Решение № 389 от 14.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 243/2024 г.

Производството по делото е образувано след като с Решение № 40/21.03.2024 г., по т.д. № 1656/2023 г., на ВКС, I ТО, е отменено Решение № 1920/01.10.2015 г., по в.гр.д. № 3275/2014 г., на САС. Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 623, ал. 6 ГПК. Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 89728/21.07.2014 г., от МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКОТО РАЗВИТИЕ на Република Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, със седалище в гр. Букурещ и съдебен адрес на територията на РБ – адв. М. Б., гр. София, пл. Позитано, № 8, ет. 5, офис 7 срещу Разпореждане № 4138/10.06.2014 г., по гр.д. № 4921/2014 г., на СГС, ГО, 3-ти с., с което е оставено без уважение искането за допускане на изпълнение на Разпореждане от 21.06.2013 г., по д. № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд – Букурещ и налагане на обезпечителни мерки „Запор“ на банкови сметки, на осн. чл. 623 ГПК. Въззивникът счита, че атакуваното разпореждане е неправилно. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че процесното Разпореждане от 21.06.2013 г., по д. № 23752/299/2013 г. на I-ви районен съд – Букурещ няма характер на решение по см. на чл. 32 от Регламент № 44/2001 г. и съответно не попада в обхвата на чл. 1. Сочи, че макар и при систематично тълкуване на чл. 32 във вр. с чл. 34, ал. 2 от Регламента да е възможен извод, че решението следва да е постановено в резултат на производство, в което ответникът да е взел участие или да е имал възможност да вземе такова, т.е. в спорно, състезателно производство, практиката на Съда на Европейските общности и българската теория приемат, че ако решението е постановено в едностранно производство и става изпълняемо, след като е съобщено на неучаствалата страна, която може да се защити пред съд, то ще подлежи на екзекватура по реда на гл. I I I от Регламента. Извежда, че процесното разпореждане съставлявало съдебен акт по смисъла на чл. 32 от Регламента, тъй като се съобщавало на неучаствалата страна и тя можела да се защити от пред съд. Още сочи, че изрично чл. 32 допускал актът, чието изпълнение се иска да е и "заповед за изпълнение". Излага, че чл. 632, ал. 2 от ГПК на Румъния, „изпълнителни документи са решенията, подлежащи на изпълнение, окончателните решения, както и всякакви други решения или документи, които съгласно закона, подлежат на изпълнение“. В чл. 638, ал. 1, т. 3, вр. чл. 640 от същият Кодекс, като „други изпълнителни документи“, подлежащи на принудително изпълнение били посочени и „кредитните документи – менителницата, записът на заповед и други кредитни документи“, отговорността по отношение на които се реализирала в производство подобно на заповедното производство по ГПК на РБ. Последните счита въззивникът да попадат в приложното поле на Регламента. Излага, че допускането на изпълнението, по чл. 41 от Регламента се извършва по подадена молба, към която е приложено копие от решението, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му и сертификат по чл. 54, без да се извършва преценка дали актът има характер на „решение“. Тази преценка се извършвала от съда в държавата-членка, в която е постановено решението и е бил издаден сертификат по чл. 54 от Регламента. Настоява, че необосновано съставът на СГС е приел, че Разпореждането от 21.06.2013 г. на Първи районен съд - Букурещ не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като изпълнителната сила на съдебния акт не е в зависимост от това дали има спор за вземането и подаването на възражение от страна на банката-длъжник не е абсолютно основание за спиране на изпълнителното производство. По същество моли за отмяна на атакуваното разпореждане на СГС и уважаване на молбата за допускане на изпълнението. Моли да бъде уважено искането за допускане на обезпечителна мярка "Запор" върху банковите сметки на длъжника в посочените банки до достигане на сумата 22033854.39 евро. Претендира разноски. В границите на срока по чл. 263 ГПК е постъпило становище вх. № 96792/11.08.2014 г., от въззиваемият „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, с което въззивната жалба се оспорва, а постановеният първоинстанционен акт е счетен за правилен и законосъобразен. По същество моли да бъде потвърдено атакуваното разпореждане. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуалните си представители, поддържат въззивната жалба и отговора, по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи. Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното: Производството пред СГС е образувано по молба вх. № 42849/04.04.2014 г. на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, със седалище в Румъния, гр. Букурещ, бул. „Карол I“, № 17, за допускане на изпълнение на Разпореждане (Заключение) от 21.06.2013 г., по дело № 23752/299/2013 г., на Първи районен съд - Букурещ, с което е разпоредено че Агенцията може да пристъпи към принудително изпълнение срещу „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393, на осн. изпълнителния документ - Писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. за изплащане на сумата 22033854.39 евро, заедно с разноските по изпълнението в размер на 1725832.38 леи, на осн. чл. 623, ал. 1 ГПК. Отправено е и искане за допускане на обезпечителна мярка "Запор" върху банковите сметки на длъжника в посочените банки на територията на РБългария, до размера на сумата 22033854.39 евро, на осн. чл. 623, ал. 4 ГПК. Молителят е твърдял, че актът, чието изпълнение на територията на РБ се иска да бъде допуснато е постановен в правоотношение, попадащо в обхвата на чл. 1 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета. Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 687/28.03.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество. За установяване активната процесуална легитимация на молителя по делото е представен превод на Закон № 1/2004 г. за учредяването, организацията и функционирането на Агенцията за плащания и интервенции в земеделието, приет от Румънският парламент, Камара на депутатите, Сенат, публ. в Държавен вестник № 162/25.02.2004 г., по силата на който е учредена Агенция за плащанията и интервенции в земеделието като специализиран орган на централната публична администрация, подчинена на Министерство на земеделието и развитието на селските райони на Румъния, юридическо лице, изцяло финансирано от държавния бюджет. От м. юли 2005 г. Агенцията е публичната институция, отговаряща за управлението на форми на помощ, предназначени за подпомагане на селското стопанство, подготвянето на структура за управлението на европейските фондове за земеделие като след присъединяване към ЕС, отговаря за изпълнението и управлението на тези фондове. Представено по делото е писмо за банкова гаранция от 31.07.2013 г., с която по искане на клиента „Ви Ем Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 200506505, е поето неотменяемо и безусловно задължение да се плати в полза на Агенцията за плащания и намеса в селското стопанство, каквато и да е сума до размера на сумата 22033854.39 евро, при изпълнение на посочените в нея условия за изпълнение. Представено по делото е и Заключение от 21.06.2013 г., по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ, с което е дадено съгласие за принудително изпълнение, което следва да се извърши, съгл. чл. 622, ал. 3 ГПК (Румъния), е постановил да се пристъпи към принудително изпълнение по искане на кредитора Агенция за плащанията и интервенции в земеделието срещу дебитора „ПИБ“ АД, на основание изпълнителен документ – Писмо за банкова гаранция от 31.07.2012 г. за връщане на сумата 22033854.39 евро. Разпореждането е представено в заверен препис с апостил и в превод на български език. Представено по делото е и Заключение от 20.11.2013 г., по дело № 42551/299/2013 г., на Първи районен съд – Букурещ, с което уважена молбата на Агенцията за издаване на европейски сертификат на осн. чл. 54 и 58 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета, относно Заключение от 21.06.2013 г., по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд – Букурещ. Към Заключението е приложен и Сертификат – Приложение V от 22.11.2013 г., записан в чл. 54 и чл. 58 от Регламента, в който изрично е отразено, че актът е изпълним в държавата-членка по произход (чл. 38 и чл. 58 Регламент № 44/2001), против „ПИБ“ АД, България. Установява се от представените доказателства, а и не се е спорило между страните, че е било образувано изп.д. № ST47/2013 г. от Кантора на съдебните изпълнители съдружници „Шкьопу и Тету“ като е било отправено искане за връчване на Покана за плащане от 03.07.2013 г., изпълнителен документ – банкова гаранция от 31.07.2012 г., Решение за одобрение от 21.06.2013 г., по дело № 23752/299/2013 г. Документите са връчени на „ПИБ“ АД в границите на образуваното производство по съдебна поръчка – гр.д. № 33919/2013 г., на СРС, II ГО, на 15.08.2013 г. Не се спори между страните по делото, че в определения в чл. 711 ГПК на Румъния срок за обжалване, банката не е подала възражение. В хода на производството, на осн. чл. 155 ГПК, въззивният съд е обявил на страните, че са му служебно известни постановените Решение № 1672/02.04.2019 г., по дело № 34108/299/2013 на Районен съд на Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение и Решение № 43/07.06.2021 г., по дело № 643/2021 г. на ВКС на Румъния, Състав за произнасяне по правни въпроси. Двете решения са представени в заверени копия и превод на български език в границите на производството по чл. 303 ГПК, проведено пред ВКС на РБ. С Решение № 1672/02.04.2019 г. е отменено принудителното изпълнение и изпълнителните действия, извършени по изп.д. № ST47/2013 г. на Кантората на съдебните изпълнители Съдружници Шкьопу и Тету. Видно от отбелязването в края на решението е, че същото е станало окончателно с Решение № 261А/04.02.2022 г., по гр.д. № 34108/259/2013, Градски съд Букурещ, 5-то Гражданско отделение, поради отхвърляне на апелативната жалба като неоснователна. Във връзка с постановеното Решение № 1672/02.04.2019 г., с Определение от 03.06.2019 г., по дело № 15766/299/2019 г. е разпоредено издаването на Европейско удостоверение, на осн. чл. 53 от Регламент № 1215/2012 г. на Съвета. С Решение № 43/07.06.2021 г., ВКС на Румъния в отговор на поставен въпрос може ли да се допусне изпълнителен характер на банковата гаранция, е постановил, че банковата гаранция, издадена от кредитна институция, представлява изпълнителен титул само ако е издадена като гаранция по договор за кредит. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и за произнасяне по основателността на молбата за допускане на изпълнение на Разпореждане (Заключение) от 21.06.2013 г., по дело № 23752/299/2013 г., на Първи районен съд – Букурещ, на осн. чл. 623 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 622, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 ГПК от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище. Производството започва по молба на заинтересованата от изпълнението страна и в конкретния случай към момента на подаването й приложение следва да намери Регламент № 44/2001 г. на Съвета на Европа относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 57, ал. 1 от него, документ, който е формално съставен или регистриран като автентичен документ и има изпълнителна сила в някоя държава-членка, в друга държава- членка се обявява за изпълняем по молба, направена в съответствие с процедурите, уредени в член 38 и следващите. В случая представеното Заключение от 21.06.2013 г., по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ, с което е дадено съгласие за принудително изпълнение, което следва да се извърши, съгл. чл. 622, ал. 3 ГПК (Румъния), съответства на изискванията и не съществува пречка молителят да поиска допускане на изпълнението му, още повече, че същото попада в обхвата на чл. 32 от Регламент № 44/2001 г. Съгласно разрешението, съдържащо се в т. 13 от ТР 7/2014 г. основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. При отмяна на въззивното решение делото подлежи на връщане на въззивния съд, като съд по съществото на спора, за да съобрази отпадналата задължителна сила на постановлението на съда или на индивидуалния административен акт за повдигнатия пред него спор. При това разрешение на въпроса, настоящият състав намира, че е обвързан от възприетото от ВКС в производството по отмяна по отношение действието и последиците на постановеното след Заключението от 21.06.2013 г., Решение № 1672/02.04.2019 г., по дело № 34108/299/2013 на Районен съд на Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение. В него съдът е констатирал, че писмото за банкова гаранция, на която се е позовала Агенцията, не може да бъде изпълнително основание, доколкото нито една правна норма не урежда такъв характер на този юридически акт. Направен е извод, че предвид липсата на изпълнително основание, въз основа на което да се извърши принудително изпълнение, то следва последното и извършените изпълнителни действия да бъдат анулирани, при което е постановен диспозитив за отмяната на допуснатото принудително изпълнение и извършените изпълнителни действия по образуваното дело. След като това е така, то се налага извод, че с влязлото в сила Решение № 1672/02.04.2019 г. е отречена валидността на произтичащите от Заключението от 21.06.2013 г. правни последици, а именно отпочване на принудително изпълнение по Писмо за банкова гаранция от 31.07.2012 г. и следователно е отпаднало и качеството му на изпълняем на територията на РБ, съдебен акт по см. на чл. 32 от Регламент № 44/2001 г., което следва да бъде съобразено от настоящият съдебен състав. При това положение молбата за допускане на изпълнение на Заключението от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 на Първи районен съд – Букурещ следва да бъде оставена без уважение, а изпълнение не следва да се допуска. При посочения резултат, неоснователно се явява искането за допускане на обезпечителни мерки, направено по реда на чл. 623, ал. 4 ГПК. В заключение постановеното и обжалвано пред настоящият състав, Разпореждане № 4138/10.06.2014 г. на СГС, ГО, 3-ти с., ще следва да бъде потвърдено макар и по различни мотиви. Предвид изхода от спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на въззиваемия в настоящото производство се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя служебно от съда в размер на 360.00 лв., съобр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. В същият размер следва да бъде определено и юрисконсултското възнаграждение за производството по отмяна пред ВКС, на осн. чл. 294, ал. 2 ГПК. На присъждане подлежи и сумата 25.00 лв., държавна такса заплатена по сметка на ВКС. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,