Решение № 6460 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1240/2026 г.

Д. П. К., [населено място], [улица] с пълномощници адв. М. И. и адв. В. Т. – [населено място] обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-0432-000079/31.03.2026г., издадена от Началник сектор към ОД МВР – [област], РУ 01, Кр. К..

• Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Изтъкнато е, че за процесния автомобил е сключена „ГО“ на 31.03.2026г., 10.13ч., полицата за която е приложена към жалбата. Застрахователното покритие е от 10.28ч. на 31.03.2026г., които дата и час съвпадат с отразените в АУАН и в заповедта дата и час на извършване на процесното нарушение. Регистрацията е служебно възстановена на 31.03.2026г., 10.13ч. Поради това отсъства фактическо основание за издаване на ПАМ – преустановителната функция се превръща в допълнителна санкция и е налице нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. В тази вр. се твърди издаване на заповедта след сключване на „ГО“, като полицата е била приложена към АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Заявено е, че в случая липсва уведомление от Гаранционния фонд по см. на чл.574 ал.10 вр. с ал.11 КЗ и не е изпълнено задължението по чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I-45/24.03.2000г.

Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.

В ход по същество адв. И. и адв. Т. поддържат съображенията в жабата с искане за присъждане на направените разноски.

• Ответникът Началник сектор към ОД МВР – [област], РУ 01, Кр. К. оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна по съображения, изразени в писмено становище. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването им до минималния размер по Наредба № 1/ 2004г.

Окръжна прокуратура-[област] не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дн.срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 01.04.2026г. Жалбата е подадена на 08.04.2026г. чрез административния орган.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област] - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е Началник сектор към ОД МВР – [област], РУ – т.6; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; справка за собствеността на МПС – Ф. Т. К. с рег. № [рег. номер] – Д. К.; застрахователна полица № BG/07/126001120814, сключена на 31.03.2026г. в 10.13ч. с начало – 31.03.2026г. – 10.28ч.; справка за служебно възстановяване на регистрацията на посоченото МПС на 31.03.2025г., 10.13ч.; мотивирана резолюция от 31.03.2026г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № GА4425609 от 31.03.2026г. – без данни за връчването й на жалбоподателя; АУАН № GА4425609 от 31.03.2026г.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН № GА4425609 от 31.03.2026г., съставен от инспектор при РУ 01 към ОД МВР – [област], против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 31.03.2026г. около 10.28ч. в [населено място], [улица], К. управлява лек автомобил – – Ф. Т. К. с рег. № [рег. номер] /лична собственост/, което МПС е с прекратена регистрация от 23.12.2025г. по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

Фактическата констатация е приета за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОДМВР-[област] е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-[област] да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Същата е отразена в оспорената заповед – в обхвата на длъжностните лица, на които са предоставени правомощия за издаване на административния акт е органа-издател. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“.

Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – [област] относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено, Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е съобразил факта на сключване на ГО на 31.03.2026г. – дата, на която е издадена оспорената заповед. Съответно – на 31.03.2026г., 10.13ч. е осъществена служебна промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в служебно възстановяване по чл.143 ал.10 ЗДв.П при уведомление от ГФ за валидна „ГО“.

Уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка не е приложено в преписката, но е приложена застрахователната полица. Тоест, административният акт е издаден без да бъде съобразено конкретното писмено доказателство, разкриващо, че дата и час на възприетото нарушение са идентични с дата и час – начало на периода на застрахователното покритие.

3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 31.03.2026г. около 10.28ч., а полицата за „ГО“ е сключена на същата дата в 10.13ч. При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано. При тези обстоятелства жалбата е основателна.

В допълнение и във вр. с чл.143 ал.10 ЗДв.П в редакция към 11.11.2025г. следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на ВКС и ВАС - задължително за съдилищата:“… в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДв.П е несъставомерно. …Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. …Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Ведно с това, съгласно чл.574 ал.10 и ал.11 КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г./: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. ; Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, поради което необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация.

По отношение текста на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е приложима нормата на чл.13 ал.1 ЗНА и не е налице хипотезата на чл.13 ал.2 ЗНА, предвид съдържанието на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

Разноските за адвокатско възнаграждение са в минимум над размера по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като предоставената услуга е качествена и цялостна по обективните критерии в Решение на СЕС по дело С-438/22г.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът