Решение № 461 от 18.2.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 514/2024 г.

Производството е по реда на чл. 95, ал. 3 и сл. от ДОПК. Депозирана е жалба от Х. Т. Д. от [населено място], действащ чрез адв. Д. П., против мълчалив отказ на началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Момчилград да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот с вх. № 9400-3788/29.10.2024 г., подадено от жалбоподателя. Счита, че процесния отказ е незаконосъобразен. Излага съображения, че Х. Д. е наследник на Т. Х. Д., починал на [дата], който е бил собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед РД-18- 275/03.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ: 503 кв. м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен план: •••, квартал: •••, парцел: •••, при съседи [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор]. С оглед обстоятелството, че наследодателят нямал документ за собственост за описания по-горе имот, жалбоподателят предприел действия за снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК и депозирал искане до отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, за издаване на удостоверение за данъчна оценка за горния недвижим имот. Заявената от него административна услуга не била извършена в законовия срок, въпреки наличието на предпоставките на това. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен мълчалив отказ на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот по искане с вх. №9400-3788/29.10.2024 г., подадено от Х. Т. Д., след което като изпрати преписката на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот по искането с вх. №9400-3788/ 29.10.2024 г., в 5-дневен срок от получаване на решението. Претендира деловодни разноски. По жалбата е постъпил писмен отговор с вх. № 3266/20.12.2024 г., подписан от адв. А. А. Х. – процесуален представител на началник отдел „Местни данъци и такси” при община – Момчилград. Изложени са съображения, че жалбата е подадена извън законовия срок за обжалване, поради което счита, че същата е просрочена. Въвежда доводи, че в конкретния случай, заявителят на административната услуга - Х. Т. Д. не е субект на задължение за данък и такса битов отпадък, предвид обстоятелството, че не е нито собственик, нито ползвател на декларирания имот. Хронологично излага действия на Община Момчилград по депозирана от лицето М. И. К. декларация по чл. 14 от ЗМДТ, за което е открит партиден № [номер]. Въвежда доводи, че имотът по разписен лист към кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № [номер]/[дата] е записан като имот с пл.сн. № •••, кв. ••• на И. В. К.. Счита, че настоящия случай касае отказ за обработване на подадена от жалбоподателя данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижим имот и отказ за откриване на партида. Релевира доводи, че в конкретния случай е налице спор за материално право, поради което не може същият да бъде разрешаван от отдел „МДТ” при Общинска администрация - Момчилград. Искането е, съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на Х. Т. Д., срещу мълчалив отказ на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Момчилград да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот по искане с вх. № 9400-3788/29.10.2024 г. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Д. П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. Х., която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли жалбата като присъди разноски. В подкрепа на доводите си представя писмени бележки, в които излага подробни съображения относно неоснователността на жалбата. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 29.10.2024 г. жалбоподателят Х. Т. Д. е подал данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти до Община Момчилград с вх. № 9400-3788/29.10.2024 г., към която декларация, същият е депозирал и Молба с вх. № 94-00-3788 от 29.10.2024 г., отправена до кмета на Община Момчилград, за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим ПИ с [идентификатор] по КК КР на [населено място], като в молбата е отразено обстоятелството, че декларацията му е необходима във връзка с охранително производство за послужването пред нотариус. Видно от скица на поземлен имот № [номер]/[дата], поземлен имот с идентификатор № [идентификатор] по КККР на [населено място] е с площ 503 кв.м. – номер по предходен план № •••, кв. •••, парцел •••. Същият е с начин на трайно ползване: „Незастроен имот за жилищни нужди“, като липсват данни за собственици на имота и сгради, които попадат върху имота. От Удостоверение за наследници № ••/••• г., издадено от община Момчилград се установява, че Х. Т. Д. е наследник на Т. Х. Д., починал на [дата] Т. Х. Д. е вписан в Разписен лист към кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № ••/••• г. като собственик на имот с пл.сн. № ••, кв. ••, съгласно н.а. № ••, дело № ••/•••. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в законоустанвения срок, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. Във връзка с горното, настоящият състав счита, че конкретния случай се касае за административно обслужване по глава XII от ДОПК, а именно, по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК и следващите, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 90, ал. 1 от ДОПК документът по чл. 88, ал. 1 се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането. В конкретния случай молбата за издаване на удостоверение за данъчна оценка е подадена на 29.10.2024 г., поради което срокът за произнасяне е изтекъл на 05.11.2024 г., поради което е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 91, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ДОПК мълчаливият отказ е можело да бъде обжалван в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 90, ал. 1 от ДОПК, т.е. срокът за оспорване по административен ред е започнал да тече на 06.11.2024 г. и е изтекъл на 19.11.2024 г. Процесната жалба е подадена в канцеларията на съда на 20.11.2024 г., поради което същата се явява допустима съгласно чл. 95, ал. 3 от ДОПК, тъй като е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. Издаването на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот е част от производствата по административно обслужване на данъчните субекти от общината по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК. Отказът за издаване на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения е индивидуален административен акт съобразно чл. 21, ал. 3 от АПК. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. По силата на чл. 88, ал. 1 ДОПК, обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Депозираната от жалбоподателя молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка попада в хипотезите на чл. 88, ал. 1 от ДОПК. В чл. 92, ал. 1 и чл. 95 от ДОПК са уредени специфични правила за оспорване по административен и съдебен ред на отказа за издаване на документ по реда на Глава ХІІ. Съгласно чл. 7 от ДОПК органите по приходите притежават компетентност да издават административни актове в производствата, регламентирани в същия закон. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а в ал. 3 е регламентирано, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ са посочени материално и териториално компетентните органи за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, а именно служителите на общинската администрация по местонахождение на имота. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по ГПК, както и в други предвидени от закона случаи. По силата на ал. 1 на цитираната разпоредба данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в петдневен срок от подаване на искането. По делото е установено, че жалбоподателят е подал молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот, при което изрично е посочил, че същото му е необходимо във връзка с охранително производство пред нотариус. В случая липсва спор, че е подадена и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, т.е. налице е доказан правен интерес от Х. Д. от получаване на удостоверението. С други думи налице са данни, че исканото удостоверение за данъчна оценка е необходимо във връзка с нотариално производство, по което жалбоподателят е страна, а разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ изрично урежда хипотезите на издаване на удостоверение за данъчна оценка във връзка с определяне на нотариалните такси в производствата по ГПК, което е следвало да бъде установено от административния орган. По делото е безспорно, че след депозиране на молбата за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота не е налице произнасяне от страна на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград, т.е. налице е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Изцяло ирелевантни за настоящия спор за изложените от пълномощника на ответника доводи - че имотът бил деклариран и записан на името на друго лице, налице бил отказ за обработване на подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ и по разписен лист имотът бил записан на друго лице. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ не предоставя компетентност на административния орган да извършва преценка относно наличието на право на собственост на заявителя, респ. предпоставки за придобиване право на собственост по наследство или по давност на имота, за който е поискано удостоверението за данъчна оценка. Същият не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаването му и при наличието на изискуемите от закона положителни предпоставки за това, какъвто е и настоящият случай. Визираните в писмените бележки разяснения относно издаване на удостоверение за данъчни оценки и разяснения относно придобиването на имот по наследство, нямат задължителен характери и не биха могли да дерогират приложението на горепосочената норма. По изложените съображения съдът намира, че формираният мълчалив отказ от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Момчилград да се произнесе по депозираната от Х. Т. Д. молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка на ПИ с [идентификатор] по КК КР на [населено място] се явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от ДОПК, поради което следва да бъде отменен. На основание чл. 96 от ДОПК преписката следва да бъде върната на органа с указания за издаване на поисканото удостоверение. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 510 лв., от които 500 лв. произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2024 г./ л. 9 от делото / и 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съразмерно с фактическата и правна сложност на делото и съответства на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер. С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, заплатеното възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва. Предвид това и с оглед липсата на надлежно релевирано възражение за прекомерност от страна на ответника и пълномощникът му, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да присъдени в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 96 от ДОПК, съдът