Решение № 24 от 13.2.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 577/2023 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №236 от 30.06.2023г., постановено по гр.дело №588/2022г. по описа на Окръжен съд-С.З., М. Р. П. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. С.З., ул. „С.“№1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, са осъдени да заплатят солидарно на П. П. Д. с ЕГН: ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, сумата от 65000лв., представляваща обезщетение за причинените му от непозволено увреждане на 23.10.2017 г. неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава върху нея, считано от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като пасивно субективно съединените искове са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 200000лв.; М. Р. П. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр.С.З., ул.„С.“№1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, са осъдени да заплатят солидарно на П. П. Д. с ЕГН: ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, сумата от 2 259, 73лв., представляваща обезщетение за причинените му от непозволено увреждане на 23.10.2017г. имуществени вреди, ведно с лихвата за забава, както следва: от 31.01.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 45, 33лв.; от 28.02.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 65, 00лв.; от 30.03.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 65, 00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 56, 00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 102, 00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 80, 00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 85, 00лв.; от 15.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 10, 00лв.; от 27.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 10, 00лв.; от 18.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 100, 00лв.; от 19.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 10, 00лв.; от 23.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 900, 00лв.; от 30.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 35, 00лв.; от 16.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 5, 10лв.; от 24.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 7, 90лв.; от 25.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 97, 63лв.; от 30.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 89, 50лв.; от 17.10.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 65, 00лв.; от 09.11.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 65, 00лв.; от 05.12.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 65, 00лв.; от 12.01.2023г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 75, 00лв.; от 31.01.2023г. до окончателното изплащане върху сума от 75, 00 лв.; от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане върху сума от 84, 83лв.; М. Р. П. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр.С.З., ул.„С.“№1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, са осъдени да заплатят солидарно на адв. П. П. от АК - С.З., с адрес на кантората: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№112, ет.4, офис 3, адвокатско възнаграждение в размер на 4637, 23лв.; П. П. Д. с ЕГН: ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, е осъден да заплати на Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, сумата от 4882, 96лв. - съдебно- деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете; М. Р. П. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр.С.З., ул.„С.“ №1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул. „ц.с.в.“№62, са осъдени да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд - С.З. държавна такса от 2690, 39лв. и разноски за възнаграждения за вещи лица от 284, 13лв. С Определение №1058 от 08.09.2023г. така постановеното решение е изменено в частта му за разноските като е отменено в частта, с която П. П. Д. с ЕГН: ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, е осъден да заплати на Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, сумата от 4882, 96лв. - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете. Недоволен от постановеното решение е останал непълнолетният жалбоподател П. П. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., който чрез пълномощника си адв.П. П. го обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 65000лв. до пълния предявен от 200000лв. Изложени са подробно конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, свързани с обстоятелствата досежно действително претърпените неимуществени вреди и прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, и се претендира за отмяната му относно нея и присъждане на допълнително обезщетение от 135000лв., както и разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Ответникът по жалбата Сдружение „Т.д. С.г.“ е депозирало чрез пълномощника си адв.Н. М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски за въззивната инстанция. Ответникът по жалбата М. Р. П. не е подал отговор на жалбата. Против решението е подадена и въззивна жалба вх.№9977/15.08.2023г. от Сдружение „Т.д. С.г.“, чрез пълномощника адв.Н. М., посредством която то се атакува в осъдителните му за него части относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 65000лв. със законна лихва и обезщетение за имуществени вреди от 2259, 73лв. със законна лихва. Изложени са доводи за недопустимост на решението в частта относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 429, 83лв. със законна лихва, поради недопустимо предявяване на тази претенция след завеждане на иска. Изложени са доводи за допуснати процесуални нарушения при допускането и събирането на гласни и писмени доказателства. Поддържат се съображения за неправилност на решението в обжалваните му части, свързани с липсата на възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД и определянето на завишен, с оглед конкретните обстоятелства, и в нарушение на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се първоинстанционният съд да не се е произнесъл по своевременно наведеното от жалбоподателя възражение за погасителна давност досежно вземанията за лихви, като се счита за приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.В от ЗЗД. По изложените съображения жалбоподателят претендира за прекратяване с определение като недопустими на предявените нови искове за причинени имуществени вреди за нови периоди след завеждането на исковата молба, за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност, евентуално за изменение на решението чрез отхвърляне на иска в тази му част, за отмяна изцяло на първоинстанционното решение по отношение на него поради неоснователност на исковете, евентуално за изменение на присъдената главница за неимуществени вреди като прекомерна и несправедливо висока, както и за присъждане на разноски. С протоколно определение от 15.01.2024г. е допуснато, на основание чл.265, ал.1 от ГПК, присъединяване на ответника М. Р. П. към въззивната жалба на Сдружение „Т.д. С.г.“. Ответникът по тази жалба П. П. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., е депозирал чрез пълномощника адв.П. П. писмен отговор с развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в атакуваните му с нея части, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за двете инстанции. Постъпила е и частна жалба вх.№12043/02.10.2023г. от Сдружение „Т.д. С.г.“, чрез пълномощника адв.Н. М., против Определение №1058 от 08.09.2023г., с което е изменено постановеното по същото дело Решение №236 от 30.06.2023г. в частта му за разноските, като е отменено в частта, с която П. П. Д. е осъден да заплати на сдружението разноски по съразмерност от 4882, 96лв. Жалбоподателят счита определението да е постановено извън посочените от молителя оплаквания, което да е недопустимо, както и да е заявил валидно своевременно искане за присъждане на разноски, поради което претендира за отмяна на определението и отхвърляне на молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Ответникът по частната жалба П. П. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., е депозирал чрез пълномощника адв.П. П. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Малолетният към датата на подаване на исковата молба ищец П. П. Д., роден на 11.03.2009г., действащ чрез своя баща и законен представител П. Д. П., е предявил против М. Р. П. и Сдружение „Т.д. С.г.“ искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 200000лв. за неимуществени вреди – физически и емоционални болки и страдания, претърпени от него при падане на 23.10.2017г. от стена за катерене в спортна зала ДЗУ-С.З. вследствие неизвършена от М. П. при изпълнение на дейността на треньор по спортно катерене, възложена му по граждански договор №21/01.09.2016г. от сдружението, проверка относно правилното монтиране на предпазния механизъм, при което е претърпял счупване на шийката на лява бедрена кост и счупване на лявата срамна кост, последваща асептична некроза на главата на тазобедрената става и скъсяване на долен ляв крайник, и сколиоза, ведно със законната лихва от 23.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 1829, 90лв. за претърпени от този инцидент имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с лечението и възстановяването, посочени поотделно по вид и размер, ведно със законната лихва от датата на заплащане на всеки един от тези разходи до окончателно изплащане на сумите. С отговора на исковата молба ответникът Сдружение „Т.д. С.г.“ е оспорил пасивната си материално-правна легитимация с твърдения договорът с ответника М. П. от 01.09.2016г. да е бил сключен за учебната 2016/2017г. и да не е бил подновен за следващата 2017/2018г., поради междувременно настъпила нормативна промяна по Наредба №2 от 27.03.2017г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно- педагогическите кадри /Обн., ДВ, бр.29 от 07.04.2017г., в сила от 11.04.2017г., Отм. 2019г./, с която било въведено специално изискване към треньорите да притежават висше спортно-педагогическо образование, на което П. не отговарял. След като договорът му не бил подновен, П. останал да изпълнява определени функции към Сдружение „А. к. Ж.“, което е отделно самостоятелно юридическо лице и в което той членувал, а не в Сдружение „Т.д. С.г.“. Освен това, спортната зала, ведно с оборудването, включително и стената за катерене, била общинска собственост, предоставена с договор за безвъзмездно ползване на Сдружение „Т.д. С.г.“, което я е предоставило изцяло на Сдружение „А. к. Ж.“, по който подобен начин подпомагало и други спортни сдружения и клубове. Оспорил е претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, поддържайки към днешна дата ищецът да е напълно възстановен от получените травми, съставляващи средна, а не тежка, телесна повреда, както и изоставането в растежа на единия крайник да не е в причинно-следствена връзка с първоначалното увреждане, а да се дължи на генетични фактори, предвид и констатирането му чак през 2020г. Заявил е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД по отношение на претендираните законни лихви върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди. С отговора на исковата молба ответникът М. Р. П. е признал, че на основание граждански договор №21/01.09.2016г. му е било възложено от Сдружение „Т.д. С.г.“ изпълнението на учебно-тренировъчна дейност по спортно катерене на деца, юноши и девойки, както и, че на 23.10.2017г. е настъпил твърдения инцидент, при което на ищеца е било причинено счупване на шийката на лява бедрена кост и счупване на лявата срамна кост. Оспорил е твърденията относно налични при ищеца и към настоящия момент здравословни проблеми, които да се дължат на уврежданията при инцидента, както и неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване. Заявил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва за периода 23.10.2017г.-21.09.2019г. С подадена след отговорите на исковата молба, постановяване на определението от 24.01.2023г. по чл.140 от ГПК и насрочване на делото молба вх.№2111/15.02.2023г. ищецът е заявил искане за допускане на изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК чрез увеличаване на претендирания размер от 1829, 90лв. на 2259, 73лв. или със сумата от 429, 83лв., представляваща извършени след подаване на исковата молба разходи, посочени по вид и размер поотделно, ведно със законната лихва от датата на заплащане на всеки един от тях до окончателното плащане. В първото редовно проведено по делото на 24.02.2023г. открито съдебно заседание исканото изменение е допуснато. Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно. Основателно е възражението на жалбоподателите-ответници за недопустимост на решението в частта му относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 429, 83лв. със законна лихва за извършени след подаване на исковата молба разходи. Касае се за предявяване на нов иск, което е недопустимо да бъде сторено по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, по който може да бъде променено основанието на иска чрез замяна на първоначално поддържаното или добавяне на ново основание или да бъде променен петитума чрез замяната му с нов или добавяне на такъв, но не и да бъдат едновременно променени както основанието така и петитума, когато би била налице хипотезата на предявяване на изцяло нов иск не по надлежния процесуален ред, която в случая е и налице, тъй като от ищеца са наведени новонастъпили след подаване на исковата молба факти за заплатени от него разходи, извън първоначално претендираните, които представляват самостоятелно основание за ангажиране отговорността на ответниците за заплащането им, различно от първоначално заявеното. При това положение първоинстанционното решение в посочената част като недопустимо и на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК следва да се обезсили, като производството относно нея бъде прекратено. За страните и във въззивното производство не са спорни обстоятелствата относно настъпилия на 23.10.2017г. в спортната зала в гр.С.З. при провеждане на тренировка по спортно катерене инцидент с 8-годишният тогава ищец П. Д., при който при последното изкачване на стената за катерене той не монтирал правилно предпазния механизъм – двата карабинера на осигурителното въже, и при спускането му от 8 метра височина лентата на колана се откачила и паднал на пода, при което получил счупване на шийката на лява бедрена кост и счупване на лявата срамна кост. В тази връзка с влязло в сила на 14.11.2020г. Решение №260138 от 29.10.2020г., постановено по АНД №2645/2020г. по описа на Районен съд-С.З., ответникът М. П. е признат за виновен, че в качеството му на треньор по спортно катерене на деца, юноши и девойки към ответното Туристическо дружество „С.г.“ по непредпазливост е причинил на ищеца посочените средни телесни повреди чрез действия, които спадат към правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – организиране и провеждане на спортни мероприятия и предоставяне на спортни услуги по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта, която дейност не е имал право да упражнява, като е нарушил чл.11, ал.7 от Наредба №2 от 27.03.2017г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри – не е приложил мерки за безопасност на спортистите по време на тренировъчните занимания, като не е проверил правилно ли се е закачил П. Д. с двата карабинера на края на въжето към седалката за катерене, което деяние съставлява престъпление по чл.134, ал.2, предл.2 във връзка с ал.1 от НК, и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Влязлото в сила решение по чл.78а от НК на наказателния съд е приравнено по значение на влязлата в сила присъда, в каквато насока е и изрично приетото по т.15 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което и съгласно чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, предмет на настоящото производство, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл със задължителна сила са установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД спрямо ответника П.. Спорният и във въззивното производство въпрос е относно пасивната материалноправна легитимация на ответното сдружение като възложител на работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Занятието или правнорегламентираната дейност, поради немарливото изпълнение на която са причинени средните телесни повреди, съставлява обективен съставомерен признак на престъплението по чл.134, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, но не и самото възлагане на извършването на тази дейност, поради което влязлото в сила решение на наказателния съд няма задължителна сила за него. За отговорността на сдружението, противно на поддържаното от него и в подадената въззивна жалба, е без значение кой е стопанисвал спортната зала и съоръженията в нея, тъй като обстоятелствата, на които се основават предявените искове, не са свързани с техническата поддръжка на спортната база, оборудването или екипировката, вследствие неотстранени повреди или недостатъци на които да е настъпил инцидента и произтеклите от него вреди, а с изпълнението на треньорските функции на ответника М. П. по прилагане на мерки за безопасност на спортистите по време на тренировъчни занимания чрез проверка на правилното поставяне на предпазния механизъм. Не може да се възприеме и тезата, че след като залата е била ползвана от Сдружение „А. к. Ж.“, то именно това сдружение е обезпечавало кадрово треньорската дейност, тъй като възлагането на такава е предмет на индивидуално договаряне с треньора, поради което ангажираните от ответното сдружение писмени и гласни доказателства досежно структурата, организацията и дейността на сдруженията са неотносими. Твърдението М. П. да е бил член на Сдружение „А. к. Ж.“, а не на ответното, се опровергава от представения Протокол 022 от заседание на УС на Сдружение „Т.д. С.г.“, проведено на 08.07.2015г., на което са приети 16 нови члена, сред които и П. от числящия се към него Алпийски клуб, като на проведено на 12.10.2016г. заседание е обсъдена нуждата за втори треньор на катерачната стена и е взето решение да се заплаща именно на М. П., с когото е и сключен представения с исковата молба граждански договор №21 от 01.09.2016г., по силата на който сдружението е възложило на П. да провежда учебно-тренировъчна дейност по спортно катерене – теория и практика на деца, юноши и девойки, което опровергава показанията на св.Д.Й. „Т.д. С.г.“ в нито един момент да не е назначавало треньори, а такива да са били наемани от СНЦ“А. к. Ж.“, противоречащи и на представения Протокол 040 от заседание на УС на ответното сдружение от 09.11.2016г., на което е отчетено сключването на договора с втория треньор на катерачната стена. Противно на поддържаното от сдружението-жалбоподател, действието на този договор не е обвързано със срок и в него не е предвидено изрично да се отнася само за учебната 2016/2017г. Обстоятелството, на което акцентира, че с приетата след сключване на договора Наредба №2 от 27.03.2017г. за професионалната правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри /Обн., ДВ, бр.29 от 07.04.2017г., Отм., ДВ, бр.13 от 12.02.2019г., в сила от 12.02.2019г./ е въведено с разпоредбата на чл.6 като минимално изискване за изпълнение на длъжността „треньор“ завършено висше образование, на което П. не е отговарял и не е бил вписан в регистъра по чл.6, ал.2 от ЗФВС /отм./, не води автоматично до прекратяване на договора с него. За заварените случаи разпоредбата на пар.7, ал.1 от ПЗР на Наредбата предвижда четиригодишен срок от влизането й в сила за привеждане на професионалната правоспособност и квалификация в съответствие с изискванията. Не са ангажирани от страна на ответното сдружение надлежни доказателства договорът да е бил прекратен по съгласие на страните към датата на инцидента, нито към тази дата П. да е сключил договор за безспорно осъществяваната от него треньорска дейност със Сдружение „А. к. Ж.“, какъвто не е представен. Напротив, според представения Протокол 049 от редовно заседание на УС на ответното сдружение, проведено на 13.09.2017г., е прието предложението на ответника П. за удължаване на тренировъчния процес от тридневен на петдневен – 10 часа седмично, което от една страна потвърждава членството му именно в това сдружение и от друга изпълняването на треньорската дейност и за учебната 2017/2018г. по сключения договор. При наличието на такъв от страна на ищеца е проведено пълно доказване относно възложителя, поради което възражението на сдружението-жалбоподател за липса на ангажирана от ищеца счетоводна експертиза досежно заплащането на възнаграждението за тази дейност е неоснователно, доколкото това обстоятелство би имало значение за релевантния въпрос за възлагането при липса на писмен договор, а при наличието му би касаело единствено изпълнението на паричното задължение по него, което е неотносимо към настоящия спор. Обсъденото обосновава извода за солидарна отговорност на двамата ответници за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото прекият причинител и възложителят на работата са солидарно отговорни, съгласно чл.53 от ЗЗД и Тълкувателно решение №59 от 03.06.1974г. на ОСГК на ВС. Спорът във въззивното производство се концентрира и около размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед действително претърпените такива при съобразяване на конкретните за случая обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. От представената от ищеца медицинска документация, заключението от 08.03.2023г. на комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза и от показанията на ангажираните от ищеца свидетели Д. Т.а-негова майка, и В.В.-семеен приятел, които доказателства кореспондират помежду си, се установява, че при падането си от катерачната стена и съприкосновението на левия крак с твърдия под П. Д. е получил фрактура на лявата бедрена шийка и фрактура на таза /на лявата срамна кост/, вследствие на което кракът му бил в неестествена поза, както и мозъчно сътресение в резултат на травма на главата, протекла със загуба на съзнание за няколко минути. По спешност бил опериран същия ден в УМБАЛ“Проф.д-р С.К.“АД-гр.С.З., като под венозна анестезия е извършена открита репонация и вътрешна фиксация с канюлирани винтове. Изпитвал силна болка и приемал силни болкоуспокояващи лекарства. Изписан бил на 31.10.2017г. След изписването бил принуден само да лежи по гръб. Не можел да се обслужва сам. Ползвал памперси, тъй като не можел да стигне до тоалетната. Родителите му измислили специална система за къпане, щадяща оперативната рана. Баща му го носел на ръце, когато трябвало да се явява на контролни прегледи. Не можел да заема удобна поза за спане, страдал от безсъние. Първоначално ползвал две патерици, а впоследствие една, като след около два месеца било констатирано, че костта е зараснала и може да натоварва постепенно увредения крайник. Установена била видима хипотрофия на бедрената мускулатура. Проведени били няколко курса на рехабилитация, след което се върнал на училище, но трябвало да щади кракът от натоварвания – да не практикува спортове, свързани с натоварване на долните крайници. В часовете по физическо възпитание и в междучасията бил принуден да стои в класната стая и изпаднал в изолация. На 30.08.2018г. претърпял втора операция, при която под пълна анестезия били отстранени от костта имплантираните винтове. Според експертизата, възстановителният период при счупване на бедрената шийка на възрастта на ищеца, лекувано по оперативен начин, е до 10-12 месеца. Счупването на срамната кост е травма, водеща до затормозяване на стоежа в право положение и използването на левия долен крайник, която, лекувана консервативно, се възстановява за около 2-3 месеца. В края на 2018г. родителите забелязали, че синът им започнал изявено да куца. При проведен на 21.01.2019г. преглед при ортопед били констатирани ограничени движения в ЛТБС, видима хипотрофия на глутеалната мускулатура и слаби болки при ходене, а при извършен на 11.04.2019г. преглед за първи път било констатирано скъсяване на ляв крайник с 2см и данни за наличие на асептична некроза. Според експертизата, асептичното изменение на бедрената глава означава, че кръвоснабдяването към нея е прекъснато в момента на травмата и е асептично, понеже не е резултат от някаква привнесена инфекция. При няколко месечно неснабдяване на бедрената глава с хранителни вещества, кислород, минерали и образуващи костта субстанции нейната костна плътност започва да се разрежда, появяват се сегменти в най-натоварената в тегловно отношение зона на главата с намалена костна плътност и тя започва да колабира, като от топчеста формата й започва да става яйцевидна, сплескана и т.н., започва да не приляга плътно и адекватно в главолечната ямка на таза и от там се ограничават движенията в ТБС, което ограничаване ще се задълбочава, макар и бавно, поради ниската възраст на пострадалия, но неизбежно ще води към артроза на ставата. Тъй като детски развиващ се организъм имал потенциала да се справи сам с подобна увреда, първоначално лечение не било необходимо, но било нужно проследяване на шест месеца на състоянието на детето, с оглед рисковете бедрената глава да не възстанови първоначалната си кръгла форма и да излезе от ямката, което би наложило хирургична намеса, или големият трохантер да стане твърде дълъг и да ограничи движението на крака, което също би довело до хирургична намеса за корекция, или да се получи разлика в дължините на двата крака поради изоставане на левия крак в растежа спрямо десния, което последно именно настъпило при ищеца. В периода 2019-2021г. били провеждани регулярно контролни прегледи за проследяване на състоянието му, през който, с оглед образуването на новото костно вещество, П. трябвало да се пази от наранявания, да спазва строг режим на ограничения без бягане и скачане, да спазва подходяща диета. С експертно решение №0596 от 23.12.2020г. на ТЕЛК бил освидетелстван със 71% вид и степен на увреждане без чужда помощ вследствие счупването на бедрената шийка, състояние след оперативно лечение на счупването и асептична некроза на лявата бедрена глава. При поредния контролен преглед на 07.04.2022г. било констатирано скъсяване на левия долен крайник за сметка на бедрото от около 2, 3см, с оглед на което ищецът бил планиран за оперативно лечение. На 25.05.2022г. била извършена оперативна епифизиодеза на дисталния фемор на дясното бедро, при която му били поставени две метални планки в областта на растежа на долната част на дясната бедрена кост с цел изравняване на дължината на долните крайници или намаляване на разликата в нея. Още при първия курс рехабилитация на П. била предписана терапия с плуване и той три пъти седмично ходел на плуване, благодарение на което успял да възстанови мускулната маса на левия крак, който видимо бил по-слаб от десния, а понастоящем се доближавал по обем до него, както и асептичната некроза да претърпи обратно развитие, при което главата на лявата бедрена кост все повече се оформя като сферична. При извършения на ищеца на 07.03.2023г. преглед експертът е констатирал, че левият крак е все още по-къс от десния с около 1, 3-1, 5см, движенията в лявата тазобедрена става са малко по-ограничени от дясната, походката е дисбалансирана, усеща се лек наклон на таза на ляво, затруднено е клякането. Разликата в дължината на долните крайници е дала отражение и върху гръбначния стълб, като в поясния отдел е налична сколиоза с конвекситет наляво и конкавност надясно. Гръбначните изкривявания са поправими чрез упражняване на леки спортове като плуване, а движенията в лявата тазобедрена става също биха се увеличили по обем и амплитуда. Дългосрочната прогноза е П. да навлезе в един спокоен период с много лека болка и то непостоянно с продължителност около 10-20 години, след който със сигурност ще започне засилване на дегенеративния процес и на ЛТБС и на гръбначния стълб. През цялото време на лечение и възстановяване П. изпитвал притеснения от всяка предстояща му манипулация, която била поредното изпитание за него. Притеснявал се при придвижването си с патерици да не падне отново. Притеснявал се колко още операции му предстоят и дали ще се възстанови. Имал моменти на отчаяние, в които плачел. Според експертът-психолог, получените при инцидента физически увреждания са довели при ищеца до остра стресова реакция, преминала в разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен облик и елементи на ПТСР, а към момента при него се наблюдава разстройство в адаптацията с протрахиран облик като последица от продължаващия във времето физически и психически дискомфорт, съпътстван от негативни преживявания, свързани с дооперативни, оперативни, постоперативни, физиотерапевтични и поддържащо терапевтични епизоди на лечение, което се отразява съществено на баланса, хармонията и равновесието на изграждащата се личност. Към момента той не е възстановен психически и психическият дисбаланс, дискомфорт и негативни преживявания продължават. Налице е риск от дезадаптивно поведение с депресивен облик при неблагоприятно развитие на резултатите от оперативните лечебни процеси. При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция, съобразявайки, че: при инцидента ищецът е претърпял няколко травматични увреждания - счупвания на шийката на лявата бедрена кост и на срамната кост, придружени със силни физически болки, и мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание; обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, са довели до състояние на остро стресово разстройство; счупването на шийката на лявата бедрена кост е наложило извършване на две операции под пълна анестезия с интервал от 10 месеца, през които е бил в невъзможност да се придвижва и обслужва сам и е търпял съответните на това неудобства и притеснения, ползвал е помощни средства за придвижване, провеждал е рехабилитации и е бил подложен на ограничения досежно двигателните активности, което за момче в детска 8-9 годишна възраст, занимаващо се редовно със спорт до тогава, принудено да се откъсне от игрите с връстниците и съучениците, е предизвикало значителен негатив в психо-емоционалната му сфера и го е поставило в положение на социална изолация от обичайната за възрастта му среда; възстановителният период от счупването на бедрената шийка е бил продължителен едногодишен; вследствие травмата е настъпила като усложнение асептична некроза на главата на тазобедрената става, довела до изоставане на растежа на лявата бедрена кост, значителна разлика в дължината на долните крайници и нарушена походка и е наложила повече от две години провеждане на редовни контролни прегледи и спазване на щадящ двигателен режим, както и извършване на трета операция на петата година след инцидента; вследствие скъсяването на лявата бедрена шийка е настъпила като усложнение сколиоза, свързана с гръбначни изкривявания; към настоящия момент не е налице пълно възстановяване, тъй като левият крак все още е по-къс от десния, движенията в лявата тазобедрена става са малко по-ограничени от тези в дясната, походката е дисбалансирана, съществува тазова асиметрия; краткосрочната прогноза е благоприятна, но дългосрочната е за засилване на дегенеративния процес на лявата тазобедрена става и на гръбначния стълб след спокоен 10-20 годишен период; извършваните за продължителен повече от петгодишен период от време множество операции, манипулации, прегледи, терапии в незряла детска и пубертетна възраст на формиране на характера и личността са довели при ищеца до разстройство в адаптацията с протрахиран облик, като той и към момента не е възстановен психически, намира, че за пълното репариране на претърпените от него неимуществени вреди следва да се определи обезщетение от 120000лв. Определяйки обезщетение в размер на 65000лв., първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен характера и интензитета на страданията, оплакванията на жалбоподателя-ищец в която насока са частично основателни. Това налага обжалваното решение да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 65000лв. до дължимата от 120000лв. с допълнително присъждане на тази разлика от 55000лв. Във въззивното производство не е повдигнат спор по фактите, касаещи заплатените до подаване на исковата молба разходи за лечение и възстановяване на ищеца в общ размер от 1829, 90лв. Така извършените разходи имат характер на имуществени вреди под формата на претърпени загуби и са пряка последица от инцидента и претърпените при него травматични увреждания, поради което ответниците дължат солидарно обезщетяването им. Своевременно с отговора на исковата молба ответниците са заявили възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца законни лихва върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди, което не е било разгледано от първоинстанционния съд, оплакванията им в каквато насока пред въззивния съд са основателни. Липсата на мотиви по този въпрос не е основание за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд, както се претендира от тях, тъй като въззивната инстанция не разполага с такива правомощия, а като инстанция по същество на спора, която е ограничена по фактите от оплакванията в жалбата и следи служебно за правилното приложение на императивна материалноправна норма, дължи самостоятелно произнасяне. Възражението е основателно по отношение на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като, съгласно чл.111, б.В от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност или погасени са лихвите, дължими преди изтичане на тригодишния срок от датата на предявяване на исковете с подадената на 21.09.2022г. в съда искова молба. За обезщетението за неимуществени вреди погасени по давност са вземанията за лихви за периода от датата на деликта – 23.10.2017г., до 20.09.2019г. /включително/, за който осъдителното първоинстанционно решение следва да се отмени, а искането за присъждането им следва да се отхвърли. Обезщетението за имуществени вреди е претендирано и присъдено със законна лихва от датата на заплащане на всеки разход, като най-рано извършеният е на 31.01.2022г., поради което същата не е погасена по давност и е правилно присъдена. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на ответното сдружение разноски от 4882, 92лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. С подадената в срок въззивна жалба ищецът, както впоследствие е уточнил, е заявил искане за изменение на решението в тази му част на разноските чрез неговата отмяна, поради това, че до приключване на устните състезания от страна на сдружението не е бил представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. С обжалваното Определение №1058 от 08.09.2023г. съдът е приел, че представянето на списък на разноските не представлява процесуална предпоставка за присъждането им, а единствено за упражняване на правото й да поиска изменение на решението в частта му за разноските, но искането за присъждане на разноски следва да бъде направено до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция, а в случая такова от сдружението е заявено чак в писмената защита, по които решаващи съображения е изменил решението в посочената част на разноските чрез неговата отмяна. Настоящата инстанция, противно на поддържаното от сдружението-частен жалбоподател, намира съдът да не е обвързан от наведените в молбата по чл.248 от ГПК основания за исканото изменение на решението в частта му за разноските. Производството по чл.248 от ГПК е способ за поправяне на решението от постановилия го съд в отклонение от забраната на чл.246 от ГПК. Като такъв, макар и да не се инициира служебно от съда, а само по искане на страната, направено в предвидения преклузивен срок, то касае извършване на проверка на правилността на решението относно разноските, свързана с правилното приложение на закона, за което съдът е длъжен служебно да следи, с оглед отправеното до него искане, определящо в съответствие с диспозитивно начало за предмета на произнасяне. Отговорността за разноските касае реализиране на материални права, произтичащи от процесуалния закон, които като такива следва да бъдат изрично предявени от страната до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, до когато тя следва да представи и списък за вече поисканите за присъждане разноски, съгласно чл.80 от ГПК, както и доказателства за заплащането им, съответно до тогава другата страна следва да изчерпи възраженията и исканията си като защита срещу предявената спрямо нея претенция. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за тяхната дължимост от насрещната страна, а е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на претендиращата ги страна да иска изменение на решението в частта му за разноските, съгласно чл.80, изр.2 от ГПК. По заявени след приключване на последното съдебно заседание искания във връзка с разноските съдът не може да се произнася при постановяване на решението си, тъй като те не са били наведени своевременно като част от предмета на спора, по който съдът дължи произнасяне. Писмената защита, макар и да замества и допълва пледоарията на страната по време на устните състезания, както настоява частният жалбоподател, е предназначена за обосноваване на тезата на страната по спора с оглед събраните по делото доказателства при фактическа и правна сложност на делото, съгласно чл.149, ал.3 от ГПК. С нея не могат да се заявяват нови фактически обстоятелства, нови правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения, нито нови претенции и по такива съдът не може да се произнася като преклудирани. Поради това законът не е предвидил срок за отговор на писмената защита за насрещната страна. С писмената защита страната развива фактически и правни доводи в подкрепа на заявените своевременно в хода на производството претенции и възражения на база събраните доказателства за надлежно въведените в предмета на спора обстоятелства. В този смисъл и тъй като съдът е задължен служебно да прецени дали са доказани твърдените от страните правопораждащи, съответно правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти, както и да ги подведе под приложимия материален закон, срокът за представяне на писмена защита не е преклузивен, а инструктивен и пропускането му не води до погасяване на правото на страната да развие писмено доводите си по същество на спора и в по-късен момент до постановяване на решението, до когато могат да бъдат взети предвид от съда. При това положение заявеното от ответното сдружение чак с писмената защита искане за присъждане на разноски е преклудирано и съдът не е следвало да се произнася по него, поради което правилно с обжалваното определение е изменил постановеното решение в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на сдружението разноски по съразмерност, чрез отмяната му в тази негова част. С оглед резултата по делото при настоящото въззивно разглеждане на спора и във връзка с изричните претенции на жалбоподателя-ищец и жалбоподателя-ответник Сдружение „Т.д. С.г.“ за присъждане на разноски, съдът констатира, че ищецът на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК е освободен от заплащане на такси и разноски по делото, като същият е бил представляван от адв.П. П. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв на оказана, съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 21.09.2022г. и от 21.07.2023г., безплатно адвокатска помощ и съдействие пред инстанциите, на когото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв във връзка с чл.7, ал.2, т.2, т.5 и т.11 от Наредба №1 от 09.07.2004г. следва да се присъди допълнително възнаграждение от 3378, 77лв. за първоинстанционното производство и възнаграждение от 8416лв. за въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете и за изготвения отговор на частната жалба. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на още 2182, 81лв. и разноски за възнаграждения за вещи лица от още 234, 49лв. по сметка на Окръжен съд-С.З. и държавна такса в размер на 1100лв. по сметка на Апелативен съд-Пловдив, с оглед допълнително уважената при въззивното разглеждане на спора част от иска. Ответното сдружение е заплатило разноски за държавна такса в размер на 1345, 19лв. по подадената от него въззивна жалба, която е основателна само досежно главницата от 429, 83лв. като обезщетение за имуществени вреди, за която обжалваното решение се обезсилва и производството по този иск се прекратява, поради което и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на същото се дължи по съразмерност сума за разноски от 8, 60лв. Заплатило е и държавна такса в размер на 15лв. по подадената частна жалба, която не му се дължи, с оглед нейната неоснователност. Заплатило е адвокатско възнаграждение в размер на 15360лв. с ДДС по представени договор за правна помощ от 02.08.2023г., фактура №1716/28.08.2023г. и отчет по банкова сметка от 01.09.2023лв., от което дължимо, съразмерно на отхвърлената и прекратена част от исковете, е такова от 6108лв. Предвид изложените мотиви, съдът