Решение № 1449 от 5.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 418/2026 г.

дело № 20261100500418 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на длъжника Д. С. П. срещу разпореждане от 03.06.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20239240401323 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ и район на действие СГС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за възстановяване на сумата в размер на 7480 лв. по сметка на Д. П.. Жалбоподателят поддържа, че е приел по опис наследството на починалия длъжник по изпълнителното дело, като наследството се състояло само от движими вещи, които били силно амортизирани. Твърди, че в описаното наследствено имущество не се съдържат парични средства и банкови сметки, поради което запорираната и преведена от собствената му банкова сметка сума в размер на 7480 лв. не била получена по наследство и съдебният изпълнител не можел да изпълнява върху нея. Поддържа, че не е отчуждил полученото по наследство МПС, поради което се ползва от защитата на приемането по опис. Ето защо намира, че отказът на ЧСИ да възстанови процесната парична сума е незаконосъобразен, поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и задържаната сума да бъде върната на длъжника. Ответникът по частната жалба – взискателят „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД, подава отговор на частната жалба, с който излага становище за недопустимост на частната жалба, доколкото в нея не са изложени доводи за несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, а при условията на евентуалност – за нейната неоснователност. В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ С.А. (на която е прехвърлен служебния архив на ЧСИ Г.К.), с които се излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй като при приемане на наследството по опис наследникът отговарял и с личното си имущество за удовлетворяване на наследените задължения, но само до размера на активите на наследството, поради което било допустимо насочване на изпълнението върху личните банкови сметки на наследника. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 1306/2012 г. по описа на ЧСИ М.И. с рег. № 748 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Монтана е образувано въз основа на издадени в полза на „Юробанк България“ АД срещу солидарните длъжници „Вест Мобиле“ АД, И.И.Р. и С.А. П. два броя изпълнителни листове по реда на чл. 417 ГПК, като в хода на изпълнителното производство на мястото на банката като взискател е конституирано „С. Г. Груп“ ЕАД (с актуално наименование „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД) в качеството му на цесионер по силата на договор за прехвърляне на процесните вземания от 30.06.2021 г., а впоследствие на мястото на последния е конституиран като взискател цесионерът „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД (въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2023 .). С разпореждане от 26.04.2023 г. изпълнителното производство е продължено от ЧСИ Г.К. под № 20239240401323, като на основание заповед № СД-04-6/07.08.2025 г. на министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ Г.К. е прехвърлен на ЧСИ С.А. с рег. № 919 и район на действие СГС, а процесното изпълнително дело е продължено под № 20259190418287. На 04.12.2021 г. длъжникът С.А. П. е починал, като на 13.11.2024 г. на негово място като длъжник в производството е конституиран единственият му законен наследник и син Д. С. П.. С разпореждане от 31.01.2025 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника Д. С. П. за суми по банкови сметки в шест търговски банки. С молба от 06.02.2025 г. длъжникът П. е направил искане за вдигане на запора от банковите му сметки, като е приложил определение от 19.01.2022 г. по гр.д. № 2352/2022 г. по описа на СРС, 117 състав, с което е допуснато приемане по опис на наследството, останало от С.А. П., от наследника му Д. С. П., което се състои от описаните движими вещи и един брой лек автомобил марка „Мазда 3“. Приемането по опис е вписано в особената книга на Софийски районен съд под № 129/20.01.2022 г. Въз основа на становището на взискателя, който не се е противопоставил на искането на длъжника, с разпореждане от 28.02.2025 г. съдебният изпълнител е вдигнал запорите върху банковите сметки на длъжника, но междувременно от предприетите изпълнителни способи са постъпили суми от сметката на длъжника в размер на 7480 лв. С молба от 13.03.2025 г. Д. П. е поискал връщане на удържаната сума, доколкото същата не се включва в описа на наследството и не е част от наследствената маса. С обжалваното разпореждане от 03.06.2025 г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника П. за възстановяване на сумата в размер на 7480 лв. В действащата разпоредба на чл. 435 ГПК са предвидени императивно и изчерпателно случаите, в които действията на съдебния изпълнител може да се обжалват пред съд и съответно от кои страни. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане в случай че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена. Отказът на съдебния изпълнител да възстанови запорираната парична сума в случая може да бъде приравнен на действия по насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, което последният счита за несеквестируемо – в жалбата Д. П. излага доводи, че принудително изпълнение върху банковите му сметки е недопустимо, тъй като те не са включени в описа на приетото от него наследство. В този смисъл, а и доколкото жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от легитимираната страна, настоящият въззивен състав намира, че същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата по чл. 444 ГПК принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху описаните в разпоредбата несеквестируеми вещи на длъжника - физическо лице, както и в предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение, сред които не попадат личните парични средства на наследника, приел по опис наследството на починалия си наследодател-длъжник по изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство, т.е. според настоящия съдебен състав – до стойността, която се покрива от наследственото имущество (както се сочи в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5). Действащият Закон за наследството следва принципа на смесването на имуществените съвкупности (тази на наследството и личната на приелия по опис наследник), като отделянето им е изключение от този принцип, което се реализира по искане на кредиторите на наследството по реда на чл. 67 ЗН. Това означава, че с приемане на наследството по опис последното става част от патримониума на наследника, който отговоря за задълженията на наследодателя до размера на стойността на полученото наследство, като кредиторът може да насочи изпълнението както към описаното имущество, останало от наследодателя, така и към лично имущество на наследника, включително негови вземания. С оглед на изложеното по делото не се установява несеквестируемост на запорираните банкови сметки на длъжника Д. С. П., поради което насочването на принудителното изпълнение към тях е допустимо и отказът на съдебния изпълнител да върне събраните въз основа на запора парични средства не подлежи на отмяна по реда на чл. 435 ГПК. В рамките на изпълнителното производство и при наличните данни за приемане на наследството на длъжника С.А. П. по опис ЧСИ следва да извърши оценка на описаните наследствени активи с оглед определяне на лимита на отговорността на конституирания наследник Д. С. П., като в случай на надплатени от последния суми над този размер същите подлежат на връщане от съдебния изпълнител, но не по реда на чл. 435 ГПК (при липса на данни за несеквестируемост на имуществото, към което е насочено изпълнението), а доколкото биха надхвърлили размера на отговорността на конкретния длъжник и биха били недължимо събрани. За пълнота на изложението и с оглед доводите в жалбата следва да се отбележи, че дори и да се приеме становището, че описът на наследството ограничава отговорността на наследника до конкретните вещи, включени в наследствената маса, то жалбата отново е неоснователна, тъй като защитата на длъжника не може да се осъществи по реда на чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК – несеквестируемост на личното имущество на длъжника при принудително изпълнение на наследствени дългове при приемане на наследството по опис не е предвидена в чл. 444 ГПК или в друга законова разпоредба, поради което насочване на изпълнението върху лични вещи на наследника в тази хипотеза не може да бъде отменено от съда. Правото на защита на длъжника в случай на бездействие на съдебния изпълнител да оцени наследствената маса или в случай на незаконосъобразно проведени изпълнителни действия извън приложното поле на чл. 435 ГПК следва да се упражни по реда на чл. 441 ГПК с ангажиране отговорността на съдебния изпълнител за причинените вреди. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна на обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът