Решение № 683 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1818/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 158/ 16.02.2026 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на К. Н. Г. на основание чл. 183, ал. 2, 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. С жалбата, и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски. Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на доводите на жалбоподателя и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните: На 16.12.2025 г. в гр. Пловдив свид. М. на длъжност „ старши полицай“ при сектор „Общинска полиция“ гр. Пловдив, в изпълнение на служебните си задължения, извършвал обход и съблюдавал за нарушения по незаконно паркирани и престояващи МПС-ва в района на ул. „Фредерик Жолио Кюри“ . Около 12,17 часа до № 9 на същата улица, забелязал паркиран лек автомобил „БМВ“ с рег. № ••• в ляво по посока на движението, като посочената улица била еднопосочна. За констатираното св. М. съставил фиш № 0002729696 / 16.12.2025 г., а нарушението квалифицирал като такова чл. 94, ал.3 ЗД в П . Изготвен бил и снимков материал. С възражение вх. № 25 НЕТ - 6230/17.12.2025 г. до Кмета на Община Пловдив жалбоподателят оспорил констатираното нарушение, като поискал отпочването на административно - наказателна процедура чрез съставянето на АУАН и НП, които да оспори. Жалбоподателят бил поканен на 02.01.2026 г. за съставяне на АУАН, като в разговор проведен по телефон същият заявил, че няма да може да се яви за съставяне на АУАН когато и да било, поради което посочил, че желае АУАН да бъде съставен в негово отсъствие. Така на 05.01.2026 г. при спазване на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, в отсъствие на Г. и в присъствието на свид. Ч., свид. М. съставил АУАН № 007792/05.01.2026 г. за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. На 15.01.2026 г., препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, отбелязвайки в графата възражения, че не е извършил нарушението – „Паркирах вляво на еднопосочна улица при липса на забрана, съгласно чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП и не съм пречил на движението“. Въз основа на съставения АУАН , било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП на Г. било наложено административно наказание - глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложените по преписката доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания актосъставител в съдебно заседание, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Показанията на свидетеля са подробни и разкриват не само механизма на установяване на деянието и неговото авторство, но и обстоятелствата по съставяне на АУАН, поради което и съдът ги цени и базира фактическите си изводи въз основа на тях. В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от страна на жалбоподателя, последният единствено релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна: Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка извършеното нарушение - време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените по преписката оправомощитнелни заповеди. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН срокове. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото проверката е извършена в отсъствието на водача, тоест не е установено действителното лице, което е паркирало процесното МПС, изцяло законосъобразно за извършеното нарушение на основание чл. 188 ЗДвП е наказан собственика на МПС. Така Решение № 1917 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1759 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив. В тази връзка следва да се съобрази текста на чл. 188, ал.1 ЗДвП, според който: Собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство. В процесния случай собственикът не е оспорил авторството на деянието при съставяне на АУАН, подписал е същия с възражения, от прочита на които същият признава, че именно той е бил водач на МПС, не е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, поради което той губи възможността да оспорва пасивната си легитимация пред съда. Така Решение № 1010 от 17.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 519 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив На следващо място, на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Съгласно цитираната норма за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Разпоредбата на ал. 4 от своя страна гласи - На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Очевидно е, че разпоредбата на чл. 94, ал.4 ЗДвП касае условията на правомерен престой на МПС. В процесния случай обаче с обжалваното НП е вменено неправомерно паркиране на МПС. Легална дефиниция на понятията „престой“ и „паркиране“ е дадена в чл. 93 ЗДвП: