Решение № 996 от 18.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК). С решение № 9/09. 10.2025 г., постановено по гр.д. № 20241800100052 по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен граждански състав са отхвърлени предявени искове от М. К. В. срещу на Община Самоков за обезщетяване на вреди, претърпени от ПТП, предизвикано от безстопанствено куче съответно за сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1729 лв. – имуществени вреди поради неизпълнение на възложена от ответника работа, а и предявените при евентуалност искове в същия размер за причинени вреди от подназдорно на ответника животно. Решението е обжалвано от М. К. В. – ищец в първоинстанционното производство, наричан впоследствие и въззивник. Първоинстанционният съд е упрекнат в неправилна оценка на спорния предмет на делото, пропуск при разпределяне на доказателствената тежест, непълнота на изследването, неправилна оценка на доказателствата по делото и необоснованост на изводите. Застъпва теза, че оспорването на ПТП е ограничено до времето, начина и механизма на настъпване на вредата, като не намира да засяга механизма на произшествието, който смята за установен от доказано неманипулиран видеозапис и автотехническа експертиза. Навежда довод, че в нарушение на задължението си по чл. 146 ал. 2 ГПК първоинстанционният съд не оповестил извода си за негодност на представения видеозапис, не е дал указания за събиране на годни и допустими доказателства, а същевременно не кредитира приобщени доказателства за механизма на ПТП. Твърди се и че на ищеца не е указана необходимостта да доказва безстопанствения характер на кучето, предизвикало ПТП, а съдът е упрекнат, че е игнорирал публикации, касаещи проблема с бездомни кучета на територията на град Самоков и показания на свидетели досежно липсващи по и около кучето белези да има стопанин. Застъпва се теза, че затруднението да бъдат установени очевидци на злополука при участие на бездомно куче не следва да води до отказ за обезщетяване на причинените вреди..Иска се решението да бъде отменено, а исковете – уважени в пълен размер. Постъпил е отговор от Община Самоков, представлявана от юрк. К. Г. – ответник в първоинстанционното производство, наричана впоследствие и въззиваем, с който се оспорва жалбата. Наведен е довод, че доказателствената тежест е била разпределена с доклада по делото, срещу който не са депозирани възражения. Изразено е становище, че съдът не дължи да дава указания за ангажиране на допълнителни доказателства, като ищецът следва да прецени какви и колко доказателства да ползва, за да докаже изгодните за него факти. Приема, че всички поискани доказателства са събрани, а изведените от тях изводи намира са логически издържани. Иска се решението да бъде потвърдено. В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – адв. С., поддържа въззивната жалба с довод, че всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са доказани. Процесуалният представител на въззиваемия – юрк. Г., писмено поддържа довод, че свидетелските показания на разпитания пред въззивния съд свидетел са са приобщени в отклонение от чл. 266 ал. 1 ГПК, а нормата на ал. 3 за неприложима. Позовава се на непоискан свидетел за обстоятелството, за което е бил допуснат във въззивното производство. Поддържа да е заявено доказателствено искане за установяване автентичността на записа, а нарочни указания в тази насока смята за нарушение на принципите за безпристрастност и обективност на съда. Евентуално застъпва теза, че свидетелските показания за недостатъчни да докажат автентичността на записа. Според процесуалния представител на въззиваемия отрицателните факти не подлежат на доказване, а намира за доказано в първоинстанционното производство изпълнение на мненените му задължения по овладяване на безстопанствените кучета като обективно не е в състояние да ангажира доказателство за собствеността на кучето. Извежда теза, че случайно попаднали на пътното платно на свободно движещи се животни не може да бъде вменено във вина на общината, тъй като не зависи изцяло от контрола и волята на административния орган. Приема за проявили се случайни обстоятелства, провокирали пътния инцидент аналогично на изкочили на платното деца или други животни. Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част, какъвто порок в случая не се установява. Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Същевременно въззивният съд дължи да формира собствени изводи досежно съдържанието на спорното право и да се произнесе по наведените в производството възражения. В исковата си молба ищецът твърди на 03.08.2023 г., около 19, 00 ч. да се е движил с мотоциклет Хуаниао, модел HIV 125, по ул. „•••“ в гр. Самоков с посока на движение от ул. „Христо Ботев“ към ул. „Захари Хаджигюров“, когато агресивно безстопанствено куче се опитало да го нападне и бягайки към него внезапно пресякло от дясната страна траекторията на движение на мотоциклета, блъснало се странично в предната гума на мотоциклета довело до падане на ищеца. От падането ищецът твърди да е претърпял счупване на ключицата и множество охлузни рани. Бил незабавно транспортиран за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД в гр. София. Била му извършена компютърна томография на глава при която била установена хиперденсна зона, вероятно петехиална хеморагия. Бил лекуван с водно-солеви разтвори и медикаменти - Клексан, Зепилен, Квамател, Дексофен, а на 07.08.2023г. бил опериран под обща анестезия. Лечението наложило въззивникът да престои в лечебното заведение от 03.08.2023 до 08.08.2023г., а при изписването му били дадени препоръки за продължаване на лечението в амбулаторни условия, както и за имобилизация в продължение на 35 дни. При продължилото лечение в домашни условия ищецът изпитвал силни болки в засегнатите от инцидента части, поради което му се налагало да приема обезболяващи медикаменти. Твърди това състояние да продължава и към момента на подаване на исковата молба. Наложило се, за него да се грижи близък човек, който да му помага в ежедневните битови и хигиенни нужди. Преживял и силен шок, стрес и негативни емоции. Чувствал се потиснат и депресиран. Ритъмът му на живот бил негативно засегнат – преустановил трудовата си дейност, а и контактите си с приятели и спортни занимания – фитнес и хобита Станал потиснат и необщителен. Освен търпените болки и страдания от травмите, той направил и разходи за лечението си, закупувайки метална остеосинтеза на стойност 1700 лв. както и да заплати потребителска такса от 29 лв. Ищецът поддържа, че причина за увреждането е допуснато от ответника свободно движение и агресивно поведение на безстопанствено куче в нарушение на задълженията му по чл. 41 ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47 ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50 т. 2 и чл. 59 ЗЗЖ и в частност – не е положила дължимата грижа – не е набелязала адекватни към целта на закона мерки. Иска се ответникът да заплати обезщетение в размер на предявените суми ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност се твърди вредата да е причинена от животно, по отношение на което ответникът дължи да осъществява надзор и се претендира изплащане на обезщетение. В отговор ответникът застъпва теза, че липсва вина на служителите на общината, което смята да препятства ангажиране на неговата отговорност. Оспорва да е доказан часът на ПТП, както и механизма на настъпване на твърдяните вреди. Ответникът се е противопоставил на приобщаването на приложен към исковата молба видеозапис с аргумент, че не е ясно как е създаден, от кого и по какъв начин ищецът се е сдобил с него. Оспорва кучето да е било безстопанствено. Твърди че в община Самоков през цялата 2023 г. няма постъпили сигнали за наличие на безстопанствени кучета в района на ул. „•••“ и пресечните й улици, а общинският съвет е приел „Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Самоков 2019-2024 г.“, с което смята за изпълнени предписаните от закона действия. Евентуално смята, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, управлявайки мотоциклет без установена собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и без защитна каска. Застъпена е теза, че при носени защитна каска и протектори по време на ПТП, вредоносният резултат би бил различен., съответно би бил обезщетен от застрахователя по ГО. Изразява становище, че ищецът е могъл да прецени пътната обстановка и да съобрази движенията си с нея. Евентуално възразява, че претендираното обезщетение не съответства на присъжданите, позовавайки се на съдебна практика.. Свидетелят В. – баща на ищеца, разказва, че видял сина си след злополуката. Първоначално постъпил в болница в Самоков, но заради травмата в главата го закарали в София. Ищецът споделил, че безстопанствено куче изскочило пред него и видял охлузвания. След операцията ищецът не могъл да стане – лежал. Не могъл да си движи лявата ръка. Свидетелят го хващал за другата страна и му помагал да стане. Сложили му катетър. Ползвал обезболяващи. След връщането в дома му срещал затруднение да ходи до тоалетната. Обличането било почти невъзможно. Не искал да се вижда с никого. Отказвал да отговаря и на въпроси на баща си. След случая се затворил. Злополуката станала скоро след като започнал нова работа и се притеснил да не я загуби след като доктор му казал, че възстановяването ще трае няколко месеца. След месец-месец и половина станал по-спокоен. На свидетеля направило впечатление, че и към юни 2024 г. ищецът нямал сила да носи паркобетонни платна. След инцидента спрял и да помага на свидетеля на къщата, понеже загубил силата, която имал по-рано. Преди инцидента ходел на фитнес, карал и колело, но след инцидента спрял. По-рядко изличал и от дома си и си намира извинение, когато го канят приятели. Свидетелката Л. – служител в Община Самоков, сочи да има назначени хора, които при подаден сигнал отивали на място и предприемали съответните действия според случая. Според следваната програма намерено куче водели на ветеринар, който го преглежда, обезпаразитява, ако не е кастрирано го кастрира, престоява 24 часа в стационара, след което кучето било връщано, където е хванато. Освен при сигнал служители на общината правели проверки по улиците и специално следи за наличие на кучета около училища, каквото има и в района на ул. „•••“. В нарочен регистър се описват обработените кучета и мястото, където са намерени, а за ул. „•••“ няма записвано куче. Не й е известно да е получаван сигнал за бездомно куче в този район. Свидетелката Ш. сочи да живее на ул. „•••“. Виждала е кучета на тази улица в долната част, към „Легето“, пресичащо ул. „Скакавец“, ул. „Захари Хаджигюров“, както и около пресечката с ул. „Христо Ботев“. Споделя и детето й да учи в ОУ „К. и Методи“ в близост до ул. „•••“ като всички родители се оплаквали, че не пускат децата си да ходят сами. Видяла кучето на запис от камера и то било без каишка. Споделя, черно голямо куче да я е нападало, когато разхождала с нейното куче в същия район. Свидетелката помогнала на полицаите да съставят протокола което станало около 15 минути след пътнотранспортното произшествие. Вещото лице Ж. определя видеозаписа като пресъздаден от друго друго излъчващо устройство, най-вероятно мобилен телефон. От показанията на свид. В. В. се установява, че тяхна камера е заснела пътнотранспортното произшествие, след което е предоставил записа на органите на реда. Вещото лице С. описва установен въз основа на видеозапис механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие като на 03.08.2023 г. около 16: 30 ч. ищецът управлявал мотоциклет Huoniao HIV-125 по ул. „•••“ с посока от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Захари Хаджигюров“. На кръстовището с ул. „К. и Методи“ от дясната страна по посока на движението на мотоциклета внезапно изскочило куче, движещо се по левия тротоар (спрямо своята посока на движение) с определена скорост от 18 км/ч. При изминати около 1, 80 м. от кучето на платното за движение настъпил контакт между главата и предната част на тялото на кучето и странична дясна част на предното колело на мотоциклета, чиято скорост вещото лице определя на 34 км/ч. Вещото лице определя сблъсъка като непредотвратим от страна на ищеца, който с оглед скоростта си на движение се нуждае от 18 м. за да спре мотоциклета, а след стъпване на кучето на платното за движение моторът се е намирал на разстояние от 3, 42 м. При защита на заключението конкретизира, че ищецът реагира след удара с кучето, но не успява да запази равновесие и пада. От заключението на вещото лице С. се установява проведено оперативно лечение на счупването на лявата ключица – наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Вещото лице констатира ограничен обем движение в лява раменна става при повдигане на ръката настрани с 30 градуса. Към момента на прегледа – 02.10.2024 г. счупването е зарастнало напълно. Ограниченият обем при повдигане на ръката препятства дейности изискващи пълен обем – най-често спорт. Ищецът е търпял болки и страдания за период от около 3-4 месеца като първите 45 дни са били с по-голям интензитет. Лявата му ръка е била обездвижена за 35 дни, довело до затруднения в хигиенно-битовото самообслужване на ищеца. Петехиална хеморагия – точковиден кръвоизлив на мозъчната тъкан, не е наложил специфично лечение и не е породил усложнение. Лечебният процес при подкожният хематом на главата обичайно протича за около 15-20 дни като липсват данни за усложнения. Сочи, че след отстраняване на остеосинтезния материал и допълнителна рехабилитация ограниченият понастоящем обем в движението на лявата раменна става може да бъде възстановен. Вследствие на удара е нарушена напречната и надлъжна устойчивост на водача на мотоциклета, който загубил равновесие, получила се ротация на мотора по посока на часовниковата стрелка, след което ищецът паднал върху пътната настилка непосредствено след кръстовището. Както е посочено и в определението по чл. 267 ГПК яснотата у страните за възможността с ангажирани по делото доказателства да установят твърдяните от тях факти е предпоставка за надлежно изпълнение на дължимото от съда съдействие за изясняване на спора от фактическа страна (чл. 7 ал. 1 изр. второ от ГПК). Първоинстанционният съд е допуснал изследване на видеозапис, обуславящо и оправдано очакване, че този източник на информация ще бъде зачетен. Допуснатата от първоинстанционния съд съдебна компютърно-техническа експертиза констатира презапис и невъзможност за отговор на съществения в случая въпрос за доказателствената годност на изследвано в съдебния процес доказателствено средство – автентичността на оригиналния запис. Това обстоятелство не засяга правопораждащ факт, а е относимо към годността на доказателствено средство, която съдът дължи служебно да обезпечи. Изключително право на страната е да подбере доказателствата за предписаните от правната норма правопораждащи факти, но пряко задължение на съда е да следи за възможността ангажираните доказателства в процеса да позволяват извеждане на фактически извод за обстоятелството, в чиято подкрепа е заявено искането. Затова и невъзможността конкретно доказателствено средство да осигури очаквания от страната извод, предполага 1) изрично указание и то в рамките на съдебното дирене при 2) осигурена възможност за позоваващата се на това доказателство страна да отстрани пречката. Съгласно чл. 146 ал. 3 ГПК процесуалната преклузия произтича от обезпечени от съда условия за предприемане на необходимите действия. Първоинстанционният съд е констатирал пречка да ползва представения видеозапис като доказателство по делото едва с решението си, което е препятствало ищецът да ангажира доказателства за значимото в случая обстоятелство – автентичността на оригиналния запис. Въззивникът изрично се позовава на този пропуск, обуславящо събиране на нови доказателства при условията на чл. 266 ал. 3 ГПК. С оглед нормата на чл. 273 ГПК във въззивното производство съответно приложение намират правилата от първоинстанционното. В тази връзка и въззивният съд дължи както да оповести пречката за ползване на видеозаписа, така и да осигури условия за отстраняването й, от които в случая въззивникът се е възползвал. При тези съображения настоящият състав приема за неоснователни възраженията на въззиваемия по отношение на приобщеното във въззивното производство ново доказателство. При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: По главния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД Отговорността на ответника се свързва с неизпълнено задължение от страна на негови служители да ограничат свободното движение на агресивно куче, довело до увреждането му. Тази претенция предполага да бъде доказано в процеса 1) настъпила вреда, легитимиращо ищеца да претендира и поправянето й, намираща се 2) в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с 3) конкретно поведение – действие или бездействие, 4) съставляващо елемент от възложена от ответника работа. Тези обстоятелства са в доказателствена тежест на ищеца. Освен това законът държи сметка за 5) противоправността на поведението – задължението за обезвреда произтича от нарушение на вменено задължение. Доколкото противоправността предполага съпоставяне на конкретни факти с меродавния към тях регламент, този въпрос се преценява служебно от съда (чл. 5 ГПК). Отговорността на възложителя на вредоносна работа предполага и 6) вина у непосредствения причинител, която се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. При насочена претенция към възложителя на вредоносна работа законът не държи сметка кое е конкретно отговорното лице. Доказателствата позволяват еднозначен извод, че ищецът е претърпял физическо увреждане, провокирало и негативно прихическо преживяване, обосноваващо неимуществена вреда по смисъла на закона. Установява се също така и че за възстановяване на счупената кост е направил разходи. Намаленият актив с цел възстановяване на причиненото увреждане сочи на загуба, обуславящо имуществена вреда по смисъла на закона. Настоящият състав приема за доказано и че увреждането е пряка и непосредствена последица от съприкосновението между управляван от ищеца мотор и свободно движещо се куче. Спорно в процеса е дали ответникът следва да отговаря за причинени вреди при очертаните обстоятелства. Съгласно чл. 40 ал. 3 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) общинските съвети приемат програма за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община, а кметовете на общини организират изпълнението им (чл. 40 ал. 4 ЗЗЖ). Въззивникът твърди, а и доказателствата позволяват еднозначен извод, че причина за претърпените вреди е пресеклите се траектории на движение на управлявания от него мотоциклет и свободно движещо се куче. Спорно в процеса е дали процесното куче е безстопанствено, което единствено ангажира общината. Въззиваемият оспорва кучето да е безстопанствено. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност (Наредба № 4) безстопанствено куче е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. Наредбата е издадена на основание чл. 40 ал. 3 ЗЗЖ, поради което и детайлизира всички въпроси, останали неуредени от закона, но относими към овладяване на популацията от безстопанствени кучета. На легалната дефиниция отговаря всяко куче, което се движи на обществено място без спрямо него да се осъществява надзор. Ищецът твърди това, а и доказателствата потвърждават, че кучето се движи само на обществено място – тротоар и улица на територията на Община Самоков. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд при разпределение на доказателствената тежест следва да се държи сметка за съответният факт с придадено му правно значение (така изрично решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). Въззиваемият не твърди кучето да е придружавано от човек. При тези съображения настоящият състав за доказано, че кучето е било безстопанствено. Това е необходимо, но и достатъчно, за да ангажира общината да предприеме предписаните мерки и от Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Самоков с период на действие 2019 – 2014 г. Нормата на чл. 35 ал. 1 ЗЗЖ задължава собственика на домашно отглеждано куче (животно-компаньон по смисъла на закона) да ограничи свободното му движение. Така установеното задължение изключва отговорността на общината, поради което се явява обстоятелство, ползващо въззиваемия. В отговора се сочи като възможност кучето да е било пуснато от собственика си, но при предоставената възможност за уточняване на възражението, процесуалният представител на въззиваемия заяви, че не е в състояние да идентифицира конкретен собственик. Невъзможността за идентификация на конкретен собственик поставя кучето под грижите на общината (арг. и от чл. 47 ал. 3 ЗЗЖ). По аргумент от чл. 47 ал. 3 ЗЗЖ обаче общината не дължи да затвори всички кучета в приют, а изрично е предписана възможност за връщането им на обитаваната от тях територия към момента на залавянето. Съгласно чл. 55 ЗЗЖ безстопанствените кучета подлежат на поетапно настаняване в това число и за доживотно отглеждане след блокиране на раждаемостта – спиране възпроизводството на популацията на безстопанствените кучета и регистрация на домашните кучета (според дефинитивната норма на § 1 т. 1 ДР на ЗЗЖ). В случая не се твърди към датата на ПТП да е настъпило нормативно установеното условие. При това положение безпредметно остава обсъждането дали и доколко е налице задължение за прибиране в приюта на процесното куче. В процеса не се твърди и увреждането да следва подаден сигнал за бездомно куче, ангажиращо общината да осигури залавянето му, последвано от идентифицирането му (чл. 46 ал. 2 ЗЗЖ), а при невъзможност за идентифициране на собственик – и предприемане на последващите мерки (чл. 14 и чл. 12 от Наредба № 4), ангажиращ общината макар и временно до ограничи движението на кучето. Не се твърди, а и не се установява временното ограничаване на движението на процесното куче да следва и от визирания график по чл. 11 ал. 1 от Наредба № 4, за да бъде обсъдено дали и доколко неизпълнението именно на това задължение не е довело до увреждащото в случая свободно придвижване на процесното куче. Възложеното задължение за контрол върху безстопанственото куче ангажира общината да осигури защита на населението, а и на животните на територията под неин контрол, от разпространение на зарази или агресивно поведение в изпълнение на прогласените от чл. 40а ЗЗЖ цели на националната програма: 1. постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните и 2. управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. Средата бива застрашена от свободното движение на заболели безстопанствени кучета. Безконтролното им размножаване, а и отсъствието на конкретно лице, което да следи за поведението им увеличава риска както от развиване на зарази, така и от проява на агресия. Тези рискове обаче не произтичат пряко от свободното движение на безстопанствено куче, каквото е неизбежно при връщането им на мястото, на което са били заловени. След като общината не дължи да ограничи свободното движение на безстопанственото куче, така установеният факт не разкрива противоправност. Липсва и причинно-следствена връзка между нормативно вмененото задължение за предотвратяване на застрашаващо останалите животни на територията или хората здравословно състояние (чл. 49 ЗЗЖ) и овладяване на агресивно поведение на процесното куче и установеното в случая негово поведение (чл. 50 т. 2 ЗЗЖ). Доказателствата не разкриват твърдяното в исковата молба агресивно поведение. Напротив, видно и от заключението на вещото лице автотехническа експертиза сблъсъкът е резултат от пресичане траекториите на движение на управлявания от ищеца мотоциклет и тази на неидентифицира куче. Вещото лице установява, че кучето е тичало по ул. „К. и Методий“ и е изминало от втората колона на училищна ограда, онагледена на л. 124 от хартиеното дело до мястото на съприкосновение 7, 6 метра при определена постоянна скорост от 18 км/ч. Същевременно ищецът не твърди да е видял кучето, при все че наближава нерегулирано кръстовище, задължаващо го да подходи предпазливо предвид задължението да осигури предимство на движещи се по ул. „К. и Методи“ участници в движението. Няма основание да се приеме, че и кучето е възприело движещия се по напречната улица мотоциклет, нито се установява конкретно негово поведение, обективно годно да застраши ищеца, за да бъде определено като агресивно. От заключението се налага извод, че разстоянието между първата колона на оградата (възприетия от вещото лице ориентир), до мястото на съприкосновение кучето е изминало 5, 60 метра, което според установената му скорост определя време от около 1 секунда. При движение с постоянна скорост, краткото време на обективно възможен визуален контакт не обосновават обективни предпоставки за формиране на агресивно поведение, нито установените в процеса данни разкриват белезите на подобно поведение. Предвид предписаната от закона степен на обусловеност между конкретно увреждащо поведение в това число и на безстопанствено куче, без значение остава дали към предходен момент именно процесното куче е проявявало агресия. След като обстоятелствата в конкретния случай не разкриват агресивно поведение, неотносимо към конкретния спор остават предприетите мерки за контрол върху популацията на безстопанствените кучета, съответно за тяхната адекватност според преследваната цел. В обобщение недоказаното в процеса, че именно агресивното поведение на безстопанствено куче е довело до увреждането, няма основание за извод, че вредата е настъпила при и по повод изпълнение на възложена от ответника работа. Това определя предявения иск като неоснователен и постановеното решение следва да бъде потвърдено макар и по различни съображения. По евентуалния иск по чл. 50 ЗЗД Законът възлага в отговорност на собственика или на лицето, осъществяващо надзор над вещта възмездяването на вреди, произтекли непосредствено от нейните свойства, в това число и от поведението на животно. Тази отговорност е безвиновна – носи се независимо дали собственик, съответно лицето, осъществяващо надзор над животното са могли да предвидят и да предотвратят противоправните последици. Ето защо евентуалният иск следва да бъде разгледан според очертаното правило. Основание за обективната отговорност по чл. 50 ЗЗД се явяват специфичните свойства на вещта, но и възниква само ако и доколкото вредата не може да се свърже с човешко поведение. Текстът въвежда особен режим на отговорност, ангажирайки притежаващия животното и този, който по една или друга причина е задължен да контролира поведението му да отговарят солидарно дори и когато животното е избягало или се е изгубило. От самата норма следва, че основание за разпростиране на отговорността е предходно осъществен контрол върху движението му – самоволно е напуснало определеното място за живеене (избягало) или след извеждането му по независещи причини от собственика или надзираващото го лице непосредственият контрол е преустановен (изгубено). Отговорността на общината към безстопанствените кучета е възложена със закон, а не следва от непосредствен неин легитимен интерес по отношение на кучето. След като специалният закон предписва извеждане на безстопанственото куче от временния приют и връщането му на територията, на която е било заловено и не възлага задължение за общината да осъществява непрекъснат надзор, хипотезата на избягало е изключена. При положение че специалният закон не предписва непосредствен контрол върху свободно движещото се куче дори и да е поставено под грижите и надзора на общината, неприложима е и хипотезата на изгубено животно. В обобщение, извън хипотезата на собственост върху куче, която в случая не се твърди спрямо ответника, отговорност за вреди поради неосъществен надзор предполага такъв да е бил възложен на ответника. След като общината не дължи да надзирава движението на безстопанствено куче, няма основание за ангажиране на отговорността й за вредите, пряка и непосредствена последица от безконтролното му навлизане на платното за движение, станало причина и за претърпените от ищеца вреди. Поради достигане до същия извод макар и при различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските в настоящото производство С оглед изхода от спора въззивникът няма право на разноски, което и с оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК следва да бъде указано изрично в решението. Ответникът е защитаван от юрисконсулт. Законът утвърждава право на страна, осигурила си защита в съдебно производство от юрисконсулт, да бъде обезщетена за ангажирания ресурс. Изходът от спора пред въззивната инстанция по принцип ангажира въззивника да възмезди въззиваемия за сторените разноски, поради което и за въззиваемия възниква задължение да заплати и юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема за адекватно с оглед фактическата и правна сложност на спора възнаграждение от 200 лв. Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1-ви състав