Решение № 93 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Мадан по дело № 430/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от В. Д. К., чрез пълномощника си адв. Н. М. - АК С. против В. Д. К. и И. И. Й., да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че по приращение на основание чл.92 от ЗС, ищецът е собственик на ЖИЛИЩЕ от 81 кв.м. , състоящо се от 2 стаи, кухня, коридор и 2 тераси, находящо се на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищната сграда, състояща се от 1 приземен и 2 жилищни етажа, ведно с 1/2 ид.ч. от сутерена, състоящ се от гараж и 2 стаи от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, построена в поземлен имот № •• с площ 1607 кв.м. , за който е отреден УПИ •••••••••на с. Б., общ. М., одобрен със Заповед №•••••••/1••••• на Кмета на Община М. с площ 1 631 кв.м. и граници на изток - УПИ •••••, на запад - път по регулация, на север УПИ •••••и на юг - реализирана улица и с 66 кв.м. участва в улична регулация и на ГАРАЖА със застроена площ 24 кв.м., построен в същия имот, както и да бъдат осъдени ответниците да освободят горе-посочените имоти и да предадат владението на същите. В исковата молба се сочи, че ищецът и В. К. са брат и сестра, а И. Й. е негова племенница - дъщеря на първата ответница, като и че родители на ищеца и първата ответница са - Д. С. К. /Е. М. К. / - починал на ••••• и Ф. С. К. /Ф. С. К/ - починала на ••••• Сочи се, че с нот. акт № ••, том ••, н.д. № ••/••• баща им тогава с имена Д. С. К. е признат за собственик, както следва: 1. Застроено и незастроено дворно място от 1600 кв.м., съставляващо имот № •• по кадастралния план на с. Б., ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА от 64 куб.м. при граници на имота: улица, собствено място, Я. К. и М. К.; 2. Празно дворно място от 1697 кв.м., съставляващо имот пл. № •• по кадастралния план на с. Б., неурегулирано в парцел при граници: А. С., Р. С., Д. К. и улица и собствено място. Ищецът твърди, че с нотариален акт № ••, том ••••• н.д. № ••/••••• родителите му дарили втория имот - празното дворно място от 1697 кв.м., съставляващо имот пл. № •• по кадастралния план на с.Б., общ. М., неурегулирано в парцел при описаните по-горе граници, върху което към момента на дарението имало построени жилищна сграда в груб строеж и гараж, на които е собственик на основание приращение по чл.92 ЗС, като правата му на собственост били признати с нот. акт № •••, том *н.д. № •••/•••• на СВ М., като съгласно същия нотариален акт е собственик на ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 73 кв. м., състояща се на първи /приземен/ етаж - от гараж, 2 стаи и баня с тоалетна, на втори етаж - от две стаи, кухня, баня с тоалетна, коридор, 2 тераси и вътрешно стълбище, на трети етаж - от 2 стаи, кухня, баня с тоалетна, коридор, 2 тераси и вътрешно стълбище, подпокривно пространство ,построена в поземлен имот пл. № •• по ЗРП на с. Б., общ.М., одобрен със заповед № ••••••/••••••••••• на Кмета на Община М. с площ от 1 697 кв. м.. По силата на същия нот. акт е собственик и на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ 24 кв.м.,,разположена в същия поземлен имот № •• , чиито граници са: от изток - път и поземлен имот № 31, на запад, поземлен имот № •• и № ••, на север - поземлен имот № •• и на юг - поземлен имот № ••, който образува УПИ ••••••••, в кв.•• по ЗРП на с. Б., общ.М., одобрен със Заповед № •••••/•••••••на Кмета на Община М. с площ 1 631 кв.м. и граници на изток - УПИ •••••, на запад - път по регулация, на север УПИ ••••••• в кв.1 и на юг - реализирана улица и с 66 кв.м. участва в улична регулация. Твърди също, че през 2023г. първата ответница завела срещу него гр. д. № •••/••••г. по описа на Районен съд М., като претендирала, че е собственица на основание давностно владение на ЖИЛИЩЕ от 81 кв.м. , състоящо се от 2 стаи, кухня, коридор и 2 тераси, находящо се на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищната сграда, състояща се от 1 приземен и 2 жилищни етажа ведно с 1/2ид.ч. от сутерена, състоящ се от гараж и 2 стаи и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот № •• с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ ••••••, кв..•• по ЗРП на с. Б., общ. М., НА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ГАРАЖ, построен в същия имот и алтернативно претендирала, че въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Е. М. и К. и Ф. С. К. е собственица на 1/2 ид.ч. от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 73 кв.м., състояща се от приземен и 2 жилищни етажа и ½ ид.ч. от гараж със застроена площ 24, ведно с правото на строеж върху поземлен имот № 32 с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ ••••••, кв.•• по ЗРП на с. Б., общ. М. С решение № ••/•••••. по гр.д. № •••/••••• районен съд М. отхвърлил иска на В. К. да бъде призната за собственица на основание давностно владение, продължило повече от 13 години на ЖИЛИЩЕ от 81 кв.м., състоящо се от 2 стаи, кухня, коридор и 2 тераси, находящо се на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищната сграда, състояща се от 1 приземен и 2 жилищни етажа ведно с 1/2ид.ч. от сутерена, състоящ се от гараж и 2 стаи и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот № •• с площ 1607 кв. м. , за който е отреден УПИ •••••кв.••по ЗРП на с. Б., общ. М. и / идеална част от ГАРАЖ със застроена площ 24 кв.м., построен в същия имот. Със същото решение съдът е признал за установено, че В. К. въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Е. М. К. и Ф. С. К. е собственица на 1/2 ид.ч. от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 73 кв.м., състояща се от приземен и 2 жилищни етажа и 1/2 ид.ч. от гараж със застроена площ 24, ведно с правото на строеж върху поземлен имот № •• с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ ••••••, кв.•• по ЗРП на с. Б.,,общ. М., като с решението си съдът е отменил и нотариален акт № •••, том първи, по н.д. № •••/•••••• на Нотариус Н. Д. Решението на PC М., в частта му в която е отхвърлен иска на В. К. за собственост по давностно владение НА ЖИЛИЩЕ от 81 кв.м, състоящо се от 2 стаи, кухня, коридор и 2 тераси, находящо се на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилищната сграда, състояща се от 1 приземен и 2 жилищни етажа ведно с 1/2ид.ч. от сутерена, състоящ се от гараж и 2 стаи и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот № •• с площ 1607 кв.м. , за който е отреден УПИ •••••, кв.•• по ЗРП на с.Б., общ.М. и за 1/2 идеална част от ГАРАЖ със застроена площ 24 кв. м., построен в същия имот, не било обжалвано и влязло в сила през м. май 2024г. Решението в частта му, в която бил уважен иска на В. К. за признаване за установено, че същата въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Е. М. К. и Ф. С. К. е собственица на1/2 ид.ч. от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 73 кв.м., състояща се от приземен и 2 жилищни етажа и 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ със застроена площ 24, ведно с правото на строеж върху поземлен имот № •• с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ •••, кв.•• по ЗРП на с. Б. , общ. М., било обжалвано от ищеца, като по жалбата му било образувано в. гр. д. № •••/••••г. по описа на Окръжен съд гр. С. С решение № •••/••••••. на ОС С., постановено по посоченото в. гр.д. № •••/••••• съда отменил решението на Районния съд гр. М. в обжалваната от ищеца част като отхвърлил иска на В. К. за признаване за установено, че въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Е. М. К. и Ф. С. К., е собственица на 1/2 ид.ч. от гореописаните ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и 1/2 ид.ч. ОТ ГАРАЖ. Със същото решение Окръжен съд гр. С. е отхвърлил като неоснователно искането на В. К. да бъде отменен нотариалния акт № •••, том първи, р. № ••••, н.д. №•••/••• по описа на Нотариус Н. Д. с район на действие PC М. р. № ••• на Нотариалната камара за признаване правото на ищеца на собственост върху недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл.92 ЗС чрез строителство в собствен имот. В. К. подала касационна жалба срещу посоченото решение на Окръжния съд гр. С., като първо г.о на ВКС с определение№ •••••••/ ••••••., постановено по гр. дело №••••••/••••• не допуснал касационно обжалване на решението на Окръжния съд гр. С. и така то влязло в сила на •••••г. Ищецът сочи, че по този начин с 2 влезли в сила съдебни решения било признато за установено, че В. К. нито по давностно владение, нито по наследствено правоприемство е собственица на ЖИЛИЩЕ от 81 кв.м. , състоящо се от 2 стаи, кухня, коридор и 2 тераси, находящо се на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от описаната по-горе жилищна сграда и 1/2 от ГАРАЖ със застроена площ от 24 кв.м., нито по наследствено правоприемство от родителите си е собственица на 1/2 ид.ч. от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 73 кв.м., състояща се от приземен и 2 жилищни етажа и 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ със застроена площ 24кв.м. , ведно с правото на строеж върху поземлен имот № ••••с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ •••••••, кв.•••по ЗРП на с.Б., общ.М. Ищецът твърди, че В. К. претендирала да е собственица на втория жилищен етаж, поради това, че през 2009г. се била настанила в него и го владеела ведно с половината от приземния етаж, което не е вярно, тъй като тя живеела в П., като в него от •••• живеела дъщеря й И. Й.. Сочи, че последната действително живеела там от 2013г., но тъй като през •••••. майка й - първата ответница заминала за чужбина и някой трябвало да се грижи за нея. Поради това втората ответница била отглеждана и живеела с родителите му, които малко преди това с негово съгласие се били пренесли от жилищната си сграда, описана в т.1 от н.а. № ••/••• г. във втория етаж на неговата жилищна сграда, тъй като вече били в напреднала възраст, по-трудно подвижни, а и със заболявания. Твърди също, че втората ответница и родителите му били допуснати от него да живеят във втория етаж на жилищната му сграда поради близките им роднински връзки и оказано от него гостоприемство, основаващо се и на личните им отношения - търпимо действие. Окръжния съд гр. С. в цитираното по - горе решение № •••/•••••••• постановено по в. гр. д. № •••/•••г. също приел, че допускането на родителите му и племенницата му да живеят в неговата жилищна сграда е търпимо действие. Ищецът сочи, че въпреки, че исковете на В. К. били отхвърлени, двете ответници от време на време пребИ.ват за кратко във втория жилищен етаж от описаната сграда, в който се намира тяхно имущество, каквото има и в около 1/2 ид. ч. от приземния етаж и в гаража, за които първата ответница претендирала собственост, поради което на ••••• отправил към ответниците на адреса на втората ответница, тъй като първата е в чужбина, нотариална покана № ••• на Нотариус Н. Д., с която ги поканил в 10 - дневен срок от получаване на същата да освободят имота му от имуществото си и да престанат периодично да ползват втория етаж, като ги предупредил, че ако доброволно не освободят имота му претендира от тях месечен наем в размер на 200 лв., считано от получаването на поканата, както и , че ще предяви правата си по съдебен ред, включително и за освобождаването на имота му от техните вещи и присъствие. На 16.07.2025г. нотариалната му покана била връчена на втората ответница, а за първата, нотариус Н. Д. с разписка от •••• е удостоверила, че е в чужбина и не живее на адреса, но счита, че и първата ответница е информирана от втората за нотариалната покана. Макар, че на ответниците им е станало известно за какво ги кани, то и след изтичане на дадения от него срок не освободили имота му. Твърди също, че ответниците нямат правно основание да се намират в имота му и го ползват след загубено право на собственост, водено от първата ответница срещу него и въпреки отправената им нотариална покана не го освободили доброволно, поради което той не може да влезе в имота и е лишен от възможност да го ползва. Поради посоченото те неоснователно го препятстват в реалното упражняване на неговото право на собственост и ползване на описания имот, тъй като той не може да влезе в притежание на собствеността си, нито да я използва по предназначение или да я предоставя на трети лица /напр. чрез наем/, с което се нарушава правото му на собственост по смисъла на чл.17 от Конституцията на РБ и чл.1 от Протокол № * към ЕКПЧ. По изложените съображения моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В. Д. К. и И. И. Й., чрез адвокат О. А., АК – В., с който молят да се прекрати производството спрямо И. Й. като недопустимо, а в случай, че не се приемат аргументите им досежно недопустимостта на иска, да се отхвърли предявения иск за осъждане на В. К. и И. Й. да освободят процесиите жилище и гараж и да предадат владението на същите, като неоснователен, необоснован и недоказан. Сочи се, че ответницата И. Й. не е била страна и не е участвала в исковите производства, по които като писмени доказателства са представени съдебни решения постановени от PC - М., ОС –С. и ВКС. Изпратената от ищеца до нея нотариална покана също е ирелевантна към настоящото производство. Ответницата е придобила собствеността на процесното жилище и на гаража на основание чл. 79 от ЗС, поради което подадения иск по отношение на нея е недопустим. Твърди се, че ответницата И. Й. е владяла процесните имоти в продължение на повече от 10 години, като началния момент на владението започва от •••••г., което владение продължава и към настоящия момент на подаване на отговора на ИМ. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост върху недвижим имот се придобИ. с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобИ. с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е упражнявал в период не помалък от 10 години фактическа власт върху този имот /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца. Твърди се, че от мотивната част на Решение № ••/•••••••., постановено по гр. дело № •••/•••••• по описа на PC - М. и на Решение № •••/•••••, постановено по в.гр. дело № •••/•••••. по описа на ОС - С. по категоричен начин се доказва началния момент на владението - 06.02.2013г. - на ответницата И. Й., която в началото на втория учебен срок на учебната 2012/2013г. е започнала да учи в •• „••••••• - с. Б. и е заживяла в процесното жилище заедно с дядото си и баба си - родители на ищеца и на първата ответница. Към горе-посочената дата безспорно, ответницата И. Й. е била непълнолетна, поради което владението на процесиите имоти тя е осъществявала - по аргумент от чл. 129 от СК - чрез своята майка В. К. - първата ответница в настоящото производство. Ответниците оспорват твърденията на ищеца, изложени на стр. 4 от ИМ досежно квалифицираните от него като „търпими действия“ във връзка с това, че бил допуснал майка си и баща си, а през 2013г. и ответницата И. Й. да живеят в процесното жилище и да ползват гаража, като сочат, че липсва правна уредба на търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането. Позовават се на Решение № ••••••/•••••• по гр.д. № •••/•••••• г., ВКС, I г.о. , където е възприето определението на търпими действия в правната теория: „търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне,, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения“, поради което като сочат, че търпими са тези действия, които създават безпокойство на собственика или владелеца. Твърди се също, че към момента, когато бащата на ищеца е владял цялата процесна къща, а също и когато на 06.02.2013г. е започнало владението на процесното жилище от ответницата, ищецът не е притежавал качествата на собственик или владелец, защото качеството на собственик той е придобил едва с изготвянето на приложения като писмено доказателство по ИМ констативен нотариален акт № •••/•••••• по регистъра на Нотариус Д. и ищеца не може да се позовава на търпими действия. Сочи се, че ответницата И. Й. е упражнявала в период повече от 10 години фактическа власт върху процесния имот/corpus/, без противопоставяне от страна на ищеца, който е титуляр на правото на собственост и в същото време е демонстрирала по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. В правната теория и утвърдената съдебна практика се приема, че за да е налице придобивното основание давност, осъществяваното владение следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, като последният признак означава липса на насилие както при установяване на владението, така и при поддържането му. Сочи се, че в случая, от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че ответницата И. Й. продължава да се счита за собственик на имота като го владее постоянно, непрекъснато, явно и спокойно и несъмнено демонстрира намерението си да го свои спрямо ищеца и на това основание по безспорен начин се установява първата предпоставка от придобивния способ - владение на имота, по отношение на което са налице всички изискуеми признаци - обективни и субективен. Вторият елемент на придобивната давност е изтичането определен период от време, през който се упражнява владението на процесното жилище и то е с начална дата - 06.02.2013г. и продължава вече повече от 12 години и към момента, поради което и на основание на горе-изложените правни доводи и аргументи, ответниците молят съда да прекратите предявения срещу И. Й. иск с правно основание по чл. 108 от ЗС като недопустим. По отношение на предявения от ищеца иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС срещу В. К., считат същия за процесуално допустим, но неоснователен. Сочат, че в мотивната част на Решение № •••/•••••••. по в.гр. дело № •••/•••••• по описа на ОС - С. - стр.11 - е посочено: „ .... не се установява наследодателите на страните да са придобили по давност процесиите жилищна сграда и гараж, то те не са станали техни собственици и тъщата като техен наследник не би могла да придобие по наследство 1/2 ид.част от тези сгради на основание чл.5,ал. 1 от ЗН“. Твърдят, че претенцията на ищеца макар и основана на горе-посоченото въззивно решение за липсата на наследственото правоприемство на ответницата В. К. от общия им наследодател - баща им, което да я направи собственик на процесиите имоти не е основателна, тъй като въпросът за наличие или отсъствие на правото на ответницата В. К. да придобие имотите по давност основана на наследствено правоприемство е разгледан едностранчиво и непълно и изобщо не е обсъждана хипотезата за присъединяване на владение по смисъла на чл. 82 от ЗС. Сочи се, че „присъединяването на владение по смисъла на чл. 82 ЗС е допустимо, ако е налице правоприемство между двамата владелци /предишният и настоящият владелец/, което правоприемство може да бъде общо /универсално/ или частно. В първата хипотеза /при универсално правоприемство/ владението на универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. Ако то е основано на наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на открИ.не на наследството, без да има действия по предаването му. “ - така Решение № •••••••от ••••••••г. по гр. д. № ••• /••••••г. на Върховен касационен съд, 1- во гр. отделение. Сочат също, че в мотивите на решението на въззивната инстанция давностния срок на владение на къщата и гаража, както и на процесния имот от страна на бащата на ответницата В. К. е определен на 8 години, но същата е продължила срока на владение на имотите, които и понастоящем владее, чрез присъединяване на владение по смисъла на чл. 82 от ЗС за нея са възникнали права като собственик по наследствено правоприемство. В случай, че не бъде уважено възражението за наличие на придобивна давност за ответницата В. К. чрез присъединяване на владението на наследодателя й към нейното владение, ответниците представят и молят да се приеме възражение на основание чл.72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС за извършените от ответницата В. К. в процесните имоти подобрения на стойност 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Във връзка с така направеното възражение за подобренията на основание чл. 72, ал.1 и ал. 2 от ЗС, молят да се приеме и възражение за задържане на основание чл. 72, ал.3 от ЗС на процесиите имоти до пълното заплащане на извършените подобрения и разноски за запазване на процесиите имоти. На основание на горе-изложените правни доводи и аргументи ответниците твърдят, че предявения против тях иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен и недоказан и молят да се отхвърли. В отговора си ответниците оспорват твърдението, изложено в ИМ, че ищеца е собственик на основание приращение по чл.92 от ЗС, обективирано в приложения като писмено доказателство нот. акт № ••• том втори, н.д. № •••••••/••••••••на СВ М., съгласно който той е собственик на триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв. м., построена в поземлен имот пл. № •• по ЗРП на с. Б., общ.М. и на едноетажна масивна сграда - гараж със застроена площ 24 кв.м. , разположена в същия поземлен имот № ••. Твърдят, че ответницата е придобила на основание чл. 79 от ЗС собствеността на посоченото в петитума на ИМ процесно ЖИЛИЩЕ с площ от 81 кв.м., находящо се на втори жилищен етаж от масивната триетажна жилищната сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от сутерена на къщата, построена в поземлен имот № ••с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ ••••••, кв.•• по ЗРП на с. Б., общ. М. и на ГАРАЖ със застроена площ 24 кв.м., построен в същия имот, поради което подадения иск по отношение на нея е неоснователен. Сочат, че видно от мотивната част на Решение № ••/••••••, постановено по гр. дело № •••/•••••г. по описа на PC - М. и на Решение № •••/••••••• постановено по в.гр. дело № •••••/••••••по описа на ОС - С. по категоричен начин се доказва началния момент на владението - 06.02.2013г. - на ответницата И. Й., която началото на втория учебен срок на учебната 2012/2013г. е започнала в училището в с. Б. и е заживяла в жилището заедно с дядо си и баба си - родители на ищеца и на втората ответница. Към горепосочената дата безспорно, ответницата И. Й. е била непълнолетна, поради което владението на процесиите имоти тя е осъществявала - по аргумент от чл. 129 от СК - чрез своята майка В. К. – първата ответница в настоящото производство. Отново оспорват твърденията на ищеца досежно квалифицираните от него като „търпими действия“ във връзка с това, че бил допуснал майка си и баща си, а през 2013г. и ответницата И. Й. да живеят в процесното жилище и да ползват гаража, като сочат че липсва правна уредба на търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането, като в тази връзка ответниците се позовават на практиката на ВКС - Решение № •••/•••••••г. по гр.д. № •••/•••••••г., ВКС, I г.о. - е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения. Видно от това определение търпими са тези действия, които създават безпокойство на собственика или владелеца. Твърдят отново, че към момента, когато бащата на ищеца е владял цялата процесна къща, както и когато на 06.02.2013г. е започнало владението на процесното жилище от ответницата И. Й. ищецът не е притежавал качествата на собственик или владелец, като сочат, че това е така, защото качеството на собственик той е придобил едва с изготвянето на приложения като писмено доказателство по ИМ констативен нотариален акт № •••/••••••г. по регистъра на Нотариус Д., ищеца не може да се позовава на търпими действия. Сочат, че ищецът претендира да е собственик на процесното жилище и гаража от 05.06.2023г., когато е издаден констативен нот. акт № •••, том втори, н.д. № •••/••••••г. на СВ М., с който е обявен за собственик по силата на приращение по см. на чл. 92 от ЗС. Ответниците възразяват и твърдят, че ответницата И. Й. е упражнявала в период повече от 10 години фактическа власт върху процесния имот/corpus/, и във всичките тези десет години това е ставало без противопоставяне от страна на ищеца, като през този период от време е демонстрирала по отношение на ищеца поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Оспорват претенциите на ищеца срещу ответницата И. Й. да освободи процесното жилище и гаража като се позовават на успешно проведените искови производства в PC-М. и ОС-С. срещу ответницата В. К.. Считат, че претенцията е неоснователна, защото И. Й. не е била страна по горе-посочените производства, а отправената към нея нотариална покана е ирелевантна в настоящия случай. Ответницата присъства на самостоятелно правно основание в процесиите имоти, които владее в продължителен период от десет години като началото на владението започва на 06.02.2013г. и продължава и до днес, поради което И. Й. е придобила собствеността на процесното жилище и на гаража на основание чл. 79 от ЗС. С отговора се оспорват наведените в исковата молба претенции на ищеца срещу първата ответница В. К. да освободи процесното жилище и гаража като се позовава на успешно проведените искови производства в РС- М. и ОС-С., като се сочи, че същата е възприемала процесното жилище като свое, защото приживе нейния и на ищеца баща им е извършил неформална делба и е разпределил кое жилище на кого е собственост в процесната сграда, поради което ответницата В. К. е извършила множество подобрения, превърнала е това жилище в дом. Оборудвала е банята с фаянсови плочки, теракот и всичко необходимо за ползване, поставила е теракот в кухнята, стьлбищната площадка и коридорите, парапети на цялото стълбище, ламинат в стаите, пълно обзавеждане на всички стаи. Ответницата В. К. е направила множество подобрения в процесиите имоти, чиято парична равностойност на основание чл. 72, ал. 1 следва да й бъде заплатена, а докато ищеца извърши съответните плащания следва да задържи имотите на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, поради което ответниците молят да се приеме, че В. К. с настоящия отговор на ИМ прави възражение на основание чл.72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС за извършените от нея в процесиите имоти подобрения на стойност 50 000/петдесет хиляди/ лева до пълното заплащане на извършените подобрения и разноски за запазване на процесните имоти. По изложените съображения молят за прекратяване на производството спрямо И. Й. като недопустимо, а в случай, че не се приемат аргументите им досежно недопустимостта на иска, то молят да се отхвърли предявения от ищеца В. Д. К. иск за осъждане на В. К. и И. Й. да освободят процесиите жилище и гараж и да предадат владението на същите като неоснователен, необоснован и недоказан. С протоколно определение от 13.11.2025 г., на осн. чл. 133 от ГПК, е оставено без разглеждане възражение по чл. 30 от ЗН за накърняване на запазената част от наследството на В. К., като преклудирано. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка: Липсва спор между страните, а и от представените писмени доказателства – удостоверение за наследници изх. № •• от •••••••г. и удостоверение за наследници изх. № •• от ••••г. на кметство с. Б., общ, М. на л. 39 и л. 40 от делото се установява, че ищеца е син, а първата ответница В. Д. К. е дъщеря на Ф. С. К, починала на ••••••г. и на Е. М. К., починал на •••••• г.. Представено е удостоверение за лице с различни имена, издадено от кметство с. Б., общ. М., на л. 41 от делото, от което е видно, че Е. М. К. и Д. С. К. са имена на едно и също лице с ЕГН ••••••••••. Липсва спор между страните и че втората ответница И. И. Й. е внучка на Ф. С. К. и Е. М. К. и дъщеря на ответницата В. Д. К.. Представено е заверено копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № ••, том ••, дело № ••/••••••• от ••••• г. по описа на РС М. на л. 103 от делото, въз основа на който Д. С. К. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху празно дворно място от 1697 кв.м., съставляващо имот пл. № •• по кадастралния план на с. Б., П. област – неурегулирано в парцел при граници А. С., Р. С., Д. К. и улица и собствено място. Представено е заверено копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, том *, дело № •••/•••••г. от ••••• по описа на РС М., съгласно който Д. С. К. и съпругата му Ф. С. К. даряват на сина си В. Д. К. следния недвижим имот: Празно дворно място от 1697 кв.м., съставляващо имот пл. № •• по кадастралния план на с. Б., М. община, пловдивска област, неурегулирано в парцел, при граници на мястото: А. С., Р. С., Д. К. и улица и собствено място. На л. 9 от делото е приложено заверено копие от Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на осн. приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот № •••••• том *, рег. № •••••• дело № •••••• от •••••• г. по описа на нотариус Н. Д., рег. № •••••на НК, видно от който на осн. чл. 587, ал. 3,вр. ал. 1 от ГПК ответникът В. Д. К. е признат за собственик на недвижими имоти – лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС, чрез строителство в собствен поземлен имот, придобит на основание дарение, а именно: Триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., състояща се от: на първи етаж- гараж, две стаи и баня с тоалетна, на втори етаж – две стаи, кухня, баня с тоалетна, коридор, две тераси и вътрешно стълбище, трети етаж – две стаи, кухня, баня с тоалетна, коридор, две тераси и вътрешно стълбище, подпокривно пространство със статут на търпим строеж, пи смисъла на § 127, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ и едноетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 24 кв.м, със статут на търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ, които сгради са разположени в поземлен имот пл. № •• по ЗРП на с. Б., общ. М., одобрен със Заповед № •••••/••••••г. на Кмета на Община М., с площ от 1697 кв.м. В качеството на свидетел е разпитана С. Е. Б. – съпруга на ищеца, която заяви, че живее с ищеца на съпружески начала от 1994 г. От както живеели на съпружески начала в имота на семейството на ищеца в с. Б. имало построена нова къща с покрив, но нищо повече нямало строено. Тогава заживели в старата къща на сем. К.и до 1997 г., след което отишли в гр. М. През 1994 г. когато свидетелката била бременна ищецът работил в с. Б. като учител. Тогава заминал с баща му за У. за няколко месеца, за да изкара повече пари, за да могат да си оправят поне единия етаж от новата къща. Върнал се, но не успели да оправят къщата и живели с родителите на съпруга й. Към онзи момент новата къща била построена и имала покрив, но нямала друго. Свидетелката знаела от свекъра си и свекървата си, че новата къща била за ищеца. Казвала свекървата, че тяхното семейство имали два имота и през 1988 г. единият имот е прехвърлен на съпруга й. Не са имали пари и не са успели да направят нищо повече към онзи момент. Ищецът бил работил по новата къща. Ищецът ходил заедно с баща му да взимат материал, с който да строят къщата. Съпругът й оправил къщата с помощта на баща му. Двамата със съпруга й живеели в гр. М. от 1997 г. до 2006 г. когато заминали за С. В този период ищецът ходил още два пъти в Р. През 2006 г. преди заминаването им в С. продали апартамента си в гр. М. и занесли обзавеждането в новата къща в с. Б., на първия и втория етаж. Родителите на В. живеели първоначално в техния си имот, а след като тя със съпруга й напуснали страната, В. се съгласил те да се преместят да живеят в новата къща. През 2013 г. родителите на В. се преместили да живеят в новата къща на втория етаж с племенничката на В. – ответницата И. Й.. В този период майката на И. – ответницата В. К., заминала за Г. и нямало кой да се грижи за И., която тогава била в седми клас. И. живяла с родителите на В. в къщата докато била в ученическа възраст. След като бащата на В. починал през 2017 г., след това И. била на квартира в М. където учила в единадесети клас, а после от 2018 г. отишла студентка в П. И. работила като медицинска сестра в М. и жевеела в М, след това работила в Т., а сега е в гр. П. от няколко месеца. Не е виждала В. и И. да правят ремонти по къщата. Знаела, че през 2025 г. е станало някакво наводнение в къщата години. До 2006 г. преди да заминат за С. ищецът с помощта на баща му ремонтирали и оправили първия и втория етаж на къщата, като поставили дограма, шкафчета в кухнята, врати. Първият и вторият етаж на къщата били годни за живеене, но към момента по молба на съпруга й от ЕВН бил спрян тока, тъй като имало опасност от инцидент. В качеството на свидетел е разпитана Ф. С. Т., която заяви пред съда, че от 1999 г. е съседка на спорния имот, представляващ къща с прилежащ терен. От майката на В., с която била близка, лично знаела, че този имот е на ищеца. Тя й казала, че къщата е построена от В. с помощта на неговия баща и е собственост на В.. От доста време до сега никой не живеел в къщата. Преди живеели родителите на В. и племенничката му И. Й.. Тогава И. била ученичка в пети- шести клас, когато дошла да живее с родителите на В.. По това време майката на И. – В. се развела и се наложило да отиде в Г. и родителите на В. взели И. да я гледат. Със съгласието на ищеца, родителите му се преместили в къщата, за да им е по-удобно, тъй като там имало по добри условия за живот. Ответницата В. К. започнала работа в Г. и постоянно била там. И. докато учила живеела в с. Б., а след това като станала студентка учила в гр. П. и рядко се прибирала в с. Б. След като завършила И. живеела в М. под наем и идвала от време на време в с.Б.. Не можела да посочи от кога родителите на ищеца са се нанесли в къщата, но когато дошла И. при тях те вече били в тази къща. Не знаела дали бащата на В., който бил строител, сам е правил всички ремонти и подобрения в къщата. През 2018 г. на завършването на И., когато били дошли ответницата В. и човекът с който живеела Ханс, ги поканили в къщата. И. живеела на втория етаж. На първия етаж не е виждала някой да живее. Когато ищеца и съпругата му идвали в с. Б. ги е виждала в двора на къщата, но не знаела дали са спали на първия етаж. И първия и втория етаж ставали за живеене. Съпругът й е помагал на И. за извършване дребни ремонти в къщата – смяна на кранчета, крушки. Не знаела подробно какви подобрения са правени на втория етаж който бил самостоятелен, но сочи че е видяла че има поставен климатик. Сменен бил бойлера от И., тъй като се спукала тръба и протекъл. Имало проблеми с кучета на И. в имота, които били около 20 броя и вдигали много шум, за което разговаряли с майка й В., но след като тя не решила проблема се обърнали за съдействие към общината. Като свидетел е разпитана Д. К. П. – съседка на имота, която заяви, че не знае кой от кога до кога и живял в къщата. В момента никой не живеел в къщата. Виждала е ответниците И. и В. да влизат в къщата. Ищеца В. и съпругата му С. също виждала да влизат в къщата. В магазина в с. Б., където работила заедно със съпруга й, са идвали да пазаруват ответниците. Не знаела кой живее на етажите в къщата и на кого е тази къща. Когато тя дошла да живее като съсед на имота, Д. – бащата на В. и В. вече бил пенсионер. Д. е работил в строителството. И. отглеждала кучета в имота, които лаели по цяла нощ. Никой не полагал грижи за имота, двора бил обрасъл и като змиярник. В. идвала няколко пъти в годината в имота. Преди години тя и нейна братовчедка са косили имота. На втория етаж на къщата е виждала да свети осветлението, а на първия не. Не знаела за пререкания между ищеца и сестра му. По делото е изготвена комплексна съдебно-строителна и оценителна експертиза видно от която, в процесното жилище от 81 кв.м., находящо се на втори жилищен етаж от жилищна сграда в с.Б. са извършени довършителни и ремонтни дейности, в периода 2017 г. – 2025 г., на стойност 5120 лева, както следва: Доставка и поставяне на балатум /23,3 кв.м. х 19,78 лв./- 460,87 лв.; Доставка и поставяне на ламинат /3,3 кв.м. х 24,69 лв./- 81,48 лв.; Доставка и монтаж на водопроводни тръби /16 м. х 51,40 лв./- 822,40 лв.; Доставка и монтаж на фаянс при ремонт /5 кв.м х 160,40 лв./- 802,00 лв.; Доставка и монтаж на батерия за мивка /2 бр. х 140,00 лв./- 280,00 лв.; Доставка и монтаж на душ батерия /1 бр. х 220,00 лв./- 220,00 лв.; Доставка и монтаж на бойлер – подмяна /1 бр. х 350,00 лв./- 350,00 лв.; Боядисване на стени и тавани с латекс /78 кв.м. х 7,32 лв./- 570,96 лв.; Лакиране на дървени повърхности /6 кв.м. х 6,88 лв./- 41,28 лв.; Блажно боядисване на парапети /14м. х 4,02 лв./- 56,28 лв.; Подмяна на ел. табло /1бр. х 120,00 лв./- 120,00 лв.; Подмяна на контакти и ключове /10 бр. х 24,30 лв./- 243,00 лв.; Поставяне на плафони /4 бр. х 80,00 лв./- 320,00 лв.; Доставка и лепене на тапети / 9 кв.м. х 9,24 лв./- 83,16 лв.; или общо 4451,43 лв. и непредвидени разходи 15% - 667,72 лв.. В о.с.з. на 09.04.2026 г. вещото лице С. е уточнило, че на етажа има монтиран нов климатик, който не е включен в подобренията, тъй като той не е от трайно извършените СМР-та и е възможно да се демонтира и измести. Уточнило е също, че след направена справка в общината е установило, че плана на селото е от 1991 г. и сградата е нанесена с пунктир като е отразено „строителство“, с което се отбелязва сграда, която в момента на изработване на плана е била в строеж, незавършена. По делото е прието като доказателство гр.д. № •••/••••• на РС М., видно от което с решение № ••/•••• по гр. д. № •••••/•••••• г. РС М. е отхвърлил иска на В. К. да бъде призната за собственица на основание давностно владение, продължило повече от 13 години на ЖИЛИЩЕТО от 81 кв.м., ВЕДНО с ½ ид.ч. от сутерена, състоящ се от гараж и 2 стаи и ½ ид.ч. от общите части на сдградата и правото на строеж върху поземления имот № •• с площ 1607 кв.м. и ½ идеална част от ГАРАЖ със застроена площ 24 кв.м., построен в същия имот, както и е уважил иска на В. К. за признаване за установено, че въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Е. М. К. и Ф. С. К. е собственоца на ½ ид.ч. от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА. Решението на РС М., е било обжалвано пред СмОС в частта му в която е бил уважен иска на В. К., като с решение № •••/••••• по в.гр.д. № •••/••••• СмОС е отменил решението на РС М. в обжалваната част и е отхвърлил иска на В. К., както и е отхвърлил като неоснователно искането на В. К. да бъде отменен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот № •••, том *, рег. № ••••, дело № ••••• от ••••г. по описа на нотариус Н. Д., с район на действие РС-М., рег. № ••• на Нотариалната камара, с който В. Д. К. е признат за собственик на основание приращение по чл. 92 от ЗС, чрез строителство в собствен поземлен имот. По касационна жалба на В. К. срещу решението на СмОС, пред ВКС е било образувано гр.д. № •••/••••г. по което с необжалваемо определение № •••/•••• ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на СмОС. По делото е представена нотариална покана от В. Д. К. до ответниците, видно от която същия като собственик по силата на НА № ••• том втори, н.д. № •••/•••, е поканил В. Д. К. и И. И. Й. в 10 дневен срок от получаване на поканата да освободят имота му от имуществото си и да престанат периодично да ползват втория етаж. Видно от отразяване на поканата същата на 16.07.2025 г. е връчена от нотариус Н. Д. на И. И. Й., а от отразяването в разписка от същата дата е видно, че В. Д. К. не живее на адреса и е в чужбина. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността . Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен предявения ревандикационен иск, в тежест на ищецът е да установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: че е собственик на процесния недвижимия имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание - приращение на основание чл. 92 от ЗС и че същия се владее от ответниците. Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обусловят изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответниците е да установят, че владее имота на правно основание. В случая в настоящото производство безспорно е установено, че през 1988 г. ищецът В. К. с валиден договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ••/••., том *, дело № ••/••••• е придобил собствеността върху неурегулиран недвижим имот № •• по Кадастралния план на с.Б. Към момента на дарението в имота е имало заварено строителство – гараж и недовършена жилищна сграда /в строеж/, което се потвърждава от разясненията на вещото лице С. в о.с.з. от 09.04.2026 г., а също така и в описанато и в заключението по приложеното гр.д. № •••/•••• на РС М. Видно от договора за дарение, липсва клауза, която да изключва строежа от предмета на сделката или да запазва правото на собственост върху него в полза на дарителите. Константната практика на ВКС приема, че при прехвърляне на земята приобретателят придобИ. и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично от предмета на сделката. Запазването на собствеността върху сграда, отделно от земята трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумцията по чл. 92 от ЗС, съгласно която собственикът на земята е собственик и на постройките и на насажденията върху нея, освен ако е установено друго, в който смисъл е Решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 616/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 96 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 1116/2015 г. на II г.о., както и Решение № 292 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г. на ВКС, І г.о.. В случая, поради липсата на такова уговаряне, презумпцията по чл. 92 от ЗС не е оборена и ищецът е придобил правата върху завереното строителство. Според еднопосочната и константна практика на ВКС собствеността по чл. 92 от ЗС възниква автоматично, по силата на самия закон. Евентуално съставен нотариален акт на това основание има изцяло констативен характер, т.е. само установява и легитимира пред трети лица вече съществуващото право на собственост. Юридическият момент на придобИ.нето на собствеността не е датата на издаване на констативния нотариален акт, а момента в който строежът е достигнал степен на завършеност, позволяваща му да възникне като самостоятелна вещ в правния мир. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесната жилищна сграда към момента на завършване на сградата в груб строеж, когато тя е станала годен самостоятелен обект по приращение, като изключителен собственик на терена в който е построена. От показанията на свид. Б. се установява, че към 1994 г., когато тя е заживяла във фактическо съжителство с ищеца, процесната жилищна сграда е била довършена в груб строеж – имала е изградени стени и покрив, но не е била годна за живеене. Съгласно константната съдебна практика, достигането на степен „груб строеж“ е юридическият момент, в който постройката се индивидуализира като самостоятелен обект на правото на собственост /в този смисъл Решение № 93/23.07.2013г. по гр.д. № 382/2012 г. на ВКС, II г.о./. Доколкото към този момент както се посочи по-горе ищецът е бил собственик на земята по силата на чл. 92 ЗС, правото на собственост върху сградата е възникнало автоматично и изцяло в патримониума му. От показанията на свид. Б., които не се опровергават от събраните доказателства се установява също по категоричен начин, че именно ищецът е работил, вкл. и в чужбина и в сферата на строителството, за да осигури необходимите средства за довършване на сградата, а баща му само му е помагал. В този смисъл, съдът намира за недоказани твърденията на ответницата В. К., че сградата е била изградена лично от наследодателя й Д. К. и без строително разрешение, доколкото от събраните доказателства се установява, че именно ищецът е построил сградата, а баща му Демир К. единствено му е помагал. От друга страна следва да се има предвид, че за да може едно лице да придобие право на собственост по отношение на построеното в чужд имот, собственикът на терена следва да отстъпи това свое право чрез учредяване на суперфиция по чл. 63, ал. 1 от ЗС, в противен случай действа принципа на приращението по чл. 92 от ЗС, като формата на сделката, с която се учредява суперфиция е форма за действителност. Самият факт на построяване на една сграда върху чуждо място от свое име и със свои средства не води до придобИ.не на право на собственост върху построеното, ако липсва изрично волеизявление на собственика на земята в предписаната от закона форма /нотариален акт/ за отстъпено право на строеж /суперфиция/, в който смисъл е съдебната практика – Решение № 122/07.11.2017 г. по гр.д. № 5333/2016 г. на ВКС, I г.о.. По делото липсват твърдения и доказателства наследодателят Д. К. да е притежавал учредено право на строеж върху земята на ищеца, поради което същият не е бил и не е могъл да стане собственик на сградата. От заключението по изготвената СТЕ по приложеното гр.д. № •••/••••• на РС М. е установено, че в първоначалния план на с. Б., одобрен със заповед № •••••• от ••••••••г. процесната жилищна сграда е нанесена с пунктир и надпис „стр.“, което съгласно техническите правила и условни знаци при изработване на плановете означава, че въпросната сграда е била в строеж към момента на одобряване на плана през 1991 г.. Това обстоятелство се потвърди в съдебно заседание и от вещото лице по извършената по настоящото дело СТЕ, което посочи че сградата е нанесена по плана на селото с пунктир и пише „строителство“. Съдът намира за неоснователна претенцията на ответницата И. Й. за придобИ.не на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 от ЗС, доколкото въз основа на събраните по делото доказателства не се доказа, същата да е упражнявала фактическа власт върху жилищната сграда, явно, спокойно, непрекъснато повече от 10 години, в който период никой да не е оспорвал правото й на собственост върху сградата. Съгласно чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да доведе до придобИ.не на собственост, владението трябва да отговаря на критериите: да е постоянно – владелецът да изразява трайна и непрекъсната воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато – фактическата власт да не е била губена за повече от шест месеца и да не е изоставяна; да е спокойно и явно – да не е установено по насилствен или скрит начин, а промяната в намерението да е ясно демонстрирана. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички, като това поведение бъде противопоставено на законния собственик. При позоваване на оригерното придобивно основание – давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик. За да се придобие качеството на владелец не е достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде скрито – то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички. Когато едно лице е пуснато да живее в имота и да го ползва /т.е. е държател/, за да се позове на придобивна давност следва да докаже, че е променило намерението си от държане във владение. Тази промяна трябва да е явна, несъмнена, постоянна и да няма инцидентен характер, като бъде директно противопоставена на собственика - в този смисъл е съдебната практика Решение № 291/09.08.2010 г. по гр.д. № 859/2009 г. на ВКС, II г.о., Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г. на ВКС, I г.о., Решение № 136/16.06.2014 г. по гр.д. № 436/2014 г. на ВКС, I г.о.. В случая ответницата И. Й. твърди, че началото на владението е започнало на 06.02.2013 г. и продължава до момента, като първоначално осъществявала владението чрез своята майка В. К.. Това твърдение не се доказа в процеса. По делото се установи по безспорен начин, че от 2013 г. и до настоящия момент, че ответницата В. К. живее и работи в Г., което изключва възможността тя да е упражнявала постоянна и явна фактическа власт върху спорния имот в с. Б. Установи се също, че през този период И. Й. е живяла под грижите на своите баба и дядо, но нито тя, нито те са упражнявали фактическа власт с намерение за своене на имота. Същите са били допуснати в имота с изричното съгласие и знание на ищеца. Допускането на родителите на ищеца и племенницата му И. Й. да живеят в неговата жилищна сграда представляват търпими действия, които в правната теория и в съдебната практика се определят като всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат извършени с негово съгласие. При търпимите действия фактическата власт се придобИ. със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения-приятелски или роднински,поради което се търпи едно действие, за което лицето, което го извършва няма право, в който смисъл е Решение № 122/03.12.2020г. по гр.д.№ 3549/2019г. на I г.о. на ВКС. Търпимите действия по закон не могат да поставят началото на придобивна давност, тъй като при тях ползвателят има съзнанието, че черпи правата си от волята на действителния собственик и не отблъсква неговото владение. В случая ищецът сочи, че по молба на родителите му е допуснал същите да живеят в новата къща на втория етаж, тъй като родителите му били в напреднала възраст, по-трудно подвижни и със заболявания. По същия начин през 2013г. е допусната да живее в процесната жилищна сграда и св.И. Й., тъй като ищцата заминала на работа в Г., а тя е била още дете- ученичка в 6-7-ми клас и не е имало кой да я гледа, затова е изпратена при баба й и дядо й. Това се установява и от показанията на св.Б.. В показанията си свид. Т. също потвърждава, че когато И. Й. по късно е дошла в имота това е станало със съгласието на В. защото била дете, за да могат баба й и дядо й да се грижат за нея, докато В. си стъпи на краката в чужбина, както и че В. предложил на родителите да се преместят в къщата, за да им е по-удобно. Тези факти ясно доказват, че пребИ.ването на ответницата И. Й. в имота е било изцяло обусловено от битови, семейни и хуманни причини – нуждата от грижи за едно ненавършило пълнолетие дете, докато майка му се установила в чужбина, което според настоящия състав изключва всякакво намерение за своене, доколкото пребИ.ването на ответницата в имота се основава на даденото от ищеца разрешение като собственик. Следва да се посочи, че по делото от събраните доказателства се опровергава твърдението, че ответницата И. Й. е упражнявала непрекъснато 10 годишно владение върху имота, доколкото не се установи същата да е живяла непрекъснато в къщата в с. Б. Свид. Б. твърди, че когато починал свекъра й Демир, ответницата И. Й. е била в 11 клас, а в 12 клас е отишла на квартира в гр. М. След това И. отишла да следва като студентка в П. да учи за мед. сестра, което обучение е 4 години и тя е проточила следването повече от 4 години. Свид. Т. също сочи, че докато И. учила в училище е живяла в с. Б., след като станала студентка ходила да учи в П., а като завършила живеела под наем в гр.М. В същата посока са и показанията на свид. П., която твърди че И. била студентка, не знаела къде е живяла и трябва да е имала квартира в гр.М. Тези прекъсвания, наемането на квартири в гр.М. и няколкогодишното следване в гр.П., доказват липсата на непрекъснато упражняване на фактическа власт върху процесния имот за изискуемия по чл. 79 от ЗС десетгодишен период. На следващо място, съдът намира твърдението на ответницата И. Й., че е владяла имота повече от 10 години с начален момент на владението от 06.02.2013 г. за фактически и правно невъзможно, доколкото към тази дата И. Й. е била малолетно лице – ненавършила 14 години /навършила е 14 години едва през м. декември 2013 г./. Поради пълната си недееспособност тя не е могла да формира и проявява самостоятелна воля и намерение за своене. По закон такова лице може да установи владение върху недвижим имот единствено чрез своя законен представител, какъвто в случая е нейната майка В. К.. В случая обаче е налице фактическо противоречие, като в първоначалния отговор на ИМ се твърди, че И. Й. осъществявал владението чрез своята майка, но по приложеното гр.д. № •••/••••• г. майката В. К. е твърдяла и поддържала, че владее имота за себе си, а не за дъщеря си. Това противоречие също обуславя извод за недоказаност на твърдението на ответницата И. Й.,че е владяла имота повече от 10 години, като началния момент на владението започнал от 06.02.2013 г.. Съдът намира за неоснователно и твърдението в отговора на ИМ, че давностното владение на гаража и къщата от страна на бащата на ответницата В. К. –Д. К., е определено на 8 години и че В. К. е продължила срока на владение на имотите, които понастоящем владее, като е налице присъединяване на владението по смисъла на чл. 82 от ЗС. На първо място, твърдение че имало установено владение от осем години в полза на родителите на ищеца и първата ответницата не присъства като правен извод в предходното съдебно решение, на който ответниците да биха могли валидно да се позоват. На следващо място, дори хипотетично да се направи такъв извод в предходното производство, наличието на давностно владение на праводателя следва да се установи при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство, каквото не е проведено, поради което присъединяване на владение, респ. завършване на фактически състав за придобИ.не на имоти от ответниците по делото не е установено. Владение липсва и поради това, че при отхвърляне на исковете по гр.д. № •••/••••• на РС М., повторното позоваване на същото владение е недопустимо. Следва да се посочи и че владението в рамките на останалите две години над определените 8 години от праводателя не е доказано в полза на ответницата В. К. в качеството му на присъединено към друго, твърдяно като изтекло в полза на праводателя, доколкото през визирания период между страните е протичало съдебно производство, което само по себе си е абсолютна пречка да се приеме че е налице владение по смисъла на закона с необходимите признаци – да бъде спокойно, явно и необезпокоявано. В случая, предявяването на съдебен иск за собственост прекъсва придобивната давност и препятства възможността за нейното необезпокоявано протичане, поради което твърдението за успешно присъединяване на владение по чл. 82 от ЗС е неоснователно. Неоснователна се явява и претенцията на ответника В. К. по чл. 72 от ЗС за заплащане на подобрения и разноски в размер на 50 000 лева, както и искането за признаване на право на задържане на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗС. С право на задържане до заплащане на необходими и полезни разноски разполага само добросъвестния или приравнения на добросъвестен владелец – чл. 72, ал. 3 и чл. 74, ал. от ЗС. От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е била обикновен държател, допусната в имота, заради родителите си и дъщеря си, която е била поверила на родителите си, както и че родителите й са обитавали етажа от къщата по силата на даденото съгласие от ищеца. Не се доказа наличието на качеството на добросъвестен владелец на ответницата, а единствено на държател, поради което няма основание същата да претендира по реда на чл. 72 от ЗС подобренията в имота, нито има право на задържане на вещта до заплащане на подобренията и разноските. На следващо място, не се установи извършените строителни дейности и обзавеждане да представляват подобрения в имота по смисъла на закона, тъй като няма данни да водят до увеличаване на пазарната стойност на имота. От заключението по изготвената комплексна съдебно строителна и оценителна експертиза е видно, че извършените в имота СМР касаят обикновени и текущи ремонти свързани с естественото износване на вещите при ежедневното им ползване за осигуряване на нормалното ползване на имота. Вещото лице е констатирало извършени незначителни СМР дейности, изразяващи се в: поставяне на балатум в едната спалня, в кухнята и на стълбищната площадка на обща площ 23,3 кв.м.; боядисване на стени и тавани на другата спалня и на стени на кухнята с латекс на площ 78 кв.м; боядисване на метални парапети на двете тераси с блажна боя; поставяне на ламиниран паркет в коридора 3,3 кв.м; лепене на тапети в едната спалня 9 кв.м.; поставяне на нови плочки на лята мивка 3 кв.м. в кухнята и нова батерия на мивката; подмяна на контакти и ел. ключове 10 бр. и поставяне на плафони в стаите общо 4 бр..Във връзка със спукване и теч на водопроводните тръби в етажа през месец март 2025 г. е извършен авариен ремонт, като в тази връзка е констатирана подмяна на 8 метра ПВЦ тръби от санитарния възел през коридора до кухнята за топла и студена вода; частична подмяна на фаянсовите плочки в санитарния възел на мястото през което преминават тръбите; в санитарния възел и подмяна на бойлера, батерията на мивката и батерията на душа. Следва да се посочи също, че по делото не са ангажирани писмени и гласни доказателства от страна на ответниците, въпреки разпредЕ. им доказателствена тежест, че именно В. К. или И. Й. с лични средства са извършили горепосочените дейности в имота. Самото посочване в заключението, че същите са извършени в периода 2017 г. – 2025 г., също не може да бъде източник на доказателства за това кое лице и в кой точно момент е осъществило ремонтите. Ответниците не са представили писмени документи /фактури, касови бележки, договори за извършено строителство и др./, нито са ангажирали гласни доказателства, чрез които да установят, че именно те са извършили тези ремонти. Предвид гореизложеното, съдът намира за изцяло недоказано възражението на ответника В. К., че претендираните СМР са заплатени изцяло с нейни средства или на дъщеря й. Ето защо възражението от ответницата за подобрения за сумата от 50 000 лв. е недоказано, както по основание така и в размер. По изложените по-горе съображения следва да бъде оставено и без уважение възражението на ответника за право на задържане на процесните имоти, по който въпрос съдът съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК дължи произнасяне и в диспозитИ. на съдебното решение. В настоящото производство се установи по безспорен начин, че ищеца и единствен собственик на сградата и на гаража по приращение и не съществува правно основание за ползването им от ответниците. Изложеното води до извода, че се установяват предпоставките на чл. 108 от ЗС и предявеният ревандикационен иск за връщане на собствеността и предаване на владението върху процесните имоти следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, които се установиха в размер на 35,79 евро, включващи държавна такса за образуване на делото и вписване на ИМ, и адвокатско възнаграждение в размер на 1015,00 евро. Мотивиран от гореизложеното, съдът