Решение № 157 от 12.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл.82, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Образувано е по жалба, подадена от М. Г. Х. с адрес гр. Стара Загора, Затвора – Стара Загора, уточнена с писмена молба вх. № 4779 от 23.07.2025г., против акт, обективиран в Уведомление от 05.06.2025г., в частта му, с която като условие за получаване по време на свиждане на допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за празника Курбан Байрам, е определена дата за получаване на пратката 07.06.2025г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт в обжалваната му част, като по същество съображения са за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че доколкото упражняването на правото на допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС законът не обвързва към кой момент следва да стане получаването на пратката – преди или след празника, като единственото законово условие е получаването да стане по време на свиждане, неправилно, необосновано и незаконосъобразно упражняването на правото на лишения от свобода по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС в случая е било обусловено и ограничено от определената от Началника на Затвора – Стара Загора конкретна дата за получаване на пратката. Счита, че с оглед връчването на оспорения акт едва на 16.06.2025г., фактически е бил лишен от възможността да упражни правото си на допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, предвид определената от Началника на Затвора – Стара Загора дата за нейното получаване – 07.06.2025г. По подробно изложение в жалбата и в съдебно заседание съображения е направено искане оспореният акт в обжалваната му част да бъде отменен, като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 04.06.2025г. жалбоподателят в настоящото производство - М. Г. Х., е подал молба до Началника на Затвора-Стара Загора, заведена с вх. рег. № М-1053 от 04.06.2025г., с искане да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да получи от близките си по време на свиждане през м. юни 2025г. хранителна пратка за празника „Курбан Байрам“, празнуващ се на дати 05.06.2025г., 06.06.2025г. и 09.06.2025г. от Мюсюлманското вероизповедание в Република България, която хранителна пратка да съдържа и до един килограм печено месо. С оспорения в настоящото съдебно производство акт на Началника на Затвора – Стара Загора, обективиран в уведомление от 05.06.2025г., след разглеждане на подадената от М. Х. молба с вх. рег. № М-1053 от 04.06.2025г., е прието, че доживотно осъденият М. Х. може да получи допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС при провеждане на свиждането на 07.06.2025г. По допустимостта на жалбата: Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от нормата на чл.159, т.1 и т.4 от АПК, две от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК и правен интерес за оспорващия. В случая без съмнение обективираното в обжалвания акт волеизявление на Началника на Затвора – Стара Загора, представлява волеизявление на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на властнически административни правомощия (по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в затвора и за осигуряване на условия за реализиране и упражняване правата на осъдените). Съдържанието на волеизявлението в оспорената му част сочи на ограничаване на заявеното от Х. като възникнало и съществуващо право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като признаването на правото на лишения от свобода да получи допълнителна хранителна пратка за празника на Мюсюлманското вероизповедание - „Курбан Байрам“, празнуващ се на дати 05.06.2025г., 06.06.2025г. и 09.06.2025г., органът е обусловил с поставено условие за упражняване на правото при провеждане на свиждането на 07.06.2025г. Това условие, обвързващо признаването на правото на допълнителна хранителна пратка за конкретна дата, следва да се квалифицира като ограничително по отношение упражняването на правото. В този смисъл, доколкото с оспорения акт на Началника на Затвора – Стара Загора, е ограничено правото на Х. да получи заявена в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителна хранителна пратка от гл.т на признатата възможността за получаване на пратката единствено на конкретно определена от органа дата, без съмнение актът в обжалваната му част, поставящ по отношение на М. Х. ограничително условие за упражняване на правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, засяга и ограничава претендирано от лишения от свобода право. Това определя обективираното в Уведомление от 05.06.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора волеизявление в оспорената му част, като засягащ права и законни интереси на жалбоподателя индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт в обжалваната му част на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, приема, че разгледана по същество жалбата е основателна. Обжалваният административен акт е постановен от материално компетентен орган - Началника на Затвора - Стара Загора, при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15, ал.1, т.4 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС. Правото на лишените от свобода лица да получават хранителни пратки, нормативно е регламентирано в разпоредбите на чл.98, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2, изр. второ е регламентирана възможността за получаване на извънредна хранителна пратка в две хипотези – 1. като самостоятелна награда (поощрение) за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода и 2. ако бъде разрешена при ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно нормата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че правото на лишените от свобода лица да получават една хранителна пратка месечно (по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС) и правото им да получат по една допълнителна хранителна за пратка за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година (по чл. 83, ал.2 от ППЗИНЗС) възникват по силата на закона - законът определя субектите на правата; основанията за тяхното възникване (материалноправните предпоставки, съставляващи правопораждащия юридически факт) и съотв. хипотезите, които изключват, ограничават, прекратяват или погасяват тези права и възможността за тяхното упражняване. В конкретния случай с подадената от М. Х. молба вх. рег. № М-1053 от 04.06.2025г. до Началника на Затвора – Стара Загора, е заявено искане за упражняване на претендирано право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за получаване от лишения на свобода на допълнителна хранителна пратка от близките си по време на свиждане през м. юни 2025г. за празника „Курбан Байрам“, празнуващ се на дати 05.06.2025г., 06.06.2025г. и 09.06.2025г. от Мюсюлманското вероизповедание в РБългария, която хранителна пратка да съдържа и до един килограм печено месо. С оспореният акт в обжалваната му част е прието, че доживотно осъденият М. Х. може да получи допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС при провеждане на свиждането на 07.06.2025г. т.е признато е заявеното от М. Х. право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС на допълнителна хранителна пратка за празника „Курбан байрам“ за конкретна дата и при поставено ограничително условие за упражняване на правото, обвързващо признаването на правото с разрешено получаване на допълнителната хранителна пратка единствено на дата 07.06.2025г. Спорният по делото въпрос се свежда именно до това, дали признаването на правото на лишения от свобода по чл.82, ал.3 от ППЗИНС, на допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, може да бъде обусловено от определена по административен ред от административен орган конкретна дата за получаване на пратката. Както нееднократно е посочвал съдът, нормата на чл. 82, ал.3 от ППЗИНЗС е от категорията на овластяващите (предоставящи/пораждащи права), поради което не може да се тълкува и прилага ограничително, както от гл.т на съдържанието на правото, така и от гл.т на неговото упражняване. В случая единственото въведено от законодателя изискване за времето на получаване на допълнителна хранителна пратка по чл. 82, ал.3 от ППЗИНЗС, е да е по време на свиждане, поради което недопустимо е правоприлагащият административен орган да ограничава това право, обуславяйки признаването на правото с разрешено получаване на допълнителната хранителна пратка на конкретно определена от органа на дата. Доколкото законът не обвързва упражняването на правото на допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, с възможност за получаване на хранителната пратка на датата (датите) на празника, не може административен орган да признава това право само за определена дата, респ. не може реализирането на правото да се ограничава с определена от органа конкретна дата за неговото упражняване, като условие за признаването му, както е в случая. Следва да се отбележи и че от доказателствата по делото се установява, че на идентична по съдържание молба на друг лишен от свобода (молба вх. № М-1052/ 04.06.2025г. на З. З. А.), с искане да му бъде разрешено да получи допълнителна хранителна пратка за празника „Курбан Байрам“ в периода 07.06.2025г. – 24.06.2025г., е поставена положителна резолюция от Началника на Затвора – Стара Загора. С оглед на което очевидно не е съществувала абсолютно никаква нормативна и/или административна пречка, подадената от М. Х. молба вх. рег. № М-1053 от 04.06.2025г. за получаване на допълнителна хранителна пратка по време на свиждане през м. юни 2025г. за празника „Курбан Байрам“, да бъде уважена и съотв. да бъде разрешено упражняването на заявеното право без поставяне на ограничителни условия чрез определянето на конкретна дата, за която се признава правото на лишения от свобода да получи пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, съотв. без да бъде ограничавано на датата на кое от разрешените свиждания през м. юни 2025г., лишеният от свобода може да получи допълнителната хранителна пратка. Ето защо съдът приема, че необосновано, при неправилно приложение и в противоречие с целта на закона, е признато правото на М. Х. да получи допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за празника Курбан Байрам единствено на дата 07.06.2025г., съотв. неправилно и незаконосъобразно е ограничено упражняването от лишения свобода на това право чрез определена от Началника на Затвора – Стара Загора конкретна дата за получаване на хранителната пратка. И не на последно място – за постановяването на оспорения административен акт Х. е бил уведомен срещу подпис на 16.06.2025г. т.е след определената му с акта дата (07.06.2025г.), за която му е признато правото на допълнителна хранителна пратка и му е разрешено нейното получаване. В този смисъл с уведомяването за оспорения акт едва на 16.06.2025г., жалбоподателят фактически е бил лишен от възможността да упражни правото си на допълнителна хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за празника за празника „Курбан Байрам“, предвид определената от Началника на Затвора – Стара Загора дата за нейното получаване. Представените по делото докладни записки за извършено от ИСДВР уведомяване на Х. на 04.06.2025г. и на 05.06.2025г., че „на мюсюлманите е разрешено да получат извънредна хранителна пратка само за седмицата 07-08.06.2025г., предвид че празника е 05.06 – 09.06.2025г.“, не могат да се разглеждат като „конклудентни действия по запознаване на доживотно осъдения Х. и пораждащи същите правни последици от по-късното писмено изявление“. Посоченото „уведомяване“ предхожда издаването на оспорения акт, поради което не може да представлява съобщаване на акта на неговия адресат, още по-малко това уведомяване би могло да породи правните последици на произнасяне от компетентния орган по заявеното от Х. искане за разрешаване упражняване на правото му по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният акт на Началника на Затвора-Стара Загора в обжалваната му част, обуславящ признаването на правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС с разрешено получаване на допълнителна хранителна пратка по време на свиждане на определена от органа конкретна дата – 07.06.2025г., се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд