Решение № 649 от 18.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 413/2025 г.
Административен съд - София-Област18.05.2026 г.докладчик Даниела Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалбата на „Фризомат“ ООД, представлявано от управителя С. М. К., със седалище и адрес на управление – [населено място], заповед № ДК-11-СФ-6/20.03.2025г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Софийска област, с която е отменена заповед № 66-01-14/05.03.2025г. на главния архитект на община Сливница за допълване на основание чл. 154, ал. 5 от Закона за устройство на територията на разрешение за строеж № 86/18.12.2019г. за „Цех за производство на метални изделия – поетапно изграждане“ в [ПИ] по КК на [населено място], ведно с одобрения инвестиционен проект. ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол – [населено място], [улица], да заплати на „Фризомат“ ООД, представлявано от управителя С. М. К., със седалище и адрес на управление – [населено място], п.к. 1715, Околовръстен път 262, сумата от 961, 68 евро, съставляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ с касационна жалба. Решението да се съобщи чрез изпращане на преписи. Съдия: �
Мотиви
Производството е образувано по жалба на „Фризомат“ ООД, представлявано от управителя С. М. К., със седалище и адрес на управление – [населено място], представлявано по пълномощие от адв. Д. А. – САК, срещу заповед № ДК-11-СФ-6/20.03.2025г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Софийска област, с която е отменена заповед № 66-01-14/05.03.2025г. на главния архитект на община Сливница за допълване на основание чл. 154, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на разрешение за строеж № 86/18.12.2019г. за „Цех за производство на метални изделия – поетапно изграждане“ в [ПИ] по КК на [населено място], ведно с одобрения инвестиционен проект. В жалбата, в представени писмени бележки и в хода на устните състезания по делото се навеждат оплаквания, че оспорената заповед се основава на неверни фактически установявания, както и че констатираните в нея пропуски са относими към влязлото в сила разрешение за строеж. Развиват се подробни съображения. Иска се отмяна на оспорената заповед на началника на РДНСК – Софийска област и присъждане на деловодни разноски. Представя се списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ответникът – Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, се представлява от юрисконсулт Д. П., която оспорва жалбата и развива съображения за неоснователността й, съответно за материална, формална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Развива подробни доводи в хода на устните състезания и в писмени бележки. Иска се отхвърляне на жалбата. Не се претендират деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Главният архитект на община Сливница представя преписката по издаване на заповед № 66-01-14/05.03.2025г. и изразява становище за законосъобразността й с молба вх. № 5524/12.09.2025г. /л. 127 от делото/. Административен съд – София - област, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Разрешение за строеж № 86 от 18.12.2019г. на главния архитект на община Сливница, е издадено за разрешаването в ПИ с [идентификатор], местност „Лицето“, [населено място], на строеж „Цех за производство на метални изделия – поетапно изграждане“, Етап 1 – ЗП 2076 кв. м, РЗП – 2293 кв. м, ведно с допълващи съоръжения – контейнер – 15 кв. м, резервоар – 66, 05 кв. м, помпена станция – 76, 05 кв. м, общо 158 кв. м; Етап 2 – ЗП – 2758 кв. м, РЗП – 2758 кв. м, допълващи съоръжения – обслужваща сграда – 210 кв. м; Етап 3 – ЗП 2758 кв. м, РЗП – 2758 кв. м; Етап 4 – ЗП – 2788 кв. м, РЗП – 2788 кв. м; Общо – ЗП - 10382 кв. м, РЗП – 10595 кв. м; РЗП на допълващи съоръжения и сгради, общо – 368 кв. м. Съгласно разрешение за строеж № 86/18.12.2019г., разрешеният строеж е пета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Издадено е по заявления на „Фризомат“ ООД с представен идеен проект по части – Архитектура, Конструктивна, Геодезия, Електростановище, В и К – сградни инсталации с площадкови мрежи и съоръжения, ОИВК – становище, предварителен договор с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ПДПЕРМ 1203181623/2019г. и предварителен договор с „В и К София“ ЕООД, одобрени от главния архитект на община Сливница. В разрешението за строеж е налице позоваване и на Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите от „ПСК Консулт – Инженеринг“ ЕООД – цитираното удостоверение № РК-0151/27.03.2019г. По делото е представена и приета като доказателство цитираната проектна документация, вкл. одобрения идеен проект. Разрешение за строеж № 86/18.12.2019г. е влязло в сила 13.01.2020г. По заявление на възложителя „Фризомат“ ООД главният архитект на община Сливница със заповед № 66-01-14/05.03.2025г. е извършил допълване на разрешение за строеж № 86/18.12.2019г., като измененията и допълването на разрешението за строеж се състоят в промени спрямо одобрената до момента проектна документация, както следва: промяна в конфигурацията, размерите и ЗП на помпена станция от 76, 50 кв. м на 103, 73 кв. м; промяна в разположението на помпената станция; промяна в броя на резервоарите – от един на два броя; промяна в ЗП и обема на резервоарите; промяна в ситуирането на резервоара спрямо помпената станция и промяна в трасето на площадковия водопровод. Посочено е, че е преработен одобрения инвестиционен проект по части: Архитектура, Конструктивна, геодезия, Електро, ВиК, Пожарна безопасност и ПБЗ. В мотивите към заповедта е изложено, че е налице промяна в инвестиционните намерения на възложителя след издаване на разрешението за строеж, както и че исканите изменения са в обхвата на съществените отклонения по см. на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. Изложено е, че съдържанието на представения инвестиционен проект е в съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Посочено е, че оценката за съответствие е извършена с Комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите, установяващ че представеният инвестиционен проект отразява настъпилите промени в първоначално одобрения проект за обекта и съответстват на предвижданията на подробния устройствен план и определената от него зона, правилата и нормативите за застрояване, налице е и взаимна съгласуваност между частите. По делото са представени и приети като доказателства цитираните в заповедта на главния архитект Комплексен доклад /л. 26 - л. 38/ и Технически проект към заповед № 66-01-14/05.03.2025г. и разрешение за строеж № 86/18.12.2019г. за обект „Цех за производство на метални изделия“, подобект „Обща противопожарна помпена станция с резервоари за неприкосновен запас за [ПИ], •••и •••, с площадкови мрежи и съоръжения /л. 53 – л. 77/, както и отделно – Технически проект, част „Пожарна безопасност“ /л. 79 – л. 85/. Видно е, че в Комплексния доклад е извършена оценка за съответствие по отделните части на инвестиционния проект, включително по част „Пожарна безопасност“. По делото са представени и приети като доказателства разрешение за строеж № 87/18.12.2019г. и разрешение за строеж № 85/18.12.2019г. за разрешеното строителство в съседните на процесния [ПИ] за строеж „Административно – търговски център – поетапно изграждане и [ПИ] за строеж „Административно – търговски център – поетапно изграждане“. Заповед № 66-01-14/05.03.2025г. на главния архитект на община Сливница е постъпила в ДНСК с уведомление по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ на 06.03.2025г. – вж. писмо изх. № 26-00-33/06.03.2025г /на община Сливница/, на ДНСК - № РС-СЛВ-1745-00-756/06.03.2025г. В четиринадесетдневния срок по чл. 156, ал. 1 ЗУТ от уведомяването по чл. 149, ал. 5 ЗУТ, началникът на РДНСК – Софийска област е издал оспорената пред съда заповед № ДК-11-СФ-6/20.03.2025г. Издаването й се предхожда от проверка, извършена от главен инспектор в РДНСК – Софийска област, резултатите от която са материализирани в Констативен протокол от 20.03.2025г. Същите са възприети от началника на РДНСК като мотиви за издаване на оспорената заповед, а именно: 1. В техническият проект за обща противопожарна помпена станция /ППС/, с резервоари и противопожарни водопроводи, изходните данни за класа и категорията пожарна опасност на предвиденото застрояване, за пожаро - и експлозивоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичния процес и строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се съдържат в част „ВиК“ . Не е разработван самостоятелен проект по част „Пожарна безопасност“ за предвиденото застрояване в ПИ, задължителен съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №1з-1971/ 29.10.2009г., въз основа на който да се определят и параметрите на съоръжението. Строежът, допуснат с РС № 86/18.12.2019г., не попада в изключенията на чл. 4, ал. 4 от цитираната наредба, в т. ч. и предвиденото застрояване за етап 1 в ПИ••• , което е по-голямо от 200 кв. м; 2. В издаденото разрешение за строеж /РС/ № 86/18.12.2019г., което се допълва с разглежданата заповед, неправилно е определена категорията на строежа като пета, с оглед на броя работни места. Видно от Предварителен договор с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД № 1203181623/2019г., както и от ДПЕРМ 1205060153/05.09.2023г., приложен към настоящата заповед, за присъединяването на предвидения строеж е необходимо изграждане на трафопост в [ПИ] или друг подходящ терен, разположен на границата на собственост към път, на регулационната линия на имота. Съгласно чл. 13, ал. З от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, когато за присъединяване на нов строеж е необходимо изграждане на трафопост за собствени стопански нужди, категорията на строежа се определя в съответствие с ал. 1 на същата разпоредба - „когато строежи или части от тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг - в по-висока, те се категоризират в по-високата категория”. Предвиденият трафопост за захранване на новия строеж се отнася към III - та категория строежи, съгласно чл.137, ал.1, т. З, буква „б” ЗУТ, съответно чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В съответствие с чл. 13, ал. З, във връзка с ал.1 от цитираната наредба, строеж „Цех за производство на метални изделия - етапно изграждане“ в поземлен [имот номер] по КК на [населено място] следва да се отнесе към III - та категория строежи. Строеж „Обща противопожарна помпена станция с резервоари за [ПИ], [ПИ] и [ПИ], разположена в [ПИ], с площадкови връзки и съоръжения“, предмет на техническия инвестиционен проект, въз основа на който е издадена Заповед №66-01-14/05.03.2025г., е функционално свързан със строеж „Цех за производство на метални изделия - етапно изграждане“ в [ПИ] и е от категорията на целия строеж, т.е. трета, съгласно чл. 13, ал. 1 от цитираната наредба. Поради това инвестиционният проект за строеж от трета категория, е одобрен в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 7 от ЗУТ - без положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението, което води до незаконосъобразност и на издадената заповед; 3. Обща противопожарна помпена станция с два резервоара и противопожарни водопроводи не е включена в инвестиционното предложение за [ПИ], [ПИ] и [ПИ], въз основа на което е издадено Решение № СО-214-ПР/2014г. на Директора на РИОСВ София и представлява изменение на инвестиционното предложение. При оразмеряване на необходимите водни количества за пожарогасене, съобразени със предвиденото застрояване в ПИ•••, в проекта по част ВиК са посочени данни за „Производствен цех за метални конструкции със складове и офиси“. Съгласно цитираното Решение № СО-214-ПР/2014г. предмет на оценяване в този ПИ е било инвестиционно предложение за „Административно-търговски център“ за нуждите на дружеството. В административната преписка по издаване на Заповед № 66-01-14/05.03.2025г няма данни възложителят на строежа да е изпълнил задължението си да уведоми за измененията на инвестиционното предложение компетентните органи по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, съгласно чл. 93, ал. 7 от същия закон. В случая инвестиционният проект е одобрен без наличието на преценка на компетентните административни органи по ЗООС за приложимост на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда спрямо конкретното инвестиционно предложение. Мотивиран съгласно гореизложеното, началникът на РДНСК – Софийска област е отменил заповед № 66-01-14/05.03.2025г. на главния архитект на община Сливница. Оспорената заповед № ДК-11-СФ-6/20.03.2025г. е съобщена на законния представител на жалбоподателя на 24.03.2025г. /вж. разписка върху писмо на л. 15 от делото/. Жалбата е постъпила чрез административния орган на 02.04.2025г. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза. Съдът е формулирал по свой служебен почин задачата на експертизата, въз основа отговорите по която да провери материалната законосъобразност на доводите за отмяна в оспорената заповед на заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Съдът ще вземе предвид и обсъди констатациите на съдебния експерт по - долу в решението си едновременно с преценката за материална законосъобразност на оспорения акт. Административен съд – София - област, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното: Жалбата е допустима: подадена е от страна с правен интерес, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване – чл. 156, ал. 7 ЗУТ. Оспорената заповед на началника на РДНСК – Софийска област е издадена от орган с материална компетентност съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ при условията на законово разрешена делегация на правомощия, осъществена със заповед № РД-13-177/20.06.2024г., т. 2 /л. 86 – л. 90/ на началника на ДНСК. Оспорената заповед № ДК-11-СФ-6/20.03.2025г. е издадена от началника на РДНСК – Софийска област в рамките на четиринадесетдневния срок по чл. 156, ал. 1 от получаване на уведомлението по чл. 149, ал. 5 и заповедта на главния архитект на общината /вж. приетото за установено по-горе/ Спазени са и изискванията за форма при издаване на заповед № ДК-11-СФ-6/20.03.2025г., като не са допуснати нарушения в писменото обективиране на властническото волеизявление, които да водят до нищожност или унищожаемост на акта. Изложени са, съгласно приетото по-горе, конкретните фактически обстоятелства и правни съображения, обосновали извода на началника на РДНСК за незаконосъобразност на заповедта на главния архитект на община Сливница по чл. 154, ал. 5 ЗУТ. С това е спазено и специалното изискване за мотивиране по чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК. Спазена е специалната процедура по чл. 156, ал. 4 ЗУТ за извършване на проверка и съставяне на констативен протокол, наличието на който е съществено с оглед естеството и предназначението му на експертиза на органите на ДНСК. По материалната законосъобразност на оспорената заповед, Съдът счита следното: Въз основа на обобщено пресъздадената по-горе съществена част на оспорената заповед се установява, че за да отмени заповедта на главния архитект за допълване на разрешението за строеж, органът е изложил три групи мотиви, означени в предходната част на настоящото решение с номера 1, 2 и 3. По първата група мотиви, а именно: в техническият проект за обща противопожарна помпена станция /ППС/, с резервоари и противопожарни водопроводи, изходните данни за класа и категорията пожарна опасност на предвиденото застрояване, за пожаро - и експлозивоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичния процес и строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се съдържат в част „ВиК“ . Не е разработван самостоятелен проект по част „Пожарна безопасност“ за предвиденото застрояване в ПИ, задължителен съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №1з-1971/ 29.10.2009г., въз основа на който да се определят и параметрите на съоръжението. Строежът, допуснат с РС № 86/18.12.2019г., не попада в изключенията на чл. 4, ал. 4 от цитираната наредба, в т. ч. и предвиденото застрояване за етап 1 в ПИ••• , което е по-голямо от 200 кв. м. Въз основа на приетата по делото проектна документация и обяснителната част към нея, както и заключението на вещото по въпрос № 1 от задачата на експертизата, се установява по несъмнен и категоричен начин, че одобреният инвестиционен проект в идейна фаза в части Архитектура, Конструктивна, Геодезия и „В и К с площадкови мрежи и съоръжения“, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 86/18.12.2019г., предвижда ППС в [ПИ], която да е обща и да захранва площадковите водопроводи в съседните [ПИ] и [ПИ], като проектното решение е включено в част „В и К с площадкови мрежи и съоръжения“. Т.е., проектното решение за ППС с тези параметри и обхват на функциониране е част от одобрения идеен проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 86/18.12.2019г. При съобразяване на това положение, анализът на първата група мотиви на началника на РДНСК води до формиране на извода, че същите са относими не към контролираната от него заповед № 66-01-14/05.03.2025г. на главния архитект, а към влязлото в сила на 13.01.2020г. РС № 86/18.12.2019г. Сочи се липса на отделна част „Пожарна безопасност“ на одобрения проект, въз основа на който е издадено това РС. Т.е., упражнявайки правомощието си по контрол за законосъобразност на заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РДНСК е осъществил такъв по отношение на влязлото в сила разрешение за строеж, като е отменил заповедта по чл. 154, ал. 5 поради констатирана от него незаконосъобразност на РС. Съгласно чл. 156, ал. 8 от ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, от което следва, че всички основания за незаконосъобразност след влизането им в сила са преклудирани и не могат да служат за отмяна на тези актове, включително, но не само, при служебната проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ. Следва и липсата на възможност за възобновяване на производствата по издаването им и пререшаване на въпросите в предметния им обхват. Обратното би било и несъответствие с целта на закона във връзка със стабилизирането като индивидуални административни актове на влезлите в сила разрешения за строеж, правната сигурност и предвидимост в регулираната сфера. Вън от това, видно от заключението по въпрос 1 на съдебно-техническата експертиза, всички предвиждания за параметрите и функционалността на ППС, включително и за захранване на площадковите водопроводи в двата съседни имота /същите са подробно посочени в заключението/, са налични в одобрения проект в частта „В и К с площадкови мрежи и съоръжения“. От друга страна, впоследствие, за предвиденото със заповед № 66-01-14/05.03.2025г. на главния архитект допълване и изменение на първоначалния идеен проект /подробно описано и изяснено в отговора на въпрос 3 на експертизата/ е налице част „Пожарна безопасност“ в изготвения и одобрен технически проект. В този смисъл са и констатациите и изводите в Комплексния доклад за оценка на съответствието по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, в който е взето предвид наличието на част „Пожарна безопасност“ към техническия проект, въз основа на който е издадена заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и същата част е предмет на оценка в него. Следва, че първата група основания на началника на РДНСК – Софийска област да отмени заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ са в противоречие със закона и неговата цел, водещо до пороци на оспорения акт по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. По втората група мотиви: В издаденото разрешение за строеж /РС/ № 86/18.12.2019г., което се допълва с разглежданата заповед, неправилно е определена категорията на строежа като пета, с оглед на броя работни места. Видно от Предварителен договор с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД № 1203181623/2019г., както и от ДПЕРМ 1205060153/05.09.2023г., приложен към настоящата заповед, за присъединяването на предвидения строеж е необходимо изграждане на трафопост в [ПИ] или друг подходящ терен, разположен на границата на собственост към път, на регулационната линия на имота. Съгласно чл. 13, ал. З от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, когато за присъединяване на нов строеж е необходимо изграждане на трафопост за собствени стопански нужди, категорията на строежа се определя в съответствие с ал. 1 на същата разпоредба - „когато строежи или части от тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг - в по-висока, те се категоризират в по-високата категория”. Предвиденият трафопост за захранване на новия строеж се отнася към III - та категория строежи, съгласно чл.137, ал.1, т. З, буква „б” ЗУТ, съответно чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В съответствие с чл. 13, ал. З, във връзка с ал. 1 от цитираната наредба, строеж „Цех за производство на метални изделия - етапно изграждане“ в поземлен [имот номер] по КК на [населено място] следва да се отнесе към III - та категория строежи. Строеж „Обща противопожарна помпена станция с резервоари за [ПИ], [ПИ] и [ПИ], разположена в [ПИ], с площадкови връзки и съоръжения“, предмет на техническия инвестиционен проект, въз основа на който е издадена заповед № 66-01-14/05.03.2025г., е функционално свързан със строеж „Цех за производство на метални изделия - етапно изграждане“ в [ПИ] и е от категорията на целия строеж, т.е. трета, съгласно чл. 13, ал. 1 от цитираната наредба. Поради това инвестиционният проект за строеж от трета категория, е одобрен в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 7 от ЗУТ - без положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението, което води до незаконосъобразност и на издадената заповед; Анализът на мотивите от втората група води до формиране на извод, че органите на ДНСК са констатирали неправилно определяне на категорията на строежа с РС № 86/18.12.2019г., а оттам и необходимото към по-високата категория строеж – трета вместо определената пета категория, положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението, каквото преди одобряване на инвестиционния проект и издаване на РС № 86/18.12.2019г. не е налице. Приели са това поради необходимостта от изграждането и предвиждането на трафопост. В отговор на поставената задача по въпрос 2 вещото лице сочи, че проектирането на трафопост не е предмет на одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 86/18.12.2019г., както и на проектирането, въз основа на което е издадена заповед № 66-01-14/05.03.2025г. Сочи от друга страна, че такъв е предвиден с представения по делото Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД № ДПЕРМ 1205060153 от 05.09.2023г. за присъединяване на строежа по РС № 86/18.12.2019г. - „Цех за производство на метални изделия - етапно изграждане“ в [ПИ], както и че без изграждането на трафопост не би могло да се осигури електрическа енергия за функционирането и въвеждането в експлоатация на проектираните сгради с възложител „Фризомат“ ООД. Т.е., при тази фактическа обстановка и непреодолимата необходимост от изграждане и въвеждане в експлоатация на трафопост в [ПИ], вземане предвид на същия и категорията му като строеж, съответно съобразяване на същата при определяне категорията на стоежа „Цех за производство на метални изделия - етапно изграждане“ в РС № 86/18.12.2019г., е следвало да бъде осъществено преди, към и с оглед издаване на РС. В заповед № 66-01-14/05.03.2025г. на главния архитект на община Сливница, която е относима само към част от разрешения строеж – противопожарната помпена станция /ППС/, този въпрос не е и не е имало основание да бъде част от предметното й съдържание. В разглежданата втора група мотиви самият административен орган пряко насочва това основание за незаконосъобразност към разрешението за строеж поради определената с него категория на строежа, част от който е ППС и съответно липсата на положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението при издаването му. Т.е., отново, както и в първата група мотиви, изведеното основание за незаконосъобразност е по отношение влязлото в сила разрешение за строеж, а не относно служебно проверяваната от органите на ДНСК заповед по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Именно поради това положение и втората група основания на органа да отмени заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ са в опорочени по см. на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Мотивите на съда са напълно аналогични на гореизложените по първата група мотиви. По третата група мотиви, а именно: Общата противопожарна помпена станция с два резервоара и противопожарни водопроводи не е включена в инвестиционното предложение за [ПИ], [ПИ] и [ПИ], въз основа на което е издадено Решение № СО-214-ПР/2014г. на Директора на РИОСВ София и представлява изменение на инвестиционното предложение. При оразмеряване на необходимите водни количества за пожарогасене, съобразени с предвиденото застрояване в [ПИ], в проекта по част ВиК са посочени данни за „Производствен цех за метални конструкции със складове и офиси“. Съгласно цитираното Решение № СО-214-ПР/2014г. предмет на оценяване в този ПИ е било инвестиционно предложение за „Административно-търговски център“ за нуждите на дружеството. В административната преписка по издаване на Заповед № 66-01-14/05.03.2025г няма данни възложителят на строежа да е изпълнил задължението си да уведоми за измененията на инвестиционното предложение компетентните органи по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, съгласно чл. 93, ал. 7 от същия закон. В случая инвестиционният проект е одобрен без наличието на преценка на компетентните административни органи по ЗООС за приложимост на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда спрямо конкретното инвестиционно предложение. Анализът на третата група мотиви недвусмислено сочи, че те, както и предходните, са относими към законосъобразността на влязлото в сила РС 86/18.12.2019г., както и към РС № 85/18.12.2019г. /влязло в сила на същата дата - 13.01.2020г./, предвид визиране на строителството в [ПИ], вместо към заповедта на главния архитект по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Оттук решаващите съображения на Съда за противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел, изложени по предходните абзаци, Съдът отнася и към тази трета група основания на органа да отмени заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Извън това, Съдът намира за необходимо да посочи следното: По делото е прието като доказателство цитираното в оспорената заповед Решение № СО-214-ПР/2014г. /л. 39 – л. 43/ за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ – София. С него се разпорежда да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за инвестиционните предложения както в процесния [ПИ], така и в двата му съседни [ПИ] и 10253 по КВС на [населено място]. Видно от съдържанието на решението, на анализ и преценка са подложени едновременно инвестиционните намерения на възложителя „Фризомат“ ООД и в трите ПИ. Посочени са инвестиционните намерения, така както впоследствие са наименувани в издадените разрешения за строеж, съответно в РС № 85/18.12.2019г. /л. 132/ за ПИ по КККР •••– „Административно – търговски център – поетапно изграждане“, в РС № 85/18.12.2019г. /л. 133/ за ПИ по КККР ••••– „Административно – търговски център – поетапно изграждане“ и в РС № 86/18.12.2019г. /л. 13/ – „Цех за производство на метални изделия – поетапно изграждане“. Взето е предвид, че инвестиционните намерения ще бъдат осъществени в съседни имоти, както и че за осъществяването им трябва да се развият други спомагателни или поддържащи дейности, които са предмет на процедура по преценяване необходимостта от ОВОС и съобразно това е осъществена една обща, обединена процедура. Това съдържание на Решение № СО-214-ПР/2014г. /л. 39 – л. 43/ сочи, че на анализ и преценка с оглед необходимостта от ОВОС са подложени инвестиционните намерения на „Фризомат“ ООД в цялост и взаимосвързано в трите съседни имота и с наименованията и функционалността, с която на по-късен етап са разрешени с влезлите в сила РС. Това е относимо както за строежа в [ПИ] – „Административно – търговски център – поетапно изграждане“, така и за този в [ПИ] - „Цех за производство на метални изделия – поетапно изграждане“. От друга страна, в решението на РИОСВ изрично е взето предвид, че за осъществяване на инвестиционните намерения трябва да се развият други спомагателни или поддържащи дейности, които също са предмет на процедура по преценяване необходимостта от ОВОС и съобразно това е осъществена една обща, обединена процедура. Т.е., макар да не са изброени отделните части на строежите, предмет на инвестиционните намерения, включително – противопожарната помпена станция, тя е съставна част от инвестиционното намерение за [ПИ] с наименование „Цех за производство на метални изделия – поетапно изграждане“ и съставлява именно такава спомагателна и поддържаща дейност, изрично включена според текста на решението на РИОСВ, в преценката за необходимост от ОВОС. В този смисъл, макар де не подлежи на разглеждане и пререшаване по отношение влязлото в сила разрешение за строеж, посоченото от началника на РДНСК трето основание за незаконосъобразност не е и налице, още по – малко към заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Следва краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради опорочаването й по см. на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и като резултат - отмяната й. При този изход от спора следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК присъждане в полза на жалбоподателя на поисканите съгласно списък по чл. 80 от ГПК деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 961, 68 евро /1920 лева/ с ДДС, относно които и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК СЪДЪТ
Цитирани разпоредби
33- чл. 149, ал. 5 ЗУТ
- чл. 154, ал. 5 ЗУТ
- чл. 154, ал. 5
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 146, ал. 1, т. 3 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ
- чл. 142, ал. 4 ЗУТ
- чл. 144, ал. 1, т. 7 ЗУТ
- чл. 154, ал. 2 ЗУТ
- чл. 156 ЗУТ
- чл. 156, ал. 1 ЗУТ
- чл. 156, ал. 4 ЗУТ
- чл. 156, ал. 5 ЗУТ
- чл. 156, ал. 7 ЗУТ
- чл. 156, ал. 8 ЗУТ
- чл. 215, ал. 4 ЗУТ
- чл. 10, ал. 2
- чл. 13
- чл. 13, ал. 1
- чл. 137, ал. 1, т. 5
- чл. 137, ал. 1
- чл. 146, т. 4
- чл. 146
- чл. 149, ал. 5
- чл. 156, ал. 1
- чл. 4, ал. 1
- чл. 4, ал. 4
- чл. 6, ал. 2, т. 6
- чл. 80
- чл. 93, ал. 7