Решение № 791 от 22.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 278/2023 г.

Производството е по реда на чл. 623, ал.6 от ГПК. Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от „Файв“ ООД срещу разпореждане № 272/22.12.2022г. на ОС – Кюстендил по ч.гр.д. № 502/2022г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допускане на изпълнение на описания акт – електронно разпоредително постановление № 868/25.06.2020г. на съда в гр. Анкона Италия. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 623 ал.2 от ГПК, предвиждаща, че съдът се произнася въз основа на препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от постановилия го съд и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е представено ксерокопие на акта, тъй като той е представил електронно разпоредително постановление, което е подписано от постановилия го съдия Г. В. с квалифициран електронен подпис с № ••••••••••, като е отпечатан и герба на Република Италия и надпис Republica ltalianа. Предвид горното счита, че постановлението отговаря на изискванията за автентичност на акта, като е представено и в заверен превод на български език. Жалбоподателят се позовава на цитираната от него практика на САС, а именно решение по т.д. № 1311/2020 г. на Апелативен Съд София, в което се приема, че след като е отразено, че документите са подписани с електронен подпис, изискванията са спазени. Поддържа, че текстовете на чл. 21, ал. 2. буква "а" и "б." от Регламент № 1896/2006 (чието изпълнение се приема за надлежно предвид подписването на съдебния акт с електронен подпис) са еднакви по съдържание с разпоредбата на чл. 37. пap. V, буква „а“ и „б." от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и подписването на съдебните актове с електронен подпис на съдията, издал акта, отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 1215/2012 за представяне на препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, респективно — на изискванията на чл. 623, ал. 2 от ГПК за представяне на препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от постановилия го съд. Наред с горното жалбоподателят поддържа, че е представил и удостоверение за съответствие по силата на чл. 16-6, ал. 9-6 от Законодателно постановление №179/2012, издадено от адв. Р. Д., в качеството на процесуален представител на молителя „Файв“ ООД в производството пред съда в Анкона - Италия - на италиански език, с превод на български език. Поддържа, че съгласно правилото на чл. 52 от „Законодателно постановление № 90 от 24.06.2014 г. – „Правомощия за удостоверяване на защитниците и помощниците на съдията", електронните копия, също и по изображение, на съдебни актове са еквивалентни на оригинал, дори и без цифровия подпис на Регистратора. Твърди и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е представил удостоверение за изпълняемост, като сочи, че е представено писмено доказателство - Доклад за връчване - на италиански език, с превод на български език, от който се установява, че още на 13.07.2020 г. е извършено връчване на процесното Електронно разпоредително постановление № 868/25.06.2020 г., издадено по дело с номер от генералния регистър № 2759/2020 г., на съда в гр. Анкона. Италия, като връчването е извършено от съдебен изпълнител, служител в Единната служба за връчвания на Съда в гр. Анкона. Видно е, че същото е подписано от съдебния служител, като са приложени и копия на съответните пощенски пликове, с които е извършено връчването, като връчването е извършено на представител на длъжника "Джей Ес Груп" ООД, чрез изпращане на копие по пощата по смисъла и по реда на чл. 14 от Регламент ЕО № 1348/2000 на Съвета и следователно срокът за оспорването му бил изтекъл. Поддържа и че с молба от 03.11.2022 г. в изпълнение на дадени от съда указания, по делото е представено Удостоверение за изпълнимост от 22.12.2020 г., което също е подписано с електронен подпис от съдията. С оглед горното счита, че е налице и второто формално изискване по чл. 623, ал. 2 от ГПК за допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение. Жалбоподателят по подробно изложените доводи счита, че като не е обсъдил наличните по делото документи, както и не е изложил съображения, защо счита, че с тях не е изпълнено законовото изискване за допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и акта му следва да бъде отменен, като вместо него вместо него бъде постановен друг, с който да се допусне изпълнението на Електронно разпоредително постановление № 868/25.06.2020 г., издадено по дело с номер oт генералния регистър № 2759/2020 г. на съда в гр. Анкона, Италия. Предвид горното и по подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалвания акт и удовлетворяване на молбата му. Ответната по жалбата страна не е подала отговор и не изразява становище по същата. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, намира следното: Окръжен съд – Кюстендил, е бил сезиран с молба, подадена от „Файв“ ООД, с данъчен и ДДС № 00878860428, със седалище и адрес на управление в гр. Серра де Конти, провинция Анкона, Реп.Италия, ул.„Енрико Матеи“ №13, с искане за допускане на изпълнение на съдебно решение – електронно разпоредително постановление с № 868/25.06.2020г., издадено по дело с номер от генералния регистър 2759/2020г. на съда в гр. Анкона, Италия, с което е наредено на „Джей Ес Груп“ ООД, с ЕИК 200749119, със седалище и адрес на управление в Република България, гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №342, да заплати на молителя „Файв“ ООД описаните парични суми, а именно: за сумата от 10 486, 01 евро, лихви за неустойка в размер на 2445, 53 евро, разходи по производството пред съда в Анкона 145, 50 евро аванси, 540 евро за професионално възнаграждение, плюс 15% за еднократно възстановяване на разходи, ДДС и осигурителна каса на адвокатите. С молбата е представено електронно разпоредително постановление, което е подписано от постановилия го съдия Г. В. с квалифициран електронен подпис с № ••••••••••, съгласно което на „Джей Ес Груп“ ООД, с ЕИК 200749119 е разпоредено до 40 дни от връчване на постановлението да заплати сумата от 10 486, 01 евро, лихвите по молбата и описаните суми за разноски. Постановлението е с №868/25.06.2020г., издадено по дело с номер от генералния регистър 2759/2020г. на съда в гр. Анкона, Италия. Приложен е иска / искането за издаването му, в който сумата е 12 931, 54 евро, от които 10 486, 01 евро – главница и 2445, 53 евро – лихви за неустойка по Законодателно постановление № 231/02, изчислени до 23.06.2020г., лихви от 24.06.2020г. до действителното „салдо“, както и описаните разноски. Искането е подадено от адв. Р. Д.. Представен е на италиански език и в превод Доклад за връчване от 13.07.2020г., който представлява изявление на съдебен изпълнител, че е изпратил по молба на адв.Р. Д. процесното постановление на длъжника по пощата съгласно чл.14 от Регламент 1348/2020г. С обжалваното разпореждане на ОС – Кюстендил, след като е дал възможност на молителя да представи документи с разпореждане с № 224/28.10.2022г. и не са приложени исканите, е приел, че непредставянето на посочените от съда документи очертава липсата на предпоставки за уважаване на направеното искане, доколкото уважаването му предполага, съгласно чл.623 ал.2 от ГПК във вр. с чл.53 от Регламент (ЕС) №1215/2012г., че към молбата за допускане изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава – членка на ЕС, следва да се приложат препис на съдебното решение, заверен от постановилия го съд, и удостоверение за изпълняемостта му по образец - приложение I към регламента и техния превод на български език. Приел е също така, че съдебният акт - разпоредително постановление с № 868/25.06.2020г., издадено по дело с номер от генералния регистър 2759/2020г. на съда в гр.Анкона, Италия, на който се иска допускане изпълнението представлява ксерокопие, което не само, че не носи заверка на постановилия го съд, но и въобще не представлява подписан документ. С оглед горното е отхвърлил молбата. С молба от 11.05.2023г. жалбоподателят е представил документ на италиански език, без превод, за който твърди, че представлява удостоверение за изпълнимост от 22.12.2020 г., издадено от съда в Анкона. С молба от 06.10.2023г. е представено удостоверение за изпълняемост на италиански език по образец - приложение I към Регламент (ЕС) №1215/2012г., , с превод на български език. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно изричната разпоредба на чл. 623 ал.6 от ГПК разпореждането, с което съдът разглежда молбата по чл. 623 от ГПК, подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд. Съгласно константната практика на съдилищата, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 230 от 29.05.2017 г. по т. д. № 2055/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №41/01.06.2022г. по т.д.№1001/2020г. на ТК, Първо т.о. и др. обжалването е по реда на въззивното производство / двустранно, спорно, с провеждане на публично заседание/ и при упражняване на служебните си правомощия, съдът задължително уведомява страните за поведението, което дължи извън диспозитивното начало в процеса, както и дава указания за събирането на доказателства, необходими за извършване на служебната му преценка. Съгласно чл.623 ал.1 от ГПК, молбата за допускане изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Съгласно чл.623 ал.2 от ГПК по молбата за допускане изпълнение на съдебно решение или друг акт, постановено в друга държава – членка на ЕС, е необходимо да се приложат препис на съдебното решение, заверен от постановилия го съд, и удостоверение за изпълняемостта му по образец - приложение I към чл.53 от приложимия Регламент (ЕС) №1215/2012г. Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите по въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че не е представен самия акт в заверен вид, тъй като видно от постановлението, то е подписано от постановилия го съдия Г. В. с квалифициран електронен подпис с № ••••••••••. Това, че няма поставен ръкописен подпис и мокър печат не е нередовност на акта, тъй като същият е подписан електронно и в тази насока съдът споделя цитираната от въззивника практика на САС, поради което този довод не може да бъде споделен. Разпоредбите на чл. 21, ал. 2. буква "а" и "б." от Регламент № 1896/2006, са идентични по съдържание с разпоредбата на чл. 37. пap. V, буква „а“ и „б." от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и подписването на съдебните актове с електронен подпис на съдията, издал акта, отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 1215/2012 за представяне на препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му и на изискванията на чл. 623, ал. 2 от ГПК за представяне на препис от чуждестранния съдебен акт. Същевременно, след дадени изрични указания на страната е представено и удостоверение за изпълняемостта му по образец - приложение I към чл.53 от приложимия Регламент (ЕС) №1215/2012г. От последното е видно, че акта е постановен от компетентен съд, подлежи на принудително изпълнение в държавата по произход без да са необходими други условия. Решението е съобщено на ответника на 16.09.2020г. и е било обявено за изпълняемо на 06.04.2021г. Съдържа се също така информация за размера на присъденото вземане, която съответства на описаното в иницииращата молба. Декларацията за изпълняемост удостоверява, че срещу акта в дадения срок не е подадено възражение, респ. ако е подадено, същото е оставено без уважение, т.е., че това постановление не само е връчено, а е и изпълняемо. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че са изпълнени условията на чл. 623 от ГПК и подадената молба за признаване на съдебния акт следва да бъде уважена. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на КОС, следва да бъде отменено обжалваното разпореждане и постановено ново, по същество, с което молбата бъде уважена. При този изход на производството, претенцията за разноски пред двете инстанции се явява основателна. Ръководен от изложеното, съдът