Решение № 28 от 26.2.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 4/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от А. П. Д. от гр. Б., ул. ••• чрез упълномощен процесуален представител - адв. Л. М. против: Решение № 130 от 05.11.2025 г. по гр. д. № 278/2025 г. на БРС. Поддържа се във въззивната жалба, че с обжалваното решение БРС е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 144 във вр. с чл. 149 СК, предявен от ищцата против П. Д. П.. Съдът е приел, че искът не е доказан. Съдът е приел, че ищцата не е доказала липсата на средства за издръжка и невъзможността й да се издържа от лично имущество, а също и възможността на ответника да заплаща издържа без особени затруднения. Считат решението за неправилно. Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че ищцата не е представила никакви писмени доказателства за липсата на доходи, на недвижимо и движимо имущество. Посочва се , че по делото е разпитана св. СП - баба на ищцата, която заявила, че ищцата е ученичка и че единствения доход, който й се осигурява е от нейната майка, която работи в чужбина и от бабата и дядото по майчина линия. Тези гласни доказателства били дадени под законовата санкция на чл. 290 от НК и не били оспорени. Считат, че е доказана възможността и доходите на ответника да заплаща издръжка без особени затруднения, тъй като в показанията на св. П. било посочено, че ответникът живее и работи в чужбина с родителите си и реализира доходи. Жалбоподателят е представил и протоколи по НОХД № 44 от 2025г по описа на БРС по което на ответника било повдигнато обвинение по чл. 183 от НК, ответникът изплатил забавени издръжки , за да може да се възползва от привилегирован състав на този текст и да сключи споразумение с РП-В.. Сочи, че няма как с писмени документи ищцата да докаже доходи на ответника, при условие, че той не е в страната и не работи по трудово правоотношение или по друг начин тук. Постъпил е писмен отговор от В. А. А., като пълномощник на П. Д. П., ЕГН - ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „К••, в който оспорва изцяло въззивната жалба, като моли Съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Поддържа, че разпоредбата на чл. 144 от СК дава възможност за присъждане на издръжка в полза на навършило пълнолетие дете при наличието на няколко кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: ищецът следва да учи редовно в средно или висше учебно заведение, следва да не е навършил 20 години, респективно 25 годишна възраст, следва да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и заплащането на издръжка не следва да съставлява особено затруднение за родителя- ответник. Счита, че в настоящия случай не са налице необходимите елементи на фактическия състав на чл. 144 от СК, обуславящи правото на ищцата Твърди се, че издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си. Въпреки разпределената доказателствена тежест и изричното указание на съда, ищцовата страна нито в дадения от съда срок, нито в откритото съдебно заседание ангажирала каквито и да било доказателства, удостоверяващи имущественото и състояние и установяващи наличието или липсата на доходи, на движимо и недвижимо имущество. Поради това считат, че ищцата не е доказала законовата предпоставка на чл. 144 СК, че е в невъзможност да се издържа доходите си или от използване на имуществото си. Отделно от това чл. 144 СК изисква родителят да може да дава без особени затруднения, исканата издръжка, т.е. когато притежава средства над тези, необходими за собствената му издръжка(така Решение № 170 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1339/2012 г. на Върховен касационен съд). По делото било доказано, че ответника ми има още четири деца, две от които са малолетни и едно непълнолетно, като спрямо тях издръжката е безусловна и неотменима. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си учащи деца, само ако могат да я дават без особени затруднения, каквито всякога са задълженията към малолетните и непълнолетните деца. (такта Определение № 781 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 65/2012 г. на Върховен касационен съд; Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд). Предвид посоченото , следва да се приеме, че обстоятелството във връзка с възможността на ответника да дава издръжка на пълнолетното си дете, учащо в средно учебно заведение, без особени затруднения, не е доказано /Реш. № 195 от 1.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК/. С оглед гореизложеното моли Съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение. В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, твърденията в същата, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна : С решение № 130/05.11.2025 по грд № 278/2025г. БРС е отхвърлил предявения от А. П. Д. от гр. Б., ул. ••• против П. Д. П. иск с правно основание чл. 144 във вр. с чл. 149 СК, за присъждане на издръжка на пълнолетен учащ се, считано от 01.11.2024г / за минало време , в размер на 350 лв на месец. По делото е доказано, че ответника е баща на ищцата, която към датата на подаването на исковата молба е пълнолетна, но не е навършила 25 години, като е записана в дневна форма на обучение в 11 б клас на СУ”ХБ „ гр.Б. през учебната 2024-2025г.. Пред въззивната инстанция не се представиха доказателства, налагащи друга фактическа обстановка или изменящи тази възприета Б. районен съд. Според чл.144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер – решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др. За да бъде уважен иска с правно основание чл.144 СК е необходимо ищцата да докаже невъзможността да се издържа от собственото си имущество или доходи, необходимите й средства за издръжка, с оглед възрастта и обучението й, както и , че нейния баща може да доставя издръжка в претендирания размер, без това да представлява особена тежест за него. По делото не се представиха доказателства, които да установяват, че родителя може да доставя издръжка без особено затруднение. Задължението за заплащане на издръжка на пълнолетен не е безусловно и се обуславя от възможността на родителя да дава такава издръжка и то в размер, че да не представлява особена трудност за него. В настоящето производство не се установиха доходите на ответната страна, както и възможността същия да доставя издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря в претендирания от нея размер, без това да съставлява трудност за него. Съобразно разпоредбата на ГПК, всяка страна следва да установи фактите и обстоятелствата на които основава своите искания и възражения. Чл. 144 СК изисква родителят да може да дава без особени затруднения, исканата издръжка, т.е. когато притежава средства над тези, необходими за собствената му издръжка(така Решение № 170 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1339/2012 г. на Върховен касационен съд). Издръжката на пълнолетни учащи се деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си, е поставена в зависимост от възможността на родителя да я заплаща без особени затруднения. По делото се доказа, че ответника има още четири деца, две от които са малолетни и едно непълнолетно, като спрямо тях издръжката е безусловна и неотменима. Алиментното задължение към непълнолетните и малолетните деца има предимство пред издръжката на пълнолетно дете и следва да бъде отчетено, с оглед възможността на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка на и на пълнолетното дете (така Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд). Родителите дължат издръжка на пълнолетните си учащи деца, само ако могат да я дават без особени затруднения, каквито всякога са задълженията към малолетните и непълнолетните деца. (така Определение № 781 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 65/2012 г. на Върховен касационен съд; Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд). Предвид посоченото - липса на доказани трудови доходи, липса на доходи от притежаваното от ищцата имущество и наличие на безусловно задължение за заплащане на издръжка на две малолетни и едно непълнолетно деца, ВдОС приема, че обстоятелството във връзка с възможността на ответника да дава издръжка на пълнолетното си дете, учащо в средно учебно заведение, без особени затруднения, не е доказано /Реш. № 195 от 1.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК/. Пред въззивната инстанция не се представиха доказателства, различни от тези пред БРС. Решението е правилно и съобразено с фактическата обстановка и данните по делото. Водим от горното, В.ски окръжен съд :