Решение № 775 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 76/2026 г.

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Х. М. А. Ш., гражданин на [държава] (с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], общ.Свиленград, обл.Хасково), срещу Решение №УП-В-16/20.10.2025 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Твърди се, че жалбоподателят бил изложил подробно пред административния орган своята история и бил представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си за осъществено спрямо него преследване в Ирак, но решаващият орган неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. В решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Ирак, но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата му по същество. Представените от жалбоподателя писмени доказателства били отхвърлени без дори да се обсъди тяхното съдържание. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактически основания за правните изводи на интервюиращия орган. Излагат се доводи, че при издаване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Счита се, че неправилно бил приложен чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Административният акт бил издаден без съобразяване на нито едно от изложените в бежанската история на жалбоподателя факти и обстоятелства. Нарушена била нормата на чл.75, ал.2 от ЗУБ. В обясненията, дадени пред административния орган, жалбоподателят бил посочил, че избягал от държавата си по произход предвид извънбрачната му връзка с жена, което се възприемало като престъпление съгласно религиозните и местните обичаи в Ирак, като избягал оттам под страх от наказание за прелюбодеяние и отмъщение от страна на роднините на партньорката му. Твърди се, че ДАБ пропуснал да изложи изрични мотиви във връзка със семейното положение на жалбоподателя. Изцяло липсвало изложение и анализ на ситуацията в държавата по произход на жалбоподателя по отношение на определени социални групи, към които той принадлежал – мъж в съжителство без брак. Желанието на жалбоподателя да живее извън порядките на ислямския фундаментализъм и свободно да избира житейския си партньор, с когото да изгради семейството си, го правели практически сигурна жертва на преследване в Ирак. Същевременно се опасявал от преследване, доколкото в държавата му на произход съществували строги закони за наказания на прелюбодейство, още повече като форма на отмъщение от роднините на партньорката му. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила. Ответникът, Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците (А. Т.), чрез пълномощника си гл.юрк.С. С., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена. В отговора се сочи, че административният акт бил издаден в рамките на ускореното производство от интервюиращ орган, съгласно компетентността му, уредена в чл.70, ал.1 от ЗУБ и в предвидения в същата разпоредба срок от 14 работни дни от регистрацията на чужденеца. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№УРИ 105400-2775/19.09.2025 г. и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място], Враждебна, към ДАБ при МС под вх.№ПМЗ-В-2610/01.10.2025 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-7451/01.10.2025 г., Х. М. А. Ш., гражданин на [държава], е поискал международна закрила от Република България. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-7451/01.10.2025 г. като Х. (собствено име) М. (бащино име) А. (дядово име) Ш. (фамилно име), гражданин на [държава], роден на [дата]. в [населено място], И., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност –••••, религия – ••••, професия – •••, със •••• образование, ••••, с документ за самоличност – национален паспорт, предаден на ДМ. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, двамата братя и една сестра на чужденеца и тяхното местонахождение в Германия, Египет и Америка. Под рег.№УП-7451/02.10.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Х. М. А. Ш., [ЛНЧ]. В т.26 от интервюто чужденецът отговаря на въпроса защо е напуснал държавата си на произход, като сочи, че напуснал Ирак „заради заплаха от Сарая ал Салам – преди бяха известни като армията на М.. … Търсеха ме заради баща ми, който работеше с американците“ и разказва за работата на баща си. В т.27 от интервюто интервюираният сочи, че и лично към него е имало отправени заплахи през месец май 2023 г., и заявява „Казаха, че съм агент на американците. Търсеха да ме убият. Изпратили са писмо на водача на племето да ме дадат на милицията …“ Същият твърди, че животът му в Ирак е в опасност. В т.13 от интервюто разказва и за задържане в затвор, заради това, че работел в ресторант, където продавали алкохол. С Решение №УП-В-16/20.10.2025 г., издадено от А. Т. – Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на Х. М. А. Ш. като явно неоснователна. На 23.10.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 29.10.2025 г. В съдебно заседание жалбоподателят дава лично обяснения, че баща му бил работил с американските сили в Ирак, поради което той бил преследван от 2020 г. от шийтска военна организация, защото го смятали за „съдружник на окупатора“, а отделно бил заплашен заради това, че бил работил в хазартна зала, където са предлагали и алкохол. Представя допълнително писмени доказателства – документи на арабски език, с превод на български език, а именно: Декларация с дата 14.01.2024 г. на Общоплеменен шейх на Азейрадж; Заповед за арест, с номер на дело 2801 J и дата 01.02.2026 г., и Заповед за арест № 7896 от 10.01.2026 г., като и трите документа касаят Х. М. А. Ш. Жалбоподателят обяснява, че част от тези документи му били изпратени впоследствие от негови приятели от Ирак, и не били представени пред административния орган по време на интервюто. От страна на ответника по делото е представена Заповед №РД 05-346/26.04.2022 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ А. Б. Т., младши експерт в Регистрационно-приемателен център [населено място], ПМЗ – [жк], се определя за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в Закона за убежището и бежанците. Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на посочения в решението срок за съдебно обжалване. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността на обжалвания административен акт, счита жалбата за основателна, по различни от изложените в нея съображения. Процесното Решение №УП-В-16/20.10.2025 г. е издадено от А. Т. – Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, и в диспозитива на същото се сочи, че се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на Х. М. А. Ш. „като явно неоснователна“. Същевременно в решението е вписано, че (първи абзац от мотивите) „Производството е по общия ред и е образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ“, а също, че (последен абзац от мотивите) „При преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход, се налага изводът, че искането за предоставяне на международна закрила е изцяло неоснователно“ и решението се приема „поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците.“ В Раздел II „Производство за предоставяне на международна закрила“ от ЗУБ е предвидено, че (чл.68, ал.1, т.1) производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Съгласно чл.13 от ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и е изпълнено поне едно от изброените в т.1 до т.15 условия. В чл.75, ал.1 от ЗУБ е предвидено, че в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: т.2. отказва статут на бежанец; т.4. отказва хуманитарен статут, а според ал.2 на същата норма, при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. При така описаното по-горе съдържание на процесното решение, е налице несъответствие между диспозитива на същото – от една страна, и правните и фактическите основания, на които той е основан – от друга, до степен да не може еднозначно да се установи вида на производството, в което решението е постановено. Независимо, че решението е издадено преди изтичане на 14 работни дни от регистрацията на чужденеца на 01.10.2025 г., за прилагането на ускореното производство (което е предвидено в закона като възможност), не следва да се съди само от спазването на установените срокове за това и от текста „като явно неоснователна“ в постановения диспозитив, а от цялостното съдържание на решението. В същото нито от фактическа, нито от правна страна се съдържат индиции, че молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана при условията на ускорено производство, поради наличието на някое от основанията по чл.13, ал.1 от ЗУБ. Това несъответствие нарушава съществено правото на защита на адресата на акта, за който остава неясно срещу кои съображения в акта следва да се защитава – че молбата му е явно неоснователна, или че са налице основанията за отказ по чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Вида на производството в случая е от съществено значение и за определяне на компетентния да издаде крайния акт орган, тъй като в хипотезата на чл.70, ал.1 от ЗУБ решението се взема от интервюиращия орган, а вземането на решението по чл.75, ал.1 от ЗУБ е в правомощията на Председателя на Държавната агенция за бежанците по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, които същият може да делегира на основание чл.52 от ЗУБ. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и правната теория са възприели, че такива биха били основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Във връзка с обхвата на съдебната проверка, предвиден в чл.168, ал.1 от АПК и правомощията му по ал.2 на същата разпоредба – да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това, съдът намира, че обжалваното Решение №УП-В-16/20.10.2025 г. представлява нищожен административен акт, тъй като изтъкнатите противоречия в него са достатъчно съществени и представляват сериозен порок във формата на акта, водещ до неяснота на волеизявлението. Настоящият съдебен състав приема, че изричното посочване в процесното решение, че производството е по общия ред, както и липсата на позоваване на чл.70, ал.1 от ЗУБ, или на някоя от хипотезите, предвидени в чл.13, ал.1 от същия закон (било то фактически, или правно), внася съмнение относно заявеното от пълномощника на ответника, че в случая интервюиращият орган е приложил ускорено производство. Следва да се отбележи, че ако решението се приеме за постановено в производство по общия ред (както е вписано в него), то същото би било издадено от некомпетентен орган, тъй като по делото не са представени надлежни доказателства на подписалото го лице да е делегирана компетентност за това от Председателя на ДАБ. От друга страна, възприемайки решението за постановено в ускорено производство по чл.70, ал.1 от ЗУБ, то същото се явява издадено от компетентен орган, но изцяло немотивирано и незаконосъобразно, тъй като липсва позоваване и не се установяват предпоставките, предвидени в чл.13, ал.1 от ЗУБ молбата на жалбоподателя да бъде квалифицирана като „явно неоснователна“. Освен това съдът намира, че на основание чл.142, ал.2 от АПК, административният орган следва да вземе предвид и новите факти от значение за делото, които са осъществени след постановяване на обжалваното решение, но преди приключване на устните състезания, каквито се явяват представените от страна на жалбоподателя за пръв път в съдебно заседание неоспорени от ответната страна писмени доказателства. В представената Декларация с дата 14.01.2024 г. на Общоплеменен шейх на Азейрадж се сочи, че „Племето Азейрадж/Албуатуан се отрича от наречения Х. М. А. Ш. А. … … Той постоянно е заплашван от неизвестни страни. Вече не се счита за част от нашия род.“, а представените Заповед за арест с номер на дело 2801 J и дата 01.02.2026 г. и Заповед за арест № 7896 от 10.01.2026 г. съдържат данни за наказателно преследване на Х. М. А. Ш. за посочени в тях действия като „хазарт и разврат … обвинен в двойна предателства, вярност към потисническите американски окупационни сили и възхваляване на Америка по начин, който обижда мъдрия религиозен авторитет в Наждаф …“, а също и с посочен конкретен вид престъпление по член от Иракския Наказателен кодекс. Жалбоподателят твърди в съдебно заседание, че тези документи му били изпратени след провеждането на интервюто от негови приятели от Ирак, същите не се съдържат в административната преписка и следва да бъдат обсъдени от административния орган в производство по общия ред. След преценка на произхода и достоверността на така представените доказателства, следва да бъде извършена и повторна задълбочена преценка относно наличието и основателността на опасенията на кандидата от преследване, като се отчете евентуалния произход на преследването, неговите причини, респективно дали то води до нарушаване на основни права на човека, и закрилата, която може да бъде получена от жалбоподателя от държавата му по произход. Алтернативно следва да се прецени и евентуалното наличие на предпоставките, визирани в посочената в жалбата разпоредба на чл.9, ал.1 от ЗУБ, като въз основа на изследване на достоверни източници за страната на произход на жалбоподателя, се установи представлява ли заявеното в изброените документи действителна възможност Х. М. А. Ш. да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида на някое от изброените в нормата. Настоящият съдебен състав приема, че оспореният акт следва да се обяви за нищожен, като засегнат от сериозен порок на формата, до степен правещ го негоден да породи правните последици, към които е насочен, а след прогласяване на нищожността му преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за закрила, в производство по общия ред, в което да се обследват и обстоятелствата, които се установяват с допълнително представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства и относимостта на тези доказателства към предпоставките за предоставяне на международна закрила. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът