Решение № 6725 от 6.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12255/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 28.02.2023г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 27.08.2023г., постановено по гр.д. № 26199/2022г. по описа на СРС, ГО, 174 състав, е уважен предявеният от Д. М. Р. срещу В. Г. Ц. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие публикации във фейсбук, ведно със законната лихва от 19.05.2022г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 2 500 лева до пълния предявен размер от 5 001 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Д. М. Р., в която са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че присъденото обезщетение не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че съдът не е отчел показанията на разпитаната по делото свидетелкат Д.К., от които се установява по безспорен начин, че ищцата е изпаднала в много тежка емоционална криза в резултат на процесните публикации във фейсбук, приемала е успокоителни лекарства, плачела е, защото ответницата я набеждава, че е убиец. Тези публикации се отразили и на здравословното й състояние, тя отслабнала рязко, не можела да спи, не искала да комуникира с други хора. От същите показания се установявало още, че тези емоционални травми не са отшумяли и понастоящем. Въвзивницата оспорва правилността и на изводите на СРС, в частта, в която е приел, че не може да се направи категоричен извод, че всички установени по делото неимуществени вреди са в причинна връзка с процесното деяние. Навежда съображения, че при определяне на дължимото обезщетение съдът не е съобразил нейната възраст; обстоятелството, че начинът, по който е засегнато нейното добро име, обосновава извод, че претърпените неимуществени вреди имат дълго проявление във времето; че същите са интензивни; не били съобразени и икономическите условия в страна и нарастващата инфлация. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.

Насрещната страна В. Г. Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

По делото е подадена въззивна жалба и от ответницата В. Г. Ц., срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск. Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото не е доказано, че тя е автор на процесните изявления, както и че регистрацията в социалната мрежа фейсбук, от която са публикувани сочените в исковата молба изрази, е нейна. Във въззивната жалба са наведени доводи, че представеният по делото предупредителен протокол не е писан от ответницата, а от полицейски служител, поради което неговото съдържание не може да се й се противопостави, още по-малко да се цени като извънсъдебно признание, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Освен това излага, че по две образувани срещу нея наказателни производства по частни тъжби са постановени оправдателни присъди, с които се приема, че цитираният в исковата молба фейсбук профил не принадлежи на В. Ц.. На следващо място, релевирани са възражения относно доказателствената стойност на показанията на свид. К.. Твърди се, че същите са били кредитирани неправилно от първоинстанционниясъд, тъй като свидетелката не знае кое е лицето, стоящо зад профила във фейсбук, на който са публикувани процесните изрази. По тези съображения счита за недоказани претендираните от ищцата неимуществени вреди. От друга страна поддържа, че показанията на свид. Я. следва да се кредитират в цялост, включително и в частта, в която сочи, че процесните публикации не са написани от ответницата. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Насрещната страна Д. М. Р. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в частта, в която е уважен предявеният иск.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от следните изявления, които ищцата твърди да осъществяват фактическия състав на противоправно деяние, публикувани на електронен адрес във фейсбук-профила на ответницата:

1. публикация от 22.02.2021г. в 14: 36 часа: „УБИЙЦИ. Лъжливи убийци. Лъжете, че екип се е мъчил да спаси бебето. Лъжете, защото оная Д. пак е правила извратени опити с бедното задушаващо се създание да го „лекува“ в оня смръдлив коптор. И М., убиеца от Аушвиц, има повече душа от нея.“ 2. публикация от 22.02.2021г. в 14: 36 часа: „ТИЯ УБИЙЦИ СА НАСТОЯВАЛИ И СА ВЗЕЛИ ТРУПЧЕТО НА БЕБЕТО, ЗА ДА НЕ МУ НАПРАВЯТ АУТОПСИЯ И ДА НЕ РАЗБЕРАТ НА КАКВИ ИЗВРАТЕНИ ОПИТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ГО Е ПОДЛАГАЛА ТОВА ЧОВЕШКО ПОДОБИЕ Д..“ 3. публикация от 18.02.2021г. в 18: 28 часа: „Но вие не лекувате в клиники, др. Д. М. от Аушвиц е на денонощно разположение.“ 4. публикация от 16.02.2021г. в 11: 58 часа: „“Уважаем“ дом Д.. Във връзка с последния ви пост от преди 2 часа аз искам да ви отправя няколко въпроса, но няма да ви пиша на лично, а ще го направя публично. Интересно ми е кои са членовете на “управителния“ ви съвет, но това не е толкова важно. Ясно ми е че те са двама, П. Д. и Д. Р..“ 5. публикация от 09.02.2021г. в 15: 09 часа: „УВАЖАЕМ ДОМ Д.. На мен вече ми стана навик да си комуникираме с уважаемите господа от Дом Д., П. Д. и Д. Р., публично по фейсбук. От последния им пост, пуснат само преди минути, се пише за блъснато куче и, видите ли, Д.и ги навежда тази ситуация на това да се сетят в този момент да зададат риторичния въпрос на четящата ги аудитория, защо била тази борба за слава и известност. И какво общо има ситуацията с блъснатото куче на пътя с някои хора, които искали да нахранят нарцисизма си..... непонятно ми е...... Мила, Д. Р., моля те не се опитвай да описваш в пост конкретно мен вплитайки и трагична кончина на куче за да е по-сърцераздирателен поста ти и да накара хората да разсъждават екзистенциално на въпроса.“ 6. публикация от 09.02.2021г. в 15: 09 часа: „Извинете ме, аз забравих, че Д. е велик доктор, който освен че поставя сложни диагнози без да и са необходими, рентген, скенер, апарат за изследване на кръв, може да вземе кръв, да зашие животно, да постави чип...... На доктор Д.а не и е необходима дори и манипулационна, тя е категорично против ваксините. Те увреждат тежко живота и здравето на животните. Затова в Априлово, в онзи приказен рай за животни, животните живеят толкова задушевно, на 40 см. синджири, защото цари любов, мир и разбирателство. Там, на мястото, животните биват успешно лекувани от доктор Д. от тези страшни коварни болести, които изброих по горе.“ 7. публикация от 07.02.2021г. в 17: 01 часа: „Да спомена и Д.К., която пък ме заплашва на вайбър и по телефон с мъжа си и неговите приятели. Имам записани и разговорите. А пък царя на заплахите е Р., сънът на Д..“ 8. публикация от 27.01.2021г. в 15: 42 часа: „Когато репортерите са отишли в новоизграждащия стационар са наблегнали и те на въпроса защо толкова здрави животни не се дават за осиновяване. Д. е казала на К. К., че те само изглеждали здрави, а всъщност всички били с дирофилария и съвсем скоро щели да умрат. Пиша това със съгласието на К., че това и е казано от Д. и дори ще я помоля да потвърди в коментар.“ 9. публикация от 26.01.2021г. от 18: 15 часа: „Не знам да се смея ли, или да плача. Ама най добре при посещението ми в събота в Априлово при Д.и да взема със себе си и психиатър, защото след снощния ми чат с Д. съм силно обезпокоена за нейното психическо здраве. “ 10. публикация от 26.01.2021г. от 22: 09 часа: „ИМАМ ЧАТ СЪС ЗАПЛАХИ ОТ ТЯХНО ИМЕ И ОТ ИМЕТО НА СИНА НА Д., Р.О, КЪМ ХОРА ДРЪЗНАЛИ КАТО МЕН ДА ИМ ПОТЪРСЯТ СМЕТКА.“ Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото е представен протокол акт № 132, том 1, общ рег. № 1624 от 17.03.2021г., съставен от помощник-нотариус при нотариус К.Б., с район на действие СРС, с който по молба на адв. В. Т. е констатирано отваряне на фейсбук-профила на потребител с име “В. Н.Н.” и с линк (••••••••••••••). Посочено е, че при отваряне на горепосочените линкове са установени публични публикации, които след принтиране са прикрепени към изготвения протокол като неразделна негова част.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.К. и М. Я.. Показанията на свид. К., която е в приятелски отношения с ищцата, съдържат непосредствени и лични възприятия относно ангажираността на Д. като доброволец в приют “Дом Д.и”. Свидетелката излага, че ищцата обича животните, лекува ги, грижи се за тях с напътствието на медицински лица, води ги на прегледи при ветеринарни лекари, отдала е живота си на животните. Много често Д.К. помагала в тези дейности, включително и при необходимост от транспортиране на животни с личния си автомобил до ветеринарна клиника. От нейните показания се установява още, че познава ответницата покрай общата им дейност в помощ за животни, освен това била приятелка и с ответницата в социалната мрежа “фейсбук”. Сочи, че е виждала публикации в профила на В. Николова, но не си спомня дали това е било преди или след като отношенията между нея и ответницата се влошили и последната е блокирала достъпа на свидетелката до нейния фейсбук-профил. Показанията на свид. К. съдържат лични и непосредствени възприятия относно емоционалното състояние на ищцата след публикациите във фейсбук, в които сравнявали ищцата с доктор М. – ангела на смъртта. Сочи, че Д. е изпаднала в много тежка емоционална криза в резултат на процесните публикации във фейсбук, приемала е успокоителни лекарства, плачела е, защото ответницата я набеждава, че е убиец. Тези публикации се отразили и на здравословното й състояние, тя отслабнала рязко, не можела да спи, не искала да комуникира с други хора. Свидетелката твърди още, че тези емоционални травми не са отшумяли и понастоящем.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при преценка доказателствената стойност на показанията на свид. К.. При съобразяване на нормата на чл. 172 от ГПК с оглед близките приятелски отношения между свидетелката и ищцата, се налага извод, че нейните показания относно емоционалното състояние на Д. Р. в периода по време на и след публикуване във фейсбук мрежата на изявления, сравняващи личността й с тази на доктор М., следва да бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти за настъпване на неимуществени вреди и причиннна връзка между деянието и вредите.

Показанията на свид. М. Я. съдържат хипотетични изводи и предположения относно релевантите за спора обстоятелства, които не се подкрепят от други доказателства по делото. Така според свидетелят процесните публикации не са писани от ответницата, тъй като употребените в него изрази не съответстват на нейния стил на изказ. Показанията в тази част не обективират възприятия относно конкретни обстоятелства, а представляват лична интерпретация и умозаключения за факти, които следва да бъдат установени посредством специални знания. Ето защо същите не следва да се кредитират в посочената част.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищецът той следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищците следва да проведат пълно и главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо да се доказва. Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.

Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да установи това свое качество.

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане.

Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В конкретния случай ищцата се позовава на увреждащо поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяването на неверни и позорящи личността факти, както и на обидни изрази, засягащи честта и достойнството на лицето.

Ответницата е оспорила предявения иск с правоизключващи възражения, обосновани с оспорване на обстоятелството, че е автор на процесните публикации. Оспорва се и твърдението, че процесните изявления разгласяват позорни, унизителни или накърняващи честта и достойноството обстоятелства, като се поддържа, че същите касаят личната оценка на коментатора на възприети факти и обстоятелства относно въпроси от обществено значим интерес. Поддържа липса на причинно-следствена връзка между вредите и описаното в исковата молба деяние, както и оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди. В преклузивния за това срок за отговор на исковата молба ответницата не е оспорила твърдението, че е потребител и ползвател на посоченият в исковата молба профил във фейсбук, поради което наведените за първи път във въззивната жалба възражения в този смисъл са преклудирани и не следва да се обсъждат по аргумент от нормата на чл. 133 от ГПК. Независимо от това и за пълнота на изложението съдът приема, че това възражение по същество е неоснователно по следните съображения:

За установяване на съдебно предявеното вземане и конкретно относно публикуването /разпространението/ и съдържанието на процесните изявления, ищцата е ангажирала писмена доказателствена средства – съставен от нотариус констативен протокол, с приложени към същия разпечатки от съдържанието на конкретно посочения уеб адрес. Ответницата е релевирала възражение срещу доказателствената сила на представения с исковата молба констативен протокол на помощник-нотариус при нотариус К.Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 593 ГПК при удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. Представените от ищцата протоколи удостоверяват фактически констатации на нотариуса свързани с посещение на електронна интернет страница и извършване на разпечатки от нея с компютърни програми. С оглед изложеното следва, че нотариусът е извършил действия извън кръга на посочените в разпоредбата на чл. 593 ГПК. Съставените документи съдържат фактически констатации извън предоставената на нотариусите удостоверителна компетентност по чл. 593 от ГПК, поради което нямат характер на официален документ, в резултат на което не се ползват с присъщата на последния материална доказателствена сила. В ГПК са изрично посочени видовете нотариални удостоверявания, като е недопустимо разширително тълкуване на процесуални норми, респ. включване и на други, непредвидени в закон, видове свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства.

Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че представените от ищцата извадки от платформата фейсбук, с посочен абонат /потребител/ на този профил – В. Н.Н. и с линк •••••••••••••), представляват възпроизведени на хартиен носител електронни изявления по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронното изявление, доколкото е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, които дава възможност да бъде възпроизвеждано, е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Този писмен документ има за свои автор лице, което се е обозначило с псевдоним (nickname).

Електронният документ е записаното върху електронен носител електронно изявление, а последното е словесно такова, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 и 3 от ЗЕДЕП). Всеки от процесните електронни изявления/документи, представени на хартиен носител, е подписан от ответника с обикновен електронен подпис, който в случая представлява информацията в електронна форма за неговите име и фамилия /потребителското име във фейсбук и в youtube/, снимката му и данни за клиента на линк ••••••••••••••, които са добавени и логически свързани с всеки от тези документи за установяване на авторството им (чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП). По тези съображения следва да се приеме, че всеки от процесните електронни документи е подписан с обикновен електронен подпис на ответника, който сочи, че техен автор и титуляр е именно последният (чл. 4 от ЗЕДЕП). При оспорване на авторството на тези електронни документи, доказателствената тежест да установи по реда на пълното и главно доказване, че същите не представляват негово волеизявление, се носи от оспорващия – в случая от ответника. И това е така, тъй като електронните документи от външна страна съдържат обикновен електронен подпис, сочещ него за техен автор и титуляр по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП, а ответникът не е представил и по делото няма доказателства за неавтентичността им (чл. 193, ал. 3 ГПК). В случая обаче ответницата не е оспорило в преклузивния срок авторството на тези електронни документи. Представените от ищцата електронни документи са възпроизведени на хартиен носител като препис, т.е. те са разпечатка. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1-во ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в посочения смисъл - решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV ГО, определение № 838 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/2016 г. на ВКС, IV ГО/.

Неоснователни са наведените от ответницата възражения, че процесните публикации в нейния профил в социалната мрежа “Фейсбук”, може да са направени от друго лице. По делото не се твърди и установява ответницата да е предоставила такъв достъп на трето лице, нито такъв достъп до профила да е бил осъществен от трето за спора лице без знанието и съгласието на ответницата, нито се твърди и установява процесните публикации да се се появили в резултат на други обстоятелства, стоящи извън волята на В. Ц.. По изложените съображения следва да се приеме, че по делото е установено, че процесните публикации със соченото в исковата молба съдържание, са направени от ответницата в личния й профил в социалната мрежа “Фейсбук”.

Друг извод не следва от представените във въззивното производство преписи от влезли в сила присъди по НЧХД № 1711/2021г. по описа на РС – гр. Плевен и по НЧХД № 4627/2021г. по описа на СРС, с които В. Г. Ц. е призната за невиновна за разгласяването на позорни обстоятелства по отношение съответно на личността на Р.К.М. и П. Д. Д., извършени чрез публикации от фейсбук профил с име В. Н.Н.ов и на линк •••••••••••••••••). По приложението на чл. 300 ГПК в съдебната практика няма спор, като с решения на ВКС /решение № 180 от 05.01.2017 г., т.д. № 3155/2015 г., ІІ т.о.; решение № 63 от 04.06.2018 г., т.д. № 2192/2017 г., ІІ т.о. и др./, се приема, че влязлата в сила присъда, независимо дали е осъдителна или оправлатателна, е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, по отношение на факта дали е извършено или не, дали е противоправно и дали е извършено виновно от дееца. Обвързващата сила на присъдата предполага обективно тъждество между деянието, по отношение на което се е произнесъл наказателният съд и това, което е предмет на установяване в гражданския процес. В случая не е налице обективно тъждество между деянията, инкриминирани в посочените две наказателни производства, инициирани въз основа на тъжби от трети за настоящото производство лица - Р.К.М. и П. Д. Д., и деянието, предмет на установяване по настоящото дело.

При съобразяване на изложеното съдът приема следното относно противоправността на процесните публикации:

Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията/. За да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени в съответствие със съвременните стандарти за морал.

При предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД или чл. 49, ал. 1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между посочените основни права - на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в редица решения на ВКС, например в решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 209/27.9.2013 г по гр. дело № 1747/2013 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 484/9.6.2010 г по гр. дело № 1438/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение № 62/6.3.2012 г по гр. дело № 1376/11 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки, обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. Деянието се изразява в "казване" или "извършване" на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Когато се преценява от съда дали "казаното" или "извършеното" представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия. Според трайната съдебна практика възприемането на обидата от пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните думи и изрази в средствата за масово осведомяване или в социалните мрежи.

Обида би била налице, в хипотеза, че написаното е унизително за честта или достойнството на ищеца (чл. 146, ал. 1 НК). Принципно унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.

Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характера на използваните думи - дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Не се изисква обидните думи или действия да са безусловно цинични и груби - достатъчно е те да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е обществено неприемлива.

Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ твърдения за нанесена обида, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. /в този смисъл са разясненията, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения - решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др. В съдебната практика последователно е застъпено становището, че субективно преживяване на лицето, което е отражение на личния му мироглед и ценностна система не може да бъде възмездявано по реда на деликта, когато поведението на ответника - деликвент не е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД - когато е изказано оценъчно твърдение не за личността на лицето, а за негово определено действие или поведение, без то да има опозоряващ характер. За да е налице обида е необходимо казаното или извършеното да е самоцелно или позорящо личността или цялостното поведение на ищеца.

Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл.147, ал.1 от НК/, с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му. Клеветата е противоправно деяние и може да се изразява в две форми - а) разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или б) приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК). При първата форма трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. В гражданското право не е необходимо деликта, представляващ клеветнически твърдения срещу трето лице, да покрива състава на клеветата по НК. Достатъчно е да е извършено противоправно деяние чрез изнасяне на неверни позорящи факти, включително с твърдения за престъпна дейност, нанесло вреди на оклеветения, като при твърдяно престъпление не е необходимо лицето да е осъдено с влязла в сила присъда. Клеветническите твърдения следва да са ясно свързани с личността на ищеца (а при твърдения за извършено престъпление - с негови служители), дори да не покриват напълно фактическия състав на чл. 147, ал. 1 НК, като оклеветеният следва да е посочен по име или по всякакъв друг начин, който не оставя съмнение относно неговата личност (така решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ІV г.о. на ВКС). Твърдението трябва да е ясно и да изразява несъмнено знание за съдържащите се в него факти. Освен това неверните позорящи факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

В аспекта на изложеното съдът приема следното по отношение на въведените в предмета на спора изявления:

На първо място следва да се посочи, че изявленията в публикация от 16.02.2021г. в 11: 58 часа, със съдържание: „“Уважаем“ дом Д.. Във връзка с последния ви пост от преди 2 часа аз искам да ви отправя няколко въпроса, но няма да ви пиша на лично, а ще го направя публично. Интересно ми е кои са членовете на “управителния“ ви съвет, но това не е толкова важно. Ясно ми е че те са двама, П. Д. и Д. Р..“, както и тези в публикация от от 09.02.2021г. в 15: 09 часа със съдържание: „УВАЖАЕМ ДОМ Д.. На мен вече ми стана навик да си комуникираме с уважаемите господа от Дом Д., П. Д. и Д. Р., публично по фейсбук. От последния им пост, пуснат само преди минути, се пише за блъснато куче и, видите ли, Д.и ги навежда тази ситуация на това да се сетят в този момент да зададат риторичния въпрос на четящата ги аудитория, защо била тази борба за слава и известност. И какво общо има ситуацията с блъснатото куче на пътя с някои хора, които искали да нахранят нарцисизма си..... непонятно ми е...... Мила, Д. Р., моля те не се опитвай да описваш в пост конкретно мен вплитайки и трагична кончина на куче за да е по- сърцераздирателен поста ти и да накара хората да разсъждават екзистенциално на въпроса.“, и публикация от 27.01.2021г. в 15: 42 часа със съдържание: „Когато репортерите са отишли в новоизграждащия стационар са наблегнали и те на въпроса защо толкова здрави животни не се дават за осиновяване. Д. е казала на К. К., че те само изглеждали здрави, а всъщност всички били с дирофилария и съвсем скоро щели да умрат. Пиша това със съгласието на К., че това и е казано от Д. и дори ще я помоля да потвърди в коментар.“, не съдържат нито обидни, нито клеветнически твърдения по отношение личността на ищцата. Следователно същите обективно не могат да доведат до накърняване на защитен от закона правен интерес.

Изявленията в публикацията от 07.02.2021г. в 17: 01 часа със съдържание: „Да спомена и Д.К., която пък ме заплашва на вайбър и по телефон с мъжа си и неговите приятели. Имам записани и разговорите. А пък царя на заплахите е Р., сънът на Д..“ и в публикацията от 26.01.2021г. от 22: 09 часа със съдържание: „ИМАМ ЧАТ СЪС ЗАПЛАХИ ОТ ТЯХНО ИМЕ И ОТ ИМЕТО НА СИНА НА Д., Р.О, КЪМ ХОРА ДРЪЗНАЛИ КАТО МЕН ДА ИМ ПОТЪРСЯТ СМЕТКА.“, не се отнасят до ищцата, т.е. тя не е техен адресат, поради което не може да се обоснове извод за накърняване на нейната чест, достойнство и добро име в обществото.

Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД възниква по силата на закона, а нейното основание и граници са установени в императивни материални разпоредби. Те обслужват не само частния интерес на страните по делото, но и законността, разбирана като задължение на всички правни субекти да спазват онези изисквания на закона, които са в интерес на цялото общество, включително и основния принцип в правото да не се вреди другиму. Поради това по предявен иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, респективно чл. 49 от ЗЗД, въззивният съд има правомощието да приложи правилно нормите, които регулират спорното материално правоотношение. Това негово правомощие не произтича (не е обусловено) от конкретните оплаквания във въззивната жалба, нито от писмения отговор на исковата молба, респ. на въззивната жалба (чл. 269, изр. 2 и чл. 131, респ. чл. 263 ГПК). Жалбата може да ограничи предмета на делото, по който въззивният съд дължи произнасяне, но не ограничава правомощието му да приложи правилно чл. 45 или чл. 49 от ЗЗД в новото решение по съществото на правния спор.

В съответствие с дадените задължителни разяснения във връзка с правомощията на въззивната инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Нормата на чл. 45 от ЗЗД е императивна, доколкото урежда правен принцип да не се вреди другиму. Ето защо независимо, че във въззивната жалба на ответника не са изложени конкретни оплаквания относно правилността на изводите на СРС за наличието на деликт в публикацията от 26.01.2021г. от 18, 15 часа, настоящият съдебен състав е длъжен да приложи нормата на чл. 45 от ЗЗД и да извърши самостоятелна преценка дали извършеното осъществява признаците на противоправно деяние.

Публикацията от 26.01.2021г. от 18: 15 часа е със следното със съдържание: „Не знам да се смея ли, или да плача. Ама най добре при посещението ми в събота в Априлово при Д.и да взема със себе си и психиатър, защото след снощния ми чат с Д. съм силно обезпокоена за нейното психическо здраве”. Тези изрази не представляват по своята същност оценъчни твърдения за личността на ищцата, а за нейно поведение /осъществена комуникация /чат/ между нея и ответницата/, без това оценъчно съждение да има опозоряващ характер. Процесните изрази не могат да се квалифицират и като обида, тъй като за да е налице обида е необходимо казаното или извършеното да е самоцелно или позорящо личността или цялостното поведение на ищеца, каквато не е настоящата хипотеза. От събраните свидетелски показания се установиха влошени отношения между страните по делото по повод дейността на приют “Дом Д.и”, поради което именно не може да се приеме, че изявлението е направено самоцелно. Същото не е и клеветническо, тъй като с него не се разгласява позорно обстоятелство. Коментарът не може да се приеме за обиден и не надхвърля конституционно гарантираното право на ищеца, тъй като липсва противоправно засягане на достойнството на ищцата. По тези съображения съдът приема, че не се установява противоправност на извършеното действиe, макар, че внушениeто по отношение на поведението на ищеца е негативно и ищцата ги е възприела като насочени против честта и достойнството си.

По отношение на публикациите, посочени в т. 1, 2, 3 и 6 от исковата молба съдът приема следното:

В публикациите от 22.02.2021г. се съдържат твърдения за обстоятелства, които са обективно позорни за честта на засегнатия и могат да възбудят презрение към последния от страна на общественото мнение. Посочено е, че “оная Д. пак е правила извратени опити с бедното задушаващо се създание да го „лекува“ в оня смръдлив коптор“ и „на какви извратени опити за лечение го е подлагала това човешко подобие Д.“. В публикацията от 09.02.2021г. се съдържат твърдения, че „Д. е велик доктор, който освен че поставя сложни диагнози без да и са необходими, рентген, скенер, апарат за изследване на кръв, може да вземе кръв, да зашие животно, да постави чип…. На доктор Д.а не и е необходима дори и манипулационна….. животните биват успешно лекувани от доктор Д. от тези страшни коварни болести, които изброих по горе“. С посочените изявления се твърди, че ищцата е правила опити да лекува животни, а всъщност ги е убивала по мъчителен начин, както и че извършва ветеринарна медицинска дейност без за има нужните диплома и познания. Безспорно в тези публикации се съдържат еднозначни внушения за личността на ищцата, сочещи, че тя умишлено причинява физическо страдание на животните в приюта чрез „извратени опити“ да ги лекува, въпреки липсата на необходимата за това квалификация, което осъществява признаците на клеветническо твърдение – разгласяване на позорно обстоятелство за морално укоримо поведение, което има за цел да унизи честта и достойнството на ищцата, като формира негативно мнение за нея в обществото. По делото не са ангажирани доказателства за верността на казаното, което обосновава извод за противоправност на изявлението.

В същите две публикации от 22.02.2021г. ищцата е оприличена на доктор М., който е известен с прозвището „Ангела на смъртта“, като същият е провеждал експерименти с живи хора през Втората световна война, придружени с изключителна жестокост. С тези изявления ответницата е дава своя негативна оценка за личността на ищцата под формата на сравнение, което по своето съдържание безспорно засяга честта и достойнството на адресата на същата информация и са обективирани с цел да се формира негативно мнение за нея в обществото, т.е. осъществяват признаците на обида.

При съобразяване на посочените правни констатации се налага извод за наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. При това положение ищцата има правото да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на понесените вреди съдът съобрази следното:

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например - вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968 г.). При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Съгласно решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1251/2012г., при искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

В случая причинените вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от събраните в първоинстанцинното производство гласни доказателствени средства и се изразяват в преживения срам, стрес, унижение, безпокойство.

При определяне конкретния размер на обезщетението съдът съобрази, че процесните твърдения са разпространени чрез публично достъпен профил в социалната мрежа, до които достъп имат неограничен кръг лица, т.е. клеветническите твърдения и обидните изрази са станали достояние на неограничен кръг лица, както и че тези твърдения подронват личния авторитет и достойнството на ищцата и я злепоставят във връзка с извършваната от нея обществена дейност. От друга страна следва да се има предвид, че по-голяма част от въведените като предмет на спора публикации не осъществяват признаците на противоправно деяние, а претенцията от 5 001 лева е заявена за обезвреда за претърпени неимуществени вреди от всички публикации. С оглед изложеното се налага извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което би репарирало неимуществените вреди, претърпени от ищцата във връзка с осъществения деликт чрез процесните публикация под № 1, 2, 3 и 6 от исковата молба, възлиза на сумата от 2 500 лева.

Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По отношение на разноските:

В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на жалбоподател и насрещна страна по въззивна жалба, като и двете въззивни жалби са неоснователни. С оглед неоснователното отнасяне на спора пред въззивния съд направените от страните разноски следва да останат за тяхна сметка.

Така мотивиран Софийският градски съд,