Решение № 13 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 1008/2025 г.

Предявен е иск от ищцата К. Н. И. срещу ответника „••“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление Столична община, район „••“, гр. ••, ул. „••“ № ••, бл. ••, ет.*, представлявано от С.Ю.А., с който се иска да бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит № 664955 от 14.08.2024 г. с Анекс № 702••9 и с Анекс № 7657•• г., сключен между страните на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10,ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл.22 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 14.08.2024 г. К. Н. И., ЕГН ••••••••••, е сключила договор за потребителски кредит № 664955 от 14.08.2024 г. с „••“ АД, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “••, гр. ••, ул. „••“ № ••, бл. ••, ет. 8, представлявано от С.Ю.А.. Към посочения договор са приложени и два анекса: Анекс № 702••9 и Анекс № 7657••. Посочените два анекса се отнасят до един и същ договор № 664955, но съдържат различни условия относно начина на изплащане на кредита и различни погасителни планове.

Съгласно т.1 от Анекс № 702••9, Кредитодателят и Кредитополучателя констатират и декларират, че са сключили Договор за кредит № 664955 на 14.08.2024г. (“Активен кредит”). Съгласно т.7 от Анекс №702••9, В случай на неизпълнение на задължението Кредитополучателя за погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя законната лихва, таксите, разноските, неустойките и др. съгласно сроковете и условията по договора за кредит и приложимите към него Общи условия и актуалната Тарифа на Кредитодателя.

Самият договор не е предоставян на ищцата К. И.. Съгласно Приложение № 1 към анекс № 702••9 към договор за потребителски кредит № 664955 от 14.08.2024 г., е приложен погасителен план, от който е видно:

1. Размер на кредита: 5000 лева;

2. Срок на погасяване на кредита: 14.08.2026г. Размер на вноска - с одобрено обезпечение: 336.77 лева Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 642.00 лева; Брой вноски: 24; Такса в размер на: 150 лева, ГПР е в размер на 65.00%, а годишната лихва - в размер на 48.92%

Съгласно Погасителния пхлан към Анекс №702••9, връчен от ответника, е предвидено:

Вноска при липса на одобрено обезпечение е в размер: 641.83 лева, от които 336.77 лева е сума от главница, лихва и такса + 305.06 неустойка. Лихва: 2 932.30 лева, Такса 150 лева- Общ размер на вноска при липса на обезпечение: 15403.82 лева.

В приложенията към сключените анекси (Приложение № 1) се съдържа документ, озаглавен като „Погасителен план към договор за потребителски кредит № 702••9“. Това заглавие е неправилно и подвеждащо, тъй като № 702••9 не е номер на договор за кредит, а представлява номер на анекс към действителния договор -№ 664955 от 14.08.2024 г.

В приложение № 1 към анекс № 7657•• към договор за потребителски кредит № не е посочена дата на подписване. Към него е приложен друг погасителен план, от който е видно, че Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит при следните параметри: 1 .Кредитен продукт - Кредит на вноски 2. Сума на кредита: 5000.00 лева, 3.Срок на погасяване на кредита: 24.01.2027 г. 4. Размер на погасителната вноска: 334.98 лева. 5. Брой на погасителните вноски: 24, 7. Годишна лихва за ползване на кредита: 48.29% 8. Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 64.00%, 9.Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита: 8039.52 лева.

Съгласно чл.2 от Приложение №4: Кредитополучателят се задължава да заплати на Кредитодателя такса в размер на 150.00 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита ( като по 6.25 лева се дължи всеки месец).

Съгласно чл. 3 от Приложение № 4: Горепосочената такса се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.

Съгласно чл. 2 от Приложение № 5: Кредитополучателят се задължава на дата 025г. да предостави на Кредитодателя УДОСТОВЕРНИЕ от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно НА ВСЯКО 18-ТО ЧИСЛО НА МЕСЕЦА ПО ВРЕМЕ НА СРОКА

НА КРЕДИТА да предоставя ново такова Удостоверение.

Съгласно чл. 4 от Приложение № 5: В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от ЦРД към Камарата на ЧСИ в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, Кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 250.00 лева ЗА ВСЯКО ОТДЕЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.

В сключения договор за потребителски кредит липсва изрична клауза, съгласно която Кредиторът е поискал от Кредитополучателя да предоставя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители с цел установяване дали срещу него има образувани изпълнителни производства. В договора не е уговорено задължение за Кредитополучателя регулярно - на всяко четвърто число от месеца през целия срок на договора - да представя ново удостоверение от ЦРД. Подобно задължение не е индивидуално уговорено, не е включено в основния текст на договора, и поради това не може да породи валидни правни последици спрямо потребителя.

Независимо от това, ответникът начислява неустойка в размер на 305.06 лева месечно за непредставяне на удостоверение по т.нар. Приложение № 5, като общият размер на тези неустойки достига 7321.52 лева — съществено надхвърлящ размера на отпуснатия кредит (5000.00 лева). Това представлява неравноправна договорна клауза по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Поради липсата на изрично уговорено задължение и очевидната несъразмерност на неустойката, същата следва да се приеме за недължима, като противоречаща на императивните разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите. Съгласно т. 1. 1 от договора за потребителски кредит, кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор, Приложенията и анексите към този договор, Общите условия и погасителен план.

А) Видно е, че кредиторът е включил клауза в ПРИЛОЖЕНИЕ № 5, съгласно която кредитополучателят е задължен всеки месец, регулярно, на всяко удостоверение от ЦРД към камарата на ЧСИ, като одобрението на това удостоверение остава изцяло в преценката на кредитора. При непредоставяне или неодобрение на удостоверението, кредиторът си е калкулирал неустойка в размер на 305.06 лева месечно, или общо 7321.52 лева, която е разсрочена по погасителните вноски. Кредиторът не включва така наречената от него „неустойка към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Кредиторът също така нарочно дава договор с грешна дата, и не предоставя приложението, от което да се виждат условията за така наречената неустойка. Това е много често срещана порочна практика на кредитора, с цел пълна заблуда на потребителите. На практика вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и така би се стигнало до неоснователно обогатяване.

Изложеното по-горе се подкрепя от трайната практика на съдилищата в страната, постановено по въпроса следва ли неустойката за не даване на обезпечение по договори за кредити да бъде включена в ГПР, обективирана например в Решение № 369/14.12.2022 г. на Старозагорски Окръжен съд по в. т. д. № 457/2022 г.; Решение № 153 от 26.04.2024 г. на Старозагорски Окръжен съд по в. т. д. № 103/2024 г.; Решение № 286 от 29.02.2024 г. на Пловдивския окръжен по в. г. д. № 25/2024 г.; Решение № 2261 от 18.08.2022 г. на СГС, по в. г. д. № 14174/21 г.; Решение № 1117 от 29.07.2022 г. на Пловдивски Окръжен съд, по възз. гр. дело № 1298/2022 г. и други, в които е прието, че неустойката е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчислението на ГПР.

Процесният договор за потребителски кредит № 664955 от 14.08.2024 г. с АНЕКС № 702••9 и АНЕКС № 7657•• нарушава разпоредби на ЗПК, поради което са недействителни.

Разписано е в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.11,ал,1, т.7 -т.12 и т.20 и ал.2; и чл.12, ал.1, т. 7 - т.9, договорът е нищожен. Съгласно чл.22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл.22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. тя е по- особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. В конкретния случай не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит.

Според & 1, т. 1 от ДР на ЗПК ,.общ разход по кредита за потребителя" са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и всички други разходи. пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорената в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Записано е в погасителния план, че дължимата сума при предоставяне на обезпечение по кредита е в размер на: 8082.30 лева (представляваща кредит от 5000 лева + договорна лихва в размер на 2932.30 лева + такса от 150 лева), като не е включена към нея така наречената неустойка в размер на 7321.52 лева. Освен това, в общо дължимата сума е включена и такса в размер на 150 лева, която е „договорена“ в нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

Б) Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи. които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, което липсва в процесния договор за кредит.

Нарушение е налице, тъй като на ищецът не му е предоставена информация за ГПР , както и дали в него е включена така наречената „неустойка“, както и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Кредиторът в т. 4, ал.4 от процесния договор съвсем бланкетно иска да убеди, че: „Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) се изчислява съгласно формулата в Приложение № 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. с оглед на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация да включва по- специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в общността. От тук може да се направи заключение, че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите. поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора (така например в Решение № 260046 от 13.07.2020 г. на ОС — Варна по възз. Търговско дело № 241/2020 г.) Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин и изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 20•• г. по дело С 377/14)

При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговия размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК - до пет пъти законната лихва. задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част 1 от Приложение 1 към директивата математическа формула. както и да се посочат данните, въз основа на които е направено това изчисляване (така например Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. дело № 71077/2021 г.; Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС-Пазарджик по възз. гр. дело № 224/2022 г. и други). Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото в практиката се забелязва тенденция за несъответствие между представения и реалния ГПР, който има за цел да заблуди потребителя.посочването в потребителския договор на гпр. който не е реално прилагания освен другото е и „заблуждаваща търгов ска практика“. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка е чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните последици от сключването на договора. В този смисъл са: Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС-Пловдив по гр. дело № 880/2020 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС-Пловдив и други. Счита, че Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като освен погоре изложеното не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР.

По сключения на 14.08.2024 г. договор за потребителски кредит № 664955 са оформени два отделни анекса — № 702••9 и № 7657••, като към всеки от тях е приложено отделно Приложение №1, съдържащо погасителен план. Така по отношение на един и същ кредитен договор съществуват два различни погасителни плана с различна информация за дължими вноски, срокове и суми, което създава обективно заблуждение относно реалното задължение на кредитополучателя. Особено показателно е, че анекс № 7657•• изобщо не съдържа дата на подписване, което възпрепятства определянето на хронологията на изменението на договора и поставя под съмнение валидността на анекса като допълнително споразумение. Всичко това води до невъзможност за ищеца да установи каква точно е крайната сума, която дължи, как е формирана тя, и на какво основание. Неяснотата относно основния предмет на договора — размера на дължимите суми и начина на тяхното определяне - представлява нарушение на принципа за прозрачност и добросъвестност по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗП, както и на чл. 5 и чл. 10 от ЗПК. а съдържащите се в анексите клаузи следва да се приемат за неравноправни съгласно чл. 143, т. 10 и 13 от ЗЗП, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Подписвайки договора за кредит, на ищеца му е представено ГПР, което има за цел да го заблуди, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така посочен размера на ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита, а именно възнаграждението наречено „неустойка“. Тези две клаузи, по силата на чл. 146 от ЗЗП всяка клауза в договор за финансова услуга, която е неравноправна, следва да се счита за нищожна, тъй като не са уговорени индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално договорени условия, които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при Общи условия. Към годишния процент на разходите не е включена неустойката в общ размер на 7321.52 лева, която е разсрочена и добавена в размер на 305.06 лева към всяка анюитетна вноска. Така не само е създадена предпоставка за неоснователното обогатяване на кредиторът, но и има за цел или резултат заобикаляне на изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите.

В) В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, в общите условия, според която се дължи неустойка в размер на 7321.52 лева при неизпълнение на задължението за представяне на удостоверение, от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители, в срок до 18-то число всеки месец през целия срок на договора, се намира в пряко противоречие с преследването от Директивата цел, транспортирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да представи удостоверение, съгласно което да се установи има или няма образувани изпълнителни дела, след като креди га е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично посочено в чл.•• от ЗПК е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска удостоверение от ЦРД към ЧСИ въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Г) На следващо място неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от не представянето на удостоверение по чл 2 от Приложение № 5) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции. и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредиторът. Считам, че тази неустойка не съответства на възложената й функция да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което е да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, а е уговорено за неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя, и макар че тази неустойка е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при неизпълнение на договорно задължение, то тя води до скрито оскъпяване на кредита и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя и която увеличава стойността на договора, като основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума, като и за двете страни е било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят има образувано изпълнително дело или няма.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП разпоредба, която задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка (получен кредит в размер на 5000 лева, при неустойка по-голяма 7321.52 лева), като неравноправна е нищожна във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Д) По посочения начин се заобикаля законът - чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - не предоставяно удостоверение ежемесечно от Централния регистър на длъжниците към камарата на ЧСИ , от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал. 1 от ЗПК. При особено кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е НЕДОПУСТИМО и в този смисъл съдебната практика е константна.

Е) Отделно от това, не представянето на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към камарата на ЧСИ (когато същите са били реално очаквани от кредитора) съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на удостоверение за установяване на образувано изпълнително дело и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при не представяне на удостоверение. Ако кредиторът е държал да получи удостоверенеи е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

Поради изложеното договора за потребителски кредит № 664955 от 14.08.2024г. с Анекс № 702••9 и Анекс № 7657•• не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и члл1, ал.1, т.10 от ЗПК с оглед, което същият е недействителен. Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по- специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин на всякъде в Общността. ГПР несъмнено е

съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора' 4 (така например в Решение № 260046 от 13.07.2020 г. на ОС - Варна по възз. търг. дело № 241/2020 г.).

Договореният ГПР не е в посочения размер, а е в много по-висок размер над 100 % ведно с неустойката, който противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, т.е. той не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно разписаното в чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор. надвишаващи определените по алинея 4 се считат нищожни. Налага се извод, че уговорките за неустойка нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума (в този смисъл са: Определение № 1••96 от 05.10.2023 г., по ч. г. д. № 866/2023 г. на СТС; Решение № 3939 от 17.07.2023 г. на СГС, по възз. г. д. № 12826/2022 г. Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС; Решение № 261440 от 04.03.2021 г. на СГС по възз. гр. д. № 13336/ 2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 на СГС по възз. гр. д. № 8029/2021 г.) Предвиждането на санкция за потребителя, за не представяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, всъщност цели освобождаване на кредитора от изпълнение на задълженията му по чл.•• от ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48 и е опит за прехвърляне на същото в отговорност на потребителя. В тежест на кредитора е да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска удосотоверение с цел да се установи наличие на образувани изпълнителни дела, най- късно към момента на сключването му и да не допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнението на това задължение на кредитора В патримониума на потребителя е в нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е недействителна.

В съдебно заседсание ищецът, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител адв.Й. е постъпила молба, с която поддържа предявения иск.

За ответната страна, редовно призована, не се явява представител в съдебно заседание. Поддържа се становището в отговора, както и насрещните претенции.

С постъпилия отговор в срока по чл. 131 от ГПК от ответника се иска да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 664955, Анекс № 702••9 и на Анекс № 7657•• към Договор за кредит № 664955, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10. ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр. с чл. 22 от ЗПК с последиците на чл. 23 от ЗПК, като се счита, че исковете са изцяло неоснователни и необосновани.

Оспорват се изложените обстоятелства в исковата молба, които не отговарят на действителността.

На 03.05.2024г. между „••” АД, в качеството си на кредитодател, и К. Н. И., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 664955. На 14.08.2024 г. страните са сключили Анекс № 702••9 към Договор за потребителски кредит № 664955, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по предходния кредит. Съгласно Анекс № 702••9 кредитополучателят е получил от ответника паричен заем в размер на 5000 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.

На 24.01.2025 г. страните предоговорили правоотношенията си като са сключили Анекс № 7657•• към Договор за потребителски кредит № 664955. Съгласно Анекс № 7657•• кредитополучателят е получил от ответника паричен заем в размер на 5000 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.

В Приложение № 1 към Анекс № 7657•• е виден броя на погасителните вноски, годишната лихва за ползване на кредита, а именно 48.29 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ по Кредита е в размер на 64.00 %. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „••” АД. Преди кандидатстване за кредит К. Н. И. е регистрирал свой профил в системата на „••“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола. За верификация на самоличността си при създаването на профила си, тя е получила от ответника ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка К. Н. И. е потвърдила профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя К. Н. И. е снимала личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на К. Н. И., профилът и е потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, К. Н. И. е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща,

предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване К. Н. И. е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „••” АД, приложими към кредита, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката. След успешното потвърждаване на заявката, „••” АД е разгледал предоставената от К. Н. И. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил същата за искания от нея кредит. След одобряване на кредита моят доверител е генерирал в профила на К. Н. И. Договор за потребителски кредит №664955, съответно Анекс № 702••9 и Анекс № 7657••, заедно с приложимите Общи условия на „••“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като към документите е прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на договора за кредит и на анексите и като доказателство за съгласието на ищцата с договора за кредит и с анексите и Общите условия К. Н. И. е активирала линка „Приеми договора”. На кредитополучателя са предоставени, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК.

От приложените с отговора стандартни европейски формуляри към договора и към анексите, е видно, че са спазени законовите изисквания на чл. 5 от ЗПК. На основание чл. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Видно от приложените в настоящия отговор доказателства несъмнено се установява, че процесните договор и анекси съдържат всички изискуеми съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК условия, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. При сключване на процесните отношения са предоставени всички изискуеми от закона документи на насрещната страна.

Съгласно горното и с оглед съдържанието на договора за кредит и на анексите, претенцията на ищцата за недействителност на Договора за кредит и на анексите се явява изцяло неоснователна и необоснована. Договор за потребителски кредит №664955,2 Анекс № 702••9 и Анекс № 7657•• са отделни правоотношения, като по всяко едно кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит при различни параметри, с отделен погасителен план и приложения към него, с различни и индивидуално уговорени клаузи. В Общите условия на „••“ АД е посочено, че нов кредит не се предоставя, докато кредитополучателят не погаси изцяло предходния си кредит.

С оглед несъответствието между обстоятелствената част, петитума и представените доказателства в исковата молба на К. Н. И., ответникът е затруднен да обоснове всичките си възражения, да вземе становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства и се оказва в невъзможност да организира защитата си. Възразява се срещу материалния интерес на иска. Прави твърдението на другата страна, че цената на иска е в размер на 15 403.82 лева. Понятието "цена на иск" е нормативно определено в чл. 68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото, като в отделните точки на ал. 1 на чл. 69 ГПК нормативно са установени конкретни размери на цената на исковете. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПКпо искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, размерът на цената на иска е стойността на договора.

В постоянната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в Решение № 76 от 15.07.20•• г. по т. д. № 888/2015 г. на ВкС, ТК, I т. о., Определение № 290 от 8.04.2014 г. по ч. т. д. № 953/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 191 от 20.04.2018 г. по ч. т. д. № 779/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 134 от 22.01.2024 г. по ч. т. д. № 1958/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 50••4 от 4.09.2023 г. по т. д. № 1815/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., ТК, и др. се приема, че по иск за съществуване на договор, какъвто е искът за обвяване нищожността на процесния договор за кредит, размерът на цената на иска съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е стойността на договора - размерът на отпуснатия кредит.

В настоящия случай с исковата молба се претендира нищожност на Анекс № 7657•• към Договор за потребителски кредит № 664955, поради което цената на иска се определя като стойността на договора. В практиката на ВКС също е изяснено и съдържанието на понятието "стойност на договора" - в общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /В този смисъл Определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. 2946/2013 г. на ВКС, I т. о./.

В настоящия случай с исковата молба се претендира нищожност на Анекс № 7657•• към Договор за потребителски кредит № 664955, поради което цената на иска се определя като стойността на договора. В практиката на ВКС също е изяснено и съдържанието на понятието "стойност на договора" - в общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /В този смисъл Определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. 2946/2013 г. на ВКС, I т. о./. В настоящия случай предмет на процесния Анекс № 7657•• е сума от5000 лева. Същата сума е била предоставена на ищеца, като върху нея евентуално биха са начислили всички акцесорни по кредита вземания на кредитора, които макар сумарно да надхвърлят сумата от 5000 лева, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Този извод не може да бъде променен от установеното с чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото тези разпоредби са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на годишния процент на разходите по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не са в състояние да дерогират императивните процесуалноправни правила. В допълнение, в Определение № 1585 от 23.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2214/2024 г., I т. о., ТК ВКС приема, че доводите за неравноправен характер на клаузата за договорна неустойка и за това, че тя по същността си съставлява скрита възнаградителна лихва, касаят основателността на предявения иск, не и неговата цена. Неустойката като акцесорно вземане, не съставлява част от задължителното съдържание на договора за кредит и съответно не е определяща за неговата стойност по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. В този смисъл и Определение № 1368 от 5.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 596/2025 г., I т. о., ТК;; Определение № 829 от 03.04.2024 г. по ч. т. д. № 618/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Определение № 134 от 22.01.2024г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., Iт. о., ТК Определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. 2946/2013 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 1367 от 5.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 763/2025 г., Iт. о., ТК; Определение № 248 от 20.06.2024 г. на ОС - Смолян по в. ч. гр. д. № 261/2024 г.; Решение № 19 от 22.02.2024 г. на ОС - Видин по в. гр. д. № 400/2023 г.; Решение № 89 от ••.05.2024 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 501/2023 г. и много други. Съгласно сключените между страните договор за кредит, съответно анекси, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Също така в приложимите към процесния договор Общи Условия на „••“ АД отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР. Отделно от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР. Разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит, съответно анексите, изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).

Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесните договор и анекси към него лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото не посочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. По така изложените съображения, считаме, че при сключване на договора за кредит и на анексите не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Така и актуалната съдебна практика, изразена в Решение № ••63/04.10.2021 г. по Гражданско дело № 2635/2021 г. по описа на РС-Пловдив; Решение № ••65/04.10.2021 г. по Гражданско дело № 2709/2021 г. по описа на РС-Пловдив; Решение № 1440 от 27.02.2019 г. по в. гр. д. № 9176/2018 г. наВъзз. IV-г състав на Софийски градски съд; Решение № 261586 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 13797 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд; Следва да се посочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора и в анексите не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. В договора, съответно анексите, ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Тоест в договора, съответно анексите, няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него. Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително. Видно от приложения по делото договор и анексите размерът на лихвения процент е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от ЗПК). Не се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Така и Решение № 65 от 29.03.2022 г. по Гражданско дело № 6/2022 г. по описа на ОС - Ловеч, Гражданско отделение, 3 състав; Решение № 12411 от 24.06.2024 г. по гражданско дело № 38639/2023 г. по описа на Софийски районен съд; Решение № 9411 от г. по Гражданско дело № 42586/2021 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 26 състав; Решение № 92•• от 15.08.2022 г. по Гражданско дело № 42588/2021 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 176 състав; Решение № 19 от 02.02.2023 г. по Въззивно гражданско дело № 490/2022 г. по описа на ОС - Ловеч, II-и състав; Решение № 7914/17.05.2023 г. по Гражданско дело № 33154/2022 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав; Определение № 25 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2021 г., IVг. о., Определение № 60451 от 3.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 850/2021 г., IIIг. о., Решение № 1396 от 22.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № ••01/2021 г. С оглед на горното се установява, че няма нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР е в размер на допустимия от закона.

Оспорват се твърденията, че неустойката била недействителна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави. Чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на Кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посочените годишни процент на разходите по договора и по анексите са съобразени с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК

Също така в процесните правоотношения изрично е посочено, че неустойката се дължи само, ако кредитополучателят не представи въпросното удостоверение. Неустойката не представлява допълнително оскъпяване по кредита, а има за цел да дисциплинира кредитополучателя, да осуети бъдещо неизпълнение от негова страна и да защити правата на кредитора. Моят доверител не може да се снабди с въпросното удостоверение, издадено от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, тъй като същото се издава лично на съответното физическо лице. Въпросният документ е важна предпоставка за оценка

кредитоспособността на клиента, не само преди сключване на самия кредит, а и през цялото време на действащото кредитно правоотношение. Наличието на образувани изпълнителни дела както към момента на предоставяне на кредита, а и впоследствие, е важна индикация за поведението на клиента и неговата финансова възможност да изпълнява точно и надлежно

задълженията си по заплащане на вноските по кредита. Следва да се има предвид, че процесният кредит е необезпечен, а профилът на клиента е сравнително по-високо рисков, имайки предвид, че е усвоил няколко кредита от различни кредитни институции. Всичко това формира по-високата кредитна задлъжнялост на клиента, която обуславя по-висока степен на предпазливост от страна на моя доверител, включително с допълнителни проверки по време на кредитното правоотношение. Допълнителен аргумент за това, че неустойката не се явява скрито оскъпяване е фактът, че кредитополучателят сравнително лесно и без значителни допълнителни разходи може да се снабди с въпросното удостоверение. Процедурата по издаване на документа от регистъра на КЧСИ може да бъде инициирана по електронен път и самото удостоверение може да бъде получено от кантората на всеки частен съдебен изпълнител. Следователно моят доверител не е заложил непостижими цели или изисквания, които да представляват обективно препятствие по изпълнение на задълженията на клиента и да обуславят сигурното начисляване на неустойка. Логиката е съвсем проста, когато клиентът предостави въпросното удостоверение, той няма да бъде в неизпълнение на задълженията си, респективно това няма да влече негативни последици по начисляване на неустойка. Моят доверител е предоставил достатъчно време на кредитополучателя да се снабди с такова удостоверение - 25 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. Неизпълнението за представяне на описаното в Анекс № 7657••

удостоверение от ЦРД към КЧСИ се явява неизпълнение на установено между страните задължение. Кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за представяне на въпросното удостоверение още преди сключване на кредита, с оглед на което е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Считаме, че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Считаме, че условията на сключения между ищеца и доверителя ми потребителски кредити, ведно с Погасителните планове, явяващи се неразделна част от тях, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави. Съображенията ни в тази насока са следните: На първо място, неустойката има три основни функции: Обезпечителна, Обезщетителна и Санкционна. В конкретния случай имаме договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Този извод е верен, поради това че Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което евентуално да поправи вредите.

Клаузата за неустойка в процесното приложение към Анекс № 7657•• е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание. Друг е въпросът, че голяма част от кредитополучателите пренебрегват тази клауза по една или друга причина, надявайки се същата да не се приложи. Бихме искали да насочим вниманието на Уважаемия съд към това, че тази неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е

индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Още преди подписване на Анекс № 7657••, кредитополучателят е бил наясно с всички условия, като сам е избрал параметрите и условията. Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди това. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора и на анекса става ясно, че още към момента на сключването им потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Следва отново да се отбележи, че процесните отношения са сключени изцяло по волята на ищеца. Същият е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от кредита, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Възможността за отказ гарантира в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението. Следователно ищецът не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора- преди отпускането на кредита, както и след отпускането му. Поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването, респективно върху цялостното й отпадане, няма как да се съгласим с твърденията за противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП. Възразявам срещу твърденията, че била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Както вече бе посочено по-горе, не считаме, че е налице посочен ГПР, различен от реално приложимия такъв по процесните отношения.

Според § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В съответствие с § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП „търговско решение“ е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си,

предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. Съгласно константната съдебната практика на Върховния административен съд, че преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата (в този смисъл решение № 9627/15.07.2020 г. постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на ВАС). „••“ Ад е изпълнил изискването в преддоговорната информация съобразно Стандартен европейски формуляр (Приложение № 2 от ЗПК) да предостави цялата информация относно кредита включително относно сключването на обезпечение и неблагоприятната последица, че не предоставянето му се дължи неустойка съгласно изричната разпоредба от ОУ. По тази начин дружеството е спазило изискванията на член 5, ал.5 вр.ал.2 от ЗПК. Съгласно § 18 от Преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година предвижда, че съобразно принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на защитните мерки, съдържащи се в нея, настоящата директива приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се тълкуват от Съда на Европейските общности. В този смисъл, от гледната точка на средния потребител човек, който е сравнително добре информиран наблюдателен и предпазлив, като се отчита и продукта/услугата, предмет на практиката, може да се направи извод че при предоставяне на информацията в стандартния европейски формуляр по член 5, ал.2 от ЗПК, включително общите условия на договора за потребителския кредит потребителят може да вземе адекватно решение дали сключи договора за потребителски кредит и да осигури обезпечение по предвидения в договора начин като бъде информиран за неблагоприятните последици от не предоставянето му. По изложените съображение не е налице нарушение на член 68д, ал.1, предложение първо от ЗЗП. Възразявам и оспорвам изцяло твърденията за липса на предварителна оценка на кредитоспособността на ищеца, а именно нарушаване на нормата на чл. •• от ЗПК.

Както вече бе посочено в настоящия отговор на искова молба, „••“ АД прави предварителна проверка на кредитоспособността на свой кредитополучател. Това се извършва посредством електронната система на Централния кредитен регистър към БНБ и проверка в публичните регистри като ЦКР, НОИ, НАП и др., като на база събраната информация се прави преценка за кредитоспособността на всеки отделен кредитополучател. в зависимост от финансовия профил на клиента се преценява каква ще бъде отпуснатата главница по кредита, за какъв срок от време ще се ползва кредита, на какви и колко вноски ще се заплаща кредита, дали за определен период от време кредитът ще бъде при промоционални условия, тоест няма да се заплаща лихва или друго оскъпяване. Кредитоспособността е оценена спрямо няколко обективни критерии, резултатите от които дават възможност на финансовата институция да предостави кредит, който е индивидуализиран спрямо

конкретния клиент и съобразен с неговите финансови способности и потребности. „••“ АД е дружество, което разбира нуждите на своите клиенти и помага при вземането на решение какъв кредит да получи. Това непременно не означава, че клиентът ще получи кредит за сумата, за която е кандидатствал. Напротив, наблюдават се много случаи на откази от страна на „••“ АД за предоставяне на кредит, както и случаи, в които се одобрява кредит с по-ниска главница. Всъщност моят доверител има важен интерес да предостави кредит, който да бъде редовно обслужван от клиента и впоследствие изцяло погасен. Възразявам изцяло срещу тълкуването на ищеца на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, в който смисъл размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение.

Въпросната неустойка за не предоставено удостоверение следва да се отличава от забавата за плащане на паричните задължения, поради което ограничението за максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични задължения, не следва да се прилага по аналогия. Чл. 33, ал. 2 от ЗПК предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно ограничението за размера на обезщетението по чл. 33, ал. 2 ЗПК се прилага единствено при забава за парични плащания, но не и по отношение на размера на обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в договора за кредит. Считаме, че твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка противоречала на чл. 71 от ЗЗД, е неправилна и неоснователна. Чл. 71 ЗЗД предвижда правото на кредитора да поиска предсрочната изискуемост на кредита, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. Това обаче е право на кредитора и той по своя преценка може да обяви даден кредит за предсрочно изискуем или да се възползва от предвидените в договора и анексите неустойки. Считам, че твърденията на ищеца за недействителност на неустойката поради противоречие с чл. 71 от ЗЗД не почива на правна логика.

С оглед на горепосоченото се установява, че Договор за потребителски кредит № 664955, Анекс № 702••9 и на Анекс № 7657•• към Договор за кредит № 664955 са изцяло действителни и са спазени всички законови условия. Още преди подписване на договора за потребителки кредит, съответно анексите, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитните отношения, като сам е избрал параметрите и условията. Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди това. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора и анексите става ясно, че още към момента на сключването им потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Следва отново да се отбележи, че както договорът за потребителски кредит, така и анексите са сключени изцяло по волята на ищеца. Същият е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Възможността за отказ от кредита гарантира в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението. Следователно ищецът не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора- преди отпускането на кредита, както и след отпускането му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира за ОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от ищцата К. Н. И. срещу ответника „••“ АД, за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит № 664955 от 14.08.2024 г. с Анекс № 702••9 и с Анекс № 7657•• г., сключен между страните на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10,ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл.22 от ЗПК.

Няма спор, че между К. Н. И. и ••“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 664955 от 03.05.2024г. Към посочения договор са сключени и Анекс № 702••9 и Анекс № 7657••.

Съгласно т.1 от Анекс № 702••9, Кредитодателят и Кредитополучателя констатират и декларират, че са сключили Договор за кредит № 664955. Съгласно т.7 от Анекс №702••9, В случай на неизпълнение на задължението Кредитополучателя за погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя законната лихва, таксите, разноските, неустойките и др. съгласно сроковете и условията по договора за кредит и приложимите към него Общи условия и актуалната Тарифа на Кредитодателя.

Съгласно Приложение № 1 към анекс № 702••9 към договор за потребителски кредит № 664955 е приложен погасителен план, видно от който сумата па предоставения кредит е в размер на 5000 лева, а срокът на кредита е 14.08.2026г. Размер на вноска - с одобрено обезпечение: 336.77 лева , а размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 642.00 лева, като броят на на вноските е 24, Такса в размер на: 150 лева, ГПР е в размер на 65.00%, годишната лихва за ползване на кредита е в размер на 48.92%. Според посоченото Приложение №1 общо дължимата с3ума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е в размер на 8082,48 лева.

Според Погасителния план, приложен към Анекс №702••9, вноската при липса на одобрено обезпечение е в размер: 641.83 лева, от които 336.77 лева е сума от главница, лихва и такса и 305.06 неустойка. Лихва: 2 932.30 лева, Такса 150 лева-. Или, общия размер на вноските при липса на обезпечение възлиза на сумата от 15403.82 лева.

В приложение № 1 към анекс № 7657•• сумата на кредита е 5000.00 лева, 3.Срок на погасяване на кредита: 24.01.2027 г. , Размер на погасителната вноска: 334.98 лева , Брой на погасителните вноски: 24, Годишна лихва за ползване на кредита: 48.29% , Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 64.00%, Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита: 8039.52 лева.

Съгласно чл.2 от Приложение №4: Кредитополучателят се задължава да заплати на Кредитодателя такса в размер на 150.00 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, като месечната вноска за тази такса е в размер на 6.25 лева.

Съгласно чл. 3 от Приложение № 4: Горепосочената такса се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.

Съгласно чл. 2 от Приложение № 5: Кредитополучателят се задължава на дата 18.02.2025г. Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 18-то число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова Удостоверение.

Съгласно чл. 4 от Приложение № 5: В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от ЦРД към Камарата на ЧСИ в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, Кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 250.00 лева за всяко отделно неизпълнение.

Видно от Погасителния план въпреки условието по чл.4 Приложение №5 е предвидено плащането на неустойка в размер на 305.06 лева месечно за не представяне на обезпечението, като общият размер на тези неустойки достига 7321.52 лева , който размер е завишен, съпоставено с размера на отпуснатия кредит.

Така предвиденото плащане на неустойката в посочения размер от 7321,52 лева противоречи на добрите нрави и е е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Освен че посочената неустойка е несъразмерна, не е предвидена, същата се явява и недължима, тъй като е уговорена предварително и по нищожна клауза, противоречаща на закона, като практически е невъзможно кредитополучателят ежемесечно на определена дата да представя посоченото по- горе удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела.

В случая с изискването за представяне на това удостоверение от ЦРД към камарата на ЧСИ, се разместват задълженията на страните по договорното правоотношение, тъй като не кредитополучателят, а кредиторът има задължението да извърши проучване и преценка за кредитоспособността на кредитополучателя. И тази оценка следва да се извърши преди сключването на договора и предоставянето на кредита. Въпреки последното, кредиторът е предвидил и заплащането на неустойка като задължение за кредитополучателя при не представяне на такова удостоверение.

На следващо място, неустойката и таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит представляват разходи, които следва да бъдат включени в Годишния процент на разходите.

От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че размерът на действителния ЖГПР съобразно формулата на Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК като се включи неустойката е в размер на 289,13 %, т.е., надвишаваща многократно установения законов размер, като видно от заключението по експертизата в деня на подписване на договора за потребителски кредит основният лихвен процент на БНБ е бил в размер на 3,53 %.

По този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно като неустойката не е включена в ГПР.

Уговореното плащане на неустойката няма характер на присъщата за нея функция, тъй като е предвидена за не представяне на горното удостоверение, което което задължение за кредитополучателя е на практика трудно осъществимо и така поставено условието за плащане на неустойката предпоставя неизпълнение и съответно до начисляване на неустойка.

По този начин кредиторът уговаря вземане, което е още едно допълнително възнаграждение по договора и като такова е следвало да се включи при определяне размера на ГПР.

Само на горните основания процесният договор за потребителски кредит № 664955 от 14.08.2024 г. , ведно със сключените към него Анекс № 702••9 и Анекс № 7657•• са недействителни., като противоречащи на закона и добрите нрави. Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно съдържанието на годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя.

При посоченото и на кредитополучателя не е бил известен реалния размер на ГПР. Освен това, така предвиденото допълнително възнаграждение за кредитора под формата на неустойка води и до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП разпоредба, която задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка като неравноправна, се явява нищожна. Както се посочи по – горе, съпоставен размера на неустойката с отпуснатия кредит , неустойката се явява изключително завишена- 7321.52 лева.

С оглед изложените по- горе мотиви, кредитополучателят дължи за връщане само чистата стойност на кредита.

Според заключението по назначената ССчЕ се установява, че по договора за кредит ищцата е платила сумата в размер на 2 744,90 лева, при което остават дължими 2 555,10 лева, до какъвто размер К. Н. И. признава и предявения насрещен иск от ••“ АД изрично с подадената от нея молба 04.11.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда 10.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото на К. Н. И. следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото в размер на 1 220,00 лева, включващи заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

По горните мотиви съдът.