Решение № 830 от 29.5.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 211/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от „АВВ-2003“ ООД с адрес: обл. Стара Загора, общ. Чирпан, с. Зетьово, [улица], чрез пълномощник, срещу Решение № 42 от 10.03.2026 г., постановено по административно наказателно дело № 336 по описа за 2025 година на Районен съд – Луковит. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател оспорва като неправилен извода на РС, че при съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в обжалваното НП наказващият орган не е посочил дата, на която се твърди, че е извършено нарушението, не са посочени и всички обстоятелства, при които твърдяното нарушение е било извършено, като не е положил необходимите усилия за установяване на обстоятелствата. Поради липсата на посочване на конкретни обстоятелства за наказаното лице не било ясно по какъв начин да организира своята защита. Според жалбоподателят неправилно в наказателното постановление наказващия орган е приел, че проверката се е извършила при липса на длъжностно лице — управител, предвид, че като длъжност управителя на игрална зала за организиране на хазартни игри съчетава разнородни задължения и отговорности, надхвърлящи описаните в чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата, изискват управителя да посещава институции, държавни и общински учреждения и партньори на дружеството извън игралната зала, които са нормативно уредени в чл. 9, ал. 1, т. 1, б. Ж от Наредбата. Моли, в случай, че съдът не приеме наличието на процесуални нарушения и допусне, че е извършено нарушение, да приеме, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В заключение моли съдът да отмени обжалваното решение на Районен съд – Луковит и присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът – изпълнителният директор на Национална агенция по приходите – редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по ел. поща писмено становище вх. № 1642/19.05.2026 година от гл.юк. Д. Х. са изложени съображения по същество на спора и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултска защита. Окръжна прокуратура гр.Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения: Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 30.06.2025г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с АN № [рег. номер] срещу „АВВ-2003” ООД за това, че при извършена от инспектори по приходите проверка на 06.06.2025г. в игрална зала на посоченият адрес в гр.Луковит, в която се организират хазартни игри с игрални автомати с непрекъснат режим на работа, било установено, че дружеството в качеството си на лице по чл.4, ал.1, т.1 от Закона за хазарта е нарушило разпоредбите на чл.9, ал.1, т.1 от Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи / НОЗИУПВХИКИЛ/, тъй като в игралната зала не присъства служител на организатора на длъжност Управител. Актосъставителят приел, че горното деяние представлява административно нарушение на чл.9, ал.1, т.1 от НОЗИУПВХИКИЛ. Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка, серия АА № 0002029/07.06.2025 г. По съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство не е подал писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и неговия автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл дружеството към административно-наказателна отговорност за извършеното от нарушение. След като изложил мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, съдът е приел размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева за обоснован, доколкото е наложен към минимално предвиденият в чл.108, ал.1 от ЗХ. Настоящият касационен състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, уважени са доказателствените искания на страните, обсъдени са всички събрани доказателства. След съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства съдът е направил своите решаващи изводи по отношение на фактите и на правото. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Поради изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е бланкетно, без да се сочат конкретни нарушения, които да бъдат проверени. Настоящият състав намира, че решението на районният съд е постановено и в съответствие с материалния закон. При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилния извод за законосъобразност на оспореното пред него НП. Според ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл.9, ал.1, т.1 от Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи, за осигуряване спазването на изискванията при организиране на хазартни игри с игрални автомати, в игралната зала следва да присъстват следните служители на организатора: 1. Управител на игралната зала, който осъществява контрол и е отговорен за: а/законосъобразното провеждане на игрите;б/ правилното функциониране на игралното оборудване; в/ охраната, спазването на вътрешния ред в залата и действията на крупието; г/ решаването на възникнали спорове в хода на провеждането на игрите при определяне или изплащане на печалбите; д/ недопускането на лица, чието присъствие е забранено по ЗХ; е/ удостоверяването и изплащането на печалби; ж/ други задължения съгласно тази Наредба и утвърдената от организатора длъжностна характеристика; 2. и крупие, което е отговорно за: а/ използването на игрално оборудване, което е пригодено да се задейства от крупие;б/ съхраняването и отчитането на получените суми за залози; в/ установяването на печалившата комбинация и съответния размер на печалбата; г/ отчитането и изплащането на печалби; д/ недопускането на лица, чието присъствие е забранено по ЗХ. В чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата изчерпателно е посочено задължението за организатора на хазартни игри - наличието на посочените две длъжностни лица при провеждането на игрите, а именно на управител и крупие. Прочита на приложимото право налага извода, че двете длъжностни лица имат различни и конкретни задължения, свързани с провеждането на игрите и това налага тяхното физическо присъствие в игралната зала. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че в игралната зала за хазартни игри с игрални автомати липсва едното длъжностно лице, а именно управител на игралната зала, в нарушение разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи, съгласно която: „За осигуряване спазването на изискванията при организирането на хазартните игри с игрални автомати в игрална зала, задължително условие е в игралната зала да присъства длъжностно лице управител на игралната зала, който осъществява общия контрол и е отговорен за законосъобразното провеждане на игрите.“ По делото е безспорно установено нарушението и неговият извършител. При това нарушителят е бил санкциониран по текста на чл.108 ал.1 от ЗХ, предвиждащ налагането на имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева за организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания. Касационният състав намира за законосъобразни изводите в оспореното съдебно решение, че при определяне размера на имуществената санкция наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и правилно е наложил на дружеството санкция в размер на 3000 лева, към минимума. С оглед тежестта на извършеното административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена санкция към минималния предвиден от законодателя размер. Така наложеното административно наказание е справедливо, съобразено е с извършеното и е в предвиденият от закона минимален размер, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН. Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични, вкл. изтъкнатите в КЖ относно представеният от управителят впоследствие кочан с РКО, поради което съдът не споделя изложеното от касатора за маловажност на нарушението. Обосновано решаващият състав е приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от приложените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дати и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство. При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че на дружеството неправилно, незаконосъобразно и необосновано е наложена имуществена санкция за отсъствието на служител за кратък период от време, тъй като установено с доказателствата по делото за периода на цялата проверка, приблизително четири часа в залата не е имало управител. Касатора, като задължено лице в качеството му на организатор на хазартни игри е следвало да осигури такава организация на дейността си в проверявания обект, при която да се изпълнят законоустановените изисквания към организиране на хазартните игри в него, включително и тези свързани с осигуряване перманентното присъствие в игралната зала на длъжностните лице „управител на игрална зала“ и „крупие“. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, съдът следва да определи в размер на 130,00 лв., равностойни на 66,47 евро, предвид правилата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и чл. 11-13 от ЗВЕРБ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав