Решение № 1107 от 5.9.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2433/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №265094/05.07.2021 г., подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител гл. инспектор В. П., срещу Решение №260216/21.06.2021 г. по гр.д.№513/2018 г. на СОС, с което е отхвърлен изцяло предявеният от КПКОНПИ, ТД – София, против П. А. И., иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. §5, ал.1 от ПЗР ЗПКОНПИ, с цена 552 291, 50 лв., като е осъден ищецът да заплати разноски по делото в размер на 22 091, 60 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът неправилно е определил приложимия закон, като е приел, че приложимият размер на „значителното несъответствие“ е 150 000 лв., съобразно редакцията на ЗОПДНПИ /отм./, обн. ДВ бр.22/2015 г., в сила от 24.03.2015 г. Налице са предвидените в закона предпоставки за отнемане на посоченото имущество на ответника, като незаконно придобито. Съдът необосновано е приел въз основа на удостоверения от МФ, Агенция „Митници“, че декларираните преди проверявания период от ответника парични средства, са били налични в началото на проверявания период, към 29.03.2006 г. – органите на КПКОНПИ не могат да изискват информация и сведения относно имуществото на проверяваното лице за период извън десетгодишния период на проверката по чл.27 от ЗОПДНПИ /отм./ - за начално салдо следва да се вземат предвид само наличните средства по банковите сметки, като органите на Комисията нямат необходимия законов инструментариум за установяването на налични пари в брой. Неправилно съдът е приел, че следва да бъдат взети предвид не пазарните оценки на придобитите недвижими имоти и МПС, а тези, посочени в договорите за придобиването и отчуждаването на имуществото, и че не подлежат на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./. Необосновано съдът не е взел предвид приетата по делото СИЕ в частта, в която е установено несъответствие между нетните доходи на ответника и придобитото от същия имущество в размер на 307 127, 41 лева, а съдът в мотивите си сам е извършил хаотични изчисления, като не става ясно на каква база са извършени те, и какви са съображенията на съда да не кредитира СИЕ. От събраните доказателства се установява, че ответникът не е имал законен доход за закупуването на МПС, спрямо които е предявена претенцията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата, поради което претенцията следва да бъде уважена за отнемане на наличните МПС, или равностойността на отчуждените преди края на проверявания период. Не са налице средства от законни източници и за закупуването на недвижимите имоти, спрямо които е предявена претенцията на КПКОНПИ, като за стойността на придобиването и отчуждаването им следва да се вземат предвид съответните пазарни оценки от приетите по делото СИЕ и САТЕ. Неоснователно КПКОНПИ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 22 091, 66 лв. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, както и на основание чл.84, т.1 от ГПК, поради което неправомерно ищецът е осъден да заплати държавна такса. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ против П. А. И.. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Жалбоподателят не дължи внасяне на държавна такса, на осн. чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ, като на осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ същата следва да бъде присъдена с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх. №265472/30.07.2021 г., подаден от П. А. И., чрез особен представител адв. А. Х., назначена с Определение от 27.11.2019 г. на л.633, т.3 от гр.д.№513/2018 г. на СГС. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно е определил приложимия закон, и приложимата дефиниция за „значително несъответствие“. В съответствие със закона е приетото от съда, че въпросът дали даден доход е придобит от законен източник следва да бъде поставен едва след като бъде установено превишение на имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период в сравнение с имуществото в началото на проверявания период. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, и да се ограничи незаконното му обогатяване, каквото е налице само в случаите, когато е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания период, при това с повече от 150 000 лв. над нетния доход на проверяваното лице, а съгласно приложимата редакция – над 250 000 лв. Оспорват се съжденията на въззивника за доказаност на незаконен характер на придобитото от ответника имущество. Правилно съдът е включил в началното салдо на имуществото на ответника декларираните от него суми по декларации за парични средства при влизане в страната №№5405/369/28.04.2005 г., 5405/425/17.05.2005 г., 5405/548/26.06.2005 г., 5106/366/16.02.2006 г. От непредставянето на декларация от проверявания в началото на проверката не може да обоснове изводи във вреда на проверяваното лице, като е допустимо да се представят доказателства за началното салдо на имуществото му и във фазата на съдебното производство. Част от притежаваните активи на ответника в началото на проверявания период не са били подложени на оценка, а именно – апартамент в гр. •••, на ул.“•••“ №•••, както и гаражи на същия адрес, с които би следвало да бъде увеличено наличното в началния момент имущество. От приетата СТОЕ в с.з. на 10.09.2020 г. се установява, че е налице погасителна давност по смисъла на чл.73 от ЗОПДНПИ /отм./ за редица обекти от претенцията на ищеца с дата 04.09.2008 г. Тази погасителна давност избирателно се прилага и от самия ищец за някои от обектите, като би следвало тя да се приложи за всички обекти, придобити преди датата 04.09.2008 г. Въпреки погасяването по давност на претенцията на ответника към тези обекти, те следва да бъдат включени в наличното имущество на ответника към началната дата на проверката. На това основание следва да се отхвърлят претенциите спрямо имоти или тяхната парична равностойност за: ПИ в с. Подгумер, вилна зона „Хумни дол“, апартамент и паркомясто в гр. Варна, местност „Фатрико дере“ /Студен дол/, както и за претендираната парична равностойност на автомобили, придобити преди датата 04.09.2008 г. – „Мерцедес SL 500“ с рег.№ •••, л.а. „Мерцедес ML 270“ с рег.№•••, л.а. „Пежо 306“ с рег.№ •••, л.а. „Мерцедес 560 СЕК“ с рег.№•••, като за л.а. „Мерцедес 560 СЕК“ с рег.№••• и мотоциклет „Кавазаки ZZR600“ следва да се има предвид установеното от експертизата, приета в с.з. на 18.03.2021 г., че същите са унищожени, а пазарната им стойност е като материал за скрап. От изложеното се установява, че една част от претенциите на ищеца са погасени по давност, но е и доказано, че ответникът е разполагал в началото на проверявания период със законни средства за придобиването на описаната собственост. Преди изменението на ЗОПДНПИ /отм./ с ДВ бр.103 от 2016 г. чл.69, ал.2 предвижда имуществото да се оценява към момента на придобиването или отчуждаването му, ако посочената в документа цена не е действително уговорена, или в документа за собственост липсва цена. Въпреки че посочената редакция е приложима към момента на започване на проверката 29.03.2016 г., не е приложена разпоредбата на §15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, а директно е приложена по-неблагоприятната за проверяваното лице последваща редакция. В съответствие с Решение №13/13.10.2012 г. по к.д.№6/2012 г. на КС на РБ, Решение №129/08.06.2015 г. по гр.д.№5562/2013 г. на ВКС – 4 г.о. и Решение №97/18.05.2018 г. по гр.д.№3224/2017 г. на ВКС – 4 г.о., съдът е приел, че преминалите през банковите сметки суми не могат да бъдат предмет на отнемане, ако не са налични в края на проверявания период. От приетата СИЕ се установява, че в края на проверявания период имуществото на ищеца е на стойност 33 336 лв., и е налице намаление на имуществото му спрямо началото на периода на проверката, като в единия вариант нетните доходи превишават придобитото имущество с 19 620, 71 лв., а във втория вариант – с 65 931, 58 лв. Третият вариант на заключението е изготвен съобразно заданието на ищеца, в което ищецът прилага различни от законовите критерии за определяне както на нетния доход, така и на разходите, в които не са включени заемите, кредитите, лихвите по влогове, пазарната продажна цена на отчуждените имоти и МПС, в резултат от което произлиза и несъответствието със сумата -307172, 41 лв., като вещото лице подчертава, че по този начин е нарушен баланса, като съобразно поставената от ищеца задача, кредитите на ответника са включени само в графата разходи, но не са отчетени като приходи. Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност и в частта на присъдената в тежест на ищеца държавна такса. Макар действително да е налице техническа грешка в изписването на част от цифровите изрази на текстовете на ЗПКОНПИ, смисълът на вложените в решението мотиви е ясен и съобразен с относимите законови разпоредби. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение в неговата цялост.

В производството е приета за съвместно разглеждане по реда на чл.248, ал.3 от ГПК и Частна въззивна жалба вх.№261078/13.04.2022 г., подадена от КПКОНПИ, чрез процесуален представител гл. инспектор в ТД София на КПКОНПИ - В. П., надлежно упълномощена с приложено пълномощно, срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 от ГПК Определение №260039/28.03.2022 г. по гр.д.№513/2018 г. на СОС, III с-в, с което е отхвърлено искането на КПКОНПИ за изменение на Решение №260216/21.06.2021г., постановено по същото дело, в частта му, с която е осъден ищеца КПКОНПИ да заплати в полза на СОС държавна такса в размер на 22 091, 60 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че на основание чл.154, а.3 от ЗПКОНПИ ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, а на осн. чл.84, ал.1 от ГПК не дължи такава, тъй като в производството ЗПКОНПИ участва като процесуален субституент на Държавата.Настоява се за отмяна на обжалваното определение, като неправилно.

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, по аргумент от чл.154, ал.3 от ГПК, частният жалбоподател не дължи авансово внасяне на държавна такса за производството. Производството по тази частна жалба е присъединено за съвместно разглеждане в настоящото производство, след като с Определение №267/1.07.2022 г. по ч.гр.д.№2382/2022 г. на ВКС – 4-то гр.отд. е обезсилен първоначално постановения по частната жалба въззивен акт – Определение №1380/26.05.2022 г. по ч.гр.д.№1408/2022 г. на САС – ТК – 7 състав, и делото е върнато за САС за разглеждане на частната жалба след произнасяне по въззивната жалба на КПКОНПИ. Частната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна и контролиращата страна, и в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на частната въззивна жалба вх. №261371/12.05.2022 г., подаден от адв. А. Х., в качеството на назначен процесуален представител на ответника П. А. И., в който се взема становище за неоснователност на частната жалба. От тълкуването на нормите на чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ се налага изводът, че с решението си съдът присъжда държавната такса и разноски по делото в зависимост от изхода на делото. В този смисъл е постоянната съдебна практика, а КПКОНПИ не попада в обхвата на изключенията по чл.84 от ГПК. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК контролиращата страна не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно.

По допустимостта на производството:

Обжалваното решение е постановено в производство по допустим иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ във вр. §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ /в редакцията на разпоредбата към датата на предявяване на иска/, предявен въз основа на валидно Решение №708/05.09.2018 г. /на л.37 от гр.д.№513/2018 г. на СОС/, взето в надлежен състав на КПКОНПИ, въз основа на изготвен мотивиран Доклад RB306010-001-10/2-74/16.02.2017 г. /на л.521 от гр.д.№513/2018 г. на СОС/ за извършена проверка по чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./, образувана с акт на Директора на ДТ на КОНПИ – гр. София – Протокол за започване на проверка изх.№1636/29.03.2016 г., след надлежно Уведомление от СГП с вх. №УВ 475/23.03.2016 г. /на л.513 от гр.д.№513/2018 г. на СОС/, че срещу лицето П. А. И. /и още едно лице/ е внесен в съда обвинителен акт по досъдебно производство ЗМ№82/15 г. по описа на ГД“НП“, пр.пр.№15735/14 г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от НК, предвидено като основание за започване на проверка, съгласно чл.22, ал.1, т.25 от ЗОПДНПИ /отм./. Искът е предявен от процесуално легитимирано лице - Председателя на КПКОНПИ, на основание §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ /в редакцията към ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г., действаща към датата на предявяване на иска 10.09.2018 г./ и срещу процесуално легитимиран ответник – проверяваното лице, привлечено като обвиняем за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от НК. Ето защо, обжалваният съдебен акт е постановен в допустимо производство, от родово компетентен съд, поради което е допустим.

Неоснователни са оплакванията за недопустимост на иска, поради неспазване на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) – с ТР № 1 от 04.06.2020 г. по тълк. д. № 1 / 2018 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че този срок има инструктивен характер, и изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Производството е образувано по Искова молба вх.№6756/10.09.2018 г., подадено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно продобито имущество /КПКОНПИ/, против ответника П. А. И., с която е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ /в редакцията на разпоредбата към датата на предявяване на иска/, с цена на иска 552 291, 50 лв., за отнемане от П. А. И. на имущество на стойност общо 552 291, 50 лв., а именно:

1. За отнемане на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр.§5 от ПЗР на КПКОНПИ, на:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Костинброд, представляващ НИВА с площ от 3 479 кв.м., четвърта категория, в местността „Говедарника“, съставляваща имот №664005 по плана за земеразделяне, с подробно посочени граници, с пазарна стойност от 2800 лв. /към датата на подаване на ИМ/;

2. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Мерцедес“, модел „Е280“ с рег.№•••, с рама №WDB2100811X028992, с дата на първа регистрация 08.09.1999 г., с пазарна стойност от 3500 лв. /към датата на подаване на ИМ/;

3. Сумата в размер на 97 790, 15 лв., представляваща 49 999, 31 евро, внесена на каса като погасителна вноска по усвоен банков кредит;

4. Сумата 320 лв., внесена на каса от проверяваното лице; 5. Сумата 320 лв., направена вноска от трето лице; 6. Сумата 20 780, 50 лв., представляващи 10 624, 90 евро, внесена на каса от проверяваното лице;

7. Сумата 6 857, 10 лв., представляваща 3 505, 98 евро, част от закрит депозит; 8. Сумата 2 933, 75 лв., представляваща 1500 евро, част от закрит депозит; 9. Сумата от 10 000 лв., внесена на каса от проверяваното лице;

10. Сумата от 1010, 15 лв., внесена на каса от трето лице във връзка с усвоен заем; 11. Сумата от 11 070 лв., внесена на каса от проверяваното лице; 12. Сумата от 18 509, 85 лв., представляваща бъдещи вземания на проверяваното лице.

2. За отнемане на основание чл.72 във вр. чл.63, ал.2, т.2, вр. чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ:

1. Сумата 45 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване 25.09.2015 г. на недвижим имот с административен адрес: гр. София, р-н „Нови Искър“, с. Подгумер, планоснимачен район в.з.“Хумни дол“, подробно описан в н.а.№177, т.II, рег.№9916, д.№319/2015 г., вписан в СВп- София с вх.рег.№56239/25.09.2015 г., акт №41/2015 г., т.131;

2. Сумата 220 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване 03.11.2011 г. на недвижими имоти с административен адрес: гр. Варна, местност „Фатрико дере“(Студен дол), съгласно н.а. №143, т.III, рег. №9680, д.№4405/2011 г., вписан в СВ-Варна с вх.рег.№24744/03.11.2011 г., акт №95/2011 г., т.70;

3. Сумата 8 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване 22.10.2013 г. на лек автомобил рег.№ •••, рама WDB1290671F144802;

4. Сумата 38 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване 09.10.2008 г. на лек автомобил рег.№ •••, рама WDC1631131A482177;

5. Сумата 6500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването 15.04.2011 г. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „560СЕК“, рег.№•••, с рама WDB1260451A467380 /след отстраняване на техническа грешка в исковата молба – в о.с.з. на 13.02.2020 г./;

6. Сумата 4100 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването 25.02.2014 г. на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. №•••, рама VF37ERHYE33132597 /след отстраняване на техническа грешка в исковата молба – в о.с.з. на 13.02.2020 г./;

7. Сумата 54 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването 03.11.2010 Г. на товарен автомобил марка „ДОДЖ РАМ“, модел „1500 СЛТ“, с рег.№•••, с рама 1D7HU18206S66173;

8. Сумата 100 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването 18.03.2009 г. на мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „3Х600“, с рег.№•••, с рама JKAZX600JJA010052.

Административното производство по извършване на проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците е образувано на 29.03.2016 г. и проведено при действието и по реда на отменения ЗОПДНПИ (отм., ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г.). Съдебното производство е било образувано по Искова молба вх.№ 6756/10.09.2018 г., подадена от КПКОНПИ, чрез Председателя П. Д., на осн. чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с отменената редакция на §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, съгласно която неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват от Комисията по реда на ЗОПДНПИ /отм./. В хода на съдебното производство пред първостепенния съд е влязло в сила изменението на разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ, обн. в ДВ, бр. 1 от 2019 г., с което е изменена ал.1 на същия текст, като от обхвата й са изключени неприключените проверки и производства по реда на ЗОПДНПИ /отм./., и с новата ал.2 е предвидено неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ да се довършват по реда на ЗПКОНПИ.

След приключване на съдебното дирене по настоящото дело, е постановено ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2021 от 18.05.2023 год. по тълк.д.№4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по релевантните и за настоящото производство правни въпроси, на които настоящият съд следва да даде отговор с оглед релевираните в срока по чл.131 от ГПК възражения от ответника. С посоченото ТР е дадено разяснение на съдилищата, че „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Също така, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че ответникът П. А. И. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от НК с Постановление от 19.01.2016 г. по ДП №11938 ЗМ 82/2015 по описа на ГД“НП“, пр.пр.15735/14 по описа на СГП, и срещу него е бил внесен в съда Обвинителен акт от 19.02.2016 г. От приетия по делото Протокол от 18.03.2016 г.по НОХД №801/2016 г. на СГС – НО – 13 с-в /на л.1019 от делото на СОС/ се установява, че с протоколно определение от същото съдебно заседание е одобрено споразумение за прекратяване на воденото срещу П. А. И. ДП №82/2015 г. на ГД“НП“, с което същият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение. Определението е окончателно.

С вх.№ТД10-СФ/УВ-475/23.03.2016 г. в ТД на КОНПИ – гр. София е постъпило Уведомление на основание чл.25, ал.1 във вр. чл.22, ал.1, т.25 от ЗОПДНПИ /на л.513 от делото на СОС/, че срещу лицето П. А. И. /и още едно лице/ е внесен обвинителен акт в СГС – НО за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, изр.2 вр.ал.1 от НК.

С Протокол за започване на проверка изх.№1636/29.03.2016 г. /на л.512 от делото на СОС/, на основание чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето П. А. И.. От Мотивиран доклад по чл.27, ал.4, т.3 от ЗОПДНПИ /отм./ на л.521-551/ се установява, че е проверено имущественото състояние на проверяваното лице П. А. И. за периода от 29.03.2006 г. до 29.03.2016 г. От същия се установява, че ответникът към началната дата на проверката е бил разведен, като бракът му с Т. Й. И. е бил прекратен с Решение №0102/26.04.2004 г. на СГС. От брака им е родено едно дете – син Й. П. И., роден през ••• г., който към началната дата на проверката е бил пълнолетен. Установява се, че ответникът има и дъщеря – А.-М. П. И., родена през ••• г. от майка Н. Б. М., която в проверявания период не е била във фактическо съжителство с проверяваното лице, а от 19.05.2012 г. е сключила брак с лицето С. Д. М.. Установено е, че от 25.10.2010 г. дъщерята на ответника А.-М. П. И., живее на адреса на ответника.

С исковата молба ищецът признава, че към началото на проверявания период 29.03.2006 г. ответникът е притежавал следното имущество:

1. Апартамент №АБ-23, с площ от 205, 53 кв.м., находящ се в гр. София, на ул.“•••“ №•••, ет.7, заедно с Мазе №Б-23 с полезна площ 2, 63 кв.м., придобит на 13.07.2004 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот дв.вх.рег.

№28480/13.07.2004 г., акт №146/2004 г., т.90. Факта на придобиване на имота преди началото на проверявания период се установява от представеното извлечение от персоналната партида на ответника в имотния регистър към СВ-София на л.174 от делото на СОС /описаният нотариален акт е бил представен на л.915 – т.4 от делото на СОС, но не е бил приет като доказателство по делото/. Видно от справката от СВ – София, към края на проверявания период 29.03.2016 г. този имот не е бил отчужден и продължава да е собственост на ответника;

2. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 55 АМГ“, с рег.№•••, придобит на 03.06.2004 г. /установява се и от извлечение от регистъра на КАТ на л.239 от делото на СОС/, който е бил отчужден с Договор за покупко-продажба на МПС с рег. №2556/09.05.2008 г. /на л.281 от делото на СОС/;

3. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320“ с рег.№•••, придобит на 28.10.2005 г. /установява се и от извлечение от регистъра на КАТ на л.260 от делото СОС/. Този автомобил е бил отчужден с Договор за покупко-продажба от 04.03.2008 г. /на л.289 от делото на СОС/;

4. Лек автомобил марка „Тойота“, модел „Секвоя“, рег.№•••, придобит на 13.10.2004 г. /установява се и от извлечение от регистъра на КАТ на л.257 от делото на СОС/, който е бил отчужден с Договор за покупко-продажба на МПС от 23.08.2006 г. /на л.291 от делото на СОС/;

5. Лек автомобил марка „НСУ“, модел „Принц“, с рег.№•••, придобит на 29.03.2006 г. /установява се и от Договор за покупко-продажба на МПС на л.317 от делото на СОС/, който няма данни да е отчужден до края на проверявания период 29.03.2016 г.;

Наред с това признато от ищеца налично имущество към началото на проверявания период, от представеното извлечение от персоналната партида на ответника в имотния регистър към СВ-София на л.174 от делото на СОС се установява, че на 13.07.2004 г., заедно с придобития Апартамент №АБ-23, с площ от 205, 53 кв.м., находящ се в гр. София, на ул.“•••“ №•••, ответникът е придобил още един имот, находящ се в същата сграда, а именно – ГАРАЖ № 19, с площ от 19, 78 кв.м., придобит с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот вписан в СВ-София вх.рег.№28479, акт №145, т. 90 /описаният нотариален акт е бил представен на л.917 – т.4 от делото на СОС, но не е бил приет като доказателство по делото/. Видно от справката от СВ – София, към края на проверявания период 29.03.2016 г. този имот не е бил отчужден и продължава да е собственост на ответника.

От справка от Столична община, Дирекция „ОП“, отдел „ОП-Банкя“ /на л.334/ се установява, че с декларация с вх.№240024-124/18.03.2004 г. ответникът е декларирал придобиване на недвижим имот – земя и сграда с адрес: гр. Банкя, ул.“•••“ №194, с площ на земята 1165 кв.м. и РЗП на сградата – 198, 86 кв.м. От справката от СВ – София на л.174 се установява, че този имот е бил придобит от П. А. И. на 04.06.2003 г. – по време на брака му с Т. Й. И., и пак от справката на л.175 от делото на СОС се установява, че този имот е бил продаден от двамата съпрузи на 12.07.2004 г. на купувача Р. П. И. на 12.07.2004 г. /преди началото на проверявания период/, поради което същият не е включен в имуществото на проверяваното лице в проверявания период /описаният в справката нотариален акт, в който имотът е отчужден, е представен на л.922 от делото, но не е приет като доказателство/.

Наред с признатото от ищеца имущество, налично в патримониума на ответника към началото на проверявания период /29.03.2006 г./, от приетото по делото писмено доказателство – Удостоверение от Агенция „Митници“ /на л.796 от делото на СОС/ се установява, че в период от една година преди началото на проверявания период, ответникът е декларирал парични средства при влизане в страната в подадени митнически декларации, както следва:

По декларация №5405/369/28.04.2005 г. – сумата 29 337 евро; По декларация №5405/424/17.05.2005 г. – сумата 25 426 евро; По декларация №5405/548/26.06.2005 г. – сумата 19 558 евро; По декларация №5106/366/16.02.2006 г. – сумата 58 675 евро.

Общия размер на декларираните от ответника налични в брой парични средства при влизане в страната е 132 996 евро. Ответникът, чрез назначения му служебен адвокат, настоява тези средства да бъдат взети предвид при определяне на началното салдо на имуществото на ответника. Ищецът оспорва, че тези средства са били част от имуществото на проверяваното лице към началото на проверявания период – 29.03.2006 г., тъй като по делото няма събрани доказателства дали те са били собственост на ответника, или на трето лице, и няма данни тези парични средства да са били внесени по банковите сметки на ответника.

С исковата молба ищецът признава, че към края на проверявания период – 29.03.2016 г., в патримониума на ответника е включено следното имущество:

1. Апартамент №АБ-23, с площ от 205, 53 кв.м., находящ се в гр. София, на ул.“•••“ №•••, ет.7, заедно с Мазе №Б-23 с полезна площ 2, 63 кв.м., придобит на 13.07.2004 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот дв.вх.рег.

№28480/13.07.2004 г., акт №146/2004 г., т.90. Видно е и от справката от СВ – София, че към края на проверявания период 29.03.2016 г. този имот не е бил отчужден и продължава да е собственост на ответника;

2. Гараж №15, находящ се в гр. София, в сградата на ул.“•••“ №•••, на сутеренния етаж на кота – 3, 00 м., с площ от 20, 89 кв.м., придобит от ответника на 21.12.2007 г. с Нотариален акт вх.рег.№105385, акт №54, т. CCLXXIIX, дело №74029/2007 г. /на л.192 от делото на СОС/;

3. Поземлен имот с площ от 3479 кв.м., находящ се в землището на гр. Костинброд, в местността „Говедарника“, представляващ имот №664005 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване Нива, четвърта категория, придобит от ответника на 27.02.2008 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на имот вх.рег.№329/27.02.2007 г., акт №37, том 2, дело 259/2008 г. на СВ-Костинброд /на л.205 от делото на СОС/. Този имот е бил отчужден от ответника на 29.05.2015 г. с договор за покупко- продажба, сключен с Нотариален акт с вх.рег.№1349/29.05.2015 г., акт №102, том 5, дело 569/2015 г. на СВ-Костинброд /на л.206 от делото на СОС/, и впоследствие на 24.02.2015 г. отново придобит от ответника с договор за продажба, сключен с Нотариален акт с вх.рег.№221/24.02.2016 г., акт №129, т.1, дело №150/2016 г. на СВ- Костинброд;

4. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280“ с рег.№•••, придобит с Договор за покупко-продажба на МПС от 16.12.2010 г. /на л.327 от делото на СОС/, което е видно и от извлечение от регистъра на КАТ на л.84-85 от делото на СОС;

5. Лек автомобил марка „НСУ“, модел „Принц“, с рег.№•••, придобит на 29.03.2006 г. с Договор за покупко-продажба на МПС на л.317 от делото на СОС;

6. Вземане в размер на 18 509, 85 лв. от длъжника П. Х. А., установено като безспорно с влязла в сила Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№42861/2009 г. на СРС, и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 26.10.2009 г. за сумата 19 520 лв. главница, ведно със законна лихва върху тази сума, считана от 08.09.2009 г. до окончателното плащане, 390, 40 лв. за държавни такси и 250 лв. адвокатски хонорар. Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист е било първоначално образувано изпълнително дело №20158380400016 по описа на ЧСИ М. Б., с рег.№••• на КЧСИ, впоследствие прехвърлено на ЧСИ Ц. Д., с рег.№••• на КЧСИ, където е образувано изп.д.№20179000400332 по нейния опис /което се установява от Писмо от ЧСИ Ц. Д. на л.212 от делото на СОС/. Към края на проверявания период по изп.д. №20179000400332 чрез осъществено принудително изпълнение е била погасена част от вземането в размер от 1010, 15 лв. /от удостоверение на л.211 от делото на СОС/, като остатъкът от вземането на ответника е бил в размер на 18 509, 85 лв.

7. Към края на проверявания период – 29.03.2016 г., ищецът признава ответникът да е притежавал вземания по банкови сметки само в „Асет банк“АД – по банкова сметка с IBAN: •••, в размер на 2, 39 лв., което се установява и от Писмо на л.428 от делото на СОС и приложени към него извлечения за релевантния период /последно извлечение на л.469 от делото на СОС/.

8. Наред с признатото от ищеца имущество на ответника в края на проверявания период, по делото се установява от представеното извлечение от персоналната партида на ответника в имотния регистър към СВ-Софи, че в патримониума на ответника в края на периода е бил включен и Гараж №19, находящ се в гр. София, на ул.“•••“ №•••, с площ от 19, 78 кв.м., придобит с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан в СВ-София вх.рег.№28479, акт №145, т. 90.

Част от установеното налично имущество на ищеца в началото на проверявания период не е било отчуждено до края на проверявания период, и е останало в патнимониума му, а именно:

Апартамент №АБ-23, ведно с прилежащото му мазе, находящ се в гр. София, на ул.“•••“ №•••; Гараж №19, находящ се в гр. София, на ул.“•••“ №•••; Лек автомобил марка „НСУ“, модел „Принц“, с рег.№•••, придобит на 29.03.2006 г. с Договор за покупко-продажба на МПС на л.317 от делото на СОС;

Тъй като посочените имущества са били налични както в началото, така и в края на проверявания период, тяхната стойност е ирелевантна за формиране на несъответствието в имуществото на проверяваното лице, по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, съответно в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Това е така, тъй като основната предпоставка за отнемането е да бъде установено дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде осъществено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, съответно в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер /в т.см. Решение №191/15.02.2021 г. по гр.д.№4768/2019 г. на ВКС – 4-то гр.отд./. Тъй като стойността на наличното имущество се определя по пазарната му стойност все към момента на придобиването му, тя ще се изразява в едно и също число, поради което стойността на наличните недвижими имоти и МПС, които са били включени в патримониума на ответника както в началото, така и в края на проверявания период, няма да се отрази върху размера на несъответствието в стойността на имуществото на проверяваното лице към релевантните моменти.

Съобразно дадените задължителни указания на съдилищата с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 год. по тълк.д.№4/2021 г. на ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Също така, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Следователно, за да е налице основание за отнемане на имущество, необходимо е да е налице положителна разлика между стойността на наличното имущество в края на проверявания период, и сбора от стойността на отчужденото налично имущество в началото на проверявания период, и нетния доход на проверяваното лице за целия период на проверката, при това тази разлика следва да надхвърля сумата от 150 000 лв. За да е възможно да се формира посоченото релевантно несъответствие в стойността на имуществото на проверяваното лице, пазарната стойност на наличното имущество в края на периода на проверката, определена към датата на придобиването му, следва да надхвърля сумата от 150 000 лв., без към нея да се прибавя стойността на наличното в края на периода имущество, което е било в патримониума на ответника и в началото на изследвания период, както и без да се включват в него получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

В конкретния случай, съобразно приетите по делото СТОЕ и АТЕ, стойността на имуществото, включено в патримониума на ответника в края на проверявания период /без стойността на наличното в края на периода имущество, което е било в патримониума на ответника и в началото на изследвания период/, е определена, както следва:

За Гараж №15, находящ се в гр. София, на ул.“•••“ №•••, съобразно СТОЕ на л.942 е определена пазарна стойност в размер на 15 836 лв.; За Поземлен имот с площ от 3479 кв.м., находящ се в землището на гр. Костинброд, в местността „Говедарника“, представляващ имот №664005 по плана за земеразделяне, е определена пазарна стойност към датата на повторното му придобиване на 24.02.2016 г. в размер на 2 723 лв.; За лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280“ с рег.№•••, съгласно АТЕ на л.965 се установява пазарна стойност към датата на придобиването му на 16.12.2010 г., в размер на 17 500 лв.; Към стойността на тези недвижими имоти и налично МПС следва да се прибави наличното в края на периода непогасено вземане в размер на 18 509, 85 лв. от длъжника П. Х. А., установено като безспорно с влязла в сила Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№42861/2009 г. на СРС, КАКТО И наличната сума по банкова сметка с IBAN: •••, в размер на 2, 39 лв.

Следователно, общата стойност на активите от наличното имущество в патримониума на ответника в края на проверявания период, се изчислява в общ размер на 54 571, 24 лв. (=15 836 лв.+2 723 лв.+17 500 лв.+18 509, 85 лв.+2, 39 лв.).

От така формираната стойност следва да се приспадне стойността на пасивите в патримониума на проверяваното лице към края на проверявания период, представляващи поети задъжения за придобиването на имуществото. Такива са неизплатената към 29.03.2016 г. част от задълженията по договора за ипотечен кредит от 30.04.2014 г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД. Макар по делото да не са събрани доказателства за точния размер на задълженията на проверяваното лице към края на проверявания период /29.03.2016 г./, какъвто и да е бил този размер, той би рефлектирал в намаляване на общия размер на имуществото на ответника към края на проверявания период, поради което този размер би бил релевантен в случай, че активите в имуществото на проверяваното лице надхвърлят сумата от 150 000 лв., което условие в настоящия случай не е изпълнено.

Така изчислената обща стойност на активите в имуществото на проверяваното лице към 29.03.2016 г. е по-малка от сумата 150 000 лв., поради което е невъзможно формирането на релевантно по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ несъответствие със сумата на отчужденото налично имуществото на лицето в началото на проверявания период и получения през проверявания период нетен доход, при какъвто и размер на стойността на отчужденото налично имущество и получения нетен доход на лицето през релевантния период. Само на това основание предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество е изцяло неоснователен, и следва да се отхвърли. Ето защо, съдът намира за ненужно да обсъжда останалите събрани по делото доказателства - установяващи стойността на наличното имущество в началото на проверявания период, стойността на отчуждената част от него, стойността на преминалото през патримониума на ответника имущество през проверявания период, което не е налично в края на периода, както и паричните суми, преминали през банковите сметки на лицето, които не са налични в края на периода и не са трансформирани в друго имущество, както и събраните по делото доказателства за нетния доход на лицето през проверявания период.

Като е достигнал до същите решаващи фактически и правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

По съединената за съвместно разглеждане Частна въззивна жалба вх.

№261078/13.04.2022 г., срещу Определение №260039/28.03.2022 г.:

С обжалваното определение съдът е приел, че ищецът КПКОНПИ следва да внесе дължимите за производството държавни такси с оглед изхода от делото, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, която разпоредба е идентична на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, по който ред е започнало производството пред първостепенния съд. Съгласно цитираната разпоредба, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Законът не съдържа разпоредби, обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от заплащане на държавни такси. Държавната такса е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент, както е в настоящия случай. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК. КОПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете п о ЗПКОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по- висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси, а се явява процесуален субституент на държавата. Доколкото нищо друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид резултата, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Съдебният акт е постановен в същия смисъл, поради което е правилен и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от производството въззивното производство и на производството по частната жалба, жалбоподателят КПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за въззивното производство – в размер на 2 % от цената на иска, а именно – сумата от 11 045, 80 лв., както и за производството по частната жалба в размер на 15 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на САС.

Така мотивиран, съдът