Решение № 2363 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 265/2026 г.
Административен съд - Пазарджик18.05.2026 г.докладчик Дияна Златева-Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 23.01.2026 г., постановено по анд № 20225230200177 по описа за 2022 г. на Районен съд – Панагюрище. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Председател: (П) Членове: (П) (П)
Мотиви
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Г. Г. Г., чрез адв. В. Д. против Решение № 6 от 23.01.2026 г., постановено по анд № 20225230200177 по описа за 2022 г. на Районен съд – Панагюрище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000628 от 11.10.2022 г. на и.д. Директор на РД „АА“-Пловдив, с което на Г. Г. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на член 34, § 6, бука "в" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Същото е оспорено като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. По същество се твърди, че изводите на районния съд не са съобразени с изискванията на ЗАП, подзаконовите актове и законодателството на ЕС. По-конкретно се твърди противоречие с нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗАП. Изключение било предвидено в Регламент (ЕС) № 165/2014 и Регламент (ЕО) № 561/2006. Позовава се на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Моли се за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа касационната жалба. Моли съдът да отмени обжалваното решение на Районен съд – Панагюрище. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора от 23.04.2026 г. Ответникът по касационната жалба – И.Д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив – редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата. Представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик не взема участие в съдебното производство. Не е направено искане за конституиране в процеса по реда на чл. 217, ал. 3, изр. последно от АПК, въпреки изрично дадената за това възможност. Административен съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000628 от 11.10.2022 г. на и.д. Директор на РД „АА“-Пловдив, с което на Г. Г. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на член 34, § 6, бука "в" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство. Съставът на РС – Панагюрище постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано. Решението е правилно. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба досежно извършеното нарушение и е потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 11.07.2022 г. касационният жалбоподател осъществявал обществен превоз на пътници /специализиран превоз/ на път II-37, от гр. Панагюрище в посока към гр. Пазарджик, управлявайки автобус „Мерцедес Интегро“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Хебърбус“ АД, гр. Пазарджик. Около 13.10 ч., на изхода от гр. Панагюрище водачът бил спрян за проверка от инспектор към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. При проверка на документите на автомобила и водача било установено, че превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф, [Марка], тип 1311, както и че в представения тахографски лист от 11.07.2022 г. не бил попълнен регистрационния номер на МПС. Поради това на място на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 324656/11.07.2022 г. на основание чл. 36, §6, б. „в“ от Регламент (ЕС) 165/2014. Установено било при проверката, че водачът има съставен пътен лист № 0-0215/11.07.2022 г. за превоз по маршрут описан в пътния лист от гр. Панагюрище, през с. Баня, с. Бъта, с. Попинци, с. Левски, с. Сбор, с. Гелеминово до гр. Пазарджик. Водачът бил посочил в пътния лист начален километропоказател 918116 км, като в момента на проверката той бил 918224 км. При отчитане на разстоянието на маршрута Пазарджик – Панагюрище – Пазарджик, е прието, че той е над 50 км, като е констатирано, че не е ползван наличния тахограф. В тази връзка било установено, че водачът не бил попълнил регистрационния номер на МПС в техагрфския лист от 11.07.2022 г. АУАН бил надлежно предявен и връчен срещу подпис на нарушителя. Срещу АУАН било подадено възражение № 52-00-20-5188/18.07.2022 г. (л. 12 от делото на РС). Въз основа на АУАН № 324656/11.07.2022 г. било издадено процесното наказателно постановление (НП) на основание чл. 93в, ал. 15, т. 4 от ЗАП. По делото пред РС били представени копия от пътния лист и наличния в МПС тахогрфски лист. Бил разпитан актосъстравителят. От събраните доказателства е видно, че в тахографския лист действително не е попълнен регистрационен номер на превозното средство. Също така от представения пътен лист е видно, че началните показания на километропоказателя на превозното средство са 918116 км. Същевременно от констатациите при проверката от органите на ИА АА става видно, че към момента на проверката показанията са били 918224 км. Тоест разликата в началните километри и изминатите е 108 км. От това следва, че водачът е изминал минимум 108 км. към момента на проверката и вероятно е щял да продължи пътуването до достигане на повече километри, като се има предвид, че е спрян на изхода на гр. Панагюрище при управление на МПС за продължаване на маршрута си към гр. Пазарджик. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗАП предвижда, че при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на: т. 1 Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR" и т. 2. Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR. Касационният жалбоподател обаче се позовава на изключението предвидено в ал. 2 на чл. 78 от ЗАП, съгласно който не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, параграф 1, букви "б", "в", "г", изречение първо, букви "з" "й", "м" и "о" от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България. Позовава се и на чл. 3 от същия регламент. Последният пък предвижда, че настоящият регламент (Регламент 561/2006) не се прилага към автомобилен превоз с: а) превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра. Тоест според жалбоподателя не е било необходима и задължителна употребата на тахограф, тъй като разстоянието на маршрута било до 50 км. Подобни възражения няма как да бъдат споделени. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че водачът е преминал над 100 км. по процесния маршрут Панагюрище – Пазарджик и е щял да измине допълнително разстояние ако не е бил спрян при проверката. Тоест маршрутът в случая надвишава 50 км. и употребата на тахограф е била задължителна, като не попада в изключенията на чл. 13 и чл. 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и чл. 78, ал. 1 от ЗАП. Щом тахографът е бил задължителен и такъв е бил наличен в процесното МПС (също безспорен факт), то водачът е бил задължен да попълни всички негови реквизити. Съгласно чл. 93в, ал. 15, т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), водач, който не е попълнил на тахографския лист регистрационния номер на превозното средство, се наказва с глоба 500 лв. В случая на лицето е наложена глоба именно в размер на 500 лева, който е фиксиран от законодателя. Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба биха се следвали разноски, но тъй като съдът не е сезиран с такова искане, то и не дължи произнасяне по същото. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХI-ти касационен състав
Цитирани разпоредби
17- чл. 3
- чл. 6
- чл. 208 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 78 ЗАП
- чл. 78, ал. 1 ЗАП
- чл. 78, ал. 2 ЗАП
- чл. 93, ал. 15, т. 4 ЗАП
- чл. 348, ал. 1 НПК
- чл. 13
- чл. 217, ал. 3
- чл. 24
- чл. 36
- чл. 93, ал. 15, т. 4