Решение № 3008 от 10.11.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на В. Г. Б., [ЕГН], в качеството му на ЕТ „В.Надежда-3-В. Б.“, ЕИК 117052718; със седалище и адрес на управление с. Кошарна, общ. Сиво поле, обл. Русе, [улица], чрез адв. Б. М., АК Русе, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001824005377-091-001/17.03.2025 г., потвърден изцяло с Решение № 66/06.06.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) Варна. С оспорения РА, в тежест на едноличния търговец е определен данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за общо 39 (тридесет и девет) данъчни периода във времеви интервал октомври 2019 г. – декември 2022 г. включително, като задълженията са в размер на 40 776, 65 лева и лихви в размер на 17 667, 82 лева.

В жалбата се сочи, че РА е „ неправилен, необоснован, постановен без да е събран целият доказателствен материал, при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. …. противоречащ на закона… “. На практика се оспорва изцяло РА както относно правилата, при които е реализирано ревизионното производство, така и неговата материална законосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен представител – адв. Б. М., АК Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; предявява искания по доказателствата; претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Представя писмени бележки.

Ответната страна – директорът на ДОДОП Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Е., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда тя да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Ангажира писмени бележки.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество e неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В. Б. Г. в качеството си на ЕТ „В.Надежда-3-В. Б.“ е ревизирано лице, като началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001824005377-020-001/21.10.2024 г., с която е възложена ревизия на В. Г. Б. с регистрация като едноличен търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител ЕТ „В.Надежда-3-В. Б.“ за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2018 г. - 31.12.2018 г. Ревизията следва да приключи в срок от два месеца от датата на връчване на заповедта. Посочената ЗВР е връчена лично на ревизираното лице на 30.10.2024 г. (л. 1602). Заповедта е издадена от Н. И. Б. на длъжност началник сектор при ТД на НАП Варна – възложил ревизията, като лицето е надлежно оправомощено на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № Д-3002/30.12.2024 г. (л. 1603) на директора на ТД на НАП Варна.

ЗВР е изменена впоследствие със следните заповеди:

1. ЗИЗВР № Р-03001824005377-020-002/03.12.2024 г. като предмета на ревизия е допълнен с установяване на задължения за ДДС за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. и срока на ревизията е удължен до 30.01.2025 г. 2. ЗИЗВР № Р-03001824005377-020-003/29.01.2025 г. като е удължен срока на ревизията до 28.02.2025 г. Тези две ЗИЗВР са издадени от Н. И. Б. на длъжност началник сектор при ТД на НАП Варна В хода на ревизионното производство са предприети множество процесуални действия за събиране на доказателства и изясняване на фактическата обстановка, като същите са подробно изложени в ревизионния доклад (т. ІІ; л. 67 – л. 73). На ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) като в отговор Б. е представил фактури за покупки и счетоводни регистри за 2018 г.; за 2019 г.; за 2021 г. и за 2022 г., но не са ангажирани доказателства за 2020 г. Искания за представяне на документи и доказателства са отправени и до доставчиците на търговеца – „Клио комерс-ТБ“ ЕООД, „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, „Табако трейд Русе“ ООД, „Раданс“ ЕООД, „В.-ДР“ ЕООД и „Метро кеш енд кери България“ ЕООД.

Предвид направените установявания в хода на ревизионното производство, ревизиращият орган е достигнал до извод, че са налице обстоятелства, обуславящи провеждането на ревизия по особения ред, предвиден в чл. 122 от ДОПК. За целта на жалбоподателя са връчени на 18.12.2024 г. лично Уведомление № Р-03001824005377-139-001/06.12.2024 г. на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и Уведомление № Р-03001824005377-113-001/06.12.2024 г. на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК.

След приключване на ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001824005377-092-001/25.02.2025 г. РД е връчен лично на Б. на 28.02.2025 г., за което е представена разписка (л. 115). Приложенията към РД са изпратени по електронен път на надлежно упълномощено лице, което е потвърдило своевременно получаването на същите.

Ревизираното лице е упражнило правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК като е представило писмено възражение, регистрирано в ТД на НАП Варна с вх. № 54-03-1576/14.03.2025 г., с което се оспорва съдържанието на РД изцяло, бланкетно, без конкретни факти. Към възражението не са приложени доказателства.

След преценка на извършените при ревизията действия, органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили РА № Р-03001824005377-091-001/17.03.2025 г. Установени са задължения по ЗДДС в общ размер на 40 776, 65 лева главница и лихва 17 7667, 82 лева. Същият е връчен лично на Б. на 20.03.2025 г., като това обстоятелство е удостоверено чрез разписка (л. 52) С жалба с вх. № 54-03-1576/1/31.03.2025 г. по описа на ТД на НАП Варна, ревизираното лице е оспорило РА пред директора на ДОДОП Варна. Жалбоподателят оспорва издадения РА с искане за неговата цялостна отмяна поради незаконосъобразността му. Сочи се, че „ ….проверката не е извършена при спазване на материалния и процесуалния закон, налице са нарушения в процедурата по възлагане на проверката, не са спазени сроковете, както и са налице нарушения при изготвяне и издаване на ревизионния акт, както и не са събрани всички относими, необходими и допустими законосъобразни писмени доказателства, не е извършена в пълнота.“. Оспорва се спазването на процесуалния и материалния закон в хода на ревизионното производство; твърди се, че в РА са инкорпорирани „ неверни изводи за данъчни задължения, поради което е незаконосъобразен и нецелесъобразен и следва да се отмени изцяло.“ Жалбоподателят е посочил множество нарушения на процесуалните правила, като по този начин ревизията не е извършена в пълнота и направените изводи не са обосновани. Релевира се възражение относно валидното връчване на ЗВР и е оспорено удължаването на срока на ревизията. Отбелязва се нарушаване на процесуални срокове – за извършване на ревизията; за изготвяне на РД и РА. Твърди се липса на задължителни реквизити в съдържанието на РД и РА. Въвежда оплакване, че представените възражения срещу РД са разгледани формално. Релевира оплакване, че към издадения РА не е приложен РД, който е неразделна част от акта, което представлява съществено нарушение. Счита, че органите по приходите не са направили верни изчисления, както и правилни фактически изводи по отношение на реално извършените му доставки поради което извода, че е достигнат праг за регистрация по ЗДДС за реализираните приходи от продажби, както и за точната дата за регистрация, са неправилни. Предявено е искане за отмяна на РА, като не се ангажирани нови доказателства.

След разглеждане на посочената жалба, с Решение № 66/06.06.2025 г., директорът на ДОДОП Варна е потвърдил изцяло РА № Р03001824005377-091-001/17.03.2025 г. Решаващият орган е изложил подробна фактическа обстановка, свързана с възраженията в жалбата, с която е сезиран. Прието е, че спорът между страните се отнася до това дали са налице неотчетени покупки на стоки и респективно неотчетени приходи от тяхната продажба в периода октомври 2019 г. – декември 2022 г. Спорно е още дали тези неотчетени продажби имат за резултат превишаване на законоустановения праг за регистрация по ЗДДС, както и до задължение на едноличния търговец за начисляване на ДДС и началния момент, от който това задължение възниква. Разгледани са всички възражения във връзка с твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесуалния и материалния закон. Решението на горестоящия орган е връчено на жалбоподателя на 30.06.2025 г. чрез член на семейството му, което се установява от Известие за доставяне ИД PS 9000 945Т08 9 (л. 13).

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, се иска оспорения РА да бъде отменен изцяло като се твърди, че „… Решението на административния орган, с който го потвърждава, също е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.“. Съдът установява, че в жалбата не е направена разлика при използването на термините проверка и ревизия, поради което следва да се приеме, че във всички случаи на използване на думата проверка се има предвид извършената ревизия. В съдържанието на жалбата до съда изцяло е инкорпорирана жалбата до директора на ДОДОП Варна, като е наблегнато на процесуални нарушения. Доразвита е защитна теза относно нарушения на материалния закон изразяващи се в липса на основания за извършване на ревизията по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК; неверни изчисления, респ. неверни правни и фактически изводи относно установените задължения за ДДС. Сочи се, че част от установените от органите по приходите доставки не са осъществени; жалбоподателят не е представял фактури за тях; посочените доставки, фактури и суми не са реализирани от ревизираното лице и не са част от неговия оборот. Направен е извод, че „… неправилно е определено задължение за внасяне на ДДС изобщо, както и периода за който се дължи и лихвите за забава за плащане на това задължение.“ Спори се относно мястото и момента на издаване на някои фактури. Възразява се, че в с. Кошарна има още един магазин, който има адрес на същата улица, където е търговския обект на жалбоподателя и който използва същите доставчици и това предопределя грешките при използване на данни от навигация на доставящия бус. Оспорват се всички фактури на ниска стойност (например 3, 5, 8, 10, 15 лева) защото магазинът пазарувал на едро и поради необходимост доставчика да води отчетност е използвал данните на фирмата на ревизирания търговец. Оспорва се и наличието на доставки през кратък период от време (1-3 дни) на големи обеми и за големи фактурирани суми като се посочва, че същото е невярно и нереалистично предвид търсенето, покупателните възможности на клиентите и традиционния оборот на магазина за последните години. Направено е категорично изявление, че „… за всички неосчетоводени продажби от посочените доставчици, които не са отчетени в счетоводството на ревизираното лице, твърдя че не са извършени и доставките не са осъществени в магазина.“. Посочва, че дадените писмени обяснения не са отразени в РД, а изводите в РД не кореспондират с признатите и оспорените от ревизираното лице факти и обстоятелства. Заявено е още, че към датата, посочена в РД, не е достигнат прага на регистрация по ДДС. Иска се от съда да отмени изцяло оспорения РА „… като незаконосъобразен, постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон, немотивиран, съдържащ неправилни фактически и правни изводи, , както и поради нецелесъобразност.“. Претендират се разноски.

С Разпореждане № 2351/18.08.2024 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях. Изрично със същото разпореждане (т. 4) на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е дал указание на жалбоподателя, че за някои обстоятелства (общо десет изрично посочени обстоятелства) от значение за делото, не сочи доказателства.

С Определение № 2538/18.09.2025 г. съдът изрично е предоставил възможност на жалбоподателя да постави въпроси за съдебно-счетоводна експертиза. Действия от страна на оспорващия в тази връзка не са предприети. В съдебно заседание на 14.10.2025 г. адв. М. е направила изявление, че не поддържат искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В проведеното по делото съдебно заседание на 14.10.2025 г. съдът, в изпълнение на задължението си да следи за действителността на издадените в ревизионното производство актове, на основание чл. 204, ал. 2 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е извършил служебна проверка на CD-R наименуван „Валентин Георгиев", представен от ответника по жалбата с административната преписка. Данните от извършената визуализация са обективирани в съставения за заседанието протокол.

Жалбоподателят е представил писмени бележки с вх. № 4404/16.10.2025 г., чрез процесуалния си представител, в които посочва, че с оглед събрания доказателствен материал безспорно се доказва, че процесния РА е „ изцяло неправилен, необоснован, постановен без да е събран целият доказателствен материал, при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния и на процесуалния закон“. Направено е изявление, че РА страда от пороци, които водят до неговата нищожност. В условията на евентуалност се претендира отмяната на РА като неправилен и необоснован. Изцяло се оспорват като невалидни ЗВР, двете ЗИЗВР, РД и РА като според твърденията на жалбоподателя не може да се установи идентичност на служителите, подписали с електронни подписи посочените актове, които са основополагащи в ревизионното производство. Оспорва се начина, по който на ревизираното лице Б. са връчени приложенията към РД, като се твърди, че същият не е оправомощил лицето Г. Г. за електронна кореспонденция от негово име и е посочил друг електронен адрес, на който желае да получава кореспонденция. Относно провеждането на ревизията се твърди, че не са изпълнени условията на чл. 123 от ДОПК, а изискването за нейното приложение е императивно. По посочените причини се иска обявяването на нищожността на оспорения РА, респективно отмяната му като незаконосъобразен и нецелесъобразен. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, е ангажирал писмени бележки с вх. № 4420/117.10.2025 г. Относно валидността на процесния РА посочва, че са спазени всички правила на ревизионното производство, като съответно ЗВР, двете ЗИЗВР, РД и РА са връчени лично на жалбоподателя Б.. Не намира нарушения във връчването на приложенията към РД на Г. Г., като посочва, че същата е надлежно упълномощена. Оспорва изцяло твърденията в писмените бележки на жалбоподателя относно електронните подписи, като посочва разглеждането на същите в проведеното второ по делото съдебно заседание и излага подробни доводи във връзка с факта, че същите отговарят на изискванията на съюзното и националното законодателство. Относно прилагането на особения ред на ревизия, уреден в чл. 122 и сл. от ДОПК посочва, че безспорно е доказано наличието на необходимите обстоятелства за целта. Във връзка с прилагането на материалния закон релевира възражение, че тежестта на доказване по смисъла на чл. 124 от ДОПК е на жалбоподателя, който в конкретния случай не е провел пълно насрещно доказване и не е оборил констатациите в РА. Изложени са подробни съображения относно правилното прилагане на материалния закон като е направено позоваване на практика на Съда на Европейския съюз. Иска се от съда да отхвърли жалбата по мотиви, подробно изложени в решението на директора на ДОДОП Варна и се претендира юрисконсултско възнаграждение в определен размер.

При така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В жалбата е въведено твърдение, че „ не е налице законова компетентност за провеждането на ревизията“. Сочи се още, че „ Проверката е извършвана и от служители, които не са били надлежно упълномощени за това.“ Съдът вече посочи, че в жалбата не се прави разлика между термините ревизия и проверка. Възраженията са неоснователни.

РА е издаден от компетентен орган по смисъла на 119, ал. 2 от ДОПК – от органа, възложил ревизията (Н. И. Б., началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна) и от ръководителя на ревизията (Г. П., главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със ЗВР). Лицата, постановили процесния РА, разполагат с материална, териториална и времева компетентност.

Относно валидността на електронните подписи на служителите на НАП:

В сезиращата съда жалба не са въведени оплаквания относно електронните подписи на лицата, постановили актове във връзка с процесната ревизия на едноличния търговец. В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поставя за изясняване въпросът относно това дали лицето, подписало съответния електронен документ е автор или титуляр на електронния подпис защото това са понятията, използвани от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Предявено е също така искане при визуализация да се установи точната дата на подписване на документите и дали документът е изменян след датата на издаването му.

Съобразно чл. 184, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК съдът е осигурил възпроизвеждането на всички електронни документи чрез визуализация. Електронните подписи, положени върху ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са визуализирани в проведеното на 14.10.2025 г. съдебно заседание в присъствието на процесуалните представители на страните и системния администратор на Административен съд - Русе, като информацията е подробно отразена в протокол от съдебното заседание, поради което съдът не намира за необходимо да я представи тук отново.

Тезата на жалбоподателя за нищожност на оспорения РА е доразвита изключително подробно в представените писмени бележки от неговия процесуален представител. Спори се по валидността на подписите, положени върху ЗВР, двете ЗИЗВР, РД и РА. Така относно ЗВР се сочи, че тя е подписана от NELI IVANOVA BONEVA с квалифициран електронен подпис (КЕП), издаден на ТД на НАП Варна с посочен служебен електронен адрес. Твърди се разминаване между електронния документ и хартиеното копие защото имената на служителката са изписани на кирилица. Направен е извод за липса на идентичност на лицето подписало заповедта. Адвокат М. е извършила справка в Търговския регистър на Агенцията по вписванията и е установила още едно лице със същите имена. Сочи, че неизписването на ЕГН на съответния служител не позволява идентификация му в това качество. Счита, че посочването на електронен адрес не е достатъчен идентификационен белег, защото според националното ни законодателство идентификацията на физическо лице се извършва съгласно Закона за гражданската регистрация – чрез ЕГН. Сочи се още, че са нарушени изискванията но чл. 26 и на Приложение № 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент 910/2014) защото електронния подпис не е дефиниран като КЕП. Като друг порок на процесния КЕП се сочи факта, че същият е издаден на името на ТД на НАП Варна, която териториална дирекция не е юридическо лице и това е недопустимо. Отново е поставен въпросът за термините автор и титуляр на електронното изявление по смисъла на ЗЕДЕУУ и използвания от органите по приходите термин издател защото не е ясно служителят като какъв е пописал документа. Адвокат М. изрично е посочила, че „По тези въпроси вече има съществуваща съдебна практика, като СЕС също се е произнесъл по тях с обвързващо действие. Посочваме неизчерпателно съдебната практика по - надолу в изложението. Относно наличието на лица, притежаващи същите три имена, съдът може да направи собствена служебна справка в публичния регистър на ТР на АВп, като следва да се има предвид, че това са само лица с търговско качество, а наличието на други такива със съвпадащи със служителя на НАП три имена може да се предполага с висока степен на вероятност, без да е необходимо да се прави нарочна справка в ЕСГРАОН. Отделно на това в Публичния регистър на електронните подписи при търсене по име NELI IVANOVA BONEVA, излиза и професионален КУКЕП на УМБАЛ С. Г., и ТД на НАП - Варна. Още по - голямо става объркването кой точно е подписал ЗВР.“. Изложени са пространни разсъждения относно постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение по дело С-362/21 образувано по преюдициално запитване по адм. д. №382/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. Въведено е още твърдение, че „ Въз основа на това решение на СЕС в началото на 2023 г. по друг висящ спор, касаещ обжалване на ревизионен акт, Административен съд - Велико Търново постанови ключово за съдебната практика съдебно решение (Решение от 06.01.2023 г. по адм. дело № 310/2020 г.). В съответствие с указанията на общностния съд по делото се установява, че използваните в ревизионното производство електронни подписи не отговарят на изискванията за КЕП (няма вписани ЕГН - та на подписващите). Последното е приравнено на липса на валидно направено волеизявление и като такова е достатъчно основание за обявяване на нищожността на оспорения ревизионен акт.“. В писмените бележки е направен следния извод: „ При тези данни за неяснота относно юридическото лице и физическото лице, титуляри на електронния подпис, настоящият състав намира, че не е налице условието по Регламент 910/2014 за свързаност по уникален начин между електронния подпис и неговия титуляр и възможност този титуляр да бъде идентифициран. Следователно не е налице валиден квалифициран подпис на ЗВР.“ В подкрепа на тази защитна теза е цитирана следната съдебна практика: „ Така и Решение № 68 от 30.03.2023 година на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 382 по описа на Административен съд - Велико Търново по описа за 2018 година и Решение № 399 от 06.01.2023 година на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 310 по описа на Административен съд -Велико Търново за 2020 година.“. В заключение, относно процесната ЗВР, в писмените бележки се заявява, че цялото ревизионно производство е нищожно, защото ЗВР е нищожна, а съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. Така изложените твърдения според жалбоподателя се отнасят и за двете ЗИЗВР, за РД и за РА, с единствената разлика, че сертификатите са издадени на НАП, а не на териториалната дирекция. Отново е посочено, че в Търговския регистър се визуализират и други субекти с тези три имена. По изложените причини се претендира съдът да обяви нищожността на РА, а при условията на евентуалност – оспорения РА да бъде отменен изцяло само на това основание.

Така изложените доводи, формиращи като цяло защитна теза на жалбоподателя за нищожност на РА, са напълно несъстоятелни и не са подкрепени с нито едно доказателство. РА е действителен, подписан е с КЕП и липсват недостатъци в квалифицираните удостоверения. От описаните данни в протокола ясно се установява съответствието на положените КЕП с изискванията на чл. 26 и на Приложени 1 от Регламент 910/2014. Нормата на чл. 28, §2 от цитирания регламент посочва, че Квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в приложение I.

Правилно в писмените бележки на жалбоподателя е направено позоваване на Решение по дело С-362/21, съгласно т. 43 от което Следва да се отбележи, че член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се счита за „квалифициран електронен подпис“. Първо, електронният подпис следва да е „усъвършенстван електронен подпис“, който съгласно член 3, точка 11 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от същия. Второ, подписът следва да е създаден от „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“, което съгласно член 3, точка 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент. Трето, подписът трябва да се основава на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 15 от Регламент № 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от „доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги” и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент.

От изложените дотук възражения на жалбоподателя не може да се разбере на кое точно условие (от трите, въведени в решението на СЕС), не отговарят процесните КЕП. Спори се относно изписването на имената на латиница и след това възпроизведени на кирилица върху хартиеното копие, което е без значение, тъй като безспорно лицата Н. И. Б. (издала ЗВР, двете ЗИЗВР и РА), Г. П. П. (ръководител на ревизията и издала РА) и Д. Г. Д. (главен инспектор по приходите) са служители на ТД на НАП Варна, респективно на НАЛ. Дали има други физически лица с идентични имена и къде могат да се открият техните идентификационни данни е абсолютно без значение за ревизионното производство и постановените актове, свързани с него. При проведеното визуализиране на КЕП в съдебно заседание, процесуалният представител на ответника изрично обясни, че при верификация излиза и текста, че този сертификат е квалифициран по смисъла на Регламент 910/2014 г., като има отметка, че това е КЕП. Посочва, че в електронния подпис се визуализира информация за ТД на НАП Варна, като квалификационен реквизит е изписан електронният адрес на Н. Б., който е със RO19nra.bg, като служител на НАП, ТД Варна. Отбелязва още, че този КЕП е издаден на Н. И. Б., в качеството й на служител на ТД на НАП Варна по обществена поръчка на НАП, която е спечелена от StampIT Global Qualified СА да предоставя електронни услуги на НАП. Това е подпис, който индивидуализира лицето Н. Б. като служител на ТД на НАП Варна, който подпис се приравнява на саморъчен подпис, но в качеството на служител на НАП, а не в лично качество като физическо лице. В този смисъл подписът е професионален, а не персонален. Допълнително, във връзка с възражение на адв. М., пояснява, че разликата във външния вид на КЕП върху електронния документ и неговия разпечатан вариант на хартиен носител се състои в това, че при последния се генерира сертификата на съответният служител, в случаят Н. Б., като всеки сертификат има код и той се изписва. При разпечатване от ИС „Контрол" се генерира текст, в който адресата на акта се уведомява, че издаденият през ИС „Контрол" акт като електронен документ; кой е органът, който е подписал този документ и номерът на неговият сертификат за КЕП, с който документа е подписан. Самата адв. М. пояснява, че регистъра е публичен, в определено поле този се вписва буквено-цифрен код и излиза информация от кога до кога е валиден този сертификат.

Съдът извърши служебна проверка на интернет страницата на доставчика на услугата StampIT Global Qualified CA https: //stampit.org/bg/ като не се установява разлика във валидността на съответните сертификати, подписани от Н. И. Б., Г. П. П. и Д. Г. Д. и информацията, вписана в протокола от съдебно заседание е идентична с тази в посочения публичен регистър.

Относно посочването на юридическото лице, в полза на което е издаден КЕП, съдът също не установява нарушение. Не е порок на КЕП факта, че при подписването на ЗВР в КЕП на Н. И. Б. е посочено, че същият е свързан с ТД на НАП по причина, че изписания Булстат е съответен на териториалната дирекция като структурна единица на НАП. Следва да се посочи, че при подписването на ЗВР Б. е използвала КЕП, валиден към този времеви интервал, докато впоследствие за подписването на двете ЗИЗВР и на РА тя е разполагала с нов КЕП за съответния период от време.

За съда остава необяснимо желанието на процесуалния представител на жалбоподателя в КЕП да се съдържа и ЕГН на физическото лице. Подобно изискване липсва в чл. 26 и в Приложение 1 от Регламент 910/2014 г., липсва и в ЗЕДЕУУ и това е така с цел защита на личните данни. Искането за прилагане на национално законодателство от друга област при ясна регулация на разглежданите специфични отношения както в съюзното право, така и на национално ниво, е неотносимо.

Неотносима е и цитираната в писмените бележки съдебна практика. Действително, решението на СЕС по дело С-362/21 има принципно значение при проверка на използвани КЕП, но е необходимо да се посочи, че то е постановено по преюдициално запитване относно подписване на РА, издаден през 2018 г. като електронен документ с електронни подписи с други характеристики, които е отговарят в пълна степен. По тази причина Решение № 68/30.03.2023 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 382/2018 г. ( с което РА е обявен за нищожен) е оставено в сила с Решение № 11747/29.11.2023 г., постановено по адм. д. № 5215/2023 г. на ВАС, Първо отделение. На настоящия съдебен състав служебно е известно (протокол за съдебно заседание на 08.12.2022 г. по адм. д. № 102/2022 г. на Административен съд – Русе, същият съдия – докладчик), че към онзи момент НАП е използвал друг доставчик на КЕП. Така използвания КЕП не е съдържал обозначение на подписа, че е КЕП, а също така сертификата на КЕП на съответния служител не се е инкорпорирал във файла, а е представлявал самостоятелен файл със специално разширение. На следващо място, Решение № 399/06.01.2023 г. по адм. д. № 310/2020 г. (с което е обявена нищожност на РА поради подписване на последния с КЕП), за което в писмените бележки процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че е „ ключово за съдебната практика “ е отменено с Решение № 12498/14.12.2023 г. постановено по адм. д. № 2378/2023 г. на ВАС, Първо отделение именно поради неправилно тълкуване на разпоредбите за съдържанието на КЕП. Константна е съдебната практика на ВАС, че след многократно цитираното решение на СЕС, валидността на използваните от НАП при подписване на актове от ревизионното производство са валидни. Например Решение № 6928/24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2025 г.; Решение № 3523/02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2025 г.; Решение № 7076/10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2024 г; Решение № 2403/11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11804/2024 г. и др. Съдът възприема като основателни и относими изложените от ответника в писмените бележки доводи относно валидността на процесните КЕП както относно тяхното съдържание и изписване, така и относно съответствието на същите с приложимото материално право. Относими към спора са и дадените обяснения относно служителите, извършили ревизията.

По изложените причини не се установява нищожността на оспорения РА нито поради прякото му подписване с неотговарящи на нормативните изисквания КЕП, нито поради същите причини относно валидността на КЕП, с които са подписани съответно ЗВР, двете ЗИЗВР и РД.

РА е валиден.

Относно формата на оспорения РА:

Сочи се в жалбата, че не е спазена разпоредбата на т. 7 на ал. 2 на чл. 117 ДОПК защото в РД не са посочени предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания, а единствено било посочено „ искане за ПОМ с постановление “. Съдът не установява нарушение в тази връзка. РД № Р-03001824005377-092-001 е изготвен на 25.02.2025 г. Наличното по делото Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03001824005377-039-001 е изготвено на 24.02.2025 г. от ръководителя на ревизията. Следователно, не е възможно резултатът от искането да бъде вписан в РД при хронологичното проследяване на съставянето на тези документи.

Друго възражение относно формата на РА, което е посочено в жалбата, е свързано с твърдението, че РА не съдържа всички реквизити „ съгласно закона – липсва посочване на предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания, както и предложение за установяване на задълженията.“. Видно от нормата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК, който определя писмената форма на РА и неговото съдържание, законодателят не е въвел изискване за посочване на предприетите действия относно обезпечаването на установени публични вземания, като следва изрично да се посочи, че последните изменения на тази разпоредба са направени с ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Според жалбоподателя, в РА не е направено предложение за установяване на задължения. Видно е, че е налице не само смесване на понятията ревизия и проверка, но и на реквизитите на РД (чл. 117, ал. 2 от ДОПК) и тези на РА (чл. 120, ал. 1 от ДОПК). Ноторно е, че именно с РД (в случая л. 102 и сл.) се прави предложение за установявания на публични вземания, а с РА същите действително се установяват и са дължими (след влизане в сила на РА) като в настоящия казус същите са посочени на л. 44 и сл.

В случая ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, по отношение на които, с оглед фикцията, установена в чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Електронните документи са приложени като административна преписка по делото, надлежно заверени при спазване на чл. 184, ал. 1 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК.

Относно възражението за неподписаност на РД и на РА по причина, че подписите на лицата не се генерират, съдът вече изложи мотиви.

Съдът счита, че РА (предмет на оспорване) и РД като неделима част от същия отговарят по форма и съдържание на изискванията на ДОПК и не са налице основания за отмяна на РА поради установени нарушения в тази връзка. С жалбата се изразява несъгласие относно правилата, които са приложени за провеждане на ревизионното производство, като възраженията в тази връзка са следните:

1. Нарушена процедура по възлагане на ревизията – жалбоподателят не посочва в какво точно се изразява нарушението, а съдът не установява такова.

2. Проверката не е започнала надлежно и законосъобразно – липсва конкретика в какво точно се изразява това нарушение.

3. Не е налице валидно връчване на ЗВР – съдът не намира подобно нарушение. На л. 1602 е налична разписка, от която се установява, че ЗВР е връчена лично на Б. на 30.10.2024 г. 4. Нарушени срокове за извършване на ревизията – отбелязано е в жалбата, че императивно посочени срокове за извършване на ревизията не са спазени защото проверката е следвало да завърши до 28.02.2025 г. съгласно изричното посочване в заповед за удължаване срока на ревизията, но не било ясно кога точно същата е приключила. Съдът счита, че липсва нарушение, защото съгласно чл. 119, ал. 1 от ДОПК В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил. Липсва нормативно установено задължение за ревизионните органи да уведомяват ревизираното лице изрично за приключване на ревизията. На практика подобно уведомяване се реализира чрез връчване на РД, а впоследствие чрез връчване на РА.

5. Срокът на ревизията не е валидно и правомерно удължен – според жалбоподателя удължаването на срока на ревизията е с повече от три месеца, а в закона е предвидено, че може да е максимално с два месеца. Развита е тезата, че ревизията е започнала със ЗВР на 21.10.2024 г. и е приключила преди 28.02.2025 г., на неизвестна дата. По тази причина в жалбата е посочено, че не е налице мотивирано удължаване на проверката като законът предвижда удължаването в определени хипотези, а не като принцип на работа.

Съдът посочва, че сроковете за извършване на ревизия са уредени в нормата на чл. 114 от ДОПК, като ал. 1 предвижда, че Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Според ал. 2 Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Достига се до извод, че ревизионното производство по принцип следва да се реализира в рамките на пет календарни месеца. Алинея трета предвижда, че е възможно ревизията да продължи общо до три години, но със заповед на изпълнителния директор на НАП при определени условия.

Съдът е напълно съгласен с изложените във връзка с това възражение мотиви на директора на ДОДОП Варна в неговото решение. В конкретния случай, както вече беше посочено, ЗВР е връчена на Б. на 30.10.2024 г. и това е началния момент, а не както е посочено във възражението – 21.10.2024 г., т.е. датата на издаване на заповедта. В ЗВР е определен двумесечен срок за нейното извършване, т.е. до 30.12.2024 г. ръководителят на ревизията е подал до органа, възложил ревизията, Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-03001824005377-049-001/03.12.2024 г. (т.е. много преди изтичането на двумесечния срок, определен със ЗВР). Налично е и Предложение за промяна на обхвата на извършваната ревизия, с което ръководителят на ревизията на 03.12.2024 г. е поискал периода на ревизията, посочен в ЗВР (01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.) да бъде допълнен още с периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. За промяната на обхвата са посочени изрични мотиви „При извършена съпоставка на декларирани обороти от продажби с декларирани от регистрирани по ЗДДС лица продажби към едноличния търговец се установи съществено несъответствие, което е индикация за неотчитане на продажбите в пълен размер и достигане на оборот за регистрация по ЗДДС. При възложения към момента обхват на ревизията не може да се установи момента на възникване на задължение за регистрация по ЗДДС, поради факта, че е изтекъл давностния срок за възлагане на ревизия за периоди преди м.12/2018г.“. В издадената ЗИЗВР на 03.12.2024 г. срокът на ревизията е удължен до 30.01.2025 г., т.е. с един месец и така е изпълнено условието на чл. 114, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизията в срок до 3 месеца. Ръководителят на ревизията е подал второ Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-03001824005377-049-002/ 29.01.2025 г. по следните мотиви „До доставчици на търговеца са отпревини искания до трети лица за предоставяне на документи, удостоверяващи доставката на стоки. Към настоящия момент не са получени отговори от "Раданс" с ЕИК 117692974 и Търговска къща с ЕИК 202550078. Предвид факта, че ревизиращият екип не разполага с исканите фактури, моля срока на ревизионното производство да бъде удължен с един месец с цел събиране и анализ на всички необходими доказателства. Предлагам срокът за завършване на ревизията да бъде продължен до 28.02.2025 г. “. Издадена е ЗИЗВР на 29.01.2025 г., с която срокът на ревизията е удължен до 28.02.2025 г., т.е. с един месец. Установява се, че общо ревизията е проведена в рамките на четири календарни месеца, при нормативно установена възможност същата да бъде извършена в срок от общо пет календарни месеца.

Твърдението, че „… законът предвижда удължаването в определени хипотези, а не като принцип на работа.“ не кореспондира с приложимата нормативна база. Когато ревизията се удължава по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК законодателят не е предвидил условия за нейното удължаване, а само е посочил, че това се допуска когато срокът по ал. 1 (три месеца) се окаже недостатъчен. Сочените „ определени хипотези“ (особена фактическа сложност на ревизионното производство) се изисква по реда на чл. 114, ал. 3 от ДОПК. Следователно, в условията на оперативна самостоятелност по смисъла на цитираната ал. 2 ръководителят на ревизията установява дали срока на ревизията е недостатъчен. При това, в конкретния случай, исканията за удължаване на срока са надлежно и компетентно мотивирани.

6. Нарушени срокове за издаване на РД – според жалбоподателя „Конкретно ревизионният доклад в настоящата проверка е с дата на издаване 25.02.2025 година, като този срок е включен в ревизионната проверка и следва да бъде използван за събиране и анализиране на факти и обстоятелства от значение за изводите на контролния орган. Преди изтичане на срока за извършване на проверката е издаден ревизионният доклад, което противоречи на закона, а именно: чл. 117, ал 1 ДОПК „Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.". Съдът приема, че допуснатото нарушение е несъществено и не влияе върху изхода на спора. Нормата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК предвижда, че Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Вътрешно противоречива е позицията на Б. – от една страна се протестира, че ревизията е незаконосъобразно проведена, защото превишава нормативно установените срокове за целта. От друга страна се протестира, че ревизията е приключила преди незаконосъобразно определения според него срок и по този начин не са събирани и анализирани факти и обстоятелства от значение за крайния резултат на ревизията. Действително, следва РД да е издаден след крайния срок на ревизията, но ако съответните органи са преценили, че са събрали всички необходими доказателства, то няма пречка това да стане и преди края на ревизията, още повече, че това е преди края на второто удължаване на същата. С Разпореждане № 2351/18.08.2025 г., на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е дал следното указание на жалбоподателя „ 4.1. Не ангажира доказателства, които жалбоподателят би представил във времевия период от датата на издаване на ревизионния доклад 25.02.2025 г. до датата, на която е следвало да приключи ревизията (неправилно посочвана навсякъде в жалбата като проверка) 28.02.2025 г.“ по което той не е взел отношение и не е ангажирал доказателства. Тук е мястото да се посочи, че подобно предварително издаване на РД е допустимо и с оглед принципа на бързина и процесуална икономия, обективиран в чл. 11 от АПК и приложим в ревизионното производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Не се доказа по никакъв начин как с по-ранното издаване на РД се „… препятства правото на защита на ревизираното лице, тъй като то е било още в срок за извършване на действия, от значение за изводите по ревизията.“.

7. „ Направени са валидни и своевременни възражения по ревизионния доклад, но въпреки това проверяващият орган издава - незаконосъобразно и необосновано, ревизионният акт.“. Съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Фактът, че ревизираното лице е направило възражения срещу РД, включително и факта, че тези възражения са представени своевременно, не означава автоматично, че РА няма да бъде издаден. В тези възражения се съдържат почти същите оплаквания, които след това механично са възпроизведени както в жалбата до директора на ДОДОП Варна, така и в жалбата до съда. По своята същност възраженията са бланкетни и не са ангажирани никакви доказателства за да претендира Б., че те са валидни.

8. Формално разглеждане на възраженията на ревизираното лице срещу РД – до този извод в жалбата е достигнато поради факта, че възраженията са подадени на 14.03.2025 г., а РА е съставен на 17.03.2025 г. Според жалбоподателя „ В ревизионният акт само се отричат направените твърдения и възражения на ревизираното лице без да са подкрепени с доказателства и без да са направени последващи проверки у съконтрахентите на ЕТ.“. Не отговаря на действителността посоченото възражение по причина, че всяко оплакване, включено в цитираните възражения е разгледано и за него са изложени мотиви в оспорения РА. Съмнението за формализъм на практика произтича от факта, че самите оплаквания са бланкетни, без конкретика и неподкрепени с противопоставими доказателства. Писмените доказателства за необявени сделки са събрани от доставчиците на едноличния търговец от трети лица по реда на ДОПК.

В хода на ревизията безспорно се доказва, че жалбоподателят е получавал доставки на различни стоки от „Клио комерс ТБ“ ЕООД; „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД; „Табако трейд Русе“ ООД; „Раданс“ ЕООД и „В. ДР“ ЕООД и тези неотчетени доставки се потвърждават от събраните доказателства: всички доставчици са съставили фактури, надлежно осчетоводени при тях и отразени в дневниците за продажбите по ЗДДС като е начислен съответния ДДС и е отчетен приход. Тези доставчици са представили писмени обяснения, , подкрепени с доказателства за извършен транспорт на стоките и за тяхното предаване на жалбоподателя. Представени са данни за материално-техническа, транспортна и кадрова обезпеченост. Следва да се съобрази и факта, че на ревизираното лице Б. е връчено ИПДПОЗЛ № Р-03001824005377-040-003/ 03.02.2025 г. (л. 122 – л. 148), в което са вписани всички фактури от процесните доставчици, за които органите по приходите са констатирали, че не са намерили отражение в счетоводната отчетност на едноличния търговец, в отговор на което В. Б. писмено декларира, че стоките е получил с превоз на доставчика и са свързани с осъществяваната от него търговска дейност (л. 149). Следователно, органите по приходите са направили проверки на съответните контрагенти.

Какво се има предвид под „ последващи проверки “ е неясно – съдът многократно вече посочи, че в представените от жалбоподателя възражения, жалби и други абсолютно произволно се смесват и използват термини като ревизия, проверка, ревизионна проверка, последваща проверка и други, без съобразяване с тяхното действително съдържание и факта дали наистина тези понятия съществуват като такива в приложимата нормативна база.

9. Нарушения при изготвяне и издаване на РА – не е уточнено в какво се изразяват тези нарушения. Съдът посочва, че съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. След като възражението е подадено на 14.03.2025 г. няма пречка дори още същия ден да бъде издаден РА и денят, в който е издаден РА (в смисъл в посочения 14-дневен срок) не определя неговата валидност и законосъобразност.

10. Нарушения относно събирането на всички относими, необходими и допустими законосъобразни писмени доказателства. Не е ясно в какво се изразяват тези нарушения – съдът не установява такива нарушения. Събрани са необходимите доказателства, на база на които ревизиращият орган е достигнал до извод за наличие на задължения за ДДС и лихви в тежест на Б.. Липсват нарушения на правилата на ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА. Спазени са принципите на обективност (чл. 3 от ДОПК) и служебното начало (чл. 5 от ДОПК); ревизиращите органи са действали в рамките на своите правомощия; не се установяват нарушения на процесуалните срокове; не се установяват нарушения на глава осма от ДОПК Доказателства и доказателствени средства. Бланкетното оспорване не може да породи резултат тъй като за съда остава неясно какво точно е имал предвид жалбоподателя.

11. Порочно връчване на документите по ревизията – кои документи се има предвид и в какво се състои порочността на тяхното връчване, не е посочено. Дали това са документи като писмени доказателства или актове, съставяни в хода на ревизията, също остава неизяснено.

12. Порочно връчване на РА – РА е връчен на Б. лично на 20.03.2024 г., за което е налична разписка на л. 52 и възражението е неоснователно.

13. Порочно връчването на решението – вероятно жалбоподателят има предвид решението директора на ДОДОП Варна. Не е ясно в какво се състои порока – решението е връчено по пощата, видно от известие за доставяне ИД PS 9000 945TO8 9 (л. 13) на съпругата на едноличния търговец на 30.06.2025 г. 14. Не са получени валидно книжата по ревизията – неизяснен остава въпросът какво следва да се разбира под използвания израз „ книжа по ревизията “.

15. Процесуалните действия на проверяващите са извършени при противоречие с изискванията на закона – за пореден път следва да се посочи, че е налице абстрактност в оспорващите твърдения – кои процесуални действия, кои проверяващи, кои противоречия и на кой закон/нормативен акт, жалбоподателят не е посочил.

16. „ Изрично е посочено в ревизионният доклад, че не са събрани всички писмени доказателства по проверката, като се сочи, че данните за неотчетените фактури в счетоводството на ревизираното лице са по заявени, но непроверени обстоятелства в счетоводствата на евентуалните съконтрахенти на ЕТ “. Съдът не установи подобно изявление в РД, при това същото да бъде изрично. Вече беше посочено в т. 8 в тази част на съдебното решение как са събирани доказателствата и защо не са извършени проверки в счетоводствата на контрагентите. Липсва изявление в РД, че не са събрани всички писмени доказателства – напротив, второто удължаване на срока на проверката е свързано именно с факта, че се изчаква получаването на доказателства от двама доставчици на ревизираното лице. Подобно изявление е налице само за „Търговска къща“ ЕООД, но ревизиращият орган не е определил задължения на ревизираното лице за този доставчик.

17. „ Към издадения ревизионен акт не е приложен като негова неразделна част ревизионният доклад, както е изричното законодателно изискване, което също представлява съществено нарушение при издаването и връчването на ревизионния акт.“. Съдът счита, че след като РД е връчен на ревизираното лице и след това е връчен и РА, именно това е имал предвид законодателят като е използвал глагола „ се прилага “. Не е необходимо повторно връчване на РД.

18. „ Оспорваме, че всички заповеди, искания за представяне на документи, ревизионният доклад и ревизионният акт са получени валидно от ревизираното лице.“. Така въведеното възражение не кореспондира с нито едно доказателство по делото. Всички заповеди, ИПДПОЗЛ, РД и РА са получени напълно валидно от В. Б. в качеството му на ревизирано лице, същите са му връчени лично срещу подпис, за което са представени надлежни доказателства.

19. „ Дадени са писмени обяснения, които не са изобщо не са отразени в констативната част на ревизионния доклад и изводите в същия не кореспондират на признатите и оспорените от ревизираното лице факти и обстоятелства.“. Поредното твърдение в жалбата, което не е свързано с действителното съдържание на РД, тъй като в констативната част на последния са подробно разгледани всички писмени обяснения на Б.. 20. „ В. Г. не е предоставял електронен адрес за кореспонденция по повод извършване на ревизии и проверки, не е заявявал посочената електронна поща val.vaskov(a)abv.bg за получаване на документи. Приложенията към ревизионния доклад не са предоставени лично на ревизираното лице.“. Тези съображения са в противоречие с представените доказателства по делото. На 06.11.2024 г. (л. 26) Б. е декларирал именно посочения електронен адрес [електронна поща].

По делото са представени следните Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес и съответните Заявление за подаване на документи по електронен път и използване на електронните административни услуги, предоставени от НАП с КЕП на упълномощено лице, с които Б. е упълномощил, както следва:

20.1. На 23.04.2019 г. Уведомление вх. № 1800И0142393 и Заявление вх. № 1800И0142393 в полза на „Елида финанс“ ЕООД, ЕИК 200936975, представлявано от В. В. Д. с електронен адрес [електронна поща].

20.2. На 13.03.2020 г. Уведомление вх. № 1800И0152515 и Заявление вх. № 1800И0152515 в полза на „Елида финанс“ ЕООД, ЕИК 200936975, представлявано от В. В. Д. с електронен адрес [електронна поща]. Подписът на Б. върху уведомлението е заверен нотариално от кмета на О. С. поле на 24.04.2020 г. 20.3. На 26.06.2021 г. Уведомление вх. № 1800И0170329 и Заявление вх. № 1800И0170329 в полза на „Виид консулт“ ЕООД, ЕИК 117624628, представлявано от Д. И. С. с електронен адрес [електронна поща].

20. 4. На 27.01.2025 г. Уведомление вх. № 30E001835788 и Заявление вх. № 30E001835788 в полза на „Галина М. Гатева - 2015“ ЕООД, ЕИК 203489114, представлявано от Г. М. Г., която е упълномощена да ползва от името на жалбоподателя електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или да подава по електронен път и да подписва с КЕП документи във връзка с изпълнението на законови задължения или реализирани на законови интереси в производствата, развивани пред органи на НАП.

20.5. На 27.01.2025 г. Уведомление вх. № 30E001835843 и Заявление вх. № 30E001835843 в полза на „Галина М. Гатева - 2015“ ЕООД, ЕИК 203489114, представлявано от Г. М. Г. – аналогично на пълномощното по т. 20.4.

Представено е Разрешение № 184562003130041/16.10.2020 г. за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код на Б. във връзка със Заявление вх. № 29997/16.10.2020 г., подадено от Б.. Видно от Протокол № 185652404696610/06.11.2024 г. в Регистъра на НАП е извършено служебно вписване – регистриране на електронен адрес [електронна поща] във връзка с подадено от Б. искане за целта на 06.11.2024 г. Приложенията към РД са изпратени на електронна поща на Г. Г., която видно от т. 20.4. и т. 20.5. е надлежно упълномощена от жалбоподателя и е удостоверила получаването на същите по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК (л. 61 – л. 62).

21. „ Не е налице лично деклариране на получаване на документите по ревизията на електронен адрес, нито е деклариран посоченият по - горе електронен адрес, нито друг електронен адрес.“ В случая се има предвид електронен адрес [електронна поща]. Посочените от съда доказателства в т. 20 напълно опровергават това твърдение. С вече цитираното Разпореждане № 2351/18.08.2025 г. съдът на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК е дал следното указание на жалбоподателя: „ 4.9. Не посочва дали оспорва подписите на Б., положени върху различни документи, получени от него в хода на ревизионното производство.“ 22. В представените от адв. М. писмени бележки се сочи, че „ субектът “ (вероятно се има предвид ревизираното лице) е подал нарочна декларация, в която посочва конкретен електронен адрес за кореспонденция с НАП и този адрес е приет официално в регистрите на НАП с протокол, следва администрацията да се съобрази с него (л. 1651 – л. 1652). Има се предвид връчването на приложенията към РД (обозначени с термина ревизионна преписка в писмените бележки) и електронния адрес [електронна поща]. Това възражение категорично противоречи на заеманата от жалбоподателя позиция в сезиращата съда жалба. Съдът е изложил мотиви в тази връзка в т. 20 и т. 21. Допълнително следва да се отбележи, че Б. не е оттеглил официално нито едно упълномощаване и подаването на нова декларация не означава автоматично заличаване на предходно упълномощаване.

Съдът посочва, че на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК е дал указания на жалбоподателя, че за някои обстоятелства от значение за изхода на делото не сочи доказателства както с Разпореждане № 2351/18.08.2025 г, така и в проведеното на 01.09.2025 г. съдебно заседание, което е отразено в съставения протокол.

При така разгледаните несъгласия на жалбоподателя и въведени твърдения за нарушаване на правилата на ревизионното производство съдът достига до извод, че същите са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният РА е издаден при правилно приложение на материалния закон по следните причини:

В жалбата се оспорва материалната законосъобразност на процесния РА на две различни основания – прилагането на правилата за ревизия при особени случаи и регистрацията на едноличния търговец по ЗДДС, за които съдът ще изложи мотиви поотделно, както следва:

Относно прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК:

Възраженията на жалбоподателя относно прилагането на този ред се съдържат в жалбата му до съда; направени са и от процесуалния му представител в съдебно заседание на 01.09.2025 г. и в представените писмени бележки. Твърди се, че незаконосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като предпоставките за това не са доказани; оспорват се възприетите факти и обстоятелства; възразява се срещу начина, по който са определени основите за облагане; претендира се наличие на процесуални нарушения; въвеждат се доводи, че не са събрани доказателства по надлежния процесуален ред в този връзка.

Съдът намира въведените оплаквания за неоснователни.

Ревизията е извършена при условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване заявените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в РА. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В настоящия случай, за да обосноват основанията по посочената разпоредба и наличието на укрити приходи на търговеца, респективно и основанията за определяне на допълнителни данъчни задължения, в тежест на органите по приходите е да установят два факта: първо, че ревизираното лице в действителност се е разпоредило с процесните стоките в хипотезата на системна дейност с цел печалба; второ, че това лице действително е реализирало доходи и приходи от продажбата на тези стоки, които не е отчело.

Несъстоятелно е твърдението, че Б. не е уведомен за провеждането на ревизията по този ред. По делото са представени Уведомление (л. 154) № Р-03001824005377-139-001/06.12.2024 г. на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и Уведомление (л. 159) № Р-03001824005377-113-001/06.12.2024 г. на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, връчени лично на жалбоподателя на 18.12.2024 г. Действително, в уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК като обстоятелство, налагащо извършването на ревизията по особен ред, е посочено само това по т. 2 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Впоследствие, в хода на ревизията са установени неосчетоводени фактури, издадени от доставчици на едноличния търговец, поради което като обстоятелство в РА е посочено и това по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. В съдебно заседание и в представените писмени бележки процесуалния представител на жалбоподателя протестира, че не ясно коя точно хипотеза по т. 4 се има предвид. Изразените несъгласия са неоснователни. Достатъчно е наличието само на едно от обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК за да е допустимо провеждането на ревизията по този специален ред. В РА ясно е посочено коя от възможните хипотези на т. 4 се има предвид – липсва счетоводна отчетност защото множество фактури, издадени от доставчици на жалбоподателя въобще не са отразени в неговото счетоводство. Не са налице нарушения на административните правила в хода на административното производство.

За да се достигне до извод за необходимост от прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК в ревизията на жалбоподателя, всички факти, обстоятелства и процесуални действия на органите по приходите са конкретно описани както в РД, така и в решението на директора на ДОДОП Варна, поради което съдът не намира за необходимо да излага същите отново. Подробно описание на процесуалните действия се съдържа в т.ІІ.4 от РД. В т. ІІ.15. от РД са описани действията на ревизиращия орган във връзка с представената информация от трети лица – контрагенти на едноличния търговец и значението им за изхода на ревизията. До ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ № Р-03001824005377-040-003/03.02.2025 г., което е представило в отговор писмени обяснения с вх. № 54-19-25/06.02.2025 г. В тези писмени обяснения Б. потвърждава получаването на стоки по посочени фактури с издател негови доставчици „Клио комерс ТБ“ ЕООД; „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД; „Табако трейд Русе“ ЕООД; „Раданс“ ЕООД и „В. ДР“ ЕООД. Относно закупени стоки от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД жалбоподателят е декларирал пред ревизиращия орган, че същите са за лична употреба като не са установени доказателства, че същите се ползват за неговата стопанска дейност като едноличен търговец, поради което не са взети предвид при определяне на дължимите публични задължения. Аналогично, не са съобразени и доставките от „Търговска къща Русе“ ЕООД поради непредставяне на исканите доказателства от посоченото дружество до момента на изготвяне на РД.

В хода на ревизионното производство е установено, че счетоводството на търговеца е водено в нарушение на нормите на Закона за счетоводството по причина, че не осигурява хронологично и систематично счетоводно отчитане – така множество издадени фактури на ЕТ „В.Надежда-3-В. Б.“ за закупени стоки не са намерили счетоводно отразяване. Този извод напълно се подкрепя от представените от посочените доставчици доказателства и данни.

Именно по така изложените причини органите по приходите са приели, че са налице основания за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1 ДОПК – безспорно съществуват обстоятелствата по вече цитираните т. 2 и т. 4.

Независимо от факта, че на жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок за ангажиране на доказателства и за вземане на становище, на практика той е останал пасивен и не е предприел действия в това отношение. Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест не са предявени доказателствени искания свързани с установените неотчетени продажби, независимо от факта, че съдът двукратно е дал указания на търговеца по реда на чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

От ревизираното лице с връченото му на 19.12.2024 г. ИПДПОЗЛ № Р-03001824005377-040-002/06.12.2024 г. е поискано да представи и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Както се сочи от процесуалния представител на жалбоподателя, Б. не е представил исканата информация във връзка с тази декларация. Установява се, че е представил друга информация, но не е взел отношение във връзка с връчените му уведомления. Видно от Протокол за предаване на документи на орган по приходите вх. № 499/16.01.2025 г. (л. 1527) Б. е представил Опис на документи вх. № 14009/19.12.2024 г. (касова книга за 2022 г.; и фактури за покупки за 2018 г., за 2019 г., за 2021 г. и за 2022 г.). В протокола е отбелязано приемането на две декларации, подадени от Б. с дата 16.01.2025 г. – относно фактурите, издадени от „Метро кеш енд кери“ ЕООД и относно средната търговска надценка на продаваните от него стоки и неговите доставчици.

Обобщено, може да се направи извод, че правилно ревизиращият орган е достигнал до извода, че ревизията на ЕТ „В.Надежда-3-В. Б.“ следва да се реализира по реда, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК като са спазени процесуалните правила за целта.

Относно регистрацията на едноличния търговец по ЗДДС:

Жалбоподателят протестира, че незаконосъобразно служебно е регистриран по ЗДДС защото приема, че не са налице условията за това. В жалбата се въведени различни отрицания на факти и обстоятелства, без да са придружени от каквито и да било доказателства, както следва:

1. „ Неправилни и необосновани са аргументите в ревизионния акт, с които административният орган прави извод за дължимост на посочените в него суми.“ – не е посочено кои именно аргументи се има предвид, че са неправилни и необосновани. Съдът не установи такива.

2. „ Недоказано остава, освен извършването на нарушенията, описани в РА, но и датата, на която се сочи настъпването на основание за регистриране по ДДС.“ Съдът не е съгласен с подобно твърдение по причина, че безспорно е доказано, че воденото от едноличния търговец счетоводство не отразява всички извършени сделки, а в РД и в РА мотивирано е посочено коя е датата, установена от ревизиращите органи, на която търговеца е достигнал прага, след който е следвало да се регистрира по ЗДДС, а той не е сторил това.

3. „ Не са направени верни изчисления, както и верни правни и фактически изводи, по отношение на реално извършените доставки, както и дължимите суми за ДДС. Като провопроизводящ факт, неправилен е фактическият извод, че изобщо е достигнат прага за регистрация по ДДС, както и датата е определена неправилно и е недоказана.“ Възражението е недоказано. Независимо от разпределената доказателствена тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят установените с РА задължения както по основание, така и по размер. Неясно е какво се има предвид пред верни/неверни изчисления – дали основанието или размера, или и двата фактора.

4. „ Погрешни са изводите, че посочените приходи са действително реализирани, за да бъде изчислена и посочена данъчна основа за начисляване на ДДС.“ Не са ангажирани доказателства във връзка с това оплакване и не е ясно на какво се основава твърдението, че тези приходи не са реализирани, след като жалбоподателят собственоръчно е потвърдил получените доставки.

5. „ Според констатациите в ревизионният акт разходите са документално обосновани и са приети за реално извършени, което е погрешно.“ – не е посочена на причината поради която жалбоподателят счита, че след като сам е потвърдил писмено получаването на спорните доставки, същите не са документално обосновани и не са реално извършени.

6. „ Част от посочените доставки не са осъществени и цитирани фактури не са част от счетоводството на ревизираното лице, не се предоставяни на ревизиращия орган и не са признавани като реално извършени такива. На ревизираното лице не са представяни за потвърждение конкретните цитирани в доклада фактури с посочване на конкретните доставки. Има посочени доставки, фактури и суми, които не са реализирани и не са част от оборота на ревизираното лице. В този смисъл неверни са изводите на ревизиращият орган, че ревизираното лице е достигнало прага за регистрация по ДДС. Отричаме възникването на горепосоченото обстоятелство въобще, както и отричаме това обстоятелство към посочената в ревизионния доклад дата.“ Съдът вече посочи многократно, че Б. сам е потвърдил спорните доставки, при това потвърждението е в писмена форма. Няма спор между страните, че цитираните фактури не са част от счетоводството на ревизираното лице, защото ако бяха такава част, всъщност ревизиращият орган може би щеше да обоснове извод, че счетоводството на едноличния търговец е водено редовно и в съответствие с приложимата нормативна база. Обратно на соченото, на ревизираното лице е представена информация за фактурите с ИПДПОЗЛ № Р-03001824005377-040-003/03.02.2025 г., които не са осчетоводени при него – в табличен вид са посочени доставчиците, номер и дата на издаване на фактурата, данъчна основа и размер на ДДС. Б. е представил писмени обяснения с вх. № 54-19-25/06.02.2025 г., в които изрично е посочил „ във връзка с дейността на дружеството съм получавал стоките по описаните фактури “. Независимо, че съдът е дал на два пъти указания на жалбоподателя, нито в жалбата, нито впоследствие не е посочено от него кои „ доставки, фактури и суми, които не са реализирани и не са част от оборота на ревизираното лице“.

7. „ Неправилно е определено задължение за внасяне на ДДС изобщо, както и периода за който се дължи и лихвите за забава на плащане на това задължение“ – необосновани твърдения нито с посочване на приложимо законодателство, нито с ангажиране на доказателства.

8. „ Конкретни доставки не са извършени и поради това, че фактурите с тези съконтрахенти се издават при доставката в магазина, а по данните, които са подадени е видно, че някои от фактурите са издадени в съботен или неделен ден или официален празник, което е невъзможно и се отрича от ревизираното лице.“ – абстрактно твърдение, което не може да бъде проверено и поради неопределеността си не подлежи на коментар.

9. „ В село Кошарна има още един магазин, който се намира по адрес на същата улица и който ползва същите доставчици, което предопределя грешките при използване на данни от навигация на доставящия бус“ – не е конкретизирано кой магазин, на какъв адрес, кои доставчици, в какво се изразяват твърдяните навигационни грешки, за кой период този магазин е съществувал предвид времевия обхват на ревизията.

10. „ За доставки в другия магазин, бусовете с продукти минават през адреса на магазина на ревизираното лице, което води до грешки във фактическия извод на ревизиращият орган за действително осъществени доставки.“ При отказ от ангажиране на доказателства за съществуването на подобен магазин всички оплаквания на жалбоподателя в тази връзка следва да бъдат оставени без разглеждане от съда.

11. „ Оспорваме всички фактури на ниска стойност - например 3, 5, 8, 10, 15 лева. Магазинът на ревизираното лице се снабдява с продукти и стоки с цел продажба и изобщо не са никога закупувани по 1 -2 пакета цигари, 1-2 сладоледа, 1- 2 бири - каквито представляват представените от съконтрахентите ни фактури.“. Съдът е указал на жалбоподателя изрично да посочи кои точно фактури оспорва, но действия и доказателства в тази връзка не са предприети. Не е предявено искане за оспорване на каквито и да са доказателства, събрани от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство.

12. „ Магазинът зарежда стекове с цигари, стекове с бира, дузини с тарелки сладки - тоест се пазарува на едро.“ 13. „ Представените фактури отразяват закупуване на конкретни стоки на дребно, което разбира се е възможно, директно от спрелия бус пред магазина или по протежение на главната улица в селото, от където буса преминава, като считаме, че единствено с цел отчетност и фактуриране са използвани данните на фирмата на ревизираният търговец, като тези единични доставки не са извършени на него.“ – за пореден път не е посочено в жалбата, нито изяснено впоследствие кои стоки се имат предвид; кой бус (в смисъл на кой доставчик); отчетност на кого; налице е безспорно лично потвърждаване от Б. на доставките на всички стоки, получени на място по спорните фактури 14. „ Отричаме доставки през 1-2-3 дни на големи обеми /и за големи фактурирани суми/ на посочените стоки - например има месеци с доставки на цигари през два дни, за суми по няколко стотин лева /например за месец декември 2- 19 година те са на обща стойност над 1250 лева/, което е невярно и нереалистично предвид търсенето, покупателните възможности на клиентите и традиционния оборот на магазина през последните години.“ Безспорно се установява противоречие с твърденията по т. 11 и по т. 12. За да се направи подобен категоричен извод, би следвало жалбоподателят да ангажира доказателства за посочените от него фактори – търсене и покупателни възможности. Относно „ традиционния оборот на магазина през последните години“ при съобразяване на същия следва да се отчете и факта, че едноличния търговец не е водил редовно счетоводство.

15. „ Конкретно за всички неосчетоводени продажби от посочените доставчици, които не са отчетени в счетоводството на ревизираното лице, твърдя че не са извършени и доставките не са осъществени в магазина.“ Подобно обобщено възражение, предвид представените писмени обяснения от Б., показва единствено и само непознаване на административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорен нито подписа на Б. под представените от него протокол, писмени обяснения и писмени декларации, нито е направен по някакъв начин отказ от тези документи, представени от Б. в хода на ревизията.

Съдът намира всички изложени дотук съображения на жалбоподателя относно материалната незаконосъобразност на процесния РА за неоснователни освен по вече изложените причини и по следните мотиви:

Предвид установените неосчетоводени сделки и респективно реализираните приходи от продажби, за които не е начислен ДДС по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, ревизиращите органи са определили данъчната основа, подлежаща на облагане с ДДС и размерът на дължимия ДДС по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 96, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Спазени са приложимите правила на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС. Установените задължения са представени в РА като таблица, в която са посочени данъчния период, декларирани продажби от задълженото лице (лева), недекларирани продажби (лева); продажби общо (лева), данъчна основа (лева) и дължим ДДС (лева). Установява се, че на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за периода от 21.10.2019 г. до 31.12.2022 г. включително, ЕТ „В.Надежда-3-В. Б.“ дължи общо ДДС в размер на 40 776, 65 лева. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ лихва в размер на 17 667, 82 лева.

Съдът е съгласен с установените данни в хода на ревизията относно датата, от която за едноличния търговец възниква задължение за регистрация по ЗДДС. Информацията е подробно представена в РД (ч. ІV; л. 98 – л. 100), като в табличен вид са проследени данъчния период; декларирани, недекларирани и общо продажби (в лева); оборот за регистрация по ЗДДС и оборот с натрупване за период, не по-дълъг от 12 месеца (също в лева). При проследяване на оборота с натрупване е видно, че през септември 2019 г. жалбоподателят е достигнал оборот от дейността си над 50 000 лева (50 447, 76 лева) като не е изпълнил задължението си по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, т.е. до 07.10.2019 г. Търговецът не е подал заявление и до приключване на ревизионното производство. Видно е също така, че през целия ревизионен период, включително и към последния – декември 2022 г., ревизираното лице е превишавало предвидения праг от 50 000 лева за регистрация, поради което основанията за регистрация са били налични.

Съдът установява, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест по причина, че при условията на пълно главно насрещно доказване не е оборил констатациите, отразени в процесния РА и не е ангажирал абсолютно никакви доказателства в тази връзка.

Процесния РА следва да бъде потвърден в неговата цялост.

Както в жалбата, така и в представените писмени бележки се въвежда твърдение, че оспорения РА е нецелесъобразен. Ноторен факт е, че съдът проверява само законосъобразността на административния акт на основанията, предвидени в чл. 146 от АПК. По причина, че РА е индивидуален административен акт, основанията за неговата законосъобразност са изрично уредени в чл. 160, ал. 2 от ДОПК Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За разлика от общите основания за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, при ревизионните актове законодателят изрично е изключил проверката за съответствие с целта на закона и не е предвидил проверка за тяхната целесъобразност (понятие, различно от цел на закона).

Жалбоподателят претендира присъждане на разноски по представен списък. Процесуалният представител на ответника своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски, като в представената молба-становище с вх. № 3872/28.08.2025 г. е посочил, че претендира за целта юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 325, 56 лева.

Съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Предвид изхода на делото и нормата на чл. 161, ал. 1, изречение трето в полза на ответника следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 325, 56 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на възнаграждения за адвокатска работа. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал 1 от ДОПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,