Решение № 868 от 19.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6102/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0333-001216 от 13.10.2025г., издадено от Началник група в РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на П. И. Л., ЕГН ••••••••••, е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв./с еврова равностойност от 153,39 евро/, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 51, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител - адв. Х. Р., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратена по делото молба - становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна съдът установи следното: Товарен автомобил „Фолксфаген Тигуан“ с рег. № ••••••••, към 19.07.2025г. бил собественост на „Саутриб“ ООД. Жалбоподателя П. И. Л. бил съдружник. Н а 19.07.2025г., около 07.51ч., жалбоподателя се движел с товарен автомобил „Фолксфаген Тигуан“, с рег. № ••••••••, по път ІІІ – 375, с посока на движение от запад на изток. В областта на км. 18+500 бил ситуиран сигнализиран жп прелез, с бариери, които в посочения времеви период били спуснати. Жалбоподателя приближил сигнализирания жп прелез като не спрял пред спуснатите бариери, а се ударил в тях и причинил ПТП с материални щети. Бариерата била собственост на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ /ДП „НКЖИ“/ сектор Пловдив и на прелеза били поставени охранителни камери за видеонаблюдение. Служителите на ДП „НКЖИ“, прегледали охранителните камери, тъй като бариерното съображение било повредено, установили че нарушителя причинил ПТП-то се е движел с товарен автомобил с рег. № ••••••••, и подали сигнал до Директора на ОДМВР Пловдив, за извършване на проверка и издаване на протокол за ПТП удостоверяващ настъпилото събитие на 19.07.2025г., за да може да се заведе настъпилото застрахователно събитие пред застраховател за изплащане на нанесената щета. Към писмото бил приложен и СД което съдържало запис от охранителната камера монтирана на прелеза. В тази връзка по подадения сигнал била образувана преписка с рег. № 317000-12991/28.07.2025г. В хода на извършената проверка бил установен водача на товарен автомобил с рег. № ••••••••, а именно жалбоподателя П. И. Л.. Същия саморъчно попълнил обяснение в което заявил че не е усетил че бариерата е била спусната и заявява че бързал за лекар. От актосъставителя Т. Н., на 11.09.2025г. бил съставен Протокол за ПТП № 1863224. Протокола бил съставен в присъствието на жалб. Л., който го подписал. В протокола било отразено че причината за настъпилото ПТП била че участник № 1 – жалб. Л., се приближил към жп прелеза с такава скорост която не му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, при което ударил спуснатата бариера и реализирал ПТП с материални щети. На жалбоподателя бил показан и записа от охранителната камера. За така установеното свидетеля Т. Н., на длъжност мл.автоконтрольор в РУ Стамболийски при ОДМРВ Пловдив, съставил АУАН серия GA, № 4498655/11.09.2025г. за това че на 19.07.2025г., около 07.51ч., на път ІІІ – 375, км. 18+500, управлявал товарен автомобил „Фолксфаген Тигуан“, с рег. № ••••••••, с посока на движение от запад на изток, собственост на „Саутриб“ ООД, като преминал по сигнализиран жп прелез със спуснати бариери, като не се движел с такава скорост, която да му позволи да спре, при което ударил спуснатата бариера, собственост на ДП „НКЖИ“, сектор Пловдив, и реализирал ПТП с материални щети. В акта било посочено че е издаден Протокол за ПТП с № 1863224, както и че акта е съставен във връзка с преписка с рег. № 317 000 - 12991/ 28.07.2025г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 51, ал. 2 от ЗДвП. Акта бил подписан от нарушителя, като в графата за възражения било отбелязано че няма такива. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, което е видно от подписаната от него нарочна разписка. Въз основа на съставения АУАН, от началник група в РУ Стамболийски било издадено обжалваното НП, в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с описанието и квалификацията дадени в съставения АУАН. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300 лв. /с еврова равностойност от 153,39 евро/. Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Н. /актосъставител/, който заяви че поддържа описаното в акта. Свидетеля заяви че не помни конкретния случай, но обясни че е имало повече от 30 случая за година които са идентични. Повода за образуваните преписки е сигнал от БДЖ който винаги идва с видеоклип на нарушителя който се предоставя на водача. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и непротиворечащи на събраните по делото доказателства. Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН № 4498665/11.09.2025г., писмо със вх. № 5287 от 19.01.2025г. по описа на РС Пловдив от Началника на РУ Стамболийски, писмо от ДПНКЖИ с което се подава сигнал за настъпилото ПТП, докладни записки, обяснение, протокол за ПТП № 1-863224 от 11.09.2025г., саморъчно написано обяснение от жалбопоадтеля, справка от търговски регистър, оправомощителна заповед. Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от приложеното към делото веществено доказателство, съдържащо запис от извършеното нарушение. Видно от него, действително водача на товарен автомобил „Фолксфаген Тигуан“, с рег. № •••••••• не спира пред спуснатата бариера на охранявмия прелез находящ се на път ІІІ – 375, км. 18+500, в резултат на което се удря в спуснатата бариера и тя отхвръква настрани в неестествена позиция. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Посочената правна норма – чл. 51, ал. 2 от ЗДвП, указва че водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към железопътен прелез, трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при необходимост да спре пред прелеза. В конкретния случай от приложените по делото писмени доказателства изброени по-горе се установява безспорно че жалбоподателя именно на 19.07.2025г., около 07.51ч., като водач на МПС „Фолксфаген Тигуан“, с рег. № ••••••••, собственост на дружеството „Саутриб“ ООД, е допуснал ПТП движейки се по път ІІІ – 375, км. 18+500, като преминал по сигнализиран жп прелез със спуснати бариери, като се движел със скорост, която не му позволила да спре преди него, в резулта на което ударил спуснатата бариера, собественост на ДП „НКЖИ“, сектор Пловдив, и реализирал ПТП с материални щети. Използвания от законодателя подход в посочената разпоредба е понятието съобразена скорост, която е всяка скорост от разрешената на посоченото място, при която водача може да спре при всяко предвидимо препятствие. Факта че жалбоподателя не е успял да спре пред бариерата на прелеза и се е ударил в нея, безспорно доказва че скоростта с която се е движил е несъобразена. Обстоятелството че именно жалбоподателя е управлявал посочения автомобил е било установено от св. Н. в хода на извършената проверка, като жалб. Л. е попълнил саморъчно обяснение в което декларирал този факт и дори посочил причината която била довела до настъпилото ПТП. Слдва да се отбележи че той в нито един етап, в това число и в съдебното производство не е посочил че друго лице е управлявало посоченото в НП МПС. Съобразно § 6, т. 51 от ЗДвП "Охраняем железопътен прелез" е прелезът, който е снабден с бариери. В конкретния случай ПТП е реализирано именно при сблъсък с бариерата на охраняем жп прелез което се установява от материалите събрани попреписката и записа върху вещественото доказателство СД. Това не се отрича и от жалбоподателя. Съобразно § 6, т. 30 от ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай се е стигнало до материални щети за ДП „НКЖИ“ което също не се отрича от жалбоподателя и се потвърждава от Протокол за ПТП с № 1863224 и записа върху вещественото доказателство. Съобразно § 6, т. 27 "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. В настоящия казус жалб. Л. е именно участник в ПТП. Именно с извършените от жалбоподателя действия, той е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 51, ал. 2 от ЗДвП. Правилно наказващия орган е определил и съответната санкционна норма на извършеното нарушение, а именно тази по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, която указва че водач който поради движение с несъобразена скорост, ………………. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В конкретния случай, причината за настъпилото ПТП е именно несъобразената скорост на водача. Пътнотранспортното произшествие е настъпило посред бял ден, на охраняем прелез и за водяча е било съвсем предвидимо да очаква че бариерата може да е спусната, и да намали скоростта до такава, която да му позволи да спре. Като не го е направил, жалоподателя е причинил ПТП с материални щети. Съдът не приема възражението на адв. Р. че приложимата санкционна норма е тази по чл. 180, ал. 1 т. 3 от ЗДВП. Посочената правна норма е приложима за водачи които нарушават правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство или правилата за преминаване през железопътен прелез. Тя обаче не предвижда специалния резултат, да е настъпило ПТП с материални щети, какъвто е настъпилия резултат. Поради изложеното приложимата правна норма следва да е тази по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Съдътне споделя и възражението на жалбоподателя че описанието на нарушението не е достатъчно ясно, напротив според настоящия състав то е изключително подробно и е напълно ясно, и не създава каквито и да е препятствия пред възможността на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен и да се защити адекватно срещу него. В този смисъл в съставения АУАН и издаденото НП съдът намира че не са допуснати процесуални нарушения които да водят до отмяна на издаденото НП. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Акта и НП са издадени от оправомощени лица, видно от оправомощителните заповеди приложени по делото. Безспорно по делото е установено че жалбоподателя е извършил посоченото административно нарушение, поради което и правилно наказващия орган е издал НП за това. Същия не е оспорил нито констатациите в Констативния протокол за ПТП, нито е подал възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН срещу съставения АУАН. Не са налице и основания за квалифициране на случая като „маловажен“, доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид. Касае се за извършено нарушение, което засягат изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в движението по пътищата, като в конкретния случай последици от нарушението има и за ДП „НКЖИ“ поради нанесени имуществени вреди върху барирета на жп прелеза в която се е забил автомобила управляван от жалбоподателя. При този изход на спора, право на разноски има възиваемата страна. тя обаче не е направила такова искане поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока. Приложения по делото СД съдържащ видеоматериал от настъпило на 19.07.2025г. ПТП, следва да остане по делото до изтичане на срока за неговото съхранение, след което да се унищожи по надлежен ред. По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът