Решение № 9028 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1963/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 88 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) и чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по жалба от С. С. Г., ••••••••••, [населено място], [жк], [адрес], в лично качество и като приемен родител – лице, на което по съдебен ред са възложени грижите за малолетния Й. В. М., чрез упълномощен представител, против Заповед № ЗД/Д-А-106/04.08.2026 г., издадена от К. И. К. при заместване на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас. Със заповедта детето е насочено за срок от шест месеца към Център за обществена подкрепа – Бургас за ползване на социална услуга „Социална работа с деца, отглеждани извън биологичното си семейство, с цел подготовка за извеждане извън приемното семейство“. Жалбоподателят оспорва компетентността на подписалото заповедта лице и поддържа, че актът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с най-добрия интерес на детето. Твърди, че зад общо формулираното насочване към социална услуга стои подготовка за репатриране в Република Беларус, без да са съобразени висящите производства относно произхода и предоставянето на закрила на детето, действащите привременни мерки, здравословното му състояние и трайната му емоционална привързаност към приемното семейство. Счита, че препоръката за продължаваща специализирана подкрепа в семейството не обосновава задължителна подготовка за раздяла. Навежда възражение, че заповедта не е съобщена лично на приемния родител В. Г.. Иска отмяната й и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуалния представител. В представените писмени бележки се акцентира върху Разпореждане № 7517/24.08.2026 г. по адм. д. № 1940/2026 г. на Административен съд – Бургас и съдържащата се в него оценка за преждевременност на действията по репатриране. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, чрез старши юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Поддържа, че услугата продължава предходна подкрепа, ползвана по заявление на приемната майка, и е определена в изпълнение на указания на Държавна агенция за закрила на детето. Позовава се на препоръката на доставчика за последваща специализирана помощ. В устните състезания представителят на ответника заявява, че след запознаване със съдебните актове дирекцията е решила да не обжалва спирането на предварителното изпълнение, тъй като при висящите производства понастоящем не могат законосъобразно да се предприемат действия по репатриране. Потвърждава доброто качество на грижите, вниманието и обичта, с които приемните родители отглеждат детето, включително предвид специалните му здравни потребности. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се позовава на провеждането на едно заседание, липсата на обжалване на спирането и сходството с жалби по други дела. Заинтересованата страна В. В. Г., лично и чрез адвокат Бунева, подкрепя жалбата и иска отмяна на заповедта. Факти: Й. В. М. е роден на [дата]. в [населено място]. В акта за раждане като майка е вписана В. А. М., гражданка на Република Беларус, а бащата – неизвестен. В представените административни документи детето е отразено като гражданин на Република Беларус. След предприети мерки за закрила то се отглежда от октомври 2021 г. в професионалното приемно семейство на С. Г.. От социалните доклади и решенията за настаняване се установява, че вписаната като биологична майка е напуснала България през февруари 2022 г. и впоследствие не е поддържала контакти с детето, като местонахождението й не е установено от социалните служби. С Решение № 2565/02.12.2024 г. по гр. д. № 7310/2024 г. на Районен съд – Бургас е продължено настаняването в приемното семейство за две години, считано от 06.10.2024 г., или до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на мярката. Към датата на оспорената заповед настаняването е действащо. В социалната оценка семейството е описано като осигуряващо необходимите ежедневни, здравни и емоционални грижи. Детето посещава детска градина, общува на български език и е трайно привързано към полагащите грижи за него лица. Не са установени недостатъци на приемната грижа, които да налагат извеждане от тази среда. През ноември 2024 г. детето е претърпяло оперативна интервенция по повод туморна формация в главния мозък. Представени са епикриза и експертно решение на ТЕЛК с определени 50 процента вид и степен на увреждане. В медицинските становища от 2025 г., посочени и в административната преписка, се предупреждава за неблагоприятните последици от силен емоционален стрес и отделяне от установената семейна среда. Тези сведения са възпроизведени в социалния доклад и в мотивите на оспорената заповед. През 2025 г. между българските органи по закрила и представители на Република Беларус е водена кореспонденция относно бъдещото отглеждане на детето и възможността то да бъде предадено в тази държава. Обсъждана е готовност за приемане в приемно семейство, организиране на опознавателни срещи и изготвяне на необходимите документи. Кореспонденцията установява институционални намерения и подготовка, но в настоящата преписка не е представен акт на компетентен български орган, който към 04.08.2026 г. окончателно да урежда извеждането и предаването на детето в Беларус. След заявление на С. Г. от 14.11.2025 г. е издадено направление от 17.11.2025 г. за ползване на социална услуга в ЦОП – Бургас до 15.05.2026 г. Доставчикът е изготвил индивидуална оценка и индивидуален план за подкрепа, като на 12.12.2025 г. е сключен договор за предоставяне на услугата. С писмо от 20.05.2026 г. е представен заключителен социален доклад. В него се отчита, че приемната майка се отнася отговорно към услугата, води детето редовно и уведомява при невъзможност за посещение. Отразено е положително развитие в хода на работата и изпълнение на заложените дейности. Препоръчана е последваща специализирана подкрепа за детето в семейството предвид личната му история и особеностите на възрастовия период. Пред Окръжен съд – Бургас е образувано гр. д. № 2120/2025 г. относно произхода на детето от вписаната като майка В. М.. С Определение № 143/19.01.2026 г. са постановени привременни мерки: непосредствените грижи да се полагат от С. Г., а детето да се отглежда на нейния адрес до приключване на производството с влязъл в сила акт или изменение на мерките. Искането гражданският съд да спре процедурата по репатриране е оставено без уважение, като в мотивите е разграничена компетентността на гражданския съд от тази относно административните действия по извеждане. Това произнасяне не разрешава репатрирането. Наличието на делото и съдържанието на привременните мерки са изрично отразени в социалния доклад от 04.08.2026 г. и в оспорената заповед. На 06.03.2026 г. е подадена молба за предоставяне на закрила на детето. С Решение № 5943/02.07.2026 г. по адм. д. № 980/2026 г. на Административен съд – Бургас е отменен отказът на председателя на Държавната агенция за бежанците от 18.03.2026 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне, включително относно чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците, при съобразяване на най-добрия интерес на детето. Решението е оспорено с касационна жалба. Към издаването на процесната заповед правното положение на детето по това производство не е окончателно разрешено. На 08.07.2026 г. е проведена междуинституционална среща с участието на приемните родители. Обсъдени са подкрепа за детето и семейството във връзка с предстоящата раздяла и по-продължително и интензивно опознаване с приемното семейство в Беларус. С. Г. е изразила възражения, свързани с висящите производства и съдебно определеното отглеждане на детето при нея. След приключването на предходната услуга тя не е подала ново заявление за ползване на услуга с цел подготовка за извеждане. На 04.08.2026 г. са изготвени социален доклад, оценка на случая и план за действие. В тях са описани както добрата приемна грижа и здравните потребности, така и водената кореспонденция за репатриране. Планът съдържа дългосрочна цел за сигурна семейна среда, но сред конкретните дейности са включени интензивни индивидуални психологически консултации за подготовка за предстояща раздяла; информиране на детето, че предстои да се завърне в Беларус; социална работа и посредничество за опознавателни онлайн срещи с определеното там приемно семейство. За тези дейности е посочен срок 04.02.2027 г. Въз основа на тези документи е издадена Заповед № ЗД/Д-А-106/04.08.2026 г. Като правни основания са посочени чл. 88, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗСУ, чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет и чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет. Органът се е позовал на липсата на ново заявление, препоръката на ЦОП и необходимостта детето да бъде подготвено за предстоящо репатриране. Допуснато е предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. Заповедта е връчена на С. Г. на 05.08.2026 г. Представени са Заповед № 0201-РД01-0010/05.01.2024 г., предвиждаща К. К. да изпълнява в пълен обем функциите на директора при законоустановено отсъствие до тридесет календарни дни, и заповед от 13.07.2026 г. за платен годишен отпуск на директора А. К. за периода 27.07.2026 г. – 07.08.2026 г. Последната също определя К. И. К. за заместник през този период. От съобщението в Системата за сигурно електронно връчване се установява, че жалбата с приложения е подадена от адвокат Бунева на 19.08.2026 г. в 20:37 ч. Датата се потвърждава и в придружителното писмо на ДСП – Бургас от 24.08.2026 г., с което жалбата и преписката са изпратени на съда. С писмо № 26ПР-66/12.08.2026 г. Министерството на външните работи е изложило съображения относно приложимата правна рамка на трансграничното предаване. В него е посочено, че Беларус не е страна по Хагската конвенция от 1996 г., че Регламент (ЕС) 2019/1111 не урежда отношенията с тази държава и че двустранният договор за правна помощ не урежда обсъжданото институционално предаване като мярка за закрила. Поискано е уточняване на конкретните правни основания. Писмото е последващо спрямо заповедта. С Разпореждане № 7517/24.08.2026 г. по адм. д. № 1940/2026 г. Административен съд – Бургас се е произнесъл по искане по чл. 250 от АПК за прекратяване на действията по репатриране и по искане относно регистрацията на молбата за закрила. Искането за прекратяване на действията е оставено без разглеждане поради наличието на нормативна основа и пределите на специалното производство, като е посочено, че процесната заповед е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Същевременно, в мотивите, съдът изрично е приел, че при двете висящи производства „не следва и не може законосъобразно да се пристъпи към процедура по извеждане/репатриране на детето на този етап“. Обсъдено е, че спорът за произхода поставя под съмнение сигурността на фактическата и правната основа за връщане в Беларус, а подготвителните действия са преждевременни. В съдебното заседание от 06.10.2026 г. по настоящото дело съдът прие представените преписки, съдебни актове и медицински документи, включително амбулаторен лист от 28.09.2026 г. В последния са отразени адекватно поведение и липса на изразен двигателен дефицит, като е препоръчано избягване на силни физически и емоционални натоварвания. Представени са и писмо от 13.08.2026 г. за медицински документи и снимка за паспорт и протокол за връчването му на 25.09.2026 г. Правни изводи: Жалбата е допустима. Заповедта е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебно оспорване. За С. Г. е налице правен интерес по чл. 147, ал. 1 от АПК: тя е лицето, на което са възложени непосредствените грижи за детето, а чл. 88, ал. 2 от ЗСУ свързва определената мярка със задължение за полагащите грижи лица да ползват съответните услуги. Актът непосредствено засяга осъществяваната от нея приемна грижа. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. При съобщаване на 05.08.2026 г. четиринадесетдневният срок започва да тече на 06.08.2026 г. и изтича на 19.08.2026 г. Жалбата е подадена по електронен път в последния ден на срока, в 20:37 ч. По-късното административно регистриране и изпращане на съда не променят момента на подаването. Жалбата е срещу годен за оспорване акт и е подадена от надлежна страна пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК ответникът трябва да установи фактическите основания на акта и спазването на законовите изисквания. В настоящото дело това включва доказване на необходимостта от повторното насочване към услуга именно с определената цел и съответствието й с индивидуалните потребности и най-добрия интерес на детето. Според чл. 142, ал. 1 от АПК, законосъобразността се преценява към 04.08.2026 г. – датата на издаване на индивидуалния административен акт. Компетентност и форма Заповедта е издадена от компетентен орган. Чл. 74, ал. 1, т. 1 и чл. 88 от ЗСУ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет предоставят на директора на ДСП правомощието да насочва към услуги като мярка за закрила. Представените заповеди за заместване и отпуск доказват, че на 04.08.2026 г. К. И. К. е упражнявала в пълен обем функциите на директора. Не са налице основания за нищожност или отмяна поради липса на компетентност. Спазена е писмената форма. Актът индивидуализира детето, полагащите грижи лица, доставчика, вида и срока на услугата, съдържа фактически и правни основания и указания за оспорване. Налице са социален доклад, оценка и план за действие. Ето защо съдът не възприема възражението за липса на мотиви. Административнопроизводствени правила При проверката за спазване на административнопроизводствените правила съдът намира, че са допуснати съществени нарушения при изясняването на относимите обстоятелства и обсъждането на възраженията на жалбоподателката. Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на дадените обяснения и направените възражения. Задължението по чл. 36, ал. 1 и 3 от АПК обхваща както служебното събиране на необходимите доказателства, така и тяхната проверка и преценка. Следователно наличието на документи в преписката не е достатъчно, ако съдържащите се в тях относими сведения и противоречия не са обсъдени преди постановяване на акта. От представената преписка се установява, че преди издаването на заповедта е проведена междуинституционална среща на 08.07.2026 г., в която са участвали приемните родители. Изготвени са социален доклад, оценка на случая и план за действие от 04.08.2026 г. Поради това не може да се приеме, че производството е проведено без проучване на случая или че приемните родители са били изключени от него. Участието им обаче не освобождава органа от задължението да обсъди по същество направените възражения. Специалните правила също изискват съдържателна оценка. По чл. 16, ал. 4 от ППЗЗДет оценката на случая включва потребностите на детето, родителския потенциал, рисковете и наличните ресурси за справяне. Планът по чл. 16а, ал. 1 следва да произтича от тази оценка, а съгласно чл. 22, ал. 1 резултатите от приключилата краткосрочна услуга служат за неговото актуализиране. Изпълнението на тези изисквания предполага установяване на конкретната актуална потребност, към която се насочва новата мярка. В случая възражението на С. Г. срещу подготовката за репатриране, докато е висящо производството за произход и действат привременните мерки, е отразено в социалния доклад. Посочени са и самото гражданско дело и Определение № 143/19.01.2026 г. Органът обаче се е ограничил до възпроизвеждане на тези обстоятелства, без да изясни значението им за възприетото като предстоящо извеждане. Не е даден съдържателен отговор защо при това правно положение е необходимо още сега детето да бъде информирано за сигурно бъдещо връщане в Беларус и подготвяно за раздяла. Отбелязването, че гражданският съд не е уважил искането за спиране на репатрирането, не замества тази преценка. Здравословното състояние и медицинските становища са посочени в преписката, но не са последователно оценени във връзка с планираното въздействие. В оценката на потребностите едновременно е записано, че няма данни за увреждания и заявени здравословни проблеми, и са отразени претърпяната мозъчна операция и експертното решение на ТЕЛК. Това противоречие е неизяснено. Не е проследено как установената здравна уязвимост се отразява върху необходимостта, момента и начина на подготовката за раздяла. Така съществените сведения са включени в документите, без да са подложени на достатъчна проверка и взаимна съпоставка. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като засягат обстоятелства, определящи необходимостта от конкретната услуга. При надлежно изясняване и обсъждане на възраженията, правното положение на детето, резултатите от предходната подкрепа и здравните рискове е било възможно различно решение относно целта, съдържанието или момента на намесата. Поради това не са изпълнени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК във връзка със специалните правила за оценяване и планиране на закрилата, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Материалноправни разпоредби Оспорената заповед е постановена и в противоречие с материалноправните изисквания за определяне на социална услуга като мярка за закрила на детето. Чл. 74, ал. 1, т. 1 и чл. 88 от ЗСУ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет допускат насочване към социална услуга със заповед на директора на ДСП и при липса на заявено желание от лицата, полагащи грижи за детето. Следователно несъгласието на приемните родители не препятства прилагането на необходима мярка. То обаче не установява необходимостта от конкретно избраната услуга и не освобождава органа от изискването тя да съответства на индивидуалните потребности и най-добрия интерес на детето. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСУ социалните услуги се основават на индивидуален подход и оценка на потребностите, а чл. 7, ал. 2 изисква услугите за деца да бъдат съобразени с възрастта, здравното и психическото им състояние, развитието и най-добрите им интереси. Последните имат първостепенно значение и по чл. 19, ал. 3 от ППЗЗДет. Преценката по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДет включва емоционалните и физическите потребности, личната история, вероятността от причиняване на вреда и последиците от промяна на обстоятелствата. Това са материални критерии за допустимостта и подходящия характер на намесата, които не се удовлетворяват единствено чрез обозначаването й като мярка за закрила. Установените по делото обстоятелства сочат, че детето се отглежда от ранна възраст в приемното семейство, в което са удовлетворени ежедневните, здравните и емоционалните му потребности. Съществува трайна привързаност, а семейната среда е оценена от самия административен орган като сигурна и благоприятна за развитието му. Не са установени недостатъци на грижата, които да налагат преодоляване чрез подготовка за извеждане. Тези обстоятелства не изключват необходимостта от професионална подкрепа, но изискват тя да бъде насочена към действително установените затруднения и потребности. Заключителният доклад на ЦОП от 20.05.2026 г. отчита изпълнение на дейностите по предходната услуга и препоръчва последваща специализирана подкрепа за детето и семейството. Според съда от тази препоръка не следва необходимост именно от нов шестмесечен период на задължителна подготовка за раздяла. Подкрепата за възрастовите особености и емоционалното развитие има самостоятелно съдържание и не може автоматично да бъде отъждествена с подготовка за репатриране. Предходното доброволно ползване на услугата също не предопределя законосъобразността на повторното насочване при актуалното положение на детето. Конкретната цел на оспорената заповед се установява както от мотивите й, така и от дейности 3 – 5 на плана от 04.08.2026 г. Предвиждат се интензивни консултации за предстоящата раздяла, информиране на детето за бъдещото му връщане в Беларус и опознавателни срещи с определеното там приемно семейство. Следователно намесата предпоставя бъдещо извеждане, но възприето като сигурно предстоящо. Към издаването на заповедта обаче това развитие не е сигурно, тъй като произходът на детето и предоставянето на закрила са предмет на висящи производства. В тази връзка съдът съобразява Решение № 5943/02.07.2026 г. по адм. д. № 980/2026 г. на Административен съд – Бургас, с което отказът за предоставяне на хуманитарен статут е отменен и преписката е върната за ново произнасяне при индивидуална преценка на положението на детето. Относимо е и Разпореждане № 7517/24.08.2026 г. по адм. д. № 1940/2026 г., в чиито мотиви е прието, че при висящите производства не може законосъобразно да се пристъпи към репатриране на този етап. Тези актове подкрепят мнението на докладчика по това дело за преждевременност на конкретната подготовка, но не представляват единственото основание за отмяна на заповедта. Решаващо е несъответствието между избраната цел на услугата и доказаните актуални потребности на детето. При прилагането на материалните критерии следва да се отчете и установената здравна уязвимост след оперативното лечение, както и медицинските становища за силен емоционален стрес. От тях следва извод, че подкрепата на социалната услуга трябва да бъде съобразена със запазването на емоционалната стабилност и с конкретния риск от начина, по който се представя бъдещата раздяла. Общата полезност на професионалната помощ следва да удовлетворява най-добрия интерес на детето. Изложеното мотивира съда да приеме, че не са налице достатъчни материалноправни основания за задължително насочване към услугата с определяща цел подготовка за извеждане от приемното семейство. Необходимостта от продължаваща подкрепа може да обоснове подходяща услуга за детето и семейството, но не обосновава конкретно разпоредената намеса. Заповедта противоречи на чл. 7, ал. 2 от ЗСУ във връзка с чл. 3, т. 3 и т. 9 от ЗЗДет, § 1, т. 5 от допълнителните му разпоредби и чл. 19, ал. 3 от ППЗЗДет, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Цел на закона Заповедта не съответства и на целта на закона – осигуряване на закрила според актуалните потребности и най-добрия интерес на детето. Конкретната услуга е подчинена на предварително прието за сигурно извеждане, без да е установено, че такава подготовка е необходима за неговата защита. Това отклонение от защитното предназначение на мярката обосновава отмяна и по чл. 146, т. 5 АПК. Заповедта следва да бъде отменена. Разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката С. Г. и заинтересованата страна В. В. Г. следва да бъдат присъдени 1005,11 евро, от които 5,11 евро държавна такса и 1000 евро адвокатско възнаграждение. Договорът удостоверява общо платено възнаграждение от 1000 евро за представителството на двамата. Възражението за прекомерност е неоснователно. Възнаграждението съответства на обема на преписката, необходимостта от анализ на социални, медицински и съдебни документи и извършената писмена и устна защита. Провеждането на едно заседание и необжалването на спирането не заличават фактическата и правната сложност на спора. Не са налице основания за намаляване по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.