Решение № 752 от 10.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1079/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.119, вр. чл.117 КМЧП. Ищецът, „АФЕС" АД, твърди, че предявил пред Княжески държавен съд на Княжество Лихтенщайн осъдителен иск срещу ответника Застрахователна компания „Лев Инс" АД, за вземания, произтичащи от споразумение, сключено на 08.02.2016 г., по силата на което „АФЕС” АД е представител за уреждане на претенции на Застрахователна компания „Лев Инс" АД, по събития, настъпили в чужбина. Твърди, че съдебното производство е приключило с влязло в сила осъдително съдебно решение от 27.12.2024 г., с което ответникът е осъден да заплати сума в размер на 1 024 954.10 (един милион двадесет и четири хиляди деветстотин петдесет и четири и 0.103 ) евро, ведно с дължимите лихви, а размерът на лихвите е определен с коригиращо съдебно решение от 08.01.2025 г. Със съдебното решение са присъдени и разноски в полза на дружеството ищец в размер на 122 537.42 швейцарски франка. При тези твърдения иска на основание чл. 117 от Кодекса на международното частно право съдът да признае и допусне изпълнение на постановените от Княжеския държавен съд на Княжество Лихтенщайн съдебни решения, съгласно осъдителните им диспозитиви. С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска с твърдения, че е налице отрицателната предпоставка на чл.117, ал.1, т.1 КМЧП, тъй като единственото основание на чуждата компетентност по имуществения спор между „Афес“ АД и ЗК „ЛЕВ ИНС АД е била регистрация на ищеца „Афес“ АД в държавата на съда, а именно: седалището и адреса на управление на ищеца „Афес“ АД е Ньогасе 17, 9490, гр. Вадуц, Лихтенщайн, вписано в Лихтеншайнският търговски регистър, което не е достатъчно Лихтенщайнският съд да гледа делото. Отделно твърди, че Лихтеншайнският съд не е бил компетентен да разгледа спора между страните, тъй като съгласно чл.4 и чл.15 от КМЧП компетентен е българският съд по дела по искове във връзка с договорни отношения, когато ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България, където е седалището на ответника. Оспорва да са налице и изискванията на чл.117, т.2 от КМЧП, като твърди, че не е бил редовно призоваван за проведените по делото пред Лихтенщайнския съд заседания и не е бил уведомяван редовно за производството по делото пред Лихтенщайнския съд, както и че са били нарушени основни принципи на българското право, свързани със защитата му по делото, а именно принципа на законност, предвиждащ всяко процесуално действие да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон; принципа на състезателност, изискващ осигуряване на възможност всяка страна да участва в производството, по реда на което ще бъде постановено обвързващото я съдебно решение, както и принципа на процесуалното равенство на страните. Отделно твърди, че е бил лишен и от възможността да обжалва съдебните решения, тъй като решенията не са връчени на седалището и адреса му на управление. В допълнителната искова молба ищецът твърди, че са налице всички предпоставки на чл.117 КМЧП, а твърденията на ответника, че не е бил уведомяван за производството пред съда в Лихтенщайн се опровергават от мотивите на представеното решение, в което са посочени възраженията, направени от ответника в производството, които сочат на активна защита, а отделно ответникът не може да се позовава на тези нарушение, съгласно чл.120, ал.2 КМЧП, тъй като е могъл да ги изложи пред чуждия съд. В отговора на допълнителната искова молба поддържа възраженията за липса на предпоставките на чл.117 КМЧП, изложени в първоначалния отговор. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното. За основателност на иска по чл.119, ал.1 КМЧП в производството следва да се установи, че е налице постановено чуждестранно съдебно решение между страните в производството по допускане на изпълнението, което съдебно решение се ползва с изпълнителна сила, както и че са налице предпоставките на чл. 117 КМЧП, при които решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска на територията на страната, за които съдът следи служебно на основание чл.120, ал.1 КМЧП, а ответникът може да се позовава на нарушение по чл.117, ал.1, т.2 КМЧП само ако не е могъл да го изтъкне пред чуждия съд по реда на редовния съдебен контрол. От представените по делото доказателства се установява, че на 27.12.2024 г. е постановено съдебно решение 15CG.2019.325 ON 195 на Княжеския окръжен съд във Вадуц, Княжество Лихтенщайн, коригирано със съдебно решение 15CG.2019.325 ON 196 от 08.01.2025 г., с което по иск на АФЕС АГ, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на ищеца 1 024 954.10 (един милион двадесет и четири хиляди деветстотин петдесет и четири и 0.103 ) евро по споразумение за уреждане на международни застрахователни щети, сключено на 08.02.2016 г., лихви за забава върху главниците, съгласно коригиращо съдебно решение 15CG.2019.325 ON 196 от 08.01.2025 г. и 122 537.42 швейцарски франка – разноски за производството. Решенията са постановени по осъдителни искове за парични вземания, поради което се ползват с изпълнителна сила. По делото е представено Удостоверение, издадено от Окръжен съд на Княжево Лихтенщайн с апостил, заверен от адмнистративен служител при правителствена канцелария, в което е посочено, че чуждестранното решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение от 11.02.2025 г. Това доказателство е достатъчно и дължимата от съда служебна проверка на удостоверението се свежда до редовността на представения документ от външна страна, поради което ответникът не може да противопоставя възражения по същество на извършената от чуждестранния съд преценка, относно обстоятелството дали съдебният спор е приключил с влязло в сила решение, след като не се оспорва автентичността и реквизитите на документа, поради което възражението на ответника, относно връчване на решението не следва да бъде разглеждано. Предпоставка за допускане на изпълнението на чуждестранното решение е наличие на компетентност на чуждестранния съд, постановил акта, преценена съобразно разпоредбите на българското право. Преценката обхваща съвместимост на чуждестранната компетентност с българското право, а именно липса на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета държава и чуждата компетентност по имуществени спорове да не произтича единствено от гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Предмет на решението, допускане изпълнението на което се иска, е парично вземане с източник договор за уреждане на международни застрахователни щети, който спор не е от изключителната компетентност на българските съдилища. Съгласно чл.15 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите п о чл. 4 и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България. Съгласно чл. 23 КМЧП страните по спор за имуществено право могат да определят съда, в чиято компетентност възлагат разрешаването му при липса на изключителна компетентност, поради което следва да се приеме, че териториалната привръзка на втората алтернатива на чл.15 КМЧП, относно международната подсъдност при договорни отношения, може да бъде дерогирана по волята на страните. С клаузата на чл.13.1 от споразумението, източник на признатото парично вземане, страните са уговорили седалището на изпълнителя като възможна юрисдикция в зависимост от това къде е предоставена услугата. Съгласно чл.2.1 от споразумението изпълнителят поема задължение да урежда международни щети на моторни превозни средства във всички държави, посочени в приложение 1, в което са изброени 16 държави в Европа. Предвид предмета на договора са налице множество места на изпълнение, от разпоредбите на договора не може да се изведе място на основно предоставяне на услугите, както и място на действителното изпълнение на договора, поради което следва да се приеме, че това е мястото, в което се намира седалището на изпълнителя, от където се организира дейността, в който смисъл следва да се тълкува клаузата на чл.13.1. Следователно компетентността на съда, постановил решението, не произтича единствено от регистрацията на ищеца в държавата на съда, а от писмено споразумение между страните за избор на съд, съгласно уговорката на чл.13.1 от договора, която допустимо съгласно българското право дерогира териториалната привръзка на чл.15 КМЧП и обосновава компетентност на чуждия съд, постановил решението. Дори да се приеме, че не е налице обвързваща клауза за избор на съд то компетентност на съда в Лихтенщайн може да се обоснове и при прилагане на допустимата, съгласно чл.15 КМЧП териториална привръзка на първата алтернатива, а именно по мястото на изпълнение, което с оглед изложената по – горе специфика на предмета на договора, сочеща на множество места на изпълнение и липса на данни за друга най – тясна териториална връзка по предоставяне на услугите следва да се приеме, че е седалището на изпълнителя ( по регистрацията на ищеца ) . Предвид изложеното следва да се разгледат останалите предпоставки за допускане на изпълнението на решението, а именно връчване на ответника на препис от исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита - чл. 117, т. 2 от КМЧП. По делото е представено съобщение за връчване на препис от исковата молба и приложенията, ведно с разпореждане на съда в Лихтенщайн по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, подписана в Хага, получена чрез вербална нота. Съобщението, ведно с приложенията е връчено на адреса на седалището на ответника ( актуален към датата на връчване ) на 13.11.2019 г. на юрисконсулт А. Г., което връчване на професионален представител, съгласно чл.16, ал.4 от Закон за връчванията на Кралство Лихтенщайн е връчване на получателя, поради което е редовно. Връчването не е оспорено от ответника, тъй като след предоставена възможност за конкретизиране на оспорването, относно качеството на лицето, получило книжата, такова не е направено. В изпълнение на указанията за уточняване на твърденията за нарушения при връчването и призоваването ищецът е посочил влошена комуникация с упълномощените адвокати в Лихтенщайн, което оспорване няма отношение към редовността на връчването. На ответника е връчена и молбата на ищеца за увеличение на иска ( становище № 15 ) – л.415 от делото ), което е потвърдено с електронно писмо от 17.07.2020 г. изпратено от електронен адрес на дружеството ответник, което връчване е удостоверено на 17.07.2020 г. в разписка, подписана от изпълнителяни директор на дружеството. Връчването на това лице не е оспорено, поради което и оспорването на представителната власт на лицето, изпратило имейла от името на дружеството е ирелевантно. Връчването на книжата е потвърдено и от упълномощените по делото пред съда в Лихтенщайн адвокати „Гасер Партнъори“, с уведомление за пълномощно и заявление за запознаване с документите, подадено до Княжески Окръжен съд по делото на 29.07.2020 г. Възможност за запознаване е предоставена на упълномощените адвокати, видно от заявление за запознаване с документите по делото на 03.08.2020 г. ( л.350 от делото ). За насроченото открито съдебно заседание на 11.11.2020 г. от 10:30 ч. ответникът е призован чрез упълномощените адвокати и е представляван в заседанието от адвокат Х.А., който не е направил възражение по редовността на процедурата по призоваване, видно от представения по делото протокол от открито съдебно заседание ( л.356 – 373 от делото ). Надлежното връчване на адвокатите е било редовно, включително призовки за съдебни заседания от момента на обявяване на пълномощното за участие в съдебното производство, видно от предоставената правна информация от Княжески областен съд ( л.450 от делото ) и то конкретно за връчването на представителите на ответника. От отвеника не са посочени конкретни нарушения в тези процедури, които да бъдат преценявани, съобразно изисканата и предоставена информация за приложимото право на Княжество Лихтенщайн, уреждащо редовните способи за защита. При извършената служебна проверка не се констатира нарушение на такива повелителни норми, които са основите на правопорядъка в България, където се иска екзекватурата или касаещи основни принципи на правораздаването, които имат универсално значение, поради което не е налице противоречие с българския обществен ред. Нарушенията, които ответникът е посочил като такова противоречие представляват основания по чл. 117, т. 2 КМЧП, които бяха обсъдени по – горе. По делото не са направени отвод за пресъдено нещо ( на същото основание и за същото искане между същите страните да има влязло в сила решение на български съд ) и отвод за висящ процес, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска. – отрицателни предпоставки за допускане на изпълнението, съгласно чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП. Предвид изложеното се установяват всички предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на съдебно решение 15CG.2019.325 ON 195/27.12.2024 г. на Княжеския Окръжен Съд във Вадуц, Княжество Лихтенщайн, коригирано със съдебно решение 15CG.2019.325 ON 196 от 08.01.2025 г., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Относно разноските в производството: При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 281.21 евро – за държавна такса и адвокатско възнаграждение. При тези мотиви Софийски градски съд,