Решение № 197 от 1.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Н. Л. Д. против Решение № 103/ 22.12.2025 г. по т. д. № 1/ 2025 г. на ОС – Хасково в частта, в която предявеният срещу ЗК „Лев Инс“АД иск е отхвърлен над сумата от 36 000 лв. до пълния размер от 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на 29.07.2024 г., около 00:25 ч., на път 8007, км. 12, между с. Узунджово и с. Нова Надежда, обл. Хасково и реализирано от водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „СВ 750“, с рег. №••••••• – Г.И.Г.. В жалбата се прави оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи, че определеното от окръжния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е занижено и не съответства на интензитета на търпените болки и страдания от получените увреждания. Оспорва се и извода на решаващия съд относно наличието на съпричиняване в размер на 10 %, като се излагат съображения, че законът не поставя изискване за вида на защитната каска, която следва да ползва водачът или пътникът на мотоциклета. Предвид изложеното се иска да се отмени решението в отхвърлителната му част, вместо което се постанови ново, с което да се уважи в пълен размер предявеният иск. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“АД, с който оспорва жалбата и иска да се потвърди обжалваното решение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима. Н. Л. Д. е предявил против ЗК „Лев Инс“АД два обективно кумулативно иска по чл. 432, ал. 1 КЗ: за сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 29.07.2024 г. ПТП, както и за сумата от 371. 87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Решението в частта, в която предявените искове са уважени до сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата от 371. 87 лв. – обезщетение за имуществени вреди, е влязло в сила, поради което предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя са установени със сила на пресъдено нещо. Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване. Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо състояние на пострадалия. От приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата Н. Д. е получила травма на левия крак – открито счупване на малкия пищял; охлузване на ляво бедро; охлузване на вътрешния глезен; травма на главата – счупване на носа, разкъсно-контузна рана на носа, охлузване по лицето; охлузване на дланите. Раните и охлузванията са били обработени хирургически, правени са превръзки и е било прилагано медикаментозно лечение. Било е извършено наместване на счупването на носа. Според медицинската част на заключението оздравителният процес е приключил за около 4-5 месеца, но са останали белези от охлузванията и затруднение с дишането през дясната ноздра. Ищцата все още има болки в левия крак и оток при продължително стоене изправена и натоварване на крака. От разпита на вещите лица д - р Хр. Е. и инж. С.М. в съдебно заседание по делото се установява, че травмата на лицето на ищцата представлява такава на носната пирамида. Считат, че единственият възможен механизъм на получаване на тази травма е от удар на лицето на ищцата в гърба на водача на мотоциклета. Експертите са категорични, че ако ищцата е била с мотоциклетна каска, защитаваща цялата глава, носът й нямаше да бъде счупен. Използването на друг вид каска позволява контакт на лицето с намиращия се право пред лицето твърд предмет (в случая гърбът на водача на мотоциклета). Считат, че дори и ищцата да е била с поставена на главата каска, то тя не е била тип „шлем“. От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че в следствие на процесния инцидент Н. Д. е развила разстройство в адаптацията, което по същество представлява патологична реакция на стрес и може да се нарече посттравматична стресова реакция. Към момента на изготвяне на експертното заключение изпитва страх от пътуване с мотор и категорично отказва да се качи на такъв вид МПС. Към настоящия момент Н. Д. не страда от психично заболяване. Налице са повишени нива на невротичност (усещане за несигурност, прекомерни опасения за здравословното състояние, фобия, свързана с мотори, епизоди на завишена тревожност) и има известна промяна от обичайният й начин на живот отпреди инцидента - станала е по - затворена, излиза по-рядко, повнимателна в контактите си, по-малко склонна към импулсивни действия, непосредствени реакции и спонтанност. Въпреки това на функционално ниво няма данни за дефицити, грижи се за детето и дома си, справя се на работното място (въпреки, че понякога изпитва болка в крака), прави планове за бъдещето (смята да започне втора работа, след завършване на фризьорски курс, да завърши висшето си образование и да работи на по-късен етап по специалността си). Според вещото лице след психотравма при позитивен развой на ситуацията настъпва период на адаптация и интеграция на преживяното под формата на житейски опит, приемане на новата реалност, ако са налице физически или други ограничения. В случая при пострадалата са налице данни за постепенно възстановяване (напр. започнала е да шофира автомобил, въпреки че все още съществува фобия от мотоциклети, възобновила е социалното общуване, въпреки белезите по-лицето и краката). От разпита на св. В.Д.Д. - майка на пострадалата - се установява, че след изписване от болница е гледала дъщеря си, водела я е до тоалетна и я е къпела. Дъщеря й имала дете на 3 години, за която се грижела. Пострадалата не можела да ходи, ползвала проходилка около 2 - 3 месеца. Приемала лекарства по време на лечението, както и много успокоителни, тъй като била в шок. Вечер се стряскала и плачела. Налагала се пластична операция във връзка с удара по лицето и нараняванията. Дишането й било трудно само с едната ноздра. При тези данни по делото съдът намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 40 000 лв. не съответства на интензитета, продължителността и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Болките и страданията са функция на претърпените травматични увреждания, като при определяне на обезщетението следва да се отчетат в съвкупност всички произтичащи от тях неблагоприятни последици. По делото се установи, че ищцата Н. Д. е получила няколко отделни травматични увреждания - открито счупване на малкия пищял; счупване на носа, съпроводено с разкъсно-контузна рана на носа, както и охлузвания на ляво бедро, вътрешния глезен, по лицето и дланите. При преценка интензитета на претърпените страдания съдът не отчел в достатъчна степен неблагоприятните последици от получените увреждания, отражението им върху начина на живот на ищцата и тяхната продължителност. По делото се установи, че срокът за възстановяване на най – тежкото увреждане – открито счупване на малкия пищял – е продължил около 5 месеца, през който период ищцата е търпяла значителни неудобства в личен и социален план: за период от около месец е била с гипсова имобилизация, а след това около 2 – 3 месеца ползвала проходилка, през този период не е могла да се обслужва сама, да се грижи за домакинството и за своете невръстно дете, за което се е налагало да ползва непосредствената и постоянна помощ на своята майка; за времето на възстановяване се е наложило да ограничи социалните си контакти и да промени начина си на живот, да преустанови временно дейности, които обичайно е извършвала в своето ежедневие; невъзможността да се грижи за детето си и домакинството я изпълнило с чувство на вина, безпомощност и притеснения. Към датата на изготвяне на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза възстановителния процес не е приключил напълно, тъй като ищцата продължава да чувства болки в левия крак и оток при продължително стоене. Видно от съдебно – психиатричната експертиза в следствие на процесния инцидент пострадалата е развила посттравматична стресова реакция. И към настоящия момент са налице повишени нива на невротичност (усещане за несигурност, прекомерни опасения за здравословното състояние, фобия, свързана с мотори, епизоди на завишена тревожност) и има известна промяна от обичайният й начин на живот отпреди инцидента - станала е по - затворена, излиза по-рядко, по-внимателна в контактите си, по-малко склонна към импулсивни действия, непосредствени реакции и спонтанност. Получените увреждания са били съпроводени със силен болков синдром, който е продължил некратък период от време, което е наложило ищцата да ползва обезболяващи лекарства. Като значим фактор при определяне на обезщетението следва да се отчетат трайните неблагоприятни последици от получените увреждания, които ще съпътстват ищцата, а именно обстоятелството, че вследствие на фрактурата на носа има затруднение с дишането през дясната ноздра, както и наличието на белези от охлузванията по лицето и краката, които имат загрозяващ характер и които несъмнено имат подтискащ характер спрямо една млада жена. От друга страна следва да се вземе предвид неособено продължителният срок на възстановяване, положителната прогноза по отношения на най – тежкото увреждане (фрактурата на левия крак), както и обстоятелството, че психически ищцата практически се е възстановила от преживеният шок. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че така определеното обезщетение в размер на 40 000 лв., равняващи се на 20 451. 68 €, следва да се увеличи на 50 000 лв. с равностойност 25 564. 59 €, който размер отразява в най – пълна степен интензитета, продължителността и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди и е съобразен със социално – икономическата конюнктура, характеризираща се със обезценка на валутата. Жалбата е основателна и по отношение на оплакването относно извода на окръжния съд за наличие на съпричиняване. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване независимо дали е действал или бездействал виновно. От друга страна за наличието на съпричиняване не е необходимо поведението на пострадалия непременно да е противоправно в тесния смисъл на думата – то може да нарушава установени в закона задължения и забрани, но е възможно и да нарушава обичайни правила за безопасност, които не са законово регламентирани (напр. съзнателното качване в МПС, управлявано от лице, употребило алкохол). В случаите, при които в закона са изрично разписани конкретни правила за поведение на пострадалия, от него не може да се изисква да вземе по – големи мерки за безопасност. Съгласно чл. 137е ЗДП водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди са длъжни да използват защитни каски. В закона не е посочено какъв вид точно следва да бъде защитната каска – интегрална (full face), която покрива изцяло главата, тила и брадичката; модуларна (отваряща се), при която предната част (подбрадникът) може да се повдига нагоре; отворена каска (Open Face / 3/4), която покрива задната и страничните части на главата, но оставя лицето и брадичката напълно открити, като единственото изискване е да бъдат сертифицирани съгласно чл. 189 ППЗДП. В този смисъл не следва да се сподели извода на окръжния съд, че ищцата също е допринесла да настъпване на вредите (счупването на носа), като не е използвала защитна каска тип „шлем“, т. е. т. нар. интегрална (full face) каска, тъй като законът не поставя изискване за използване на конкретен вид каски. С оглед безспорния факт, че е била със защитна каска макар и тип „Open Face“, използването на която не е забранено, следва да се приеме, че в съответствие с изискванията на закона ищцата е взела предписаните мерки за безопасност, поради което поведението й не е в причинна връзка с настъпилия резултат. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 36 000 лв. (18 406. 51 €), вместо което се постанови ново, с което ЗК „Лев Инс“ АД бъде осъден да заплати на ищцата Н. Л. Д. допълнително сумата от 7 158. 08 €, представляваща разликата между присъдената сума и приетия размер на обезщетението от 25 564. 59 €, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2024 г. Решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над 25 564. 59 €, следва да се потвърди. По разноските: С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира и в частта на разноските. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“АД следва да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 1048. 14 € съобразно общия размер на уважените искове, както и заплатените от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер на 511. 29 € (1000 лв.). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗК „Лев ИНс“ АД следва да заплати на жалбоподателката направените във въззивното производство разноски за ДТ в размер на 143. 16 € съобразно уважената част на въззивната жалба. На основание ч. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК жалбоподателката Н. Л. Д. следва да заплати на ЗК „Лев Инс“АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 €, както и направените по делото разноски в размер на 233. 33 лв. (119. 30 €) съобразно отхвърлената част на иска или общо 194. 30 €. Съобразно допълнително уважената във въззивното производство част на предявения иск ответникът ЗК „Лев Инс“АД следва да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата съобразно фактическата и правна сложност на спора в размер на още 820 лв. за производството пред първата инстанция (общо за първата инстанция в размер на 4000 лв. – 2045. 17 €) и в размер на 750 € с ДДС за въззивното производство съобразно допълнително уважената част на иска или общо за двете инстанции в размер на 2 795. 17 €. Мотивиран от горното, съдът