Решение № 280 от 6.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1294/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът „Юнионтрейд С. п. А.“ е италианско дружество за внос и износ, фокусирано върху съхранението, обработката и транспортирането на храни в международен план. Твърди, че дружеството не извършва дейност в България и няма постоянно присъствие в България. Посочва, че всички плащания от името и за сметка на ищеца се извършват след предварително одобрение от директорите на дружеството, които към момента на предявяване на иска са г-н Т.Ф. и г-н Т.С.. Твърди, че ответното дружество „Нова Фаб“ ЕООД е българско еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено през м. март 2025 г., с предмет на дейност: „търговия на едро и дребно с индустриално оборудване, внос и изнод, както и всички други дейности, незабранени от закона“. Посочва, че няма никакви данни дружеството да е извършвало реална дейност, нито да има служители или какъвто и да е оборот в България и/или чужбина. Поддържа, че ищецът не е имал никога каквито и да е търговски или други взаимоотношения с отвентика, нито е получавал стоки, услуги или други парични средства от ответника. Посочва, че на 24.04.2025 г. управляващият директор на ищцовото дружество г-н С.Д.Д. е получил съобщение по приложението „WhatsApp” на мобилния телефон, посочен в исковата молба, от неизвестно лице, което се представя за г-н Й.С., директор на Н. Ко. Лтд., използвайки личния му номер. Лицето, което се е представило за г-н Й.С., информира г-н С.Д.Д., че е в ход строго поверителна сделка за придобиване, която изисква плащания чрез италианското дъщерно дружество – „Юнионтрейд“, и го инструктира да се свърже с друго лице, за което се твърди, че е г-н П.С., адвокат по сливания и придобивания от офиса на американската адвокатска кантора White & Case в гр. Лондон, за когото се твърди, че е работил по сделката. Посочени били телефонен номер и имейл адрес на г-н П.С., като по-късно било установено, че имейл адресът не съответства на официалните имейл адреси, използвани от White & Case. По – късно на същия ден – 24.04.2025 г. г-н С.Д.Д. получил изрични инструкции от лицето, което се е представило за г-н Й.С., да извърши плащане на сумата от 553 090 евро, представляваща първата вноска от покупната цена по предполагаемата сделка – придобиване. Необходимата за извършването на плащането информация, а именно: IBAN на получателя и фактура били предоставени директно от г-н П.С. по имейл. Посоченият IBAN oтговарял на сметка, открита в Кралство Испания. След получаване на информацията, г-н С.Д.Д. пристъпил към плащането и трансферът бил извършен успешно. Няколко дни по – късно, на 28.04.2025 г. г-н С.Д.Д. получил допълнителни инструкции от лицето, представящо се за г-н Й.С., да извърши второ плащане по сделката – за сумата от 498 780 евро. Посоченият IBAN oтговарял на сметка, открита в Република Румъния. След получаване на информацията, г-н С.Д.Д. пристъпил към плащането и трансферът бил извършен успешно. На 29.04.2025 г. г-н С.Д.Д. получил допълнителни инструкции за плащане на трета вноска по сделката в размер на 497 630 евро по IBAN към сметка, открита на името на ответника в „Банка ДСК“ АД. Г-н С.Д.Д. пристъпил към плащането и трансферът бил извършен успешно. На 09.05.2025 г. и 13.05.2025 г. били извършени още два трансфера по сделката в размер на 488 756,67 евро и 489 988 евро към сметка, непозната до момента, и открита в гр. Хонг Конг, Китай. На 14.05.2025 г. подставените лица настояват г-н С.Д.Д. да извърши последно плащане в размер на 987 896,97 евро, като сумата се оказва несъразмерна с предполагаемата обща стойност на придобиването в размер на 180 млн. Евро, поради което същият съобщава за подозренията си на друг директор на ищцовото дружество, както и на висшето ръководство на дружеството – майка Н. Ко. Лтд., и предприема мерки за разследване на измамата. След извършени вътрешни проверки дружеството установява, че въобще не са съществували нито твърдяната сделка, за която са направени преводите, нито каквито и да е сделки със съответните юридически лица, нито третите лица, които се намесват, за да създадат измамната история на транзакцията. Освен това дружеството изрично заявява, че няма и не имало каквито и да било отношения, или правни очаквания за наредения превод от него към ответника. Твърди, че сумите, преведени в България на ответното дружество, все още са налични по сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД, и че върху тях е наложена обезпечителна мярка „запор“ въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч. гр. д. № 6311/25 г. по описа на СГС. Посочва, че към датата на завеждане на исковата молба ищецът не е получил обратно неоснователно преведените суми, в т. ч. и процесната сума от 497 630 евро. Поддържа, че съгласно нормите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 за приложимото право към извъндоговорните задължения (чл. 10) и чл. 111, ал. 1 КМЧП при липса на договор между страните, с който да е свързано неоснователното обогатяване, както е в случая, следва да се прилага правото на държавата, в която е настъпило неоснователното обогатяване. Посочва, че в случая неоснователното обогатяване е настъпило в Република България – парите са били преведени по сметка на българско дружество, отворена в българска банка, и то се е обогатило в момента, в който сумата е била заверена по сметката му в „Банка ДСК“ АД, което се е случило на територията на Република България. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да плати на ищцовото дружество сумата от 497 630 евро, платена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.07.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Ответникът „Нова Фаб“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: В откритото съдебно заседание, проведено на 04.03.2026 г., пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице. В срока за отговор на исковата молба ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, в което е даден ход на делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие /чл. 238, ал. 1 ГПК/, като на ответника са указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 497 630 евро, платена без основание на 30.04.2025 г. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.07.2025 г. до окончателното плащане. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 48 572,47 евро, представляваща разноски по делото /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, съдът