независимо от изложеното до момента, според въззивната инстанция произнасянето на първоинстанционния съд относно пълния размер на претенцията, с която е сезиран, в случая се явява дължима, но не с оглед разрешаване на спора във връзка с разграничаване на падежирали и непадежирали вноски по действащ кредит, респективно - обявяването на предсрочна изискуемост, а предвид крайният резултат от анализа, засягащ валидността на самата облигационна връзка между страните в нейната цялост и от тук - основанието на исковата претенцията. Това е така предвид следното: Както се установи при изясняване на делото от фактическа страна, страните, са сключили договор за потребителски кредит HL 35278/29.05.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите равностойността в швейцарски франкове на 121 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита срещу насрещното им задължение да върнат заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва в срок 348 месеца, чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, съобразно постигнатите в договора уговорки. Възникналото между страните правоотношение е преуредено с допълнителни споразумения към договор за кредит, подписани между цесионера „Бългериън Ритейл Съйрвизиз“ АД и жалбоподателя, с които страните са постигнали съгласие относно условията за предоговаряне на параметрите по горепосочения договор. Във връзка с горното, ищецът е основал исковата си претенция на договора за потребителски кредит HL 35278/29.05.2008 г. и сключените към него допълнителни споразумения. В процеса е установено, че ответниците имат качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите и чл.2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Поради това и доколкото ответниците са потребители спрямо възникналите правоотношения с Банката по двата процесни договора за кредит, то спрямо тези договори са приложими правилата предвидени в правото на ЕС. С оглед най-новата съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 50011/26.11.2024 г., т.д. № 1060/2022 г., ВКС, І ТО и Решение № 50008/05.03.2025 г., т.д. № 1367/2021 г., ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 от ГПК въззивният съд намира че е налице нищожност на потребителския договор от 25.09.2008 г. и всички допълнителни споразучения по него по подробните съображения, изложени в цитираните решения, които напълно се споделят от настоящия въззивен състав. В конкретния случай с първонстанционното решение са прогласени за нищожни част от клаузите на основния договор (чл.6, ал.2 и чл.22 ), като съдът е приел, че същият може да запази действието си и да бъде прилаган без нищожните клаузи (в този смисъл е била практиката преди постановяване на посочените по-горе решения). Според въззивния съд обаче, в случая така установената нищожност засяга предмета на договора, а от тук и валидността на цялата облигационна връзка, като мотивите в тази посока са следните: По отношение на договорите за кредит, сключени между потребители и банки за придобиване на недвижим имот, правната регламентация на Директива 93/13/ЕИО на Съвета, се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение на по-слаба страна, СЕС е приел тълкуване на чл. 6 от директивата, че е налице система от защита, предоставяща субективни права на потребителите спрямо доставчиците, като конкретно посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Нормата е императивна и цели замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие В действителност принципът, прокламиран от Директива 93/13, е след премахване на неравноправните клаузи, договорът да продължи да се изпълнява, но условието е само ако това е възможно съгласно нормите на вътрешното право на държавите членки. В случай, че това е невъзможно и неравноправните клаузи съставляват основния предмет на договора, съответно недействителността им влече недействителност на целия договор и съдът, прилагайки обективен критерий, следва да обяви тази недействителност на потребителя, както и нейните последици. Преценката дали договорът може да се изпълнява без съответните неравноправни клаузи представлява обективен анализ, който съдът дължи, независимо от обстоятелството, че потребителят изразява воля договорът да се запази след като се видоизмени (в този смисъл е Решение по дело С-645/22, т. 31). Преценката на съда дали договорът е изцяло недействителен също не зависи от искането на потребителя, а е резултат от обективното прилагане на критериите по националното право. Предвид изложеното и с оглед дължимата на основание чл. 7, ал.3 ГПК преценка за наличие, съответно и за значението на неравноправните клаузи, настоящата съдебна инстанция съобрази разясненията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. В същото е посочено, че при договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута (швейцарски франкове) и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка. В случая клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 от Договора за потребителски кредит № HL 35278/29.05.2008 г., сключен между страните по делото, са проявили своя неравноправен характер в хода на изпълнение на договора, доколкото промяната на курса на швейцарския франк съществено е променила задължението на жалбоподателя, произтичащо от процесния договор за банков кредит. При извършване преценка на значението на клаузите относно прехвърлянето на валутния риск върху кредитополучателите, в качеството им на потребители, следва да се съобрази обстоятелството, че макар страните да са уговорили, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове, неговият размер се определя като равностойността в швейцарски франкове на 121 000 евро – чл.1, ал.1 от договора. Също така жалбоподателите не са разполагали фактически с финансов ресурс в швейцарски франкове, тъй като посочената в чл.2, ал.1 банкова сметка, по която се усвоява разрешения кредит, е блокирана, както и от тази сметка швейцарските франкове служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им. По този начин кредитът се усвоява фактически от потребителите в евро по откритата в банката сметка. Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че при подписване на договора за потребителски кредит в швейцарски франкове е предоставил на кредитополучателите достатъчна информация, въз основа на която да извършат обоснована преценка относно икономическите последици от поемането на валутния риск. Липсват и доказателства, че на кредитополучателите е разяснено финансовото отражение върху размера на задължението им при повишаване на курса на швейцарския франк спрямо лева. Не се установява на кредитополучателите да е предоставена информация при сключване на процесния договор за банков кредит със срок на действие от 348 месеца, какви са очакваните прогнози за промяна на курса на швейцарския франк спрямо лева както и какви действия могат да предприемат, за да минимализират валутния риск, включително чрез застраховането им или използването на други финансови инструменти. Съгласно формираната съдебна практика - Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, последица от липсата на предоставена информация на потребителите в горепосочената насока е, че кредитополучателите не са могли да преценят значимите икономически последици върху финансовите им задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута. Същевременно банката е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по -нататъшното изпълнение на договора. По делото липсват доказателства да е сторила това. Изводи в обратната насока не могат да се формират от съдържащата се в чл.22, ал.1 от договора за кредит декларация на кредитополучателите, че са запознати и съгласени с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и\или продава на швейцарския франк към българския лев, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, тъй като по делото липсват доказателства на кредитополучателите реално да им е разяснено по какъв начин ще се отрази отпускането на кредита в швейцарски франкове върху размера на техния дълг. По изложените съображения и с оглед разясненията, дадени с Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, разглежданите неравноправни клаузи от процесния договор за банков кредит, водещи до цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателите не могат да преценят на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и създават във вреда на потребителите значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. Предвид разясненията, дадени с определение по дело С-117/23, т.27 и т.45 на СЕС, цитираната в него практика, както и горепосоченото решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, обсъдените клаузи от договора за кредит имат икономически смисъл единствено съвместно с клаузите на чл.1 и чл.2, като заедно с тях определят основния предмет на договора - предоставя се кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарския франк към националната валута по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, което се осъществява чрез превод по блокирана сметка в швейцарски франкове, която сума са превалутира служебно от банката в същия ден и на кредитополучателите се предоставят заемни средства в размер на равностойността на 121 000 евро. Те са длъжени да погасяват кредита на месечни вноски във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но имат средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева. Кредитополучателите декларират, че са съгласени, че промяната в курс купува/продава на швейцарския франк към българския лев може да има за последица повишаване размера на погасителните вноски, с оглед на което напълно приемат да носят за своя сметка валутния риск. Липсата на прозрачност на групата клаузи, отговарящи на определението „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13 и неравноправният им характер, има за последица недействителност на целия договор за кредит. Това е така, тъй като правната уредба на вътрешното ни законодателство не съдържа диспозитивни норми, уреждащи отношенията между потребител и доставчик, които да заменят неравноправните клаузи. Тъй като договорът не може да бъде изпълняван без неравноправните си клаузи, за същия е налице неприложимост в неговата цялост, т.е. договорът не е провел правно действие от момента на неговото сключване. В този смисъл, банката не е могла впоследствие да прехвърли вземания на основание този договор, съответно – не са породили правно действие и представените по делото допълнителни споразумения. За процеса, от страните липсва изразена воля за приложение на специални правни норми, които по тяхно съгласие да уредят отношенията им. Въпреки това съдът е длъжен да вземе всички мерки, така че да възстанови действителното равновесие между правата и задълженията на страните. В тази връзка и относно механизма за уреждане на отношенията, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъдат съобразени разясненията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 50008 от 05.03.2025 г. по т.д. 1367/2021г. по описа на ВКС, ТК, IІ ТО. В същото е посочено, че доколкото практиката на СЕС по приложение в чл. 6 от Директива 93/13 г. изисква да се приложат такива норми от вътрешното законодателство, които съответстват на въведената с Директивата защита на потребителите, то в случая и предвид момента на възникване на правоотношението (а именно през м. 05.2008г), приложение следва да намери чл.14 от ЗПК от 2006 (отм.). Според цитираното Решение тази специална норма, като част от вътрешното законодателство, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА следва да се счита относима и при наличие на неприложение на клаузите на договор за потребителски кредит, предназначен за закупуване на недвижим имот с учредяване на ипотека и при стойност на предоставения кредит над посочената в закона от 40 000 лв. Посочено е още, че въведената правна уредба с чл. 14 от ЗПК от 2006 г. (отм.) е относно сходни случаи и има за цел именно да се уредят отношенията между страните след установяване на неравноправния характер на сключения между тях договор и уреждане на правните последици от връщане на сумата от потребителя на кредитодателя. Обоснован е извод, че именно така предвидената възможност съответства на целта на закона, да даде защита на потребителя и да възстанови равновесието между страните преди сключване на договора, на чието основание потребителят е получил сумата. В продължение на горното и тъй като в случая недействителността на процесния договор се констатира в хода на производството по предявен осъдителен иск за неизпълнение на договорно задължение, то в съответствие с разясненията, дадени с горецитираното Решение № 50008 от 05.03.2025 г. по т.д. 1367/2021г. по описа на ВКС, ТК, IІ ТО, включващи препращане и към Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I ТО на ВКС, съдът, раглеждащ претенцията вече следва да установи с решението си дължимата сума не във връзка със заявеното по чл. 79 ЗЗД вр. 430 ТЗ, а тази по приетия за недействителен договор за потребителски кредит. Доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД, вземането за чистата стойност на кредита подлжи на разглеждане без да необходимо да бъде предявено с отделен иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД, като изводът следва от съобразените в правоприлагането постановки на Решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV Г. О и Решение № 60186 от 28.11.2022г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I Т. О. Обявената в настоящото производство недействителност на договора в цялост не засяга по-неблагоприятно потребителите, доколкото с исковата претенция кредиторът вече се е възползвал от възможността да обяви предсрочна изискуемост на кредита и в този смисъл очертаният предмет на предявената исковата претенцията е главницата, заявена като съвкупност от падежирали просрочени вноски при действащ кредит и остатък от дълга по главното вземане, след отнемане предимството на разсрочения срок за изпълнение. Същевременно, установената недействителност, макар да води да изискуемост на главното вземане, при съблюдаване разясненията, дадени с Решение № 50008 от 05.03.2025г. по т.д. 1367/2021 г. по описа на ВКС, ТК, IІ ТО относно приложението на чл. 14 ЗПК (отм.), намалява размера на претенцията чрез стойността на недължимо платените от потребителите суми за такси, лихви и разноски на договора. В този смисъл и видно от данните по делото, в частност допълнителната ССчЕ – размера на главницата при действащ договор, намалена само с извършените погасяване по курса на швейцарски франк към евро на Банката към датата на усвояване на кредита възлиза на 198 091 94 швейцарски франка. След обявената недействителност на договора и дължимото във връзка с това отчитане (приспадене) на извършените от потребителите плащания, установени с основно заключение на ССчЕ, а именно: 198 091.94 швейцарски франка - 42 268, 54 швейцарски франка (платени лихви) - 2 131, 35 швейцарски франка ( платени такси) - 2 767, 07 швейцарски франка (погашения за главница), чистата стойност на дълга е в размер на 150 924, 98 франка. В случая исковата претенция е за сумата от 87 224, 01 швейцарски франка, което е значително под установената чиста стойност на дълга. За производството липсва изявление на кредитора за частично предявена претенция, съответно - воля за изменение на иска в частта относно констатирания й по-висок размер. Доколкото след обявената недействителност вземането, предмет на иска вече не е с основание неизпълнение на договорно задължение и не се явява обвързано с изследване на въпроса за падежирали, но неплатени на падеж вноски, съответно – за остатък от предсрочно изискуема главница, то не се ограничава до определен период, тъй като касае чистата стойност на претенцията в пълния й предявен и установен размер. Предвид изложеното, тъй като към момента размерът на дълга на ответниците възлиза на сумата от 150 924, 98 шв. франка, до който размер искът на Банката се явява основателен (при отчитане на диспозитивното начало и цената на предявения иск съдът не може да присъди сумата в този размер, а е ограничен до петитуемао на исковата претенция). Предвид всичко изложено, макар и при различни мотиви, крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: При този изход на делото въззиваемата страна има право на сторените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е Списък по реда на чл. 80 от ГПК, като са ангажирани и доказателства за тяхното извършване. Предвид така изложеното, съдът намира, че претенцията следва да уважена в пълния й заявен размер от 4 000 лева, представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за особен представител. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав