РЕШЕНИЕ

№ 1113

гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев Членове: Мария Георгиева, Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000501374 по описа за 2023 година САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 3761/21 г. по описа на СГС. С решение по делото 260 267/08.02.23 г. съдът е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост над два фургона, предаването на чието владение се иска да бъде санкционирано от съда спрямо ответника Ню Бояна филм АД. Тъй като е счел, че няма неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца и с оглед отхвърлителните диспозитиви по ревандикационния иск, съдът се е произнесъл по евентуален иск (за заплащане равностойността на фургоните като погинали), като е отрекъл дължимостта на такова обезщетение.

Недоволен от решението е ищецът. Според него неправилно съдът е игнорирал договор за покупко-продажба на фургони от 16.05.11 г. и на тази база, приемайки, че ищецът не доказва собствеността си над процесните вещи (два фургона, преместени в имот на ответника след дейност по премахване на незаконно строителство) е отхвърлил всички предявени искове. Моли решението да бъде отменено и САС да уважи исковете за осъждане на ответника да върне владението над фургоните на ищеца, защото те са негова собственост, евентуално (при погиването им), да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв. и да заплати гражданските плодове за периода 19.03.16 г. – 18.03.21 г. в размер на 54 000 лв.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства. Допуснатият (първоначално) свидетел за установяване на сключване на договор за покурко- продажба на процесните фургони, е заличен на основание опит за шикан на процеса (неявяване на свидетеля в осз, без в болничния лист да се удостоверява, че състоянието не позволява явяване пред съд) и с оглед ограниченията на чл. 181 ЗЗД за доказване на достоверна дата на документ.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и в по-голямата му част допустимо съдебно решение. Недопустим е евентуалният иск – за присъждане на обезщетение от 20 000 лв. поради погиване на фургоните. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва държането на фургоните – дори се позовава на изтекла придобивна давност спрямо тях. Поради това липсва правен спор респ. правен интерес от поддържане на евентуалния иск. Извън това същият се основава не на алтернативност на търсената защита, а на алтернативност на фактическата обстановка, за която ищецът в исковата молба поддържа друго твърдение (че фургоните са налични и се държат от ответника без правно основание). Като недопустимо, решението в частта, с която съдът се е произнесъл по евентуалния иск, следва да бъде обезсилено. Спрямо останалите искове съдът дължи произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал в рамките на предмета на проверката САС прави следните изводи:

Ревандикационният иск инкорпорира в себе си установяване на принадлежността на правото на собственост над претендираните да бъдат върнати вещи. В конкретния случай ищецът претендира връщане на два фургона, описани като размери и разпределение (без допълнителни индивидуализиращи белези). На л. 155 се намира договор, сключен в гр. Девня между физическото лице Д. М. и ищеца Партнърс Комерс ЕООД, според който М. е продал на Партнърс Комерс ЕООД за сумата 8 500 лв. два строителни фургона, придобити от него като вещи „втора ръка“ с размери на първия 6/2 м., с входна врата и 2 прозореца и 6/2 м. разделен в две отделни помещения с входна врата, два прозореца и междинна врата.

Договорът съставлява частен документ. По отношение на същия, представен като доказателство по делото, ответникът е възразил, че документът е съставен за нуждите на процеса, няма достоверна дата и съдържанието му е невярно. Спрямо този договор ответникът е трето лице. С оглед разпоредбата на чл. 181 ГПК достоверна е дата спрямо неподписало документа лице oт дeня, в ĸoйтo (документът) e зaвepeн, или oт дeня нa cмъpттa, или oт нacтъпилaтa физичecĸa нeвъзмoжнocт зa пoдпиcвaнe от лицeтo, ĸoeтo e пoдпиcaлo дoĸyмeнтa, или oт дeня, в ĸoйтo cъдъpжaниeтo нa дoĸyмeнтa e възпpoизвeдeнo в oфициaлeн дoĸyмeнт, или oт дeня, в ĸoйтo нacтъпи дpyг фaĸт, ycтaнoвявaщ пo бeзcъмнeн нaчин пpeдxoждaщoтo гo cъcтaвянe нa дoĸyмeнтa. За установяване на достоверна дата не се допускат свидетелски показания. Като житейски довод, опровергаващ достоверността на съдържанието на договора настоящият състав вижда несъответствие между цената на фургоните (8 500) лв. и транспортните разходи, които биха били направени за транспортирането на вещите от гр. Девня, където договорът е сключен (продавачът е с местоживеене в гр. Варна), и кв. Бояна, където фургоните са ситуирани. Поисканият от ищцеца свидетел би могъл да утвърди, че фургоните са се намирали физически в гр. София, но поради отдалеченост във времето и невъзможност да се проверят с други доказателствени средства, такива показания не биха могли да се кредитират като достоверни. Въпреки че е имал тази възможност, ищецът не е доказал на база запис на фургоните като собствен актив, осчетоводяването, начисляване на амортизационни отчисления от стойността (при изготвяне на годишните баланси), че е бил собственик на фургоните. С оглед на това единственото доказателство за принадлежност на фургоните към патримониума на ищеца се явява договорът с физическо лице, чиято оспорена достоверна дата не е преодоляна с помощна на допустимите от закона връзки с други актове/събития.

Предвид липсата на доказателства за собствеността на фургоните, решението на СГС по иска с правно основание чл. 108 ЗС е правилно.

Решението е неправилно в частта, с която съдът квалифицира претенцията за присъждане на обезщетение за неполучените граждански плодове (представено е доказателство за отдаване на фургоните под наем на друго юридическо лице) като иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Правната квалификация се определя според фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Видно от същата, ищецът претендира плодове от вещите именно в качеството си на собственик, комуто се дължи връщане на владението, без да има довод, че ответникът е ползвал същите и така неоснователно се е обогатил. Чл. 57 ЗЗД предвижда, че при вещ, подлежаща на връщане, плодовете се дължат от момента на отправяне на покана за предаването им, а чл. 93 ЗС регламентира, че плодовете от една вещ принадлежат на собственика. Правната квалификация на претенцията за присъждане на 54 000 лв. – неполучена наемна цена за предхождащ исковата молба период е чл. 57 ЗЗД, вр. чл. 93 ЗС. Тъй като фактическите обстоятелства за преквалифициране на иска са непроменени, САС следва да осъществи корекцията относно квалифицирането на търсената защита. Този обективно съединен иск е неоснователен, доколкото според чл. 93 ЗС плодовете принадлежат на собственика, а ищецът не доказва това правопораждащо обстоятелство. Липсват и доказателства за отправена до ответника покана относно граждански плодове към началната дата на исковия период – 19.03.16 г. Поради това искът следва да се отхвърли.

Констатираната от САС недопустимост на евентуалния иск е причина за обезсилване на решението в тази негова част, без да е нужно връщане на делото на първоинстанционния съд поради липса на правен интерес от търсената защита.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за въззивния процес с естество на заплатен адвокатски хонорар, в размер на 8 604 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС: