Решение № 6 от 20.1.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 361/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба вх. №10248/30.10.2025г. /по регистратурата на СИС при РС-В./ на К. Х. Г., ЕГН ••••••••••, чрез адв.-пълномощник Е. И. срещу разпореждане от 01.10.2025 г. на държавен съдебен изпълнител при РС-В. постановено по изпълнително дело № 20121320402142, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за спиране на изпълнителното производство по посоченото дело. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано. В тази насока излага, че размера на дълга по изп.дело бил посочен в изпратената до него призовка за доброволно изпълнение с изх. № 9582/03.07.2025 г.,където било посочено, че главницата на общото парично задължение за минал период от време по гореописаното дело, възлизала на 1 650 лв. и включвала 6 бр. вноски по 275 лв. за период от 27.01.2025 г. до 03.07.2025 г. Твърди, че върху посочената главница, ДСИ изрично начислил и 48,48 лв. лихви, която парична сума била за целия посочен период от време и допълнително е добавена за плащане от него, като длъжник. Изразява несъгласие с извода на ДСИ, че процесното вземане е лихвоносно и така посоченият дълг в ПДИ от 2009,53 лв. е актуален към изрично посочената дата, а именно - 03.07.2025 г., т.к. към 19.08.2025 г. размерът на дълга по изпълнителното дело е станал общо 2341,34 лв. който размер изрично оспорвам като неверен и погрешно изчислен. Излага, че ДСИ е следвал да му даде указания за доплащане в определен срок на законово дължима допълнителна парична сума за лихви, изчислени за заявения период от 03.07,2025 г. до 19,08.2025 г., а не да остави молбата му без основание. Твърди, че в случая извършил плащане в срок на 20% от дължимата издръжка за минал период от време, изчислена от ДСИ в общ размер на 2 009,53 лв., съгласно ПДИ с изх. № 9582/03.07.2025 г., с което обстоятелство демонстрирал добросъвестно изпълнение на паричното задължение. Посочва още, че освен първоначалната вноска от 20 %, поел и задължение за плащане всеки месец на 10% от така опредЕ.та му дължима издръжка за минало време, което бил заплатил на два пъти, което показвало намерението му за уреждане на изчисленото от съдебния изпълнител парично задължение за минал период от време. Излага, че в случай, съдебният изпълнител не бил отчел тези обстоятелства, които според него са от съществено значение за преценка на молбата за спиране на изпълнението по чл. 454 от ГПК на това конкретно парично задължение, възлизащо в общ размер на 2 009,53 лв., съгласно Покана за доброволно изпълнение с изх. № 9582/03.07.2025 г. на ДСИ при РС - В.. Считам, че неправилната преценка на тези факти води до нарушаване на принципа на съразмерност и необосновано засягат неговите права и интереси като длъжника и възпрепятстват възможността за извънсъдебно уреждане на спора или за продължаване на изпълнението при облекчени условия. Моли да бъде отменен обжалвания акт. В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят ДК Г.а, действаща лично и със съгласието на своята майка БЦЛ, и двете с адрес: гр.В. ул. „••• е депозирала възражение по жалбата като оспорва същата, като неоснователна и навежда подробни доводи в тази насока. Излага, че искането на длъжника за спиране на изпълнителното производство е неоснователно, т.к. задължението е за издръжка. Посочва, че в случая длъжникът дължал неплатената издръжка за минал период, а така също дължал и текущата месечна издръжка. Излага, че при това положение не било ясно за кой остатък се е задължил длъжника да заплаща. Прави искане съдът да остави жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното разпореждане. По делото са представени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от държавен съдебен изпълнител при РС - В., с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В мотивите си съдебният изпълнител по същество посочва, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнителното производство по чл. 454, ал. 1 от ГПК. Посочва, че длъжникът не съобразил обстоятелството, че посоченият дълг в ПДИ е актуален към изрично посочената в поканата дата - 03.07.2025 г. Към 19.08.2025 г - датата на плащането от длъжника на сумата от 402.00 лв.., размерът на дълга по изпълнителното дело е бил общо 2341.34 лв., като 20% възлиза на 468,27 лв. При така изложените съображения счита, че длъжникът не е изпълнил законоустановеното изискване по чл. 454, ал. 1 от ГПК за внасяне на 20% от вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист. Същевременно, предвид неправилно изчислената от него първоначална вноска,то и последващите такива, които следва да са в размер от 10 % се явявали неправилно определени в по-нисък размер. Излага, че посочената от жалбоподателя разлика в дълга, изчислен към датата 19.08.2025 г., в размер от 331.81 лв. не се дължи само на начислени лихви, а и на неизплатена и дължима от него част от текуща издръжка по делото. Счита, че неизпълнението от длъжника на изискването по чл. 454, ал. 1 от ГПК за внасянето на 20 % от дълга не представлява нередовност съгласно ГПК на подадената молба за спиране на изпълнението, за да е налице задължение за съдебния изпълнител за даване на указания на лицето за нейното отстраняване. Посоченото обстоятелство касае въпроса за основателността на депозираната молба и предпоставя оставянето й без уважение. Излага, че длъжникът разполага с правната възможност да депозира отново същата молба, като довнесе разликата в дължимите суми или извърши коректно ново плащане на 20 % от размера на дълга, което не е сторил до момента. В.ският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: По делото не е спорно, а и от приложеното копие на изпълнително дело №20121320402142 по описа на СИС при РС-В. се установява, че същото е образувано по подадена молба от взискателите ХК Г.а и ДК Г.а, действащи чрез своята майка и законен представител БЦЛ, всичките от гр. В., и изпълнителен лист, издаден на 03.08.2012 г. съгласно решение № 374 / 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 647 / 2012 г. по описа на В.ския рС. Видно от посочения изпълнителен лист длъжникът и настоящ жалбоподател е осъден да заплаща на детето си ДК Г.а,изменен - увеличен размер на месечна издръжки от 60лв. на 100лв. месечно, считано от 20.03.2012г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава при просрочие. По делото между страните не е спорно, че взискателят ХК Г.а е навършил пълнолетие на 21.12.2024 г., с оглед на което по изпълнителното дело вече не се дължат суми за текуща издръжка на този взискател, на основание чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс. От изп.дело се установява, че от непълнолетния взискател ДК Г.а, действаща лично и със съгласието на своята майка БЦЛ е депозирано заявление с вх. № 5927 / 02.07.2025 г. с искане за присъединяване на вземанията й към длъжника К. Г. по приложения към същото изпълнителен лист № 210 /17.06.2025 г., издаден съгласно решение № 273 / 28.05.2025 г. по гр.д. № 20251320100220 / 2025 г. по описа на РС — В.. Взискателят е поискал ДСИ да извърши пълна имуществена справка за длъжника и при установени банкови сметки да бъде наложен запор върху същите. Видно от изпълнителния лист № 210 /17.06.2025 г. дължимата месечна издръжка от длъжника К. Г. на взискателя Д. Г.а е изменена-увеличена от 75лв. на 350лв. и К. Хр. Г. е осъден за заплаща на детето си ДК Г.а-взискател по изпълнителното дело, действаща със съгласието на своята майка Бонита Цв. Лилкова, месечна издръжка в размер на 350лв., считано от считано от датата на предявяване на иска - 27.01.2025г. до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението. С разпореждане на ДСИ от 03.07.2025 г. на основание чл. 426 и чл. 456 от ГПК вземанията по изпълнителния лист № 210 /17.06.2025 г.са присъединени за събиране по изпълнителното дело. По делото не е спорно, а и видно от изп.дело на длъжника-жалбоподателя е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 9582 /03.07.2025 г. ведно с процесния изпълнителен лист № 210 / 17.06.2025 г., издаден съгласно решение № 273 / 28.05.2025 г. по ГД № 20251320100220 / 2025 г. по описа на РС - В., за вземанията по същия на дата 14.08.2025 г. Видно от връчената на длъжника К. Г. ПДИ, ДСИ е посочил, че общото задължение по така присъединения изпълнителен лист и към посочената дата - 03.07.2025г. е в размер на 2009.53лв., като едновременно с връчването на ПДИ на длъжника е връчено и копие от изпълнителния лист. По изп.дело от длъжника К. Г. е подадена молба с вх. № 7550 / 19.08.2025 г., поправена с молба с вх. № 8198 / 05.09.2025 г., и е направено искане за спиране на изпълнителното дело, съгл. чл. 454 от ГПК, като към молбата е приложена вносна бележка за превод по ИД на сумата от 402 лв.,и е посочил че тя представлява 20 % от размера на целия дълг съгласно съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, като в молбата е инкорпорирана и декларация от длъжника Г. , че се задължава всеки месец да внася по 10% от дълга . Молбата на длъжника е връчена на взискателя Д. Г.а на 10.09.2025 г., но същата не е изразила становище по молбата в указания едноседмичен срок от получаването й. С разпореждане от 01.10.2025г. ДСИ е оставил без уважение молба с вх. № 7550 / 19.08.2025 г., поправена с молба с вх. № 8198 / 05.09.2025 г., от длъжника К. Х. Г., с адрес: гр. Б., общ. Б., обл. Б., бул. •••, за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20121320402142 / 2012 г. по описа на СИС при РС - В. на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане ДСИ е приел, че не са налице предпоставките на чл.454, ал.1 ГПК, т.к внесената от длъжника Г. сума от 402лв. на 19.08.2025г. не представлява 20% от размера на дълга, доколкото вземането на взискателя е лихвоносно и към датата на превода/плащането/ - 19.08.2025г. възлиза на 2341.34лв., а 20% се равняват на 468,27лв. Обжалват се действията на ДСИ, изразяващи се в отказа на ДСИ да уважи искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение при условията на чл. 454 от ГПК. Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи: Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно чл.435, ал.1, т.6, предл.първо ГПК-отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В случая изпълнителното производство е образувано за принудително удовлетворяване на вземане на непълнолетно дете за издръжка, каквито са и вземанията по процесния изпълнителен лист № 210 / 17.06.2025 г., издаден съгласно решение № 273 / 28.05.2025 г. по ГД № 20251320100220 / 2025 г. по описа на РС – В., поради което нормата на чл.454 от ГПК е неприложима. В случая липсва и изрично съгласие на взискателя –непълнолетната Д. Г.а, действаща със съгласието на своята майка БЛ. Според чл. 143 от СК вземанията за издръжка има безусловен характер. Тя е предназначение за задоволяване на нуждите на детето, обичайни за възрастта му. Тя има периодичен характер. Съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК длъжникът срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1 ГПК (т. е., вкл. освен ако е присъдена издръжка), да спре изпълнението като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. От анализа на цитираната разпоредба следва, че при присъдено вземане за издръжка законът не допуска спиране на предварителното принудително изпълнение, допуснато по силата на закона. Нормата на чл. 245, ал. 1 ГПК се прилага и в случаите на принудително изпълнение на влязло в сила решение, какъвто е настоящия случай, видно от изпълнителния лист. Съгласно логиката и целта на закона спиране на принудителните изпълнителни действия се допуска, само тогава, когато длъжникът се задължи доброволно да изпълнява задължението си, а предвид периодичния характер на вземането за издръжка, то доброволното погасяване на задължението за издръжка изисква заплащането и на текущата месечна издръжка, каквото задължение за плащане жалбоподателя и длъжник К. Х. Г. не е поел. Горните изводи следват и по аргумент от разпоредбата на чл.432, ал.2 от ГПК в която е посочено, че „За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.“. Следователно, законодателят изрично е посочил, че делата за издръжка не могат да бъдат спирани. Дори да се приеме възможност за спиране на изпълнение по този род дела, то тя е допустима само за издръжка за минал период от време по чл.149 от СК, но не и за текущата издръжка, каквато е присъдената по процесния изпълнителен лист. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане на ДСИ е правилно и законосъобразно, поради което подадената частна жалба следва да бъдат оставени без уважение. По разноските: С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следва присъждането на разноски. Ответната по жалбата страна не е отправила искане за присъждане на разноски, поради което разноски не й се следват, както и поради липса на доказателства за извършени такива. Воден от горните мотиви, В.ският окръжен съд