Решение № 90 от 8.3.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 621/2021 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от „М.“ ЕООД против наказателно постановление № ••• г., издадено от Началника на отдел „Оперативна дейност“ – Велико Търново в ЦУ на НАП с наложена имуществена санкция от 600,00 лв. Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на ЗАНН. В хода на делото по същество, чрез представители си поддържа, че наказателното преследване е изключено по давност, самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (арг. чл. 58д, т. 1 ЗАНН), жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице (санкционираното лице). След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят „М.“ ЕООД е санкциониран за това, че при извършена проверка на ••• г. в търговски обект – автомивка, находящ се в •••, стопанисван от „М.“ ЕООД, не всяка промяна в касовата наличност, извън случаите на продажба, се регистрира във фискалното устройство чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми от касата – нарушение по чл. 33, ал. 1 от наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита в административното наказване се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се предвижда друго (чл. 11 ЗАНН). (в този смисъл т. 2 – ра на ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС). Събразявайки изложеното и доколкото за производствата по административно наказване не са разписани специални правила относно института на давността, в тях приложение намира разпоредбите на чл. 80, ал. 3, вр. чл. 80 НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предписва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ЗН. В случая за нарушението, за което жалбоподателя е привлечен да отговаря, е предвидена имуществена санкция. Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК). За деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на четири години и половина от датата на нарушението (срок, който превишава с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 НК). В случая нарушението е извършено на ••• г. Давността за преследване за деянието е изтекла на 07.05.2024 г. С изтичането на срока за административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя правомощието на държавата да възбуди производство и да наложи административно наказание се погасява. Доколкото изтичането на абсолютната давност погасява отношението между държавата и наказаното лице, то само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна, а административнонаказателно производство, в рамките на което то е издадено, следва да бъде прекратено. Предвид изхода на делото искането на жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде осъдена Национална агенция по приходите да заплати сумата от 300,00 лв., представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство. По изложените съображения, съдът