Решение № 266 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4415/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № НП-18 от 02.07.2025 г. на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството – С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., на основание чл.60а, ал.3, вр. чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ. Жалбоподателят „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, за което навежда конкретни доводи. Претенира присъждане на сторените по делото разноски. Административнонаказващия орган – Председателя на КЕВР, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния представител гл.юрк.Н. излага подробни аргументи с искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Електроразпределение Юг“ ЕАД за това, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, не е издало в срок до 19.05.2023г. на адрес гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/, с мощност 30 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012г./, предвидена за изграждане в ПИ 35300.502.504, с. Калековец, общ. Марица, обл. Пловдив. Б.М.И. е подал на 19.04.2023г. заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с мощност 30 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012г./, предвидена за изграждане в имот - ПИ 35300.502.504, с. Калековец, общ. Марица, обл. Пловдив, по реда на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ. На 09.07.2023г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издало Становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4569384/09.07.2023г. Деянието било прието за извършено в условията на повторност, тъй като Председателят на КЕВР е издал на „Електроразпределение Юг“ ЕАД Наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021г., потвърдено с Решение № 189/19.10.2022г. по канд № 190/2022г. на Административен съд – Сливен за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012г./. Като не е издало в срок до 19.05.2023г. на адрес: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 становище, в което да определи условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане в имот, находящ се в ПИ 35300.502.504, с. Калековец, общ. Марица, обл. Пловдив на 22.05.2023г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012г./, с което е осъществило състава на чл.60а, ал.3, вр. ал.1 от ЗЕВИ, /ред.ДВ, бр.86 от 2023г./, който се явява по-благоприятен закон от чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012г./. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-15 от 25.03.2025г., съставен от М. С. А. – главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни доказателства – показанията на разпитаната като свидетел М. С. А. /актосъставител/. Актосъставителката св.А. в показанията си поддържа съставения от нея акт и описва констатираното по време на проверката, а именно - становището, което е заявено от производителя, е издадено извън законоустановения срок. Съдът се доверява на показанията на св.А., тъй като същите се открояват като обективни, логични, еднопосочни, непротиворечиви и се подкрепят от останалите писмени доказателства. При тази безспорно установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, която разпоредба в редакцията й относима към датата на нарушението, предвижда, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. В случая дружеството-жалбоподател в срок до 19.05.2023г. не е издало становище по подадено на 19.04.2023г. заявление от Б.М.И., с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа с мощност 30 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, предвидена за изграждане на в ПИ 35300.502.504, с. Калековец, общ. Марица, обл. Пловдив, по реда на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ. Такова становище е било издадено от жалбоподателя едва на 09.07.2023г., което е извън нормативно предвидения тридесетдневен срок от постъпване на искането, като бездействието на енергийното предприятие е продължило почти три месеца. Безспорен по делото е фактът, че в случая присъединителната процедура касае обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, които съгласно предвиденото в относимата на нормата редакция са такива с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, за какъвто в настоящия случай е било подадено заявление за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на жалбоподателя. Този факт е посочен и от самия жалбоподател, в издаденото Становище № 4569384 от 09.07.2023 г. за условията и начина на присъединяване на процесната електрическа централа към електроразпределителната мрежа, приложено в административната преписка. В същото становище е посочено, че процедурата по присъединяване е по реда на глава пета, раздел ІІ, част ІІІ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. ДВ. бр.28 от 2024г./. Предвид на това и доколкото се касае за обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, то относимия в случая срок е този, предвиден в разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /в относимата й редакция/, а именно – в срок до 30 дни от постъпването на искането. След като не е спазило този срок при издаване на становище за присъединяване, несъмнено дружеството жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /в относимата редакция/. Правилно е определена дата на нарушението – 22.05.2023г., доколкото ЗЕВИ в относимата редакция сочи като начален момент, от който тече тридесетдневния срок за издаване на становището именно от постъпването на искането за проучване, като това е и началния момент, посочен в глава пета, раздел ІІ, част ІІІ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., уреждаща относимата към разглеждания казус процедурата по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Нито Законът, нито Наредбата /в посочените глава, раздел и част/ предвиждат в хипотезата по чл.24, т.1 от ЗЕВИ друг начален момент за издаване на становището от оператора на разпределителната мрежа, в случай на непълноти и несъответствия в документацията или при допълнително представяне на необходимите документи. Неправилно обаче според установените фактически обстоятелства и представените по делото доказателства, разглежданото нарушение е било квалифицирано от актосъставителя и възприето и от наказващия орган, като повторно нарушение по смисъла на §1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ. Съгласно посочената разпоредба "Повторно" е административно нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. От своя страна §1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН сочи, че нарушение от същия вид е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав. За да обосноват обвинителната теза контролният и наказващият орган са приели, че срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД има издадено влязло в сила наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021г. на Председателя на КЕВР, за предходно нарушение, същото по вид като процесното. Посоченото наказателно постановление е издадено за нарушение на чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.), за което дружеството е санкционирано на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021г. е обжалвано и с Решение № 180/21.04.2022г. по АНД 105/2022г. на Районен съд – Сливен е било изменено с намаляване размер на наложената санкция съобразно чл.60а от ЗЕВИ за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ. Решението на РС – Сливен е оставено в сила с Решение № 189 от 19.10.2022г. по КНАД № 190/2022г. на Административен съд – Сливен. Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. /отм./ операторът на разпределителната мрежа да извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането, при спазване на изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5. Оспореното пред настоящата съдебна инстанция НП е издадено за нарушение на чл.26, ал.1 от ЗЕВИ, която както беше цитирана по-горе, сочи, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Видно от съдържанието им двете разпоредби не са идентични и определят различни срокове. Нарушението по чл. 91, ал. 1 от посочената наредба е за неизвършване на проучване, определяне на условията, изготвяне и предоставяне на писмено становище за присъединяване в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането, а нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ – за неиздаване в срок до 30 дни от постъпване на искането на становище, в което са определени условията за присъединяване, т. е. нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ не осъществява признаците на нарушението по чл. 91, ал. 1 от Наредбата. Отделно от това диспозитивът на Решение № 180/21.04.2022г., постановено по АНД 105/2022г. на Районен съд – Сливен не съдържа произнасяне относно преквалификация на нарушението от такова по чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. в деяние по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЕВИ. Тук следва да се вземе предвид, че единствено диспозитива на съдебния акт, за разлика от неговите мотиви, формира сила на присъдено нещо и има обвързваща задължителна сила спрямо страните в производството. Предназначението на мотивите на съдебния акт е да се изложат съображенията на съда по повод конкретния предмет на решението и неговата воля, чието външно изразяване намира израз в диспозитива. Именно поради това, мотивите не се ползват със силата на присъдено нещо и нямат задължителния характер на решението. Предвид на горното и доколкото в диспозитива на посоченото решение на РС – Сливен не се съдържа формирана от съда воля за преквалификация на нарушението, а неговата мотивна част не обвързва със съдържанието си друг съдебен състав, то настоящият съдебен състав приема, че процесното деяние не е извършено при условията на повторност. В този смисъл - Решение № 4329 от 13.05.2025г. по канд № 505/2025г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 741 от 21.01.2026 г. по канд № 2822/2025г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1301/04.02.2026г. по канд № 2704/2025г. на Административен съд - Пловдив. Така констатираната материална незаконосъобразност, обаче не е основание за отмяна на наказателното постановление, а налага неговото изменение и преквалифициране с прилагане на същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В този изричен смисъл е Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, в което е прието, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН първоинстанционният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга законова разпоредба, без да отменя НП. В случая следва да се преквалифицира приложимата санкционна норма по тази, намираща приложение за основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената имуществена санкция, тъй като приложимата санкционна разпоредба на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (в относимата й редакция) е значително по-благоприятна и не нарушава забраната за reformation in pejus. При преквалификация на процесното деяние към по-леко наказуемо нарушение не се внасят никакви нови обстоятелства, с които жалбоподателят да не е бил наясно още с образуване на административнонаказателното производство и заради които да не е могъл да организира защитата си. Всички обективни съставомерни признаци на деянието по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ са били изложени в оспореното НП изначално и няма такова, което впоследствие да е било вменено във вина на нарушителя. Единствено е приложена неправилна санкционна разпоредба за извършено повторно нарушение. За пълнота на решението следва да се посочи, че не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното като маловажен случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото вмененото нарушение не се характеризира с по–ниска обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно нарушение. Доводите на санкционираното дружество, че не били възникнали никакви вредни последици за производителя на електрическа енергия, който бил реализирал инвестиционното си намерение, не може на самостоятелно основание да обоснове извод за липса на обществена опасност или за такава с явна незначителност. За да прецени степента на укоримост на противоправното поведение, съдът взе предвид безспорно установеното продължително бездействие от страна на дружеството жалбоподател. В случая се доказва, че закъснението при изпълнение на задължението на енергийното предприятие е съществено – почти три месеца, като становището е следвало да бъде издадено до 19.05.2023г., но едва на 09.07.2023г. дружеството е издало такова. Несъмнено така определения от законодателя тридесетдневен срок за издаване на становището е съобразен със спецификите на процеса по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и с целите и интересите на участниците в него, и несъобразяването с определените правила и то в един значителен период от време, неминуемо води до негативни последици за субекта, спрямо когото е допусната забавата. Нарушението е било отстранено преди да бъде констатирано от контролния орган, но това обстоятелство също не изключва обществената опасност на нарушението, нито я понижава, предвид множеството други констатирани при проверката нарушения, видно от приложения в преписката Констативен протокол, което допълнително мотивира съда да приеме, че в случая липсват предпоставки деянието да бъде квалифицирано като маловажно. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като измени наказателното постановление посредством преквалифициране на основанието за налагане на административното наказание от чл. 60а, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЕВИ /ред.ДВ, бр.86 от 2023г./ в това по чл.60а, ал. 1 от ЗЕВИ /в относимата й редакция/, като се намали размерът на имуществената санкция от 30 000 /тридесет хиляди/ лева на 10 000 /десет хиляди/ лева и да потвърди наказателното постановление в останалата му част. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на изменената имуществена санкция в размер от 10 000 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно - 5112,92 /пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента/ евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията. Предвид изхода от спора и неотпадане на административната отговорност спрямо „Електроразпределение Юг“ ЕАД, съдът следва да присъди разноските в полза на въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, като същите да се възложат в тежест на жалбоподателя. Относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 66,47 евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Мотивиран от гореизложеното Съдът,