Решение № 5389 от 21.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 617/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 13841 от 11.08.2023 г., постановено по гр.дело № 74658/2021 г. на СРС, Г.О., 68 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Н. Б., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.“••••••••, със съдебен адрес: град София, ул.“••••••••, вътрешна къща, партер, чрез адв.В. А. Б., против М. К. С., ЕГН: ••••••••••; П. К. М., ЕГН: ••••••••••; М. Д. Г., ЕГН: ••••••••••; С. Г. С., ЕГН: •••••••••• и Д. Г. М., ЕГН: •••••••••• - всичките със съдебен адрес: гр.София, ул.“•••••••• чрез адвокат М. П., и против Х. Т. К., ЕГН: ••••••••••, град София, ул.”••••••••, обективно и субективно съединени искове по чл.34, ал.3 ЗС за допускане на делба между ищеца и ответниците на следните имоти: 1./ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.8698.10, находящ се в град София, район „Кремиковци”, кв.“Орландовци”, местност „Ендеклия”, с площ от 5334 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5; без предишен идентификатор; с номер по предходен план: 9118006010; при съседи: недвижими имоти с идентификатори: 68134.8698.13; 68134.8698.12; 68134.8698.11; 68134.8698.14; 68134.8698.9; 68134.8698.23, а съгласно решение № 72/19.09.1994 г. на Поземлена комисия - гр.София, община „Сердика”, представляващ НИВА от 5, 335 дка, пета категория, местност „Ендеклия”, имот № 006010 по плана за земеразделяне, при съседи: № 000039- полски път на община Столична; № 006013- нива на наследниците на А.Д.Н.; № 006012- нива на наследниците на А.И.Г.; № 006011- нива на наследниците на Д.Х.Т.; № 006009- нива на наследниците на Е.Н.К., и 2./ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.8707.3, находящ се в град София, район „Кремиковци”, кв.“Орландовци”, местност „Селското”, с площ от 6979 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 6; без предишен идентификатор; с номер по предходен план: 9118010003; при съседи: недвижими имоти с идентификатори: 68134.8707.53; 68134.8707.4; 68134.8707.51; 68134.8707.56, а съгласно решение № 72/19.09.1994 г. на Поземлена комисия - гр.София, община „Сердика” представляващ НИВА от 6, 980 дка, шеста категория, местност „Селското”, имот № 010003 по плана за земеразделяне, при съседи: № 000028- полски път на община Столична; № 000025- полски път на община Столична; № 010004- нива на наследниците на Т.Й.Б.; № 000027- полски път на община Столична, при квоти: за ищеца К. Н. Б. - 9/27 идеални части; за ответницата М. К. С. - 3/27 идеални части; за ответницата П. К. М. - 3/27 идеални части; за ответницата М. Д. Г. - 1/27 идеална част; за ответницата С. Г. С. - 1/27 идеална част; за ответницата Д. Г. М. - 1/27 идеална част и за ответника Х. Т. К. - 9/27 идеални части. С решението на съда е осъден К. Н. Б., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.“••••••••, със съдебен адрес: град София, ул.“••••••••, вътрешна къща, партер, чрез адв. В. А. Б., да заплати на основание чл.9 ТДТКССГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса за отхвърлените искове за делба в размер на 70 лв. /седемдесет лева/. Срещу решението на СРС, 68 с-в е постъпила въззивна жалба от К. Н. Б., подадена чрез пълномощника му адв.В. Б., с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба на процесния недвижим имот между страните по делото и при квотите по закон. Твърди се, че решението е неправилно - недопустимо, необосновано, незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при съществени нарушения на процесуалните правила. Въззиваемите страни- съделители М. К. С., П. К. М., М. Д. Г., С. Г. С., Д. Г. М. и Х. Т. К., не вземат становище по подадената въззивна жалба. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона и на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото. В процесния случай, при постановяването му неправилно е приложен материалния закон. С оглед на което същото се явява по същество неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищеца К. Н. Б. срещу ответниците М. К. С., П. К. М., М. Д. Г., С. Г. С., Д. Г. М. и Х. Т. К., иск за делба на процесните недвижими имоти- земеделски земи. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на съделителят- ищец изложени в жалбата, относно неправилност на решението са основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното: Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявен от ищеца К. Н. Б. срещу ответниците М. К. С., П. К. М., М. Д. Г., С. Г. С., Д. Г. М. и Х. Т. К., иск за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. Собствеността върху земи от посочената категория се възстановява с решение на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/, което има конститутивно действие както относно обекта на правото на собственост, така и относно лицето, на което собствеността се възстановява.процесните недвижими имоти- земеделски земи. Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид индивидуални административни актове има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици, но само в случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване. Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието вещно- правно действие е обусловено от наличието на действително право на собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните наследници. Процесните земеделски земи/ ниви/ имат наследствен характер и с решение № 72 от 19.09.1994 г. на Поземлена комисия „Сердика“, гр.София, по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Орландовци, ЕКАТТЕ 68134, гр.София, е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Н.Б.. От удостоверение за наследници с изх.№ 1278/27.05.2021 г., издадено от Столична община- район“ Сердика“ се установява, че К. Н.Б. е починал на 14.10.1957 г., както и кои лица е оставил за свои наследници по закон след смъртта си. Установява се също така, че майката на ищеца К. Н. Б.- К.ка С. Б.а и останалите съделители- ответници по делото са наследници по закон на К. Н.Б.. Възникването в полза на част от съделителите /наследниците по закон на К. Н.Б./ на право на собственост е обусловено от установяването на двата елемента от фактическия състав на твърдяното придобивно основание - влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, притежавани от техния наследодател по реституция, осъществена чрез провеждане на административна процедура и настъпило универсално наследствено правоприемство. Безспорно е обстоятелството видно от нот.акт за дарение на недвижими имоти № 113, рег.№ 8285, нот.дело № 441/2021 г., че на 25.08.2021 г., че К.ка С. Б.а и съпругът й- Н. К. Б. са дарили на сина си К. Н. Б. следните идеални части от правото на собственост върху посочените в нот.акт недвижими имоти, придобити по наследство, замяна и покупко- продажба по време на брака, а именно: 1/3 идеална част от процесните земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решението на поземлената комисия от 19.09.1994 г. С оглед на което ищецът е собственик по силата на договор за дарение на 1/3 идеална част от процесните земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решението на поземлената комисия от 19.09.1994 г. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото. С оглед на което страните по делото са съсобственици на процесните недвижими имоти- земеделски земи. На следващо място, съдът приема, че приложима е в процесния случай разпоредбата на чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. чл.14, ал.1, т.2 вр. чл.17 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.27, ал.3 ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Настоящият въззивен състав, намира за необходимо да посочи, че нормата на чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ следва да се разглежда не изолирано, а във връзка със съответните разпоредби в ЗСПЗЗ, които уреждат доказателствената сила на актовете на органа по поземлената реформа - било той наречен подемлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие, според извършените в годините изменения на наименованието на този орган. До изменението на закона през 1999 г. чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че решението на поземлената комисия, постановено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне, и приложената към него скица на имота, могат да бъдат последвани от нотариален акт за собственост, който се изготвя по искане на собственика. Следователно, разпоредбата има същия смисъл, който впоследствие е нормативно закрепен с изменението на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г., когато е създадено изречение шесто. Според него "влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота". Със същото изменение са приети и § 21 и 23 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като според § 23 разпоредбата на чл.17, ал.1, изречение шесто се прилагат и за влезлите в сила решения на поземлените комисии, придружени със скици, въз основа на които до влизането в сила на този закон не са издадени нотариални актове. Настоящият случай попада именно в тази категория - решението по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, придружена със скица, е издадено през 1994 г., като очевидно наследниците на бившия собственик не са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Разпоредбата на чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ приповтаря текста на закона - чл.17, ал.1, изр. шесто от ЗСПЗЗ, същата е ясна и не са налице обстоятелства, които да налагат тълкуването й. Съобразно т.1 от ТР № 1 по гр.дело № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК решенията на общинските поземлени комисии по чл.18, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Съответно - наличието на влязло в сила позитивно решение на органа по земеделска реституция легитимира лицата, в чиято полза е издадено /респективно - наследниците на посоченото в решението лице/, като собственици на индивидуализираните с това решение земеделски земи, включително при условията на чл.344 от ГПК. Отсъствието на такова решение има за последица отхвърляне на иска за делба поради липсата на възстановена собственост. Следователно позитивното решение на поземлената комисия от 19.09.1994 г. за възстановяване на земеделската земя с план за земеразделяне съставлява годен титул за собственост. Това решение на поземлената комисия от 19.09.1994 г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи с план за земеразделяне в лицето на наследниците на К. Н.Б., е положително за тях и не е налице правен интерес от обжалването му, тъй като поражда незабавно конститутивното си действие. Решението на поземлената комисия от 19.09.1994 г. е позитивно за наследниците на К. Н.Б. и дори и при липса на изрично отбелязване, в представения по делото пред първата и въззивната инстанция заверен препис, че същото е влязло в сила като необжалвано, следва да се вземе предвид обстоятелството, че в процедурата липсва субект, който да има правен интерес да обжалва позитивното решение. За наследниците на К. Н.Б. не е налице правен интерес да обжалват положително за тях решение на поземлената комисия, тъй като същото поражда незабавно конститутивното си действие. От друга страна съдът приема, че процесното решение от 19.09.1994 год., издадено от Поземлена комисия “Сердика“, гр.София е валиден индивидуален административен акт, който е породил своите правни последици. На следващо място, в решение № 151 от 29.10.2015 г. по гр.дело № 2271/2015 г. на ВКС, І г.о. е прието следното: „принципно е положението, че преписи от документи се издават само въз основа на оригинала. След като няма оригинално решение като административен акт не е възможно и да се издаде заверен препис от него като се има предвид, че издаването на препис от постановено вече решение на ПК е различно от първоначално издаване на решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид, че актовете на ПК /респективно ОСЗ/ са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. По делото са представени компютърни разпечатки на посочените две решения, които не представляват административен акт. Реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието на постановен акт на съответния етап, да се преминава към следващия. В случая става дума за административни актове, издадени от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на членовете му, т.е. наличието на подписи е основен елемент за формата на акта, от значение за неговата валидност, респективно нямат доказателствена стойност поради липса на установените реквизити за официален документ“. По делото пред първата и въззивната инстанция са представени от съделителя - ищец и приети, като доказателства официално заверени преписи от решението на поземлената комисия от 19.09.1994 г./ на хартиен носител/, с изрично отбелязване от административния орган, че решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на конкретно посочена дата. Действително представеното в първата съдебна инстанция в официално заверен препис на хартиен носител решение на поземлената комисия от 19.09.1994 г. е извадка от компютърната база данни и не носи подписите на своя издател. Като титул за собственост в първата съдебна инстанция в производството за допускане на делбата, ищецът е представил официално заверен от Общинската служба по земеделие- Северна, гр.София, препис на копие от издаденото решение от 19.09.1994 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Н.Б. върху процесните земеделски земи/ ниви/. Съдът приема, че този препис от решение на поземлената комисия има силата на официален документ, неоспорен от съделителите- ответници. Обстоятелството, че представения препис не носи подписите на своя издател, съдът намира за ирелевантно за валидността на решението на поземлената комисия, понеже преписът очевидно е снет от компютърна база данни, видно от изрично отбелязване върху него от 07.05.2021 г., където очевидно не се съдържат подписи, а след като на собствениците на възстановения имот се връчи оригиналът на решението, при административния орган може да остане екземпляр от него, който не носи подпис на издателя. С оглед на което от значение за валидността на решението на поземлената комисия, е дали подпис носи оригиналният документ, а не неговия препис, а възражение за липса на такова решение или за неговата нищожност ответниците по делото не са релевирали. В този смисъл следва да се приеме за установено, че представеното копие на решението на поземлената комисия е годно доказателство за легитимацията на страните по делото, като съсобственици на процесните земеделски земи. По делото в процесния случай не е представено оригиналното решение от 19.09.1994 г. на поземлената комисия, а негов официално заверен препис, който не е подписан, но който препис се ползва с присъщата материална доказателствена сила на официалните документи и като такъв доказва, че оригиналното решение е подписано от председателя, секретаря и членовете на поземлената комисия. От друга страна обаче пред настоящата въззивна инстанция е прието като доказателство също така официално заверен препис от решението на поземлената комисия от 19.09.1994 г., обективирано на хартиен носител, постановено по определения за това законов ред, надлежно подписано от Председател, секретар и членове на поземлена комисия, с изрично отбелязване, че същото е влязло в законна сила на конкретно посочена в него дата. С оглед на което съдът приема, че процесното решение от 19.09.1994 год., издадено от Поземлена комисия “Сердика“, гр.София е валиден индивидуален административен акт, който е породил своите правни последици. Това решение е поставено в основата на правния извод, че към момента на обобществяването земеделската земя е била собствена на общия наследодател на страните по делото- К. Н.Б.. Следва да се вземат предвид и представените от съделителя- ищец и приети във въззивната инстанция доказателства- два броя извадки от регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, землище на Орландовци относно процесните земеделски земи, видно от които собственици на същите са наследници на К. Н.Б. на основание решение на поземлена комисия по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ/ чл.27 от ППЗСПЗЗ/ от 19.09.1994 г., както и справка за имоти на собственик/на наследници/ към 24.03.2025 г., видно от която регистриран собственик на процесните имоти/ ниви/ е К. Н.Б.. При така изложените съображения, съдът приема, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като постановено в нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и на материалния закон, и вместо това да бъде постановено решение по същество на спора, с което предявения иск за делба на процесните недвижими имоти се уважи. Предявеният иск по чл.34, ал.1 от ЗС за делба на процесните недвижими имоти е основателен и следва да бъде уважен. Делбата следва да се допусне между следните съделители: К. Н. Б., ЕГН ••••••••••, М. К. С., ЕГН ••••••••••, П. К. М., ЕГН ••••••••••, М. Д. Г., ЕГН ••••••••••, С. Г. С., ЕГН ••••••••••, Д. Г. М., ЕГН •••••••••• и Х. Т. К., ЕГН ••••••••••, и при следните квоти на съсобственост: 9/27 идеални части за К. Н. Б., ЕГН ••••••••••, 3/27 идеални части за М. К. С., ЕГН ••••••••••, 3/27 идеални части за П. К. М., ЕГН ••••••••••, 1/27 идеална част за М. Д. Г., ЕГН ••••••••••, 1/27 идеална част за С. Г. С., ЕГН ••••••••••, 1/27 идеална част за Д. Г. М., ЕГН •••••••••• и 9/27 идеални части за Х. Т. К., ЕГН ••••••••••. Относно разноските по производството. При този изход на спора пред настоящата въззивна инстанция и при липса на направено искане, на въззивникът-ищец К. Н. Б. не се следват разноски. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не се дължат и на въззиваемите страни- ответници по делото М. К. С., П. К. М., М. Д. Г., С. Г. С., Д. Г. М. и Х. Т. К.. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,