Решение № 616 от 18.7.2025 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 3176/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. П., ЕГН ••••••••••, с адрес град Б.....чрез адвокат Н. М. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление: град С....представлявано от изпълнителния директор С.... А... С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 677816 от 07.06.2024г., на основание чл.26, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендират се сторените по делото разноски. Прави се и възражение на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от ответника. Твърди се в исковата молба, че на 07.06.2024 г. ищцата е сключила с „АЙ ТИ ЕФ“ АД Договор за потребителски кредит № 677816 за сумата от 5000.00лв., при ГПР 65.00 % и ГЛП 48.92%, която следвало да се върне на 24 бр. вноски. Сочи се, че е постигната договореност за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 7325.52 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита. Счита се, че сключения договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. е чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Посочва се, че съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Сочи се, че при тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В конкретния случай се твърди, че спорът се концентрира върху хипотеза дали посоченият годишен процент на разходите в размер на 65.00 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР, още повече, че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. В тази насока се цитира чл. 19, ал. 1 ЗПК, както и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО. сочи се, че в чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на цитираните по-горе или действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина, се сочи, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Твърди се, че размерът на неустойката изрично посочен в погасителен план е 7325.52 лв., като на пръв поглед изглежда, че тази сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Излага се, че подобно тълкуване обаче би било, твърде буквалистично и не държи сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката. Посочва се, че съгласно трайно установеното виждане в теорията и задължителните постулати на TP № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД), като с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка се сочи, че включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. Излага се, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Излага се, че като примерни критерии дали неустойката излиза извън присъщите й три функции, в същото тълкувателно решение са посочени: - естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава е неустойка; - дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; - вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; - съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Твърди се, че предвиденото парично задължение в размер на 7325.52 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в тридневен срок от сключване на договора се дължи неустойка в определения размер. Излага се, че от приложения по делото погасителен план става ясно, че неустойката е включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква. Сочи се, че е предвидено, че поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят по безсрочен трудов договор; да имат не-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има — кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Посочва се, че кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. С оглед на горното се твърди, че сумата от 7325.52 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката - 7325.52 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва. Въз основа на всичко гореизложено се счита, че тази сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи се, че от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора. Твърди се, че в процесния случай е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК се сочи, че потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно 5000.00 лева. Посочва се, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая се сочи, че не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая се сочи, че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, която посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. С оглед на горното и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то се твърди, че договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал.4, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява недействителен. С разпореждане № 3454/21.11.2024 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 11.12.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 10.01.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск и се иска неговото отхвърляне като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски. Възразява се изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски кредит № 677816 се явява нищожен. Не се оспорва, че на 07.06.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и Н. Г. П., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 677816. Ответникът излага цялата процедура по сключване на договора за кредит, а именно: Излага се, че договарянето между страните се осъществи чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД. Сочи се, че преди кандидатстване за кредит Н. Г. П. е регистрирала свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола. За верификация на самоличността си при създаването на профила си, тя е получил от моя доверител ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка Н. Г. П. е потвърдила профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, Н. Г. П. е снимала личната си карта, направил е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на Н. Г. П., профилът й е потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, Н. Г. П. е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване Н. Г. П. е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал предоставената от Н. Г. П. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил същата за искания от нея кредит. След одобряване на кредита моят доверител е качил в профила на Н. Г. П. Договор за потребителски кредит № 677816, заедно с приложимите Общи условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като към документите е прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищцата с договора за кредит и с Общите условия Н. Г. П. е активирала линка „Приеми договора”. Възразява се срещу твърденията на ищцата, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага се, че съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Излага се, че в приложимите към процесните отношения Общи Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР, като в приложимите Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР. Сочи се, че разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Излага се, че тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Посочва се, че допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Посочва се още, че първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се излага, че се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19г. В настоящия случай се сочи, че е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, се сочи, че неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Излага се, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. По така изложените съображения, се счита, че при сключване на договора за кредит не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като в тази насока се цитира съдебна практика. Сочи се, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора се сочи, че не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Твърди се, че в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. излага се, че няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, сочи, че не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Излага се, че няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер. Сочи се, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, като се сочи, че видно от текстовете на договора, общите условия и погасителния план, изрично и ясно са посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със законовите изисквания, като липсва основание оспорените разпоредби да се счетат за неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Не е установено наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други, като в тази насока се цитира съдебна практика. Излага се, че съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р........ Б..... Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния договор се твърди, че единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самите тях. С оглед изложеното се счита, че не е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и няма нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона. Излага се, че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит, като в процесните отношения изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения според ответника се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От друга страна, се сочи, че кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Счита се, че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Счита се, че условията на сключените между страните потребителски кредити, ведно с Погасителните планове, явяващи се неразделна част от тях, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави, като се излагат съображения в тази насока. На първо място, се сочи, че неустойката има три основни функции: - Обезпечителна; Обезщетителна; Санкционна. В конкретния случай се сочи, че е налице договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Сочи се, че Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което евентуално да поправи вредите. Посочва се, че неустойката по кредита е предвидена не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при неизпълнение, да има право да поиска вземанията си и от тях. Никой кредитор не иска да предоставя рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договарят неустойка, която да обезщети вредите, които се изразяват в необезпечаване на заема и неговото изпълнение от страна на трети физически лица или предоставяне на банкова гаранция. Твърди се, че клаузата за неустойката е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание. В обичайната практика по отпускане на кредити на физически лица, кредитните и финансовите институции при сключване на договора за кредит искат от кредитополучателя да осигури солидарни длъжници, чрез които да обезпечи вземането си. Сочи се, че през последните няколко години се установява практика това осигуряване на солидарни длъжници при сключване на договора да се уговаря като задължение на кредитополучателя да ги осигури след сключване на договора и в определен срок, като по този начин му се предоставя кредитът незабавно и при облекчени условия. Сочи се, че всяко преимущество има своята цена, като в тези случаи практиката се ориентира към уговаряне на клаузи за неустойка, в случай на неосигуряване в уговорения срок от кредитополучателя на солидарни длъжници. Излага се, че кредитодателят поема голям риск, давайки необезпечен кредит и поставен пред възможността да не може да събере вземането си, като именно тази клауза за неустойка цели гарантиране на последващо обезпечаване на кредита. Сочи се още, че голяма част от кредитополучателите пренебрегват тази клауза по един или други причини, надявайки се същата да не се приложи. Този толеранс към кредитополучателя да получи кредита веднага, без да осигури към момента на сключване на договора на нужното обезпечение, не може да се тълкува като уговаряне в негов ущърб и да води до извод за противоречие на тази клауза с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че тази неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД (ОУ), върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит. Излага се, че размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да поръчителстват за задължението на потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната практика на представляваното от мен дружество. С оглед на горепосоченото се твърди, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло действителен и са спазени всички законови условия. Твърди се, че още преди подписване на договора за потребителски кредит кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитните отношения, като сам е избрал параметрите и условията на договорите. Сочи се, че клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди това. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора се сочи, че към момента на сключването им потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищцата, като същата е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, се твърди, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи се, че възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищцата е разполагал на няколко етапа от правоотношението - веднъж при приемането на Договора, в които правото на отказ от договора е подробно обяснено, втори път след получаването на Стандартния европейски формуляр, в който правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и трети път след получаването на самия договор за кредит и общите условия. Следователно се сочи, че ищцата не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора- преди отпускането на кредита, както и след отпускането му. Поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването, респективно върху цялостното й отпадане, се оспорват изцяло твърденията на ищцата за противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП. По делото в законоустановения срок е предявен и насрещен иск от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление: град С.......представлявано от изпълнителния директор С... А.... срещу Н. Г. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б... Иска се от съда да постанови решение, по силата на което да осъди Н. Г. П., с ЕГН •••••••••• да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД следните суми съгласно сключения помежду им към Договор за потребителски кредит №” 677816 и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложения, Общи условия, а именно главница в размер на 3616 лева, частично от 5000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита. В случай, че съдът обяви Договор за потребителски кредит № 677816 за недействителен, то се иска от съда да бъде осъдена Н. Г. П. да върне чистата сума по кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски. Посочена е и банковата сметка, по която ответницата по насрещния иск може да заплати претендираните суми. Твърди се, че на 07.06.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и Н. Г. П., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 677816. Ищецът по насрещния иск посочва цялата процедура по сключване на договора за кредит, а именно: Излага се, че договарянето между страните се осъществи чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД. Сочи се, че преди кандидатстване за кредит Н. Г. П. е регистрирала свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола. За верификация на самоличността си при създаването на профила си, тя е получил от моя доверител ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка Н. Г. П. е потвърдила профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, Н. Г. П. е снимала личната си карта, направил е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на Н. Г. П., профилът й е потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, Н. Г. П. е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване Н. Г. П. е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал предоставената от Н. Г. П. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил същата за искания от нея кредит. След одобряване на кредита моят доверител е качил в профила на Н. Г. П. Договор за потребителски кредит № 677816, заедно с приложимите Общи условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като към документите е прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищцата с договора за кредит и с Общите условия Н. Г. П. е активирала линка „Приеми договора”. Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит № 677816, кредитополучателят се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски, като кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30- дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 08.06.2024 г. до 07.06.2026 г. и при условията договорени между страните. Сочи се, че съгласно Договор за потребителски кредит № 677816, кредитополучателят е усвоил сумата в размер на 5000 лева по своя банкова сметка. Излага се, че падежът на всяка погасителна вноска е посочен в приложения погасителен план към Договор за кредит № 677816 като към настоящия момент кредитополучателят е в неизпълнение на задълженията си. Сочи се, че съгласно чл. 12, б. а) от Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими в отношенията между страните в настоящото производство, в случай на неизпълнение на задължения от страна на Кредитополучателя към Кредитора, последният има право да обяви задълженията на Кредитополучателя за незабавно и предсрочно изискуеми. От страна на кредитополучателя се твърди, че е налице неизпълнение на задълженията към кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, тъй като въпреки настъпването на падеж на погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № 677816, кредитополучателят не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя. Твърди се, че изпадането в забава представлява конкретното неизпълнение на задължение на кредитополучателя. Счита се, че позоваването на норма от Общите условия, като неразделна част от правоотношенията между кредитора и длъжника, представлява достатъчно обстоятелство, за да се счете, че за кредиторът е настъпило правото да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема. Излага се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай, се твърди, че кредитополучателят не заплаща на падежната дата своите задължения към кредитодателя. Излага се, че е трайна съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /Решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. и др./. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение №3/27.03.2017 г. по тълк.д.№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на кредитора, че обявява кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Излага се, че след обявяване на предсрочната изискуемост не се начисляват допълнителни суми по процесния договор. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ищецът по насрещния иск обявява Договор за потребителски кредит № 677816 за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец Н. Г. П., като се иска предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда. Навежда се, че претенцията по настоящото производство е в размер на 3616 лева, частично от 5000 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по процесния договор за кредит и предсрочно изискуемата главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. В случай, че съдът обяви Договор за потребителски кредит № 677816 за недействителен, се обръща внимание на съда относно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК като Н. Г. П. следва да върне на ищеца по насрещния иск чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. В тази насока се посочва, че по сходно на настоящия казус, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. С оглед на гореизложеното, се сочи, че по делото не е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено с отделен иск на основание чл. 55 от ЗЗД, а претенцията следва да бъде уважен за размера на чистата стойност на кредита, в случай че съдът обяви кредитното отношение за недействително. Излага се, че уговорените „падежи“ няма да обвързват страните, а предоставеният кредит подлежи на връщане веднага след получаването му, поради липса на основание за усвояване/задържане на сумата. С разпореждане № 423/06.02.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на насрещната искова молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника по насрещния иск с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Препис от насрещната искова молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 14.02.2025година. В указания от съда едномесечен срок на 25.02.2025 г. ответникът по насрещния иск Н. П. е депозирала писмен отговор, с който се оспорва предявения иск и се иска неговото отхвърляне. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът по насрещният иск е изложил абсолютно идентичните съображения за недействителност на процесния договор за кредит изложени в депозираната искова молба, като се иска от съда, че следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал.4, от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния ГПР и се иска отхвърляне на предявения иск на посоченото основание. С определение № 723/06.04.2025 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. Със същото определение съдът е пиел за съвместно разглеждане, предявените с насрещната искова молба иск от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление: град С....... представлявано от изпълнителния директор С.....А....срещу Н. Г. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б....... с които се иска: - да бъде ОСЪДЕНА Н. Г. П., с ЕГН •••••••••• да заплати на „София Комерс Кредит Груп" АД с ЕИК 175302519, следните суми съгласно сключения помежду им към Договор за потребителски кредит №” 677816 и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложения, Общи условия, а именно главница в размер на 3616 лева, частично от 5000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита. В условията на евентуалност, на основание чл. 23 ЗПК се иска от съда да осъди Н. Г. П., с ЕГН •••••••••• да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление: град С.......представлявано от изпълнителния директор С...... А. чи.....стата сума по кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В писмени молби, подадени от пълномощник се поддържат предявения иск и се пледира за уважаването му. Изложени са съображения по същество на делото.Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за прекомерност на претенидраното от ответника възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява представител, с писмени молби се поддържа оспорването на предявения иск, като се поддържа предявените насрещни искове, иска се да се отхвърли предявения иск, претендират се сторените разноски, като е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Няма спор по делото и се установява от представения и приет Договор за потребителски кредит № 677816 от 07.06.2024г., че между Н. Г. П. в качеството й на кредитополучател и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит при следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно Приложение №1 към Договора: кредитен продукт – кредит на вноски; сума на кредита – 5000 лв.; срок за погасяване – 07.06.2026г.; размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение – 336, 77 лв.; размер на погасителна вноска без одобрено обезпечение – 642, 00 лв.; брой на погасителните вноски – 24; годишна лихва за ползване на кредита – 48, 92%; общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 8082, 48 лв.; посочен е и ГПР – 65%. В чл. 9 е посочено, че взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР да: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Съгласно Приложение №5 към Договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1.Поръчителство на две физически лица, или; 2: Банкова гаранция в размер на 8082, 48 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора /чл.1/. В чл.2 са посочени изискванията, на които трябва да отговарят поръчителите-физически лица: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от пет години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит вкл. и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Съгласно чл.4 в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 10.03 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Видно от изготвения Погасителния план общата дължима сума по кредита в размер на 8082, 30 лв. включва: 1) 5000.00 лв. - главница; 2) 2932, 30 лв. - лихва; 3)150, 00 лв. - такса; като в погасителния план е посочена и сумата от 7325, 52 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение или общия размер на вноските при непредставяне обезпечение е в размер на 15407, 82 лв. Последната падежна дата е 07.06.2026г., като размерът на всяка погасителна вноска при недадено обезпечение е 642, 00 лв., без последната, която е в размер от 641, 82 лв. По делото са представени Стандартен европейски формуляр и Общи условия на „Ай Ти Еф Груп“ АД приложими към договори за потребителски кредит. Видно от приетото по делото преводно нареждане от 07.06.2024г. на посочената дата от банкова сметка №......с титуляр „Ай Ти Еф Груп” АД са преведени по банкова сметка №.....с титуляр Н. Г. - П. 5 000 лева с посочено основание за превода „по Договор за кредит № 677816”. По делото е допусната и назначане съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице Соня Тахова и прието без възражения от страните. От същото се установява, че по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: Кредитът в размер на 5000, 00 лв. е усвоен по банков път в деня на сключване на договора – 07.06.2024г., като са преведени с платежно нареждане от банкова сметка №..... титуляр „Ай Ти Еф Груп” АД са преведени по банкова сметка №....... с титуляр Н. Г. - П. 5 000 лева с посочено основание за превода „по Договор за кредит № 677816”. Вещото лице е заключило, че по договора кредитополучателя е направил плащания в общ размер на 1 384, 00 лева, като с получената сума в размер на 1 384, 00 лева, в счетоводството на „Ай Ти Еф Гпуп” АД са погасени следните видове задължения: -за погасяване на задължения за главница - 258, 53 лева; -за погасяване на задължения за възнаградителна лихва - 402, 51 лева; - за погасяване на задължения за неустойка за непредставено обезпечение - 674, 21 лева; -за погасяване на задължения за такса съгласно Приложение № 4 - 18, 75 лева; и -за погасяване на задължения за допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит - 30, 00 лева. Съгласно заключението последната дата на постъпило плащане е на 06.10.2024г., след която няма извършвани плащания. Според заключението на вещото лице към дата 10.01.2025г. размерът на дължимата сума по кредита е 7176, 18 лв., от която: главница в размер на 4741, 47 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от 07.09.2024г. до 10.01.2025г.- 929, 63 лв.; такса по Приложение № 4-25, 00 лв.; неустойка при липса на обезпечение по Приложение № 5- 1462, 40 лв. за периода от 07.09.2024г. до 10.01.2025г. вкл.; лихва за забава в размер на 17, 68 лв. за периода от 08.03.2024г. до 10.01.2025г. От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира следното: Предявен е от ищцата иск с правно основание чл.26, ал. 1 предл. 1, вр. с чл.22 и сл. ЗПК вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит от 07.06.2024г., сключен между Н. Г. П. и „„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД. Предявеният иск е допустим. Ищецът има правен интерес от предявяването им, тъй като ответникът оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по същество. В тежест на ищцата Н. П. е да докаже твърдението си за сключен между страните договор с посоченото съдържание, че договора, респ. посочените в исковата молба клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания, доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му. В тежест на ответника е да докаже в процеса, в случай, че ищецът установи сключването на договор между страните, че клаузите на договорите за кредит не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на договорите за кредит са индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба. Следва да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на императивните материалн норми. Да се установи, че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна. Няма спор по делото и се установи от представените доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 07.06.2024г., по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 5000, 00 лв., който е усвоен. Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че се доказа по един безспорен и категоричен начин, че е налице облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на кредит, изпълнени са всички задължения по него, като на П. е предоставена сумата от 5000, 00 лева под формата на кредит и същата е усвоена от нея. В исковата молба ищцата претендира прогласяване на нищожност на договора за кредит на основание - противоречие със закона. Съобразно гореизложеното, съдът следва да се произнесе по предявения иск за нищожност поради противоречие със закона. Сключеният между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Съдът намира възражението за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК на ищцата за основателно. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за нищожни. Във величината на общия разход § 1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя - комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по- специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на заема. При калкулацията на годишния процент на разходите изрично са изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя при евентуална негова неизправност. В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на въвеждащите я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК българският законодател е разписал, че при неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2, букви "г", "д", "е", "ж", "з", "и" и "п" от Директива 2008/48/ЕО, договорът е недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК - че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 65 %, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази насока е неоснователно твърдението в исковата молба, че надвишава предвидения в разпоредбата, доколкото ищцата не държи сметка за размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България към датата на сключване на договора. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в Договора неустойка. Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C-714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и). За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C-686/19, EU: C: 2020: 582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerova, C- 377/14, EU: C: 2016: 283, т. 84). Настоящият съдебен състав приема, че в случая регламентираното като неустойка задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за непредоставяне на обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му. Разглеждайки предвидените обезпечения, съдът счита, че изискванията, на които следва да отговарят поръчителите, както и спазването на срокът за предоставянето му - 1- дневен от сключване на договора, са от естество да създадат толкова значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора, че са реално неизпълними. С оглед горното, съдът намира, че поставеното в Договора изискване за обезпечаване по начало е неизпълнимо от длъжника и това е било ясно на двете страни по правоотношението, в това число на кредитора, още при подписване на съглашението им. Поради това, предвидената като неустойка сума, дължима при непредставяне на обезпечението, е изначално определена като част от плащанията на заемателя и включена в погасителния план, дължима с всяка месечна вноска. Макар и наречена неустойка, тя очевидно не съответства на въведените й от Закона функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Р... Б... за оценка на кредитоспособността на потребителите. Неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест, кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди. По този начин се достига до значително оскъпяване на ползвания заем, като размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП. С включване на това вземане за неустойка в погасителните вноски по съществото си се добавя сума, която се явява печалба за дружеството. След като не отговаря на регламентираните от Закона функции на неустойката и при неизбежното й следване като задължение в тежест на потребителя, ясно и на двете страни още изначално при подписване на договора, съдът намира, че се касае и за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, предоставен на ищеца. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предвидената от процесния Договор неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и). Несъмнено е, че при такова включване на дължимата сума за неустойка в ГПР, същия би надхвърлил значително по размер максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен - чл. 22 ЗПК. Неустойката за непредставяне на обезпечение не е отразена като разход при формиране на ГПР, въпреки включването й в общия дълг (съгласно чл. 2 от Приложение 1 към договора), което е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При това положение не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит, като се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв. Очевидно е, че при изчисляването на ГПР по кредита, посочен в размер на 65 %, не е включена и дължимата неустойка. Нещо повече, самата неустойка изобщо не е посочена като абсолютна сума, а кредиторът се е ограничил до описването й като сума в размер на 10, 03 лв. на ден, но не повече от 1% от главницата. Тоест неустойката е променлива и зависи от размера на главницата, който се променя след всяка погасителна вноска. С така предвидената неустойка неминуема ще се стигне до увеличаване на ГПР, но както беше казано, с неопределен отнапред размер. Затова и доколкото неустойката представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, то при липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Впрочем, невключването на вземането за неустойка към разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Предвид изложеното, посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика - уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 677816 от 07.06.2024г., сключен между ищцата и ответника е основателен и следва да бъде уважен. По насрещния иск: По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца по него е да докаже наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в насрещната искова молба твърдения-да установи съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за паричен заем, изпълнение на своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен в него, настъпване на изискуемост на вземането по договора, наличието на условията за обявяване на предсрочна изискуемост, уведомяване на длъжника за същата, размера на претенцията. Ответникът по насрещният иск следва да докаже, че е заплатил претендираната главница, както и своите възражения. Предвид основателността на главния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по делото се явява недоказано наличието на валидно договорно правоотношение между страните. Въпреки това в съдебната практика (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. е прието, че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Съображенията са основани на това, че ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и задължението за връщане на чистата сума по кредита следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, при който връщането на предоставената сума е на вноски с различни падежи. Вземането за връщане на предоставената сума е изискуемо с оглед обявената недействителност на договора. Ако се приеме, че установяване на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. В този смисъл е по чл. 290 ГПК решение № 50259/12.01.2023 г по гр. д. № 3620/2021 г III гр. о и решение № 50086/21.12.2023 г по т. д. № 1027/2022 г 1т. о на ВКС/ Установи се от приетото по делото заключение по допуснатата и назначена съдебно- счетоводна експертиза, че ответницата по насрещния иск е платила само сумата от 1384, 00 лв., с които съдът приема, че е погасена част от главницата, тъй като другите задължения по договора не са валидно възникнали и заемателят не е дължал тяхното заплащане. Предвид изложеното останалата дължима главница от 3616, 00 лв. следва да бъде върната от ответницата. Настоящият съдебен състав намира, че чистата стойност на кредита, която подлежи на връщане при недействителност на договора според специалното правило на чл. 23 ЗПК, представлява вземане на кредитора, което при действителен договор е изискуемо обичайно според уговорените падежи на отделните вноски, а при недействителен - погасителният план няма действие между страните. В конкретният случай, след като е обявена нищожността на договора за кредит, не е необходимо да бъде обявявана на длъжницата предсрочната изискуемост на кредита като на основание чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 55 ЗЗД предоставената и останала дължима сума по кредита е дължима веднага и без покана. По изложените съображения предявеният насрещен осъдителен иск е основателен за сумата, за който е предявен от 3616, 00 лв., като не следва да се посочва, че същият е частичен, сумата е дължима само в този размер, предвид нищожността на договора. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба-10.01.2025г. до окончателното й изплащане. Предвид уважаването на главния насрещен иск за присъждане на дължимата главница по потребителския кредит, съдът не дължи произнасяне по евентуално заявения насрещен иск за присъждане на чистата стойност по кредита. За пълнота следва да се посочи, че като краен резултат уваженият иск отново се съизмерва с чистата стойност на дълга, така, както предвиждат правилата на ЗПК. По разноските: При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. По предявения главен иск ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият претендира такива за държавна такса от 616, 31 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1416, 00 лв. На първо място относно дължимата държавна такса в производството Цената на предявения иск за нищожност на договор за кредит се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК, съобразно установената последователна практика на ВКС /в т.ч. Определение № 1912/08.07.2024г. по ч.т.д. № 1076/2024г. по описа на ВКС, 1т.о., включително ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о.) по договорите за кредит цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК се определя от сбора на главницата и уговорената лихва, без обаче да включва размера на допълнителните евентуални вземания за обезщетения, лихви за забава, неустойки и др. под., обусловени от допълнителни юридически факти (съответните неизпълнения на поетите с договора задължения). Следователно в случая цената на иска е 7932, 30 лв., а дължимата държавна такса е в размер на 317, 29 лв. С оглед изложеното на ищцата се дължи действително дължимата и внесена държавна такса. Относно претенцията за адвокатско възнаграждение. От ответната страна е сторено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС в Решение от 25 януари 2017г. по дело С- 438/22 тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав, съобразявайки предмета на делото, материалния интерес, обстоятелството, че има формирана безпротиворечива практика, съобразявайки извършените от адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова молба и неявяване в съдебно заседание, че настоящия казус не се открояват индивидуални особености /доколкото и самият договор, който е предмет на иска не е индивидуално договорен/, които е следвало да съобразява и да организира защитата на клиента си спрямо тях, намира, че съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 1000, 00 лв. Предвид изложеното на ищцата се дължат от ответника разноски в общ размер на 1317, 29 лв. По насрещния иск, доколкото е изцяло уважен на ищцата не се дължат разноски. Предвид уважаване на насрещния иск, ответната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД също има право на разноски, за което е и сторено искане. По насрещния иск са направени следните разноски: държавна такса в размер на 122, 94 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по насрещния иск– 700, 00 лв., 450, 00 лв. за експертиза. Ищцата е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно, като съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от адвоката работа, материалния интерес по делото, намира че обоснован и справедлив е адвокатски хонорар от 600, 00 лв. Следователно ответницата по насрещния иск дължи на ищеца по същия сумата от 1172, 94 лв. По изложените съображения, съдът