Решение № 996 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 86/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Т. Й. Т., с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], вх.*, ет.*, ап.*, заемащ длъжността „Началник сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР – Разград“, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н. С. от АК - Търговище, против Заповед №330з-269/05.02.2026г. на директора на ОДМВР - Разград, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“за срок от една година. Визират се отменителните основания по чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК : допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се наличие на съществено вътрешно противоречие между описанието на фактическата обстановка и дадената ѝ правна квалификация, непозволяващо на адресата на заповедта да организира защитата си срещу последната. Според него посоченото в заповедта правно основание на чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР не кореспондира с описаната от органа фактическа обстановка. На следващо място изтъква, че изложената в заповедта фактическа обстановка е некоректна и неизяснена в цялост. Намира за недоказано обстоятелството по изричане на цитираната в заповедта реплика от страна на жалбоподателя, а в случай, че се установи изричането ѝ от него счита, че същата не е следвало да бъде възприемана от адресата като действителна и сериозна обида или заплаха. Изтъква като необосновано налагането на дисциплинарното наказание за най – дългия срок от 1 година при положение, че в мотивите на заповедта е обсъдено, че нарушението не е тежко, тъй като е възприето само от служител на МВР, а не и от външни лица, а и жалбоподателят бил награждаван многократно. При тези доводи жалбоподателят моли съда да отмени изцяло оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си пълномощник адв. Н. С. като същите поддържат жалбата. Изтъкват, че по административната преписка са събрани достатъчно доказателства, в т.ч. сведения от колеги на жалбоподателя, от които следвал извода за несъстоятелност и недоказаност на вмененото му дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят определя като тенденциозно организирано дисциплинарното производство срещу него. Определят като неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от тях адвокатско възнаграждение. Ответникът по оспорването – Директор на ОДМВР – Разград, се представлява от процесуалния пълномощник главен юрисконсулт С. М., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Изтъква, че оспорената заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните норми, същата е мотивирана и описаното в нея дисциплинарно нарушение е квалифицирано достатъчно ясно. Изрично заявява, че не претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение. С Определение №461/17.03.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена в законоустановения срок от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Безспорно за страните по делото е обстоятелството, че към момента на започване на дисциплинарното производство по настоящия случай и към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят Т. Й. Т. е заемал длъжността „началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Разград“. С писмен доклад, регистриран с №УИ 330р-33576/14.11.2025г., главен инспектор М. Ц. - началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Разград, е предложил на директора на ОДМВР – Разград да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че главен инспектор Т. Т. - началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Разград, е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200 ал.1 т.12 „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от шест месеца до една година. Предложението е мотивирано с получени данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от главен инспектор Т. Т., отразени в сведение рег.№330р-33478/14.11.2025г. на мл.инспектор А. З. А.-старши полицай в група ППД при РУ - Разград, и сведение рег.№ 330р-33480/14.11.2025г. на мл.инспектор Б. В. М. - полицай в група ППД при РУ - Разград. Според доклада, в тези сведения далите ги полицейски служители посочвали, че на 07.09.2025г. по време на смяна спрямо мл.инспектор А. З. А. по телефона са били отправени заплахи за физическа саморазправа от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград - главен инспектор Т. Т. като са били употребени думите „Кажи на тоз А., да не ми говори тъй, че ако дойда горе ще му счупя краката“, които накарали служителят А. да се почувства застрашен и „уплашен“ при изпълнение на служебните си задължения. В доклада е констатирано, че деянието се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2, т.4 от ЗМВР-„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, а именно на нормата на т.11, б. „А“ „етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време съобразно тяхната подготовка/обща и специална/ и нормативно определените им правомощия и се отнасят до отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани“, т.59 „Държавният служител в качеството си на ръководител не използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск върху подчинени“ и по т. 67 „В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически сексуален и всякакъв друг характер“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед №8121з-348/25.07.2014г. По преписката са приложени цитираните в доклада – сигнал сведения. В сведение рег.№330р-33478/14.11.2025г. и в сведение рег.№ 330р-33480/14.11.2025г. А. З. А.-старши полицай в група ППД при РУ - Разград и Б. В. М. - полицай в група ППД при РУ – Разград, описват следното: Около 20 часа на мобилния телефон на А. се получило служебно обаждане и им било разпоредено да установят състоянието на водач от възникнало ПТП в с.Каменар, общ. Лозница. Двамата отишли в Спешно отделение при МБАЛ „Св.Иван Рилски“, където със зачисления им Алкотест Дрегер отчели над 1.2 промила алкохол в кръвта на водача. А. Й. Й. казал на А. А., че е разговарял с Началник Сектор „ПП“ Т. Т., който казал, че А. трябва да състави АУАН, тъй като той е тествал водача с Дрегер за алкохол. След около 5-10 минути, докато А. вече съставял АУАН на хартия, на телефона на колегата му Б. М. позвънил Началник Сектор „ПП“ Т. Т. и попитал дали актът е съставен, като добавил, че май не те трябвало да го съставят и поискал да му го прочетат. Т. М. подал телефона си на А., който започнал да чете съдържанието на акта на Т.. Тогава по телефона Т. му казал : „Ти си го написал, но не трябваше да е така, трябваше да напишеш докладна.“, на което А. отговорил : „Нали ти преди 5 минути ми каза да напиша акта? Защо преди 5 минути ми каза да съставим акта, а не ми каза да не го съставяме. Сега акта вече е съставен на мен тези бланки ми се водят.“. Поради настъпилото напрежение между двамата А. прекъснал разговора. След около минута - две Т. отново позвънил на телефона на М. и явно афектиран от рязкото прекъсване на разговора от страна на А., казал: „Кажи на тоз А., да не ми говори тъй, че ако дойда горе ще му счупя краката“. М. отговорил: „Колега, няма да ставам посредник между вас, оправяйте се по между си“. След известно време М. казал на А. за отправената по отношение на него реплика от Т.. След няколко минути Т. отново позвънял на телефона на М. и попитал: „Съставихте ли акта?“ като след получения положителен отговор казал, че и така може. И в двете сведения е посочено, че при завръщането им в ОДМВР – Разград А. споделил пред ОДЧ ОДМВР Разград Й. М., че Т. иска да му чупи краката, на което той отвърнал : „как ще стане това?“. Изложените данни се съдържат в сведенията, дадени и от двамата полицейски служители, като прави впечатление, че и двамата не са си спомнили датата, на която са станали описаните от тях факти, посочвайки по идентичен начин, че е било преди около 2 месеца в края на м. септември или в началото на м. октомври 2025г. След запознаване с постъпилия доклад, регистриран с №УИ 330р-33576/14.11.2025г., ВПД директорът на ОДМВР – Разград е издал Заповед №330з-3636/18.11.2025г., с която на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 44, ал.1 от Инструкция №81213-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР разпоредил образуването на дисциплинарно производство срещу главен инспектор Т. Й. Т. - началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Разград и определил дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в следния състав: председател комисар Т. М. Д. - ВИД заместник директор, той и началник на отдел „Криминална полиция” в ОДМВР – Разград, и членове: главен инспектор Н. П. К. - ВИД началник на сектор „Разследване - РУ Разград“ на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Разград, и главен инспектор С. Н. С. - ВПД началник на сектор „Опазване на обществения ред“ в отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР Разград. Със заповедта е указано на ДРО да изготви и връчи покана на Т., да изготви обобщена справка, съгласно изискванията на чл. 49 от Инструкция № 81213-877/06.07.2021 г. и изпълни стриктно разпоредбите на чл. 50-52 от същата, да изготви становище, съгласно изискванията на чл. 53 от Инструкция № 8121з- 877/06.07.2021 г., относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност спрямо главен инспектор Т., което да е докладва на директора заедно със събраните доказателства в срок до два месеца от датата на издаването на тази заповед. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на жалбоподателя на 20.11.2025г. В изпълнение на указанията в заповедта ДРО е изготвил писмена покана рег.№330р-33930/19.11.2025г. до оспорващия за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, в която е посочено, че се проверяват данни за извършено от Т. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл.200 ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „Порицание“, и са разяснени правата на лицето в рамките на образуваното производство. Поканата е връчена на Т. на 20.11.2025г. В рамките на започналото дисциплинарно производство са събрани писмените сведения на няколко полицейски служители. В сведение рег.№330р-34135/21.11.2025г. Н. А. Н., на длъжност ЗА Началник на РУ-Лозница при ОД на МВР гр. Разград, е посочил, че на 07.09.2025г. около 19,30ч. е получил сигнал за пътен инцидент в с. Каменар, при което той се обадил на ОДЧ при ОДМВР-Разград с молба да бъде изпратен екип от полицейски служители в болницата, за да тестват водача за употреба на алкохол. След време получил информация от дежурния полицай, че водачът е тестван от служители на РУ-Разград и пробата е положителна - 1,26 промила. Т. Н. изпратил младши автоконтрольор Й. в болницата в гр.Разград и последният му се обадил и казал, че служителят на РУ-Разград, който е тествал водача след консултация с началника на сектор „Пътна полиция“ ще състави АУАН за констатираната употреба на алкохол. В сведение рег.№330р-34241/24.11.2025г. Й. И. М. - инспектор в група „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР-Разград, посочва, че на 07.08.2025г. след 19.30 часа по повод настъпило ПТП в с.Каменар, общ. Лозница полицаите А. З. А. и Б. В. М. са били изпратени от него да тестват водача с техническо средство за употреба на алкохол. Същият пояснява, че когато посочените двама полицаи дошли при него да оставят кръвната проба, А. споменал, че е възникнал конфликт при проведен разговор по мобилен телефон между него и началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Разград - гл. инспектор Т. Т. като някой от колегите му използвал думите „ще ти счупя краката“, на което М. не обърнал особено внимание, тъй като в процеса на работа понякога се разменят по-остри думи, на които не се отдава особен смисъл. В дадените от М. други сведения с рег. №330р-34653/27.11.2025г. същият допълва, че на 24.11.2025г. разговарял с А. и от него разбрал, че тази реплика му била отправена от Т. Т. при конфликт във връзка със съставяне на АУАН. М. разговарял и с Т., който му казал, че при разговора си с А. не е използвал израза „ще ти счупя краката“. В сведение рег.№330р-34134/21.11.2025г.Й. С. Й. - младши автоконтрольор в група ОП към РУ-Лозница при ОД на МВР гр. Разград, посочва, че на 07.09.2025г. се консултирал по телефона с главен инспектор Т. Т., който му казал, че трябва служителят на РУ- Разград да състави АУАН. Й. посочва, че докато бил пред болницата не е чул да има спор или други пререкания между А. А. и Т. Т.. В хода на дисциплинарното производство са събрани и писмените сведения на гл.инсп.Т. Т., регистрирани под №330р-34335/24.11.2025г. В тях същият посочва, че в началото на месец септември 2025 г. по личния му мобилен телефон вечерта му се обадил мл. инсп. Й. Й. - мл. автоконтрольор в РУ - Лозница, с въпроса кой следва да състави АУАН на водач, който е причинил ПТП на територията на общ. Лозница, но е приет в болница в гр. Разград и там е установено наличие на алкохол в кръвта му. Т. отговорил, че служителите на РУ – Разград трябва да съставят акта, тъй като те са установили наличието на алкохол у водача, т.е. те са констатирали нарушението. Същото Т. обяснил на мл. инсп.Б. М., на когото се обадил по мобилния телефон, и след като разбрал, че колегата му А. ще съставя акта, обяснил и на него по телефона как да го оформи. След разговора Т. продължил да мисли върху случая и решил, че другият възможен вариант е служителите на РУ - Разград да изготвят докладна записка, която заедно с разпечатка от техническото средство да изпратят на началника на РУ - Лозница за съставяне на АУАН от негови служители. Затова след около 10 минути се обадил отново на М. и след като разбрал, че актът е съставен, поискал от А. да му го прочете. Т. обяснява, че споделил на А. другия възможен вариант и тогава последният повишил тон и държал сметка на Т. защо не му казал преди за този вариант и му затворил. Т. останал много изненадан от тази реакция на А. и затова отново набрал номера на М. като при отварянето на отсрещния телефон чул А. да казва :„не му вдигай на тоя, какъв ни е той“. Т. поискал да разговаря с А., за да му обясни, че не може да се държи така, но М. приключил разговора с думите : „недей така колега, нищо не е станало“. Т. е категоричен, че при разговора си с мл. инсп. М. не е използвал израза „ще му счупя краката“. Т. посочва също, че след няколко дни срещнал началника на сектор ОП в РУ - Разград гл. инсп. И. А., на когото разказал за случая и който му казал за А.: „Той е такъв, с всички се държи по този начин“. А след още няколко дни Т. лично казал на А. : „Не искам да ми държиш такъв тон, разбра ли!“, на което той ясно отговорил: „Не!“ и отминал, като според Т. нямал вид на „уплашен“ от него човек. От сведение рег. №330р-34830/01.12.2025г., дадено от Д. П. Р. - началник на РУ-Разград, следва, че в началото на м.септември 2025г. А., не със сериозен тон, му казал, че началникът на сектор „Пътна полиция“ искал „..да му счупи краката..“. Р. не разбрал за какво говори, но му отговорил да не обръща внимание на това, което му казват колегите. Р. посочва, че у него не е останало никакво впечатление за наличието на някакъв реален и сериозен проблем между А. и Т. Т., началник на сектор „ПП“, а и до него не е идвало официално оплакване от А. за случая. В Протокол с рег.№330р-35393/04.12.2025г. е обективирано изслушването на полицай А. З. А. от двама от членовете на ДРО. След прочитане на даденото от А. сведение рег.№330р-33478/14.11.2025г. същият напълно го е потвърдил като е добавил, че поведението на Т. било обидно, неприлично и неподхождащо на ръководен полицейски служител. В Протокол с рег.№330р-35393/04.12.2025г. е обективирано изслушването на полицай Б. В. М. от двама от членовете на ДРО. След прочитане на даденото от А. сведение рег.№330р-33480/14.11.2025г. същият напълно го е потвърдил като е добавил, че А. не е могъл лично да чуе казаните от Т. думи по телефона, които били, „че ще му счупи краката“. В Протокол с рег.№330р-35687/08.12.2025г. е обективирано изслушването на И. Г. А. - инспектор ГДЖСОБТ в СПП – София, от двама от членовете на ДРО. При това изслушване А., който до 01.10.2025 г. изпълнявал длъжността „началник сектор ОП в РУ Разград“, посочва, че един ден се срещнал с гл.инспектор Т. Т. в сградата на РУ – Разград и той му споделил, че А. се държал много лошо, на което А. отговорил : „ и с други колеги се е държал така, не само към тебе.“. А. не е посочил други детайли по случая. Видно от приложения Протокол рег.№330р-34075/20.11.2025г., съставен от председателя на ДРО в присъствието на другите двама членове на ДРО, на 20.11.2025г. гл.инсп.Т. е бил запознат чрез предоставяне на копия на събраните до този момент в хода на образуваното дисциплинарно производство документи, както следва: Покана №330з-33930/19.11.2025г. на Председателя на комисията; Заповед №330з-3636/18.11.2025г. на директор ОДМВР Разград; доклад рег.№ 330р-33576/14.11.2025г. от гл.инсп. М. Ц. и дадените на 14.11.2025г. сведения от полицай Б. М. и ст.полицай А. А.. С Протокол рег.№330р-34712/28.11.2025г., съставен от ДРО основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, към материалите по дисциплинарното производство са приобщени следните писмени документи: Доклад до Директор ОДМВР-Разград, peг. № 330р-33576/14.11.2025г.; Ксерокопие на заповед, peг. № 330з-3636/18.11.2025 г. на Директор ОДМВР-Разград; Покана рег.№330р-33930/19.11.2025г.; Протокол рег.№ 330р-34075/20.11.2025г. от запознаване и предоставяне на материали; Извлечение от справка /бюлетин/ рег.№ 253/2025г. ОДМВР - Разград. Въз основа на направеното с писмо на председателя на ДРО рег.№330р-35446/04.12.2025г. изискване на документи, с писмо рег.№330р-35810/08.12.2025г. началникът на сектор КАПОЧР е изпратил на ДРО кадрова справка за професионален стаж и заемани длъжности в МВР на главен инспектор Т. Й. Т., Длъжностна характеристика рег.№3286р-45517/11.09.2023 г. за длъжността „Началник сектор „Пътна полиция“ и Протокол рег.№330р-27884/12.10.2023 г. С писмо рег.№1873р-26707/05.12.2025, в отговор на направено изискване, началникът на РУ – Разград е предоставил на ДРО заверено копие от утвърден месечен график на ППД за месец септември 2025г. В отговор на изпратено писмо от председателя на ДРО за изискване на копие от протокол от запознаване на Т. с Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, с писмо рег.№330р-36692/15.12.2025 г. началник на сектор КАПОЧР е отговорил, че в звено „Човешки ресурси“ не се съхранява протокол за запознаване на главен инспектор Т. Й. Т. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като в личното кадрово дело на служителя е приложен единствено екземпляр от „Т. с рег.№ 363р-18412/24.11.2016 г. по описа на ОДМВР - Търговище, за установяване степента на усвояване на знания от проведено професионално обучение върху Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на ръководните служители от ОДМВР - Търговище през учебната година по месторабота 2016 г.“. От приложеното копие на посочения тест е видно, че същият е направен от Т. на 23.11.2016г. без грешен отговор, за което е получил оценка „отличен“. С Обобщена справка рег.№330р-36858/16.12.2025г. ДРО е обсъдил повода за образуване на дисциплинарното производство, както и събраните предварителни данни и доказателства, и е установил описаната в тази справка фактическа обстановка, въз основа на която е направил извода за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР “неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ от ЗМВР. Като нарушени етични правила са визирани тези, предвидени в т.11 б.“А“ и т.76 от този Етичен кодекс. В обобщената справка е отразено, че Т. има отличия и награди : „Писмена похвала“- 4 пъти и „колективна парична награда“от 300лв. - 2 пъти, а наложените му дисциплинарни наказания са заличени на осн.чл. 213 ал.1 ЗМВР. Дисциплинарно – разследващият орган е предложил на главен инспектор Т. Й. Т. - началник на сектор „Пътна Охранителна полиция“ при ОДМВР - Разград, да бъде наложено на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 „дисциплинарно наказание „Порицание" за максимално предвидения от ЗМВР срок от 1 година. Жалбоподателят е поканен с писмена покана рег.№330р-36861/16.12.2025г. от ДРО да се яви за запознаване с Обобщената справка, при което същият се е явил в указаното време и се е запознал с Обобщената справка на 17.12.2025г. като е потвърдил това с подписа си. Видно от Протокол рег.№330р-37568/22.12.2025г., при направена от ДРО проверка в деловодството на ОДМВР – Разград на 22.12.2025г.в 13.30 часа не са установени регистрирани материали/писмени обяснения/ от Т. във връзка с връчената му обобщена справка. С Протокол рег.№330р-36872/17.12.2025г.членовете на ДРО са запознали жалбоподателя Т. и са му предоставили копия на събраните до този момент материали в хода на дисциплинарното производство. Протоколът е подписан от членовете на ДРО и от служителя Т.. Със Становище рег.№330р-37584/22.12.2025г. ДРО е предложил на дисциплинарно наказващия орган ВПД директора на ОДМВР – Разград на осн. чл.194, ал.2 т.4, чл.200 ал.1 т. 12 от ЗМВР да наложи на служителя - главен инспектор Т. Т. - началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Разград, дисциплинарното наказание "Порицание" като определи същото съгласно чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за максимално предвидения от ЗМВР срок от 1 година. Становището е мотивирано със събраните в хода на дисциплинарното производство данни, с установената фактическа съвкупност и предлагана правна квалификация на нарушението. След приемане на становището на ДРО с покана рег.№330р-37662/23.12.2025г., връчена на жалбоподателя Т. на 23.12.2025г.в 10.54 часа, дисциплинарно наказващият орган (ДНО) ВПД директора на ОДМВР - Разград е поканил Т. на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, в срок до 11,00 ч на 23.12.2025 г., да представи писмени обяснения или възражения, адресирани до директора на ОДМВР Разград- дисциплинарно наказващ орган, по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на дисциплинарно-разследващия орган по вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. В поканата е разяснено, че ако в указания срок служителят не представи писмените си обяснения, това ще бъде считано за неизпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР по зависещи от него причини. По преписката липсват приложени писмени обяснения, които са депозирани в указания в поканата срок. С нова покана рег.№330р-88/05.01.2026г. ДНО отново е указал възможността на Т. за представяне на обяснения и доказателства като му е дал срок за това до 11,00 ч на 08.01.2026 г. Във връзка с връчването на тази покана е изготвен Протокол рег.№330р-276/06.01.2026г., в който на 06.01.2026г. в 11ч. ДРО в пълния си състав констатира, че държавният служител главен инспектор Т. Й. Т. - началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Разград, е отказал да получи покана за даване на писмени обяснения с peг. № 330р-88/05.01.2026 г. като е мотивирал отказа си с това, че е получил предходна покана с peг. № 330р-37662/23.12.2025 г. Вписан е свидетел на направения отказ, а именно : комисар Д. Н. А. - началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР Разград. След събиране на горепосочените материали в хода на дисциплинарната процедура дисциплинарно наказващият орган/ДНОрган/ директор на ОДМВР - Разград е издал оспорената Заповед №330з-269/05.02.2026г., с която на жалбоподателя главен инспектор Т. Й. Т. - началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Разград, на основание чл. 204, т. 3 и чл. 200 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя Т. на 06.02.2026г.в 10.12 часа. В заповедта ДНО е приел за установена следната фактическа обстановка: Съгласно месечен график за месец септември 2025г. на Районно управление - Разград, за времето от 19.00 ч. на 07.09.2025 г. до 07.00 ч. на 08.09.2025 г. са били определени в наряд (нощна смяна) младши инспектор Б. В. М. - полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление - Разград при ОДМВР - Разград и младши инспектор А. З. А. - старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление - Разград при ОДМВР - Разград. На 07.09.2025 год., около 19.30 ч. на ЕЕН 112 (приет обаждане от оперативна дежурна част на ОДМВР Разград) постъпил сигнал за възникнало пътно-транспортно произшествие (ПТП) в село Каменар, община Лозница, за което било образувано, водено и приключило бързо производство по чл. 343б, ал. 1 и чл. 345, ал. 2 от НК по описа по Районно управление - Лозница. Инспектор Й. М. - полицейски инспектор IV степен в трупа „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР Разград (дежурен на смяна), около 20,00 ч. на 07.09.2025 г. звъннал на мобилния телефон на младши инспектор А. А. като разпоредил на двамата служители от наряда (А. и М.) да посетят МБАЛ „Свети Иван Рилски“ АД - град Разград и да установят състоянието на водача от възникналото ПТП. Двамата полицейски служители посетили МБАЛ „Свети Иван Рилски“ АД - град Разград, като установили, че водачът е в добро общо състояние и е контактен. Инспектор М. разпоредил да бъде извършена проверка за алкохол на пациента и да му бъде снето сведение. Младши инспектор А. А. извършил проверката със зачислено техническо средство DRAGER Alcotest, който отчел 1.26 промила алкохол в издишалия въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и му било снето писмено сведение. На място в лечебното заведение пристигнали младши инспектор Й. Й.- младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление - Лозница и младши експерт М. М.- командир на отделение в група „Охранителна полиция“ в Районно управление Лозница с цел започване на БП по случая. Младши инспектор Й. Й. се консултирал с главен инспектор Т. Т. - началник на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Разград, относно това кой следва да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на водача от ПТП след като съшият е изпробван с техническо средство oт служител на Районно управление - Разград. Преценката на главен инспектор Т. била, че АУАН на водача, следва да бъде съставен от служител на Районно управление - Разград. Тогава младши инспектор А. А., който извършил проверката на пострадалия водач с техническото средство, започнал да съставя АУАН. Последвало обаждане oт главен инспектор Т. на мобилния телефон на младши инспектор Б. М. като той поискал да му прочетат сведението на нарушителя. М. повикал полицай А. и му дал телефона си, за да прочете на Т. сведението, снето от водача на МПС. След около десет минути началникът на сектор „Пътна полиция“ отново позвънил на телефона на М. (тъй като имал неговия мобилен телефонен номер) и поискал да му прочетат написаното в АУАН. М. отново подал телефона си на полицай А., който прочел съдържанието на акта. В разговора по телефона с А., главен инспектор Т. казал „Ти си го написал, но не трябваше да е така, трябваше да напишеш докладна“, на което младши инспектор А. му отговорил: „Нали ти преди пет минути ми каза да напиша акт“ и прекъснал разговора, тъй като се създало напрежение. След минута-две отново главен инспектор Т. Т. звъннал на мобилния телефон на младши инспектор Б. М. и казал „Кажи на тоз А., да не ми говори тъй, че ако дойда горе ще му счупя краката“. Младши инспектор Б. М. останал неприятно изненадан от думите на Т. и от отношението му и тъй като останал шокиран от чутото, и не желаел по никакъв начин да продължава разговора с Т., прекъснал последния с думите: „Колега, няма да ставам посредник между вас, оправяйте се помежду си“. Б. М. първоначално не предал на А. казаното от Т., но впоследствие направил това. Непосредствено след това, влизайки при инспектор Й. М. в помещението на „оперативната дежурна част“, А. А. споделил токущо чутото, а именно заканата на началник сектор „Пътна полиция“ като казал: „Теодор Т. иска да ми счупи краката“. Инспектор М. отговорил: „как ще стане това“, като не е докладвал случая. Една седмица по-късно при служебно събиране в Районно управление - Разград, главен инспектор Т. попитал младши инспектор М. : „Къде е оня отворко?“. М. отговорил, че колегата му е в отпуск, като коментарът на началникът на сектор „Пътна полиция“ бил : „Той ще се върне“. В оспорената заповед са изброени писмените доказателства, въз основа на които е установена гореизложената фактическа обстановка. Като дисциплинарно нарушение от фактическа страна е дефинирано следното : На 07.09.2025г. около 21 ч. главен инспектор Т. Т. звъннал на мобилния телефон на младши инспектор Б. М. и казал: „Кажи на тоз А., да не ми говори тъй, че ако дойда горе ще му счупя краката“. ДНО е окачествил тези думи като непристойни и неприлични, увреждащи доброто име на друг служител - А. А.. Позовал се е на норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед №8121з-348/25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи : чл. 67 - в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически характер, като по аргумент от т. 13, б. "м" от Етичния кодекс тормозът е всяко деяние спрямо колеги, с което се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание, а според чл. 12 а, § 3 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №723/2004 на Съвета от 22 март 2004 г, за изменение на Правилника за работата на служителите на Европейските общности, тормоз е всяко невъздържано поведение, което е продължително, повтарящо се или систематично и се изявява чрез преднамерени постъпки, думи, действия, жестове и писма, които накърняват човешката личност, достойнството или физическата или психическа чистота на човека; т. 11. буква „а” - Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители и техните действия и поведение в работно и извънработно време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативна определените им правомощия и се отнасят до отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани. ДНО е приел, че отправените от главен инспектор Т. думи са причинили психическа болка и страдание на младши инспектор А., като същите са отправени преднамерено. ДНО е направил констатацията за спазване на административнопроизводствените правила в проведеното дисциплинарно производство и за събиране на всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина по случая, като е мотивирал причината за отправените две поредни покани до Т. с указана възможност и срок за обяснения, а именно : срокът по първата покана се е оказал недостатъчен, поради късното връчване на същата. Отчетено е, че преклузивните срокове но чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, в които може да бъде реализирана дисциплинарна отговорност на служителя, не са изтекли, тъй като нарушението е извършено на 07.09.2025 г. в град Разград и е открито на 16.12.2025 г., когато материалите от производството са постъпили при ДНО. ДНО е приел за безспорно доказано извършеното от Т. нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, определяйки го в мотивите като съставомерно но чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. При определяне вида и размера на наказанието ДНО е преценил следното: 1/нарушението не е тежко, тъй като е станало достояние единствено на служители на МВР; 2/ нарушението на етичните правила е предизвикало негативни представи у останалите служители, влошени са междуколегиални взаимоотношения, което е в ущърб на работата; 3/ формата на вина е определена като евентуален умисъл; 4/цялостното поведение на служителя по време на службата, описано в кадрова справка с peг. №330р-33809/08.12.2025г., като са отчетени получените от него награди и отличия. Прието е, че фактът, че на главен инспектор Т. не му е било налагано друго наказание, не обосновава мотиви за по - леко дисциплинарно наказание или налагане на такова за по-кратък срок. Направена е изрична преценка за немаловажност на нарушението, тъй като изречените думи не представлявали незначително отклонение oт утвърдените правила. По тези съображения ДНО е направил извода, че целите на дисциплинарното наказание ще бъдат постигнати с налагане на максималния срок, предвиден за дисциплинарно наказание „порицание“, а именно : една година. При тези описани фактически основания за квалифициране на нарушението и определяне вида и размера на съответното му дисциплинарно наказание, в оспорената заповед е изведено следното правно основание за издаването ѝ : чл. 204, т. 3 и чл. 200 ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 11 от ЗМВР. При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, според който наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Предвид вида на заеманата от жалбоподателя длъжност – ръководна, съгласно типовата длъжностна характеристика/л.74 от делото/, и съобразно вида на наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание – порицание по чл. 197 ал.1 т.3 ЗМВР, компетентен да наложи същото е директорът на ОДМВР - Разград, която е основна структура на МВР по смисъла на чл. 37 ал.1 т.2 от ЗМВР. Към момента на издаване на оспорената заповед – 05.02.2026г., длъжността директор на ОДМВР – Разград, в случая явяващ се ДНО, е била временно заета от ст.комисар Д. С. С., видно от удостоверение рег.№330000-8263/19.03.2026г.(л.104 от делото). Ето защо в случая липсва отменителното основание на чл. 146 т.1 АПК. По отменителното основание по чл. 146 т.2 от АПК – неспазване на установената форма, съдът съобрази, че в случая важат специалните изисквания на чл. 210 ал.1 ЗМВР, които в съответствие с правилото на чл. 59 ал.2 АПК изискват писмена форма на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай тази форма е спазена като заповедта притежава визираното в чл. 210 ал.1 ЗМВР съдържание. В същата ясно са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, посочени са нарушените разпоредби, изброени са доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, налице е посочване на правното основание и наказанието, което се налага, срока на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това положение не е налице и отменителното основание на чл. 146 т.2 АПК. При проверката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът прецени следното: Въз основа на изготвения сигнал, съдържащ данни за извършено нарушение и евентуален нарушител, при спазване на чл. 205 ал.1 ЗМВР дисциплинарното производство в настоящия случай е образувано с писмена заповед на ДНО, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган (ДРО), който да събере необходимите доказателства и извърши проверка на релевантните факти съгласно чл. 13 ал.1 т.2 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи. В заповедта за образуване на дисциплинарно производство се съдържат реквизитите по чл. 44 ал.2 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. Определеният ДРО е събрал писмени сведения от всички лица, имащи отношение към разследвания случай, и е излязъл с мотивирано писмено становище в рамките на указания му от ДНО двумесечен срок съгласно изискванията на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР във връзка с чл. 53 от Инструкция № 8121з-877 от 6 юли 2021г. Становището е изпратено на ДНО на 22.12.2025г. В изпълнение на чл. 59 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е призовал служителя с покана да даде писмени обяснения. Поканата е била изготвена и връчена в рамките на един ден и Т. реално е разполагал само с 6 минути за даване на обяснения. Поради този крайно недостатъчен срок е изготвена втора покана със същото съдържание, като досежно връчването ѝ е оформен протокол, в който ДРО е констатирал отказ на Т. да получи поканата. В протокола е вписан един свидетел на този отказ, но същият не е положил подпис. По аналогия с нормите на чл. 207 ал.9 и чл. 210 ал.3 ЗМВР отказът на служителя да получи подлежащите на връчване и запознаване материали се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР. В случая членовете на ДРО са връчителите на поканата и за да удостоверят отказа следва да са налице двама служители на МВР, които с положените от тях подписи да засвидетелстват това. В случая липсва такова удостоверяване и отразеният в протокола отказ на Т. да получи поканата не е доказан, т.е. не е налице надлежно връчване на тази покана. Последното води до извода за допуснато нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 206 ал.1 ЗМВР, което се явява съществено в случая, тъй като служителят не е надлежно уведомен за възможността да даде писмени обяснения преди да му се наложи дисциплинарно наказание. Фактът, че е била налице вече връчена на Т. покана със същото съдържание, не поправя настъпилите последици, тъй като в първата покана е бил указан срок, който отдавна е бил изтекъл. В проведеното дисциплинарно производство са спазени давностните срокове по чл. 195 ал.1 ЗМВР. Съгласно чл. 205 ал.6 ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, като с този срок е синхронизиран двумесечния срок по чл. 195 ал.1 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание от откриване на нарушението, което откриване съвпада с момента на установяване на извършеното нарушение от страна на ДНОрган /чл. 196 ал.1 ЗМВР/, респ.с момента на постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния ДНОрган/чл. 196 ал.2 ЗМВР/. В случая след като е поставил началото на дисциплинарното производство на 18.11.2025г. ДНОрган е дал 2-месечен срок за работата на определения от него ДРО, а именно до 18.01.2026г. в рамките на 4-месечния срок, изтичащ на 18.03.2026г. Съобразно нормите на чл. 196 ал.1 и 2 ЗМВР двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание в случая е започнал да тече от 22.12.2025г. – деня, в който е изготвено и изпратено становище на ДРО до ДНО, в който ден се счита за установено и открито дисциплинарното нарушение. Като е издал оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на 05.02.2026г., ДНОрган е спазил срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В случая е спазен и по – дългия едногодишен срок по чл. 195 ал.1 ЗМВР, тъй като нарушението е извършено на 07.09.2025г. В изпълнение на задължението си на чл. 206 ал. 4 ЗМВР, ДРОрган е събрал и оценил относимите към случая доказателства, изграждайки описаната в заповедта фактическа съвкупност, водеща до извода за извършено нарушение на служебната дисциплина чрез неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, предвидено като дисциплинарно нарушение в чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР. При изписване на правното основание за издаване на процесната заповед и за налагане на дисциплинарното наказание ДНО е посочил следните норми : чл. 204, т. 3 и чл. 200 ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 11 от ЗМВР, в които като правна квалификация на установеното дисциплинарно нарушение е включена нормата на чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР, визираща като нарушение неизпълнението на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Това правно основание се различава съществено от изложеното в мотивите на заповедта фактическо основание за издаването ѝ. Това правно основание за налагане на дисциплинарно наказание кореспондира с визираните в чл. 194 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР, но не и с това по чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като акт, водещ до реализиране на дисциплинарната отговорност на един служител, следва да представлява непротиворечиво единство от мотиви и разпоредителна част, като мотивите обосновават ясно и недвусмислено даденото със заповедта разпореждане. В настоящия случай това единство не е налице. Съществува драстично несъответствие между изложените фактическо и правно основание, което не позволява на адресата на заповедта да разбере за какво точно нарушение се ангажира дисциплинарната му отговорност, в какъвто смисъл е и основният довод в жалбата. Това несъответствие представлява съществено нарушение на административно производствените правила, обуславящо отмяна на оспорената заповед на основание по чл. 146 т.3 АПК. При преценка за противоречие с материалния закон и за несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т.4 и т.5 ЗМВР, съдът съобрази следното: Извършването на проверка за правилно прилагане на материалния закон предполага наличието на ясна и изготвена при спазване на производствените правила заповед. В настоящия случай, предвид констатираното противоречие между изложени фактическо и правно основание в оспорената заповед, настоящият състав е затруднен да провери дали материалния закон е приложен правилно. Изложените в мотивната част на заповедта обстоятелства от фактическата съвкупност, приета от ДНО, визират нарушение на етичното правило на чл. 67 от ЕКПДСМВР, който гласи, че в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически….характер, като е посочена като относима и нормата на чл. 11 б.“а“ от същия кодекс, който гласи, че етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия и се отнасят до отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани. Органът се е позовал и на вложения в Етичния кодекс според нормата на чл.13, б. "м" от същия смисъл на понятието „недопускане тормоз на работното място“, а именно : не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание. Определеният като съставомерен за целите на дисциплинарната отговорност израз, вменен на жалбоподателя, не е бил отправен директно към лицето, за което се е отнасял. Според събраните в дисциплинарното производство сведения тези думи са били казани пред друг служител, който дори не ги е предал веднага на адресата им. От тези сведения следва, че последвалото обаждане на жалбоподателя до полицай Б. М. е било предизвикано от поведението на полицай А. А., който в разрез с правилата за нормално служебно общуване си е позволил да повиши тон и да прекъсне телефонния разговор с полицай на ръководна длъжност, който макар и в извънработно време за него, е бил ангажиран за консултация по създалия се казус. Събраните доказателства не установяват полицай А. да е преживял уплах или някаква форма на страдание, или да се е чувствал реално заплашен от жалбоподателя. Показателни в това отношение са сведенията, дадени от Д. П. Р. - началник на РУ-Разград, който казва, че в началото на м.септември 2025г. А., не със сериозен тон, му казал, че началникът на сектор „Пътна полиция“ искал „..да му счупи краката..“, при което у Р. не се създало впечатление за наличието на някакъв реален и сериозен проблем между А. и Т. Т., а и до него не било депозирано официално оплакване от А. за случая. Полицейският служител Й. М., видял А. непосредствено след връщането му от болницата с взетите от водача кръвни проби, сочи в сведенията си, че А. само споменал за възникнал конфликт при проведен разговор по мобилен телефон между него и началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Разград - гл. инспектор Т. Т.. От всички събрани сведения не следва извода за предизвикан от думите на Т. основателен страх у А.. Липсват и данни за отправено от А. писмено оплакване срещу Т.. И въпреки липсата на такова, едва два месеца след деня на конфликта, е подаден официален сигнал от началник сектор „ПКП“ до ДНО за образуване на дисциплинарно производство срещу Тодоров. Тормозът по смисъла на чл.13, б. "м" от ЕКПДСМВР е налице, когато съответните думи или действия са причинили физическа и/или психическа болка, заплаха, уплах и/или страдание на адресата им – данни за което по проведеното дисциплинарно производство не са събрани. Отправянето на реплики с привидно заканителен характер е възможно да се прави в несериозен аспект и дори на шега между колеги в напрегнатото ежедневие, в какъвто смисъл са и сведенията на Й. И. М. - инспектор в група „Оперативна дежурна част“ при ОДМВР-Разград. И след като с установените факти не се покриват признаците на тормоз по смисъла на ЕКПДСМВР, то не е налице и нарушение на чл. 67 от този етичен кодекс. Необоснован е и определеният в заповедта максимален срок на наложеното дисциплинарно наказание. Въпреки изложените в този аспект мотиви, последните не аргументират определения максимален срок. Фактът, че ДНО сам определя нарушението като такова, което не е тежко, и отчита наличието на получени от служителя награди и отличия, и липсата на наложени незаличени наказания, категорично не обосновава налагане на наказанието в максималния законов размер. Поради направените съждения следва да се приеме, че с издаването на оспорената заповед е допуснато и противоречие с материалноправни разпоредби, а така също и несъответствие с целта на закона. При така изложените съображения съдът намира за налични отменителните основания на чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК, поради което и оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло. По претенцията за разноски – относно отговорността за разноски се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорената заповед, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК и оспорващата страна има право на присъждане на претендираните и сторени съдебни разноски, вкл. и на заплатеното възнаграждение за един адвокат. По делото са налице доказателства, установяващи направени разноски от жалбоподателя за плащане на държавна такса от 5.11 евро и за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро. Във връзка с направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство по административни дела по ЗМВР без материален интерес възнаграждението е в размер на 750 лева, което се равнява на 383.47 евро. Договореното и платено възнаграждение на адвоката в случая надвишава този размер само с 66.53 евро, поради което и не може да се определи като прекомерно. Ето защо направеното възражение за прекомерност е неоснователно и ОДМВР - Разград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него съдебни разноски в общ размер 455.11 евро. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр. 2 във вр. с чл. 211 от ЗМВР, съдът