Решение № 12516 от 30.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 583/2025 г.

Производството е образувано по постъпила с вх.№4713/19.03.2025г. жалба от „Микромакс България“ ООД - гр.Варна с ЕИК 206244390 против Мълчалив отказ на Комисията за земеделските земи по чл.17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ по заявление вх. №АО-1742/18.09.2024г. на МЗХГ. В жалбата се твърди, че е формиран незаконосъобразен мълчалив отказ на Комисията за земеделските земи по чл.17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ по подаденото на 18.09.2024г. заявление вх. №АО-1742 от дружеството с искане за произнасяне с решение по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди относно ПИ 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна. Дружеството било собственик на имота, който по влязъл в сила ПУП-ПРЗ бил урегулиран като УПИ ІV-47 „за производствени и складови дейности“, в кв.4301, в местност „Таш Тарла“, с.Тополи, общ. Варна. За територията, в която попада имота в ОУП от 2012г. на Община Варна се предвиждала устройствена зона „Пп“- зона за индустриални производства с градоустройствени показатели : максимална плътност на застояването - 60%, максимална интензивност - 2.5, минимално озеленяване -25%. Поради това дружеството подало заявлението за издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя в ПИ 72709.43.65 в земя за неземеделски нужди, с оглед изграждане на сграда за търговия и складове, съгласно отреждания в ПУП и ОУП. Сочат, че са приложили към заявлението всички необходими документи, вкл. документ за заплатена държавна такса за производството. По повод писмо от 07.11.2024г., с което им били дадени указания за представяне на допълнителни документи, с което да отстрани недостатъци в искането по смисъла на чл.30, ал.2 от АПК, от дружеството на 14.01.2025г. бил подаден писмен отговор, в който било изложено становище за неоснователност на указанията и поискало органа да се произнесе по същество по заявлението. Тъй като в първото след тази дата заседание на Комисията по чл.17 , ал.1 от ЗОЗЗ проведено на 07.02.2025г. не било внесено за разглеждане заявлението с искането на дружеството за промяна на предназначението на имота, позовавайки се на 14-дневния срок в чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, считат, че съгласно чл.57, ал.6 от АПК на 08.02.2025г. изтекъл срока за издаване на краен акт от сезирания орган и е формиран мълчалив отказ на Комисията на основание чл.58, ал.1 от АПК. С жалбата твърдят, че оспорват в едномесечния срок по действащата редакция на АПК този мълчалив отказ и молят да бъде отменен като незаконосъобразен и административният орган да бъде задължен да се произнесе по заявлението в 14-дневен срок. Претендират присъждане на разноските. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа жалбата. В хода по същество развива доводи, че са били налице предпоставки за произнасяне по искането. В писмена защита детайлно излага хронологията на развилото се административно производство, като счита, че в преписката е налице удостоверение за устройствената зона по ОУП на община Варна, в която попада имота и не е било необходимо органа служебно да събира тези данни по реда на чл.40, ал.6 от ЗОЗЗ, още повече, че ОУП от 2012г. на Община Варна бил публично достъпен. Ангажирани били доказателства за наличие на одобрен ПУП-ПРЗ за застрояване на имота по реда на ЗУТ, поради което били налице всички предпоставки и нямало пречки да бъде взето от Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ решение за промяна на предназначението на земята, попадаща в имота, по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ. Твърди, че в производството по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ липсвала правна възможност органа да преценява законосъобразността на одобрения ПУП-ПРЗ, както и верността на удостоверенията относно ОУП. Моли за уважаване на жалбата и за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката за произнасяне по същество. Претендира присъждане на разноските съгласно списък. Ответникът – Комисията за земеделските земи по чл.17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ към МЗХГ – гр.София се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалба. Прави възражение за недопустимост на оспорването, тъй като не бил формиран мълчалив отказ по заявлението. Изтъква, че до заявителя са изпратени няколко писма с конкретни указания, както и до Община Варна - с искане за предоставяне на информация свързана с ОУП на Община Варна, по които не постъпил отговор с необходимите документи и информация. Поради това в хода по същество моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя и моли за присъждането му в минимален размер. Депозира преписката с писмено становище се искане за постановяване на определение, с което жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на интерес за оспорването, тъй като органа не отказал да се произнесе по заявлението. То не било редовно, тъй като не било изпълнено указанието, което било свързано с осигуряването на транспортен достъп до имота, тъй като било от значение за уважаване на поисканата промяна на предназначението на имота на дружеството да се промени предназначението и на имота, през който се предвиждал транспортния достъп до имота на дружеството. Коментира се определението на ВАС за наличието на формиран мълчалив отказ по заявлението, като се сочат спецификите в процедурата и в сроковете за произнасяне и се цитират разпоредби от ППЗОЗЗ. Считат се неоснователни възраженията на дружеството срещу дадените му писмени указания за отстраняване на нередовности в заявлението. Подробно се обсъжда кореспонденцията между органа и заявителя, като се акцентира на обстоятелството, че органа е изискал служебно информация от Община Варна, съдържаща категорична информация относно устройствената зона в която попада процесния имот, по която нямало получен отговор. В обобщение се иска оспорването с жалбата да бъде отхвърлено като неоснователно. По поддържаните възражение от ответника за допустимостта на жалбата, съдът взе предвид, че първоначално по делото е постановено Определение № 3648/01.04.2025г. за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на адм. дело №583/2025г. на основание чл.159, т.1 от АПК с преценката, че по заявлението не е формиран мълчалив отказ на сезирания орган, тъй като заявлението все още се е окомплектовало и не е било внесено за произнасяне на компетентната комисия, каквато е поддържаната тези от ответника. С Определение № 2732/11.03.2026г. по ч. адм. дело №8887/2025г. на Върховния административен съд е отменено Определение № 3648/01.04.2025г. и адм. дело №583/2025г. е върнато в Административен съд-Варна за продължаване на производството, тъй като въз основа на материалите в него касационният състав постановява, че 30-дневния срок за произнасяне на Комисията за земеделските земи по чл.17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ по конкретното заявление е изтекъл на 17.02.2025г. Поради това касационният състав заключава, че е формиран мълчалив отказ, срокът за оспорване на който е едномесечен и тъй като в този срок - на 28.02.2025г. била подадена жалбата от "Микромакс България" ООД- Варна до съда срещу мълчаливият отказ по заявлението, оспорването с нея е допустимо за разглеждане. С този акт на касационната инстанция е разрешен въпроса за допустимостта на жалбата, поради което неоснователно представителя на ответника поддържа възраженията за недопустимост на оспорването в проведеното на 19.05.2026г. открито съдебно заседание. Като взе предвид това задължително определение на касационната инстанция, доводите по съществото на спора на страните и прецени по поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните установявания и изводи: Жалбата е допустима, тъй като е подадена е в срок, срещу подлежащ на съдебна проверка мълчалив отказ, при наличие на правен интерес и активна легитимация за дружеството за оспорването, тъй като е подател на заявлението, по което е формиран мълчаливия отказ на сезирания административен орган. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Конкретното административно производство е започнало с подадено заявление вх. №АО-1742/18.09.2024г. от „Микромакс България“ ЕООД- Варна до Председателя на Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ с искане за промяна на предназначението на 4,988дка земеделска земя за неземеделски нужди за изграждане на обект „Сграда за търговия и складове“, представляваща ПИ 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна, придобит с [НА], том ІІ, дело №273/2020г., който представлявал УПИ ІV-47 „за производствени и складови дейности“, в кв.4301, в местност „Таш Тарла“, с.Тополи, общ. Варна по ПУП-ПРЗ по чл.16, ал.1 от ЗУТ, одобрен със Заповед №Г-130/09.04.2020г. на Зам.-кмета на Община Варна. Към заявлението е приложена подробна обяснителна записка относно исканата промяна на предназначението на имота, която била свързана с инвестиционното намерение на дружеството да реализира предвижданията за имота по действащия ПУП от 2020г. и ОУП на гр.Варна от 2012г. като изпълни строителство на производствени и складови сгради и упражняване на свързаните с тях дейности. Със заявлението е представена Заповед №81/17.01.2024г. на Кмета на Община Варна по чл.16, ал.4 и ал.6 от ЗУТ за придобиване от „Микромакс България“ ЕООД-Варна на собствеността върху УПИ ІV-47 „за производствени и складови дейности“, в кв.4301, в местност „Таш Тарла“, с.Тополи, общ.Варна. Тази заповед е вписана с акт №95, том ІІ, дело №615/2024г. на СВ-Варна. Приложена е скица- извадка от КККР за имота ПИ 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна, който е урегулиран като УПИ ІV-47“, в кв.4301, в местност „Таш Тарла“, с.Тополи, общ.Варна, с основните данни за площта му 4988кв.м, с начин на трайно ползване на имота – за друг вид производствен, складов обект, с трайно предназначение на територията – земеделска, с единствен собственик „Микромакс България“ ЕООД съгласно заповедта по чл.16 от ЗУТ на Кмета на Община Варна. Приложен е Акт №79/17.06.2024г. за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение издаден от Областна дирекция „Земеделие“-Варна, от който е видно, че земята в ПИ 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна с площ 4,988дка е със среден бонитетен бал 55, при неполивни условия и е категоризирана като такава от V-та категория. Представено е удостоверение за поливни земеделски земи изх. № РД-22-203 от 13.05.2024г. издадено от Напоителни системи ЕАД-клон Варна, от което е видно, че до имота не може да бъде доставяна поливна вода, както и че имота не е използван за земеделски цели и не е поливан през последните 5 години и няма сключен договор за доставка на вода за напояване. Приложено е писмо от РИОСВ-Варна, изх. № 26-00-4825/А1 от 25.07.2024 в което е отразено, че за територията на имота има одобрен със Заповед № Г-130/09.04.2020г. -ПУП-ПРЗ. ОУП на Община Варна е съгласуван със Становище по екологична оценка № 1-1-2011г. на министъра на околната среда и водите и е одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2020г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В становището няма поставено условие за изрична провеждане на процедура по съвместимост. Територията на имота не попада в границите на защитени територии по смисъла на ЗБР и отстои на около 270 метра от такава територия. От приложеното Здравно заключение изх. № 69Д-259-164 от 26.08.2024г. на РЗИ-Варна за съгласуване на ПУП-ПРЗ за имот 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна е видно, че предвиждането в плана за отреждане на имота „ за производствени и складови дейности“ е съгласуван. От приложеното Удостоверение № АУ089335ТПЛ¬_001ТПЛ от 09.09.2023г. издадено от Кметство Тополи, общ. Варна е видно, че ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-130/09.04.2020г. за УПИ IV-47 „ За производствени и складови дейности“ от кв.4301, в местност „Таш Тарла“ по КК на с.Тополи, общ.Варна е в съответствие с ОУП на Община Варна и попада в зона Пп-Устройствена зона за индустриални производства с градоустройствени показатели: Пл.-60%, Кинт.-2,5, Озел. -25%. Приложена е текстова част на Заповед №Г-130/09.04.2020г. на Зам.-кмета на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ по чл.16, ал.1 от ЗУТ и извадка с графичната част на ПУП-ПРЗ за територията, в която попада имота на дружеството, ведно с таблица на урегулираните имоти и констативен протокол за влизането й в сила на 26.05.2022г. С писмо №АО-1742/07.11.2024г. /л.2 от преписката/ Директорът на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в МЗХ уведомил дружеството, че са установени нередовности и преписката се връща с указания за окомплектоването й в съответствие с изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Дадени са указания, че следва: 1/ да се проведе процедура по промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ на частта от ПИ 72709.43.65, необходима за осигуряване на транспортен достъп за нуждите на „Микромакс България“ЕООД до ПИ 72709.43.65 или да се представи документация, удостоверяваща, че същата е променено предназначение по реда на ЗОЗ и ППЗОЗ; 2/указано е, че в Писмо от РИОСВ-Варна, изх. № 26-00-4825/А1 от 25.07.2024 не е упоменато по какъв начин ще се осъществява транспортният достъп до имот с идентификатор 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна; 3/установено е несъответствие в Удостоверение № АУ089335ТПЛ_001ТПЛ от 09.09.2023г., издадено от Кметство Тополи, общ. Варна, от което е видно, че ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-130/09.04.2020г. за УПИ IV-47 „за производствени и складови дейности“ от кв.4301, в местност „Таш Тарла“ по КК на с.Тополи, общ.Варна, което е в съответствие с ОУП на Община Варна и попада в зона Пп-„Устройствена зона за индустриални производства“, а от представената извадка от ОУП на Община Варна било видно, че имот с идентификатор 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна попада в устройствена зона „Зп“ и в тази връзка е указано, че е необходимо да бъде представена актуална извадка от действащия ОУП от която да е видна конкретната устройствена зона в която попада имота -предмет на преписката. Писмото от 07.11.2024г. с тези указания е връчено на пълномощник на дружеството на 14.01.2025г. с известие за доставяне – л.3 от преписката. Още същият ден представителя на дружеството депозирал заявление към преписката, което в МЗХ е заведено с рег.№ АО-1742/14.01.2025г. /л.7 и л.32 от преписката/. В това заявление са изложени съображения, че поисканите документи и книжа следва служебно да се изискат и приложат и е направено искане за внасяне на заявлението за разглеждане и произнасяне от Комисията. По повод отговора в заявлението на 14.01.2025г. с отказа да се представят документи и книжа, с писмо №АО-1742/07.03.2025г. /л.34 от преписката и л.33 от делото/ Директорът на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в МЗХ изискал от Община Варна на основание чл.40, ал.6 от ППЗОЗЗ да представят по преписката: 1/извадка от действащия ОУП на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ, на която да е отразен административния акт за одобряването на плана; 2/актуално удостоверение, с цел установяване на конкретната устройствена зона, в която попада ПИ 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна, съгласно действащия ОУП на Община Варна, което да съдържа и информация, относно допустимостта за реализиране на инвестиционното предложение на „МИКРОМАКС БЪЛГАРИЯ" ООД, за изграждане на обект: „Сграда за търговия и складове" в имота, предвид устройствената зона, в която същият попада, респективно възможността за провеждане на процедура за промяна на предназначение на имота по реда на Закона за опазване на земеделските земи и ППЗОЗЗ. Копие от това писмо от 07.03.2025г. на МЗХ до Община Варна е изпратено на пълномощника на дружеството, като в писмото му е указано, че преписката е изпратена на Община Варна за окомплектоване. С писмото дружеството е уведомено, че 30-дневния срок в чл.24, ал.1 от ЗОЗЗ за произнасяне на Комисията по заявлението е инструктивен. Указано е, че връщането на преписката е наложено, за да бъдат изяснени описаните в писмото факти и обстоятелства относно предвижданията на ОУП за територията на имота и др. В случай на допустимост на искането и надлежно комплектуване съгласно изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ са уведомени, че преписката ще бъде внесена за разглеждане на заседание на Комисията по земеделските земи. Писмото №АО-1742/07.03.2025г. с известието за доставяне е получено в Община Варна на 12.03.2025г. /л.35 от делото/. Директорът на Дирекция „АГУП“ при Община Варна издал Писмо рег. № АУ089335ТПЛ_003ВН/ 27.03.2025г. /л.36 от делото/, до кмета на с. Тополи, общ Варна по повод писмото от МЗХ с искане да представи преписката по Заповед № Г-130/09.04.2020г. с която е одобрен ПУП-ПРЗ за имота на жалбоподателя с оглед аргументиране на становището по допустимостта за реализиране на заявеното инвестиционно намерение в съответствие с установената устройствена зона с ОУП на община Варна. Копие от това писмо на Директора на Дирекция „АГУП“ при Община Варна е изпратено на директора на Дирекция „ПОК“ в МЗХ в гр.София и на пълномощника на „МИКРОМАКС БЪЛГАРИЯ" ООД – гр.Варна. По делото няма спор между страните, че до провеждане на откритото съдебно заседание на 19.05.2026г. няма други писма, молби и др. документи постъпили по преписката, по която няма постановен финализиращ акт от Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ - нито за спиране на производството по заявлението, нито за прекратяването му, нито е издадено разрешение за промяна на предназначението на земеделската земя, попадаща в конкретния имот, нито има издаден изричен отказ по искането в заявлението. С оглед на това и както бе посочено по-горе, 30-дневния срок за произнасяне на Комисията за земеделските земи по чл.17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ по конкретното заявление е изтекъл на 17.02.2025г. , поради което е формиран мълчалив отказ по искането, който мълчалив отказ е оспорен в срок с жалбата, по която е образувано настоящото адм. дело. С оглед проверката на оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ по заявлението, съдът взе предвид приложимата правна уредба в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, както и общите правила в АПК : Съгласно чл.40, ал.1 от ППЗОЗЗ при наличие на влязъл в сила ПУП за обекта, собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот, може да внесе предложение за промяна на предназначението на земята, когато обектът се изгражда за собствени нужди. Лицата по чл.40 ал.1 изготвят мотивирано предложение, придружено с документите по чл.30 до комисията по чл.17, ал.1 ЗОЗЗ, към което се прилагат документите изброени в 6 точки на чл.40, ал.2 на ППЗОЗЗ. В чл.40, ал.6 от ППЗОЗЗ е разписано, че за територии с влезли в сила общи устройствени планове /ОУП/ служебно се събира и прилага към документите по ал.2 извадка от плана с обхват на поземления имот (поземлените имоти) и удостоверение за устройствената зона чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа – от съответната общинска администрация. Съгласно чл.41 от ППЗОЗЗ Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ обсъжда предложението и в 30-дневен срок от датата на внасянето му се произнася с решение за промяна на предназначението на земеделската земя. При тази правна уредба в съответствие с чл.40, ал.6 от ППЗОЗЗ с писмото от 07.03.2025г. е изискано от Община Варна да представи по преписката образувана по заявлението на дружеството извадка от действащия ОУП на Община Варна, одобрен със Заповед № РД- 02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ, на която да е отразен административния акт за одобряването на плана и актуално удостоверение, с данни за конкретната устройствена зона, в която попада ПИ 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна и др. данни. С тези документи и книжа е следвало да се окомплектова заявлението, преди да се внесе за разглеждане и произнасяне от Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, тъй като от 2023г. е представеното удостоверение с данните за устройствените предвиждания за територията, в която попада имота по ОУП и по ПУП – т.е. година преди подаване на заявлението до Комисията, а предвид възможността в този период от една година да са настъпили изменения в ОУП и в ПУП за територията, в която имота, следва в преписката да са приложени документи, удостоверяващи актуалните данни за устройствената зона, показатели и отреждането на имота по ОУП и ПУП. С оглед служебно изисканите от Община Варна документи и книжа, част от които от Община Варна са поискани от Кмета на с.Тополи, без данни той да ги е предоставил, налага извода, че сезирания със заявлението административен орган – Комисията е следвало да постанови спиране на производството след преценка дали е налице основанието за спиране разписано в чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ или предвиденото в чл.41а ППЗОЗЗ – когато са възникнали въпроси за доизясняване. За указанието свързано с необходимостта да се внесе едновременно искане за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ на частта от ПИ 72709.43.65, необходима за осигуряване на транспортен достъп за нуждите на „Микромакс България“ЕООД до ПИ 72709.43.65 или да се представи документация, удостоверяваща, че същата е с променено предназначение по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗ – не става ясно за коя част от ПИ 72709.43.65 се иска също процедиране на изменение на предназначението на земята или представяне на доказателства за вече проведена такава процедура. От една страна – със заявлението е поискана промяна на предназначението на цялата земя попадаща в ПИ 72709.43.65 по КККР на с. Тополи, общ. Варна, която площ попада изцяло в УПИ IV-47 „За производствени и складови дейности“ от кв.4301 и не остават части от този имот, за които да не е поискана промяна на предназначението. Ако се има предвид площта, която е била включена в стария ПИ 72709.43.65 преди урегулирането му с ПУП-ПРЗ по чл.16, ал.1 от ЗУТ със Заповед №Г-130/2020г. на Кмета на Община Варна като УПИ ІV-47, която площ с влизане в сила на ПУП-ПРЗ е станала общинска публична общинска собственост, тъй като е предвидена за улична регулация и попада в ПИ 72709.43.91 по КККР на с.Тополи, общ. Варна – показан на скицата на л.13 от преписката, който е разположен между ПИ 72709.43.65 и ПИ 72709.43.50 – „за местен път“, следвало е да се дадат коректни указания, от които да е ясно за ПИ 72709.43.91 ли се отнасят или за ПИ 72709.43.50. По повод указанието дадено във връзка с констатацията, че в Писмо изх. № 26-00-4825/А1 от 25.07.2024. от РИОСВ-Варна не е упоменато по какъв начин ще се осъществява транспортният достъп до ПИ 72709.43.65, следва отново да се вземе предвид графичната част на влезлия в сила ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед №Г-130/2020г. на Кмета на Община Варна, който след като е ПРЗ има конкретни устройствени предвиждания за граничите, отреждането и застрояването на новообразуваните с плана УПИ, така и за лицата им към улиците, на които са уличнорегулационните граници на отделните УПИ, чрез които лица на имотите към проектираните улици се предвижда трасето за транспортен достъп до всеки имот и включването на новопредвидените улици в съществуващата улична мрежа в процесната територия. Поради това не от становището на РИОСВ, а от действащия ПУП-ПРЗ и от комуникационно-транспортната схема към ОУП е показан начина, по който ще се осъществява транспортният достъп до имотите и в частност до новия УПИ IV-47 „За производствени и складови дейности“ от кв.4301, който е идентичен с ПИ 72709.43.65 по КККР на с.Тополи, общ.Варна. С оглед на това в известен смисъл основателно се явява възражението в становището на представителя на жалбоподателя във внесеното на 14.01.2025г. допълнително заявление, че материалите в преписката дават отговор на част от въпросите за фактите и обстоятелствата и не е необходимо представяне на още доказателства за тези обстоятелства. След като със това допълнително заявление дружеството е поискало внасяне на преписката така, както е комплектована за произнасяне на Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ в МЗХ с акт по същество, с който да се разреши или да се откаже разрешаване на промяна на предназначението на имота, следвало е преписката да се докладва в Комисията и тя като административен орган да се произнесе или с акт за спиране на производството за изясняване на конкретните факти и обстоятелства относно актуалните данни в действащите за територията, в която попада УПИ IV-47 „За производствени и складови дейности“ от кв.4301, който е идентичен с ПИ 72709.43.65 по КККР на с.Тополи, общ.Варна по ОУП на Община Варна и по ПУП или да се произнесе с акт по същество, с който да откаже, респ. да разреши промяната на предназначението поискана със заявлението. Изпратените писмени уведомление с изх. №АО-1742/07.11.2024г. и №АО-1742/07.03.2025г. на Директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ до дружеството-заявител, с което преписката е върната не може да бъдат квалифицирани нито като акт за прекратяване на производството, нито като акт за спирането му, нито като отказ или като разрешение за промяна на предназначението на земите, тъй като не са издадени от Комисията по земеделските земи, която е компетентния административен орган да постанови спиране, респ. прекратяване на производството или да постанови акт по съществото на искането. Ако към заявление вх.№АО-1742 от 18.09.2024г. не са приложени необходимите документи от обхвата на чл.30 ППЗОЗЗ вр. с чл. 40, ал. 2 ППЗОЗЗ, съществува възможността предвидена в чл. 41а ППЗОЗЗ, съгласно която : "Комисията по чл.17, ал.1 ЗОЗЗ спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато при обсъждането за даден обект възникнат въпроси за доизясняване.". Издаването на акт за спиране би гарантирало възможност на заявителя да го оспори, в производството по което оспорване да бъде разрешен въпроса дали действително са налице обстоятелства за доизясняване. Т.е. в случай, че административният орган приеме, че са налице обстоятелства за доизясняване или необходимост от допълнителни данни, следва да съобрази процесуалните правила в ЗОЗЗ и АПК, като заявителят бъде уведомен за развитието на производството по заявлението му. Като не е направено това е допуснато съществено нарушение на правилата, което способствало за формирането на незаконосъборазен мълчалив отказ по искането в заявлението. Поради липсата на произнасяне на Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ по конкретното заявление, не е налице изричен краен акт, с който да е финализирано производството, поради което се е формирал мълчалив отказ. Като не е спазил императивното изискване да издаде мотивиран отказ под формата на писмено решение, мълчанието на колективният административен орган по заявлението е довело до формиране на незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението, който следва да бъде отменен на основание чл.146, т.2 и т.4 от АПК – като неотговарящ на изискванията за форма и съдържание и в противоречие на приложимите материални разпоредби на ЗОЗЗ, ППЗОЗЗ и на общата уредба в АПК. Предвид основателността на оспорването с жалбата и отмяната на Мълчаливия отказ на Комисията по земеделските земи към МЗХ по заявление вх. №АО-1742/18.09.2024г. на „Микромакс България“ ООД- гр.Варна, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да се върне на Комисията по земеделските земи към МЗХ- гр. София за произнасяне в 30-дневен срок от датата на получаването й с влязлото в сила решение, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Съгласно представения списък на разноските претендираната сума е в общ размер на 959,95 евро. За претендираната сума в общ размер 959,95 евро от представените доказателства се установи следното: 25,56 евро /50лв./ са заплатени за държавна такса за образуване на дело в Адм. съд-Варна с преводно нареждане на л.6 в дело №583/2025г.; 76,69 евро /150лв./ са заплатени за държавна такса за образуване на дело по частната жалба във ВАС с преводно нареждане на л.5-гръб в дело №8887/2025г.; 2,05 евро /4лв./ са заплатени за държавна такса за копия с преводно нареждане на л.5-гръб в дело №8887/2025г.; 255,65евро /500лв./ за адвокатско възнаграждение за представителството по адм. дело № 8887/2025г. по описа на ВАС са заплатени с разписка към фактура №462/17.07.2025г. на л.33 в дело 8887/2025г. За претендираната сума в размер на 600 евро за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция се установява, че не са представени по делото доказателства за заплащане на такава. Представените със списъка доказателства са за заплащане на сумата от 600 евро от „Микромакс България“ООД с разписка №476/14.05.2026г. по фактура №476/14.05.2026г. издадена за адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба срещу Определение №498 от 24.03.2026г. по гр. дело №235 по описа на ОС-Благоевград. Освен това по настоящото адм. дело №583/2025г. по описа на Адм. съд-Варна няма представен и договор за правна помощ и съдействие с разписка за заплащането му в брой, които да доказват размера на договореното и евентуално заплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуалното представителство пред настоящата инстанция. Поради недоказаност на претендираната сума от 600 евро за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, такава сума не следва да му бъде присъждана. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва Община Варна да бъде осъдена да заплати на „Микромакс България“ ООД- Варна сумата в общ размер на 359,95 евро, представляваща 104,30 евро - държавни такси и 255,65 евро-адвокатско възнаграждение по адм. дело №8887/25г. по описа на ВАС. Воден от това и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Съдът