Решение № 6119 от 13.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2741/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на О. А. Х., действащ като Е. „О. – О. А.“ ЕИК •••, чрез адв. П. С. - САК, против РА № Р-03000323000190-091-001/15.08.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта му, в която е потвърден с Решение № 236/20.11.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето за 2017г. са установени задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ общо в размер на 4269 лв. – главница, и 2339.85 лева – лихви, и задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за 2017г. общо в размер на 7448.77 лева – главница, и 4223.89 лева – лихви.

Жалбоподателят навежда доводи за нищожност, а при евентуалност – за незаконосъобразност на РА, като издаден при съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона и неправилно приложение на материалния закон. Намира, че в ревизионното производство е нарушена разпоредбата на чл.29, ал.1 вр. чл. 33 от ДОПК, тъй като не е надлежно уведомяван за актовете, подлежащи на връчване, и за писмените доказателства, събрани в ревизионното производство. Конкретно описва начина на връчване на издадените в производството ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, като излага съответни възражения. Сочи, че в РА и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ липсват данни за връчването на уведомленията по чл. 17, ал.1, т.2 и по чл.124, ал. 1 от ДОПК. Подчертава, че в случая, всички документи в ревизионното производство са връчвани на електронни адреси, въпреки че за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочвало електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал.2 ДОПК, а същите са посочени в заявления за ПИК, подадени от жалбоподателя. Жалбоподателят приравнява ненадлежното връчване на ЗВР с невръчване на същата, което рефлектира върху действителността на РА. Счита, че с Протокол № 1446599/21.06.2023г., издаден половин година след издаване на заповедта за възлагане на ревизия и започването на ревизионното производство, с който ревизиращите са запознали О. Х. със събраните до момента доказателства при ревизията, връчили му ИПДПОЗЛ и уведомление по чл.122 от ДОПК, както и му „предоставили копия“ от връчени по електронен път ЗВР Р-03000323000190-092-001/13.01.2023 г. и ЗИЗВР № Р-03000323000190-020-002/27.04.2023г., не е саниран посоченият по-горе порок на ревизионното производство. Оспорва по същество законосъобразността на извършеното връчване със съставения Протокол № 1446599/21.06.2023г.

Жалбоподателят отрича наличието на основанията за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Оспорва и размера на начисления с РА данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, като счита, че не са изготвени обективно и вярно паричните потоци и не са взети предвид данните за имущественото състояние на ЗЛ към началото на проверявания период. Сочи, че е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. с вх.№ 034391700610850/19.07.2017г., в която са декларирани доходи от стопанска дейност 42021, 13лв. и съответно разходи 28213, 00лв., данъчна печалба 6808, 13лв. и дължим данък 1021, 22лв., като данните от тази данъчна декларация неоснователно не са взети предвид при ревизията. Възразява, че незаконосъобразно като „общо приходи“ е приета декларираната от Е. стойност 29 363, 63 лв., а същевременно разходите от търговската му дейност, за които са събрани данни в ревизионното производство, са отчетени като разход на физическото лице, без да са взети предвид приходите му от търговската му дейност. Намира, че неоснователно е прието, че след като РЛ не е декларирало разходи, то няма такива, а получените от него стоки не са свързани с търговската дейност, заплатени са лично, поради което отнесени са като разходи на физическото лице. Неоснователно органите по приходите са приели, че заплатените суми от Л. Х. /майка на ЗЛ/ по кредит с „Нортек“ АД в размер на 3862, 78лв., за целите на ревизията представляват платено задължение от жалбоподателя към трето лице. Сочи, че е налице дарствено разпореждане и заплатената сума не представлява разход за ЗЛ. Счита, че неоснователно като разход на ЗЛ е включена сума 12 456, 53лв., която представлявала предоставени парични заеми от трети лица /ред 21 от Таблицата/. Оспорва и включването в т.нар. „други разходи“ от таблицата на стойността на заплатените от О. Х. получени пратки от „Еконт“, като несвързани с търговската му дейност.

Жалбоподателят счита, че неправилно са установени и допълнителните задължения за осигурителни вноски, тъй като сумата 42 691, 27лв., представляваща установени при ревизията недекларирани доходи с неизвестен произход, не е доход от трудова дейност, не следва да се счита като осигурителен доход и поради това не са налице основания за начисляване на задължителни осигурителни вноски в посочения в РА размер.

По изложените съображения жалбоподателят иска прогласяване на оспорения РА, потвърден с Решение № 236/20.11.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, за нищожен, а в условията на евентуалност – отмяната му като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. С., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Изрично посочва, че не поддържам оспорването, изразено в жалбата, по отношение на доказателствената сила на представените документи от «Еконт Експрес» ООД. Представя и подробно писмено становище с аргументи по същество.

Ответната страна – Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез гл. ю.к. К., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Счита, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е определена данъчната основа за облагане на жалбоподателя. По отношение на задълженията за осигурителни вноски, сочи, че при определяне на осигурителния доход е съобразена установената с РА данъчна основа за облагане на доходите на едноличния търговец по ЗДДФЛ, която съответства на декларираната от жалбоподателя данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на О. А. Х., действащ като Е. „О. – О. А.“ ЕИК •••, е възложена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323000190-020-001/13.01.2023г. /л.5/ за срок от три месеца, считано от датата на връчването – 30.01.2023г. и е обхващала задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2017г. Със ЗИЗВР № Р-03000323000190-020-002/27.04.2023г., връчена на 28.04.2023г., срокът за извършване на ревизията е удължен до 30.06.2023г. Със ЗИЗВР № Р-03000323000190-020-003/29.06.2023г., връчена на 05.07.2023г., обхватът на ревизията е разширен с установяване на задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица /ДОО, УПФ, ЗО/. Цитираните заповеди са издадени от Д. Б. К. - Началник Сектор „Ревизии“, оправомощен да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-150/01.02.2022г. /л.932/ на и.д. директор на ТД на НАП-Варна, съгласно Заповед № 606/29.10.2021г. на изп. директор на НАП /л.67 дело/. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323000190-092-001/14.07.2023г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с ревизионен акт /РА/ № Р-03000323000190-091-001/15.08.2023г., връчен на 05.09.2023г. Актът е обжалван в срок пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 236/20.11.2023г., връчено на 28.11.2023г., го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизията от фактическа страна е установено, следното:

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 1, aп. 1. О. Х. е неженен с две навършили пълнолетие деца. Жалбоподателят е регистрирал Едноличен търговец /Е./ „О.-О. А.“ с ЕИК ••• с регистрация по ЗДДС от 20.06.2003г. до 04.07.2016г. Органите по приходи са установили сключените от лицето трудови договори и периодите на действието им; свързаните лица; участието му в юридически лица; банкови сметки; имуществено състояние и др. В хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ от 20.01.2023г., и повторно с искане от 20.06.2023г., с които са изискани доказателства, необходими за установяване на реализираните от лицето приходи, получените доходи, както и за направените разходи и придобитото имущество. С искане от 20.06.2023г. от жалбоподателят е изискано да посочи лицето, което получава, потвърждава съобщения и отговаря на същите по електронен път от декларираните от О. А. Х., действащ и като Е. „О. - О. А." електронни адреси; да представи Договори и анекси към тях за счетоводно обслужване на Е. „О. -О. А.", действащи в периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017г.; да попълни Декларация почл.124, ал. 3 от ДОПК за 2017г. /л.746-751/.

До датата на приключване на ревизията, О. Х. не е представил писмени доказателства в отговор на посочените искания.

Въз основа на извършена съпоставка на имуществото и доходите на О. Х., подробно изложена на стр. 10-29 от РД и обобщена в табличен вид на стр. 30 от РД, е установено несъответствие на имущественото състояние на лицето за 2017г., т. е. налице е превишение на стойността на имуществото и извършените разходи, спрямо размера на получените доходи, като не е установен източникът на дохода за покриване на извършените разходи в размер на 42691.27 лв.

Органите по приходите са установили, че за ревизирания период 2017г. О. Х. е изпращал пратки с предмет домакински електроуреди (кафемашини, отоплителни уреди, прахосмукачки, блендери, тостери, пасатори и др.) и златни накити. Вещите са изпращани до различни клиенти, за които О. Х. е получавал насрещна престация - парични суми, изплатени и в брой чрез наложени платежи и чрез парични преводи, изплатени от куриера. Установили са получени наложени платежи на стойност 13 097лв. и пощенски парични преводи на стойност 15 788, 64лв. Общата сума на получените парични средства бил съответен на декларирания доход в приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ“ в подадената от лицето ГДД за 2017г. /сумата е посочена на ред 4 в таблицата за съпоставка/. За същия период лицето е получило пратки на обща стойност 7585.30 лв. с предмет „кафемашина“, „прахосмукачка“, „чаши“, „печки“, "електроуреди" и др. Органите по приходите са приели, че тези доставки не могат да се обвържат с продадените /изпратени стоки, предвид което са приели, че са лично заплатени от О. Х. и не са свързани с търговската му дейност. Разходът в размер на 7585.30 лв. е посочен на ред 28 „Други разходи“ в таблицата за съпоставка.

След анализ на събраните писмени доказателства са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.7 от ДОПК, поради което с Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-03000323000190-113-001/20.06.2023г. /л. 740-745/ О. Х. е уведомен, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. ще бъде определена по особения ред и му е дадена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. С уведомление по чл. 17 от ДОПК с изх.№ Р-03000323000190-139-001/20.06.2023г. /л.732-739/ лицето е информирано относно нормите, които касаят наказателната отговорност. Връчено е ИПДПОЗЛ Р-03000323000190-040-003/20.06.2023г., с което са изискани декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизирания период и данни сведения за лицата, които отговорят на получените съобщения на декларираните електронни адреси и договори за счетоводно обслужване, /л. 746-751/. Органите по приходите лично са връчили на лицето горецитираните документи, както и повторно са му предоставили и копия на ЗВР от 13.01.2013г., ЗВР от 27.04.2023г. и ИПДПОЗЛ от 20.01.2023г., което е документирано в протокол за проведена среща № 1446599/21.06.2023г. /752-753/.

При извършената съпоставка за съответствие между установените доходи и извършените разходи през 2017г. на О. Х. са установени постъпления и разходи, подробно анализирани и описани в табличен вид в РД. Не са установени налични суми в брой към 01.01.2017. и към 31.12.2017г.; установени са налични парични средства по банкови сметки към 01.01.2017г. - 2.10 лв. и към 31.12.2017г. в размер на 28.88 лв.

Установено е, че лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. с вх. № 034391900007607 / 16.01.2019г., с която е декларирало в приложение №1 „Доходи от трудови правоотношения“ в размер на 2275.00 лв., удържани осигурителни вноски и ЗОВ - 303.58лв., годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1971.42лв., данък в годишната данъчна основа 197.14лв., данък за довнасяне 0.00 лв.

В приложение № 2 „доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ“ на същата декларация, лицето е декларирало общо приходи в размер на 29363.63 лв., счетоводна печалба/ положителен счетоводен финансов резултат - 23963.63 лв.; Годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ - 29636.63 лв. Деклариран е данък върху годишната данъчна основа в размер на 4404.54 лв., който не е внесен. В Декларацията не е попълнена справка за определяне на размера на окончателните осигурителни вноски. Предвид непредставяне на документи за извършени разходи във връзка с търговската дейност на О. А., органите по приходите са приели, че през 2017г. разходите са в размер на 0, 00 лв. Разходи не са декларирани и в подадената от лицето годишна данъчна декларация.

На база доходите с неустановен източник, установени при извършената съпоставка - 42 691.27 лева, и декларирани доходи от трудови правоотношения - 1971.42лв., ревизиращите са установили годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 44 662, 69 лв., респективно - данък върху общата годишна данъчна основа по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на - 4466, 27 лв. Определили са Дължим данък за довнасяне 4269 лв., след приспадане на авансово удържан/внесен през годината данък от работодателя по реда на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ - 197, 14 лв., и са начислили и съответните лихви за забава в размер на 2339, 85 лв.

Органите на фиска са установили, че получените от О. Х. суми, изплатени му от „Еконт експрес“ ООД в размер на 29363.63лв./наложени платежи и пощенски парични преводи/, съответстват на декларираните от задълженото лице приходи (доходи в приложение № 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ). От установения облагаем доход 29363.63 лв. са приспаднати начислените с ревизията задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице за ДОО, ДЗПО-УПФ и вноски за здравно осигуряване, вкл. за годишно изравняване в общ размер на 7448.77 лв. Върху така определената данъчна основа в размер на 21914.87 лв. по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, органите по приходи са приложили ставка 15% на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, и са установили дължим данък за 2017 г. в размер на 3287лв. със съответните лихви за закъснение. с РА е намален размера на декларирания от жалбоподателя данък по чл.48 ал. 2 от ЗДДФЛ. Тъй като с ревизионния акт не е установен данък, в по-голям размер и на различно основание от декларирания от ревизираното лице /4 404.54 лв./, то решаващият орган е приел, че за последното не е налице интерес от обжалване на РА в тази част и е оставил жалбата в тази й част без разглеждане.

С оглед установения доход от извършвана стопанска дейност през ревизирания период /продажба на стоки с наложен платеж чрез куриер/, приходната администрация е приела, че РЛ подлежи на задължително социално и здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице. В това си качество дължи осигурителни вноски /авансово/ за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО по реда на КСО и ЗЗО върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен с чл.9, ал.1 от ЗБДОО за 2017 г., съобразно облагаемия доход за 2015 г. за периода, през който е упражнявана трудова дейност през годината преди предходната въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но не по-голям от максималния месечен осигурителен доход, на основание чл. 6 ал.9 от КСО (ДВ бр.95/08.12.2015г., в редакцията на 2017г.). На основание чл.6, ал.9 от КСО е определен окончателния размер на осигурителния доход, изложено в табличен вид на стр.39-40 от РД. За 2017г. получените облагаеми доходи от продажби на техника и златни накити през „Еконт Експрес“ ООД са в размер на 29 363, 63 лв., декларирани с подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. от О. Х.. Органите по приходите са равнили облагаемия доход, върху който се дължат осигурителни вноски, със законоустановения максимален осигурителен доход и са определили размер на окончателни осигурителни вноски за довнасяне за ДОО и УПФ.

Върху минимален осигурителен доход в размерна 600 лв. месечно /7200 лв. годишно/ са определени авансови вноски в размер на 82, 8 лв. на месец или 993, 60 лв. за 2017г. На основание чл.6, ал.9 от КСО, с РА върху осигурителен доход в размер на 20 593, 90 лв. са определени вноски за ДОО за самоосигуряващи за годишно изравняване в размер на 2 841. 96 лв. Общият размер на вноските за ДОО за 2017г. е в размер на 3835, 56 лв. Съобразно установения минимален осигурителен доход и окончателния размер на осигурителния доход на лицето за 2017г., с РА органите по приходите са установили дължими авансови вноски за фонд ДЗПО за УПФ в размер на 360 лв., и окончателен размер на осигурителните вноски за довнасяне за фонд ДЗПО за УПФ за годишно изравняване в размер на 1 029, 70 лв. Определен е общ размер на дължимите вноски за фонд ДЗПО за УПФ за 2017г. от 1389, 70 лв. Ревизиращите са приели, че за упражняваната дейност жалбоподателят е следвало задължително да внася вноски за здравно осигуряване. На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО е следвало да внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна година, както и да определя окончателен размер на вноските за здравно осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход. С РА са определени дължими авансови вноски за ЗО в размер на 576 лв., и окончателни осигурителни вноски за самоосигуряващи за годишно изравняване в размер на 1647, 51 лв. Общият размер на дължимите вноски за ЗО за 2017г. е 2223.51 лв.

На основание чл. 175 от ДОПК вр. чл.7, ал.4 и чл.158 от КСО и чл.107 ЗЗО, за невнесените в срок вноски ревизиращите са начислили съответни лихви за просрочие.

В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, от заключенията по която се установява, че при съпоставка па видовете получени пратки - стоки, спрямо видовете изпратени пратки - стоки, експертизата констатира съвпадение на малка част от получените и изпратени кафемашини и златни бижута, но има несъответствие между датите и часовете на получаване и датите и часовете на изпращане на пратките. Не е налице съвпадение за получените стоки, като „части”, „чаши ”, „телевизор 40 чупливо”, „капсули за кафе”, „обувки 2 бр.”, „стелки”, „капсули”, „домашни потреби”, „сервизи”, „очила”, „картини”, „микровълнови печки”, „картини и чаши опаковани от подател”, „машинка за подстригване”, „кутии”, „консумативи” и др. Пратки с такова съдържание не са изпращани през 2017г. Експертизата приема обичайната средна търговска надценка за подобни стоки от 20%. При приемане на посочената надценка, покупната цена на продаваните стоки би била 24 470, 00 лв., надценката - 4 894, 00 лв., а продажната - 29 263, 63 лв., толкова, колкото е декларирана. Вещото лице е изготвило справка за паричните потоци на жалбоподателя през ревизирания период, при съобразяване на вариантите, формулирани от жалбоподателя в искането за експертиза, подробно описани в т.3 от заключението, на база на които определя данъчната основа за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на физическото лице О. Х., като разлика между общите приходи и общите разходи /т.4/. В т.5 експертизата потвърждава изводите на ревизиращите за размера на дължимите осигурителни вноски от лицето за 2017г. при облагаем доход от дейност като самоосигуряващо се лице в размер на декларираната сума от 29 363, 63 лв. В допълнителен вариант вещото лице изчислява дължимите осигурителни вноски при облагаем доход от дейност като самоосигуряващо се лице в размер на 4 894, 00 лв., получен като разлика между декларираните приходи от 29 363, 63 лв. и изчислената покупна цена на продаваните стоки в размер на 24 470 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване, приключило с Решение № 236/20.11.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА. Жалбоподателят сочи, че оспорва „изцяло“ РА, като веднага пояснява - „потвърден с Решение № 236/20.11.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна, при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за 2017г., както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ 4269, 00лв. и задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица /ДОО-3835, 56лв., УПФ - 1389, 70лв. и 30 - 2223, 51 лв./, ведно с лихви за забава върху тези задължения.“ С оглед съдържанието на жалбата и конкретно релевираните с нея възражения, както и предвид направените уточнения от жалбоподателя в проведените открити съдебни заседания, съдът намира, че предмет на оспорване е именно потвърдената с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна част на РА, касаещ установени задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ и задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за 2017г.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът намира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

ЗВР, ЗИЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. При проверка на електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен автор, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Съдът не споделя подробно изложените оплаквания на жалбоподателя касателно ненадлежното връчване на издадените в производството документи, водещо до опорочаване на производството и недействителност на издадения РА. Доводите на жалбоподателя за нищожност на акта се извличат от невръчването на издадената ЗВР, а в случая е налице надлежно връчване на същата.

Съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК, връчването на документите в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Съгласно чл. 28, ал. 2 ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, а съгласно чл.29, ал.4 ДОПК, съобщенията могат да се връчват по електронен път. Съгласно чл.30 ал.6 от ДОПК електронно съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му, активирането на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация.

Видно от приложените по делото доказателства, приходната администрация е проявила нужната активност и е предприела необходимите действия, съобразно гореизложените разпоредби, обезпечаващи надлежно връчване на издаваните в производството документи, и гарантиращи правото на защита на ревизираното лице, което е било осъществено в пълен обем. Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323000190-020-001/13.01.2023г. и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р- 03000323000190-040-001/20.01.2023г. са изпратени от органа по приходите по електронен път чрез Информационната система - Контрол на посочените в системата имейл адреси: [електронна поща], [електронна поща] и [електронна поща].

Документите са връчени на 30.01.2023 г. по електронен път чрез Информационната система - Контрол чрез активиране на електронна препратка от IР 62.176.117.227 и са изтеглени от имейл [електронна поща]. За удостоверяване на връчването ИС Контрол генерира Удостоверение за извършено връчване по електронен път. /л. 1, л. 29 от административната преписка/. Издадените ЗИЗВР, РД и РА също са били надлежно връчени на посочените имейл адреси, които са потвърдени от приходната администрация като активни към датата на връчване на документите. По делото и в хода на административното обжалване е безспорно установено, че въпросните ел. адреси са били заявени от жалбоподателя за кореспонденция с НАП, като е ирелевантен за законосъобразността на връчването поводът, по който това е сторено / със заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК, или по друг начин/. Разписаните в горецитираните разпоредби многобройни варианти за осъществяване на кореспонденция и връчване на документи целят да обезпечат, както бързина на производството, така и правото на защита на ревизираното лице. Заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са редовно връчени на жалбоподателя на декларирани от него електронни адреси за кореспонденция с НАП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят не само е бил своевременно и надлежно уведомен за започналото ревизионно производство, но е имал възможност и пълноценно да участва в него, което е и сторил. Пример за това е подадената молба, подписана лично от О. Х., изпратена чрез „Еконт Експрес“ ООД на 13.02.2023г. и заведена с вх. № 1977/17.02.2023г. по описа на ТД на НАП Варна, Офис Шумен, /л.75 от административната преписка/. С нея жалбоподателят моли приходната администрация да бъде удължен срокът за представяне на документи, изискани с искането от 20.01.2023г., във връзка с образуваното ревизионно производство със заповед № Р-03000323000190-020-001/13.01.2023г. Т.е., цитираните документи са надлежно получени от лицето и то е запознато със съдържанието им.

На 19.06.2023г. органите по приходите са провели телефонен разговор с О. Х. /протокол № 1446598/19.06.2023г. /л.716-717/. На 21.06.2023г. е посетен търговския обект магазин за бижута в гр. Варна, [улица], където е осъществена среща с ревизираното лице. На О. Х. са връчени лично Уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК /л.741/, Уведомление по чл. 17 от ДОПК /л.733/ и ИПДПОЗЛ Р-03000323000190-040-002/ 20.06.2023г. /л.719/ и ИПДПОЗЛ Р- 03000323000190-040-003 от 20.06.2023г. /л.747/. На задълженото лице са предоставени копия от връчените по имейл ЗВР от 20.01.2023г, от 27.04.2023г. и ИПДПОЗЛ от 21.01.2023г. За проведената среща е съставен протокол № 146599/21.06.2023г. /л. 753/. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя срещу редовността на извършените връчвания на уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК и това по чл.17 от ДОПК с посочения протокол. Надлежно и лично срещу подпис, преди приключване на ревизионното производство, жалбоподателят е запознат с обстоятелството, че ревизията е извършвана по особения ред, и причините за това, като са му разяснени правата и за пореден път е поканен да предостави относими доказателства и обяснения.

По основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК:

Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като след извършената съпоставка между стойността на имуществото на задължено лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи, ревизиращите са установили несъответствие за 2017г., представляващо превишение на направените разходи спрямо получените доходи. Редовно, чрез няколко искания за представяне на документи и писмени обяснения, му е дадена възможност да представи доказателствата, необходими за определяне на данъчните и осигурителните задължения за ревизирания период, но такива не са представени. Чрез лично връчено Уведомление по чл. 124 от ДОПК О. Х. е бил уведомен, че данъчната основа ще бъде определена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Така, в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. В противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 ДОПК, като посочените в нея предпоставки не се намират в отношение на кумулативност, а на алтернативност.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, и т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Макар и относимо към установените задължения от дейността като Е., намиращи се извън предмета на делото, доказано е наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като от ревизираното лице не са представени никакви доказателства и документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци по ЗДДФЛ, и на задължителни осигурителни вноски, въпреки редовно връчените му искания за представяне на такива документи. Релевантно за предмета на настоящото оспорване – установените задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, е основанието по т.7. Съдът намира, че посоченото основание за извършване на облагане по аналог е безспорно установено в хода на ревизията и се потвърждава от събраните в съдебното производство доказателства. Органите по приходите са извършили процесуални действия за събиране на писмени доказателства от трети лица и служебно са установили получените от лицето, приходи, доходи и извършените от него разходи. Наличието на това основание е обективирано от установеното превишение на разходи над приходи с размери, данните във връзка с които са подробно изложени в таблицата на л.30 от РД /стр. 842 от преписката/.При извършената съпоставка на получените доходи с установените разходи е установено, че за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. разходите превишават получените приходи и не е налице съответствие на имущественото и финансовото му състояние, което обосновава наличието на хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК.

Целта на разпоредбите, регламентиращи ревизиите по особения ред, е да се извърши облагане именно в случаи като процесния - когато данните, необходими за установяване на данъчните задължения съобразно приложимия материален данъчен закон, липсват или не са достатъчни. В случая, в изпълнение на принципа за обективност по чл.3 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчната основа по възможно най-достоверния начин, като за целта са изследвали и анализирали всички установени доходи и направени разходи от ревизираното лице.

По отношение на установените задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ:

Установеното превишение на разходите в ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК представлява облагаем доход, на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, за който е дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Ревизиращите правилно, законосъобразно и в пълнота са изследвали паричните потоци за ревизирания период, като при спазване на принципа за обективност са отразили всички установени приходи и разходи на ревизираното лице, отразени в изготвената таблица на л.30 от РД. Жалбоподателят релевира общо оплакване срещу баланса на паричните потоци, като излага конкретни, макар и декларативни възражения, срещу част от отразените в разходната част суми – включени на ред 20, 21 и 28 от Таблицата, и срещу липсата на начално салдо при изготвяне на баланса.

На първо място, неоснователно жалбоподателят претендира, че ревизиращите следвало да отразят в баланса на паричните потоци начално салдо в размер на 6808, 13 лв., представляващо данъчна печалба по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. с вх.№ 034391700610850/19.07.2017г. /л.68 дело/. Липсват каквито и да било доказателства посочената сума да е била налична към началото на 2017г. Такива не са установени от ревизиращите органи, въпреки извършените от тях процесуални действия, включващи и разкриване на банкова тайна за движението по 10 банкови сметки на лицето /л.13 от РД/. Само по една от тях е установена наличност към началото на 2017г. в размер на 2, 10 лева. Доказателства за налични суми в брой не са представени и от самия жалбоподател, въпреки изискването им от приходната администрация. При това положение, декларирания за 2016г. резултат не може да се приеме за налични парични средства в края на годината и да служи като начално салдо за 2017г. Няма доказателства декларираните средства да са останали налични в брой в края на годината. Такъв извод не може да се направи без цялостно изследване на имуществено състояние на лицето и направените от него разходи за съответната година, каквото липсва, включително с оглед изложените от решаващия орган аргументи. За финансовата 2016г. не е извършвана проверка или ревизия на физическото лице, за определяне на задълженията по ЗДДФЛ. Сочената от жалбоподателя ревизия за данъчен период 2016г. вероятно касае приключилата с РА № Р-03000322004739-091-001/05.05.2023 г., с който за 2016г. са определени задължителни осигурителни вноски, но предмет на ревизията не са били данъчните задължения по ЗДДФЛ за м.12.2016г. Т.е., в това производство не е изследвано имущественото и финансовото състояние на лицето за 2016г., съответно не са налице данни за разполагаеми парични средства към края на 2016г.

Във връзка с извършеното общо оспорване на паричните потоци, и в частност на включените в разходната част суми, съдът намира, че правилно ревизиращите са установили на лицето комунални разходи по фактури от доставчици, отразени на ред 15 от баланса /л.30 от РД/. Същите са безспорно установени като размер и основание, като правилно ревизиращите са ги отнесли като разходи на физическото лице, макар и част от тях да са по партиди на Е. „О – О. А.“. С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03000323000190-040-002/20.06.2023г. /л.731 и сл./, връчено на 21.06.2023г. лично на О. Х., съгласно приложена „Справка покупки Е. „О.-О. Х." към искането, съдържаща информация за фактури издадени от различни доставчици към Е. „О.- О. А.", да посочи кой е осъществил разплащанията по фактурите - едноличния търговец или О. Х. в качеството си на физическо лице. При положение, че плащанията са извършени за сметка на едноличния търговец да се представят платежни документи и счетоводни регистри удостоверяващи това обстоятелство. От ревизираното лице не са представени документи и счетоводни регистри в доказателствена подкрепа на извършените плащания по фактури. Предвид факта, че с подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г., при формирането на облагаемия доход ревизираното лице не е посочило разходи за дейността, т.е. в счетоводството липсва следа за тяхното отразяване, което пък от своя страна води до извода, че О. Х. лично е заплатил разходите.

На следващо място, неоснователни са претенциите на жалбоподателя за изключване от разходната част на баланса на установените от ревизиращите плащания от жалбоподателя в размер на 12456, 53 лева /ред 21/. В хода на извършвано ревизионно производство с УИН Р-0300032300180 на Н. И., живееща на семейни начала с жалбоподателя и майка на децата му, са установени извършени „вноски на каса" от О. Х. по банкови сметки в „Уникредит Булбанк" АД /извлечение на л.807-809/, „Банка ДСК" АД /извлечение на л.798 - 801/ и „ПИБ" АД /извлечение на л.793 - 795/, съответно в размер на 2238, 53 лева, 9598 лева и 620 лева, за погасяване на кредити, по които титуляр е Н. И.. Доказателствата от ревизионното производство с УИН Р-0300032300180, касаещи О. Х., са приобщени с Протокол Кд-73 сер. АА № 1993188/10.07.2023г. /л.786 – л.815/. Същите безспорно представляват разходи за ревизираното лице, извършени през ревизирания период, поради което законосъобразно са намерили отражение на ред 21 „Предоставени парични заеми на трети лица" от таблицата на л.30 от РД. Тезата на жалбоподателя, че сумата представлява върнат заем на Н. И., който му е бил предоставен през 2016г. от нея, е декларативна и неподкрепена с каквито и да било доказателства за твърдяното облигационно правоотношение.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя срещу включването в баланса на паричните потоци на сумата от 7 585, 30 лв., представляваща според него разходи от търговската му дейност като Е., посочени на ред 28 от таблицата за съпоставка като част от т.нар. „Други разходи“. Ревизиращите са направили правилен и подробно обоснован извод, че тези разходи не могат да бъдат обвързани с търговската дейност на жалбоподателя, т.е. са направени лично от него. Изводът се потвърждава и от заключението на приетата ССчЕ в т.2, сочещо на неотносимост на изследваните получени и изпратени чрез „Еконт Експрес“ стоки. По размер сторените разходи са безспорно доказани, включително с оглед изричното заявление на жалбоподателя в съдебно заседание, че не оспорва доказателствената сила на представените справки от Еконт. От друга страна, при съпоставката на имущественото състояние на физическото лице на л.30 от РД, в приходната част ревизиращите са включили и сумата от 29 963, 64 лв., представляваща приходи от дейността като Е.. При възприемане на тезата, че сумата от 7 585, 30 лв., представляващи разходи от дейността като Е., следва да се изключи от баланса на физическото лице, то следва да се изключи и сумата на приходите в размер на 29 963, 64 лв., което би довело до влошаване на положението на жалбоподателя. Такова влошаване би било налице и при възприемане на заключението на ССчЕ за извършени разходи, при приспадане на надценка 20%, в размер на 24 470 лева, и включването им в баланса на паричните потоци. По отношение на установените задължения с РА по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, експертизата в тази си част е неотносима, тъй като същите са извън предмета на настоящото оспорване, а и данъчната основа на доходите от дейност като Е. е в размера, деклариран от жалбоподателя в подадена от него годишна данъчна декларация за 2017г., в която не са декларирани разходи за дейност като Е.. Предвид изложеното, правилно ревизиращите са включили сумата от 7585, 30 лева в разходната част на паричните потоци, ведно с останалите установени заплатени такси на „Еконт Експрес“, или общо сума в размер на 8867, 01 лева /т.28.1 от РД/. Правилно и обосновано с оглед липсата на доказателства за разплащане от страна на ЕТ е отразяването и на останалите установени „други разходи“ на ревизираното лице до сумата в размер на 9364, 83 лева, а именно - банкови, нотариални такси и такси към Камара на ЧСИ и заплатени фактури от „Информационно обслужване“ ЕООД и „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД.

Основателни са възраженията на жалбоподателя срещу част от отразената в разходната част сума в размер на 33 117, 60 лева, представляваща „платени суми по задължения към трети лица“ /ред 20 от Таблицата/. Посоченият сумарен разход е формиран от:

• направени през 2017г. вноски за погасяване на кредит от „Нортек“ АД в размер на 6542, 76 лева /3862, 76 лева – от Л. Х. и 2680 лева – от О. Х./;

• внесени суми от О. Х. в общ размер от 9721, 63 лева по договори за заем между „Ново Финанс“ ООД и „Далия Инвест“ ЕООД /с управител О. Х./, Н. И. /във фактическо съжителство със жалбоподателя/ и Е. С., /л.847/;

• платени вноски през 2017г. по потребителски кредит към „ОББ“ АД в общ размер на 9453, 18 лева;

• внесени суми на каса през 2017г. по Договор за ипотечен кредит към „Уникредит Булбанк“ АД № 4590/09.12.2005г. в общ размер на 7400, 03 лева.

Жалбоподателят навежда конкретни възражения единствено срещу включената сума в размер на 3862, 76 лева – заплатена от майка му Л. Х. за погасяване на кредит към „Нортек“ АД, които настоящият състав намира за основателни. При извършване на цялостна проверка на тази част от разходния поток, съдът намира, че наред с посочената сума, неоснователно към разходите на жалбоподателя, е включена и част от сумата от 9453, 18 лева, внесена кредит към „ОББ“ АД. Останалата част от установените разходи, представляващи „платени суми по задължения към трети лица, “ са правилно установени, и почиват на съответните доказателства, подробно анализирани в т.20 от РД, като същите не се оспорват с конкретни доводи от страна на жалбоподателя.

Видно от приложеното банково извлечение от сметка на „Нортек" АД /л.281 - 283/, през 2017г. Л. Х. е извършила четири превода по сметката, всеки в размер на 2680 лева, с основание „връщане на заем от О. Х.“. Липсва превод на посочената от ревизиращите сума в размер на 3862, 76 лева, както и липсват основания извършеното от Л. Х. плащане на задължения на ревизираното лице да се счете за негов разход. Видно от застъпената от самите ревизиращи теза, обективирана в т.21 и т.20.2 от РД, споделена и от съда, плащането на чужди задължения представлява разход за платеца, а не за титуляра на задължението, особено при липса на каквито и да било данни за техните вътрешни отношения. В този смисъл, сумата от 3862, 76 лева следва да бъде изключена от разходната част на паричните потоци на ревизираното лице.

Липсват основания за включване в разходната част и на част от сумата в размер на 9453, 18 лева, формирана според ревизиращите от платени вноски през 2017г. по потребителски кредит към „ОББ“ АД. Видно от изпратеното от „ОББ“ АД по ИПДСПО № Р-03000323000190-041-031/13.04.2023г. извлечение от банкова сметка на ревизираното лице /л.463/, с усвоения на 01.02.2017г. потребителски кредит в размер на 8180 лева /включен в приходната част на паричните потоци на ред 13/, ревизираното лице е погасило дълг по закрита златна кредитна карта в размер на 8071, 72 лева. Видно от движението по сметката, налице са 10 вноски от Л. Х. с основание „ПК“, както и една вноска от О. Х. в размер на 150 лева. При тези факти, необоснован и неправилен е изводът на ревизиращите за реализиран от ревизираното лице разход с неустановен произход в общ размер на 9453, 18 лева. По изложените по – горе съображения относно плащането на задължения на трети лица, заплатените суми от Л. Х. следва да се изключат, при което реализираният от лицето разход е в размер на 8221, 72 лева, формиран от сумата, разходвана за погасяване на дълга по закритата КК и вноската от 150 лева, направени от самото ревизирано лице. Т.е., сумата над 8221, 72 лева до размера на отразения в баланса разход от 9453, 18 лева - 1231, 72 лева, следва да бъде изключена от разходната част на баланса.

При това положение, установеното от органите по приходите превишение на разходите над приходите за 2017г. в размер на 42 691, 27 лева следва да се намали със сумите от 3862, 76 лева и 1231, 72 лева, т.е. данъчната основа от други доходи на ФЛ е в размер на 37 596, 79 лева. При данъчна основа по чл.25 ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения в размер на 1971, 42 лева, общата ГДО по чл.17 ЗДДФЛ е в размер на 39 568, 21 лева, респективно – дължимият данък е 3956, 82 лева. След приспадане на авансово удържания/внесен през годината данък от работодателя по чл.42 и чл.49 ЗДДФЛ в размер на 197, 14 лева, дължимият данък за довнасяне от ревизираното лице е в размер на 3759 лева.

На основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ, дължимите лихви върху така определеното задължение за периода 01.05.2018г. до 15.08.2023г. са в размер на 2060, 20 лева.

По отношение на установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за 2017г.:

В хода на ревизионното производство безспорно са установени приходи на ревизираното лице от дейността му като ЕТ в размер на 29 363, 63 лева. В подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 034391900007607/16.01.2019г., жалбоподателят е декларирал доходи като ЕТ, но не са попълнени таблица 1 и таблица 2 за окончателния осигурителен доход. За лицето в качество на самоосигуряващо се лице във връзка с извършваната от него търговска дейност като ЕТ не са подавани и декларация обр. 1 и годишни декларации обр.6. Т.е. за получените доходи от търговската дейност на лицето/получени доходи във връзка с изпратени пратки с предмет домакинска техника, златни накити и бижута чрез Еконт Експрес/ не са начислявани и не са внасяни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за ДОО и ДЗПО-УПФ.

При това положение, органите по приходите основателно са установили и начислили и задължения за задължителни осигурителни вноски върху осигурителния доход на жалбоподателя от дейност като ЕТ, деклариран с ГДД, и доходите от трудово правоотношение. Изцяло неотносими и несподеляеми са доводите на жалбоподателя срещу задълженията за ЗОВ, основаващи се на разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДОФЛ, данъчната основа по чл.17 и превишението на разходите над приходите. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 КСО, правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс. Безспорно установено е в хода на ревизията, че жалбоподателят през ревизираните периоди е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „О. – О. А.“, извършвайки продажба на стоки чрез „Еконт Експрес“, като дейността на ревизираното лице като самоосигуряващо се лице не е прекъсвана. Т.е., ревизираният е в обхвата на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, поради осъществяваната от него трудова дейност като ЕТ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 КСО го определя като самоосигуряващо се лице, а размерът на осигурителните вноски е определен правилно от органите на фиска, съгласно чл. 6, ал. 8 и ал. 9 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, по подробно изложените на л.34 – 42 от РД съображения. Предвид правилно определената данъчна основа за облагане на задълженията по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, декларирана и от самия жалбоподател, то и задължителните осигурителните вноски правилно са установени при прилагане на относимите разпоредби. В този смисъл е изцяло и заключението на приетата ССчЕ във вариант I на т.5. Заключението на вещото лице по вариант II на въпрос 5 е неотносимо, като базирано на хипотетичен вариант на данъчната основа на доходите от дейност като ЕТ по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, която са извън предмета на настоящото производство. Последната е била определена с влязъл в сила РА, с който е възприета именно декларираната от жалбоподателя данъчна основа на доходите от търговска дейност.

На основание чл. 175 от ДОПК вр. чл.7, ал.4 и чл.158 от КСО и чл.107 ЗЗО, за невнесените в срок вноски ревизиращите законосъобразно са начислили съответни лихви за просрочие, като съдът не констатира основания за тяхната промяна, а и такива доводи не са наведени от жалбоподателя.

При този изход на спора, и съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът дължи на жалбоподателя заплащане на сторените от него разноски съобразно уважения размер на жалбата, а жалбоподателят дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата, при материален интерес по делото в размер на 18 281, 51 лева.

От страна на жалбоподателя, съобразно представен списък на разноските /л. 109/, се претендират такива в общ размер на 1550 лв., от които 1200 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024г., 300 лева – депозита за вещо лице и 50 лева – държавна такса. От страна на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2045, 32 лева, което съдът намира за съответно на правната и фактическа сложност на делото. При тези данни за сторени от жалбоподателя разноски в общ размер на 1550 лв., и като се има предвид, че жалбата е уважена за размер от 789, 65 лв., то дължимите от ответника на жалбоподателя разноски са в размер на 67 лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата, която е в размер на 17 491, 86 лв., дължимото от жалбоподателя на ответника юрисконсултско възнаграждение е в размер на 1957 лв. По компенсация, жалбоподателят дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1890 лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, IХ-ти състав