Решение № 44 от 1.4.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 6/2024 г.

С присъда №64/14.03.2023 година, постановена по НОХД №2339/2022 година от пети състав на Районен съд -Варна, подсъдимият В. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, защото на 04.06.2020 година в гр.Варна, причинил на В.А. средна телесна повреда - счупване на лява раменна кост, трайно затруднило движението на левия горен крайник за около осем – девет месеца, за което му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, отложено по чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимите Н.Б., Б.И. и В. К. са оправдани по повдигнатото им обвинение – първите двама по чл.129, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, последният – по чл.20, ал.2 от НК. На осъденото лице е възложено обезщетение в размер на шест хиляди лева за репариране на неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, над тази сума исковата претенция до двадесет хиляди лева е отхвърлена, в тежест на В. К. са разноските по делото и държавната такса върху гражданския иск, решен е също и въпросът с веществените доказателства. С протест и жалби по чл.318, ал.6 от НПК са били заявени въззивни основания за неправилност на присъдата. От тях протестът е оттеглен до образуване на делото в окръжния съд, а с жалбите различните страни са осъществили право на защита, съобразно процесуалните си функции. Присъдата е атакувана от защитника на подс.К. с оплакване за незаконосъобразност – постановена при липса на мотиви за субективната страна на деянието и механизма на телесата повреда, и при нарушение на материалния закон с оглед основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление при непредпазлива форма на вина. С въззивната си жалба повереникът също подържа неправилност на присъдата, позовавайки се без изрични мотиви на всички основания, със съответно искане за влошаване положението на тримата подсъдими с осъждането им по повдигнатото пред съда обвинение, както и за уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди в пълния й размер от двадесет хиляди лева, която да се възложи в солидарна отговорност на дейците. С решение №224/23.08.2023 година по ВНОХД №641/2023 година състав на Окръжен съд-Варна потвърдил обжалваната първоинстанционна присъда. Решението на окръжния съд не подлежи на касационна проверка, а искането за възобновяване на наказателното дело е подадено на 23.11.2023 година – в срока по чл.421, ал.3 от НПК и от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна, което установява неговата допустимост. Преценено по същество, искането за възобновяване е основателно. Предметът на доказване в наказателното производство е извършването на престъпление по чл.129, ал.1 от НК и участието в него в условията на чл.20, ал.2 от НК на подсъдимите В. К., Н.Б. и Б.И.. Съдебното следствие в първата инстанция е протекло по общия ред, като при разпита на част от свидетелите са били пропуснати възможности чрез техните показания да се изяснят съществени обстоятелства по чл.102 от НПК, както и не са били установени и реализирани основанията за прочитане на показания, дадени в досъдебното производство. Така при разпита на В.А. са възникнали противоречия и непълноти на свидетелския разказ във връзка с действията на подсъдимите лица при физическото съприкосновение и начинът, по който пострадалият се предпазвал от ударите, не са приобщени и данни по отношение на момента, в който мъжът усетил за пръв път болка в лявото рамо (по последното положение е имало инициатива по чл.281 от НПК, останала без произнасяне от страна на първостепенния съд – НОХД, л.80). По делото са налице също неприобщени данни от показанията на Ж.А. и П.С. от досъдебното производство, които касаят развитието на инцидента от първия му момент с участието на пострадалия, Б. и К. – кой и с какви действия е предизвикал конфликта, имало ли е упражнено физическо насилие и от кого, къде спрямо локацията на последващото сбиване се е случило това насилие, видно ли е било то за посетителите в кафенето. В същите доказателствени източници са налице и необхванати в доказателствения процес в съдебната фаза фактически данни за точното място, където се развива инкриминирания инцидент между трите момчета и пострадалия (не само в проход, но и в близост до стена, в каквато насока свидетелства и А. в съдебното следствие), както и за действията на всяко едно от обвинените лица спрямо различните положения на тялото на увредения. Извън вниманието на съдилищата се намират и обстоятелствата за други несъставомерни наранявания на В.А. (индиции за такива се извличат от епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ“Св.Анна“, отразена текстово във всички СМЕ по делото), явяващи се съществени от гледна точка на дължимата оценка на доказателствата по чл.107, ал.5 от НПК във връзка с развитието на побоя и авторството, особено при сериозните фактически противоречия, с които се отличава предметния казус. Неизясненият механизъм на деянието се проявява и в заключението на съдебно-медицинските експертизи по делото – те са основани на данни от епикризи за протичане на лечебния процес при пострадалия и частично на гласни доказателства, сред които не попадат обстоятелства от обясненията на подс.Б.И. в ДПр, т.2, л.84 (приобщени по НОХД по реда на чл.279 от НПК) за коренно различен механизъм на травмата – падане на А. на колене на земята с подпрени ръце на стената, след което лявата му ръка е хваната, извита и по тази ръка са нанесени два удара с крак. Впрочем, в отговорите си по чл.282 от НПК в съдебното следствие вещите лица обсъждат подобна хипотеза, но далеч от изискванията на чл.152 от НПК да обосноват такава с данните по делото и да я подложат на съответна оценка със специални знания (НОХД, л.109 гръб). Очертаните доказателствени празноти и противоречия са били засегнати в пренията в съдебното заседание във въззивната инстанция, която като последна по фактите не е изпълнила задължението си по чл.107, ал.3 от НПК да събере всички доказателства за установяване на точните проявления на инкриминираното деяние, допускайки съществено процесуално нарушение по чл.14 от НПК, отразило се и съществено на правата на искателя – осъден при неизяснени фактически положения. Визираното нарушение на принципа за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото от страна на въззивния съд, за каквото са наведени доводи в искането за възобновяване, се е отразило и на законосъобразността на постановеното решение. Причината е, че по приетите фактически положения липсват изводи за доказателствената им основа, както и при съдържащите се противоречия в доказателствения материал не е проведен същински анализ на доказателствената обоснованост на проверяваната присъда на районния съд, което изцяло е формализирало въззивната проверка, правейки я несъответна на стандартите по Глава двадесет и първа от НПК. Така например не става ясно на базата на каква доказателствена оценка е изведено положението, че подс.Б.И. се включил по- късно в конфликта, при съобщените данни от св.П.С., че това лице било до заведението и се разправяло с неустановени мъж и жена, към момента, когато другите две момчета и пострадалия се върнали след предприета гонитба помежду им. По това положение, както и относно ролята на всяко едно от обвинените лица в деянието, са останали необсъдени веществени доказателства в лицето на: 1) аудиозапис във файл 202112757 - фиксира обаждане до тел.112 от св.А.а на инкриминираната дата в 16.33 часа, когато тя съобщава за действия на трима души, замеряли витрините на семейното им кафене (НОХД, л.171), 2)на мястото на деянието е присъствала очевидка В.а С. (неустановена в наказателното производство), също направила съобщение до тел.112 в 16.36 часа за сбиване, завършило според данни във файл 202112760-2 около 16.41 часа с наранявания на пострадалия А. (НОХД, л.171 гръб). Съдържанието на показанията на св.С. и аудиозаписите са в колизия с данни, съобщени от пострадалия и съпругата му по очертаните обстоятелства, което противоречие също не е засегнато, макар в пренията вниманието на въззивния съд да е било ангажирано с подобни възражения. Освен това, в решението си окръжният съд не е взел никакво отношение по разнопосочността на доказателствените източници във връзка с механизма на средната телесна повреда, незаконосъобразно замествайки оценката с общо позоваване на групи доказателствени източници в пълно противоречие с чл.107, ал.5 от НПК. По действията за причиняване на телесната повреда доказателствената съвкупност далеч не се отличава с безпротиворечивост, напротив – налице са две различни версии, които не само аналитично не са обхванати при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд, но и във фактически план не са проверени и надлежно изяснени, който процесуален недостатък настоящият състав вече засегна по-нагоре в решението. Не са обмислени с дължимия процесуален стандарт за обективност, всестранност и пълнота показанията на св.С. и обясненията на подсъдимите К. и И., които сочат, че пръв св.В. се засилил към подс.И., хващайки го за врата, от което И. направил опит да се измъкне, а подс.К. предприел действия в негова защита. От тези данни произтича доказателствената позиция на адв.Ж. за действие на подзащитния му в условията на неизбежна отбрана, на която въззивният съд не е отговорил по никакъв начин в решението си. С различна фактическа насоченост, пак по отношение механизма на телесната повреда, са съобщените данни от А. и св.В., както и съдържанието на веществените доказателства, които също не са анализирани, а провеждането на всеобхватен доказателствен разбор е от съществено значение за извеждане на фактическите прояви на деянието и оттам за изводи във връзка с авторството. Продължавайки с развиване на доводите си относно неизяснения механизъм на деянието, тук е мястото настоящият състав да посочи, че: 1)В. В. наблюдавал деянието от няколко метра и от тази позиция възприел общи действия на тримата подсъдими, докато пострадалият е в изправено положение, свидетелства и за начина на събарянето на А. на земята, както и за нанесени удари с ритници от страна на подсъдимите К. и И., 2) П.С., В.А. и подс.Б.И. конкретизират, че размяната на удари и бутането е до стена в прохода. С последния факт са обвързани обяснения на И. за механизма на телесната повреда, като поотделно и в съвкупност данните по така очертаните положения също не са били обсъдени от контролираната инстанция. С очертания подход, окръжният съд е допуснал липса на мотиви, нарушавайки стандарта по чл.339, ал.2 от НПК, без да отговори на доводите в жалбата на защитника на подс.К., в които са били поставени съществени въпроси относно деянието и авторството. По изложените съображения настоящият състав приема, че при разглеждане на делото във въззивния стадий от съдебното производство и при постановяване на решението от окръжния съд са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените по чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, което е основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановеното по него решение от Окръжен съд-Варна. Не се откриват основания, които да насочват към допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения в първата инстанция, поради което и не се обсъжда връщане на делото в този стадий. Изведените основания за възобновяване на наказателното дело изискват внимателно обмисляне на законосъобразните предели на извънредния способ. На първо място настоящият състав съобрази предмета на доказване, касаещ съучастническа деятелност, която в принципен план изисква разглеждането на съвместната престъпна дейност в единен процес, за да се гарантира разкриването на обективната истина, правилното приложение на закона и справедливото разпределение на тежестта на общата отговорност (Р 593-2014- 2 н.о.). Същевременно подсъдимите Б.И. и Н.Б. са оправдани по повдигнатото им обвинение с влязла в сила присъда, като оправомощен да отправи искане по Глава тридесет и трета от НПК е единствено главният прокурор в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Постъпилото и напълно основателно искане на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело не създава възможност за намеса в оправдателната част на влязлата в сила присъда спрямо подсъдимите И. и Б. по реда на този контролен способ, поради което е налице предпоставката на чл.425, ал.1, т.1 от НПК за частична отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на В. К. К. в осъдителната част по чл.129, ал.1 от НК, в оправдателната част по чл.20, ал.2 от НК, в осъдителната част на гражданския иск, по отношение на разноските и държавната такса върху уважения гражданския иск, както и в частта на осъждането за разноски във въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Варна от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът би следвало да се съобрази със забраната за утежняване положението на подсъдимия по отношение размера на наказанието и на гражданския иск, но би могъл да достигне и до друго решение на въпросите по чл.301 от НПК, давайки отговор: 1)кой е провокирал инцидента на инкриминираната дата, 2)кой пръв е осъществил нападение и налице ли са действия за защита, 3)кой е причинил инкриминираната телесна повреда - възобновяването на наказателното дело само по отношение на искателя не дерогира принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за установяване на обективната истина относно деянието и авторството, включително и от лица, чиято наказателна отговорност не би могла да се ангажира, 4) съществувал ли е конкретен общ умисъл за телесно нараняване (при установяване на такъв, когато няколко лица нанасят удари на пострадалия, е налице съизвършителство независимо от обстоятелството, че съставомерният резултат е постигнат с един удар), 5)налице ли са основания за реализиране на отговорност за непозволено увреждане и какво е справедливото обезщетение. По изложените дотук съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Варна